Лекция пред Европейската младежка среща 2006 София-Силистра



страница2/2
Дата14.08.2018
Размер446.06 Kb.
ТипЛекция
1   2
визията отдолу нагоре, т.е. визията на частното лице. Как частните лица виждат Европа като правова общност? Те я виждат във всекидневния си живот. Виждат я, например, като възможност да отидат пред съдията и да поискат от него да приложи над-държавна, над-национална норма срещу неговия съсед или неговия икономически партньор или икономически опонент. И може винаги да отиде пред съдията и да поиска да осъди някого на основата на договор или на основата на общностна норма, която предвижда задължения, т.е. и съответните права.

Частното лице, гражданинът на дадена държавачленка, е обогатен с много важната възможност да отиде пред съдията и да извлече права от норми, които не са изработени от неговата държава и върху които държавата дори не се е произнесла или дори срещу които се е произнесла в рамките на Съвета на министрите (ако става въпрос за процедура, която не изисква единодушие), и наистина да получи правосъдие, наистина да получи решение от националния съдия, който постановява, че частното лице има право, има законен интерес, тъй като принадлежи на правова общност, която дава права и която защитава тези права и ги гарантира с възможността да се отиде пред националния съдия и да се осъществи защитата на правата.

Когато става въпрос за норми с директен ефект, именно националният съдия е компетентен. Той е този, който има право да разрешава проблема. Не може да се отиде пред над-държавно или над-национално правосъдие, за да се иска прилагане на европейски закон или акт с цел да се защитят правата на дадено частно лице. Поради това се казва, че националният съдия е общностен съдия на общо основание. Той е, по принцип, този, който прилага Общностното право. Общностното право се прилага от националните съдии. Остават няколко запазени области, които не са част от прерогативите на националните съдии и които са запазени за над-националните съдии, за общностните съдии. Но тези общностни съдилища, общностните съдии, не са междудържавни съдии. Те не са съдии, чиято роля е да решават проблеми между държавите. Те са тези, пред които частното лице може да отиде. Пред съдиите и пред съдилищата частното лице може да отиде, за да защити собствените си законни интереси, гарантирани от Общностното право.

Но тук вече не става въпрос за директния ефект. Действат други норми, които позволяват на частното лице да извлече последствия от факта, че става въпрос за правова общност. Има няколко производства, предвидени за СЕО. Има производство, което споменах малко по-рано, което не е истинско обикновено съдебно производство, защото няма страни, няма частни лица, които участват – това е процедура между съдии. Това е производството за преюдициално запитване, което е изцяло тълкувателно. Но има две други производства, които позволяват на частното лице да отиде пред общностния съдия. Когато се казва общностния съдия, следва да се уточни, че вече има доста – СЕО, по-новият Първоинстанционен съд, създаден преди 17 г., новите специализирани съдилища, чието създаване е предвидено от Договора от Ница – вече има едно, създадено за делата между общностните чиновници и общностите, но се предвижда и създаването на други – в областта на конкуренцията, свободното движение на стоки и др. Има много съдии, съществуват различни инстанции (Договорът от Ница предвижда правосъдие с три различни инстанции в рамките на относително международна система). Накратко, двете производства, които позволяват на частното лице да отиде пред общностен съдия като съдия на правова общност, са, на първо място, производството за отмяна на общностните актове, което позволява на частното лице да получи резултат, т.е. резултат под формата на обявен за неприложим акт. Съдията може да постанови общностен акт за неприложим, защото противоречи на акт от по-високо равнище или (най-вече) защото противоречи на някой от Учредителните договори – това може да бъде цялостен акт или, както е по-често срещания случай, норма или група от норми, противоречащи на Конституцията (защото Учредителните договори могат да се разглеждат като Конституция на ЕО). Частното лице може да отиде пред общностния съдия и да обяви дадена норма или акт за неприложими. Това става при определени условия – най-лесно е, когато актът е адресиран към частното лице – например, ако става въпрос за акт на Европейската комисия, засягащ частното лице, постановяващ или забраняващ определени действия, частното лице може да атакува този акт пред общностния съдия като административен акт. В този случай процедурата е подобна на процедурата в отделна държава.

Другото производство е производството за установяване на противоправно бездействие. Всеки гражданин на ЕС може да отиде пред общностния съдия и да поиска да се принуди дадена общностна институция, която е трябвало да предприеме определени действия, но която не ги е предприела. Институцията, най-често Европейската комисия, не е извършила действия, които е следвало да извърши по отношение на частното лице – например трябвало е да му изпрати даден акт – например някакво разрешително, когато става въпрос за областта на конкуренцията. Две предприятия са помолили от Комисията разрешително за сливане, но Комисията не отговаря в необходимите срокове, нарушава предвидените механизми. Двете предприятия могат да отидат пред съдията, след като са поканили Комисията да предприеме действия, и да поискат той да “осъди”, да накара Комисията да извърши необходимите действия. Когато съдията се произнесе, не възниква ново задължение, той потвърждава старото задължение на Комисията да действа.


...Изложеното до тук представлява един относително кратък опит за проследяване на основните елементи, които очертават европейската интеграционна конструкция като конструкция на една правова общност. Всъщност, ако се подходи по-политологично, цялата европейска интеграция може да се разгледа като система от правни инструменти, които изграждат и гарантират нов, самостоятелен и с изключително голямо практическо значение механизъм за предоставяне и реализиране на права на европейските граждани. Икономически, политически, процесуални, материални, упражнявани индивидуално или групово, пред национален или пред наднационален (общностен) съд – това са права, които по един красноречив и необорим начин разкриват Обединена Европа като правова общност!

За укрепването на българското правно съзнание – тежко натоварено от дълголетни и противоречиви исторически въздействия – е от особено съществено значение присъединяването към тази общност. Остава да разберем дали дълбоката икономическа логика на целия интеграционен процес ще бъде достатъчно силна, за да се преодолеят онези национални особености, които – вече с ирационален, след дългогодишно натрупване, характер – ни правят “по-малко европейци”.



Убеден съм, че за юриста България в Европа ще означава българският национален дух – естествена част от европейския стремеж за ред, законност и напредък!




Каталог: upload -> files
files -> Мотиви към законопроекта
files -> Мотиви към законопроекта
files -> Списък на участниците – 22 ученици от икономически професионални гимназии и 3-ма учители
files -> З а п о в е д № от г. На основание чл. 162, ал. 4 от Кодекса за застраховането, образците на отчет
files -> Наредба №23 от 18 декември 2009 Г. За условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "управление на местни инициативни групи
files -> Съдържание увод глава първа. Особености на отразяването на кризата в медийния дискурс
files -> Единни в многообразието замяза на „Еднообразни в разединението”
files -> Заседанието на кабинета, в което участваше и министър Москов продължава


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница