Лекционен курс по Облигационно право 2008-2009 г. Гл ас. Александър Кацарски



страница6/9
Дата25.03.2017
Размер1.31 Mb.
#17714
1   2   3   4   5   6   7   8   9

37. Особени залози
чл.161 Правилата на тази глава не отменяват особените разпореждания на други закони за учредяването и действието на залога ГП има 2 случая на особен залог:

1. чл.15 от Закона за арендата в земеделието- този залог е законен, консесуален, дава възможност за извън съдебно удовлетворяване = се отличава от всички белези на залога по ЗЗД. При него не тр изрично уговаряне с арендодателя, може да се удовлетвори извънсъдебно. Вещите се намират у арендодателя, а не у арендатора. например- добитък е заложен на банката.

2. Закона за гр. въздухоплаване- залог върху въздухоплавателни средства., договор е консесуален в писмена форма, договора не води до предаване на средството, а оповестяването става чрез вписване.

3. върху кораби се учредява ипотека – ЗОЗалози няма отраслова определеност, а е присъщ за цялото частно право.

ЗОЗ дава възможност да се залагат:

движими вещи и съвкупност от вещи, при които не е нужно отделните елементи да се индивидуализират, и се характеризира с един общ белег „плаващ залог” въпреки че съвкупността е заложена, тя търпи определени промени. Така съвкупността се ползва за обезщетение и остава в гр. оборот. вземания и съвкупности от вземания


безналични ценни книги – според ЗЗД може ценни книги на преносител, заповедни ценни книжа.

индустриална собственост – патенти, полезни модели, марки, дизаин.


участия в ТД – дружествени дялове, които не са акции

търговски предприятия - залагат се като съвкупност, едва при започване на изпълнението се фиксират като елементи, до този момент си функционират.


ОПОВЕСТЯВАНЕТО НА ЗАЛОЗИТЕ:

о ЗОЗ те се оповестяват чрез вписване в Централния регистър на особените залози. Залозите по ЗОЗ са:

1. винаги договорни залози – изисква се форма за действителност, най-малко писмена, а може и нотариална заверка на подписите.

2. елемент от фактическия състав е оповестяването

 движими вещи и съвкупности от вещи, както и залозите върху вземания и съвкупности от вземания = вписват се в ЦРОЗ към Министерство на правосъдието.
 залози върху индустриалната собственост се вписват в патентното ведомство.
Всеки от залозите в ЗОЗ има свои особености, които тр да се отчетат при учредяването на особен залог:

 залозите върху участия в ТД се вписват в търговски регистър. При създаването на залога тр писмена форма с нотариална заверка на подписите


 при залозите върху безналични ценни книжа, се изисква писмена форма, вписват се в централен депозитар. БЦК могат да са корпоративни и държавни ценни книжа.

ЗАЛОЖНОТО ПРАВО ПО ЗОЗ ИМА 3 ОСОБЕНОСТИ:

1. Заложното право е срочно – с изтичане на 5 години след вписване на залога, заложното право се погасява, това е преклузивен срок /Срок, в който задължително трябва да се упражни субективното право. Започва да тече от деня на възникване на субективното право. Не предпоставя поначало нарушаване на субективното право. Тече по отношение на всички. Прилага се служебно от правоприлагащия орган. С изтичането му субективното право се прекратява. Даденото в изпълнение на субективното право след изтичането на срока е дадено без основание и подлежи на връщане./ По Закон след изтичане му залога може да се поднови.

2. Наличие на потестативно правомощие, което се упражнява винаги извънсъдебно по правилата на ЗОЗ. Заложния кредитор сам да продава вещта, но ако я продаде неизгодно дължи обезщетение на длъжника и останалите кредитори. След продажбата сумата не минава в сферата на заложния кредитор, а на депозитара, които посочва какви суми за кои лица ще се разходват. Така кредитора се удовлетворява. Ако остане нещо се връща на залогодателя. Кредиторите получават сумите си по реда на учредяване на залозите.

3. Запазване предмета на залога

 при движими вещи и съвкупност от движими вещи – предмета е в залогодателя.

 при залог върху вземания и съвкупност от вземания..............................

 при залог върху безналични ценни книги, индустриална собственост и участия в ТД- заложния кредитор може само да продаде предмета, но не може да направи нищо за запазването му. При залог върху търговски предприятия – заложния кредитор няма възможност да въздейства върху функционирането му, освен при продажба да назначи управител.




38. Ипотека. Съдържание на ипотечното право
Вид реално обезпечение, притежава 3те белега на реалното обезпечение: акцесорност, неделимост, потестативен характер. Особеното е предмета – недвижим имот. За разлика от залога длъжникът не губи владението си върху вещта и продължава да се ползва от нея.

Акцесорен характер: подобно на залога следва съдбата на обезпеченото вземане, т.е е валидно, само ако е валидно обезпечителното вземане.

Потестативен характер: може да бъде изнесен на публична продан, за да се удовлетворят кредиторите.

Неделимост: ипотеката следва имота, независимо чия собственост е той.


По изключение предмет на ипотека могат да бъдат движими вещи-кораби, и въздухоплавателни средства.

Морската ипотека има за предмет кораб, тя е винаги договорна. Кодекса на Морското корабоплаване не предвижда законна ипотека, правилата на ЗЗД не се прилагат. Морската ипотека възниква по силата на ипотечен договор с нотариална заверка на подписите, тя възниква когато се впише в корабен регистър. Тя е консесуално, а не реално обезпечение, има 5 годишен срок на действие, а не 10 години както е при недвижимите имоти.


Ипотеката като субективно право има 2 елемента:

1. Потестативно правомощие да се предизвика публична продан, ако се премахнат последващите ипотеката правни промени.

2. Според императивно право въобще се предвижда удовлетворяване само по съдебен ред. При ипотеката „девастационен иск” ипотекарния кредитор може да иска от всяко лице, включително и собственика да се въздържа от вредоносни въздействия



39. Видове ипотеки. Учредяване, изменение и погасяване
Три вида ипотеки: законна, договорна и обезпечение пред държавен орган. Разликата е в правопораждащия факт. Правопораждащият фактически състав завършва с вписване в имотния регистър. И при трите вида ипотека с вписването се поражда ипотеката.
I. ДОГОВОРНА ИПОТЕКА

Ипотечният договор е съглашение между кредитора и собственика на недвижимия имот, тя може да е за собствен или за чужд дълг. Договорът е формален - форма за действителност (ad solemnitatem) - нотариален акт (чл. 167 ЗЗД), в противен случай нищожност поради липса на предписаната от закона форма (чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД);



Решение № 257 от 26.10.2006 г. на ВтАС по в. гр. д. № 406/2006 г

Договорът за ипотека се сключва с нотариален акт. Това е условие за неговата действителност. Ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключване на договора принадлежат на лицето, което я учредява. Договорът за заем е реален договор и се сключва с предаване на парите, затова писмената форма не е условие за неговата действителност. Чл. 170 от ЗЗД регламентира специални условия за действителност на ипотечния договор. В разпоредбата на чл. 170 от ЗЗД законодателят е използувал термина "тъждественост" на имота. Това означава, че към момента на учредяване на ипотеката имотът трябва съществува и да е конкретизиран. Обстоятелството, че принудителната продан е насочена към друг имот, няма отношение към действителността на договора за учредяване на ипотека.


Договорът трябва да съдържа определени реквизити:

1. вземането, което ипотеката обезпечава.

2. предмет на ипотеката,
Вземането и предметът трябва да бъдат индивидуализирани. Вземането, което ипотеката обезпечава е точно определено, то се индивидуализира с длъжника, кредитора, предмета и стойността на вещта (посочва се и парична сума, за да не излезе имота от оборот; ипотеката трябва да има ясна парична стойност, за да възникне ипотечното право; имотът се индивидуализира чрез обективно съществуващи правни белези и чрез собственика).
Ако някое от изискванията липсва, ипотеката е недействителна. Учредителят на ипотеката трябва да е собственик, ако се учреди от несобственик ипотеката е нищожна.

Договорът се вписва в имотния регистър.


II. ЗАКОННА ИПОТЕКА Тя не възниква по-силата на съглашение, а при наличието на определени предпоставки. Закона дава право кредитора сам да си учреди ипотека ако желае. Предпоставки чл.168 ЗЗД Законна ипотека се учредява:
1. в полза на отчуждителя на недвижим имот - върху отчуждения имот, за обезпечение на вземанията му по договора, и

2. в полза на съделителя, комуто се дължи допълване на дела - върху недвижимите имоти, оставени в дела на онзи съделител, който дължи допълване.


Законната ипотека се вписва по молба на кредитора, към която се прилага препис от акта за отчуждението или за делбата. Молбата трябва да съдържа всички данни, посочени в чл. 167, ал. 2 .Тя може да се учреди само върху поединично определени имоти и за определена парична сума

1. При прехвърляне на недвижим имот-собствеността преминава при сключване на договора.

2. При делба на недвижим имот - всеки съделител получава определен дял. Обезпеченият съделител трябва да обезпечи останалите делители.
III. ИПОТЕКА КАТО ОБЕЗПЕЧЕНИЕ ПРЕД ДЪРЖАВЕН ОРГАН

Има случай, при които тр да се представи обезпечение пред съда:


чл.180. Когато законът постановява да се представи обезпечение пред съд, обезпечението може да бъде залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека.

Стойността на ценните книжа и на недвижимите имоти се пресмята с 20% под пазарната им цена.

Чл.181. Залогът се учредява чрез влагане на сумата или на ценните книжа в банка.

Ипотеката се учредява чрез вписване на нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот за учредяването й.

Заложените пари и ценни книжа се връщат на залогодателя и ипотеката се заличава по нареждане на съда, пред който е представено обезпечението. чл.182. Правилата на чл. чл. 180 и 181 се прилагат и когато законът постановява да се представи обезпечение пред друго държавно учреждение; в този случай действията на съда се извършват от държавното учреждение, пред което се представя обезпечението
Ипотечното право възниква от двуелементен състав:

1. съгласие на собственика на имота - в писмена форма с нотариална заверка на подписите - тук важат изискванията за индивидуализацията на ипотечния договор.

2. вписване
И 3те вида ипотеки възникват по различен начин, но функционират еднакво. Ипотечното право е срочно – 10 години. Този срок е преклузивен, поради системата на вписване, която е персонална. Преди изтичане на срока кредиторът може едностранно да я поднови.

Ипотечното право като съдържание и обхват не се променя от възникването до погасяването, но при промени върху обезпечителното вземане могат да настъпят косвено върху ипотечното право.

При действия, които подлежат на допълнително последващо вписване:

1. Цесия – прехвърляне на обезпечително вземане

2. Залог - залагане на обезпечително вземане

3. Новация – подновяване на обезпечително вземане

4. Суброгация – встъпване в обезпечително вземане

5. Налагане на запор – върху обезпечително вземане

6. Заместване в дълг – по чл.102 Трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора. Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора.

Обезпеченията, дадени от трети лица, се погасяват, ако те не се съгласят тези обезпечения да служат за новия длъжник. Залогът и ипотеката, дадени от първоначалния длъжник, остават в сила.

Новият длъжник може да противопостави на кредитора възраженията, които е имал старият длъжник, произтичащи от прехвърленото правоотношение. Законът изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите, но за суброгация и запор, изискването за особена форма не важи.

* Погасителни основания:
1. При погиване на имота, ако той е застрахован, обезщетението замества обезпечението.
2. При отчуждаване - за общински или държавни нужди, кредитора заявява в 3 месечен срок, че ще се възползва от обезщетението. При имуществените обезщетения, ако имота е имал тежести, те преминават в същата последователност върху имота, в която той е даден като обезщетение.
3. Сливане на ипотекар и кредитор
4. Ипотечния кредитор прави отказ от ипотечно право в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Ипотечното право се погасява след вписване в същия регистър. Когато ипотечното право се погаси, то се заличава от регистъра. Съдията по вписванията разпорежда заличаване в 2 случая:

 нотариално заверено съгласие за погасяване на ипотечното право

 когато му се предостави съдебно решение за заличаване на ипотечното право.
Ако ипотеката е заличена неправилно, тя се погасява. Ипотечния кредитор може да я впише наново, но тя има действие за в бъдеще.
5. При публичната продан – купувача купува имота без ипотека. Ипотечния кредитор получава това, което може да се получи от имота.


II. СПЕЦИАЛНА ЧАСТ

40. Продажба. Задължения за страните
чл.183 С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Договор с прехвърлително действие, съглашение по силата на което едната страна продавач се задължава на другата страна купувач, да прехвърли определено право срещу цена. Продажбата е право срещу цена. Предмет на продажбата може да бъде всяко право. Продажбата е двустранен каузален, възмезден договор, насрещните зд са основания едно за друго. Предварително е ясна облагата, която всяка от страните ще получи. Ако за вещта предмет на продажбата има предвидена форма, то тя тр да се запази. -При ПП на недвижим имот това се извършва с нотариален акт.

-при продажба на кораби има изискване за форма, писмена с нотариална заверка на подписите

-при продажба на МПС: за употребявани автомобили, писмена форма+нот.заверка на подписите; за нови автомобили, само писмена форма.
чл.185 Не могат да бъдат купувачи, даже на публична продан, нито пряко, нито чрез подставено лице:

а) лицата, които по закон или по назначение от властта управляват или пазят чужди имущества - относно същите тия имущества, както и длъжностните лица относно имотите, които по служба им е възложено да продават, и

б) (изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., бр. 43 от 2005 г.) съдиите, прокурорите, държавните и частните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите - относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действуват, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право.

изискване за сключване на договора за продажба: има 2 категории лица, които не могат да бъдат купувачи:

1.лица, които управляват чуждо имущество

2. т.нар. „спорни права” – съдии, адвокати, прокурори, съдия-изпълнители, не могат да бъдат купувачи на права, за които има спорове в района на съда, в които действат.

Престацията, която характеризира договора е на продавача, той се задължава да прехвърли собствеността върху вещ или др. ограничени вещни права. Важно е да се спазят изискванията на чл.24При договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху определена вещ прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта., т.е. престацията да е от типа DARE. чл.24,2 При договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени.

при родово определени вещи, прехвърлителния ефект настъпва при индивидуализацията на вещта. При алтернативно определените вещи, докато съществува алтернативността, не може да настъпи прехвърлителен ефект, защото правото преминава при възникване на вещта.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ВЕЩТА
купувача получава фактическата власт над вещта, като при право на собственост се прехвърля правото на собственост.

При предаване на вещта в състоянието, в което се е намирала към момента на сключване на договора, ако има плодове или са се отделили такива, те също тр да се предадат. ЗД на купувача е да плати цената. Това става в момента и на място на предаване на вещта, но страните могат да уговорят и друго. ЗД на купувача е да получи вещта и да установи фактическа власт върху нея. Купувача има право да иска да му бъде предадена вещта, кредитора има зд да установи фактическа власт за длъжника. Ако не се установи фактическа власт, изпадат в забава и кредитора, и длъжника.


Възможно е да има и зд за лихви, то може да възникне от 2 предпоставки:

1. Продажба на кредитора – плащането е отсрочено, предаването на вещта става преди цената да е изплатена.

2. Ако продадената вещ е плодоносна, купувача дължи законна лихва върху цената, въпреки че той не е в забава ???
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ

за една част от неизпълнението се прилагат правилата на ЗЗД, а за други има специални правила при определен вид обл. отношения. Тези специални правила се отнасят за 2 вида случая:

1.прехвърляне на съответно вещно право

2.когато вещта е обременена с права на 3то лице, то може да ограничи правата на купувача по съдебен ред

ЗД на продавача

---той носи отговорност за евикация

---тр да предаде вещта, която отговаря на определени характеристики
Неизпълнението означава, че вещта има недостатъци, тази отговорност е отговорност за недостатъци.

41. Отговорност на продавача за съдебно отстраняване

Правилата се определят според вида на евикцията :

1. Бъдеща и настъпваща евикция – дали 3тото лице, което има права върху продадената вещ и ги е упражнило (съдебно отстранен е купувача).

2. Пълна евикация - вещта е чужда, купувача няма никакви вещни права.

3. Частична евикция – продавача е имал някакви права, но по-малко и върху купувача е преминало вещното право.

ПЪЛНА ЕВИКЦИЯ:

1.Бъдеща евикация купувача, току-що е открил, че не е придобил никакви вещни права върху вещта.

В този случай за купувача възникват определени права, но предпоставката е да е бил добросъвестен, респективно към момента на сключване на договора за продажба да не е знаел за правата на 3тото лице. Недобросъвестен купувач няма никакви права. чл.87 Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.


Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за това. Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.
Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.
чл.88 Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора. Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба.
Развалянето действа с обратна сила = купувача или се освобождава от зд за цена или има зд за вземане или да върне чуждата вещ. Следователно има вземане и за цена , ако е направил разходи, дава се възможност да се възстановят от продавача.

пълна евикация_ бъдеща_право на разваляне

_вземане за разходи

_вземане за цена-редхибиторен иск :Иск на купувача против продавача за връщане на продадената му с недостатъци вещ. С него купувачът разваля договорът с обратна сила. При уважаването му купувачът дължи връщането на продадената му вещ заедно с плодовете, а продавачът дължи връщането на получената цена със законната лихва от деня на получаване на цената.

2.Пълната настъпила евикация действителния собственик се е появил и е откраднал вещта !

Недобросъвестния купувач има известни права: има вземане за връщане на цена, всичко останало си остава в негова тежест.

Добросъвестния купувач, има всички права + вземане от стойността на плодовете, които е предал на действителния собственик на вещта. Тези негови вземания възникват винаги. Ако претендира за по-големи вреди-призюмира се вина на продавача.
ЧАСТИЧНА ЕВИКЦИЯ:
Независимо кога е настъпила, купувача има 2 алтернативи:

1. да развали договора – само ако се установи, че той не би бил сключил договора, ако беше знаел за правата на 3тото лице, отнася се за добросъвестния купувач ! Правото на разваляне се упражнява винаги по съдебен ред.

2. да поиска намаляване на цената (може да се възстанови и еквивалентността) - към тази алтернатива може да се прибегне винаги. Тези правила са диспозитивни и могат да се уговарят отклонения, включително и клаузи за освобождаване на купувача от отговорност.

42.Отговорност на продавача да недостатъци

Отговорността се осъществява по различен начин. Явен е недостатъка, който може да бъде установен при обикновенно преглеждане на вещта, а скритите не могат.


При явните недостатъци уведомяването се извършва при предаването на вещта.
При скритите недостатъци се съобщават след проявяването им. Ако продавачът е бил недобросъвестен, купувачът съобщава за недостатъка и при спор би могъл да докаже, че продавача е знаел за недостатъка.
ПРАВА НА КУПУВАЧА:

1. купувача може да развали договора, той има право на редхибиторен иск = вещта с дефекта се връща у продавача.

2. купувача може да иска намаляване на цената „кванти минорен иск” Иск на купувача срещу продавача за намаляване на цената поради установени недостатъци у продадената вещ.

3. купувача може да иска отстраняване на недостатъка, той може сам да го отстрани, като продавача след това заплати разноските.

4. при продажба на родово определени вещи – купувача може да иска замяна с изправна вещ. Купувача може да избере, която поиска от тях, ако избере алтернатива, избора има окончателен характер. Ако купувачът е претърпял вреди, има вземане за вреди, което е виновна последица. Тези правила са императивни, но няма пречка да се уговори клауза с по-благоприятни условия.
ПОГАСИТЕЛНАТА ДАВНОСТ ПРИ ПРОДАЖБА НА ВЕЩ С НЕДОСТАТЪЦИ, зависи от :

1. естеството на вещта

 при движими вещи – 6 месеца

 при недвижими вещи – 1 година

2. от недобросъвестността на продавача:

3 години, началният момент е от предаване на вещта. Давностните срокове може да се удължават или скъсяват. Общите правила не допускат това, но тук също има отклонения.

Предмет на продажба може да е всяка вещ или съвкупност от вещи:

---продажба на наследство

--продажба на търговско предприятие

43. Продажба на наследство. Замяна
Съглашение по силата , на което една страна се задължава да прехвърли на др. страна-купувач определена съвкупност срещу цена. Продажбата на наследство е сделка със съвкупност. Има 2 изисквания:

1. не трябва да има изобразяване на отделните елементи

2. всички тр да са очертани с един общ белег.
При ПН прехвърлянето се извършва в писмена форма с нотариална заверка на подписите. ПН е двустранен, възмезден договор, каузален и консесуален, алеаторен договор т.е не е известно отначало състава на наследството. Предмета на ПН е съвкупност, затова по различен начин се урежда прехвърлянето на отделните елементи.
Наследството съдържа определени права, които влизат в него:

-вещни права, прехвърлянето им става по реда на чл.24,1- не е необходимо предаване на вещта.

-недвижими имоти, подлежат на вписване в съответния регистър, но с това не се прехвърлят

-вземания, те се прехвърлят чрез цесия, договора за продажба на наследство се съобщава на всички длъжници от неговия състав.

-ценни книги, тези на преносител се прехвърлят чрез тяхното предаване.
ЗД се прехвърлят със съгласието на кредитора. Договора за ПН има действие на договор за заместване в дълг. За настъпилата смяна по чл.102 ЗЗД е необходимо съгласие на кредитора.

ЗД на продавача е да осигури на купувача достъп до съответните елементи.


За да продаде наследството, продавача тр да :

 да е призован към наследяване

 да не се е отказал от наследството



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница