Лекции за работниците на Гьотеанума в Дорнах от 17 февруари до 9 май 1923 година. Превод от руски: Евгени Мангуров



страница14/14
Дата29.03.2017
Размер2.91 Mb.
#18026
ТипЛекции
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14

Но работата съвсем не в това, а именно какво точно всъщност е станало! Всъщност, Библията по удивителен начин разказва за станалото, само че хората не обръщат внимание как е разказано за това там. В Библията не се съобщава, че е станало това и това, там навсякъде се казва: това и това са видели хората, действително са го видели. Ето за какво се разказва.

Разказва се за това, как жените излезли и какво те са видели край гробницата – какво пък, ако така ви харесва, смятайте го за софистика! Разказва се, че Христос се срещнал с учениците по пътя за Емаус и така нататък; разказва се за това, че Христос са Го виждали .

Спомнете си сега, какво аз съм ви казвал: че човек се състои не само от материално веществено тяло, което полагат в гроба, а че има още етерно тяло, астрално тяло и «аз». Това съм ви описвал съвсем точно. Фактически в гроба е било положено физическото тяло на Исус от Назарет. Аз много се потрудих над този въпрос; извънредно важно е това, което се разказва в Евангелията за земетресението. Имало е такова земетресение. То е образувало голяма пукнатина и тялото е било прието от Земята, така че действително него повече го е нямало тук. Учениците са виждали не това физическо тяло, а етерното, свръхсетивното тяло. Жените и учениците са виждали Христос в етерно тяло, не Исус от Назарет, а Христос, виждали са това, което сега е било преобразеният, вътрешен човек.

Разбира се, можете да си представите, какво величествено впечатление е направило ставащото на учениците. Представете си само, ако някой сред вас, с когото много приятелски сте се сродили, бива откъснат от вас и разпънат на Голгота – както днес наричат това място – а вие оставате вътрешно свързан с разпънатия. Това създава определено разположение на духа, определено настроение. Именно това настроение е позволило на учениците ясновидски да съзерцават ставащото. Те даже по-често, отколкото се съобщава в Евангелията, действително са виждали Христос в първите дни. Но това е бил свръхсетивният Христос.

Видите ли, четейки Посланията на апостол Павел, вие четете за широко известното явяване в Дамаск, което е преживял Павел. Близо до Дамаск той изпитал своего рода сънно състояние, при което му се явил Христос. Обърнете внимание, как разказва за това апостол Павел. Той е казвал: мен не могат да ме лишат от вярата в Христос, защото аз както и другите апостоли съм виждал Христос.

И така, Павел не казва, че другите апостоли са виждали Христос във физическо тяло, иначе той би трябвало да твърди, че той също е виждал Христос във физическо тяло. Той решително твърди, че е виждал Христос в облаците, тоест свръхсетивния Христос; говорейки, че той и другите апостоли са виждали Христос, той показва, че и другите апостоли, както и той, са виждали Христос именно в свръхсетивно тяло. Според мнението на някои, на това противоречи фактът, че Тома Неверни е трябвало да сложи пръст в раните. Но с това се засвидетелства само следното: преживяването на присъствието на Христос е било толкова велико, че даже Тома е могъл да повярва, че се е докоснал до Него. И така, всичко това се отнася до свръхсетивния Христос.

Учениците и особено апостолите, приемали тези следи от рани много присърце, нали така? Картината би била по-малко впечатляваща, ако не се разказваше за това, че следите от рани е можело да се пипнат. Защо именно следи от рани? Защо ръцете не се полагали на лицето или на нещо друго? В този случай той (Тома) също би усетил нещо. Той вкарва своите пръсти в следите от рани, защото следите от рани правят особено впечатление: в дадения случай в ученика на Христос фактически се е проявила по-висока степен на ясновиждане, на съзерцание.

Така че може да се каже: в течение на четиридесет дни, един след друг, учениците се убеждавали: Христос е още тук.

След това оттук възникнало християнското учение – то е изначалното християнско учение, към което се присъединило това, за което ви разказах миналия понеделник, – и така, оттук след това възникнало следното християнско учение: когато Христос бил погребан, в гробницата се намирал само трупът, който изчезнал. Със Самият Себе Си Христос ни изяви безсмъртното начало; бидейки облечен в Своето безсмъртно начало той странства в течение на четиридесет дни. Ние Го видяхме. А на Павел той се яви доста по-късно. Той винаги пребивава тук.

И днес ние също можем да кажем: той винаги присъства тук. Обаче учениците, понеже силата на виждане в тях изчезнала, след изминаването на четиридесет дни вече не са Го виждали. Тогава те казали: сега той ни напусна; (извърши се) Възнесението. Това събитие хвърлило учениците в много дълбока печал. Десетте дни, за които става дума по-нататък, тези десет дни проникнали дълбоко в сърцето на учениците и апостолите; по това време те с вътрешна сила обмисляли всичко, което Христос им говорил преди. Тези десет дни им били достатъчни, за да си кажат: ние самите също можем да знаем всичко това; тази Премъдрост, – както казвали те, намирайки се под силното впечатление, – тази Премъдрост сама се разполага в нас. Сега, след изминаване на десет дни, те чувствали силата да учат тази Премъдрост. Огнените езици – те в образна форма показват това (наличието на Премъдростта) – слезли върху тях. Това е Троицата, идеята за деня на Троицата – тези огнени езици. Благодарение на тази велика печал, по време на която те все още обмисляли това, че повече никога няма да видят Христос, те така се вглъбили в себе си, че сами получили способността да обучават.

Прекрасен е разказът за това, че те започнали сега да «говорят различни езици». Обаче е необходимо, макар и малко да си изясним, за какво е ставало дума в древността, какво се е имало предвид. Вие съвсем не трябва да мислите, че тук се твърди, че апостолите са започнали да говорят на китайски, японски или даже на немски; не, по смисъла си такъв израз в древността е означавал, че сега те – благодарение на размишленията през десетте дена след Възнесение до Петдесятница – са станали толерантни. За тях не съществували повече разлики между религиите и те възвестявали религия за всички хора, общочовешка религия.

Ето в какво се състои прекрасната идея на Петдесятницата: религия за всички хора, общочовешка религия. Видите ли, на хората, в най-голяма степен им вреди религиозният фанатизъм, изключителността, обособеността в религията, вреди това, което е и християнството, и будизма, и юдаизма и всичко, което е възможно. Защо религиите са толкова много? Тази множественост на религиите е основана на това, че тези религии носят земен характер, те са наистина земни религии.

Какво имам предвид казвайки: земни религии? Да се върнем, например, в това време, – сега тече 1923г. – за което съм ви разказвал, когато на Земята е живял Христос Исус, тоест в Поврата на времената, в началото на ерата. Сега да се върнем още по-далеч, да кажем, 3500г. преди Христа Исуса, в тази древна епоха. Тогава тук долу, в Египет е имало хора, които около 3000, 3500 години преди Христа, говорели за своя бог, макар и с други думи. Те го наричали Ра. Говорели за своя бог, като казвали така: бог се намира, например, в град Тива; в Тива има типичен храм, изграден особено изкусно и приличащ на гробница. Там живее бог. Това е била най-древната форма на почитане на бога, намиращ се на определено място.

Но, господа, ако някой живее там, където ние днес живеем, той, по скоро не би казал: бог се намира в Тива. Защото в древността до това място не само не е можело да се добереш, но за него въобще нищо не се е знаело. Нищо не се знаело за Тива. И така, тези, който се намирали тук, в Египет, където тече Нил, казвали: бог живее в Тива. А тези, който се намирали тук, в нашия регион, също са имали такива местни богове. Така, например, имало е местно божество в днешен Елзас или в Мюнстер. И така, хората почитали бога на някакво определено място. Това и била причината за появата на различните религии; религията от Тива, мюнстерската религия, елзаската религия. Така са се обособявали религиите.

По-късно, когато миграцията на хората по Земята се увеличила, те вече не можели да свързват бога с някакво определено място, тъй като това би встъпило в противоречие с начина им на живот. Те водели номадски начин на живот: затова идентифицирали бога вече не с мястото, а с човека, който изпълнявал ролята на техен вожд. Така постепенно божественото достойнство преминало върху царя и първенците. Така за народа вождът станал цар. Появили се много такива вождове.

Както виждате, в Рим още се запазва нещо от такава религия, в която римляните почитали своя император като бог.

Но какво е било християнството? Християнството не е говорило за всичко горепосочено. С това което следва да се почита, тоест с божественото, не се явяват свързани нито място на Земята, нито човек. Божественото се отъждествява със слънчевата сила, с жизнената сила на Слънцето, която Христос приел в Себе Си. Слънцето носи общочовешки характер. Нито един човек в Европа, на когото Слънцето е нагряло темето, няма да каже, че това е друго Слънце, а не това, което грее в Египет, или в Китай, или в Австралия. Който действително признава, че Христовата сила изхожда от Слънцето, той трябва да признае и общочовешкия характер на такава религия.

Християнството било обща религия за всички хора, даже ако те не винаги разбирали това. На учениците в достатъчна степен било разкрито, било им изявено това, че християнството е слънчева религия. Това е изразено в образната форма, че учениците можели да говорят на всички езици. Те донесли примиряваща, толерантна религия за всички хора. В това се състои идеята на Петдесятницата. Но както знаете, тази идея на Петдесятницата и до днес остава невъплътена. Тя трябва да бъде въплътена. Трябва да бъде ясно, че донесеното от Христос на Земята не е учение, а практика.

Когато днес европейските мисионери отиват при индусите или китайците, те изискват от тях, да повярват в това, което се казва за Христос в Рим. Но нито индусите, нито китайците могат да го направят, защото всичко това е възникнало в европейските условия. Така не могат да се привлекат хората. Но ако им се каже така, както днес аз ви го казах, това би могло да бъде разбрано по цялата Земя. Защото идеята на Петдесятницата е актуална за всички хора.

Опитах се да ви изложа идеята за Възнесението, – така както следва да се разбира, – и идеята за Петдесятницата; именно това искаше да научи господинът, задал въпроса. Въпросът беше много удачен, защото днес е ден преди Възнесение и след десет дни ще настъпи Петдесятница. Много се радвам, че можахме да говорим за това.

Сега трябва да заминавам за Норвегия. След това ще ви съобщя, кога ще бъде следващата лекция. Довиждане!
БЕЛЕЖКИ
Основа на текста: Лекциите са били стенографирани и след това разшифровани от професионалната стенографка Елена Финк (1883–1960). На 2 август 1980г. е бил осъществен нов, пълен превод на първоначалната стенограма.

1-стр.12… Може би сте чели, как неотдавна в Базел беше изнесен доклад на тема за произхода на живота на Земята: съобщение за такъв доклад засега не е намерено


2-стр.13… Вече съм ви говорил, как всичко това е изглеждало на Земята : виж лекции от 20, 23, 27 и 30 септември 1922г. в цикъла «Познание за съществото на човека в тяло душа и дух. За ранните състояния на Земята» ( 10 лекции, Дорнах 1922г.) библ. №347

3-стр.17… точката на пролетното равноденствие : за преместването на точката на пролетното равноденствие в течение на Платоновата година виж Йоахим Шулц «Ритми на звездите», Дорнах, 1977


4-стр.18 … Можем с успех да използваме такъв варовик: може да се посочи «хранителният варовик» (в днешно време «градивен варовик», препарат на фирмата «Веледа», изготвен по данни на Р.Щайнер.) Виж също изказването на Р.Щайнер на Педагогическата конференция от 14 февруари 1923 г. в изданието «Конференция с педагозите от Свободното Валдорфско училище в Щутгарт 1919 до 1924 г.» втори том, библ №300
5-стр.20… Вирхов Рудолф: 1821-1902
6-стр.20… това, което казах за сифилиса: виж лекцията от 10 февруари 1923 г. В « За здравето и болестта. Основи на духовнонаучната теория за сетивното възприятие», 18 лекции, Дорнах 1922-1923 библ №348
7-стр.21 бих искал допълнително да кажем нещо за цветовете и за боите.: за връзката на червеното и синьото с кръвта и нервите в цветотерапията Р.Щайнер е посочил още в курса за лекари (лекция 5, април 1920 г.) Виж «Духовната наука и медицината», Дорнах, 1920 библ №312
8-стр.23 … Нютон Исак : 1643-1727, английски физик, математик и астроном. Виж «Разобличаване на теориите на Нютон» в «Естественонаучните трудове на Гьоте» с въведение, бележки под линия и коментари от Р.Щайнер в «Немска национална литература» на Кюршнер 1883-1897 г., 3 том ( Приложение към оптиката; Учение за цвета 1) библ №1
9-стр.27…. Ако за получаване на боята използвам растения: за изрисуването на двата купола на първия Гьотеанум в собствената лаборатория били създадени растителни бои по указания на Р.Щайнер. В Научноизследователския институт «Антеа», разработващ методика за производство на растителни бои по Р.Щайнер, в тридесетте години са били разработени и произведени 16 бои и оцветители. Производството на растителни бои отново се организира в «Предприятието за производство на растителни бои при Гьотеанума»
10-стр.29….съдебния съветник Бютнер: Християн Вилхелм Бютнер, естествоизпитател, лингвист, професор в Гьотинген, съдебен съветник в Йена, заел на Гьоте своите оптически инструменти. Гьоте разказва тази история в главата «Убеждения на автора» в книгата «Материали към историята на учението за цвета» (18 век) том 4 раздел 2 «Естественонаучни трудове на Гьоте» изд. «Национална литература» Кюршнер
11-стр.29 Обаче, има известни разлики между учението за цветовете според Нютон и учението за цветовете според Гьоте: Необходимо е да приемем за сведение, че дадените материали за дъгата носят ескизен характер, дадени са само като намек, освен това, стенограмата съдържа пропуски. В издаденото под редакцията на Р.Щайнер в кюршнеровската «Немска национална литература» 1897 г. «Учение за цвета на Гьоте» се съдържа следната забележка на Гьоте по повод на дъгата: «Дъгата е един от случаите на рефракция, може би най-сложното от всичките и проявления ». В изданието има следната забележка на Р.Щайнер: «Дъгата е резултат от отделни явления, предизвиквани в дъждовната капка. Светлината трябва да премине през капката, тоест те трябва да бъде пречупена (рефракция), след това, обаче, тя – понеже стоим между Слънцето и капката – трябва да се върне назад, следователно, да се отрази». Том 5 стр. 329
12-стр.44….. Нещо интересно стана на последната естественонаучна конференция : този доклад досега не е намерен
13-45… първата глава на книгата ми «Същност на социалния въпрос» : «Същност на социалния въпрос в жизнените потребности на съвременността и на бъдещето» 1919, библ. №23 СС 1976
14-стр.45… Данте Алигиери : 1265-1321
15-стр. 45… Коперник Николай : 1473-1543
16-стр. 53… Лавоазие Антоан Лоран: 1743-1794, френски химик
17-стр. 63… Дюбоа-Раймонд Емил: 1818-1896, неговата така наречена «Реч за незнанието», Ignorabimus-Rede е озаглавена: «За границите на познание на природата. Доклад, прочетен на две общи заседания на 45 конференция на германските естествоизпитатели и лекари в Лайпциг, 14 април 1872г.»
18-стр. 64… армия от научни защитници на Хохенцолерните: буквално: «Берлинският университет, срещу който е разположен дворецът на краля е духовен телохранител на дома Хохенцолерн» (Дюбоа-Реймон в своята академична реч от 3 август 1870г.)
19-стр. 68… има известна църковна догма: учението за предварителното съществуване било отхвърлено на Константинополския събор в 543г. осъдил последователите на Ориген и на Брагския събор в 561г., осъдил присцилианите. Развиваното от Ориген (ок.185-254г. след Р.Х.) учение за предсъществуването на душата органически е съчетавало мненията на първите християни, неоплатониците и гностиците; авторитетът на Ориген бил дълго време високо почитан в древната църква, на него се позовавали такива известни отци като Атанасий Велики, Григорий Богослов и др.

Присцилианите са последователи на Авиланския епископ Присцилиан, който се придържал към учението на гностика Василида и бил осъден при управлението на Теодосий Велики и заедно с 4 привърженици обезглавен в Трир в 385г. Сектата на присцилианите е съществувала до 600г.


20-стр. 68… Веднъж беседвах с един знаменит астроном : вероятно, тук става дума за разговор с астронома Вилхелм Фьорстер, 1832-1921
21-стр. 79… «Аз съм атеист, и това е толкова вярно, както и това, че има Господ Бог на небето» :: този израз Р.Щайнер приписва на Анценгрубер (виж т.205 СС)
22-стр.81… последното изречение от една книга:: книгата засега не е намерена
23-стр.92… «Как се постигат познания за висшите светове?»: 1904-1905 библ. №10
24-стр.96…Жан Пол…..е казал: в «Левана или учение за възпитанието». Предговор към първото издание от 2 май 1806 г. « Първи том на този труд е посветен на подробно разглеждане на ранното детство, докато вторият и третият – на периода на съзряването. В първи том предмет на разглеждане са първите три години живот, в течение на които се развива речта, представляваща врата на душата». По-нататък в шести раздел, четвърта глава, параграф 122: «Няма да ви се удаде веднага «след сеитбата» да пожънете плодовете на правилното възпитание в течение на първите три години от живота (подобно на първите три курса във висшето училище), … но след няколко години посятото богатство стократно ще ви възнагради.»
25-стр. 102… «Въведение в тайната наука»: 1910г. СС т.13
26-стр. 107… под стъкления похлупак:: в Австрия в обичайния език стъкленият похлупак го наричат стъклена камбана ( съд във форма на камбана)
27-стр. 109 …бронхите и бронхиолите: допълнение на (немския) издател
28-стр.110 …Рабиндранат Тагор:: 1861-1941, индийски (бенгалски) поет и учител на мъдростта; книгата му «Спомените за моя живот» се е появила по това време в немски превод
29-стр. 115…. Лесинг Готхолд Ефраим: 1729-1781
30- стр. 115…Франц Меринг : 1846-1919 «Легендата за Лесинг. Спасение», Щутгарт 1893
31-стр. 116… Уилям Крукс :1832-1919, английски физик и химик
32-стр.117…кокаин: алкалоид от храста кока (Erythroxylon coca), растящ в Боливия и Перу
33-стр. 127… Погледнете тези изрезки от вестници: засега не са намерени
34-стр. 128… брошура на някой си доктор Хауер: Й.В Хауер «Възникване и същност на антропософията», Щутгарт 1922
35- стр.129…«венерина мухоловка» (Dionaea muscipula): сем. Росянкови, принадлежи към насекомоядните растения, растящи в пущинаците на топлата зона на Северна Америка. Виж: Дарвин Ч. «Насекомоядни растения» Прев. Карис. Събрани съчинения т. 8, Щутгарт 1876г.
36- стр. 133… Платон: 427-347 пр. Р.Х. ; мястото за Солон (ок. 640-559 пр. Р.Х.), атински законодател, се намира в диалога «Тимей», «Диалози на Платон»
37- стр. 134… римски император Юлиан: Флавий Клавдий Юлиан, наричан също Юлиан Апостат(Отстъпник), 332-363 сл. Р.Х.

Относно учението за тройното Слънце виж също Лондонските лекции от 24 април 1922г. в цикъла «Слънчевата Мистерия и Мистериите на смъртта и възкресението», 12 лекции в различни градове библ.№ 211

Индивидуалността на Юлиан е играла изключително голяма роля в духовния живот на човечеството. Според съобщенията на Р.Щайнер – виж том 238 – вечната индивидуалност Юлиан – Херцелайде, майката на историческия Парсифал – монахинята Гросвила, покровителката на школата в Шартр – Тихо де Брахе, великият датски астроном – тази вечна индивидуалност е инспирирала философа Шелинг.

38- стр. 136… «От баща си имам тялото»: виж Ксений 6, 32


39- стр. 136… две деца Исус : Виж Р.Щайнер. «Духовното ръководство на човека и човечеството» 1911, библ. №15
40- стр.138… След това веднъж видяхме една картина в Торино: виж съобщението на Хели Краузе-Цимер в главата «Групата Спанзоти-Ферари-Джиовинони» и «Картината в Торино» в книгата и «Двете деца Исус в изобразителното изкуство», Щутгарт, 1977
41- стр. 149… брезови въглища: Carbo betule, препарат на фармацевтичната фирма «Веледа»
42- стр. 150… Вземам сок от цвета: специално преработен сок от пресен свят на Convallaria maialis, момина сълза
43- стр. 150… в дървената скулптура: скулптурната група от дърво «Представителят на човечеството между Ариман и Луцифер», която в днешно време се намира в Гьотеанума
44- стр. 151… пастор Фронмайер: Д. Л. Йохан Фронмайер, 1850-1921. Посоченото място се намира в «Теософското движение, неговата история, сведения и разсъждения за него», Щутгарт, 1920, стр.107 :«В днешно време в Дорнах се издълбава деветметрова статуя на идеалния човек: отгоре с «луциферически черти, отдолу – с животински признаци». (Във второто издание този пасаж е пропуснат) – Фронмайер е взел без проверка тези съвсем неверни данни от статията на патер Хенрих Нидекер-Роса («Християнски народни известия в Базел» 1920,88 №23, юни стр.178), не посочвайки изходните данни, сякаш това е негово собствено твърдение, вместо сам да погледне скулптурната група, намираща се близо до Базел. – виж също лекциите от 16 януари до 6 февруари 1921 г. в «Отговорността на човека за мировото развитие», библ. № 203.
45- стр. 151… Боос Роман : 1889-1952, доктор на юридическите науки, социолог, активен представител на антропософията, ръководител на работата по социалното триединство в Швейцария
46- стр.151… господин Боос каза на Фронмайер истината: Доктор Роман Боос в книгата «Подстрекателството срещу Гьотеанума», Дорнах 1920 стр. 106. Тази книга съдържа откритата лекция на Р.Щайнер от 5 юни 1920 : «Истината за антропософията и нейната защита срещу неистината», а също «Представителни сведения за подстрекателството срещу Гьотеанума», Роман Боос (стр. 54-106)
47- стр.151..Аз получих от доктор Фронмайер дълго писмо: от 23 януари 1921 г.
48- стр.151… рак на черния дроб: в случай на рак на черния дроб Р.Щайнер давал указания за изготвяне на препарат от тополов имел (имел, паразитиращ на топола)
49- стр.156… Трябва само както следва да се погледне към това: пет години преди изнасянето на тази лекция, Р. Щайнер в лекцията от 9.7.1918г., том 181 пророчески охарактеризирал болшевишкото правителство на Ленин-Троцки: «Нашите съвременници трябва да са в състояние да съдят за такива хора като Ленин и Троцки; нашите съвременници би трябвало да виждат в тях най-големи, най-активни врагове на истинското духовно развитие на човечеството, врагове, каквито не е имало нито в периода на толкова отблъскващия – според описанията – римски цезаризъм, нито по времето на прословутите герои от Ренесанса».

50- стр. 157… дванадесетгодишният Исус в храма: Лука, 2, 41,52


51- стр. 157… докато веднъж в Северна Италия ние не срещнахме една картина: картината на Боргоньони в църквата св. Амвросий в Милано
52- стр. 158… Кекуле фон Страдониц Фридрих Август: 1829-1896, немски химик
53- стр. 158… Кекуле разказва: На тържеството по случай шестдесетгодишния си юбилей Август Кекуле разказва за преживявания от своя живот; този разказ е влязъл в съставеното от Густав Шулц «Съобщение за честването на шестдесетгодишния юбилей на Август Кекуле в Германското химическо общество» (Берлин 1890). По това време, извадки от това «Съобщение» предал на Рудолф Щайнер Еренфрид Пфайфер. Двата случая Кекуле описва по следния начин:

«По време на моето пребиваване в Лондон дълго време живях в Клафам роуд, близо до Комън. Обаче вечерите често прекарвах с приятеля ми Хюго Мюлер в Ислингтън, на противоположния край на гигантския град. Ние говорехме за всякакви неща, но главно за нашата любима химия. В една прекрасна лятна вечер аз се връщах с последния омнибус по опустелите в този час улици, толкова оживени в останалото време. Пътувах както винаги отвън, на покрива на омнибуса. Потънах в сън. Пред очите ми пърхаха атоми. Постоянно ги виждах в движение, тези малки същества, но не ми се удаваше да уловя закономерността на движението им. Днес видях, как два малки по много пъти се обединяваха по двойки, как два големи обкръжаваха малките, как още три или даже четири от големите удържаха малките, и как всички те кръжаха в хоровод. Видях, как големите съставяха редица и едва на края на веригата се добавяха малките. Видях това, което впоследствие описа в своята работа «Молекулярният свят» старият майстор Коп, моят високопочитаем учител и приятел; но аз видях това много преди него. Викът на кондуктора «Клафам роуд!» ме пробуди от съня, но аз използвах част от нощта, да нахвърлям на хартия, макар и частично, образите от съня. Така се появи структурната теория.

По подобен начин ми се яви и теорията за бензола. По времето на моето пребиваване в Гент, в Белгия, живеех в елегантна ергенска стая на главната улица. Но работното ми помещение се намираше в тясна уличка, където даже през деня нямаше светлина. Това не е беда за химика, който прекарва часовете през деня в лабораторията. Седях там и си водех записки в дневника, но работата не вървеше и умът ми беше зает с друго. Придърпах стола до камината и се унесох в дрямка. И отново пред очите ми запърхаха атоми. Този път по-малки групи скромно се държаха настрани, на заден план. Духовното ми зрение, обострено благодарение на честите видения от подобен род, различаваше сега картини на разнообразни структури. Дългите редове се уплътняват и обединяват; всичко е в движение и змиеобразно се върти. Гледайте, какво е това? Една змия хваща собствената си опашка, а цялата картина насмешливо се върти пред очите ми. Мълниеносно се пробудих; този път също посветих остатъка от вечерта, за да разработя хипотезата»

Бензолът е един от най-важните въглеводороди, формулата му е С6 Н6. Това е летлива течност с точка на топене 5,5 С и на кипене 80,1С. Бензолът и другите аналогични по структура въглеводороди се наричат ароматни въглеводороди. В продължение на дълги години е имало дискусия за строежа на бензола. В 1862г. Кекуле изказал предположението, че шест атома въглерод образуват в пространството правилен шестоъгълник – бензолен пръстен, – а съединените с тях шест атома водород образуват шестоъгълник с по-голям размер. Кекуле изказал мисълта, че бензолният пръстен трябва да има три единични и три двойни редуващи се връзки, защото в този случай всеки атом въглерод ще се намира в нормално четиривалентно състояние. Тази структура, дадена по-долу, се нарича структура на Кекуле.




54- стр. 161… Харнак Адолф фон: 1851-1930, евангелски теолог, от 1888г. професор в Берлин. Текстът за Възкресението се намира в книгата му «Същност на християнството. Шестнадесет лекции пред учащите се от всички факултети на зимния семестър 1899-1900г. в Берлинския университет», ; изд. Лайпциг 1901 с.102, лекция 9.
Варна 27.12.2014
Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история


Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница