Лекция №7 Държавата субект на международно престъпление и международна отговорност

Съставите на международните престъпления, извършени от държавата или от юридически лица и от физическо лице, или индивид, което действа от името на държавата като неин представител или от свое име като частно лице, не са и не могат да бъдат идентични.

Те се покриват по редица фактически признаци – обект на посегателството, жертвите, начина и средствата за извършване на престъплението, но се различават по техния субект и субективна страна, предвидени са в различни отрасли на международното право и представляват различни основни категории международни престъпления – на държавата и на индивида.

Международните престъпления на държавата се регулират от международното право, а международните престъпления на отделния индивид или физическо лице - от международното наказателно право.

След процесите в Нюрнберг и Токио все по-ясно и последователно се разграничава индивидът като субект на международното престъпление и неговата наказателна отговорност от държавата като субект на международното престъпление и нейната отговорност по международното право.

В конвенциите относно геноцида (1948 г.) и апартейда (1973 г.) се предвижда наказание за физически лица, когато извършат престъпленията геноцид, апартейд, но не и за отговорност на държавата, когато нейни официални представители или органи извършат тези престъпления.

1. Преди всичко трябва да бъде извършено определено деяние (действие или бездействие) от държавата чрез нейните органи и упълномощени лица.

2. Извършеното деяние е международно противоправно, установен е запрет за неговото извършване или неизвършване в действителен и правомерен международноправен акт. Поведението на държавата е противоправно, когато нарушава международните задължения и по този начин накърнява правата на други субекти на международното право.

3. Което е довело до нарушение на международния правопорядък – обект на международните правонарушения и причиняването на вреди (материални или нематериални) на друга държава или други държави, или на международни организации. Наред с обекта на международното правонарушение, в правната теория се разграничава и обект на международното престъпление на държавата – международния мир и безопасност на държавите и народите, правото на самоопределение на народите и нациите, общопризнатите правила за водене на война.

4. Между противоправността и вредата трябва да съществува причинна връзка, която трябва да се докаже. Нарушеният запрет е необходимо условие за причиняване на вредата (Conditio sine qua non).

5. Необходимо условие за международното правонарушение на държавата е наличието на вина – реално и обективно осъществената воля на държавата – правонарушител, която се проявява в противоправните действия или бездействия на нейните органи или упълномощени лица.

При умишлените международни правонарушения, и преди всичко при международните престъпления важи принципът, че няма международна отговорност без вина. Когато се отнася за гражданска отговорност по международното частно право, съществува отговорност и без вина.

6. Поведението на държавата може да се квалифицира като международно правонарушение, когато е съставомерно по определена норма на международното право.

1. Обикновени международни правонарушения.

2. Особено опасни международни правонарушения.

3. Най-тежки международни престъпления:

- престъпления против мира,

- военни престъпления,

- престъпления против човечността.

Отговорността на държавата се изразява във възстановяване на положението, което е съществувало до извършване на международното правонарушение. На възстановяване подлежи цялата положителна материална вреда, която се състои от:

1. Стойността на загубеното или повреденото имущество на пострадалата държава или международна организация.

2. Направените разходи за ликвидиране на тези загуби или повреди.

С оглед характера на причинените вреди в международното право се разграничават два основни вида отговорност на държавата:

1. Материална или имуществена – типични нейни форми са реституцията и репарацията.

2. Нематериална (неимуществена), която се подразделя на морална и на политическа, чиито форми са ресторацията и сатисфакцията.

Държавата може да бъде субект на международни правонарушения, включително и на международни престъпления. Възможни субекти на международни престъпления са и държавата и индивидът. Най-често те се явяват едновременно субекти на едно и също международно престъпление.

В този случай индивидът действа от името и за сметка на държавата. Когато държавата провежда политика на агресия, геноцид, апартейд, тя става субект на международно престъпление. Престъпната воля на държавата се изразява и проявява чрез нейните представители, които са органи на власт или длъжностни лица и действат от нейно име и за нейна сметка. Същевременно, като физически лица или отделни индивиди, те са самостоятелни субекти на извършените от тях международни престъпления.

Държавата не може да бъде субект на престъпление с международен характер. Нейното поведение би могло да се квалифицира като международно правонарушение. Държавата е субект на международна отговорност, но не и на международна наказателна отговорност. Тази отговорност може да бъде морално-политическа или материална.