Тема № 39 Консулски представителства. Функции, Правен статут на представителството

Държавите установяват консулски отношения и учредяват консулски представителства по взаимно споразумение, независимо от това, дали са установили дипломатически отношения или не. Установяването на дипломатически отношения по правило означава и установяването на консулски отношения като част от тях, ако страните не договорят друго. Прекъсването на дипломатическите отношения не означава прекъсването на консулските отношения.

В международната практика се поставя знак за равенство между дипломатическа и консулска дейност, но по същество това са два различни самостоятелни института.

Консулският апарат на всяка държава се състои от две части – структурно звено на външното ведомство на държавата (пр. Консулски отдел в министерството на външните работи, в който се легализират документи и др.) и консулствата, намиращи се зад граница, които са или самостоятелни консулски представителства, или консулски отдели в дипломатически представителства.

Консулското представителство по правило действа в определен район, определен в договор, наричан консулски окръг, за разлика от дипломатическите представителства, които осъществяват функциите си на цялата територия на приемащата държава. Изпращащата държава може да има едно, две или повече консулски представителства, функциониращи в отделни консулски окръзи на територията на приемащата държава.
Функции

Основните функции на консулските представителства съгласно конвенцията от 1963г. са:

1. 
   опазване и защита интересите на изпращащата държава, на нейните физически и юридически лица
   
2. 
   поощряване на търговията и оказване на съдействие за развитието на икономическите, културните и научните връзки между държавите
   
3. 
   изпълнение на административни и териториални функции по отношение на гражданите на изпращащата страна
   
4. 
   изпълнение на задълженията (контролни и помощни правомощия) по отношение на морските съдове и въздушния флот и техните екипажи на изпращащата държава
   
5. 
   наблюдение на икономическия, правния и политическия живот в своя окръг и информиране на външното ведомство на изпращащата държава
   

Консулското представителство може да изпълнява дипломатичните функции при отсъствие на дипломатическо представителство на изпращащата държава след изрично съгласие на приемащата държава. Допуска се и възможността за изпълнение на консулското представителство на една изпращаща държава на консулски функции от името на трета държава в приемащата държава.

Функциите на консулството се прекратяват в следните случаи:

1. 
   при закриване на консулството
   
2. 
   при избухване на война или военен конфликт
   
3. 
   при преминаването на територията на приемащата държава, върху която е разположен консулският огръг, към територията на трета държава
   

Съгласно преамбюла на Виенската конвенция на консулските представителства се предоставят привилегии и имунитети за ефективно осъществяване на техните функции. В това отношение им се предоставят привилегии и имунитети, подобни на предоставените на дипломатическите представителства, но с някои изключения. Например имащата най-голямо значение неприкосновеност на консулските посещения не се гарантира в случай на пожар или друго природно бедствие. Конвенцията не предвижда изричното съгласие на ръководителя на консулството.

Ръководителите на консулските представителства в съответствие с Виенската конвенция от 1963г. се делят на четири класа :

• 
  Генерален консул, оглавяващ генерално консулство
  
• 
  Консул, оглавяващ консулство
  
• 
  Вицеконсул, оглавяващ вицеконсулство
  
• 
  Консулски агент, оглавяващ консулско агентство
  

Първоначално на консула се издава от изпращащата държава консулски патент (документ, в който се потвърждават пълномощията му), в който се посочват името, неговото гражданство, класът, консулският окръг и местопребиваването на консулското представителство, след което се изпраща на приемащата държава по дипломатически канал.

След получаването на консулския патент компетентните органи на приемащата държава решават дали на предложеното лице да бъде издадена екзекватура (разрешение за изпълнение на функциите на ръководител). Тя може да бъде издадена или като отделен документ, или като разрешение върху консулския патент от ведомството на външните работи от името на държавния глава, от правителството или от министъра на външните работи. Държават не е длъжна да обяснява мотивите, в случай, че не издаде екзекватура, което се счита за отказ за назначаване на лицето.

От момента на получаване на екзекватурата ръководителят на консулството се счита за официално встъпил в длъжност. По правило приемащата държава издава консулски документ, карта, с който се удостоверява, че лицето е консул в тази държава и се ползва с привилегии и имунитети съгласно МП.

Задълженията на консула се определят от задачите, стоящи пред консулското представителство в съответния окръг.

Функциите на консула се прекратяват при:

1. 
   отзоваване от изпращащата държава
   
2. 
   обявяването му за persona non grata
   
3. 
   закриване на консулството
   
4. 
   война между изпращащата и приемащата държава
   

Личните привилегии и имунитети на консулите, с малки изключения, са като тези на дипломатите. На консулските длъжностни лица се предоставят преди всичко лична неприкосновеност, т.е. те не могат да бъдат съдени и осъждани от местни съдебни органи като дипломатите, но за разлика от тях, ако извършат тежко престъпление според националните закони на приемащата страна, могат да бъдат изпратени в затвора. Ако действията на консула са били свързани с изпълнение на служебните му задължения, той не попада под наказателната юрисдикция на приемащата държава. Притежават имунитет срещу обиск само по отношение на служебното помещение и е неприкосновена само служебната му кореспонденция и архив.

Консулските длъжностни лица и служещи се освобождават от съдебна и административна юрисдикция на приемащата държава за действия, извършени при изпълнение на консулските функции. С изключене на членовете на обслужващия персонал те се освобождават от данъци и такси.
Тема № 41 Международни организации. История. Определение.
Международните организации са обединения, имащи междуправителствен или неправителствен характер според участниците, извършващи определена международна дейност на многостранна основа.

МО³ възникват на определен етап от развитието на международните отношения, когато двустранното сътрудничество между държавите се оказва недостатъчно ефективна форма за решаването на сложните международни проблеми. Налага се преминаването от традиционните двустранни отношения към по-висша форма – многостранно международно организиране и сътрудничество. Възниква необходимостта от тяхното институционализиране за улесняване на международното сътрудничество посредством постояннодействащи образувания. МО допълват, а не изместват суверенните държави.

Първите МО възникват през втората половина на ХІХ век, в периода между 1864 и 1890 възникват общо 15 административни съюза (Световен телеграфен съюз, Световен пощенски съюз, Международна метереологична организация и т.н.). Сега съществуващите МО са повече от 4000, като междуправителствените са над 300. В сравнение с първите МО, съвременните имат значително по-широки компетенции и структури.

МО се делят на две категории:

• 
  Международни правителствени организации – в дейността им участват държавите и държавоподобни образувания и осъществяват публичноправно сътрудничество на многостранна основа.
  
• 
  Международни неправителствени организации – в дейността им участват национални съюзи и асоциации, обществени организации и физически лица, които не се обединяват на основата на междудържавен договор, осъществяват международна дейност в политическата, икономическата, научно-техническата област, религията, спорта и др.
  

Под термина “международна организация” се приема международната правителствена организация. МО се учредяват с международен договор като постояннодействащ международен орган, който е обединение на държави със собствена структура от колективни, изборни, спомагателни органи и секретариат, в рамките на които се осъществява най-висшата форма на сътрудничество.