Лекции за изпита за правоспособност 2010 г. Структура и функции на съдилищата по зсв. Триинстанционно и двуинстанционно съдебно производство
Изтегляне 2.18 Mb.
|
| Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изп.лист, може да бъде обжалвано от с частна жалба от молителя в двуседмичен срок срок от датата на връчване на разпореждането (чл. 407, ал. 1 от ГПК). Компетентен да разгледа жалбата е съответният второинстанционен съд.
Определението, с което се уважава изцяло или отчасти молбата за издаване на изп.лист може да бъде обжалвано от длъжника в двуседмичен срок от датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение (чл. 407, ал. 1 от ГПК). Компетентен да разгледа жалбата е съответният второинстанционен съд. Разглеждането на жалбата става по реда на глава двадесет и втора от ГПК. Обжалването на определението, с което молбата се уважава, не спира изпълнението (чл. 407, ал. 3 от ГПК). Ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът (чл. 409, ал. 1 от ГПК). Молбата се разглежда в открито заседание, след като се връчи препис от нея на длъжника (чл. 409, ал. 2 от ГПК). Длъжникът може да противопостави освен липсата на условията за издаване на дубликат (т. е. че изпълнителният лист не е изгубен или унищожен), още и възражения за погасяване на дълга въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му (чл. 409, ал. 3 от ГПК). Производството приключва с постановяване от съда на решение, с което се уважава или отхвърля искането за издаване на дубликат. Постановеното решение подлежи на обжалване по общия ред. След като определението влезе в сила, длъжникът не може да оспорва съществуването на дълга на основания, които е могъл да предяви в производството по издаване на дубликата (чл. 409, ал. 4 от ГПК). Ако самият акт е изгубен или унищожен и няма възможност да бъде възстановено неговото съдържание чрез официални документи (при съдебните изпълнителни основания това е почти невъзможно), молителят може да предяви иск за осъждане на длъжника (чл. 409, ал. 5 от ГПК). ЗАПОВЕДНО ПРОИЗВОДСТВО Новият ГПК, в сила от 01.03.2008 г., преуреди изцяло по нов начин въпросите, свързани със защита на кредиторите, имащи безспорни, изискуеми вземания, основаващи се на документи, сходни по характера си с посочените в чл. 237, б. "в" - "л" от ГПК (стар), като предвиди провеждането на заповедно производство, в което кредиторът да посочи основанията си, да представи документите, от които черпи право да иска заповед за изпълнение или заповед за незабавно изпълнение, и едва след издаването и влизането в сила на такава заповед, да се снабди с изпълнителен лист. В това заповедно производство, обаче, участват и двете страни - както кредиторът, така и длъжникът, комуто се изпраща издадената заповед за изпълнение преди издаването на изпълнителен лист за възражение. Освен това, производството започва не с молба, а със заявление за издаване на заповед за изпълнение. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение или за незабавно изпълнение, самата заповед за изпълнение и другите книжа във връзка със заповедното производство представляват образци, утвърдени с наредба на министъра на правосъдието. Чл. 410. (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение: 1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд; 2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд. (2) Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2. Такъв е случаят, например, когато вземането се основава на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, в който страните са включили уговорка за предаване на имота на купувача в срок, по-късен от деня на изповядване на сделката или от деня, когато продавачът е получил част от цената му. Или случаят, при който вземането се основава на договор за покупко-продажба на недвижим имот, според който купувачът плаща частично, като дължи остатъка от продажната цена в определен от страните срок, вписан в нотариалния акт. Неизпълнението на задължение, поето по такъв договор, е основание кредиторът - продавачът по такава сделка, да иска издаване на заповед за изпълнение, а след влизането й в сила - и на изпълнителен лист. Освен чрез искане за издаване на заповед за изпълнение, заявителят има още две правни възможности: 1. правната възможност може да води исков процес за доказване съществуването на вземането си и осъждане на длъжника да го заплати или да върне предадената му вещ. Заповедното производство е факултативна предвидена възможност, т. е. провеждането му не е задължително; 2. да иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист - в случаите, когато вземането му се основава на който и да е от документите, посочени в чл. 417 от ГПК. Производството започва по писмено заявление на заявителя-кредитор до съда. По своята родова подсъдност компетентен е районният съд по постоянния адрес или седалището на длъжника или по местоизпълнението. Към заявлението се прилага и документът или актът, въз основа на който заявителят черпи основанието си да иска издаването на заповед за изпълнение. Не се сочат никакви други доказателства. След получаване на заявлението съдът в разпоредително заседание разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение в 3-дневен срок, освен когато: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК (чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК); 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави (чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК); 3. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България (чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК). Касае се за длъжник, за който по официален ред е установено, че не фигурира в регистрите на Национална служба - няма регистриран нито постоянен, нито настоящ адрес т. е. не би могъл да бъде намерен на територията на страната с оглед надлежно връчване на заповедта за изпълнение (чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК). 4. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България - касае се за длъжник, който пребивава от време на време на територията на страната, но няма обичайно местопребиваване или място на дейност в страната, поради което отново не може да се извърши надлежно връчване на заповедта за изпълнение. Когато заявлението е уважено, съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника (чл. 411, ал. 3 от ГПК). Заповедта съдържа реквизитите, изчерпателно посочени в чл. 412 от ГПК (виж "Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК" и "Заповед за изпълнение на задължение за предаване на движими вещи по чл. 410 ГПК"). Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските (чл. 413, ал. 1 от ГПК). Заявителят има още и правната възможност да обжалва разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението. Тъй като с разпореждането се прегражда възможността да получи искания акт - заповед за изпълнение, заявителят има правото да обжалва разпореждането пред по-горен съд с частна жалба. Срокът за обжалване е 7-дневен от съобщаване на разпореждането на заявителя. Според разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът може да направи писмено възражение срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея дори без да сочи обосноваване. Срокът за възражение е двуседмичен от връчването на заповедта и не може да бъде продължаван (чл. 414, ал. 2 от ГПК). Единствените обвързващи длъжника условия са: първо - възражението да е направено в писмена форма и второ - в срок. Правната последица от това действие е, че спира заповедното производство. Издадената заповед не може да влезе в сила. Ако възражението е направено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса (чл. 415, ал. 1 от ГПК). Т. е. достатъчно е длъжникът само да заяви в срок, че възразява срещу издадената заповед за изпълнение и заповедното производство се спира. Самото производство служи на заявителя като обезпечителен способ за предявяване на бъдещ иск в рамките на дадения му от съда едномесечен срок, но вече по исков ред и при внасяне на държавна такса. В случай, че кредиторът предяви иск за вземането си по исков път в рамките на едномесечния срок, давността се счита прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ако в рамките на едномесечния срок заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло (чл. 415, ал. 2 от ГПК), счита се че заповедното производство не се е състояло, текла е давност. Ако длъжникът не направи възражение или оттегли направеното такова, заповедта влиза в сила и въз основа на нея заявителят има право да иска издаване на изпълнителен лист при условията на чл. 405 - 408 от ГПК (чл. 416, изр. първо от ГПК). Издаването на изпълнителния лист се отбелязва върху заповедта от съда (чл. 416, изр. второ от ГПК). 23. ЗАПОЧВАНЕ, СПИРАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО. ЗАЩИТА СРЕЩУ ИЗПЪЛНЕНИЕТО. ЗАПОЧВАНЕ, СПИРАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО За започване на изпълнителното производство е необходим изп.лист. Съгласно чл. 427, ал. 1 от ГПК компетентен да разгледа молбата за изпълнение е държавният или частният съдебен изпълнител, в чийто район се намират: а) движимите или недвижими вещи, върху които е насочено изпълнението; б) постоянният адрес или седалището на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху вземания на длъжника към него; в) местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения; г) постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника - по избор на взискателя по вземане за издръжка. Производството започва въз основа на писмена молба. В молбата си взискателят посочва начина на изпълнението. Той може да посочи едновременно няколко начина. В течение на производството той може да посочва и други начини на изпълнение. Няма законоустановен срок, в който молбата за образуване на изпълнително производство, трябва да бъде подадена. Съдебният изпълнител се произнася по молбата незабавно. Редовността на молбата се проверява по чл. 129 от ГПК (чл. 426, ал. 3 от ГПК). Ако молбата е редовна той образува изпълнително дело. Ако молбата не отговаря на изискванията, съгласно - чл. 129 от ГПК на взискателя се дава едноседмичен срок от съобщаването да отстрани нередовностите. Частният съдебен изпълнител не може да откаже извършването на изпълнителни действия, освен в случаите на чл. 22 от Гражданския процесуален кодекс (чл. 19, ал. 3 от ЗЧСИ). Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител по своя постоянен адрес налагане на запор или възбрана върху вещи и вземания на длъжника, независимо че по правилата на ал. 1 изпълнителните действия подлежат на извършване от друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдебният изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите. Когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с постоянен адрес или седалище в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща. Съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, а когато заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното й изпълнение не се дава. Поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В поканата се съобщават наложените запори и възбрани. Към поканата за доброволно изпълнение се прилага копие от подлежащия на изпълнение акт. При смърт на длъжника, след като е получил поканата за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, съдебният изпълнител, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана за доброволно изпълнение. Когато съдебният изпълнител преминава от един начин на изпълнение към друг, изпраща на длъжника съобщения за наложения запор и възбрана. Субективни предели на изпълнителния лист Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства. Издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано. Изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. Районният съд по местоизпълнението назначава особен представител на длъжника по искане на взискателя, ако при пристъпването към изпълнение длъжникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес. Правомощия на съдебния изпълнител Съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения. Съдебният изпълнител може да иска съдействие от полицейските органи или от кмета на общината, района или кметството, които са длъжни да му окажат съдействие. Той има право на достъп до информация в съдебните и административните служби, в т. ч. органите на Националната агенция за приходите и Агенцията за държавни вземания, поделенията на Националния осигурителен институт, на Централния депозитар, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по Закона за движението по пътищата и на други лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни за неговото имущество. Той може да прави справки и да получава сведения за длъжника, както и да иска копия и извлечения от документи. В случаите, когато личното присъствие на длъжника е необходимо и той не се явява, въпреки че е получил призовка за това, съдебният изпълнител може да нареди на органите на полицията неговото довеждане. При необходимост съдебният изпълнител може да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи спиране от движение на моторно превозно средство, върху което е насочено изпълнение за срок до три месеца. Когато длъжникът погаси вземането на взискателя в 7-дневния срок за доброволно изпълнение, целта на изпълнителното производство е постигната - взискателят е удовлетворен. В случай на неизпълнение в този срок, съдебният изпълнител пристъпва към принудително изпълнение като прилага изпълнителния способ Спиране на изпълнението Изпълнителното производство се спира: 1. от съда в случаите по чл. 245, ал. 1 и 2 , чл. 309, ал. 1 , чл. 397, ал. 1, т. 3 , чл. 438 и 524 ; 2. по искане на взискателя; 3. в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3 , с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление; 4. в случаите по чл. 282, ал. 2 , както и когато обжалваното въззивно решение бъде отменено от Върховния касационен съд; 5. в други случаи, предвидени в закон. Прекратяване на изпълнението Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: 1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска; 2. взискателят е поискал това писмено; 3. изпълнителният лист бъде обезсилен; 4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; 5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; 6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението; 7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440 ; 8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Във всички случаи по ал. 1 съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори, след като постановлението за прекратяване влезе в сила. Прекратяването на производството не засяга правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител. Удостоверяване на изпълнителните действия Чл. 434. За всяко предприето и извършено от него действие съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня и мястото на извършването му, направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението. ЗАЩИТА СРЕЩУ ИЗПЪЛНЕНИЕТО Обжалване на действията на съдебния изпълнител Подлежащи на обжалване действия Чл. 435. (1) Взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие, както и спирането и прекратяването на принудителното изпълнение. Длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението. Постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната. Въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Ако пропусне срока за обжалване, третото лице може да предяви владелчески иск. Подаване на жалбата Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието. Препис от жалбата се връчва на другата страна, а когато жалбата е подадена от трето лице, преписи от нея се връчват на длъжника и на взискателя, по молба на който е образувано изпълнителното дело. Страната, която е получила препис от жалбата, може в тридневен срок да подаде писмени възражения. След изтичането на този срок съдебният изпълнител изпраща на окръжния съд жалбата заедно с възраженията, ако има такива, и копие от изпълнителното дело, като излага мотиви по обжалваните действия. По отношение на жалбите се прилагат съответно разпоредбите на чл. 260 , 261 и 262 . Разглеждане на жалбите Жалбите, подадени от страните, се разглеждат в закрито заседание, освен когато трябва да се изслушат свидетели или вещи лица. Подадените от трети лица жалби се разглеждат в открито заседание с призоваване на жалбоподателя, длъжника и взискателя, по молба на който е образувано изпълнителното дело. Съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства. Съдът обявява решението с мотивите си най-късно в едномесечен срок от постъпване на жалбата в съда. Решението не подлежи на обжалване. Спиране на изпълнението при обжалване Подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането. В този случай съдът незабавно изпраща на съдебния изпълнител препис от определението за спиране. Защита на длъжника срещу разпореждане за незабавно изпълнение 1. Обжалване на разпореждането и искане за спиране. След връчване на заповедта за изпълнение и разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, длъжникът може: - да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение (чл. 419, ал. 1 от ГПК); - да подаде възражение срещу издадената заповед за изпълнение (чл. 419, ал. 2 от ГПК). Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения, извлечени от актове по чл. 417. За да спре незабавното изпълнение в срока за възражение длъжникът следва да направи още и искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства (чл. 420, ал. 2 от ГПК) или да представи надлежно обезпечение за кредитора в случаите по чл. 417, т. 1 - 8 от ГПК. В противен случай възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение. По искането за спиране на незабавното изпълнение съдът постановява определение, което недоволната страна може да обжалва с частна жалба (чл. 420, ал. 3 от ГПК). Когато възражението се отнася само за част от вземането, както и когато представеното обезпечение е частично, съдът спира предварителното изпълнение само за съответната част от вземането (чл. 421, ал. 2 от ГПК). При няколко задължени лица обезпечението по чл. 420, ал. 1 от ГПК служи само за лицето или лицата, които са го представили (чл. 421, ал. 1 от ГПК). 2. За разлика от предишната уредба на защитата на длъжника при несъдебни изпълнителни основания (в хипотезата на чл. 254 от ГПК), сегашният ГПК не задължава длъжника да предявява иск за доказване, че вземането не съществува. Спирането на незабавното изпълнение на заповедта ангажира единствено и само заявителя, в полза на когото е постановено незабавно изпълнение. Същият може да предяви иск за съществуване на вземането, който се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Предявяването на иск не спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в случаите на чл. 420 от ГПК - представено обезпечение или убедителни писмени доказателства от страна на длъжника (чл. 422, ал. 2 от ГПК). Ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява и се прилага чл. 245, ал. 3, изр. второ от ГПК - длъжникът може да се снабди с изпълнителен лист срещу кредитора за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото разпореждане за незабавно изпълнение. Други способи за защита на длъжника срещу издадена заповед за изпълнение 1. Предявяване на иск за отмяна на заповедта за изпълнение поради невъзможност за оспорване. В едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение, длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд нейната отмяна, когато: - заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно (чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК) - т. е. не са спазени разпоредбите за призоваване; - заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България (чл. 423, ал. 1, т. 2 от ГПК) - т. е. лицето идва в България и в отделни дни или периоди може да бъде открито на посочения от заявителя адрес, но няма обичайно местопребиваване на територията на България. Поради това на длъжника не може да се връчи лично заповедта за незабавно изпълнение. Призовката е връчена чрез друго лице, съгласило се да я предаде или чрез залепване на съобщение - такова връчване е опорочено. Ако за краткия си престой, обаче, такава му е била връчена, длъжникът не може да се позове на обстоятелството, че няма обичайно местопребиваване на територията на Република България; Изтегляне 2.18 Mb. Сподели с приятели:
|