Лекционен курс по Облигационно право 2008-2009 г. Гл ас. Александър Кацарски

Предмета на договора за поръчка е извършване на определени правни действия.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЯ:

1. Изпълнението създава траен резултат, който се материализира в вещ.

2. Когато изпълнението създава траен резултат, който не се материализира във вещ, със създаването му се предаде на възложителя.

Изпълнителя има задължението да съобщи за недостатъците на материалите или проекта. Ако не го направи носи отговорност. Възложителя може да отстрани недостатъците, но не може и да откаже. В този случай изпълнителя може да изпълни или да откаже изпълнение, като не носи отговорност за недостатъците. Изпълнителя е задължен да предостави възможност на възложителя да наблюдава работния процес.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ.

1. Да заплати дължимото възнаграждение, може да има невъзможност да се определи обема на извършената работа. Възнаграждението се уговаря в единични цени за вид работа. Уговаря се общо възнаграждение което включва: разходи за материали, разходи за труд и печалба.

2. Задължение на възложителя да установи фактическа власт върху вещта. При ДИ изпълнителя дължи надлежен трудов резултат. Възможно е изпълнителя да неизпълни задължението си.
Изработената вещ може да има два вида недостатъци:

• 
  явни недостатъци , трябва да се съобщят при предаването на вещта.
  

• 
  И при двете възложителя, ако е спазил условието да уведоми, може да иска намаляване на възнаграждението или изпълнителя да отстрани недостатъка.
  
• 
  При ДИ – договора може да се развали ако недостатъка е толкова голям, че трудовия резултат не може да се използва по предназначение.
  Правата на възложителя са подчинени на особена погасителна давност. Тя е 5 години. И започва да тече от предаване на трудовия резултат.
  - Ако възложителя установи, че договора няма да се изпълни, той има право да го развали.
  - Възложителя може едностранно да се откаже от договора, ако междувременно е изгубил интерес от резултата, като изпълнителя е компенсиран.
  - Ако договора бъде прекратен възложителя е задължен да плати цялата печалба, каквато би била, ако договора е изпълнен до край + всички разходи за материали.
  
  
  54. Поръчка
  

• 
  ДП е съглашение, при което едната страна доверител възлага на другата довереник извършването на определени правни действия. Договора за поръчка е едностранен, безвъзмезден, неформален, с изключение на поръчка за придобиване на недвижим имот – тогава е формален.
  

• 
  ДП може да се превърне в двустранен несъвършен договор.
  ДП по ЗЗД е мандатно правоотношение, има много договори които наподобяват мандата, имат двустепенна уредба.
  

• 
  - довереника винаги има задължение да изпълни възложеното му правно действие – лично или по указание на доверителя. Когато е необходимо, за да се защитят интересите на доверителя може да участва и трето лице.
  

- Имаме както и ДП така и представителство. Длъжника може да извърши правни действия от името на доверителя. Правните последици възникват между доверителя и третото лице.

• 
  При договора с поръчка с представителна власт длъжника само уведомява доверителя за правните последици които са възникнали за него.
  Увреждащото поведение на длъжника – доверителя може да се защити по чл. 292,2 Ако довереникът действува от името на доверителя като негов пълномощник, правата и задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя.
  

Ако довереникът действува от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него. Но тези права, в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Тия права се смятат за права на доверителя и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора. По отношение на недобросъвестните кредитори на довереника това правило се прилага и без договорът да има достоверна дата.

1. Ако доверителя прекрати е оттегляне.

2. Ако довереника прекрати е отказ.

Прекратяването става с едностранно волеизявление, което има действие от момента на извършването. Прекратяването действа за в бъдеще. Ако прекратяването е без основание, страната която го иска дължи обезщетение.

Съдружниците имат задължения за вноски, вноските могат да имат различен предмет:

- Права или личен труд и усилия.

- Вещни права

1. Когато се внесат потребими вещи – собствеността минава върху ГД.

2. Когато се внасят други вещни права, те остават собственост на съдружника, който ги

е внесъл. Дружеството може само да използва тези вещи.
3. Когато върху ГД са преминали права върху вещи, които са чужди или с недостатък се прилагат правилата за продажба.

4. Ако върху ГД са преминали облигационни права се прилагат правилата за наем.

а) с постигане целта на дружеството или ако постигането й е станало невъзможно;

д) по решение на съда, ако за това има основателни причини, когато дружеството е образувано за определен срок.

С взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. В такъв случай прехвърлянето на тия права се извършва в определената за това форма./ и на процесуалното право в ГПК.

1. Исков процес – съдебно.

2. Страните да уредят правните си твърдения – извън съдебно.
Спогодбата е съглашение по силата, на което страните по един правен спор чрез извършване на взаимни отстъпки уеднаквяват правните си твърдения, с което слагат край на съществуващият правен спор, и избягват възникването на нов.
Закона не изисква еквивалентност във взаимните отстъпки. Материално правна последица на договора за спогодба, е че правоотношението между страните е такова каквото е прогласено със спогодбата.

- Декларативното действие на договора за спогодба е присъща правна последица. Възможно е да съществува спогодба с транслативна клауза.

- Взаимните отстъпки се правят в рамките на спорното правоотношение, но няма пречка да се споразумеят и за външни за договора за спогодба права. Те нямат нищо общо със спорното производство, договора има транслативна клауза. Тя поражда прехвърлителен ефект за тези права, може транслативната клауза да е за право за което се изисква особена форма или форма по-тежка от формата на договора, който по принцип е неформален. Ако не е спазена формата това забавя прехвърлителния ефект.

Чл. 366 Спогодбата върху непозволен договор е нищожна дори ако страните са се спогодили относно неговата нищожност. Нищожни са всички спогодби, направени по нищожни договори.

Чл.367 Унищожаема е спогодбата, сключена въз основа на документи, които по-късно са били признати за лъжовни. – Частен случай на общите основания за унищожаемост – когато спогодбата е сключена въз основа на неистински документи.
ПУБЛИЧНА ОБЕЩАНИЕ ЗА НАГРАДА

Едностранно волеизявление, което е без точно определен адресат. За да възникне задължение за автора да заплати обещаната награда, волеизявлението трябва да е обективирано по определен начин.

1. Чрез писмена форма.

2. Чрез разпространение в медиите.

Има два вида ПОН:

1.ПОН за свършена работа - възможно е наградата да получи само един, този който свърши работата пръв. Ако са няколко, и не може да се раздели наградата – спора се решава по съдебен ред – с оглед приноса.

2.ПОН за най-добре свършена работа, тъй нар. конкурс – може да са няколко и те да се оценяват. ПОН съдържа срок за представяне на работата и критериите. ПОН поражда юридическо задължение за автора да плати наградата.
57. Неоснователно обогатяване - понятие и състави. Основание и липса на основание
Неоснователното обогатяване чл. 55-59 ЗЗД + постановление №1 на пленума на ВС от 1970г.Смисълът на института на НО е премахване на едно неоснователно разместване

на блага. Има 2 групи състави на НО:

1.Общ състав чл.55-58

Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.

Чл. 56. Който поради грешка е изпълнил чуждо задължение, може да иска връщане от кредитора, освен ако последният се е лишил добросъвестно от документа или от обезпечението на задължението. В последния случай този, който е изпълнил задължението, встъпва в правата на кредитора.

Чл. 57. Ако се дължи връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на поканването.
Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползувал, с изключение на плодовете .
Чл. 58. Когато се дължи връщане от недееспособен, от него може да се иска само това, което е отишло в негова полза.
2.Специален състав чл.59 Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Това право възниква,когато няма друг иск,с който обеднелият може да се защити
Иск за връщане на по-малката от двете суми – тази на обогатяване и тази на обедняване. Първо се опитва да се приложи чл.55, а после чл.59/общия състав/. Общото на двата състава е липсата на основание, като предпоставка. Под основание се има предвид онова, което оправдава от г.т. на правото разместването на блага. Основанието е ЮФ , които оправдава разместването на блага. Липсата на основание е липса на ЮФ, правоотношение по силата, на което да се осъществи разместването на блага.


58. Специални състави на неоснователното обогатяване

чл.55,1 урежда 3 специални състава. Те се състоят от 2 елемента:

2. Липса на основание :

І.Ф.С.- начална липса на основание – преминаването на благото е извършено в момент, в който е липсвало основание (даване по нищожна сделка, изпълнение на нищожен административен акт)
ІІ.Ф.С.- отпаднало основание към момента на даване основанието е било на лице, но в последствие то е отпаднало с обратна сила – даването няма правно основание. Това е даването по сделки, които в последствие са били унищожени.
ІІІ.Ф.С.- неосъщественото основание – даването е станало, когато ф.с. се е осъществил частично, но ако ф.с. не се извърши, очакваното правоотношение е лишено от правно основание. При сделка сключена под отлагателно условие, когато се изпълни сключване на сделката:

o Ако условието настъпи всичко е наред

o Но ако не настъпи – ф.с. остава незавършен и очакваното правоотношение не възниква.

При наличието на което и да е от ф.с., възниква правоотношението по НО – то има за цел да възстанови неоснователното разместване на блага.

1. това важи само за специалните състави не, и за общия. При спец. състав не е задължително зд да е парично както при общия

2. изключението не важи за всички спец. състави, а само при началната липса на основание.

o 1 лице може да даде на друго благо без основание за това и може да го иска обратно, но е съзнавал и е имал нравствен дълг.

o Чл.56 особена хипотеза- едно 3то лице изпълва зд към кредитора, погрешно, смятайки че това е негово зд. Тук има даване при начална липса на основание. 3тото лице може да иска обратно това, което е престирал. Но ако кредитора е добросъвестен и смята че 3тото лице му е длъжник , и когато е получи изпълнението се е лишил от дълговия документ или обезпечението. Дългът на длъжника се счита за погасен за кредитора, а 3тото лице може да търси престираното от длъжника.

o Съдържание на правоотношението по НО при специални състави чл.57 – при наличието на този специален състав се дължи връщане в натура (пари срещу пари, вещи срещу вещи). Когато се дължи вещ тя тр да се върне, но когато това е невъзможно (защото вещта е погинала, прехвърлена, изразходвана) се трансформира в зд за връщане на паричната равностойност. Ако към момента той е знаел, че тр вещта да се върне, той дължи пазарната й стойност. Чл.57,2.

o Чл.58 хипотезата, която има за цел да защити недееспособни лица. Ако недееспособното лице получи нещо без основание, го дължи връщане само на онова, което е отишло в негова полза. Недееспособния дължи всичко, което е останало в негово имущество и е било поето от неговия родител, настойник. Ако е било разпиляно се връща остатъка. Хипотезата е в сила , когато лицето е недееспособно към момента на получаване
59. Общ състав.
Състои се от 5 елемента:

1. обогатяване на длъжника

2. обедняване на кредитора

3. връзка между двете

4. липса на основание

5. т.нар. Субсидиарност.

1.Обогатяване на длъжника може да се прояви в 2 форми:

-позитивно – когато има увеличаване на личното имущество. Т.к. има увеличаване на правата и намаляване на зд.

-негативно – когато наличната имущество се е запазило но лицето и избегнало негативно намаляване

2. Обедняване – когато имуществото на едно лице намалява.

3. Причинна връзка между 1 и 2 – и двете може да се осъществят само заедно. Това се установява чрез метода на мисленото елиминиране.
При наличие на 4 елемент за обеднилото се лице възниква вземане срещу обогатилото се лице, само ако това е единственото правно средство за премахване на НО.

-------------------------------------------------------------------------------------------------

Гражданското право не допуска разместване на имуществени блага без правно основание.Този принцип води до създаване на институт,който да премахне последиците от това,а именно института на неоснователното обогатяване.

Чл.59 Всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

2.Обогатяване на едно лице(длъжника) .Обогатяването може да се изрази в две правни форми: като нарастване на имуществото(позитивно обогатяване) или като спестени разходи(негативно обогатяване), т.е. няма увеличаване нито на актива,нито на пасива,но е избегнато едно намаляване на актива.

3.Обедняване на едно лице(кредитора)

4.Причинна връзка между обедняването на едното и обогатяването на другото лице

При наличието на тези елементи е налице неоснователно обогатяване. Правните последици от него са,че обогатилото се лице дължи на обеднилото се връщане на неоснователно придобитото.Това вземане е винаги парично и е до размера на по-малкото между размера на това,с което се е обогатило едното лице и размера на това, с което се е обеднило другото.

1. този, които върши работата – гестор

2. този, в чиято полза се върши – заинтересовано лице

ВЧР е конституирано като последователно осъществяван ф.с. І-чл.60, ІІ.чл.61.

предприемането на чуждата работа е ЮФ, които поражда началните правни последици- Съдържа 3 елемента:

- действие в чужд интерес – както юридически така и фактическите действия тр да изхождат от гестора към заинтересованото лице

- субективен елемент – знание на гестора, че действа в чужд интерес

- за гестора липсва зд за извърши тази намеса

При наличието на 3те елемента възниква само една правна последица за гестора, това е да продължи с грижата за добър стопанин докато заинтересованото лице не е в състояние да я поеме.

Ако гестора не изпълни това си зд, ще носи отговорност за причинени вреди. Когато зд е изпълнено надлежно за гестора възникват благоприятни правни последици. Така настъпва и ІІ ф.с. на ВЧР чл.61 ЗЗД

За заинтересования възникват 3 групи зд при надлежно изпълнение:

- става страна по сделките, които гестора е сключил от негово име

- длъжен е да освободи гестора от всички зд, които лично е поел по време на водене на работата.

- когато гестора е направил разноски за воденето на работата, заинтересования тр да ги възстанови.

Чл.61,2 …Ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му.

ВЧР и в собствен интерес. Дейността на гестора има неделимо въздействие в 2 правни сфери – неговата и на заинтересования. В този случая гестора може да иска всички полезни разноски до размера на обогатяване на заинтересования.
Чл.61,3…Ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания, последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване.
– тук гестора няма вземания, защото ВЧР е при противопоставяне на заинтересования. Тук отношенията се уреждат според правилата на неоснователното обогатяване.
Чл.62 т.нар. одобряване от страна на заинтересования, това става с едностранно волеизявление адресирано до гестора. В такъв случай все едно между тях е имало договор за поръчка.
61. Непозволено увреждане. Отговорност за лично поведение.
Структура на въпроса:
I. ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ

II. ДОГОВОРНА И ДЕЛИКТНА ОТГОВОРНОСТ - СРАВНЕНИЕ

III. КЪМ ВЪПРОСА ЗА КУМУЛАЦИЯТА

IV. Лекции на гл.ас. Кацарски

1. 
   Договорна
   
2. 
   Деликтна