Лекция на Н. Пр. Хенриета Ван Дер Линден, посланик на Кралство Холандия в България



Дата09.01.2018
Размер77.79 Kb.
ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ
Публична лекция на Н.Пр. Хенриета Ван Дер Линден, посланик на Кралство Холандия в България
ХОЛАНДСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА ЕС И АМБИЦИИТЕ НА НАСТОЯЩЕТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА ЛЮКСЕМБУРГ
Много ви благодаря за поканата от вашата Академия – една институция, която перфектно отговаря на европейската традиция за изучаване на международните отношения и която е в тясно сътрудничество с холандския институт за международни отношения “Клингендал”.
Нека под формата на въведение да хвърля малко светлина върху “Дипломацията”.

Учудващо е, че “дипломат” и “дипломация” имат толкова различни значения; от една страна съществува някакъв благороден ореол на значимост в това да работиш за интересите на своята държава; дипломацията е умение, дори изкуство да осъществяваш различни видове взаимоотношения;

Маклей казва за дипломатите през 1849 г. са “по-известни с техните обноски, отколкото с ентусиазъм или сурова прямота ”.
От друга страна съществува добре познатото мнение на Стъб (1886), което още се цитира с радост: “Посланикът беше човек, който бе изпратен да лъже в чужбина за доброто на своята страна”.

Обърнете внимание на миналото време и на рода…


Дипломацията като “двуличие, форма на прикриване, дори на лицемерие”

Релевантни ли са още тези цитати за 21 век?


Ще видим…

Бих искала да се върна към темата - ЕС и Холандското и Люксембургско председателство, покриващи период от 1 година.


Ще открием, че дори период от една година не е достатъчен, за да се засегнат важните въпроси от дневния ред на ЕС. Това поставя едно председателство на ЕС в положение на играч с други играчи. В този смисъл работата на Председателството е по-скоро техническа, отколкото политическа; Председателството води срещите на Съвета на министрите на ЕС във всичките му формати. Страната - председател трябва да гарантира гладкото управление на ЕС в добро сътрудничество с Европейската комисия и Европейския парламент.
През последните години се наблюдава дългосрочно партньорство между страните - членки с цел постигане на последователност и приемственост. В бъдеще страните членки все повече ще работят по този начин, под натиска на увеличения брой от 25 и повече страни - членки. Имаме различни лоби групи - групата на шестте, шестте страни – нетни контрибутори към бюджета на ЕС, които искаха да ограничат бюджета на ЕС до максимум 1 % от средния БВП на страните - членки. Други страни – членки и комисията се противопоставиха остро на това предложение.

Друг пример: Ирландия, Холандия, Люксембург и Великобритания координират своите програми за намаляване на административната тежест чрез по-добро регулиране на този сектор. Като предстоящи председателства, те ще имат по-добър шанс за успех в тази област.


Великобритания, Франция и Германия водят разговори с Иран от името на Съвета.
По мое мнение основна задача на един добър председател е да намира решения, да преговаря успешно и балансирано и да поддържа развитието и функционирането на ЕС.
Цитирам министър-председателя Балкененде: “Целта на председателството трябва да бъде такава, че когато се стигне до вземане на решения, то да се увери, че отношението към всяка една от 25-те държави - членки е безпристрастно и че на всички тях се предоставят достатъчно възможности за защита на собствените им интереси.”
Председателството успява да прави това поради съществуващата принципна воля за отдаване на суверенитет. Всички ние сме членове на един и същ клуб и привърженици - повече или по-малко, на т. нар. общностен метод, осигуряващ баланс между основните институции, Комисията, Съвета и Европейския парламент.
Ще се спра набързо на големите проекти, обхващащи по-дълги периоди от 12-месечното холандско и люксембургско председателство, и ще скицирам амбициите на Люксембург.
Лисабонският процес: 10 години (най-малко)

През месец март Европейският съвет ще направи текущ преглед, предшестван от критичен анализ на бившия министър-председател Уил Кок, чийто резултат е препоръката за създаване на национални програми за действие.

Само преди няколко седмици Комисията направи предложение. Желанието на люксембургското председателство е да запази като крайна цел “устойчивото благосъстояние на гражданите”, развивайки сътрудничеството между икономическите, социалните и свързаните с околната среда стълбове. Специално място е отредено на съживяването на икономиката чрез създаване на Европейско пространство на познание в неговите разнообразни измерения; информационно общество; иновации и изследвания, образование и обучение за цял живот.
Финансовите перспективи (2007-2013), бюджетът на ЕС трябва да бъде съгласуван до 2006 г. Стремежът е системно структуриране на разходите на ЕС, бюджетна дисциплина и рационализация на годишните бюджетни процедури.
Процесът на вземане на решение в тази област започна по време на Холандското председателство. Люксембург трябва да подготви политическо споразумение за Европейския съвет през юни. До края на Британското председателство трябва да са налице условия, при които да започне подготовка за изготвяне от страна на Комисията на Програми от ново поколение, стартиращи от 2007 г. Несъмнено, България има голям интерес в тази област. В един разширен съюз балансът се измества.
Финансовите дебати винаги са интензивни, натоварени и продължителни. За да убедите своите опоненти и да излезете победител, наред с красноречие, се изискват физическа издръжливост и сила. В ЕС от помощ е и бдителността. Холандският комисар Маншолт, например, се славеше със способността си да води продължителни преговори, дори ако е необходимо и през нощта, докато неговите опоненти не се предадат. Издръжливостта помага на преговарящия дипломат. Това е още един пример за водене на преговори в групи по интереси като начин за постигане на победа: следователно, умелото ръководене е необходимо условие за постигане на задоволителен резултат.
Трета съществена тема е Пактът за стабилност и растеж.

Съществува явна необходимост от преразглеждане на правилата за действие в Пакта за стабилност и растеж, функционирането на ИВС, както и от подобряване управлението на икономиката.



Тук, разбира се, на критика подлежи допускането на бюджетен дефицит в държавите-членки. Или технически казано “по-ефективно изпълнение на критерия за дълга и по-добро приложение на процедурата за контрол на дефицита”.
Споменах някои твърде технически проблеми от жизнена важност за икономическата същност на ЕС, но важни и за всекидневния живот.
Тема, която по-лесно може да бъде отнесена към ежедневието и която има голямо политическо значение, е тази за Пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Разглеждането й започва през 1999 по време на Финландското председателство в Тампере и през ноември миналата година по време на нашето председателство доведе до подписването на Хагската декларация. Взаимодействието между свобода и сигурност; отворени граници и организирана престъпност са деликатни области, които засягат същината на нашите демокрации.
За доста дълго време Правосъдието и Вътрешните работи (ПВР) бяха извън основната проблематика на ЕС; така нареченото ПВР изключение. Това окончателно ще бъде премахнато с Договора за Конституция, с който чрез пълното прилагане на общностния метод ще се постигне цялостна интеграция в европейската конструкция.
Очевидно от голямо значение е продължаването на процеса на разширяване, започвайки от България/ Румъния/ Хърватия и Турция и също така взимайки под внимание преструктурирането на Западните Балкани в различни етапи и, кой знае, връзката с новата политика за съседство на ЕС.
И тук възниква въпросът “QUO VADIS?” по отношение на ЕС. От време на време се засилва дискусията, породена от даден актуален въпрос. В случая: процесът на присъединяване на Турция - кандидат-членка от 1999 г., с депозирана кандидатура от 1963 г. Широк европейски дебат , включващ социологически, философски, религиозни, исторически (и донякъде истерични) разисквания. Запознати сте с решението на Съвета през декември. Турция получава дата.
В тази връзка е уместно да се отбележи, че холандското председателство организира конференции под надслов “Европа – една красива идея?” Отчасти дискусията е подхващана и по-рано, при обсъждане преамбюла на Договора за конституция. Кои сме ние? Каква Европа искаме да бъдем?
Именно вашият съгражданин Цветан Тодоров написа, че европейската идентичност не е просто исторически или географски обусловена, въпреки че произхожда оттук. Някои ценности бяха обединени в така наречения “Проект за Европа”. Участието в него е отворено за всички, споделящи ценности като: рационалност, справедливост, демокрация, лична свобода,светски характер и толерантност.
Европа, описана от Робърт Купър като “доброволна империя”, е изключително постижение за континент, преживял толкова войни на територията си. И този ЕС е много привлекателен; нови членове продължават да се присъединяват. Тази Европа трябва активно да търси силното си място и в политически смисъл. Така че, накъде отива всъщност?
Външните отношения поглъщат все повече време, срещи на най-високо равнище с Китай, Русия, САЩ, Азиатско-европейската среща, Украйна. Това е истински физически маратон за съответните министър-председатели, министри и техните служители. Колкото повече ЕС засилва ролята си на политически играч – и това пословично политическо джудже бавно придобива сила пропорционална на икономическата си мощ, толкова по-сложни и разнообразни ще стават външните отношения. Председателството на Люксембург ще бъде отговорно за Европейската стратегия за сигурност, рамка, която очертава външните действия на ЕС. Многостранност е ключова дума тук.
Засилването на Европейската политика за сигурност и отбрана е средство за подкрепа на външните действия. Започва един внимателен и бавен процес в ЕС по ръководената от него мисия “Алтеа” в Босна с изпращане на полицейски части в региона.
Особено подходяща е Европейската агенция за отбрана. Живеем във време, когато НАТО и ЕС са много по-склонни да се вгледат един в друг, отколкото да отвърнат поглед встрани и това поставя САЩ в уравнението.
Тодоров, както и Купър виждат нуждата от една по-активна Европа по въпросите на сигурността, не само на думи, но и с конкретни действия за по-силна европейска отбрана, която не дублира НАТО, а косвено го подкрепя с цел да се справя с глобалните заплахи. Войнствената Европа, която беше причината да се създаде ЕС, сега живее в мир, но в днешния свят тя не може да си позволи да бъде летаргична, да остане просто наблюдател.
Настоящите организационни структури няма да съществуват още дълго. Проектът за реорганизация очаква ратифициране. Миналата неделя в Испания бе даден добър начален тласък. Договорът за Конституция на Европа включва Министър на външните работи на ЕС със своя собствена дипломатическа служба и Президент или Председател на Европейския съвет, избиран за две години и половина, за да има ЕС повече от телефонен номер. Макар и да не е много вълнуващо четиво, ако бъде изпълнен в неговата цялост, Договорът за Конституция ще бъде следващата стъпка към реализирането на Европейската идея.
Така че, председателствата, както официално ги познаваме, са на път да изчезнат. България с Естония и Великобритания ще председателстват съветите от юли 2017 до декември 2018 г.
Сега ще се върна към въведението, с което започнах, относно дипломатите и дипломацията. Как се вписват в този многостранен контекст? Изпратени в чужбина за доброто на своите държави? Духовито определение, но не справедливо спрямо тази благородна професия. Бих казала, че “изкуството на управлението на взаимоотношенията” е една много подходяща дефиниция. За да работи човек в или за ЕС, от него се изисква да бъде като стоножка; да познава техническите подробности, цялостната картина а в същото време, за да може да достигне до гражданите - да има дарбата на красноречието и способността да говори достъпно.
Благодаря Ви за вниманието!





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница