Лекционен курс по Облигационно право 2008-2009 г. Гл ас. Александър Кацарски

Упражняване на правото

1. 
   Чрез иск. Искът се предявява срещу длъжника и лицето, което е придобило права от него. Решението трябва да бъде еднакво за длъжника и за третото лице и те са необходими другари в процеса.
   

Правото се погасява с 5 годишна давност.

Ако бъде уважен искът атакуваното действие се обявява за недействително, но тази недействителност е относителна - тя ползва само кредитора - ищец и то само до размера на неговото право (смята се че тази недействителност има обратно действие от деня на извършването на действието, а не на влизането на решението в сила и основанието за това виждане е да се защити кредитора). Но кредиторът не може да се разпорежда с правата по силата на решението - той трябва по общия ред да насочи изпълнението към тези права. Решението по чл.135 ползва само кредитора-ищец, а не и останалите кредитори. За тях действието е действително. Действителността се запазва и по отношение на третото лице, с което длъжникът е договарял, но действието не може да прехвърли на това трето лице права (то остава действително, но третото лице не може да стане носител на правата, които е трябвало да му бъдат прехвърлени от длъжника). В този случай длъжникът отговаря за неизпълнение. Разбира се това действие (непрехвърляне на правата) се отнася само да размера на вземането на кредитора: ако напр. атакуваното действие има за предмет по-голямо по стойност право, отколкото е вземането на кредитора, за горницата това действие ще породи действие за третото лице. Тъй като третото лице също е кредитор на длъжника и също може да насочи принудителното изпълнение срещу имотите на длъжника то се удовлетворява обаче след кредитора, защото то или е получило нещо безвъзмездно или е знаело, че се уврежда кредитора. Така че когато се насочи принудителното изпълнение по отношение на атакуваното по 135 право, ако то е недостатъчно да се удовлетворят и кредитора и третото лице третото лице ще понесе риска от тази недостатъчност на имуществото. Възможно е обаче правата, предмет на отмененото действие да бъдат прехвърлени (условно казано) на четвърто лице от третото лице. Какво става с тези права? - след отмяната засягат ли се те или не? Ако предмет на атакуваното действие са движими вещи, прилага се чл.78 ЗС - ако са налице предпоставките на чл.78 четвъртото лице (трето лице - контрахент на третото лице) запазва правата си. Но при недвижимите имоти, за да може това четвърто, пето или шесто лице да запази правата върху недвижимите имоти трябва да е било от една страна добросъвестно, т.е. да не е знаело, че купува имот, който е предмет на увреждащо кредиторите действие и от друга страна, сделката, по която то придобива права трябва да е вписана преди вписването на исковата молба по чл.135, т.е. това е една от хипотезите, при които има изключение от правилото nemo dat plus, quod habet.

2. 
   Чрез възражение.
   

Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.

(Ал. 4, попр. - Изв., бр. 2 от 1950 г.) Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава, когато то участвува в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността. Не съществува относителна недействителност---!!!Вид недействителност на сделка, която поначало е действителна и поражда правните последици, но по силата на закона тя няма действие по отношение на едно или няколко лица. Отличава се от нищожността, защото не е всеобща, а само спрямо определени лица. Тази недействителност може да бъде заздравена
Павловия иск: специални предпоставки са кредитора да е увреден чрез сделка. Длъжникът при извършването й да е знаел за това, ако я е сключил преди възникване на вземането на кредитора, тя да е била предназначена да увреди кредитора. При възмездните сделки се изисква и насрещната страна да знае за увреждането на кредитора към момента на сключване на сделката - ГП обща част.
Необходимите предпоставки са следните:

1. да е извършено правно действие

2. правното действие тр да има за предмет субективно право, което тр да има характеристиките по чл.134

3. тр да има увреждане на кредитора

4. суб. предпоставка може да се прояви по 2 начина:

 чл.135, ал. 3 Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора към момента на извършване на действието, лицето не е длъжник. Той и 3тото лице тр да са имали намерение да увредят кредитора и това не се презюмира,т.е. кредитора тр да го докаже.

чл. 135, ал. 1 ЗЗД

Възникването на правото по чл. 135 ЗЗД се предпоставя от наличието на действително вземане, като е вярно, че то не се обуславя от установяването на вземането с влязло в сила съдебно решение. За да бъде уважен искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е необходимо ищецът да докаже не само качеството си на кредитор, но и че длъжникът е извършил действия, които го увреждат. Действието е съзнателен, волеви акт, който длъжникът е извършил, а за да може да бъде отменено действието, то трябва и да уврежда кредитора. Увреждането е налице в случаите, когато се намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника.

Решение № III-118 от 3.06.2008 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 217/2008 г., 3-ти гр. въз. с-в, докладчик Калина Пенева

чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.)

чл. 26, ал. 2 ЗЗД

чл. 135, ал. 1, вр. с ал. 2 ЗЗД

Едновременното разглеждане на двата иска - по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и по чл. 135 от ЗЗД, може да стане само при условията на евентуалност, тъй като искът по чл. 135 от ЗЗД предполага действителен договор между страните по сделката, т. е, ако се счете, че един договор е нищожен, не може да се претендира неговата относителна недействителност по чл. 135 от ЗЗД. За да е основателен иск по чл. 135 от ЗЗД, законодателят въвежда установяване наличието на няколко кумулативни предпоставки: качеството на кредитор на ищеца, действия, с които длъжникът го уврежда, знание на длъжника за увреждането и знание на лицето, с което длъжникът е договарял за увреждането, когато действието е възмездно.

При относителната недействителност сделката е действителна и поражда желаното от страните действие, но по силата на закона тя няма действие спрямо едно или няколко лица. Легитимиращият ефект на нотариалния акт, с който е извършена порочната, развалена или отменена сделка, ще отпадне с вписването на съдебното решение, с което е констатиран или обявен порокът, съответно е развалена или отменена сделката. Не се обезсилват също нотариални актове за сделки, когато по иск на трето лице е призната или обявена недействителността (непротивопоставимостта) на сделката. Между страните сделката може да не е засегната от порок, а зачитането на недействителността по отношение на третото лице ще бъде гарантирано от вписването на положителното съдебно решение.

Чл.135,1 Кредиторът може да иска да бъдат обявени за  недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността когато лицето е длъжник, вземането възниква и след това е възникнало увреждащото действие. Не е задължително да са на лице суб. предпоставки, достатъчно е да има намерение за увреждане и не е необходимо 3тото лице да знае за увреждането.
За кредитора се поражда потестативно право да иска отмяна на прехвърлителния ефект. Това потестативно право по чл.135 се предявява чрез конститутивен иск.
Ако прехвърлителния ефект между кредитора и длъжника е настъпил, след уважаването на Павловия иск, правото остава в патримониума на 3тото лице, но кредитора може да се удовлетвори от него. Т.е. създава се привилегия за кредитора предявил Павловия иск.

Конкуренция между Павловия иск и последващи прехвърляния = в нашия закон е уредено само за недвижими имоти. Павловия иск за недвижими имоти подлежи на вписване. Ако прехвърлителните сделки между 3тото лице и следващи приобретатели се сключи след вписването на иска, правото на кредитора не може да се погаси.

чл. 135, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД

чл. 19, ал. 3 ЗЗД

С иска по чл. 135 ЗЗД може да си служи всеки кредитор - носител на парично или непарично вземане, включително и купувачът по предварителен договор за покупко-продажба, когато длъжникът по предварителния договор се е разпоредил с имота в полза на трето лице.

При сделки, сключвани от непълнолетни, към волеизявлението на непълнолетния се прибавя едностранното волеизявление на негов родител. Ако родителят, с чието съгласие е сключен договорът, е знаел, че с подписването му се увреждат интересите на трето лице - кредитор на страна по договора, сделката се опорочава и се поражда основание за обявяването й за недействителна спрямо кредитора, дори непълнолетният купувач да не е знаел за увреждането.


33. Привилегии – понятие, видове, поредност
ПРИВИЛЕГИЯ: това е качество на едно вземане, благодарение на което се удовлетворява по предпочитане пред други вземания срещу същия длъжник. Привилегиите са материални права, но те се проявяват в процеса на принудително удовлетворяване – уредбата им е смесена, имат и процесуални норми.

Има 2 основни вида системи. Системата от привилегии се според вида на принудителното изпълнение. 2 типа принудително изпълнение:

1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. чл. 134 и 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски;

2. (изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., доп., бр. 36 от 2006 г.) вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори;

3. вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти;

4. вземанията, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3;

5. вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения, и вземанията за издръжка;

6. вземанията на държавата, освен тия за глоби;

7. (отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.);

8. (отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.). (Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Вземанията по т. т. 5 и 6 се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника.

Вземания с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно.

Освен присъдените лихви, правото на предпочтително удовлетворение обхваща лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите за годината, която го предхожда.
2.Универсално – тук изпълнението се води едновременно за удовлетворяване на всички кредитори върху имуществените права на длъжника.

Системата от привилегии в универсалното принуд. изпълнение е дефинирана в Закона за банковата несъстоятелност, Кодекса по соц. осигуряване, Кодекса на застраховането и др.

Системата от привилегии в индивидуалното принуд. изпълнение е регламентирана изцяло от обл. право.
КЛАСИФИКАЦИЯ:

1. Общи привилегии – предмет е, което и да е имуществено право на длъжника

2. Специални привилегии – имат за предмет точно определено право на длъжника. Кредитора има предимство само върху едно право. Специалните привилегии изпреварват общите. ЗЗД подрежда привилегировани вземания по редове – 6 реда. До 4 са специални, а 5 и 6 са общи.

І ред – вземания за разноски по водене на обезпечително производство, изпълнително производство по искове по чл.134 и чл.135 ЗЗД.

ІІ ред – вземания за данъци върху недвижими имоти или МПС - предмет е имота или МПСто

ІІІ ред – вземания обезпечени с реални обезпечения (залог, ипотека) при универсално принуд. изпълнение това е първата привилегия. Предмет е предмета на ипотеката или залога.

ІV ред - вземания, за които се упражнява право на задържане, предмет е вещта върху която е упражнено правото на задържане.

V ред – вземания за издръжка и трудово възнаграждение, и обезпечения върху трудово възнаграждение.

VІ ред – включват се всички държавни вземания, без тези за глоби.

Удовлетворяването на привилегированите вземания става в последователност по редове.

Когато вземанията са от различни редове се удовлетворява, това от по-горен ред. Ако са от един и същ ред се удовлетворяват съразмерно. При ІІІред принципа на съразмерност не действа, удовлетворява се първото по време реално обезпечение.
Според чл. 137, ал. 1 Когато законът не определя реда за удовлетворяване на едно вземане, на което дава право на предпочтително удовлетворение, това вземане се изплаща след вземанията по т. 6 на предходния член. ако има привилегии създадени от същия закон, те се подреждат на 7мо място.

Чл. 137, ал. 2 Когато особени закони постановяват, че някои вземания трябва да се изплатят преди всички други, те се изплащат след вземането по т. 1 на чл. 136 , а когато конкурират помежду си, те се изплащат съразмерно. Обезпеченията са: лични(персонални) и реални(вещни) и в двата случая правните последици, които възникват дават допълнителна сигурност на кредитора при неговото удовлетворяване.

1. Лични обезпечения: поръчителство и банкова гаранция(ТЗ)

2. Реални (вещни): ипотека, залог, търговско право на задържане- кредитора е сигурен, че едно имуществено право или съвкупност от имуществени права се запазват и гарантират неговото удовлетворяване.

ИПОТЕКА : недвижим имот или движима вещ /кораб/, уредбата в е ЗЗД и е обща за частното право.

ЗАЛОГ: има трайна уредба, класическия залог е уреден в ЗЗД. Комплексната уредба на Надотраслово ниво за цялото ЧП се съдържа в Закона за особените залози.

Съществуват 2 изисквания за действителност на договора:

• Солидарно – няма възражение за поредността, когато кредитора потърси отговорност за зд.

• Субсидиарно – поръчителя може да възрази, ако кредитора потърси отговорност и да се обърне към гл. длъжник. Възможно е в договора, да се включи допълнителна клауза за субсидиарно поръчителство.
Съпоръчителство - без значение дали е солидарно или разделно поръчителство, може да се търси от отделният поръчител падащата му се част. Съпоръчителите отговорят солидарно и нямат зд за разделност. Това е в интерес на кредитора, но е възможно да има в договора клауза за разделност.

Размерът на гл. дълг очертава отговорността на поръчителя. От поръчителя може да се търси само гл. дълг и последвалите от него неустойки:

● не може да се уговори отговорност за повече от гл. дълг;

● не може да има отговорност на поръчителя при по-тежки условия,

● възможно е поръчителя да отговаря само за част от дълга.

1. произтича от акцесорността

2. има действие само за поръчителството: ---отговорността на поръчителя се погасява, ако 6м. след настъпване на изискуемостта на гл. дълг кредитора не предяви иск; ---осуетяване на суброгацията, поръчителя, който изпълни дълга встъпва в правата на удовлетворен кредитор.

3. погасителната давност тече между кредитора и длъжника, и между поръчителя и кредитора. Поръчителя има право на възражение, когато давността спрямо гл. длъжник е изтекла, а спрямо него не е.

По отношение на давността поръчителя има възможност да се освободи от отговорност, като погаси задължението си, когато прави възражение за изтекла давност (ope exeptionis), погасява само своята отговорност, главния дълг си остава.
Регресни вземания - поръчителя, който изпълни или претърпи принудително изпълнение има право на регресно вземане срещу гл. длъжник в пълен размер. Регресното вземане може да се получи чрез обезпечения. Когато има няколко съпоръчителя, поръчителя е изпълнил има регресно вземане срещу гл. длъжник и регресно вземане срещу другите съпоръчители в съответствие с вътрешните им отношения.

35. Залог. Съдържание на заложното право

36. Залог върху вещ. Залог на вземане
Залогът е реален договор. Той може да бъде отделно съглашение или клауза от друг договор. Фактическият му състав включва 2 елемента:

1. заложен договор или клауза от друг договор

2. предаване на вещта-това има оповестителна функция, трябва да има промяна на фактическата власт.

Закона изисква 3тите лица да са уведомени, че вещта е обременено със заложно или вещно право.

Чл.156 ал. 2…Когато обезпеченото вземане е по-голямо от 5 лева, залогът не може да се противопостави на трети лица, ако няма писмен документ с достоверна дата, съдържащ означение на вещите и на вземането.

Заложния договор е в писмена форма, съдържа индивидуализация на залога и обезпечено вземане и достоверна дата.

Договора за залог по ЗЗД е формален и реален, доколкото се изисква за противопоставимост на 3ти лица.

Заложното право по ЗЗД е субективно право. То има потестативен характер (да продаде вещта), кредитора може да го реализира само по правилата на съдебното изпълнение по ГПК

Погасяване на заложното право:

1. при т.нар “сливане”- кредитора става собственик на заложената вещ

2. ако заложената вещ е отчуждена за държавни или общински нужди, ако вещта е застрахована и погине, влиза в действие застрахователното обезщетение.

Заложното право върху движима вещ: погасява е винаги, когато заложената вещ се озове във фактическа власт на залогодателя.

Залог върху вземане: като юридически факт има 2 елемента:

1. заложен договор или заложна клауза

2. този договор не е реален, оповестяването не става чрез предаване, а чрез съобщаване на длъжника. Този договор се сключва в писмена форма, с достоверна дата. Залога върху вземане възниква в момента на сключване на заложния договор и съобщаване на длъжника. Заложното право върху вземане има 2 елемента:

1.потестативни правомощия- заложния кредитор може да изнесе на публична продан, вземането по правилата на ГПК.

2.по силата на заложното право между заложния кредитор и заложното лице има облигационно правна връзка.

Погасяване на заложно право върху вземане:

1. отказ на заложния кредитор от заложното право.

2. сливане, когато заложния кредитор придобие заложно вземане.

- правопораждащия факт е договора за залог

- залога не е реален

- кредитора се удовлетворява по съдебен ред

Договора за залог е реален . Това означава, че има постигане на съгласие между залогоприемателя и залогодателя, не е достатъчно за сключване на договора. Необходимо е още заложената вещ да бъде предадена на залогоприемателя (кредитора).
Желателно е договора за залог да е писмен и с достоверна дата. Съображенията за това са следните:

1. Съгласно чл. 133, 1 ГПК не може да се доказва със свидетелски показания договор на стойност по-голяма от 1000 лв.(а устен договор трудно се доказва)

2. Достоверната дата е задължителна и по търговски залог (залог, обезпечаващ вземане и по търговска сделка), който е уговорено е възможно кредитор да се удовлетвори от залога извънсъдебно.

3. който залог не е търговски и обезпечението вземане надхвърля 5 лв., съгласно чл.156, 2 ЗЗД з. може да се противопостави на 3ти лица, само ако е сключен в писмена форма и с достоверна дата, и съдържа означение на заложените вещи и обезпеченото вземане.

4. съгласно ДПК заложният кредитор може да противопостави вземането си на длъжника административно само въз основа на писмени доказателства и достоверна дата. !Достоверната дата се постига с нотариална заверка !

Реално обезпечение- залог и ипотека чл.150, 1

В ЗЗД реалното обезпечение е двустепенно. И залог и ипотека имат 3 особености: акцесорност , неделимост, потестативен характер.

Акцесорност: ипотечното или заложното право възникват след като е възникнал гл. дълг. Ипотеката и залога за бъдещ дълг имат действие от момента на учредяването си, а не от момента на възникване на вземането. Всяко погасяване на главния дълг води до погасяване на ипотечното или заложно право.

Неделимост: чл.150 ал.2 при едно вземане, което е обезпечено е ипотека, длъжника погасява със съгласието на кредитора половината, но ипотечното право запазва първоначалния си обхват, ипотеката не се редуцира до ½ идеална част от имота.
При едно вземане, което обезпечено с ипотеки на повече имоти, които се наследяват. Във всеки имот кредитора има ипотека. Ипотечното право продължава да съществува в първоначалния си обхват. Независимо от промените ипотечното право се запазва и кредитора може да се удовлетвори.

Потестативен характер на ипотечното и заложно право: има два начина да се удовлетвори кредитора от обезпечението в състоянието, в което е било към момента на възникване: 1. обременения обект се извежда от гражданския оборот; 2. вещта остава в оборот с възможност да се премахнат последващи правни промени; При обикновения кредитор всички последващи правни промени засягат кредитора и той не може да се удовлетвори така, както ако ги нямаше.

Ипотекарен кредитор може да премахне всички правни промени, които са последвали ипотеката.

Реалните обезпечения-субективните права, които имат потестативно правомощие и други които го придружават. Когато потестативното правомощие се реализира погасителното действие настъпва в момента на публична продан и има действие за в бъдеще.

Реалните обезпечения са правна възможност на обезпечения кредитор да се удовлетвори по предпочитан ред пред останалите кредитори.