Лекция Единадесета бъдещето "Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век! Амин!"



Дата23.10.2018
Размер54 Kb.
#94946
ТипЛекция

Лекция Единадесета

бъдещето


“Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век! Амин!”
Прегледайте темата, където се разглежда смисълът на думата “възкресение”.
Идеята за “възкресение на тялото” така както се разбира от юдейско-християнското откровение, представлява един уникален феномен (явление) в религиозния универс.
Най-общо позициите са следните:
1. При смъртта всичко е свършва. (Садукеите по времето на Христос –Деян. 23:6-8, материалистическите философии и пр.).
Единствено има значение тялото и настоящето, тук и сега.
2. Реалното същество не е нашето тяло, но едно невидимо цяло, не материално, с божествен произход и следователно безсмъртно: душата. Тази реална личност впрочем се въплащава в раждащото се тяло и го напуска при смъртта, за да се завърне, от където е дошла. Платон (гръцки философ, 428-347 г.пр.Хр) обяснява това в своя труд “Федон”. Именно тази концепция се намира във всички езически религии и философии, но също така в някои християнски среди.
3. Един неин вариант е хиндуистката позиция: душата, която “пада” в тялото, трябва да извърши много последователни превъплащения (прераждания) в различни тела (животински или човешки), преди да се завърне най-накрая в “Нирвана”, което не е нищо друго освен нищото. Според тази идея религията и нейната практика служат да ускорят завръщането към нищото (например йога, трансцеденталната медитация и пр.) намалявайки броя на необходимите превъплъщения. Страданията на живота служат като средство за очистване и са необходими за спасението.
4. Юдейско-християнското откровение потвърждава нещо, което е радикално различно. Човешкото същество не притежава по природа нито една част от себе си, която да е божествена или безсмъртна.
- Според юдейско-християнското мислене човекът е одушевено тяло.
- Според гръцкото и хиндуистко мислене човекът е превъплатена душа, чист дух, затворник в един затвор от кал.
При Сътворението Бог не направил човека душа, но тяло.
Библията не е дуалистична, тяло и душа, но схваща човека като образуван от три части.
а) тялото,

б) дъх (дихание) или дух,

в) душа, която е резултат от действието на диханието и тялото.
- Прочетете Битие 2:7 и 1 Сол. 5:23
Смъртта не е Божие дело, но навлизайки след грехопадението произвежда разпадане на онова, което Бог бе сътворил.
- “Ще се завърнеш в пръстта” - Битие 3:19
Единствената надежда за вечност е възкресението, чудо извършено от Бога, за да съедини онова, което смъртта е разложила!
Възкресението е несъвместимо с идеята за безсмъртна душа.
Прочетете: -Йов 14:13-15; 19:25-27

- Исая 26:19

- Езек. 37:12,13

- Дан. 12:2,3,13
Идеята за предсъществуващата душа, нематериална и избягваща тялото при смъртта, е едно езическо вярване (вероятно египетско и възприето от Платон), което се е вмъкнало в християнството. Именно за посрещане на тази езическа заблуда е предназначена тази част на Символа на вярата.
Ето какво мисли по този въпрос един от църковните отци, Юстин мъченик (103-165): “Ако срещнеш някой, който твърди, че е християнин, но който не приема истината за възкресението и подлага на богохулство Бога на Авраам, Исаак и Яков, като казва, че няма възкресение от мъртвите и че неговата душа като умре, отива на небето, такъв човек не е християнин” (Юстин Мъченик, Триифон, 80 гл.).
В някои нови преводи на Библията думата “душа”не се среща никога. Тя е заменена с точно отговарящата дума “същество”.
Идеята за едно ново възкресение на тялото е толкова странна за езическите философи, че докато при престоя си в Атина апостол Павел излага хрисиянската идеология пред гръцките мъдреци, избухнал бурен смях, докато той им говорил за възкресението (Деян. 17:32). Управителят Фест го нарече “луд”, когато засегна този въпрос (Деян. 26:24).
Ако всъщност тялото е една “нещастна случайност”, защо трябва да го вземаме отново при възкресението? Ако то е само един “затвор” (според Платон), защо ще искаме да се връщаме в затвора.
Кръщението или потапянето има смисъл на възкресение.
- Прочетете Римл. 6:4,5!
Юстин Мъченик е имал правото да пише, че който вярва в естественото бесмъртие на душата не е християнин.
Кога ще стане възкресението?
- Йоан 11:23,24

- 1 Сол. 4:16,17



- Дан. 12:2,3 и т.н.
С каква “плът” ще възкръснем?
- 1 Кор. 15:35-55
Бог иска да се издигнем до съвършения образ на прославения Христос:
- Ефес. 4:13
Светото писание ни дава сигурноста за възкресението, при което ние ще се завърнем в нашето прославено тяло, освободени от недъзи и ограничения, където най-накрая да реализираме и най-смелите си мечти.
- 1 Кор. 12:9
Този, който вярва, е започнал “вечният живот”, сънят на смъртта е само малка скобка, която не повлиява нашата участ.
Това е, което придава на християнството неговата сила и невероятна жизненост. Религиятта на евангелието и на Символа на вярата на апостолите има за свой център един изобилен живот (Йоан 10:10), без ограничения, процъвтяващ.
“Вярвам…”, бива повтаряно от милиони нови християни.
Можеш ли да го кажеш и ти?




Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница