Лекция 1: въведение за понятието Web дизайн някои митове за Web дизайна

• 
  Връзки към вътрешни страници
  
• 
  Връзки към външни сайтове
  
• 
  Връзка “Назад към главната страница”
  
• 
  Търсене по сайта
  
• 
  Рекламни банери
  

Изводи

4. Търсенето във УЕБ

2. Цветови схеми

8.2. Програми за Web-дизаин

Програми за растерна графика

Програми за обработка на векторна графика

Други програми

8.3. Скриптови езици – HTML, PHP, ASP, Pearl/CGI, CSS, XML, JavaScript, ActionScript,

8.4. База-данни

...........

За да се изпрати едно съобщение по мрежата, компютърът-подател трябва да "постави" своите данни в своеобразен "плик", наречен Internet Protocol (IP), където са записани адресите на подателя и получателя. Създаването на протокола TCP/IP е резултат от проекта, финансиран от американската агенция за авангардни изследователски проекти (Advanced Research Projects Agency - APRA). През 1992 оба­че, Тим Бър­нърс Лий и дру­ги из­сле­до­ва­те­ли спо­мог­на­ли за съз­да­ва­не­то на Web, ко­j­то поз­во­ля­вал на пот­ре­би­те­ли­те да “сър­фи­рат” из Интер­нет, без да е не­об­хо­ди­мо да зна­ят слож­ни ко­ман­ди. В след­ва­щи­те го­ди­ни Web бра­у­зъ­ри­те, ка­то Microsoft Internet Explorer, нап­ра­ви­ли Web още по ле­сен и по-мо­щен. Клю­чът за съз­да­ва­не­то на Web бил хи­пер­тек­стът – ме­тод за свър­зва­не на бло­ко­ве, или “стра­ни­ци”, с дан­ни, кой­то бил изоб­ре­тен през 60-те. Но ед­ва през 90-те Бър­нърс Лий и не­го­ви­те ко­ле­ги при­ло­жи­ли кон­цеп­ци­я­та за хи­пер­тек­ста в Интер­нет пос­ред­ством то­ва, ко­е­то на­рек­ли HTTP (Hypertext Transfer Protocol). А чрез HTTP се е ро­дил и World Wide Web.

WWW като такава съществува от началото на 90-те години. Комбинирането на текст, образ (статичен или динамичен) и звук търпи бързо еволюционно развитие в рамките на последните няколко години. Сайтовете в мрежата се развиват едновременно в две насоки:

• 
  подобряват се техническите възможности на браузърите и се появяват много нови изразни средства (анимиран GIF, CGI, Java, Real Audio, Real Video, Flash и др.);
  
• 
  променя се разбирането на дизайнерите за начините, по които да се представя информацията.
  

Именно информацията стои в центъра на вниманието още от създаването на първите Web сайтове - всички мислят как тя да бъде представена по-интересно, какви графични решения ще впечатлят потребителя и ще пояснят съдържанието. Това води до използването на все повече графики, скриптове, вграждащи се елементи и т.н. при изработването на Web страниците.

Първо поколение сайтовете са предимно текстови, линеарни, напомнящи доста на страници от книга, в най-добрия случай с илюстрации. Те включват таблици, хоризонтални разделители, евентуално фон.

Второто поколение в дизайна на сайтове преминава към частични графични решения. Сайтовете преживяват бум в употребата на бутони, заместващи текстовите линкове в менютата. Навлизат в употреба фреймовете и ярките фонове, както и анимираните елементи с монотонно повтарящо се действие. Думите се заместват от икони и меню бутони. Информацията следва строга йерархия.

Характеризира се с това, че дизайнерите започват да мислят за хората, които четат информацията, а не за самата информация. Търси се такова структуриране, което да отговаря на нуждите и интересите на потребителя, като това се съчетава с един лек и в същото време изискан графичен дизайн. Внимателно се определя позицията и връзката между всички елементи в страниците, като се използват много визуални ефекти и метафори, които да направят посещението на сайта приятно преживяване от първата до последната прочетена страница.

Като цяло контролът от страна на дизайнера при трето поколение сайтове е много по-голям. Търси се баланс между съдържание и представяне, структура и дизайн. Използваните метафори и визуални теми съпровождат посетителя при всяка негова стъпка в сайта. Създаването на подобни сайтове е предизвикателство: то е трудно, изисква време и чувство, обвързване не с технологията, а с усещането.

В речника на чуждите думи думата дизайн се превежда като художествено конструиране на предмети. Ще представим няколко от формулировките за дизайн.

Така формулирано понятието е твърде неопределено, защото с какво тогава дизайнерът се различава от художника? Художникът, така или иначе, също конструира художествено. Тук е необходимо по някакъв начин да отделим художниците от дизайнерите. Полезно ще бъде отначало да отговорим на въпроса дали дизайнът е изкуство. Ще се наложи да се обърнем към историята. Ако винаги е имало художници, то дизайнът като изобретение съществува едва от столетие. Той се е появил при възникването на масовото производство. Освен това, смело можем да кажем, че дизайнът без тиражиране е просто невъзможен. Характерна черта на дизайна винаги е била или ориентацията като резултат на следващо тиражиране или в резултат на съчетаването на готови тиражируеми комплекти.

Изкуството предполага преднамерено избягване на тиражирането, докато дизайнът зависи конкретно от тиража.

Потребителят купува произведение на изкуството като уникален артефект, докато дизайнът се купува за съвсем конкретна практическа полза.

За описване качествата на произведенията на изкуството са пригодни само два параметъра, а именно харесва ли се — не се ли харесва, харчи ли се — не се ли харчи. Безусловно тези два параметъра са несъвършени, но те, както и да е, работят. Качествата на произведенията на дизайна могат да бъдат оценени по значително повече параметри, например, рекламата може да продава, а може и да не продава. Реклама, която се харесва, но не продава, трябва да отбележим, е по-лоша от реклама, която не се харесва, но продава. По този начин е лесно да се убедим, че дизайнът не е изкуство. В действителност това е прекалено неточно заключение. Изхождайки от определението, че изкуството е процес, който не може да бъде алгоритмизиран, е логично да признаем, че процесът на създаването на дизайна също не може да бъде алгоритмизиран. Това значи, че дизайнът има нещо от изкуството. По-рано такова изкуство са наричали комерсиално, сега — приложно. Понеже в определението думата “художествено” задължително ни насочва към изкуството, тази дума можем да я изключим. И така се получава:

Дизайнът е приложно изкуство за проектиране на предмети и среда.

Тази формулировка е вече по-добра, но също като предната е несъвършена — в нея няма нищо за целите на дизайна. А целите са важни в случая. Следователно:

Дизайнът е приложно изкуство за проектиране на същностите с цел показване на тези същности и подобряване на техните качества. ¹