Лекция №4 26. 02. 2009г. Доц д-р Лилия Йотова Тема 4 Външни ефекти (продължение) Интернализация на външние ефекти



Дата01.02.2018
Размер88.6 Kb.
Икономика на обществения сектор

Лекция № 4

26.02.2009г.

Доц.д-р Лилия Йотова
Тема 4

Външни ефекти

(продължение)
2. Интернализация на външние ефекти

Интернализация- превръщане на външния ефект (външни разходи, ползи) във вътрешен за този, който го е създал или го потребява. Това означава, външният ефект да стане компонент на пазарната цена.

2.1 Теорема на Коус- през 60-те год. публикува статия, издържана в стила на Артър Пигу. Поставя си за цел да установи дали двете страни (причинителите и потърпевшите на негативния ефект), при доброволно договаряне могат да постигнат интернализация.

Според тази теорема при наличие на определени условия е възможна доброволна интернализация на негативния външен ефект. Тези условия са:



  1. Точно установени и законово защитени права на собственост- както за причинителите, така и за потърпевшите. Точно установени права на собственост- точно да се определи причинителя на щетата и размера на щетата..

  2. Да бъдат сведени до минимум транзакционните разходи- всички разходи, свързани с установяване на щети; водене на преговори; разход на време. Нулеви транзакционни разходи-автоматично достигане до интернализация.

Теоремата на Коус касае по-малки общности и по-малки по обхват негативни външни ефекти. Когато няма доброволна интернализация, за негативните външни ефекти държавата налага коригиращи данъци.

2.2 Коригиращи данъци- може да се появи под формата на акциз. Пигу лансира през 20-те год., че този който причини негативен външен ефект, трябва да плати нещо на обществото.

Ефект на коригиращия данък

лв/тон



ΜSC=S

Α

230 Ε MPC=S



200

150 Τ Ε

120 F MSB=D

0 450 600 цимент (хил.т./год.)


Коригиращите данъци са справедливи. Това е икономическа санкция. Биха позволили да се минимизира:



  1. негативния външен ефект

  2. да се включи количествено негативния външен ефект в цената.

Подобни данъци има във всички европейски страни.

Екоданъци- трябва да се събират в специални фондове и да се прилагат по предназначение. Част от средствата се връщат в общините, друга част се внедрява в нови технологии, щадящи околната среда.

Когато има позитивни външни ефекти се прилагат:

2.3 Коригиращи субсидии- стимулиране на позитивен външен ефект

Ако едно благо има позитивен външен ефект, държавата трябва да го субсидира. Това ще доведе до частично интернализиране.

Държавата разработва т.нар. стандарти, за да регулира негативните външни ефекти: на входа и на изхода на производството.

Интернализацията на негативните външни ефекти е свързана с разходи, най-често от бюджетен източник. Колкото е по-голяма степента на редукция (на замърсяването), толкова са по-високи пределните обществени разходи за единица резултат. Поради това, тук се търси оптимум между ползи и разходи.




Ефективен контрол на негативния външен ефект

лв. MSC

Ефективното решение е MSC=MSB



При 100% ,редукция MSB=0


E

MSB

0 редукция %

80 на замърсяването


Съществува лимитирано равнище на контрол на замърсяването, тъй като това са разходи на бюджета.

Готов ли е всеки гражданин за единица по-чиста околна среда да плати по-висок данък?



Публичен избор (тема 4- в конспекта 3 тема)


  • Увод- частен и публичен избор

  1. Метод на пряката демокрация

1.1. Правила на гласуване

1.2. Парадокс на гласуването

1.3. Теорема на Ероу


  1. Метод на представителната демокрация

2.1. Икономическа теория на политиката. Теорема за междинния избирател.

2.2. Политически бизнес- цикъл


Търси се отговор дали е възможно да бъдат изявени индивидуалните предпочитания.

С какво се занимава теорията на публичния избор?- Взаимовръзката между предпочитанията на отделните индивиди и колективния избор, за които права са делегирани на законодателната и изпълнителната власт и техните органи, със съответното разделение.




Индивидуални предпочитания спрямо различни обществени състояния

Публичен избор за обществени състояния


Правила за

публичен избор

1.) Как да се разкрият действителните предпочитания?

2.) Как да се агрегират предпочитанията?

3.) Какви са критериите за избор на правила?


Индивидуалните предпочитания се влияят от склонността за заместване на частни с публични блага.

Публичният избор е избор чрез гласуване. Силата на парите се заменя от силата на дадения глас.



При публичния избор възникват редица трудности и специфики, в сравнение с индивидуалния избор на частни пазари.

  1. Каквото и правило да се избере, винаги е възможно отделни индивидуални предпочитания да не бъдат отразени в крайния избор. Причините за това са различни ( да не е предложено; да е ирационално, в противоречие с поставената цел; да не получи необходимия брой гласове).

  2. Отделните индивиди не винаги могат да преценят рационално ползите от дадени обществени мероприятия и не винаги могат да изразходват определени суми за тяхното постигане (или не желаят).

  3. Трудно се преценяват дългосрочните ефекти от текущите решения. Предпочитанията са към ефектите в рамките на жизнения цикъл на отделния човек. Много често решенията се взимат с оглед на бъдещето, единвид инвестиции.

  4. Публичният избор е свързан с преразпределените последици. С него започва процеса на производство на публични блага, докато с частния избор той завършва.


Известни са два основни метода, свързани с публичния избор: метод на пряката демокрация и метод на представителната демокрация.

    1. Метод на пряката демокрация

Предполага, че всички индивиди имащи право на глас, непосредствено гласуват за избор на една алтернатива от предложените. Имащите право на глас са определени от заканодателството (пр. навършена възраст).

1.1. Възможните правила за взимане на решения са:

  1. Правило на единодушието (консенсус)- за да победи една инициатива трябва да получи 100% от гласовете (равновесие на Линдал). Може да отчете предпочитанието на всички. Има приложение при ограничен брой случаи. Това е силно валидно в по-малките общности.

  2. Мажоритарна правило (правило на мнозинството)- печели алтернативата, получила мнозинството гласове.

    • Просто мнозинство- получава повече от 50% от гласовете

    • Квалифицирано мнозинство- изискват се 2/3 от гласовете.

  3. Правило на интензивност на предпочитанията




Избирател

Политика А

Политика В

Политика С

Първи

70

15

15

Втори

10

50

40

Трети

45

45

10

 

125

110

65

Победилата инициатива е тази, която е събрала най- много точки.
1.2 Особеност на мажоритарното правило е възникването на т.нар. парадокс на цикличното гласуване (Парадокс на Кондорсе)- според този парадокс, при прилагане на правилото на простото мнозинство да не се достигне до избор на една алтернатива, която е победила всички останали.


Избирател

Ред на предпочитанията

Първи

А В С

Втори

В С А

Трети

С А В

Алтернативни предпочитания на третия- С-В-А

При този начин на подреждане на предпочитанията, нито една алтернатива не е победител, избора зацикля. Причината за това, е че един от избиратилите е подредил нелогично своите предпочитания. Така се получава, че този избирател има двувърхово предпочитание, а за да има категоричен победител, трябва да се спази елементарно условие: предпочитанията на всички да са едновърхови и да се изказват спрямо едномерни алтернативи (да има мярка, с която да са сравними). Това се нарича теорема на Дънкан Блек, който през 1948г. открива причината за такъв парадокс.
Подреждане на предпоч.

I трети избирател


II втори избирател


III първи избирател


0 A B C размер на бюджета
Алтернатива В печели в случаи на едновърхови предпочитания от всички, при положение че се прилага правилото на простото мнозинство. Подкрепящият (подкрепящите) печелившата алтернатива представят т.нар. междинен (медианен) избирател, който осигурявя повече от половината гласове.
1.3. Теорема на Ероу (Ароу)

Основният въпрос, на който се търси отговор е: Ако всеки индивид е рационален и може да подреди предпочитанията си спрямо различни алтернативи, то може ли и обществото да стигне до такова подреждане, коета да максимизира функциите на обществено благосъстояние?



Ероу приема няколко ограничителни условия:

  1. Правилота за публичен избор да се приложи спрямо всички логически подредени индивидуални предпочитания.

  2. Ако всички индивиди предпочитат една алтернатива пред друга, то и обществото предпочита първата пред втората.

  3. Трябва да има двуична/ бинарна независимост на избора между ирелевантни алтернативи. Индивидите правят избор като правят сравнения по двойки.

  4. Взимането на колективно решение не трябва да е наложено от предпочитанието на един човек, независимо от предпочитанията на останалите (правила на диктатора).


Извод на Ероу: Не съществува избор при тези условия, който да удовлетвори едновременно всички индивидуални предпочитания, освен ако правото на избор не се предостави на диктатор. Теоремата е известна като Теорема за невъзможността за ефективен публичен избор.


    1. Метод на представителната демокрация

Предвижда избирателите да делегират права на представители, които взимат решения от тяхно име за определен срок от време. Представителите са определен брой. Те взимат решения за определени алтернативи.

Бюрокрация- част от изпълнителната власт, която трябва да приведе в действие взетите решения.



При метода на представителната демокрация възникват редица въпроси, които са разгледани в икономическата теория за политикана на Даунс. Той се опитва да приложи икономическата тория към политиката.

Така както частното предприятие се стреми към печалба, така и партиите се стремят към максимизиране на броя гласове.

Политичиската намеса може да промени хода на икономиката.

Какво ще стане ако се засекат спад с желание за по-голям брой гласове- противоречие на икономическия и политическия бизнес цикъл.
2.2. За политическия бизнес цикъл е установено, че генерира бизнес цикли чрез влияние върху:

- темп на заетост и безработица

- темп на инфлация

- растеж на разполагаемия доход



Стимулирането на висока заетост е сигурен начин да се имплантира инфлация.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница