Лекция Десета обръщане на страницата " Прощаване на греховете, о бщението на светиите "



Дата22.09.2017
Размер35.28 Kb.
#30775
ТипЛекция

Лекция Десета

обръщане на страницата

Прощаване на греховете, общението на светиите…….”

Фразата опрощаване на греховете съдържа два термина, които ще изследваме:


1. Опрощаването. Това е съществително получено от глагол, който означава “възстановявам, прощавам, помилвам, удовлетворявам”, когато се говори за един дълг.
- Прочетете Пс. 32:1,2
Христос илюстрира прощаването на греховете с една притча: притчата за длъжника с неплатимия дълг. Прочетете Матей 18:21-35.
Да се опрости един дълг не означава той да се извини, нито пък да се забрави. Да се опрости един дълг струва на този, който го понася, една загуба или на този, който плаща на мястото на длъжника. Това е смисълът на текста в 1 Петр. 1:18.
Бог не извинява греха. Той не го счита за нещо незначително. Той трябва да плати нашият дълг, тъй като ние не сме в състояние. Тази идея е основна в християнството: Деян. 2:38.
Разрешението на проблема за греха не е оставено на нас, то е дело на Христос.
а) на кръста (Йоан 1:28): Той понесе греховете на целия свят.

б) от дясно на Бога (1 Йоан 2:1,2): Той ходатайства за всеки, който вярва.


Той единствен може да опрощава греховете, защото Той единствен е Този, Който ги е изкупил (виж сказката “Бе разпнат”).
Какво да направим, за да постигнем опрощение?
а) да изповядаме нашите грешки поемайки отговорността – 1 Йоан 1:8-10

б) на кой да ги изповядаме? Яков 5:16; Лев. 16:21

в) да бъдем готови да прощаваме на другите – Матей 6:12; 18:53
2. Грехът.
В наши дни е старомодно да се говори за грях. Грехът е една идея отхвърлена от съвременната психология. Всичко, което е “обществено” приемливо, е добро. Нашето общество е наречено “позволително”. Лозунгът на студентските бунтове през май 1968 беше “Забранено е да се забранява”.
Човек вече не е грешник, “комплексиран”, а “програмиран” от неговите хромозоми, обусловен от обстановката, било тя обществено-културна или друга… и пр.!
Накратко, това е областта на безотговорността, също както в райската градина (Битие 3:12,13)!
Бог иска ние да бъдем отговорни същества, зрели хора знаейки да носят товар и приемайки последиците от своите постъпки.
Грехът съществува наистина и Библията използва 4 термина, за да го дефинира:
а) престъпление - на еврейски “пеша” - това е открития бунт

б) грях - на еврейски “шата ах” - това е липса на цел

в) грешка (прегрешение) - на еврейски “авон” - това е извратеност, да бъдеш “порочен”.

г) измама - на еврейски “ремийях” - това е измамата на други или на самия себе си (да се считаш за праведен е също измама, сравни Откр. 3:17).


А всички тези форми на поведение, самоволни (а, в, г) или не (б), създават у нас чувство на виновност израждащи се твърде често в болести и страдания.
- Прочетете Пс. 51:1-14
Ето една добра дефиниция на греха:
- 1 Йоан 3:4
Законът е, който дефинира нарушението. Там, където не съществува никакъв закон, не може да има грешка. Нормата, която дефинира греха, е Декалогът.
Това са десет прости принципа, главни, всеобщи, правейки живота върху земята възможен:
- Изход 20:1-17
Вие за живота ли сте, обичате ли живота? Вземете Декалога като правило за поведение.
Съвременното общество отхвърляйки изкуплението на Христос и изповядвайки нужда от психиатри не знае, къде да постави жертвите на нервните заболявания дължащи се на греха.
3. Общението на светиите.
Видяхме вече дефиницията на думата “свят”.
Новият завет използва често този термин:
- 2 Кор. 1:1

- Ефес. 1:1

- Фил. 1:1

- Кол. 1:1 и пр.


Следователно, кои са тези “светии”, за които пише апостол Павел? Сигурно не някакви супер-християни, нито звезди, но прости, посветени вярващи, борци на светата църква в своята епоха. Тези християни от първия век не бяха по-съвършени в морален план от нас. За да се убедим, прочетете това което Павел мисли:
- 1 Кор. 1:11: 5:1; 6:6; Гал. 1:6 и пр.
Това в никакъв случай не са личности, които се намират на небето в присъствието на Бога. Този текст потвърждава идеята за универсалността на църквата: всички, които вярват в Господ, трябва да могат да бъдат в общуване, т.е. да бъдат “обединени”, едно по между си и с Господ.
Прочетете: - Ефес. 4:1-6

- Римл. 12:4-8



- Йоан 17:11,21
Забележете, че Символът на вярата не говори за “общуване на църкви”, но за “общуване на вярващи”.
Как се отнасяте вие към тези, които се покланят на същия Господ, на Който и вие се покланяте, но според други ритуали и обичаи и на друг език? Можете ли да се почувствате в “общение” с тях?


Каталог: dataup -> ind-new.php?path=PRESENTACII -> Mishel.Grisier -> Apostles-themes
dataup -> Спирам се на програмата Fair Use, по-точно на новите и версии
dataup -> Радикални ученици за революционни църкви” Ръсел Бърил съдържание
Apostles-themes -> Лекция Девета новото човечество " в една света, вселенска и апостолска Църква, изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете "
Mishel.Grisier -> Лекция Четвърта Източник на благословение
Mishel.Grisier -> Лекция Трета исус – уникален образ на Бог
ind-new.php?path=PRESENTACII -> Семинар "Открития в пророчествата" Тема 19 rev12 Â Ò Ú Ð Ñ Å Í Å Í À Ñ È Ã Ó Ð Í Î Ñ Ò
ind-new.php?path=PRESENTACII -> Семинар " Открития в пророчествата"
ind-new.php?path=PRESENTACII -> Семинар " Открития в пророчествата" Тема 10 law защо улиците станаха несигурни


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница