Лекция по този въпрос. Денят води до възстановяване на запустели места и на места за заселване



страница1/2
Дата18.06.2018
Размер382.17 Kb.
#74555
ТипЛекция
  1   2
1844 - като символи и изпълнение
Уолтър Файт
Ако искаме да отидем на небето, имаме нужда от цялостно преобразяване. Нуждаем се от него като отделни личности и като църква. Дошло е времето да говорим за тези неща. Казано ни е, че прямото свидетелство ще предизвика пресяването.

„Удивителните открития” и пастор Уолтър Файт представят поредицата „Цялостно преобразяване”.

Ще трябва да постигнем цялостно преобразяване.

Господ трябва да ни даде благодат, за да кажем това, което ни предстои да кажем, по такъв начин, че да укрепваме Неговото царство, а не да го рушим. „1844 г.- като символи и изпълнение”. Това е само началото. Римл.12:2 „И недейте се съобразява с този век, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено”. Това е основният текст на поредицата и отново искам да ви напомня, че става въпрос за духовно проникновение. Денят, които промени света. Някои хора предлагат всякакви възможни дати, които са променили света. 11 септември. Интересна дата. Но денят, който наистина променя света, е 22 октомври 1844г. Светът беше променен изцяло. След тази дата се появява напълно нов свят. Този ден води до ново разбиране и отваря небесните порти за пророческо и доктринално разбиране. Нещо, което преди не е съществувало в този вид. Денят, който отбелязва началото на съда и поставя Мардохей до портата. Предстои цяла лекция по този въпрос. Денят води до възстановяване на запустели места и на места за заселване. Пет велики библейски принципи биват открити и представени на света след тази дата. Сатана наистина ги мрази. Той ненавижда тези библейски принципи. Пътят е подготвен от двете сили в тази битка – едната сила, която разпространява тази вест по целия свят, и другата – която пречи на нейното приемане. Всичко започва през 1844г. Нека я разгледаме накратко. Изнасял съм цели теми за 1844 г. и не искам да се повтарям. Годината е високосна (прави скок) в много отношения. Става въпрос за една супергодина. Да разгледаме петте стълба на адвентизма, които идват след разочарованието - между април и септември 1848 г. Известни са като съботни конференции. Ето ги самите стълбове:



1. Доктрината за светилището. Дали е атакувана? Да или не? - Да!

2. Доктрината за Второто пришествие. Дотогава го поставят в далечното бъдеще и го омаловажават.

3. Съботата.

4. Състоянието на мъртвите.

5. Духът на пророчеството.

Огромни стълбове и от тях не може да се премести абсолютно нищо. Благодарение на тях се появява разбирането за трите ангелски вести, които трябва да бъдат разпространени по целия свят. Това е адвентизмът. Ако тези стълбове не са съставна част от това, което сме и което отстояваме, ние не сме адвентисти. Това е адвентизмът. Нищо не може да бъде отместено. „Великият спасителен план, разкрит в заключителното дело на сегашните последни дни, трябва да бъде изследван много старателно. Сцените от небесното светилище трябва да създават такова впечатление на умовете и сърцата на всички нас, че да можем и ние да създаваме впечатления у хората около нас. Всички трябва да разберат все повече делото на изкуплението, което се извършва в небесното светилище.” Тези адвентни истини са почти захвърлени от днешния свят. „Когато тази велика истина бъде видяна и разбрана, онези, които я поддържат, ще работят с Христос. За да подготвят един народ, който да устои във великия ден Господен, и усилията им ще бъдат успешни... Чрез изучаване, размисъл и молитва Божият народ ще бъде издигнат над обичайните земни мисли и чувства и ще стигне до хармония с Христос. Те ще видят собствените си недостатъци...” Говорихме по този въпрос. Тези стълбове на адвентната истина правят вестта такава, каквато е.

Първата ангелска вест от Откровение 14 гл. провъзгласяваща часа на Божия съд и призоваваща хората да се убоят и да се поклонят на Бога, има за цел да ОТДЕЛИ изповядващите се за Божи народ от покваряващото влияние на света, и да ги събуди, за да видят истинското си състояние на светска суета и отстъпничество. В тази вест Бог е изпратил на църквата предупреждение, което ако бе прието (от света), би поправило злините, които ги отделят от Него.” Те обаче не са го приели. Това е съставна част от историята на Божията църква през вековете. Бог пожелал окончателната реформация да започне в 1844 г. Той щял да изведе хора от всички църкви в тази чудна истина, след което всички биха могли да отидат у дома.

През 1844 г. баптистката от седмия ден, Рейчъл Оукс, отправя апел към милеритския проповедник Фредерик Уилър да спазва всички Божии заповеди. Това се случва през 1844 г. Уилър изнася първата си проповед върху съботата през март 1844 г. Съботата е преоткрита през 1844 г.



Чарлс Фич пише през 1844 г., че е приел библейското учение за условното безсмъртие на душата. 1844 г.

Духът на пророчеството във виденията на Уилям Фой, Хейсън Фос и Елън Хармън през декември 1844 г. през тази година се установява отново Духът на пророчеството. Не е добре да имате вест, ако тя не стигне до света. През същата година Бог отваря вратите за разпространение на вестта.

На 24 май 1844 г. Самюел Морз изпраща първото си съобщение по жицата. Харесва ми какво казва в първото си съобщение. „Какво е извършил Бог!” (Числа 23:23). Това е първото съобщение, изпратено по жица, на тази планета. Невероятно! Морз е син на калвинистки пастор, автор на.... О-о-о, той е привърженик на „конспиративни теории”! „Външна конспирация срещу свободите на Съединените щати”, в която предупреждава сънародниците си за големия заговор на йезуитите да премахнат свободите на „свободните хора” протестанти, осигурени от Конституцията. Той бил опасен човек. Не е ли учудващо? Вестта и средството за разпространяването й след онова скромно начало. Какво имаме днес? Сателит и всичко останало, без което днес нищо не би било възможно.

12 март 1844г. – учредена е първата железница от Кълъмбъс до Зиниа в щата Охайо.

Изведнъж светът започва да се смалява. Вестта може да стигне до целия свят. Исая 30:21 „И ушите ти ще слушат зад тебе слово, което, когато се отклонявате надясно и когато се отклонявате наляво, ще казва: Този е пътят, вървете по него!” Това става възможно през 1844

Археологията. През 1798 г.... Харесвам тези дати, а вие? Краят на 1260 дни. Наполеон прави експедиция за завладяване на Малта и Египет. Мерил Ънгър пише: „Съвременната археология започва през 1798 г., когато изпълнената с богати древни находки долина на Нил се отваря за научно изследване чрез експедицията на Наполеон.” Датският учен Нилс Лудвиг Вестергаард разгадава еламитските клинописи от Бистунския надпис през 1844 г. Пророк Данаил „оживява”... през коя година? – 1844 г. Подкрепен е от науката археология. Бог е удивителен. Освен милеризмът и адвентизмът, през 1844 г. се раждат бахайската вяра, всички църкви трябва да се обединят, „елате всички заедно” – комунизмът, дарвинизмът, мормонството, спиритизмът, диспенсационализмът. Можете ли да повярвате, че всички тези неща се появяват през 1844 г.? Екзистенциализмът, квакерството, милеризмът, адвентизмът. В допълнение на всичко това са открити синайските ръкописи. Ражда се и икуменизмът. И всичко това през 1844 г. Удивително! „Икумене за целият населен свят” - заявява Световният съвет на църквите. Вижте някои от датите.



1821 г. – Джеймс Халдейн Стюарт провъзгласява икуменизма и молитвите за изливане на Св. Дух. Той отива по-далеч от Джонатан Едуардс – друга важна личност, който организира молитвен съюз. Едуин Ървинг, основател на Католическата апостолска църква, все още презвитерианец по онова време. Те действат през 1821 г. До 1844г. се създава първата икуменическа организация – YMCA. Не е ли интересно, че винаги започват с младежите? Как започва Хитлер? С младежите! През 1844г. в Англия основават YMCA. Действат все по-активно за междуцърковно сътрудничество. Основателят Джон Мат е франкмасон. Студентско доброволческо движение и Муди. Поставя се начало на Мисионска асоциация, после идва Националният съвет на църквите и накрая Евангелският съюз през 1846 г., Световният евангелски съюз. Християни от десет страни се срещат в Лондон през 1846 г. През 1844 г. е създадена първата организация с младежите, след което продължават дейността си. По собствените им думи започват „нещо ново в църковната история, конкретна организация, даваща израз на единството сред християните от различни църкви”. От една страна е призивът: „Излезте от нея, люде мои!”, а от друга страна – „влезте вътре!”. Две напълно противоположни вести. Още интересни дати.

1843 г. – събиране в Шотландия в чест на 200-годишнината на Уестминстерското събрание, което е протестантско и отделящо се. Точно там се провежда нещо, което е пълна противоположност. Съберете се! Евангелският съюз. Къде се събират? В масонската зала в Лондон! Ние обаче не говорим за конспирации. Не искам да бъда в същата категория като повечето. Да продължим. Стигаме до интересен момент. Символизмът на всички движения, създадени от Бога, в отделни личности и в църквата Му. Това е нещо удивително за нашето време. Да го прочетем. „Историята на пустинния живот на Израел бе записан за полза на Божия Израел до края на времето. Записът на Божиите дела с бродещите в пустинята по време на всичките им пътувания, гладуването им, жаждата и умората, както и поразителните изяви на Неговата мощ чрез която им оказваше помощ, са изпълнени с предупреждения и напътствия за народа Му от всички векове. Преживяванията на евреите бяха училище за подготовка за влизане в обещания им дом в Ханаан. Бог желае народът Му в сегашното време да проучи със смирено сърце и дух, податлив на обучение, изпитанията, през които е преминал древния Израел, за да бъде наставен в подготовката си за небесния Ханаан.” Значи в онази история има нещо за мене. Да видим какво се е случило на тях и какво се случва на нас. Горчивото разочарование се превръща в сладост. Изход 15:22 „Тогава Мойсей вдигна израелтяните от Червеното море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дни в пустинята, не намираха вода.” Откъде излизат? От Египет. Току-що са минали през Червеното море. Какво се е случило при Червеното море? То се разделило пред тях и те минали по сухо. Колко дни вървели в пустинята? Три дена! Няма вода. Тогава стигат до Мера. Ст.23: „но не можеха да пият от водата на Мера, защото беше горчива.” Виждате ли паралел с горчивото преживяване след едно голямо очакване? Ст.24: „Тогава народът роптаеше против Мойсей: Какво да пием?” Ст.25: „А той извика към Господа и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади.” Спомняте ли си нещо за горчивина, която се превръща в сладост? Ст.25” „Там Бог им даде наредби и закон и там ги изпита”. Това е снимка от Мера. Там водата е била горчива. И до днес стои този свидетел, а водата е сладка. „Ако след голямото разочарование от 1844г. адвентистите бяха държали здраво своята вяра и бяха тръгнали обединени по пътя на Божието провидение, приемайки вестта на третия ангел и провъзгласявайки я в силата на Святия Дух... Господ би действал мощно съвместно с техните усилия, делото би било завършено и Христос би дошъл вече, за да приеме народа Си и да му даде наградата”. Всичко би приключило. Може би трябва да сме благодарни, че са се провалили? Иначе не бихме били като тях. „Но в периода на съмнение и несигурност след разочарованието мнозина адвентни вярващи изоставиха вярата си. Така бе попречено на делото и светът бе оставен в тъмнина” (Мараната 61.4). „Цели 40 години неверието, ропотът и бунтовете държаха Израел настрана от Ханаан.” Сега забележете. „Същите грехове забавиха влизането на съвременния Израел в небесния Ханаан.” Гледаме към тях и си казваме: Колко глупави са били! Не осъзнаваме, че ние сме по-глупави от тях. Същите грехове. „И в двата случая Божиите обещания не са били погрешни. Неверието, светският дух, липсата на посвещение и борбите сред изповядващите се за Божий народ, ни задържат от толкова години в този свят на грях и страдание.” Ние повтаряме историята на Израел като символ и изпълнение. Не обвинявайте Бога. „Възможно е да останем в този свят поради неподчинението си още много години, подобно на израелтяните. Заради Христос народът Му не трябва да прибавя грях към грях, като обвинява Бог за последиците от погрешните си действия.” (Писмо 184 от 1901). Възможно е да ускорим този ден, като разнесем евангелието по света. Да, можем да го направим, можем да променяме някои неща. 2Тим. 2:15: „Трябва да знаем дали сме одобрени от Бога работници, които няма от какво да се срамуват, като право излагат словото на истината.16. Но избягвайте скверните празнословия, защото те ще отиват още по-далеч в нечестие.17. И учението на такива ще разяжда като гангрена; от които са Именей и Филет,18. които се отстраниха от истината, като казват, че възкресението вече е станало, и събарят вярата на някои.” Имаме много подобни примери в нашите църкви. Ст.19: „Но твърдата основа, положена от Бога, стои, като има този печат: Господ познава Своите Си, и всеки, който изповяда Господното име, да отстъпи от неправдата.” Дискутирахме това във вестта към Лаодикия. Проблемът е тук, в мене. Ст.20: „А в един голям дом съдовете не са само златни и сребърни, но и дървени и пръстени; и едни са за почтена употреба, а други – за непочтена. 21. И така, ако някой очисти себе си от тези заблуждения, той ще бъде съд за почтена употреба, осветен, полезен на стопанина, приготвен за всяко добро дело.” Такъв характер трябва да изграждаме тухла по тухла, парче по парче.

„Чертите на характера, които ще помагат на младите да работят успешно в Божията кауза, трябва да бъдат придобити чрез старателно упражняване на способностите, възползване от всяка възможност, дадена им от провидението, и свързване с Източника на всяка мъдрост...” не бива да се задоволяват с ниски стандарти. „Характерите на Йосиф и на Данаил са добри образци за следване.” Бог ни е дал примери. „Исус желае всички, които изповядват името Му, да станат усърдни работници. Необходимо е всеки отделен член да строи върху скалата Христос Исус. Вдига се буря, която ще изтръгне и ще изпита духовната основа на всеки поотделно до краен предел.” Бурята идва. „Затова избягвайте песъчливата основа и търсете Скалата. Копайте дълбоко, направете сигурна основа. Стройте за вечността! Стройте със сълзи, със сърдечни молитви... Направете живота си красив чрез добри дела.” Йеремия 23:5-8: „Ето, идват дни, казва Господ, когато ще въздигна на Давид праведен отрасъл. Затова, ето, идват дни, казва Господ, когато няма да кажат вече: Заклеваме се в живота на Господа, Който изведе израелтяните от Египетската земя, а: Заклеваме се в живота на Господа, Който изведе и Който доведе потомството на Израилевия дом от северната земя и от всичките страни, където ги беше изгонил! И ще се заселят в своята земя.” Вече няма да посочват как Господ ги е извел от Египет. Ние ще показваме как ни е извел от Вавилон. Две събирания. Едното е тогава, другото е сега. Символът и примерът за изпълнението. Онова, което те са направили, ние можем да направим по-добре. При това можем да го докажем. Избавлението от египетското робство е най-великото събитие в историята на Израел. То е само предзнаменование за по-великото избавление на Божия народ в окончателното събиране на „Израел”, който е изпълнение на пророчеството. Ако изучаваме извършеното от тях, ще открием пълния еквивалент в нашата църква. Да можехме да го осъзнаем, да се събудим, това ще е чудо. Исая 11:10-12: „И в онзи ден към Есеевия корен – който ще стои като знаме (знамение) на племената, - към него ще прибягват племената; и неговото място на покой ще бъде славно.” Ще бъде издигнато знаме, знамение. Ст.11 „В онзи ден Господ пак ВТОРИ ПЪТ ще възвърне с ръката Си останалите от народа Си, които ще останат”, след което изброява всички тези народи, включително Вавилон. Ст.12 „И ще издигне ЗНАМЕ за народите, и ще събере изгонените на Израиля, и ще събере в едно разпръснатите на Юда, от четирите ъгъла на земята.” Това е пророкувано – движението, призивът за излизане от всички тези „райони”. 1Кор.10:1-12: „Защото, братя, желая да знаете, че макар да са били бащите ни всички под облака и всички да са минали през морето, и в облака, и в морето всички да са били кръстени в Мойсей, и всички да са яли от същата духовна храна, и всички да са пили от същото духовно питие (което е Христос), пак в повечето от тях Бог НЕ БЛАГОВОЛИ; затова ги повали с мор в пустинята.” Изпълнението същото ли ще бъде като символа? Мисля, че ще е така. Ст.6: „А в тези неща те ни станаха поучителен пример, за да не пожелаваме страстно злото, както те го пожелаваха. Не бъдете идолопоклонници...” значи пожелаваме страстно, има идолопоклонство като при някои от тях. Възможно ли е яденето и пиенето да са проблем в нашите редици? Мисля, че да. Ст.8: „Нито да блудстваме, както блудстваха някои от тях и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души. 9. Нито да изпитваме Христос, както някои от тях Го изпитваха и погинаха от змиите.10. Нито роптайте....” А всичко това е пример за нас. Ст.12: „Затова, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.” Ако повтаряме тази история, значи трябва да я изучим внимателно. Ние проявяваме същото неподчинение, имаме същите неприятни черти. „Показано ми бе, че духът на света бързо заквасва църквата.” Става въпрос за тази църква. „Вървите по същия път като древния Израел.” Казвам го с авторитет, тъй като не съм го писал аз. „Има същото отпадане от вашето свято призвание като Божий особен народ, имате общение с безплодните дела на тъмнината. Вашето съглашение с невярващите предизвиква Господнето неодобрение.” Имаме ли такива връзки? „Не знаете какво служи за вашия мир и то бързо се скрива от погледа ви. Занемарявате следването на светлината и това ще ви постави в още по-неблагоприятно положение от евреите, за които Христос провъзгласи „горко”. Ние сме в голяма беда. Църквата ни е в голяма беда. „Грехът на древния Израел се състоеше в това, че пренебрегваха ясната Божия воля и вървяха по собствения си път, според както ги водеха неосветените им сърца. Съвременният Израел бързо върви по техните стъпки и Господнето неодобрение със сигурност почива над тях.” Ние сме в беда. „Същото непослушание и провали, които се проявиха в еврейската църква, характеризират....” Доколко? „... в ПО-ГОЛЯМА СТЕПЕН народа, който е получил тази голяма светлина от небето като последни вести на предупреждение. Дали и ние, подобно на тях, няма да пропилеем нашите възможности и привилегии, докато накрая Бог допусне да ни сполетят потисничество и гонение?” Страхувам се, че отговорът е „ДА!” Да! Това ще се случи. „Няма ли делото, което може да бъде извършено в мир и сравнително благоденствие, да бъде оставено неизпълнено, докато се наложи да го извършим в дни на тъмнина, под натиска на изпитания и гонения?” Какъв е вашият отговор на този въпрос? Мисля, че отговорът е „ДА”.

Да разгледаме някои от паралелите. Не бих искал някой да разбере погрешно тези лекции. Те не са предназначени да удрят по която и да е фракция в църквата. Това не е призив за осъждане, а за размишление. Изходът се базира на пророчество, свързано с времето. Хората често ме питат: Защо ми е да се присъединявам към тази църква? Изучавайте пророчествата и тогава ще се присъедините към нея. Нямате избор. Разноплеменното множество тръгна с Израел, защото това бе единственият път. Разноплеменни множества ще дойдат в тази църква, защото това е единственият път. Толкова много хора ми казват: „Аз следвам Христос.” Чудесно, значи следвате глава без тяло. Някои хора обичат църквата повече от Христос, но тогава следват тяло без глава. Христос, главата, има тяло. Бит.15:13: „Тогава Господ каза на Авраам: Знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще бъде поробено; и те ще го потискат ЧЕТИРИСТОТИН ГОДИНИ” Съвсем точно пророчество, свързано с време. Ст.14: „Но Аз ще съдя народа, на когото ще робуват; и след това ще излязат с голямо имущество” Точно 400 години ли остават там? Не! Изх.12:40 „А времето, което израелтяните прекараха като пришълци в Египет, беше четиристотин и тридесет години. Ст.41: „И в самия край на четиристотин и тридесетте години цялото господне войнство излезе от Египетската земя.” Несъответствие от 30 години. Израел не напуска Египет до 30 години след пророчеството за 400 години. Адвентното движение също започва около 30 години след завършването на пророчеството за 1260 дни. Интересен паралел. Откр. 11:2: „Но дворът, който е извън храма, остави и недей го измерва, защото той е даден на земните племена, които ще тъпчат святия град четиридесет и два месеца. Отново пророчеството за 1260 дни, което завършва през 1798 г. Ст.3: „А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет дни, облечени във вретища.” Отново този период. Окончателният зов за излизане от Вавилон продължава, докато чашата на беззаконието се изпълни за света, както се изпълни за ханаанските народи. Виждаме тези съвършени паралели – църквата като праобраз и изпълнение. „С безпогрешна точност безкрайният Бог продължаваше да води книгата за всички народи. Докато милостта Му бъде предлагана заедно с призиви за покаяние, тази книга ще остане отворена. Но когато съдържанието стигне до определена граница, определена от Бога, започва службата на Неговия гняв. Книгата е затворена. Божественото търпение се прекратява. Няма повече милостиво умоляване за тях...” Има вест, има призив за излизане и тогава гневът идва. Времето на амонците още не се е изпълнило. Но то ще настъпи. „Кризата приближава бързо. Времето на Божието наказание е наближило. Макар че го прави неохотно, Той ще накаже и то много бързо. Ходещите в светлината ще видят знаците на приближаващата се опасност, но не бива да стоят в спокойно и неангажирано очакване на бедствието, утешавайки се с вярата, че Бог ще запази народа Си в деня на беда. Никак даже! Те трябва да осъзнаят, че имат задължение да работят усърдно за спасението на други, като със силна вяра търсят Бога за помощ. Голяма сила има усърдната молитва на праведния.” Имаме да свършим определена работа. „Още малко и земните жители ще изпълнят чашата на беззаконието...” Ако погледнете днешния свят, не мислите ли, че времето е близо? „.... и тогава Божият гняв, който е тлял толкова дълго, ще се събуди и тази страна на светлината ще пие от чашата на Неговия гняв.” „Чашата на беззаконието е почти пълна и справедливото Божие възмездие ще се стовари върху виновните.” Няма много време. „Нечестието на земните обитатели почти е изпълнило мярката на тяхното беззаконие.” Това е написано през 1902 г. Какво е положението сега, след повече от 100 г.? „Безчестието е стигнало почти до ръба. Бъркотията изпълва света и скоро ще настъпи голям ужас.” Удивителни паралели. Както и в дните на изхода, съботата ще бъде на преден план в изпълнението на символизма. Предобраз – изпълнение. Исая 56:2-8: „Блажен онзи човек, който прави това и онзи човешки син, който държи за него, който пази съботата да не я оскверни и въздържа ръката си да не стори никакво зло.3. А чужденецът, който се е прилепил към Господа...” Отново става въпрос за съботата. Съботата ще бъде на преден план в последните дни. „Които пазят съботите Ми... и държат здраво завета Ми. На тях Аз ще дам в дома Си и вътре в стените Си спомен и име, по-добро от синове и дъщери... Също и чужденците, които се прилепват към Господа...” Знаете тези текстове. Паралелите са удивителни. Ст.8: „Господ Йеова, Който събира изгонените на Израел, казва: Ще му събера още и други освен своите му, които вече са събрани.” Има събиране първообраз, има и изпълнение на първообраза. И в двете движения Бог не само призовава верните, но довежда всички групи в Своите редици. Не е ли така? За да могат така да се научат от Него чрез преживяването в пустинята. Тогава бунтовниците и неверните биват очистени изсред народа Му. Така е било някога, така ще бъде и сега. Езек.20:38: „И ще изчистя измежду вас бунтовниците и онези, които вършат престъпленията против Мене; ще ги изведа от земята, където са пришълци; но те няма да влязат в Израилевата земя; и ще познаете, че Аз Съм Господ.” Също като в Откр.3:16: Ще те избълвам от устата си”. Предобраз и изпълнение. Излизането от Египет посочва, че преди това е имало влизане в Египет. Нали е логично. Не може да излезете от място, където не се намирате. Това се случва, когато Яков се преселва в Египет поради глада. Да мислим чрез символите. Гладът е символ на духовен глад. Поради духовния глад в църквата ние се преместваме... къде? В Египет. Ставаме все повече като света. Религията на Израел се замърси от езически обичаи и Господ ги призова да напуснат Египет. Поклонение пред слънцето - Амон Ра, слънчевият бог. Фараон е Фа Ра, слънцето. Езекиил, харесвам този пророк. Ще се занимаем с него по-късно. Защото той е един от пророците за остатъка, който е във вавилонски плен и трябва да излезе от там. Езекиил 20:5-7: „Така казва Господ Йехова: В деня, когато избрах Израел и се заклех на род на Якововия дом, и им се открих в Египетската земя, и им се заклех, като казах: Аз съм Господ, вашият Бог, - в онзи ден им се заклех, че ще ги изведа от Египетската земя и ще ги доведа в земя, която бях промислил за тях – земя, където тече мляко и мед, с която се хвалят всички страни. Тогава им казах: Отхвърлете всеки мерзостите, които е поставил пред очите си...” Очистете! „... и не се осквернявайте с египетските идоли; Аз Съм Господ, вашият Бог.” Трябва да бъдем очистени от идолопоклонството на Египет. Езекиил 20:8-10: „Те ОБАЧЕ...” Ужасна дума. Какво са направили? Въстават „... и не искаха да Ме послушат; не отхвърлиха всеки мерзостите, които беше поставил пред очите си, нито изоставиха египетските идоли.” И тогава излива гнева си. Ст.9: „Но постъпи заради името Си, да не се оскверни то пред народите...10. Затова, като ги изведох от Египетската земя, ги заведох в пустинята.” Бог извежда хора по този начин и в наши дни. И в двете движения Бог призовава народ и го извежда в пустинята, за да спазва закона Му. Това трябва да се случи и с всеки от нас. Пс. 105:43: „Така изведе народа Си с веселие, избраните Си – с пеене.” И защо? Пс. 105:45: „За да пазят Неговите наредби и да изпълнят законите Му.” За какво е пустинята? За очистване. Но с тях има и разноплеменно множество. Ето ги, излизат от Египет с разноплеменно множество. Харесва ми тази дума. Не се казва „разноплеменно малцинство”, нали? Говори се за „разноплеменно множество”, което придружава Израел по пътя. Мнозина страдат за котлите с месо в Египет, но при нас може би няма такива хора. Трябва да се постигне победа над навиците и практиките на Вавилон и Египет, за да стане Божият народ отделен народ. Това е война. Тя се е водила някога, води се и сега. Паралелът е съвършен. Жадуване за Египет, Деяния 7:9-42: „... когото нашите бащи не искаха да послушат, но Го отхвърлиха и в сърцата си се върнаха назад в Египет.” Как се връщат назад в Египет? Тава е жизнено важен въпрос? В сърцата си. Те не се връщат физически в Египет. Те си бяха в църквата. Сърцата им обаче не бяха в църквата, а в Египет. „....като казаха на Аарон: Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото този Мойсей, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана.” О, ние никога не бихме пренебрегнали пророк, нали? Не и ние! „И през онези дни те си направиха теле и принесоха жертва на идола. Затова Бог се отвърна от тях и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: „Доме Израилев, на Мене ли принасяхте животни и жертви четиридесет години в пустинята?” Жалка работа! Такива неща са вършили. Да разгледаме пророчеството от Данаил 8 и 9 гл. за адвентното движение. „Божият народ е призован от робството във Вавилон и Египет и определено времево пророчество известява техния Изход. Точно както при другия Изход. 1260 години Божият народ щеше да страда. Пророчеството за 2300 денонощия известява движението за Второто идване. Има определено времево пророчество. Вестта на адвентното движение също се известява години преди 1844 г. Около 30 години след 1798 г. Милър започва да проповядва. Същото се случва и при Изхода. Милър започва да проповядва, но началото на самото движение е 1844 г. По същия начин. Божият народ не може да влезе в Ханаан, преди благодатното време за света да приключи - докато беззаконието на аморейците не стане пълно. Същото се случва и с Божия народ тук. Защо има изход? Изх. 4:22,23: „А ти кажи на Фараона: Така говори Йехова: Израел Ми е син, първородният Ми... Пусни сина Ми да Ми послужи; но ако откажеш да го пуснеш...”, ти си в беда.” Изх. 9:1: „Тогава Господ каза на Мойсей: Влез при фараона и му кажи: Така казва Господ... Пусни народа Ми, за да Ми послужи.” Фараонът не желае да ги пусне. Съвременният фараон не желае да ги пусне. Тай казва: „Те са мои!” Иска да вземе булката и да заяви, че е негова. Изх.16:4: „Тогава Господ каза на Мойсей: Ето, ще ви изпратя хляб от небето; и ще излиза народът всеки ден да събира колкото им трябва за деня, за да ги изпитам – ще ходят ли по закона Ми, или не.” Ще имаме цяла лекция за този хляб. Не е ли интересно, че Египет се е покланял на змея? Езек. 29:3: „Говори и кажи: Така казва Господ Йехова: Ето, Аз съм против тебе, фараоне, египетски царю, великото чудовище (dragon – KJV), което лежиш сред реките си и казваш: Реката ми е моя; аз я направих за себе си.” Поклонение пред змея – символ. Откр. 13:4: „... поклониха се и на звяра (dragon – KJV), като казваха: Кой е като този звяр и кой може да воюва против него?” Предобраз – изпълнение. Отделен народ. Неемия 10:28: „А останалите от народа, свещениците, левитите, вратарите, певците..., които се бяха отделили от племената на земите и се прилепили към Божия закон.” Какво става със сърцата им? Искат да се върнат обратно. 2Кор.6:17: „Затова: Излезте отсред тях и се отделете”, казва Господ...” 2 Кор.6:14: „Не се впрягайте заедно с невярващите...” Направили ли сме го като църква? Дали сме го направили? Участваме ли в икуменически съвети? Ще сме слепи и ще имаме щраусова теология, ако не знаем, че го правим? Участваме ли в комисии дори като председатели на тези комисии? Да! Това, да въведеш съботната реформа в Египет, не е като да правиш съботна реформа с хора, които не спазват съботата. Може да изразяват публично уважение за позицията ти, но ти забиват нож в гърба. Значи трябва да се отделим. Изх. 5:4: „Но египетският цар им каза: Защо, Мойсей и Аарон, отклонявате народа от работите му? Идете на определените си работи.” Създава антисъботен закон. Изх.5:5: „Фараонът каза още: Ето, народът на земята сега е много, а вие го карате да „шабатства”. Карате ги да спaзват съботата, връщайте се на работа. Налага им се да правят още повече тухли. Изпълнението на символа е съвсем същото. Изх.5:8: „Но колкото тухли са правили досега, същия брой изисквайте от тях; не го намалявайте....” Ст.9: „Нека се възлагат още по-тежки задължения на тези хора....” Египтяните имитират Божиите чудеса и показват, че са велики. Вероятно са използвали омагьосани змии и са ги направили твърди като тояга. Точно както го правят в Индия и до днес. Използват хипнотично омагьосване. След като змиите се раздвижат, жезълът на Мойсей ги изяжда. Виждаме фалшиви чудеса. Окончателното събиране. Исая 56:1: „Пазете правосъдие и вършете правда, защото скоро ще дойде спасението от Мен и правдата Ми скоро ще се открие.” Ст.2 „Блажен онзи човек, който прави това... който пази съботата да не я оскверни. 3. „Чужденецът .... да не казва: Господ съвсем ще ме отдели от народа Си. 4. Защото така казва Господ за скопците, ( т.е. всички, които са безплодни)... и избират каквото Ми е угодно, и държат здраво завета Ми. 5. На тях ще Аз ще дам в дома Си и вътре в стенитв Си спомен и име по-добро от синове и дъщери.” Бог събира народ, това е второто събиране. Ст.7: „Ще ги доведа в святата планина, ще ги развеселя в молитвения Ми дом.” Имало съботна реформа при изхода от Египет, има съботна реформа и при изпълнение на символа. Значи трябва да изберете църква, която проповядва съботна реформа. Дали тази църква ще спазва съботата съвършено или ще се бунтува? Ако предобразът се среща със своето изпълнение, те ще бъдат бунтовници.

  • Съботата е центърът на Божия закон.

  • Поставена е в Ковчега на завета.

  • В центъра на Светая Светих.

  • В центъра на свещеническото племе.

  • В центъра на израилевия стан.

  • Господ поставя Израел в центъра на народите.

Бум! Същото ще се случи и на Божия народ. Израелтяните били немарливи в спазването на съботата, ние също сме немарливи в спазването на съботата. „Много по-голяма святост е отдадена на съботата, отколкото отдават мнозина, наричащи себе си спазващи съботата. Господ е опозоряван от тези, които не спазват съботата според заповедта - както по буква, така и по дух. Той призовава за реформа в спазването на съботата.” (6Т 352.2). Виждал съм удивителни неща, които се случват в събота. Не знам къде отиде почитта. Вършат се невероятни неща в съботния ден. Обаче предобразът трябва да срещне своето изпълнение. Израел преживява среднощно избавление, нали така? Адвентното движение, среднощният вик, ще преживее среднощно избавление. Предобразът се среща със своето изпълнение. Израел пее песента на Мойсей. Идващите от голямата скръб ще пеят песента на Мойсей и на Агнето. Ако пеят песента на Мойсей в края на времето, значи имат подобно преживяване. Не можеш да пееш песен, която не разбираш. Кой ли ще води тази песен, как мислите? Водила е жена по времето на предобраза, дали няма пак да води жена при изпълнението? Нали Мариам е водила песента по времето на предобраза? Чудя се дали при възкресението няма да води друга жена...., която вече не е много добре приета. При Израел има разноплеменно множество. И при адвентното движение ще има разноплеменно множество. А сега внимавайте, внимавайте, внимавайте... Лесно е да кажем: „Те са разноплеменното множество.” Изх.12:37: „И така, израелтяните се вдигнаха от Рамесий за Сокхот, на брой около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен семействата. 38. Още с тях излезе и голямо разноплеменно множество...” Четем в „Патриарси и пророци”: „В това множество се намираха не само тези, които бяха движени от вяра в Израилевия Бог, но също и голям брой, които искаха единствено да избягат от язвите.” Сред тях имало адвентисти за хляб и риба. „Те бяха движени от възбуда и любопитство” Превърнали се в примка за останалите. „Разноплеменното множество, което излезе заедно с израелтяните от Египет, бе източник на постоянни изкушение и беди.” Има ли ги и сега? „Те твърдяха, че са отхвърлили идолопоклонството и се покланят на истинския Бог, но предишното им възпитание и обучение бе формирало техните навици и характер. Те бяха повече или по-малко покварени от идолопоклонството и непочтителността към Бога.” Значи има същото и при изпълнението на символа. „Често те бяха тези, които подбуждат разприте и първи се оплакваха и заквасваха лагера с идолопоклонническите си обичаи и с роптаенето си против Бога.” Ние повтаряме историята. „След тридневно пътуване се чуха открити оплаквания. Те идваха от....”. От къде? „... от разноплеменното множество, голяма част от което не бе напълно съединено с Израел... Оплакващите се не бяха доволни от посоката на пътуването... Намираха грешки в начина, по който Мойсей ги води.” Не смятате ли, че при изпълнението на символа ще се търсят грешки за посоката, по която „Мойсей” води? Това бе заразно и скоро се разпространи в стана. Псалом 106:24: „И те презряха приятната земя, не повярваха на Неговото слово, .... а зароптаха в шатрите си и не послушаха гласа на Господа. 26. Затова Той им се закле, че ще ги повали в пустинята” Господ ги наказа. Ст.28: „Също те се прилепиха към Ваалфегор.... и ядоха жертви, принесени на мъртвите.” Ние не бихме правили такова нещо, нали? Или бихме казали, че общото причастие (евхаристия) е ОК? Какво е то, между другото? Не е ли жертва на мъртвите? Пс. 106: 29: „Така огорчиха Бога с делата си и язвата избухна сред тях.” Това е предобразът. А какво казва Духът на пророчеството? Дали сме по-добри или по-лоши от тях? По-лоши сме! Идолопоклонство при Синай. Не може да ни се случи, нали? „Докато Мойсей отсъстваше, за Израел бе време на очакване и неизвестност. Докато чакаха, имаха време да размишляват за Божия закон...” А какво направиха? Биха могли да смирят сърцата си. И чия бе вината? „Разноплеменното множество.” Те бяха нетърпеливи. Искаха да отидат в земята, в която текат мляко и мед. „Като се почувстваха безпомощни в отсъствието на своя водач, те се обърнаха към старите си суеверия. Разноплеменното множество първо се отдаде на ропот и нетърпеливост, и станаха водачи в последвалото отстъпничество.” А сега предупреждение. Преди този текст. Кой всъщност отправи призива? Аарон. Какъв бе той? Първосвещеник! Има ли и днес първосвещеници, които правят златни телета и въвеждат странни богослужения с танцуване около.... Как да го кажа възпитано? Тези неща има ли ги днес? Да, има ги. Имаме „златни телета за Африка”, както казваме на нашия континент. Тава означава, че са навсякъде. Ако аз съм съдия и видя първосвещеник, т.е. председател на дивизия или на съюза, да докарва златно теле, каква би била естествената ми реакция? Да го осъдя на пъкъл? Нали така? Бог осъди ли Аарон на пъкъла? Не! Ако видя друг първосвещеник, който пази заповедите, плаща десятък, прави дарения от копъра.... Как бих отсъдил за него? Той е прекрасен човек, поне стои за принципите! Възможно ли е да се окаже Каяфа? Каяфа подкрепял всичко праведно. Толкова силно обичал църквата си, че бил готов да пожертва Христос, за да я запази. Това правилно ли е? Къде е моята присъда? Присъдата е според това, което виждам и наблюдавам. Присъдата ми обаче може да е напълно погрешна. Възможно е да прегърна Каяфа и да изритам Аарон. Всъщност Аарон е проявил просто слабост.

Веднъж преживях нещо, което се случи в някогашна Чехословакия. После страната се раздели. Имаше един пастор, който направо пощръкляваше с китарата, окачена на врата си. Виждал съм доста подобни пастори. Най-страшното, което видях, бе в САЩ. Той се появи на сцената с обица, висяща до рамото, и китара на врата, с която проповядваше. Виждал съм какво ли не. И ето го този свирещ пастор. Той направо ненавиждаше моята вест. Просто я мразеше и не можеше да я понася. Прибрал се у дома една вечер и там била възрастната му баба или майка (вече не си спомням). Тя също присъствала на лекциите. Тази много възрастна жена казала на пастора: „Сега мога да умра с мир, защото знам, че адвентната вест е още жива.” Този пастор се промени изведнъж. Остави китарата. Дойде при мене и каза: „Мразех проповедите ти, но това, което тя каза, така ме смути, че започнах да ги слушам отново и видях това, което тя е видяла. Благодаря ти.” Бих го преценил като един Аарон, но Бог вижда сърцето. Да внимаваме как съдим либерални председатели и лидери в църквата. Да внимаваме също как преценяваме много елитни, твърди хора по света. Защото аз не знам и трябва да изчакам за плода. Трябва да изчакам за плода. Израелтяните жадуваха за месо, същото ще важи и за адвентното движение. Разноплеменното множество няма да хареса здравната реформа. Те са излезли от Египет, но Египет не е излязъл от тях. Имаме ги в църквата. „Те пожелаха месото... макар и богато снабдени с манна....” ще има и лекции на тема: „Ох, стига с тази манна!” „Не бяха доволни..” Не е необходимо да четем целия текст. Ето ги, копнеещи за котлите с месо. В моята страна е изключение да намериш дори пастори, които не ядат месо. Те са направо рядко явление. Малко са на брой. Същото е и в нашата църква, ние правим същото. Как се отнесе Бог към Израел? „Бог в милостта си ги призова да излязат от египтяните, за да Му се поклонят без ограничение. По пътя вършеше чудеса за тях, изпитваше ги, като ги довеждаше до трудни места. След всички тези чудни Божии дела...., те възроптаха: „По-добре да бяхме умрали от Господната ръка в Египетската земя.” Те закопняха за праза и лука.... Ангелът заяви: „Вие сте по-лоши и от тях.” Значи ние сме по-лоши и от тях. А те за какво жадуваха? За праз и лук! Това дали не влиза в менюто? Не, празът и лукът не са изключени от менюто. Обаче ламтежът, дори да е за нещо добро, трябва да бъде изключен от менюто. Разноплеменното множество стои в периферията и се оплаква. „Местоположението на всяко племе бе определено. Всяко племе трябваше да се движи и да прави лагер около собственото си знаме, както бе наредил Господ: „Израелтяните нека поставят шатрите си, всеки при знамето си, срещу шатъра за срещане да поставят шатрите си наоколо всеки на реда си при знамето си” (Числа 2:2,17). „На разноплеменното множество, което придружаваше Израел от Египет, не бе позволено да заема площите на племената, а да седят в края на стана. Потомството им трябваше да бъде изключено от общността до трето поколение.” Повечето от нас, ако не са родени адвентисти, са дошли отвън в тази църква и по дефиниция сме разноплеменно множество. Аз съм от разноплеменно множество. Лесно е да си извън стана и да критикуваш хората вътре в стана. Лесно е да се отделя. Да видим какви са били. 1 Кор.10:5-12: „В повечето от тях Бог не благоволи”. Да не пожелаваме страстно злото, както те го пожелаваха. ... идолопоклонници.... Те правеха яденето и пиенето свой бог. Станаха да танцуват, бяха и спортни фенове. Ние нямаме такива, нали? Не! Ст.8: „Нито да блудстваме, както блудстваха някои от тях и паднаха...” Би могло да бъде и духовно блудство. Ако разгледаме този списък и се запитате: „Не съм ли от разноплеменното множество?”, няма ли да отговаряте на описанието? Ст.9 „Нито да изпитваме Господа... 10. Нито роптайте...” Мисля, че всички се препъваме. Май току-що бяхме обрисувани като „разноплеменно множество”. Ние сме в беда. 11. А всичко това им се случи за пример...” Те следват Господ „отдалеч” и остават в периферията на стана. Карат ни да бродим в пустинята на греха, отблъскват благословенията на ранния и на късния дъжд. Те са МНОЖЕСТВОТО. Участта им е да бъдат изхвърлени. Ние роптаем ли? Роптаем ли срещу всичко, което се случва? Има разлика между роптане и назоваване на греха с точното му име. Има огромна разлика. Езекиил 20:35-38: „Ще ви заведа в пустинята на заточение между племената и там ще се съдя с вас лице в лице.” Ще имаме трудни лични преживявания с Бога. Ст.36 „Както се съдих с бащите ви в пустинята...37. Ще ви прекарам под жезъла...38. И ще изчистя измежду вас бунтовниците...” Това е предобразът, а какво ще е изпълнението? По същия начин. „Мнозина са непокаяни, макар че имената им са в църковните книги.” Не се учудвайте, ако по-голяма част от църквата ни напусне. „Нека тези думи бъдат повтаряни от посветените на делото: Бог толкова възлюби света, че даде единородния си Син.”

„Трябва да кажем: Аз съм грешен и омърсен, но Божият гняв се стовари върху Неговия Си.” Има изход. „Ако Бог е дал единствения Си Син, за да умре, праведният за неправедните, Той би желал всеки глас да го провъзгласи.” Значи трябва да станем проповедници. Вече го споменах: Ересите в църквата не са случайни. Избухваме по въпроса за ересите в църквата. Повярвайте ми, има ереси в църквата. „Бог ще издигне народа Си. Ако другите средства не успеят, сред тях ще навлязат ересите, които ще ги пресеят, като отделят сламата от житото” (5 Свид., стр.703). Дали ние сме фалшивата църква или падналата църква, или Вавилон, защото сред нас има ереси? Не! Бог е допуснал ересите в църквата ни. Ще говорим и за ересите по-нататък. Ще наречем греха с истинското му име. Въпреки всичко църквата си остава Божия и това е най-важното. Като евангелизатор трябва да обяснявам на хората защо трябва да дойдат в тази църква. „Тази светлина трябва да ни доведе до усърдно изучаване на Писанията и до най-критично проучване на позициите, които поддържаме. Прави ли сме или грешим? Изследвайте Писанията, върнете се към Словото и към Духа на пророчеството. „Вярващите не бива да се уповават на предположения и необосновани идеи за истината.” Трябва да учите самостоятелно, да ядете небесната манна всеки ден. „Не е далеч времето, когато изпитанието ще връхлети всяка душа. Ще се изиска налагането на белега на звяра върху нас. За тези, които малко са се поддавали на светски желания и са се съобразявали със светски обичаи, няма да е трудно да се подчинят на властите, вместо да се подложат на присмехи, обиди, заплаи за затвор и смърт.” Те ще напуснат църквата. Ще си отидат. Това предстои. „Истинското благочестие ще се различава съвсем ясно от външната форма и позлатата. Много звезди, на които сме се възхищавали за яркостта, тогава ще помръкнат.” Не гледайте към човек, не гледайте и към мене! Може да стъпя на бананова кора и тогава ще кажете: Тоя се провали. Забравете за когото и да било в църквата. Гледайте към Исус. „Плявата ще бъде отвята от вятъра. Когато дървета без плод бъдат отрязани, тъй като пречат; когато множествата от фалшиви братя се откроят сред истинските, тогава скритите ще излязат на преден план и с викове „Осанна” ще застанат под знамето на Христос.” В църквата ще има две страни. Това е било във времето на Израел, така ще бъде и в наши дни. „Сатана ще тормози верните, но в името на Исус те ще бъдат повече от победители. Тогава ще бъдем църква „страшна като войска със знамена”.



Бедният Марк Удман. Почина на 35 години. 10-12 дни преди да умре, дойде да ни посети. Ходеше с бастун, ракът се бе разпространил в костите му. Жена ми беше със счупен крак и не можеше да ходи. Аз пък си бях наранил гърба. Тръгнахме към колата, той се подпираше на бастуна си. Жена ми ходеше с два бастуна. А аз ходех превит. Бяхме такава гледка! Докато вървяхме към колата, аз му казах: „Марк, ето я Божията войска! И сатана трепери от страх!” Такива сме ние. Жалки! Но Христос е могъщ. „Нито един от нас няма да получи Божия печат, докато върху характера ни има поне едно петно. Оставено е на нас да поправяме дефектите в нашия характер, да очистваме храма на душата от всяка нечистота.” Днес имаме теология, според която Господ ще извърши всичко. Не, не, трябва да извършите своя дял. „Тогава късният дъжд ще падне върху нас, както ранният дъжд се изля над учениците в деня на Петдесятница. „Ще видим как ще се излее този късен дъжд. „Сега е времето да чуем съвета на верния свидетел към Лаодикия.” Движението „Изход” подобно на църквата на последното време имаше структура и ред, в лагера също бе създаден ред. Адвентното движение също трябва да има структура и ред. Това не е ли логично? Съществува паралел. „Има голямо сходство между нашата история и тази на израелтяните. Бог изведе народа Си от Египет към пустинята. Египтяните стануваха наблизо, но това, което за израелтяните бе силен поток светлина, озаряваща целия лагер и пътя пред тях, за фараоновото множество бе тъмнина...”

„Казвам ви, братя, Господ има организация, чрез която работи...” Не сривайте църквата само защото в нея има отстъпничество и буквално хиляди Аароновци, а дори не предполагаме колко са Каяфовците. „Когато някой се оттегли от организацията на Божия народ, спазващ заповедите, когато започне да измерва църквата със своите човешки везни и да произнася присъди над нея, тогава ще знаете, че Бог не го води. Той е тръгнал по погрешен път.” (3SM 17,18 от 1893 г.). Трябва да спрем тези гласове и от двете страни. От страна на консерваторите и от страна на либералите. Колко лидери казват: „Тези, които проповядват трите ангелски вести, не са адвентисти!” Сигурно сте го чували. Те принадлежат към някакви сепаратистки групи. Но дали кръщават хора в някакви служения или в църквата? Къде отива десятъкът? Такива въпроси трябва да си задаваме. „Затова Бог поведе народа по околен път през пустинята към Червено море. И израилевите синове излязоха от египетската земя строени” (Изх.13:18, „Верен”). При тях е имало ред, организация. Божията църква на последното време трябва да има организация. Не нещо ефимерно и халтаво.. . без тяло. „Управлението на Израел се характеризираше с най-всеобхватна организация, чудна по своята завършеност и простота. Редът така удивително показан в съвършенството и подредбата на цялото Божие творение.” Говори се за надзиратели на племената, за хилядници, стотници, петдесетници и десетници. Имало е ред – Втор.1:15. Абсолютна прецизност. Божията църква е организирана и финансирана от десятъци и приноси подобно на Израел. „И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители....” (1Кор.12:28). Адвентната църква има президент. Моя работа ли е да съдя дали той е Каяфа или Аарон? Не! Позицията на президента отговаря на тази на Мойсей като административен ръководител. Президентите на дивизии отговарят на надзирателите на израилевите племена. Хилядници, петдесетници и десетници отговарят на председатели на съюзи, съединения, пастори и старейшини. Има организация. Пълни паралели. Те съвършени ли са? Не! Израел ограбвал Бог от десятъците и приноси, ние правим ли го? Да! „Ще краде ли човек от Бога? Вие, обаче, Ме крадете...” (Мал.3:8). „Божието дело, което би трябвало да се развива с десетократно повече сила и ефикасност, бива задържано подобно на пролет, връщана от ледените зимни ветрове, тъй като някои от Божия народ вземат за себе си средствата, които трябва да бъдат предадени за служене за Него.” Отдавна осъзнах, че никога няма да се справя, ако не си давам десятъка. Някои постоянно твърдят: Не мога да си позволя десятъка. Това е глупаво. Значи не можете да си позволите нищо. Не е ли така? Ако не дам десятъка си, не мога да се справя. Разходите ми стават четири пъти повече от приходите. Не знам как да се справя. Просто така се случва. Чудо е. Ако обясня на данъчните как става, ще ми кажат, че съм луд. Изходът е ръководен от Бога – облачен и огнен стълб. Така и адвентното движение е водено от Бога, трябва да вярваме в това. Христос бе стълбът, Той закриляше. „... и всички да са пили от ... една духовна канара” (1 Кор.10:4). „Защото каза: Наистина те са Мой народ, деца, които няма да постъпят невярно” (Ис.63:8). „Във всичките им скърби Той скърбеше...” (Ис.63:9). Във всичко Той е техен водач. Същото е и при нас. „Сега сатана използва всяка уловка в това време на запечатване, за да държи умовете на Божия народ далеч от настоящата истина.” (EW 43.2). Когато ходиш, ще те води, когато спиш, ще те пази, когато се събудиш, ще разговаря с теб. „Защото заповедта им е светилник и наставлението им е светлина, и поучителните им изобличения са път към живот”(Пр.6:22,23). „Но ако откажете и се разбунтувате, ще бъдете изпосечени с меч, защото устата Господни изговориха това” (Ис.1:20). Велики слова. Изходът е ръководен от пророк. Не смятате ли, че при изпълнението на символа също трябва да има пророк? Какво е това, което чувам от толкова много водачи, че не можем да бъдем обвързани от литература от 19 век? Чували ли сте го? Чувал съм и по-лоши неща, но ще говорим по този въпрос по-късно. Водени от пророк. А имало ли е други пророци освен Мойсей? Нима Мириам не е била пророчица? Да! Библията казва „чрез пророк”: „Чрез пророк Господ изведе Израел от Египет; и чрез пророк той беше опазен” (Осия12:13). Да поговорим за тези паралели. Преди смъртта си Мойсей получава видение за Ханаан и окончателното избавление. Елън Уайт получава преди смъртта си видение за Ханаан и за окончателното избавление. Не е ли интересен паралел? Мойсей е кротък и смирен. Разбирам от прочетеното, че Елън Уайт е била кротка и смирена. „В следващото си видение усърдно молих Господ, ако трябва да разкажа това, което ми бе показал, да ме опази от възвеличаване. Тогава Той ми показа, че на молитвата ми е отговорено.” Отправял съм такива молитви. Понякога човек съжалява, че се е молил по този начин. „... и ако изпадна в опасност от възвеличаване, десницата Му ще падне над мене и аз ще бъда поразена от болест. Ангелът каза: Ако предаваш вестите вярно и издържиш до края, ще ядеш от плода на дървото на живота и ще пиеш от водата на реката на живота.” Моисей се страхува да каже на Израел, че Господ му се е явил. Така и Елън Уайт се страхува да разкаже виденията си. Мойсей умира на границата на Ханаан. Елън Уайт влезе ли в Ханаан или умря на границата? Тя умря на границата. Елън Уайт получава видение за здравната реформа. Мойсей получи ли видение за здравната реформа? Да, книгата Левит. Здравна реформа. И в двата случая има здравна реформа. Нещо повече. Мойсей написва Петокнижието, за да укрепи Божия народ в пътуването му. Елън Уайт пише свидетелствата, за да укрепва народа, който е изпълнение на символа. Израелтяните въстават срещу Мойсей Адвентното движение се бунтува против Духа на пророчеството. Има ли паралел? Онези, които влязат във възстановения рай, трябва да се върнат назад от пътя си на бунт и отстъпничество. Трябва да се научим да се храним, обличаме, пием и действаме в хармония с високото си призвание. Виждате ли паралелите. Ако отхвърлите пророка, вие сте като разноплеменното множество. Има цели съединения, цели съюзи, които отхвърлят Духа на пророчеството. Някои печатат собствени тримесечни уроци, тъй като не искат да споменават Духа на пророчеството. Мога да ви разкажа за хора, които плачат заради това, което се случва в църквата. Казват, че сме Вавилон! Не, ние сме просто идеално изпълнение на пророчеството, символа. Ако не бяхме изпълнение, нямаше да сме това, което сме. Сатана мрази свидетелствата и „нашият успех като личности и като ЦЪРКВА зависи от отношението ни към напътствията, дадени чрез този инструмент.” Директор на един от нашите топ университети казва, че не можем да бъдем ръководени от една жена, която е имала само три години образование. Изпратих му писмо, в което писах, че ако Бог избере да ни говори дори чрез магаре и ние откажем да се вслушаме, можем да имаме сблъсък с Божий ангел. Естествено не получих отговор. Откр.12:17 „Тогава змеят се разяри против жената и отиде да воюва....” Трябва да търсите една жалка църква. Те са слепи, бедни, окаяни, голи, бунтуващи се, идолопоклонници, отхвърлят Духа на пророчеството. ТЕ СА ЖАЛКИ! Намерили ли сте такава църква? Дарбата ще бъде пренебрегвана. „Последната измама на сатана ще бъде да омаловажи свидетелството на Божия Дух.” Знаете всичко това, само ви показвам някои паралели. „Където няма пророческо видение, народът се разюздва” (Пр.29:18). Сатана ще работи с голяма изобретателност по различни начини и с различни средства, за да разколебае доверието на Божия народ на остатъка в истинското свидетелство.” Дори на най-високо ниво. „Можете да я използвате за омилетика (от старогръцки – да общуваш с някого, т.е., това е науката, която изследва проблемите на историята и теорията на църковната проповед), но не и за екзегетика ( от старогръцки – тълкуване, разяснение, приложение – чийто предмет е изяснение и тълкуване на текстовете на Библията)”. Здрасти, значи не можете да използвате пророк за екзегетика? Какво ли ще ви каже Библията, ако не можете да използвате пророците? „Той ще вкара фалшиви видения, за да подвежда и да смесва заблудата с истината.” Има ли днес такива хора в църквата? Стотици! „... и така ще отврати хората, че те ще сметнат всяко нещо, което носи името видение, за вид фанатизъм; но искрените души, като правят съпоставка между фалшивото и истинското, ще имат способността да виждат разликата.” Четете го за себе си. Не четете какво някой казва за Свидетелствата. Някои от нашите независими служения, които имат добри намерения, изброяват дума по дума как да живеете. Това трябва да правите, за да сте наред с Бога. Слагат ви го в ръцете и казват: „Така трябва да живеете.” Мъка! Тъй като не е балансирано с други изказвания в Духа на пророчеството. Четете за себе си. Вземете, четете! Прочетете „Животът на Исус”, прочетете „Свидетелства”. „Когато Свидетелствата, в които някога сме вярвали, бъдат поставени под съмнение и се откажем от тях, сатана ще знае, че измамените няма да се спрат дотук.” Няма да спрат дотук. „Той ще удвои усилията си, докато ги подбуди към открит бунт, от който НЯМА ВРЪЩАНЕ НАЗАД и който завършва с погибел. Беше ми показано, че духът на света бързо заквасва църквата. Вие вървите по същия път като древния Израел. По същия начин отпадате от святото си призвание като Божий избран народ. Имате общение с безплодните дела на тъмнината. Съюзът ви с невярващи предизвиква Божието неодобрение.” Имаме ли съюз с невярващи? Заседаваме ли заедно стях? Да, правим го. Това превръща ли моята църква във Вавилон? Не! „Показано ми бе, че неверието в Свидетелствата се увеличава постоянно с отстъплението на народа от Бога. Това прониква навсякъде сред нас, по целия свят.” Трябва да е така – Израел го е направил, правим го и ние. „Никой не знае колко ще продължи това състояние. Никой не знае колко голяма е била милостта към нас. Само малцина са посветени с цяло сърце на Бога.” Това не е добра картина на нашата църква. „Съживлението на истинското благочестие сред нас е най-голямата и най-спешната ни нужда.” Не гледайте на казаното от мене като на критика. То е просто обяснение на състоянието ни. Такива сме като народ. „Дошло е време за провеждане на цялостна реформация. Когато тази реформация започне, духът на молитва ще задвижи всеки вярващ и ще прогони от църквата духа на несъгласие и борби.” Нуждаем се от тази реформация като църква. Моля те, Аароне, не продължавай с това, което вършиш. Покай се. И нека разноплеменното множество престане да се оплаква и да играе ролята на Бог, като решава кой е Аарон и кой Каяфа. „Съживление и реформация трябва да се осъществят под ръководството на Святия Дух. Съживлението и реформацията са две различни неща. Съживлението показва, че има обновление на духовния живот, оживотворяване на силите на ума и сърцето, възкресение от духовната смърт. Реформацията показва, че има реорганизация, промяна на идеи и теории...” Реформацията означава ПРОМЯНА НА ТЕОЛОГИЯТА. Това не те спасява. Нуждаем се и от съживление. Единствено Святият Дух може да го извърши. Възможно е да промените идеите и нагласата си. Трябва обаче да го приложите на практика. Ето някои предупреждения от преживяванията на Израел. „Религията на мнозина сред нас ще бъде религията на отстъпилия Израел....” Ясно като бял ден. „... те обичат своя си път и изоставят Господния път. Поради непослушанието си и отстъплението от Бога, бе допуснато израелтяните да стигнат до утеснение...”. Ние ще бъдем доведени до утеснение и на сатана ще бъде позволено да воюва против нас.


Сподели с приятели:
  1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница