Отговорност за непозволено увреждане

-всички лица

-дееспособни лица (ФЛ или ЮЛ);

-ако под всички имаме недееспособни отговорността се поема от родител или настойник;

-ако е само ЮЛ – заплаюа се от ръководителя;

-ако е животно – отговорност се заплаща от собственика на вещта и надзирателят по равно;

Отговорност за морални вреди – ЗЗД казва, че морални вреди са по справедливостта.

Търговско право – общи положения
Търговските права се считат за ... Сдруженията на търговците превозвачи – коменда. По това време римските юристи не стигат до извода, че в резултат от това сдружаване се формира нов правен субект. По-късно в зората на 19в. – 1806г. Френски търговски кодекс. ТП придобива своята правна уредба. БГ по време на Търновската конституция има свой търговски закон, по-късно с конституцията от 1947г. те изчезват. От 1991г, се приема Търговски закон и се възстановява търговското право в системата на правните отрасли.

Отсъствието от 50г. обяснява защо днес учените имат различни становища:

Източници – Конституцията, търговския закон, търговски регистър, закон за защита на конкуренцията, закон за защита на потребителя. Има тези особеност – право на панаири, пазари, мореплаване. Централна категория е понятието търговци: едно научно и едно законово определение:

-научно – търговецът е предприемач, лице което развива на свои риск, на своя сметка, в свое или чуждо наето помещение, използвайки личния си труд, труда на членовете на семейството си или наемен труд, развива икономическа дейност с цел печалба;

-правно – търговецът е дееспсобно лице, собствен ... с цел печалба. Не са търговци дребни занаятчии, дребни прозиводители и лица упражняващи свободни професии.

2 вида граждански търгвоци: фактически и юридически

Юридически – 3 групи:

-еднолични търговци – ЕТ, ЕООД, ЕАД;

-търговски дружества – СД, КД, КДА, ООД, АД;

-търговски обединения – корпорации, холдинги;

Учредително събрание – учредителен акт – регистрация по търг. регистър, обнародване в ДВ.

-субектен критерий – ако страни п оедна сделка са търговци или поне един е търговец, сделката е търговска;

-предметен критерий – ако сделката отговаря на чл. 1 и 2 на ТЗ, дори страните да не са търговски я приемаме за ТС;

Търговска несъстоятелност
Правен институт свъкупност от ТП норми, които с императивен метод регулират процедурата, по която се обявява несъстоятелност. Съдебно, принудително изпълнение срещу търговец длъжник, който е станал неплатежоспособен. Основен съд по несъстоятелност е окръжния съд. За разлика от другите може да се заплати от който и да е кредитор. За да се спре производството – той трябва да е търговец и да е станал неплатежоспособен. И 2те трябва да са кумулативно. Неплатежоспособноста се допуска в 2 случая:

-сам е подал искова молба; -когато е спрял плащанията си

-между самите съпрузи;

-между родители и деца;

-родственост, произход и осиновяване;

Освен конституцията и семейния кодекс, към източниците отнасяме и някой други закони: ЗЛС, ЗГР. В основата на 3те групи семейно брачни отношения лежат общ юридически факт – бракът.

Бракът е доброволен съюз. Валиден е само гражданския – поражда правни последствия. Църковния брак не поражда правни последствия, сключва се само след сключване на граждански брак. За да бъде 1 брак действителен, трябват следните у-вия:

-валиден е само бракът м/у мъж и жена;

-брачна дееспособност – на 18г., по изключение на 16, но с разрешения на съдът;

-здравословно състояние; медицинско свидетелство;

-встъпващите в брак не могат да са роднини по права линия и 4ти по сребърна линия;

-да нямат друг брак; двуженствие;

-пред длъжностно лице – по закон кмета, но той оторизира служебни лица;

-тържествена обстановка не е законово изискване;

-за да е валиден бракът трябва да е сключен в присъствието на 2ма свидетели;

Ако се наруши 1 от тези изисквания, бракът може да бъде обявен за невалиден.

Отношения между съпрузите:

-лични – уважение, взаимопомощ, домашното насилие е забранено, не трябва да се изневерява; семейно име – обикновено на съпруга, но може и на съпругата;

-имуществени – предбрачен договор, семейна обюност, семейна разделителност;

Семейна разделност – всичко преди и по време на брака си остава на когото е.

Предварителна писмена форма (Предбрачен дог.) – какви ще бъдат имуществените последици преди и след развода. След това ако се стигне до криза, изцяло важи този договор.
Отношения между родители и деца – по решение на конституцията родителите са длъжни да осигуряват децата финансово и да ги възпитават; децата също са длъжни да помагат, ако родителите им са стари и не могат само да се грижат за себе си.
Отношения свързани с произход, родство и осиновяване:

-произход на детето – определя се от майката с раждането и от бащата – този, който е по брак;

-родството – кръвна връзка между родители, деца и роднини – 2 вида родство:

-по права линия – пряко произхождат от предходния;

-по осребрена линия – непряко, имат общ родоначалник; в редица закони родството е пречка за брак, за наказателно дело;

-осиновяванията – то е в отношение като с истинските родители на детето. За да е възможно 1 осиновяване – могат и 2мата нови родители да са съгласни, може и единия, пълно и непълно осиновяване, разлика между тях – поне 15 години

-обявяването му за недействителен;

-при смърт на 1 от съпрузите;

-при развод: 2 вида – по взаимно съгласие и по вина;

Наследствена маса – пасивна и активна – включва всичко онова, което умрелия притежава, като парична валута, скъпоценни вещи, както и задълженията, които има.

Отприщването на наследството е еднострнна сделка – удостоверения за наследтсво и т.н. Ако 1 лице почине и остави наследствена масано, но няма кой да я наследи и ако не се е разпоредил преживе, няма ничие имущество – то става собственост на държавата.

-след като почине наследството остава за наследниците;

-наследство по закон; - наследниците са подредени в редове – всеки ред изключва следващите;

-наследство по завещание;

Важно е дали лицето е достойно за наследство – може да бъде лишено от наследство.
Наследство по завещание – нарича се завет, ако е точно определена вещ, писмено и нотариално – равностойно с наследството по закон

Трудово право. Предмет на трудово право.
Самостоятелен правен отрасъл. Използва метода на ГП и представлява съвкупност от трудово-правни норми, които уреждат отношенията работодател-работник по повод полагане на неговия труд (работна сила) в рамките на определено работно време, при спазване на трудова дисциплина срещу възнаграждение. Кодекса на труда и множество актове като Наредба за извънреден труд, за отпуски, трудова книжка се включват в предмета на трудовото право. Там лежат и трудовите отношения.

Индивидуални и колективни правоотношения

Работодател може да бъде всяко дееспособно ФЛ или ЮЛ, работник или служител е дееспособно ФЛ, като трудоспособността настъпва на 18г., може и на 15 г. Работник наричаме лицето, което прилага в хода на трудовия процес предимно физическа работа, а служител – умствена работна сила.

Колективни отношения – страните са различни – работодатели и синдикални сдружения (КНСБ)

Индивидуални трудови правоотношения – за да се разбият трябват 2 предпоставки:

-наличието на трудово-правен ... ;

-наличието на юридически факт;

Трудовият договор е съглашение между 2 страни, по силата на което работника се задължава да предостави работен труд срещу възнаграждение. Договора е 2странен, възмезден, формален, в писмена форма, когато се подписва от 2те страни, концесуален, има личен характер, сключва се с оглед личните качества на лицето, продължаващ се характер, синалагматичен (заплата за предходен месец). По силата на това съглашение и 2те страни имат това задължение – осн. задължения на работодателя са:

-да определя мястото и характера на работата;

-длъжен е да осихури здравословни и безопасни условия на труд, закон за извънредния труд;

-длъжен да изплаща възнаграждения;

Работника е длъжен:

-да изпълнява служебните си задължения, да спазва трудова дисциплина;

-да пази имуществото;

-подчинено положение спрямо стопанина, власт на работодателя;

-основно право – да получава възнаграждение;

Срочен може да стане безсрочен – 5 дни ако е работил след изтичането на срочния договор.

-Дисциплинарна отг. – за извършване на нарушение съгласно чл. 187 на КТ, ДО е деяние извършено виновно, с което е нарушил установеният ред за спазване на трудова дисциплина: неявяване на работа, закъснение или преждевременно напускане, явяване на работа в нетрезвено с-ние или под влияние на наркотици; задължен е да не оронва престижа на работодателя, да повишава своята квалификация, да не нарушава правилата на вътрешен трудов ред. Наказания: 1 – забележка, 2 – предупреждение за уволнение, 3 – уволнение. КТ е предвидил 2 години давност, ако не е извършил други нарушения наказанието се заличава.

-Имуществена отг. – нея я има и работодателя – ИО е вид Гражданска Отг., договорна отг., работника и служителя имат 2 вида ИО: ограничена и пълна

-огр. се носи тогава, когато работника е причинил вреда по време на изпълнение на служ. задължения или по непредпазливост, обещетението е чрез удръжка от заплатата, отговорността се носи в размер на вредата. ИО е от страна и на работодателя при настъпване на трудова злопулука – обещетението е в размер на вредата, ако работодателя и служителя имат съвна, тогава обещетението се намалява съразмерно на вината на работника. Трудов спор – разногласие в твърденията на страните относно индовид или колективно отношение

-индивидуална – при дисциплинарно уволнение и в този случай, разрешаването на спора се извършва само по съдебен ред;

-колективна – стачки – закон за разрешаването на трудовите спорове – Стачка – масово, съгласувано, колективно, неходене на работа. Стачката може да има само синдикални, не и политически искания.

Исковия процес – ищец – ответник – започва с иск пред съда, ищеца е страна, която претендира, че притежава спорното право. .... на съдовия исков процес може да бъде осъдително, постановително. Съдът казва дали има спорно право и на кого принадлежи то.