Лекциите: Благой Видин Тема №1 Понятие за съвременно международно право. Определение. Характерни особености



страница7/8
Дата21.07.2016
Размер1.16 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8
Тема № 31 Държавни органи за международни отношения. Вътрешни и задгранични органи по българското законодателство.
Органите за външни отношения са определените в държавата органи, посредством които тя осъществява връзки в международните отношения. Тези органи осъществяват сътрудничество с държави, международни организации и останалите участници в МО2.

Всяка държава самостоятелно определя система от органи, тяхната структура и обема им от правомощия в съответствие с МП. Органите могат да бъдат класифицирани като вътрешнодържавни и задгранични.



Вътрешнодържавните органи се намират на територията на държавата и се делят на два вида:

  • Общи – органи с обща компетенция, които осъществяват представителство на държавата по всички въпроси на МО – парламент, държавен глава, правителство, глава на правителство, ведомство на външните работи и неговия ръководител. Съгласно МП могат да представляват държавата по всички въпроси ex officio (по силата на заеманата длъжност, без допълнителни правомощия).

  • Специализирани – органи, представляващи държавата само в една област на международното й сътрудничество – ведомството на външните работи и неговият ръководител, министерство на външната търговия, министерства и ведомства, които са упълномощени да осъществяват международно сътрудничество в пределите на компетенциите си.


Задграничните органи за външни отношения е общоприето да се разделят на две групи – постоянни и временни.

  • Постоянните – осъществяват своята дейност зад граница и постоянно местопребивават на територията на приемащата държава. Притежават движимо и недвижимо имущество и постояннодействащ персонал – дипломатически представителства, постоянните представителства при международните организации и консулските представителства.

  • Временните – нямат постоянно местопребиваване в приемащата държава. Те не разполагат с движимо и недвижимо имущество и постоянен персонал. Обикновено представляват своята държава само за решаването на определен въпрос или дейност в рамките на ограничен срок, т.е. временно. След изпълнение на договорената дейност или след изтичането на определеното време този временен орган прекратява своето съществуване. Съществуват и такива временни органи, които периодично, за определен срок от време действат зад граница за разглеждане на едни и същи въпроси. Временни органи са специалните мисии за водене на преговори, сключване на договори, със специално поръчение, церемонии и др. Делегациите за участие в международни организации, конференции, срещи, съвещания и т.н.

  • Дипломатически – органите, уреждащи официалната дейност на държавата. Това деление може да се осъществява, след като се вземе под внимание предоставеният на всеки държавен орган обем от пълномощия и съответните привилегии и имунитети. Тук трябва да бъдат причислени дипломатическите, консулските и другите постоянни и временни представителства на държавата зад граница.

  • Недипломатически – не осъществяват официална дипломатическа дейност, не се считат за органи за външни отношения и не притежават привилегии и имунитети. Това са представителствата на различните държавни органи и фирми зад граница, участващи в международни форуми, панаири, изложения и др.


Тема № 32 Дипломатическо представителство. Откриване, Класове и функции. Рангове.
Дипломатическото представителство е най-важният задграничен държавен орган за външни отношения. То е органът на изпращащата държава, намиращ се постоянно на територията на приемащата държава, учреден за уреждане на дипломатическите отношения между двете държави съгласно международен договор.

Дипломатическите представителства се делят на два вида – посолства и легации.



Посолствата са по-висша степен на взаимно представителство на държавите и се ръководят от посланик или нунций (така е прието да се наричат посланиците на Ватикана), представящ държавния глава на приемащата държава.

Легациите са по-ниска степен на междудържавно представителство и се ръководят от пълномощни министри (интернунции) или управляващи представителствата, т.е. по-нисък клад от посланиците, представени пред държавния глава и съответно пред ръководителя на външното ведомство на приемащата държава.

Основен международен акт, уреждащ правния статус на дипломатическите представителства е Виенската конвенция на дипломатическите отношения от 1961г.


Откриване на дипломатическото представителство.

По правило наред с установяването на дипломатически отношения между държавите се решава и спорът с учредяването на дипломатически представителства. Тази договореност може да бъде във формата на послания между държавните глави, в комюнике относно преговорите между междуправителствените делегации или чрез размяната на дипломатически ноти. Взаимното съгласие, изразено в тези актове, е достатъчно основание за учредяването на посолства или легации на територията на договарящите се държави за поддържането на официални контакти между тях. Дипломатическите представителства поддържат постоянно контакти от името на изпращащата държава с държавните органи на приемащата държава по всички въпроси на техните взаимоотношения.

Дипломатическите представителства се учредяват на нивото, съотвестващо на класа на ръководителя им съгласно договореното между двете страни.
Структура на дипломатическото представителство

Не съществува общопризната структура на дипломатическото представителство, но се наблюдават общи черти като цяло – обикновено се създават следните отдели: дипломатически, консулски, икономически, по печата, за културно сътрудничество, административно-стопански, военен, канцелария и др. Някои от тях се подразделят на секции.


Функции на дипломатическото представителство

Съгласно член 3 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения основните функции на дипломатическото представителство са:



  • Да представлява изпращащата държава в приемащата страна

  • Да защитава в приемащата държава интересите на изпращащата държава и на нейните граждани в допустимите от международното право предели

  • Да води преговори с правителството на приемащата държава

  • Да изяснява с всички законни средства условията и развитието на събитията в приемащата държава и да съобщава за тях на своето правителство

  • Да поощрява приятелските отношения между изпращащата и приемащата държава и да развива взаимоотношенията им в областта на икономиката, културата и науката

  • Церемониални функции, свързани с визити, поздравления, националните празници на приемащата държава...


Класове и рангове.

Съгласно Виенската конвенция от 1961г. в термина “сътрудници на представителството” се включват ръководителят и членовете на персонала на дипломатическото представителство.

Класът на ръководителя на дипломатическото представителство се определя от договарящите се страни съгласно член 14 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, който по правило има значение само за определянето на старшинство в дипломатическия корпус и етикета. Ръководителите се разделят на три класа:


    • клас на посланиците и нунциите, акредитирани към държавни глави

    • клас на пратениците, на пълномощните министри и интернунциите, акредитирани към държавни глави

    • клас на управляващите представителства, акредитирани към министри на външните работи.

Класовете следва да бъдат разграничавани от дипломатическите рангове, които по правило съвпадат, но класификацията на първите се извършва от международното право, а на вторите – от вътрешното право на всяка държава. Съгласно установената обща практика държавите предоставят следните рангове: посланик (пълномощен министър), първи секретар, втори секретар, трети секретар и аташе – културно и военно.

Ранговете са държавни звания, присвоявани на дипломатическите сътрудници, работещи в представителствата и във ведомствата на външните работи.


Назначаването на ръководителя на дипломатическото представителство преминава през следните стадии:

  1. Поискване и получаване на съгласие (агреман) от приемащата държава

  2. Назначаване и получаване на акредитивни писма от изпращащата държава

  3. Заминаване в приемащата държава

  4. Връчване на акридитивните писма – в тях се отправя молба до държавния глава на приемащата държава да се вярва на неговите думи и действия, които са от името на държавния глава и правителството на изпращащата държава.

  5. Официално встъпване в длъжност

Съгласно МП, за да бъде назначен ръководител на дипломатическо представителство, е необходимо да има съгласие от приемащата страна предложеното лице да оглави дипломатическото представителство. Изпращащата държава е длъжна да поиска съгласието и след като го получи назначава ръководителя и прави съобщение в печата. Счита се, че ако в разумен срок приемащата страна не даде своето съгласие, тя не е длъжна да съобщи мотивите си за отказване на агремана.

С връчването на акредитивните писма се счята, че от този момент ръководителят на дипломатическото представителство е встъпил в изпълнение на своите функции.



Прекратяване на официалните функции на ръководителя

Може да настъпи по инициатива на изпращащата държава, но е възможно и по инициатива на посрещащата в следните случаи:



  • При изтичането на срока, за който е бил акредитиран

  • При отзоваването му от акредитиращата държава

  • При обявяване от приемащата държава за persona non grata

  • При подаване на оставка

  • При смърт

  • При война между двете държави

  • При прекратяване на съществуването на едната от двете държави като субект на МП

  • При скъсване на дипломатическите отношения между двете държави


Тема № 33 Привилегии и имунитети на дипломатическото представителство
На дипломатическото представителство за изпълнение на неговите функции се предоставят и се ползват привилегии и имунитет в съответствие с нормите на МП.

Привилегия – специални, изключителни права, преимущество

Имунитет – употребява се в този случай като неприкосновеност

Привилегии и имунитет се предоставят както на дипломатическите представителства, така и на техните сътрудници, за да могат да осъществяват своите функции свободно, неконтролирани от властите на приемащата държава, т.е. да бъдат неприкосновени.



Неприкосновеността на помещенията на дипломатическото представителство е най-важното условие, което трябва да му се гарантира срещу влизането на властите на приемащата държава в неговите помещения без съгласието на ръководителя на представителството. Терминът “помещения на представителството” включва сгради и части от сгради, използвани от представителството, резиденцията на ръководителя на представителството и др, считани за територия на изпращащата държава.

Властите на приемащата държава са длъжни да осигуряват външната охрана на дипломатическите представителства. Вътрешната охрана се осигурява от самите дипломатически представителства. В една или друга степен тя е била осигурявана още от самото създаване на този институт, но получава значително развитие през последните десетилетия сред зачестилите окупации на посолства, отвличания и убийства на дипломати.

Засега този въпрос не е кодифициран и се урежда в съотвествие с обичайните норми на МП. Изпращащата държава често посочва в нотите при поискване на визи, че лицето се изпраща за осъществяване на вътрешна охрана.

В двустранните договори, макар и рядко, се уреждат организацията и статутът на вътрешната охрана, на практика това се извършва с мълчаливото съгласие на приемащата държава.

Наред с недвижимото имущество с неприкосновеност се ползват превозните средства на дипломатическите представителства и на техните сътрудници.

Под дипломатически превозни средства се приемат всички транспортни средства, които принадлежат, взети са под аренда или са предоставени за постоянно ползване на дипломатическите представителства, на техните сътрудници и семействата им. Съгласно МП не се прави разграничение между превозните средства, принадлежащи на дипломатическото представителство, и превозните средства, принадлежащи на неговите сътрудни;и. Тези превозни средства се отличават от другите по специалния регистрационен номер, издаван от компетентните органи на приемащата държава.

От разпоредбите на член 22 на Виенската конвенция от 1961г. произтича, че неприкосновеността на дипломатическите превозни средства включва освобождаване от обиск, реквизиция, запор и изпълнителни действия от съответните органи на приемащата държава.

Неприкосновеност на архивите, документите, официалната кореспонденция и пощата

Съгласно член 24 от Виенската конвенция от 1961г. те са “неприкосновени по всяко време и независимо от местонахождението им”.

Със свобода на връзките и движението приемащата държава трябва да разрешава и да покровителства свободата на представителството за всякакви официални цели. Тази свобода включва връзка на представителството със своето представителство и другите дипломатически и консулски представителства, независимо къде се намират, с всички подходящи средства, включително и дипломатически куриери, закодирани телеграми и шифрограми.
Помещенията на представителството се ползват с данъчен имунитет,т.е. те се освобождават от държавни, районни и общински данъци и такси, освен тези, които са вънзаграждение за конкретен вид обслужване.

Дипломатическото представителство и неговият ръководител имат право да ползват знамето и герба на изпращащата държава в помещенията и върху транспортните средства.

Освен това, дипломатическите представителства имат юрисдикционен (наказателен, граждански, административен) имунитет, данъчен имунитет и митнически привилегии.
Тема : 34 Привилегии и имунитети на ръководителя и персонала на дипломатическото представителство.
Съгласно международното право членовете на дипломатическото представителство се делят на три категории – дипломатически, административно-технически и обслужващ персонал.

Членовете на дипломатическия персонал са лицата, които имат дипломатически ранг: посланик, съветник, секретари, аташета и др.

Към административно-техническия персонал се отнасят завеждащите канцелария, счетоводителите, преводачие, машинописки, радисти, шифровачи и др, изпълняващи административно-технически функции.

Към обслужващия персонал спадат лицата, които изпълняват помощни и обслужващи дейности – шофьори, куриери, охрана, готвачи, градинари и др.


Специални права, привилегии и имунитет се продоставят на сътрудниците на дипломатическите представителства за изпълнение на техните задължения в зависимост от техния статус. Те се осигуряват и гарантират от приемащата държава с цел създаването на максимално благоприятни условия, спомагащи дипломатическото представителство да изпълнява функциите си.

Пълен обем от привилегии и имунитет се предоставят на ръководителя на членовете на дипломатическия персонал, за които по смисъла на Виенската конвенция се употребява терминът: “дипломатичски агент”.

Към личните привилегии на дипломатите спадат:


  • Лична неприкосновеност на лицата, притежаващи дипломатически ранг, която им гарантира независимост при изпълнение на служебните задължения и свобода на личността и достойнството. Съгласно Виенската конвенция от 1961г. личността на дипломатическия агент е неприкосновена. Той не може да бъде арестуван или задържан под каквато и да е форма. Личната неприкосновеност настъпва от момента на влизане на дипломата на територията на приемащата държава до окончателното й напускане.

  • Неприкосновеността на жилището на дипломата – частната му резиденция без значение дали е временна или постоянна, собствена или наета.

  • Дипломатите се ползват от пълен имунитет от наказателна, гражданска и административна юрисдикция на приемащата държава, от данъчен имунитет, освобождават се от повинност и реквизиция, ползват се от митнически привилегии.

Съгласно Виенската конвенция за дипломатическите отношения членовете на административно-техническия персонал и членовете на техните семейства , ако не са граждани на приемащата държава, се ползват с почти същите привилегии и имунитети, предвидени за дипломатическия персонал. Различието се състои в това, че по отношение на членовете на административно-техническия персонал се прилага т.нар. функционален имунитет, т.е. за действия, извършени от тях извън изпълнение на административните си задължения, не се разпростира имунитет от гражданската и административната юрисдикция на приемащата държава. Второто различие засяга митата, данъците и свързаните с тях такси по отношение на внесените от тях предмети за първоначално обзавеждане – те ползват тази привилегия еднократно. Постоянно действащ имунитет те ползват по отношение на наказателната юрисдикция на приемащата държава, лична неприкосновеност, неприкосновеност по отношение на частната резиденция, кореспонденцията и др.


Членовете на обслужващия персонал, които не са граждани на приемащата държава се ползват с функционален имунитет по отношение на действията, свързани с изпълнение на служебните им задължения. Освобождават се от данъците и таксите върху трудовото им възнаграждение и социалните осигуровки. В сключваните длустранни договори за учредяването на дипломатичски представителства на практика държавите могат да им предоставят пълне обем от привилегии и имунитети.
Тема № 35 Задължения спрямо приемащата страна. Привилегии и имунитети в трета страна.
Съгласно Виенската конвенция произтичат две основни задължения за дипломатическото представителство:

  1. да ползва своите помещения за официални цели

  2. да осъществява официалните си отношения с приемащата държава посредством министерството на външните работи и други ведомства, за които са се споразумели.

Сътрудниците на дипломатическото представителство са длъжни:



  1. да уважават законите на приемащата държава

  2. да не се намесват във вътрешните работи на държавата

  3. всички официални контакти да се осъществяват посредством министерството на външните работи и другите ведомства, за които са се споразумели

  4. да не използват помещенията на дипломатическото представителство за цели, несъвместими с неговите функции

  5. да не осъществяват професионална или търговска дейност за лична изгода



Тема № 36 Привилегии и имунитети на постоянните представителства на държави при международните организации
Ред за учредяване и функции

Постоянните представителства при международните организации са орган за външни отношения на държавата, които са подобни на дипломатическото представителство задгранични органи, но представляват изпращащата държава пред международните организации от универсален характер, а не пред приемаща държава.

По правило само държави – членки на съответната международна организация могат да учредяват постоянни представителства след предватилено съобщаване на държавата от международната организация на територията, на която е разположено нейното седалище. Нечленуващите държави в съответната международна организация могат да учредяват само постоянни мисии на наблюдател в нея. И в двата случая е необходимо да се допуска от правилата на съответната организация.

Член 6 от Виенската конвенция за постоянно представителство на държавите при международна организация от универсален характер от 1975г. определя функциите на представителствата, както следва:



  1. осигуряване на представителство на изпращащата държава при организацията

  2. поддържане на връзка между изпращащата държава и организацията

  3. водене на преговори с организацията и в нейните рамки

  4. изясняване на осъществяваната в организацията дейност и съобщаване за нея на правителството на изпращащата държава

  5. осигуряване на участието на изпращащата държава в дейността на организацията

  6. защитаване интересите на изпращащата държава по отношение на организацията

  7. съдействие за осъществяване на целите и принципите на организацията по пътя на сътрудничеството с организацията и в нейните рамки.


Привилегии и имунитети

Постоянните представителства имат почти същите привилегии и имунитети, както и дипломатическите представителства съгласно конвенцията от 1975г. те обаче могат да бъдат конкретизирани и в отделни договори, сключени между международната организация и държавата, на чиято територия е разположено седалището на международната организация.

Постоянните представителства имат следните привилегии и имунитети: неприкосновеност на посещенията, освобождаване от всякакви данъци, такси и мита, неприкосновеност на архивите по всяко време и независимо от тяхното местонахождение, неприкосновеност на кореспонденцията и др.
Сътрудници на постоянните представителства

Освен ръководителя на представителството сътрудниците са и членовете на диплотамически, административно-техническия и обслужващия персонал.

Редът за назначаването на ръководителя на представителството се различава от реда за назначаването на ръководителя на дипломатическото представителство. Изпращащата държава назначва ръководителя на представителството, след което довежда неговото име до знанието на организацията, която от своя страна информира приемащата страна. Изпращащата държава може да акредитира едно и също лице в качеството на ръководител на представителствата при две или повече международни организации. Старшинството на постоянните представители се определя по азбучен ред на държавите, участващи в организацията.

Функциите на ръководителя на представителството се прекратяват:



  1. след уведомяване на организацията за тяхното прекратяване от изпращащата страна

  2. ако представителството се отзовава окончателно или временно

За назначаването членовете на персонала на представителството, тяхната длъжност и т.н. изпращащата държава уведомява организацията.

Представените лични привилегии и имунитети по същество са дипломатически. Персоналът на постоянното представителство се ползва с неприкосновеност на личността, служебните книжа и документите, свобода на връзките, право на куриери и шифър, данъчен имунитет и др. За разлика от дипломатите в конвенцията от 1975г. не се предвижда имунитет на личната резиденция и пълен съдебен имунитет на сътрудниците на постоянните представителства.


Тема № 37 Мисии на постоянни наблюдатели
Тема № 38 Специални мисии
Специалната мисия е временното представителство на една държава в друга за уреждане на специални въпроси или за изпълняване на специална задача. Правното полжение на специалната мисия е определено в Конвенцията на специалните мисии от 1969г., в която се обобщават начините по изпращането, приемането, привилегиите и имунитетите на специалната мисия.

Изпращането на една специална мисия става след съгласието на приемащата държава, получено по дипломатически или друг взаимноприемлив път.

Функциите на специалната мисия се определят по взаимно съгласие между изпращащата и приемащата държава. Функциите започват веднага след установяване на официален контакт с ведомството на външните работи или ако е договорено – с друг орган на приемащата държава.

Прекратяването на функциите на специалната мисия може да стане:



  1. по споразумение между заинтересованите държави

  2. при завършване задачата на специалната мисия

  3. с изтичане на срока, определен за специалната мисия, освен ако той не е специално продължен

  4. при уведомяване на изпращащата държава, че счита дейността на специалната мисия за прекратена

Прекратяването на дипломатическите и консулските отношения между двете държави не води до автоматично прекратяване и на функциите на специалната мисия.

Пълномощията на специалната мисия в зависимост от нейното ниво и предназначение се определят от държавния глава, ръководителя на правителството, ведомството на външните работи или на друго ведомство.

Задачите на специалната мисия са разнообразни – водене на преговори, сключване на международни договори, участие в юбилейни тържества, изпращане на дипломати с лични послания на държавния глава или със секретни поръчения (т.нар. секретни емисари) и т.н.

Численият състав на специалната мисия се определя от изпращащата държава, но приемащата държава може да не се съгласи с броя на лицата, без да мотивира своя отказ. По правило всички въпроси, свързани със специалнат амисия, се съгласуват между двете държави предварително, понякога посредством сключването на споразумение.

Съгласно конвенцията от 1969г. е прието съставът на специалната мисия да се нарича “членове на специалната мисия”, включва ръководителя, представителите и членовете на персонала на специалната мисия. Изпращащата държава самостоятелно назначава членовете на специалната мисия, след като надлежно е информирала приемащата държава за имената и длъжностите на лицата. Специалната мисия може да се състои от един или повече представители на изпращащата държава, единият от които може да бъде назначен за ръководител. В състава на мисията може да бъде включен дипломатически, административно-технически и обслужващ персонал. За числеността на състава, пристигането и окончателното заминаване на членовете на мисията и прекратяването на техните функции се уведомява ведоството на външните работи или друг орган на приемащата държава, за който е договорено.

Привилегиите и имунитетите на специалната мисия и нейните членове, предвидени в конвенцията от 1969г. са подобни на привилегиите и имунитетите, предвидени за дипломатическите представителства и техния персонал в конвенцията от 1961г. Ограничения са предвидени, предвиждащи неприкосновеност на помещенията, заемани от специалната мисия, като се допуска влизането в тях на органите на властта без разрешението на ръководителя на специалната мисия в случай на пожар или друго природно бедствие.

По отношение на дипломатическия персонал на специалната мисия може да бъде предявен иск за вреди, причинени в резултат на нещастен случай, предизвикат от траспортно средство, когато не е изпълнявал официалните си функции.


1   2   3   4   5   6   7   8


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница