Лекционен курс по Облигационно право 2008-2009 г. Гл ас. Александър Кацарски


Встъпване в правата на удовлетворения кредитор. Суброгация



страница3/9
Дата25.03.2017
Размер1.31 Mb.
#17714
1   2   3   4   5   6   7   8   9

16. Встъпване в правата на удовлетворения кредитор.
Суброгация

Чл.74 ЗЗД този, който изпълни едно чуждо зд и е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. По начало 3то лице може да изпълни всяко чуждо заместимо зд, и когато то има интерес от изпълнението на чуждия дълг настъпва суброгация.
1. Фактически състав- за да настъпи суброгация трябва да са налице следните 3 предпоставки:

● да има изпълнение на чужд дълг - 3то лице да се намеси в чуждо обл. отношение;

● 3то лице да има регресно вземане срещу длъжника, чийто дълг е погасен;

● чл.74 – 3то лице, което е изпълнило чуждия дълг да има правен интерес от това. Правния интерес се проявява в 2 случая: ---при поръчителство, , когато поръчителя погаси дълга на главния длъжник, той има интерес защото погасява и свои реални зд (залог, ипотека); ---правен интерес, ако дълга би довел до принудително изпълнение спрямо 3то лице, то има правен интерес да изпълни чуждото зд.


При суброгацията 3тото лице(суброгант) встъпва в положението на кредитор, заема материалноправно и процесуалноправно положение на кредитора.
2. Материалноправни последици на суброгацията

Суброганта има вземане срещу длъжника. Въпросното регресно вземане на 3тото лице срещу длъжника е непривилигировано. Суброгацията има смисъл, ако 3тото лице възоснова на нея направи свое вземане.


3.Процесуалноправна страна отрицателен аспект - ако кредитора е извършил някакви процесни действия, суброганта встъпва там до където е стигнал кредитора, той е обвързан с вече извършените от кредитора действия.
4.Правна природа на суброгацията:

В нея участват 3 лица-длъжник, кредитор и бъдещ суброгант -3то лице. Възниква дълг към суброганта, а длъжника се освобождава от дълга към кредитора. Тя е правнопроменящ факт, суброганта заема положението на кредитора.


Цесия: прехвърляне на възникнало от договора вземане чл.99 и чл.100 ЗЗД.

17. Неизпълнение - понятие, същност, форми. Обективна невъзможност за изпълнение
Понятие: ЮФ, който се изразява в не осъществяване на дължимото поведение или дължим резултат.
Неизпълнението е от категорията на неправомерните действия, защото има несъответствие между поведението на длъжника и поведението, което той е би трябвало да следва.
Класификация:

1. Пълно неизпълнение, когато длъжника не е осъществил нищо от своето обл. Зд. Тук се включват 2 категории, в които изглежда че има някакво изпълнение: --когато зд е изпълнено със закъснение, но вече е безсмислено за кредитора; --когато изпълнението е некачествено и респективно безполезно за кредитора;

2. Неточно изпълнение, длъжника е осъществил определено поведение, но то се различава от дължимото. Ако отклонението е от дължимото количество е налице частично изпълнение; ако отклонението се отнася до времето когато и трябвало да се изпълни имаме забава във времето на изпълнението, т.е. длъжника не е изпълнил в уговорения срок или в разумен срок след покана на кредитора;
3. Лошо изпълнение, под това се разбира ---некачествено, отклонение от качествените характеристики на дължимия предмет. ---всяко друго неизпълнение, извън частичното и забавеното изпълнение.

Правна уредба на неизпълнението:

Изхожда се от схващането, че вината на длъжника се базира на неизпълнението. При вина на длъжника има виновно неизпълнение., той следва да бъде санкциониран.

Това виновно неизпълнение се разделя на 2 групи:


1. Виновна невъзможност, длъжника със собственото виновно поведение е предизвикал невъзможността на изпълнението. Забава на длъжника, изпълнението е възможно но длъжника се бави.
2. Невиновна (обективна) невъзможност на изпълнение, фактическия състав се състои от 2 елемента: -невъзможност; -липса на виновно поведение.
Невъзможността е състояние, при което всяко усилие на длъжника да престира остава невъзможно. Видове невъзможност:

 Начална невъзможност, основание чл.26, 2 ЗЗД Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.

 Последваща невъзможност, при сключването на договора изпълнението е било възможно, но настъпва събитие, което превръща зд в невъзможно. Възможно е обаче страните да включат в договора очакване, че невъзможното изпълнение ще стане възможно, но такова събитие не настъпва, именно това се третира като последваща невъзможност.
Класификация на невъзможността: от гл.т. на събитието предизвикало невъзможността

- Фактическа - зд не може да се осъществи поради природни закони.

- Юридическа- зд може да се изпълни, но съществува правна пречка за това- юридическа забрана.

 от гл.т. на времетраенето

-трайна невъзможност- изпълнението се е осуетило окончателно
-временна невъзможност- пречка с временен характер

 От гл.т. на начина по-който се обхваща зд:

-пълна невъзможност- обхваща цялото зд

-частична невъзможност - част от зд

Небрежността при случайно събитие и непреодолима сила няма виновно поведение на длъжника, което да е създало невъзможността:

- Непреодолима сила- когато е на лице непреодолима сила не може да се осуети невъзможността. Липсва причинна връзка с длъжника, което респективно го освобождава от отговорност (продавача трябва да предаде на купувача автомобил, който е откраднат);

- Случайно събитие- длъжника не е могъл да предвиди събитието, иначе е могъл да го предотврати. Тук е на лице причинна връзка с невъзможността и поведението на длъжника, но липсва вина.

При наличие на едно от двете събития е на лице невиновна невъзможност.


чл. 81 ЗЗД Длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.

Обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.във обл. право вината на длъжника е оборима презумпция. Основания: неизпълнение, противоправност, наличие на вреди, причинна връзка вреди-противоправно поведение.


Правни последици:

1. Без вина няма отговорност – правните последици нямат санкционен характер и за длъжника не възниква отговорност за обезщетение в следствие на нанесените вреди.

2. Временна невъзможност – изпълнението се отлага до момент, когато времето на изпълнението ще е осъществяемо.

3.Трайна невъзможност – тук се предвиждат други правни последици, защото едната престация е погинала и е изчезнало едното благо, стой въпроса как да се разпредели риска от изчезването на благото. Правилата за разпределение на риска са според вида на договора:

► едностранни –

► двустранни – всяка страна има свои зд, те са взаимни. Паричното зд не може да стане невъзможно. Кой носи риска зависи от това какво ще стане с насрещното зд, което е възможно. Чрез разпределението законодателя решава на кой да възложи риска. чл. 89 ЗЗД При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение. едното зд съществува само до колкото съществува другото, рискът се носи от длъжника по правило.


Изключение: при двустранните договори с вещнопрехвърлителен ефект, при договорите за прехвърляне на вещно право и плащане на цена, законодателят отдава риска на кредитора, защото същият е вече собственик. Когато действа изключението, кредитора носи риска и при частично неизпълнение, той изплаща дълга.

18. Вина на длъжника и дължима грижа.
19. Виновна невъзможност за изпълнение. Забава на длъжника.

При виновната невъзможност правните последици имат неблагоприятен характер.

Длъжника носи отговорност за вреди.

Виновното неизпълнение – 2 форми:

1. Вина на длъжника – изпълнението е възможно, но длъжника не изпълнява, следователно е налице виновно неизпълнение.

При невъзможност – длъжника носи наказателна тежест да установи на какво се дължи невъзможността, ако не успее = виновен.

2 групи теории за вината на длъжника:



І. Психологически теории - вината се счита за реално съществуващо психично отношение на длъжника към неизпълнението и на деликвента (отговорния субект) към щетите.

ІІ. Реакционни теории – относителни теории за вината – счита се, че вината е липса на дължимо психично отношение, защото вината се установява като се сравняват наличното психично отношение и желаното психично отношение.
Форми на вина: пряк умисъл-длъжника съзнава противоправното си поведение и го цели; косвен умисъл-длъжника съзнава противоправното си поведение, но не го цели. При съзнавана непредпазливост- съзнава се възможността да настъпи неизпълнение или деликт, но лицето се стреми да избегне това. несъзнавана непредпазливост (небрежност)- лицето не съзнава, че е възможно да причини непозволено увреждане, но е било длъжно до предвиди това. В този случай вината е липса на определено психично отношение.

Вината в обл. право е тясно свързана с понятието «случайно събитие». Длъжимата предпазливост се нарича дължима грижа чл.63 Всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин.

Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, в които законът изисква друга грижа., когато длъжника докаже, че той няма вина.

Чл. 63 ЗЗД критерии за дължимата грижа е тази за добър стопанин.


Изключение: например при договор за влог се иска по-малка от грижата за добър стопанин.

Правни последици при виновно неизпълнение:

● при виновна невъзможност- едното зд е станало невъзможно, поради противоправно поведение на длъжника. На мястото на погасеното зд на длъжника винаги се поражда зд за обезщетение за вреди.

● при забава на длъжника- противоправно поведение на дължимата престация. Забавата настъпва по 2 начина, в зависимост дали зд е срочно или безсрочно. Безсрочно:няма определен падеж, за да се постави длъжника в забава е необходимо покана (едностранно волеизявление на кредитора, адресирано до длъжника, което съдържа подходящ срок за изпълнението на дълга). Ако в поканата е определен подходящ срок, получаването й слага началото на подходящ срок. С изтичането му, длъжника изпада в забава. Срочно: предвиден е определен падеж, с настъпването на срока длъжника автоматично изпада в забава, тук кредитора не отправя покана.


Изключения:
- при безсрочните зд – обезщетение за вреди от непозволено увреждане.
- при срочни зд – зд е с определен падеж, но ако длъжника е починал преди падежа, неговите наследници не изпадат в забава, а кредитора трябва да отправи покана и в 7дн. срок те да изпълнят зд.

Виновна невъзможност за изпълнението:

При нея, чрез собственото си поведение длъжника е предизвикал неизпълнението, едното зд е станало невъзможно, то се погасява независимо от причината за невъзможността. Изчезването на благото е неблагоприятен резултат за длъжника, на мястото на погасеното зд възниква обезщетение за вреди. При двустранните договори освен отговорност за вреди имаме и правото на кредитора да развали договора с незабавен ефект.

Правни последици при забава на длъжника:

Кредиторът може да търси по принудителен ред за реализирането на зд
кредитора може да иска обезщетение за вреди(мораторни вреди от забавата)
вредите подлежат на доказване от страна на този, който ги претендира
ако забавеното е настъпило по двустранен договор, кредитора има право да развали договора, но трябва да даде допълнителен срок за изпълнение.
20. Вреда. Поправяне на вреди. Особености при парични зд
Вреда - неблагоприятно засягане правната сфера на едно лице.
2 вида вреди:

1. Имуществени – засяга се имуществената сфера на обекта
Имуществените вреди са по-подробно регламентирани. Те са 2 вида:

претърпяна загуба - чл.82 ЗЗД Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. това е намаляване на имуществото, тя включва имуществените права, които вследствие на деликта или неизпълнението или са отпаднали, или са били ограничени. Имуществената вреда е реално настъпила промяна, следователно доказва се по-лесно.

пропусната полза - не е нещо налично, тя е неосъществено, но иначе възможно увеличение на имуществото, което е осуетено от деликта. Доказването тук е по-сложно, защото трябва да се установи едно хипотетично развитие, което е с по-висока степен на вероятност. Има елемент на преценка. Напр. ако е настъпила вреда вследствие на деликт и лицето е нетрудоспособно са налице пропуснати трудови възнаграждения. Пропуснатите ползи се доказват и когато лицето докаже, че при определени обстоятелства би получило някаква облага. Необходимо е получаването на пропуснатата полза да е правомерно и законосъобразно.
2. Неимуществени – засяга се личната сфера на обекта. Не подлежат на класификация. Обезщетението за вреди е насочено към това да се поправят нанесените вреди. Има 2 начина: -поправяне в натура, означава да се възстанови засегнатото благо; -парично обезщетение, означава да се престира паричен еквивалент.
Според вида на вредата и начина на поправянето им:

 при неимуществени вреди:парично обезщетение

 при пропуснати ползи: парично обезщетение

 при претърпяна загуба: парично обезщетение и поправяне в натура, на практика обаче не се прилага, защото е зд за задължително поведение


Последици от неизпълнението:

1. при парични зд може да има забава, защото тук няма вина. Когато се касае за закъсняла парична престация според законодателството във всички случай кредитора търпи вреда от вещта на пропуснати ползи в размер на законната лихва. Длъжника има зд да плати и мораторна лихва без да е нужно кредитора да доказва вреда, той трябва да получи лихва поради забава на длъжника. Кредитора може да претендира и за по-висока лихва от законната, но вече трябва да докаже пропуснати ползи.


21. Договорна и деликтна отговорност – сравнение. Кумулиране.
Забележка: Вж. Въпрос 61 – съпоставка, ФС и въпроса за кумулацията
Основната разлика между договорната и деликтната отговорност е в правопораждащия факт. Елементи и на двата вида отговорност са :

1. Деяние

2. Противоправност

3. Вреда


4. Причинна връзка

5. Вина


Разликата е в противоправността. Основанието на договорната отговорност е неизпълнението на договорното зд, или и на зд произтичащо от едностранна сделка или, от извън договорни източници. Във всички останали случаи на противоправност отговорността е деликтна.

Различия в правния режим на договорната и деликтната отговорност:

● Материалноправни последици

по отношение на договорната отговорност, могат да я носят ФЛ и ЮЛ.


по отношение на деликтната отговорност, могат да я носят само ФЛ.

__различия относно обхвата - граници на отговорността- при деликтната отговорност на обезщетения подлежат всички преки щети; а при договорната отговорност на обезщетение подлежат само преките, предвидими щети.

__различия по отношение на компенсациите - при деликтната отговорност е по-благоприятно за увредения от колкото договорната отговорност за кредитора.

__различия по отношение на изпадането забава – преди договорната отговорност е необходима покана, за да изпадне в забава длъжника.

__различия по отношение на давността – различия има и в продължителността на давността и в началния момент. При деликтната отговорност е 5 години, началния момент е от узнаването на деликвента. При договорната отговорност е 3 години, няма правило за началния момент.

Правни последици за увреденото лице: при деликтната отговорност са по-благоприятни отколкото, тези за кредитора при договорната отговорност.


Кумулирането на договорната и деликтната отговорност е допустимо. Едно неизпълнение е основание за договорна отговорност, но ако това деяние(неизпълнение) се разглежда извън облигационното правоотношение и пак е не правомерно, то е основание за деликтна отговорност. Кумулацията е възможна, но се реализира само едната отговорност.

Поначало се приема, че кумулирането не е допустимо, защото чл.45 ЗЗД е обща норма, а чл.82 специална форма, следователно при кумулирането се прилага специална норма, следователно се прилага договорна отговорност.

Чл.45 деликтна : Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното

Чл.82 договорна : Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.


Но двете норми не са обща към специална, а имат различно приложно поле.

22. Граници на отговорността. Компенсация на вини
Обезщетението на неимуществените вреди при деликтната отговорност се включва в обхвата на гражданската отговорност-чл.52 ЗЗД Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При договорната отговорност: обезщетението за вреди се съдържа в чл.82. Според съдебната практика при дог. отговорност се обезщетяват само имуществени вреди, но в отделни НА се установява и обезщетение и за неимуществени вреди. Тук вредите трябва да са преки и предвидими-чл.51,2 и чл.82. При деликтната отговорност: вредите трябва да са преки. Когато вредите са резултат от причинния процес, иницииран от неизпълнение- вредите са преки, ако освен този процес има други причини-косвени вреди.
(NB) Когато длъжникa е действал при груба небрежност и умисъл при дог. отговорност изискването вредата да е предвидима отпада. Грубата небрежност и умисъла не се презюмират, а се доказват.
Компенсация на вини

Чл.51,2 деликтна отговорност Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. Чл.83 договорна отговорност Ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин. Компенсацията да вини има цел да отчете влиянието на кредитора върху поведението на длъжника. При деликтната отговорност по чл. 51,2 е необходимо да има т.нар. обща неделима вреда- да не се разбира каква част от вредата е от поведението на увредения и каква част от поведение на деликвента. Необходимо е същото противоправно поведение и на увреденото лице, но според съдебната практика вина у увреденото лице не е необходимо.


Намаляване размера на дължимото обезщетение зависи от причинната връзка между поведението на увреденото лице и настъпилите вреди (каузален принос). Обезщетението се намалява с толкова, колкото е допринесъл увредения за настъпването на вредата, но обезщетение ще има във всички случай.
При договорна отговорност по чл. 82 ЗЗД има 2 хипотези: компенсация чл. 83 има обща неделима вреда, т.е. каузален принос от страна на кредитора за неизпълнение и увреждането. Кредитора не е оказал необходимото съдействие. Правилото на чл. 83 е свързано с чл. 63,1 Всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин. Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, в които законът изисква друга грижа. Грижа на добър стопанин: Дължимата грижа, която длъжникът трябва да прояви, за да изпълни задължението си. Грижата, макар и абстрактна, се измерва с обективна мярка - опита и житейската практика. Личните качества на длъжника в случая са без значение. 1. тук може да се стигне до този хипотеза и да не се обезщети кредитора. 2. неограничаване на вече настъпващи вреди, неизпълнението е налице, вредоносното действие е започнало- Кредиторът трябва да положи необходимата грижа, за да ограничи увреждането. Вредите, който са предвидими, но кредитора не ги е ограничил-не подлежат на обезщетение. Компенсацията на вина е когато пострадалия е съдействал за правонарушението или неизпълнението. Гр. отговорност е обща правна последица при виновното неизпълнение. ЗЗД чл. 52, 82, 51-2, 83.

23. Разваляне на двустранни договори
При двустранните договори едното зд е основание за другото. И ако едната от страните не изпълни, другата може да развали договора, но не направо, а при определени правопораждащи факти. Това е виновно, съществено неизпълнение на двустранния договор.

1. трябва да има неизпълнение- реално да е, не се допуска разваляне на договора, ако не изпълнената част е незначителна.

2. да е съществено неизпълнението – с оглед интереса на кредитора

3. да е виновно чл.87, 4 Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.
Не всяко неизпълнение поражда правото на разваляне, а само това с оглед интереса на кредитора. Когато е налице такова неизпълнение, възниква правото на разваляне, което се упражнява извънсъдебно и само в предвидените от закона случаи е осъдено с конститутивен иск.
Извън съдебно разваляне – това става с едностранно волеизявление, изходящо от едната страна и адресирано до другата. Има 2 хипотези за извън-съдебно разваляне:

1. Условно извън съдебно разваляне, волеизявлението съдържа срок или други модалитети, в който длъжника да изпълни зд си.

2. Безусловно извън съдебно изпълнение, изправната страна уведомява длъжника, че разваля договора е незабавен ефект, но при точно определени предпоставки, които трябва да са налице: виновна невъзможност, при фиксирани договори, при твърде продължителна забава(кредитора е загубил интерес), т.е. изпълнението е или невъзможно или безсмислено.

Прекратяване по съдебен ред когато правото на прекратяване е надлежно упражнено - обл. отношение се погасява с обратна сила.

Според чл.55,1 Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне ако кредитора е престирал нещо, то трябва да му се върне. Когато правоотношението е осъществено дълго време има, съизмеримост между престациите и развалянето на договора за в бъдеще, обл. отношение се прекратява занапред.

Обезщетение за вреди: ЗЗД дава право на кредитора, макар че договора е прекратен, да търси своето обезщетение за вреди.

Максималното, което може да се случи е размера на обезщетението да се намали на основа, на което кредитора си връща, ако не се върне престацията, тя не отпада от размера на обезщетението.

Погасителна давност: за правото на разваляне е 5 години
Погасителната давност за правото на обезщетение е 3 години


24. Неустойка. Задатък
Те са договорни последици, с договорен характер и тр изрично да са уговорени. Неустойка: чл. 92 ЗЗД Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.

Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.

Неустойка


Kлауза в договора или допълнително съглашение, с което за длъжника се създава зд да престира определена ценност на кредитора в случай на неизпълнение. Правопораждащ факт за неустойката е виновното неизпълнение. Размерът на неустойката е такъв, какъвто е уговорен. За кредитора възниква по-благоприятни последици при неустойката, защото няма значение дали са настъпили вреди и какъв е техният размер Възможно е между обезщетението и неустойката да има връзка= 4 вида неустойка:
1. Изключителна неустойка – дължи се само тя, но тя не влиза в сила при умисъл и груба небрежност; чл.34 Недействителни са уговорките, с които предварително се изключва или ограничава отговорността на длъжника за умисъл или за груба небрежност тя е клауза, която ограничава отговорността и размера;

2. Алтернативна неустойка – кредитора може да избира между неустойка и обезщетение за вреди;

3. Кумулативна неустойка – дължи се и неустойка и обезщетение за вреди;

4. Обикновена неустойка – кредитора може да претендира за неустойка, но може да поиска и обезщетение за вреди, когато надхвърлят неустойка. Тя е диспозитивно определена.

Намаляване на неустойка: чл.92 Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер. Има 3 различни основания за намаляване на неустойката:

► когато има частично неизпълнение: неустойката се дължи, когато има точно уговорено неизпълнение, а не просто неизпълнение;

► когато има лошо неизпълнение: това е отклонение от качествените показатели на дължимата престация. Неустойката се намалява с оглед колко е лошо изпълнението и доколко се отклонява от дължимото;

► прекомерност: преценява се съотношението между неустойката и претърпените вреди. Ако разликата е голяма неустойката може да се намали, за да не се обогати прекомерно кредитора;
Намаляването на неустойката е потестативно, (преобразуващо, секундарно). Субективно право, при което кредитор може да преобразува първоначалното право в друго право. Потестативно е правото на кредитора да развали договора при виновно неизпълнение на длъжника

Задатък


Паричният задатък е капаро, той е имуществена ценност, който се предава при сключване на договора от едната страна.
Задатъка има 2 функции:
1. доказателствена – предаването му доказва, че договора е сключен.

2. обезпечителна – задатъка е клауза, която влиза в действие, ако кредитора пожелае това и то само при виновно неизпълнение чл.93,1 Задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение. Ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер. Ако изправната страна предпочита да иска изпълнение на договора, обезщетението за вредите се определя по общите правила. Ако обл. отношение се развие и дълга се изпълни, задатъка се връща. При обективна невъзможност, задатъка също се връща, защото няма виновно неизпълнение Правните последици на задатъка настъпват само при виновно неизпълнение. Кредитора може да иска:

1. принудително изпълнение

2. обезщетение за вреди

3. разваляне на договора

4. задържане на задатъка
При задатъка обл. отношение отпада, той е форма на опростено разваляне. Той не дава възможност да се претендират по-големи вреди, дори при груба небрежност или умисъл. Задатъка не може да бъде намаляван. Страните могат да уговорят клауза и за задатък, и за неустойка. Като в случай на неизпълнение може да се избере едно от двете.

25. Забава на кредитора
При забава на кредитора има неизпълнение, защото кредиторът не съдейства на длъжника да погаси зд си.

При отрицателните престации не може кредитора да е в забава. Забавата може да се яви в 2 момента:

-в хода на изпълнението

-в заключителния момент

И при двата момента правните последици са едни и същи:

І. Правните последици са насочени към това, неблагоприятен ефект да се понесе от този, който е създал забавата (кредитора):

1. ако длъжника е в забава и после иска да изпълни зд, но кредитора отказва, тогава кредитора изпада в забава.

2. ако длъжника иска да предаде вещта, която дължи на кредитора, но той не я приеме и тя погине, отговорност носи кредитора, защото не я е приел.

ІІ. При предметни престации. зд за предаване на вещ:

1. пари – длъжника ги влага в банка и така престацията е на разположение на кредитора

2. при други вещи – съдът определя съхранението им и те пак са на разположение на кредитора

3. бързоразвалящи се стоки – длъжника иска разрешение да ги предаде. чл. 97,2

Ако задължението е да се предаде нещо и кредиторът е в забава, длъжникът може да се освободи, като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението. Пари, ценни книжа и ценности могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение от съда.
Когато дължимото подлежи на бърза развала или предаването му за пазене е съпроводено със значителни разноски или неудобства, а също и когато то по естеството си не може да се вложи, длъжникът, след като предизвести кредитора, може да поиска от районния съд да му разреши да продаде дължимото и получената сума да внесе в банка на името на кредитора. Предаването за пазене не произвежда действие, ако длъжникът изтегли вложеното, преди да е прието от кредитора.

ІІІ. При лични престации - длъжника дължи лично поведение-когато кредитора изпада в забава, длъжника може да прекрати договора, може да се освободи от зд, но не може да иска обезщетение за вреди.



26. Прихващане на насрещни дългове

Фактическия състав на прихващането на НД включва няколко елемента:

І. Трябва да има насрещни зд, но закона допуска 2 изключение, при които няма насрещност, а се допуска прихващане:

- цесия


- когато едно лице отговаря за чужд дълг, може да се прави възражение за прихващане.

ІІ. 2те вземания трябва да бъдат еднородни и заместими (активното на кредитора и пасивното на длъжника)

ІІІ. Изискуемост и ликвидност т.е. да е установено по основание и размер.

ІV. Зд трябва да бъдат и изпълняеми

Има 2 системи за прихващане:

- погасителния ефект настъпва незабавно

- система на прихващане чрез волеизявления

Правни последици:

1. Пълно прихващане – 2те насрещни зд се погасяват напълно

2. Частично прихващане – до размера на по-малкото от 2те задължения. Като резултат от прихващането на насрещни вземания се смятат за погасени до размера на по-малкото от тях.


Видове:

І.вид: Едностранно извънсъдебно прихващане: необходимо е едната страна да съобщи на другата, че прихваща, когато е изтекла погасителната давност, но предпоставките са били на лице преди изтичане на погасителната давност.

ІІ.вид: Факултативно прихващане: това става с двустранно волеизявление. То се използва при 3 категории вземания:

1. Зд за издръжка

2. Вземания за обезщетения при умишлен деликт

3. Вземания за данъци

При тези случай са необходими 2 волеизявления.
ІІІ.вид: Съдебно прихващане: при съдебно установяване на вземането се установява основание и размер=не е необходима ликвидност. Момента на погасителното вземане настъпва с влизане в сила на съдебното решение.

ІV.вид: Договорно прихващане: при липса на някоя от предпоставките е възможно страните да постигнат съгласие за погасяване, т.нар. компенсационни договори.

ФУНКЦИИ НА 4ТЕ ВИДА ПРИХВАЩАНЕ:

1. От гл.т. на субекта (страната) дава възможност да бъде реализирано неговото вземане по подобие на принудителното изпълнение.

2. дава възможност да си погаси зд и да се освободи от дълга.

3. премахва се необходимостта от двойно престиране и то е гаранция срещу неплатежоспособността.


27. Подновяване (новация, novatio). Опрощаване. Сливане


  • Подновяване (novatio)

Подновяването (novatio, новирането) е съглашение между кредитор и длъжник. Участниците се уговарят, че зд се погасява, а на негово място възниква друго зд. То има правопагасителен и правопораждащ ефект.
Чрез новацията се внася промяна в обл. отношение. Тя погасява стария дълг и поражда нов. Ако стария дълг е имал обезщетения те могат да се запазят върху новия, ако лицата изрично дадат съгласието си. Договора за новация ПРОЧЕТИ !!! Има 2 вида новация:

1. Обективна новация: при нея страните остават същите. Променя се само съдържанието на дълга. Със смяна на основанието страните се уговарят да се погаси стария дълг, да възникне нов, който да се третира като възникнал от друг юридически факт.

2. Субективна новация: промяната е в някой от страните. Ако се сменя кредитора новацията е активна, ако се сменя длъжника - пасивна. При активната новация участват стария кредитор, длъжника и новия кредитор.

Oпрощаване



Опрощаване: чл.108 ЗЗД Задължението се опрощава, ако кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника. Юридическо действие, което е от категорията на отказ от права.
Налице е когато субекта прави волеизявление насочено към погасяване на едно притежавано от него субективно право. Отказът от абсолютно право е едностранно волеизявление. Опрощаването по нашето законодателство е безвъзмезден договор, а обл. право изхожда от принципа, че винаги трябва да има съгласие на облагодетелстваното лице. Чл. 109 ЗЗД Задължението се смята погасено, ако частният документ за него се намира у длъжника, освен ако се докаже, че не му е върнат доброволно. презумпцията е комбинация от 2 презумпции:

1. необорима презумпция - доброволно връщане на дълга

2. оборима презумпция- когато длъжника се намира във фактическа власт на дълговия документ се предполага, че кредитора му е дал дълговия докумен.
Сливане

Сливане: съвместяване у едно лице на 2 противоположни, иначе несъвместими качества: кредитор и длъжник.
Това е възможно когато:

---смърт на ФЛ ---ако кредитора почине и длъжника е негов наследник

---преобразяване на ЮЛ. Сливането има погасително действие.

29. Встъпване в дълг. Заместване в дълг.
Чл.101 ЗЗД Трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници. Чл.102 ЗЗД Трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора. Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора.
Решение № 1670 от 20.11.2002 г. на ВКС по гр. д. № 194/2002 г., V г. о.

чл. 102, ал. 1 ЗЗД,

чл. 261 ТЗ

За да може длъжникът по облигационен договор да се освободи от задължението си поради преминаването му към новия длъжник и кредиторът да може да претендира вземането си само срещу новия длъжник, е необходимо изричното съгласие на кредитора.


Въвеждане в дълг: приемство в дълга няма. 3то лице се задължава да отговаря заедно с първоначалния длъжник. Това е пасивна солидарност, първоначалния длъжник остава в отношението. Въвеждането в дълг се осъществява по договор между кредитора и встъпващия в дълг или между длъжника и встъпващия в дълг.
Заместване в дълг: досегашния длъжник престава да бъде длъжник, това е договор с трима участници. Съглашение по силата на което, тези 3ма участници се споразумяват, че длъжника се замества от друг.
Решение № 758 от 30121.2008 г. на ВКС по т. д. № 836/2007 г., II о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова

чл. 694 ТЗ

чл. 102, ал. 1 ЗЗД

чл. 116, б. "а" ЗЗД

Правните последици на признанието на дълга настъпват само при безспорно доказано възникване на дълга в полза на признаващия. Поемането на дълг предполага съществуването едновременно както на нов, така и на стар длъжник, който в резултат на поемането на дълга се счита освободен от него по отношение на кредитора.
Заместването в дълг е само променящ факт, сменя се длъжника, но обл. отношение остава същото. Ако вземането на кредитора е било привилегировано, то остава такова. Ако е било обременено с възражение на стария длъжник, това преминава и върху новия. Ако стария длъжник е учредил залог или ипотека – те се запазват.
Обезпечения, които са дадени от 3то лице (поръчителство, залог, ипотека) няма как да се запазят. При заместване в дълг, обезпеченията дадени от 3то лице се погасяват, освен ако 3тото лице не се съгласи да обезпечи зд на новия длъжник.


30. Множество субекти – разделност, солидарност и неделимост
При множество субекти има 3 възможни правни режима: разделност, солидарност, неделимост. всички те имат смисъл, когато поне на едната страна има поне 2 лица. В обл. право множеството субекти приложим режим е разделност, защото, за да се прилагат солидарност и неделимост тр да се изпълнят специални предпоставки.
РАЗДЕЛНОСТ: когато имаме повече от един кредитор или длъжник, вземането респективно дълга се разделят спрямо броя на кредиторите и длъжниците и всеки от тях се развива самостоятелно.
СОЛИДАРНОСТ И НЕДЕЛИМОСТ: изхожда се от това, че при определени случаи при някои субекти се запазва определена правна връзка.
СОЛИДАРНОСТ:

1. Активна солидарност: тя е на лице, когато има повече от един кредитор. Техните вземания тр да са така свързани, че всеки кредитор да може да иска изпълнение на цялата престация, така се погасява зд, удовлетворяват се останалите кредитори. Тя тр да е изрично уговорена.

2. Пасивна солидарност: тя е на лице, когато има повече от един длъжник и освен това всеки от тях дължи на кредитора цялата престация и то, така че като изпълни погасява зд на всички длъжници. Пасивната солидарност се среща в следните случаи:

---може да е уговорена

--- и да е нормативно определена по 2 начина: І.императивно предвидена-когато няколко лица са извършили непозволено увреждане, те отговарят солидарно; ІІ. деспозитивно предвидена.

Когато един ЮФ е настъпил между един кредитор и един длъжник, въздейства ли върху другите длъжници ?

1. ЮФ с абсолютно действие - въздейства и върху др. длъжници = изпълнение; изпълнение при забава на кредитора; даване в изпълнение; прихващането. Зд се погасява, когато се задоволи интереса на кредитора.

2. ЮФ с относително действие - настъпва между кредитора и един от длъжниците, но може да засегне и останалите, но може и да не ги засегне.

 подновяване: ако един длъжник сключи договор за новация с кредитора се погасява зд и за останалите.

 опрощаване: ако кредитора опрости дълга на един от солидарните длъжници се освобождават всички останали.

 сливане: страната по обл. отношение получи пълно удовлетворение, за слелия се длъжник настъпва погасителен ефект. Тези трите не задоволяват икономическите интереси на кредитора.

Неизпълнение: ако има виновно неизпълнение от страна на един от солидарните длъжници, последиците от неизпълнението не засягат останалите. Забава на длъжник: санкционни последици от забавата; може да се престират само от длъжника, който е изпаднал в забава. Виновна невъзможност: престацията е унищожена, когато е по вина на един от длъжниците, санкционните последици настъпват само за него. Забава на кредитора: той изпада в забава за всички длъжници. Пасивната солидарност е облекчение за кредитора във вътрешните му отношения с длъжниците, изпълнението се понася по равно.



31.Упражняване правата на длъжника от негов кредитор
Чл. 134 ЗЗД Кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражнението на които зависи от чисто личната преценка на длъжника.

Когато кредиторът предяви иск по предходната алинея, призовава се като страна и длъжникът.

Ако упражнението на правото не се състои в предявяване на иск, кредиторът, за да извърши действието, трябва да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете.

Предпоставки за упражняване на правата на длъжника:



1. бездействие - неупражняване на едно субективно право; суб. право тр да е имуществено

- тр да е секвестируемо (вж по-долу) по ГПК

- да не е свързано с личната преценка на длъжника.


  1. бездействието тр да уврежда кредитора, самото упражняване зависи от действието, с което кредитора ще го извърши.

по съдебен ред: кредиторът предявява иск. Съда проверява дали са на лице предпоставките по чл.134 и ако някоя от тях липсва, иска се отхвърля. Ако всички са на лице съда разглежда иска само по същество. Едно имуществено секвестируемо право на длъжника си остава в негово имущество, но служи за всички кредитори на длъжника, а не само на този, който е упражнил правото.

извън съдебен ред: необходимо е изрично овластяване на кредитора да извърши вместо длъжника определено действие. Кредиторът може да иска предварително това от съда, по реда на обезпечителните производства. От това пак се ползват всички кредитори на длъжника

Чл. 133 въвежда общият принцип,че длъжникът отговаря с цялото си налично имущество, състоящо се от оценими в пари права, за своите задължения. При това интерес за кредитора представляват само секвестируемите му права, тъй като несеквестируемите не подлежат на принудително изпълнение. Всяко действие на длъжника по отношение на секвестируемите му права обаче е потенциална заплаха за възможността за удовлетворяване на кредитора.
Поради това законът създава два института за защита на кредитора: упражняване правата на длъжника от кредитора му и отменителен иск.
Първият институт е насочен срещу бездействието на длъжника, което бездействие намалява имуществото му, а вторият - срещу юридическите действия на длъжника, които водят до посочения резултат.

Това е институт, който дава възможност на кредитора да упражнява пра-вата на длъжника си, тъй като той бездейства и разпилява имуществото си /придобиване по давност от трето лице и др./

Списък на вещите за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, върху които съгласно чл. 444, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс не може да бъде насочено принудително изпълнение

(Приет  с ПМС № 113 от 26 май 2003 г.)

1. Вещи за лично употребление:

а) по едно горно зимно палто, едно горно есенно палто, една шапка, два костюма (съответно панталони, ризи и жилетки или пуловери - за мъжете, и поли или панталони, блузи и жилетки или пуловери, или четири рокли - за жените) и работното облекло;

б) употребяваните обувки и бельо.

2. Всички детски храни и принадлежности.

3. Вещи за домашно употребление:

а) по един креват, една постелка, една зимна и една лятна завивка, както и по два ката спално бельо за всеки член от семейството;

б) един двукрилен гардероб, един кухненски бюфет, обикновените маси и столове;

в) обикновените домашни и кухненски прибори и съдове и обикновените прибори за хранене;

г) необходимите уреди за отопление и една печка за готвене;

д) една пералня и един хладилник;

е) един телефонен апарат и един радиоапарат.

4. Изкуствените органи, протезите, очилата и другите помощни приспособления и предмети, които се употребяват от длъжника или от членовете на неговото семейство поради физически недъзи или наранявания, както и лекарствата и другите приспособления, средства и материали за лечение.

5. Учебните пособия, включително книгите и музикалните инструменти, използването на които е необходимо при общото и професионалното обучение на длъжника и членовете на неговото семейство.

6. Домашните животни (домашните любимци), ако не са отглеждани за продажба.

7. Семейните и личните ордени и отличия.

Необходими са две предпоставки (ФС):



1. Бездействие на длъжника - бездействието е неупражняване на право.Това право трябва да е имуществено, секвестируемо и неговото упражняване да не зависи от строго личната преценка на длъжника.

2. Застрашаване на кредитора - неупражняването да води до отпадане на право или до намаляване имуществото на длъжника. Застрашаван е ще има,когато останалото длъжниково имущество не е достатъчно за удовлетворяването на кредитора или дори и да е достатъчно,би затруднило силно удовлетворяването на кредитора. При наличието на тези две предпоставки кредиторът има право да упражнява правата на длъжника и това става по два начина, в зависимост от това в какво се изразява упражняването им:
1. Предявяване на иск - когато упражняването на правото се изразява в предявяване на иск кредиторът предявява иска, като в самия процес длъжникът се конституира като съищец. Съдът извършва две проверки:1.дали са налице предпоставките по чл.134, т.е. дали е налице бездействие, което застрашава удовлетворяването на кредитора. Ако те не са налице производството се прекратява, тъй като е недопустимо.Ако предпоставките са налице съдът проверява 2. дали е налице правото на длъжника, което се претендира спрямо третото лице и се произнася с решение по същество, като може да уважи иска или да го отхвърли. Ако правото се върне /остане/ в имуществото на длъжника всички други кредитори могат да се възползват от него, без да са водили иск. Това, че кредиторът е върнал правото в патримониума на длъжника не му дава никакви привилегии.
2. Обезпечително производство - когато упражняването на правото не се състои в предявяване на иск, а в извънсъдебни действия, то става на два етапа:

I етап - Кредиторът трябва да е съдебно овластен да извърши съответното действие и това овластяване става по реда на обезпечителните производства /т.е. по сравнително бърза и облекчена процедура/. Съдът проверява налице ли са предпоставките по чл.134. Ако са - с определение овластява кредитора да извърши определеното действие и

II етап - Кредиторът извършва съответното действие от името на длъжника спрямо съответното трето лице, като кредиторът се легитимира с овластителния съдебен акт.
* ЗАЩИТА НА КРЕДИТОРА ОТ ДЕЙСТВИЯ НА ДЛЪЖНИКА: длъжникът може да застраши кредитора чрез свои правни или фактически действия. Защитата срещу факт. действия по закон не съществува, но защитата срещу правни действия може да се осъществи с прехвърляне на правата от длъжника на 3то лице. Срещу това се действа с т.нар. отменителен иск - тук увреждане настъпва, но кредиторът има възможност да премахне действието му в последствие.
32. Отменителен иск (Павлов иск, actio Pauliana).

Структура на въпроса:

I. Лекционен курс на Траян Конов

II. Гл.ас. Ал. Кацарски

I. Лекционен курс на Траян Конов



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница