Лекция полковник о з. Славчо Велков София 2005г
Изтегляне 411.69 Kb.
|
|
Република България Министерство на външните работи Дипломатически институт ТЕРОРИЗМЪТ – МИНАЛО И НАСТОЯЩЕОБЗОРНА ЛЕКЦИЯполковник о.з. Славчо ВелковСофия 2005г. СТРУКТУРА НА ПОНЯТИЕТО ОПИТ ЗА ОПРЕДЕЛЕНИЕ В достъпната литература са известни повече от 100 определения за тероризма. Несъмнено понятието е производно от латинското терор – страх, ужас, което впоследствие служи като основа за развитие на опитите за дефиниране на тероризма.
Видно от изложеното по-горе основното съдържание на терора се заключава в насилието, физическото унищожение (убийствата) и политическия елемент (по отношение на целите). Официално терминът тероризъм за първи път се появява в речника на Френската академия на науките (изд.1798 г.) като “режим на насилие, осъществяван от дадено правителство”.
Американският тълковен речник допълва последното определeние като определя мястото му спрямо закона, а именно, че тероризмът е “незаконна употреба на сила или насилие от едно лице или организирана група срещу хора или собственост с цел да се принудят да извършат или осъзнаят нещо или да заплашат общества или правителства, често с политически цели”. Далеч по-прецизен в дефиницията на понятието тероризъм е речникът на издателство “Дорси”, Чикаго. Той ни предлага четири значения на понятието, които не са далеч от по горе цитираните, но са значително по-точни и богати по съдържание и на практика достигат експертно ниво:
Всички посочени дотук значения на понятията терор и тероризъм имат тълковен характер, но представляват в достатъчна степен база за широкообхватна дефиниция, тъй като във всички присъстват насилието, заплахата и страха, а също неоспоримото обстоятелство, че тероризмът е дейност насочена против съществуващите закони. Това дава достатъчно основание за квалифицирането му като престъпление. Това е дало основание на български автори (Б.Йотов) да определят тероризмът като “обществено опасно явление, което се характеризира с използване на сила или заплаха за постигане на кoнкретни политически цели“ - юридическа квалификация, която съдържа всички обективни и субективни признаци на наказателно – правен състав. От правоохранителна гледна точка тероризмът се разглежда в съответствие с чл.1 и чл.2 от Европейската конвенция за борба с тероризма, където са изброени терористичните актове, които не се смятат за политическо престъпление. Това са:
България е ратифицирала Европейската конвенция (10.11.1976 г.) и е страна по всички посочени в нея международни съглашения, с които се инкриминират деянията по чл.1. В наказателния кодекс съществуват престъпни състави за съответните деяния. За съжаление посочената конвенция произвежда своите правни ефекти само в пределите на страните членки на ЕС и е от затворен тип правни актове. Във връзка с обсега на конвенцията и дефиницията на тероризма следва да се отбележи, че не може едно деяние да бъде квалифицирано като тероризъм, като престъпление от международен характер докато не се установи и докаже кой е извършителят. Това налага особено внимателен подход при определяне на понятието тероризъм. В момента съществуват 12 международни конвенции и други международни инструменти посветени на различни форми на тероризма. Нито един обаче не дава определение на понятието тероризъм. Дългогодишните спорове в ООН за определяне на същността на тероризма са свързани с искането на необвързани страни (в миналото подкрепяни от групата на соц.страни) за признаване на борбата на народноосвободителни и други движения и разграничаването й от тероризма. Посочените по-горе международни инструменти бяха приети при наличието на една различна фактическа обстановка. И повечето от тях имаха за предмет отвличанията на самолети и вземането на заложници. Събитията от последните години (2001-2005г. в САЩ, Индонезия, Русия, Испания, Турция, Ирак) изправят света пред коренно различни предизвикателства и изискват от международната общност единен подход, нов дух и философия при дефиниране на тероризма. В противен случай борбата с него може да бъде обречена на неуспех. Глобалният характер на заплахата за международната сигурност предполага и глобални усилия за елиминирането й. По тази причина светът се нуждае от обща всеобхватна дефиниция на феномена международен тероризъм. Без претенции за изчерпателност, феноменът би могъл да се определи по следния начин: Съвременния тероризъм е добре организирана престъпна дейност с комплексен характер и висока степен на обществена опасност, която използува терора като основно средство за постигане на целите си – най-често политически. Кратко и в тълкувателен смисъл тероризмът може да бъде определен още и като:
ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ТЕРОРИЗМА Използването на насилието за постигане на политически и други (лични и групови) цели има хилядолетна история. Счита се че първото достоверно сведение за използване на насилие с политическа цел достигнало до нас е от преди повече от 3000 години. То се отнася до убийството на египетския фараон Рамзес IV. Използването на жестоко насилие и терор е установен и в историята на Римската империя, особено спрямо жителите на покорените от Рим територии. Робовладелството е типичен пример на използване на насилие за постигане на икономически и политически цели. Често пъти по това време продължило цяла епоха за придобиване на роби и държанието им в подчинение са използвани отвличанията и терора. В историята на държавите от стария и новия свят са документирани актове на насилие и политически убийства на императори и царе – Филип Македонски, римските Тиберий Гракх и Юлий Цезар, папите Йоан VIII, Лъв VI, френските крале Анри III и IV, българския цар Асен, руски императори и министри, американски президенти. През годините 73-66 пр.Хр. представители на Еврейската общност зелоти борещи се срещу римляните са извършвали насилия с характер на терористични актове. По-късно, около II век след Хр. в провинция Юдея се създава сектата на сикарите (от сика – кинжал), която е извършвала покушения срещу юдеите сътрудничили на римляните.
Типичен пример за използуване на терор и терористична дейност са кампаниите на османската държава по насилствено асимилиране на големи маси от българското население или т.н. потурчване в Родопите. В случаите подкрепяни от хиляди документи и свидетелства на очевидци налице са не само прилагане на насилие с политически цели, но и насилствена промяна на вярата. По-големи измерения политическото насилие достига на границата на XX век, когато анархистите го превръщат в основно средство за реализация на целите си в различни страни от Европа. Тероризмът от това време се превръща в смъртна заплаха за живота на монарси и държавни глави. През 1881 г. група народоволци начело със София Перовска убиват руския цар Александър II – Освободител. През същата година е убит и президентът на САЩ – Гарфийлд. В 1894 г. италиански анархист убива френския президент Карно. Година по-късно е съсечен българския министър-председател Стефан Стамболов. В 1897 г. – австрийската императрица Елизабет и испанския министър-председател Антонио Кановас. В 1900 г. терористи убиват италианския крал Умберто I, а през 1901 г. американски анархист убива Уилям Маккинли – президент на САЩ. Все още това е тероризъм, чиято цел са отделни държавни глави и със сравнително по-малки разрушителни последствия (с изключение на атентата в Сараево 1914 г.) И така – на приливи и отливи тероризмът характеризира почти целият двадесети век като анархистките и левичарски групи бяха заменени през 70 –те години от организации от типа на “Червена армия” и “Червени бригади” действащи в Германия, Италия, Япония. От 90-те години на миналия век насам се промениха рязко мотивацията, идеологията и средствата за постигане на целите на терористичните групировки. Огромните промени в развитието на технологиите и възможностите за разрушение в съчетание с наличието на струпвания на големи маси от хора на едно място промениха основните направления на терористичните актове, като някои от тях по мащаби се превърнаха в терористични операции (11 септември 2001 г. Ню-Йорк, 23 октомври 2002 г. – Москва, 2004 г. – Мадрид, Беслан). Все повече целите на тероризма стават групови, предпочитаните способи и действия целят резултати в центъра, на които е съсредоточено вниманието на съвременните глобални медии. Глобалното разпространение на информационното пространство глобализира ефекта от терористичните актове и дава възможност за скок в нивото на действията на извършителите, което превръща съвременния тероризъм в стратегическо средство за постигане на стратегически цели и определя глобалният му характер. Спецификата и мащабите на процесите на глобализация, наред с огромните възможности за развитие на човечеството, предполагат и условия за проява и нарастващо развитие на терористичната дейност. Определено може да се приеме, че в началото на новия век, глобализацията по-скоро благоприятства тероризма, отколкото го възпрепятства.
ВИДОВЕ ТЕРОРИЗЪМ Познаването на същността, характера и причините за появата и развитието на тероризма, както и средствата за постигане на целите му са необходимо условие за сравнително точно определяне на видовете тероризъм. В зависимост от идеологическата основа, мащабите и целите за постигане, средата на проявление, използваните средства, етническа и национална принадлежност на извършителите и влиянието на други фактори, тероризмът условно може да бъде класифициран по видове в следния порядък:
Зад псевдореволюционните лозунги на тези организации наднича истинската им същност – на изключително опасни терористични формирования.
Характерни за десния тероризъм са политическите убийства и търсенето и постигането на публичен ефект с изразена политическа насоченост.
За нетрадиционни форми на местен тероризъм се считат екологичният и социалният тероризъм. Социалният тероризъм, със своите аспекти – морален и естетичен се проявява и е насочен против социалното здраве на обществения организъм и естетичните критерии на обществото.
В зависимост от целите за постигане и обектите за действие, тероризмът може да се определи и като: политически, икономически, енергиен, екологичен и други.
В миналото и сега морския тероризъм се проявява и като форма на държавен тероризъм.
Някои от посочените по-горе видове тероризъм са известни още и като сепаратистки (баския, корсиканския, ирландския, чеченския) поради специфичните цели за постигане.
Вид тероризъм, който използува за постигане на целите си средства от съвременния високотехнологичен свят. Технологичният тероризъм с основание се нарича модерен, благодарение на формите на проява, като:
ИСЛЯМСКИЯТ ТЕРОРИЗЪМ И НЕГОВАТА ОСНОВА Вече посочихме, че дефинирането на понятието тероризъм и определяне на видове от това понятие на религиозна основа крие риска от сериозни последици, включително на унищожителен сблъсък на представители на различни религии. Разделянето на нациите на цивилизовани и нецивилизовани е опасно и дълбоко погрешно поради факта, че човешката цивилизация е единна в условията на съществуване и изява. В края на миналия век Самюел Хънтигтън написа “Сблъсъкът на цивилизациите“. Основната идея на книгата е, че след края на Студената война и противопоставянето на комунизма (социализма) и капитализма конфликтите в световен план ще бъдат между различни цивилизации разбрани по религиозен признак. Твърденията на автора бяха посрещнати от множество критики от представители на политически и културни среди в почти цял свят. Дори ислямска страна като Иран заяви, че това е една “ невярна книга “. Бъдещето навярно ще покаже доколко С.Хънтигтън е прав в твърденията си. Не може, обаче да се отрече, че в много “горещи” точки на света съществуват прояви на сблъсък именно на религиозна основа, включително и на войни. В бивша Югославия именно по този признак се унищожаваха символи на религията – църкви, манастири, джамии – т.е културно историческо наследство. След мащабните прояви на международния тероризъм от последните години (2001 – 2003) ръководителите на САЩ (Джордж Буш) и Великобритания (Т.Блеър), обявиха действията на терористите като “ война на нецивилизовани сили срещу цивилизования свят”. Посочена беше и “оста на злото”, като наред с отделни личности и групировки за врагове на цивилизацията бяха обявени суверенни държави, чийто действия като приемници (домакини) на терористи се превръщат в заплаха за цивилизования свят. В тази връзка възникват сложни въпроси:
Каквито и да са отговорите на горните въпроси, следва определено да се заяви, че подходът на противопоставяне на цивилизациите е дълбоко погрешен и необоснован. Прилагането на практика на подобен подход е крайно опасно за бъдещето на човечеството. Още повече, че изключителната сложност на отношенията и огромното напрежение в съвременния свят предполагат възможността (макар и минимална) за цивилизационен сблъсък в условията на неизбежна непримиримост и религиозна нетърпимост. Горното изисква изключително внимание и предпазливост при формирането и употребата на понятието “ислямски тероризъм”.
Ислямският тероризъм се определя от редица специалисти като най-вероятна заплаха за света в момента и в бъдеще време. Като вид терористична дейност се прилага от най-опасните радикални терористични организации, в чийто структури членуват в повечето случаи представители на т.нар. радикален (твърд) ислям. Позоваването на ислямската религия и действията в нейно и от нейно име са само маска на едни от най-жестоките терористи в света. Тъй като ислямският тероризъм действа под прикритието на исляма нужно е да се познава същността му като религия. Ислямът е религия която проповядва специфичен модел на поведение, който се прокламира чрез Корана – там се лансират идеите за смирение и верска търпимост. Самият ислямски свят проповядва вярата в един Бог, който е интерпретирания от християнството Христос, а самата религия се причислява към общия “умма” (народ - в случая - цялото човечество). Според Корана в света съществува един Бог. Нещо повече - ислямската религия признава и връзката с прародителите на човечеството – Адам и Ева. Ислямът е толерантен към западните религии, отричайки религиозен антагонизъм и проповядвайки общо начало. Ислямът не противопоставя мюсюлманите на останалия религиозен свят, защото смята, че и евреите и християните са съпричастни като цяло към догматичното откровение на религията. Такава колизия е възможна само, ако ислямът е пряко осквернен от народи – атеисти. Именно тази постановка се използва от духовните вдъхновители на ислямският тероризъм за използване на религията като средство и оформянето и като параван за действия от друг характер и за постигане на други цели. Средство за постигане на тези цели е “Джихадът” – понятие тясно свързано и допълващо ислямския тероризъм. В превод “Джихад” означава още и усилие, но в настоящата проблематика се разглежда като свещена война. Ето какво казва за Джихада учителя на Молла Омар и духовен баща на талибанското движение – Хакания Сами Ул-Хак: “На Запад не разбират концепцията на джихада. Джихадът означава война с дявола. Като “Големия Джихад” е борба с дявола вътре в човешката душа, докато “Малкия Джихад” е битка с външния враг. И, ако втората рано или късно приключва, първата е вечна. За света на радикалния ислям, за днешния конфликт със Запада е виновен изключително американския империализъм и преди всичко износът на американските социални и сексуални нрави”. Според Ул-Хак, Западът е неумолимо враждебен на посланието на Исляма и това е достатъчна причина за схватката между него (Западът) и мюсюлманите. В подобен дух звучат и посланията на Бен Ладен и “свещения дълг”, който той е поел за опазването на мюсюлманския народ и неговата религия от Запада. Той нееднократно твърди, че ще обяви свещен джихад, задължителен за всички мюсюлмани срещу еврейския и американския народ, нарушили свещената неприкосновеност на светите места.
Интересна е аналогията във времето, когато подобна религиозна нетърпимост е била характерна и за християнството: Кръстоносните походи, религиозните войни, “светата” католическа инквизиция в Западна Европа, жестокото преследване на сектантите и разколниците в Русия. За изживяването на тази нетърпимост и религиозна агресивност на християнството са били нужни няколко столетия. Идеята за “Свещена война” с “неверниците” е широко разпространена в ислямския свят и това се дължи на няколко сериозни причини:
Посочените причини са още едно свидетелство, че особеностите на радикалния ислям съвпадат с потребностите на екстремистките политически движения. И дори на един по-късен етап радикалният ислям да изчерпи своя мобилизационен потенциал, не е изключено появяването на нови или възраждането на стари идеологии способни да служат за основа на поредното възраждане на екстремизма. За ислямският тероризъм радикалната форма на исляма се явява не само като прикритие, но и солидна идеологическа основа и оправдание на терористичната дейност. МРЕЖАТА НА ГЛОБАЛНИЯ ТЕРОРИЗЪМ. ПО-ИЗВЕСТНИ ТЕРОРИСТИЧНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ГРУПИРОВКИ В първите години на новия век настъпиха значителни изменения в структурата на съвременните терористични организации.Широко използваната от терористите организационна система на “клетки” (ядра) отстъпи място на терористичните мрежи ръководени в условията на строга йерархия и перфектна система за предаване на заповеди и указания за действие. Тези мрежи са транснационални, аморфни и широкоразпространени, което повишава подвижността на терористите, намалява тяхната уязвимост и им дава възможност за прилагане на всякакъв вид тероризъм. Същевременно рязко нарасна броя на терористичните организации. Към настоящия момент водените на специален отчет международни терористични организации са повече от 60, а дейността им се проявява на територията на над 50 страни. При това в посочения брой терористични организации и страни не фигурират тези от Русия (Чечня) и Балканите. Само “ Ал Кайда “ и свързаните с нея групировки са проявявали и продължават да проявяват дейност в 45 държави. Обект на настоящия раздел от лекцията са преди всичко радикалните терористични организации от Близкия и Среден изток и Азия и преди всичко най-активната в международното пространство – “Ал Кайда”. Близък изток
През 2004 и началото на 2005г. популярност получи военното крило на “Ал Фатах” – “Бригадите на мъчениците на Ал Акса”, главно от представители на т.н. млади палестинци, чийто неформален лидер Маруан Баргути излежава 5 доживотни присъди в израелски затвор. Президентът на автономната област Махмуд Абас е един от основателите и активисти на “Ал Фатах”
Към настоящия момент (2005г.) организацията е слабо активна.
Каталог: info -> Module%2004%20-%20Diplomacia%20i%20sigurnost info -> Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Промените влизат в сила от 1 юли 2010 г Module%2004%20-%20Diplomacia%20i%20sigurnost -> Справка по Средиземноморския диалог на нато Module%2004%20-%20Diplomacia%20i%20sigurnost -> Справка относно Истанбулската инициатива за сътрудничество Module%2004%20-%20Diplomacia%20i%20sigurnost -> Партньорствата в рамките на нато Module%2004%20-%20Diplomacia%20i%20sigurnost -> Справка за отношенията на нато с Contact countries Module%2004%20-%20Diplomacia%20i%20sigurnost -> Национална сигурност и национална отбрана. Необходими отбранителни способности Module%2004%20-%20Diplomacia%20i%20sigurnost -> Типология на тероризма доц д-р Тодор Трифонов Module%2004%20-%20Diplomacia%20i%20sigurnost -> Решение за евентуалното използване военна сила като средство за разрешаване на спора. Опит за оказване на политически натиск чрез заплаха с военна сила Изтегляне 411.69 Kb. Сподели с приятели:
|