Лекция Единадесета право на частна собственост

Лекция Единадесета

право на частна собственост

(десетата заповед)

“Хамад” в “Изход” - “не замисляй” да вземеш нещо умишлено; и “Вело титеа” във Второзаконие - “не пожелавай”.

Пожеланието е “грехът на светиите”. Буквално: “не гледай на криво”. Това е кривия поглед на Тартюфите в религията.

Осемте предишни заповеди са обективни, контролируеми и измерими. Тук сме в областта на субективното. Как се доказва, че пожелавам?

Жан Калвин е дал едно интересно обяснение в коментара си върху Декалога: “Тук става въпрос за фантасмагориите, които преминават през мозъка” (“Християнско наставление”, кн. 2, гл. 8:50).
Как да овладеем тези фантасмагории? Но тук Бог ни поставя последната бариера, разкрива най-дълбоките скривалища на нашето подсъзнание. Човек е изкушен да каже, че това е една невъзможна заповед!
Три истории от Библията разкриват този механизъм:

• 
  Битие 3:1-7 - изкушението на Ева;
  
• 
  2 Царе 11:2-3 - изкушението на Давид с Витсавее;
  
• 
  3 Царе 21:1-4 - изкушението на Ахав с Навиотей.
  

Пожеланието придава по-голяма стойност на желанието, увеличава го безгранично до такава степен, че затъмнява разума, тласкайки ни към интриги и заговори срещу ближния.

• 
  Ева мечтаеше и се вживяваше във мечтите си: “Ех, ако бях собственик на тази райска градина, а не само прост управител…”
  
• 
  Давид също мечтаеше и се вживяваше: “Ех, ако имах тази красива жена в харема си, колко щях да бъда щастлив…”
  
• 
  Ахав мечтаеше и се вживяваше: “Ех, ако имах този имот, какъв палат щях да издигна на него…”
  

Това е силното желание на публиката в наше време към романи и научна фантастика, в които човек се идентифицира с герои, които човек съзнава, че не е и никога няма да бъде.

Това е изкушението да имаш и да притежаваш власт. Именно на тази почва се разрази изкушението на Христос:
“Ще Ти дам всички царства на този свят, ако ми се поклониш” (Матей 4:1-11).
Какво да правим с тези фантасмагории, които минават през мозъка и нашата неудовлетвореност.

Трябва дълго да се учим под ръководството на Светия Дух, като помним, че: “Всичко мога чрез Този, Който ме подкрепява” (Фил. 4:13).

1. 
   Аз се приемам такъв какъвто съм, Божие творение, син или дъщеря на един Баща, Който е добър и обичащ и на Който отдавам цялото си доверие.
   
2. 
   Моят ближен е също Божие създание и има свободата, както и аз, да живее по своему и да притежава това, което Бог му е дал.
   
3. 
   Обичам действителността такава, каквато съществува около мен и това, което притежавам. Аз съм тук и сега с тези, които са около мен, каквито и да са с техните грешки и качества.
   
4. 
   Не се сравнявам притежанията си с тези на другите, аз се чувствам “добре в кожата си”.
   
5. 
   Радвам се на успеха на другите, защото имам това, което е най-доброто за мен.
   

Павел казваше: “Научил съм се да бъда доволен в състоянието, в което съм” (Фил. 4:12).