Лекция тема: подпомагане на населението и възстановяване от последиците при стихийни бедствия, аварии и катастрофи. Задачи, изисквания и планиране на възстановяването



Дата15.02.2018
Размер298.81 Kb.
ТипЛекция



ЛЕКЦИЯ
ТЕМА: ПОДПОМАГАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ОТ ПОСЛЕДИЦИТЕ ПРИ СТИХИЙНИ БЕДСТВИЯ, АВАРИИ И КАТАСТРОФИ. ЗАДАЧИ, ИЗИСКВАНИЯ И ПЛАНИРАНЕ НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО

д-р Иван Рандев

Съдържание:
  1. Същност на подпомагането на населението и възстановяване от последиците при бедствия, аварии и катастрофи

  2. Нормативна уредба свързана с подпомагането на населението и възстановяване от последиците при бедствия, аварии и катастрофи.

  3. Принципи на управлението на материалните ресурси и финансови средства за дейностите по защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи.

  4. Дейности финансирани от публични източници и осигуряване с материални ресурси


  5. Организация на планирането на материални ресурси и финансови средства за дейностите по защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи



  1. Същност на подпомагането на населението и възстановяване от последиците при бедствия, аварии и катастрофи


Защитата на населението при бедствия се осъществява чрез провеждане на превантивна дейност; провеждане на дейности по защитата; координация на действията на единната спасителна система; подпомагане и възстановяване при бедствия; ресурсно осигуряване и приемане на помощи.

Подпомагането и възстановяването при бедствие включва предоставянето на неотложна и възстановителна помощ на пострадалите лица и извършване на неотложни възстановителни работи след бедствие.

Неотложната помощ се организира, осигурява и предоставя от кметовете на общините и включва:

1. изхранване и временно настаняване на пострадалите лица, домашните и селскостопанските животни;

2. раздаване на облекло и битово имущество на пострадалите лица;

3. предприемане на други необходими мерки.

Възстановителната помощ за пострадали от бедствие лица се предоставя на физически лица при необходимост от основен ремонт на жилищата им, засегнати от бедствие, при условия, по ред и в размери, определени с правилника за дейността на МВКВП към МС (чл. 54, ал. 6) и не може да превишава стойността на данъчната оценка на жилището.

Възстановителната помощ се предоставя за:

1. частичното възстановяване и/или частичната замяна на конструктивни елементи на строежа, както и за строително-монтажни работи, с които първоначално изпълнени, но увредени конструкции и конструктивни елементи, се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, след издаване на разрешение за строеж;

2. премахване на строежи, за които е издадена заповед от кмета на общината съгласно чл. 195, ал. 6 ЗУТ, поради природно явление с геологичен (геофизичен, геоложки) или хидрометеорологичен произход са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване и не могат да се поправят или заздравят.

Неотложните възстановителни работи след бедствие се организират от органите на изпълнителната власт в съответствие с функциите им, определени в специални закони и в подзаконови нормативни актове.

Комисията взема решение за предоставяне на възстановителна помощ на физически лица за подпомагане възстановяването на жилищата им, засегнати от бедствие. Право на възстановителна помощ имат собствениците на законно построени и единствени жилища или лицата, които имат учредено вещно право на ползване на тези жилища. В срок до 14 дни от бедствието кметовете на общини изпращат в комисията и на съответния областен управител заповед за въвеждане на плана за защита при бедствия и информационна форма по образец (информация за бедствие или опасно състояние) - за всяко населено място Слайд 4, в която се посочва броят на засегнатите жилищни имоти и се прилага списък с адресите на имотите.

В същия срок, кметовете на общини издават заповед за сформиране на общинска комисия за установяване и оценка на вредите. В комисията се включва и представител на областното управление "ПБЗН" на МВР и един експерт-оценител.

В едномесечен срок от сформирането си комисията изготвя протокол за оценка на вредите, за правоимащите лица и предложения за начина на подпомагане на тези лица. Към протокола се прилагат снимки на увредените имоти.

В срок до 3 месеца след изпращане на информационната форма кметовете на общини внасят в комисията искане за възстановителна помощ. Към искането за всеки отделен имот се прилагат:

1. копие от акт за собственост или за учредено вещно право на ползване на имота;

2. удостоверение за данъчната оценка на имота;

3. декларация от лицето, че засегнатото жилище е единствено и законно построено;

4. протокол от общинската комисия (протокол за оценка на вредите, за правоимащите лица и предложения за начина на подпомагане на тези лица. Към протокола се прилагат снимки на увредените имоти).

Документите се предоставят на кмета от собствениците на законно построени и единствени жилища или лицата, които имат учредено вещно право на ползване на тези жилища. Кметът на общината организира и извършва проверка по служебен ред на достоверността на декларираните данни и обстоятелства.

Възстановителната помощ се предоставя чрез кметовете на общини за закупуване на строителни материали, за извършване на строителни услуги или за подпомагане по предложен от общинската комисия начин. Предоставената за всеки обект помощ се определя в зависимост от претърпените вреди в размер, осигуряващ минимално необходимите битови условия.

В решението на комисията за предоставяне на възстановителна помощ задължително се посочват:

1. лицата и обектите, за които се предоставя възстановителна помощ;

2. начинът на подпомагане;

3. размерът на възстановителната помощ.

Решенията на комисията, се поставят на видно място в сградата на общината и на страницата на общината в интернет. Кметовете уведомяват лицата, на които е предоставена възстановителна помощ и организират изпълнението на решенията на комисията.

Получателите на възстановителната помощ са длъжни да използват помощта само за целта, за която е предоставена - възстановяване на единствено и законно построено жилище. При констатирано неправомерно използване, получателите дължат връщането на помоща в пълен размер.

След получаване на помощта лицата представят в общината в срок до 31 декември декларация за използваната възстановителна помощ (по образец).

Комисията взема решение за предоставяне на възстановителна помощ на физически или юридически лица в случаите на причинени имуществени вреди вследствие на аварии и инциденти в обекти или чрез вещи - държавна или общинска собственост. Възстановителната помощ се предоставя по реда на раздел VI от Правилника за МКВП към МС.

Подпомагането на населението и възстановяване от последиците при бедствия, аварии и катастрофи включва:


1. текуща издръжка на силите и средствата на единната спасителна система;

2. производство, ремонт, доставки на техника, оборудване и друго имущество, необходимо за защитата при бедствия;

3. проектиране и извършване на капитално строителство, изграждане и поддържане на системи за ранно предупреждение и оповестяване при бедствия;

4. управление на недвижими имоти и движими вещи - държавна собственост, предоставени на министерства и ведомства за защита при бедствия;

5. осъществяване на международно икономическо и научно-техническо сътрудничество в областта на защитата при бедствия;

6. социални и обслужващи дейности;

7. контрол върху производството, сертификацията и атестирането на техниката и друга специална продукция за защита при бедствия;

8. създаване и поддържане на кризисни запаси от материални средства и горивно-смазочни материали за осигуряване защитата на населението при бедствия;

9. предоставяне на държавни и общински имоти и движими вещи за целите на защитата;

10. други дейности, свързани с осигуряването на защита при бедствия.

За извършване на неотложни възстановителни работи се предоставят средства за трайно възстановяване на имоти - държавна или общинска собственост, читалища и молитвени домове на религиозни институции, които са засегнати от бедствия или са в състояние, което застрашава живота или здравето на населението, имуществото или околната среда, установено след обследване по реда на Наредба № 5 от 2006 г. за техническите паспорти на строежите

Исканията се внасят от съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити.

Областните управители внасят искания за имоти - държавна собственост, които те управляват, като за това уведомяват главния секретар на Министерския съвет. Исканията за читалища и молитвени домове на религиозни институции се внасят от кметовете на общини.

Кметовете на общини изпращат копие от исканията до съответния областен управител за становище по целесъобразност. Органите в 14-дневен срок от възникване на бедствието или от датата на приключило обследване изпращат в комисията информация за бедствие или опасно състояние за всеки отделен обект.

Кметовете на общини изпращат копие от информацията и до съответния областен управител за сведение. Органите в 3-месечен срок от изпращането на информацията внасят в комисията искане за финансиране.

Към искането се прилагат:

1. копие от акт за собственост и/или от концесионен договор (ако има такъв);

2. декларация за наличие на други източници за финансиране, включително застрахователно обезщетение;

3. заключение от експертиза за възстановяване на околната среда и/или заключение от техническа експертиза;

4. проект, съдържащ заверена скица за местоположението на обекта, подробна количествено-стойностна сметка и становище или разрешително от компетентен орган за изпълнение на проекта, ако такова се изисква.

За основен ремонт, реконструкция или нов строеж, включително премахване при необходимост на строеж, се прилагат горните документи, както и:

1. технически или работен инвестиционен проект по Закона за устройство на територията;

2. подробна количествена и стойностна сметка, включваща разходи за проучване, проектиране, строителен надзор и непредвидени разходи.

Към искането за имоти в състояние, което застрашава живота или здравето на населението, имуществото или околната среда, установено след обследване, се прилагат копие от акт за собственост и/или от концесионен договор (ако има такъв), декларация за наличие на други източници за финансиране, включително застрахователно обезщетение, експертиза и/или заключение и заверено копие от техническия паспорт на строежа или от доклада с резултатите от обследването на строежа.

Областните управители внасят в комисията становищата си исканията на кметовете на общини в срок до 30 дни от датата на получаване на исканията. Секретарят на комисията с оглед специфичния характер на обектите, които подлежат на възстановяване, може да изисква и други документи.

Постъпилите искания за финансиране се оценяват по следните критерии:

1. степен на увреждане, установена с експертно заключение;

2. характеристики, значимост, сложност и рискове за експлоатация на обекта, която се отчита в зависимост от категорията на строежа или на засегнатата инфраструктура по Закона за устройство на територията, установена с експертното заключение;

3. мащаби на бедствието;

4. опасност от разрушаване, увреждане при повтарящи се отклонения от нормалната експлоатация;

5. социален приоритет - дейности в сектора на здравеопазването, образованието, културата и др.;

6. фаза на възстановителния процес (начало, започнат етап);

7. срок за възстановяване и въвеждане в експлоатация;

8. наличие на алтернатива за намаляване на последиците;

9. поддържане и използване на обекта през предходната бюджетна година;

10. наличие на допълващ източник на финансиране, включително застрахователно обезщетение.

Комисията взема решение за отпускане на финансови средства и определя техния размер съобразно посочените критерии и специфичните изисквания за всеки отделен случай с цел осигуряване на трайно възстановяване от бедствието.

За имотите - публична общинска и публична държавна собственост, които подлежат на задължително застраховане, от сумата за възстановяване се приспада сумата на застрахователното обезщетение. При съсобственост сумата за финансиране съответства на процента на дяловото участие на държавата и/или на общината. Комисията предоставя авансово отпуснатата с решението сума.

В случаите за имоти - държавна собственост, които се управляват от областните управители, средствата се предоставят на областните управители чрез Министерския съвет.

Исканията, по които не са взети решения за финансиране от комисията поради изчерпване на финансовите средства за съответната година, се разглеждат през следващата година до изтичане на 6 месеца от постъпването им.


  1. Нормативна уредба свързана с подпомагането на населението и възстановяване от последиците при бедствия, аварии и катастрофи.


Пакета нормативни актове определят обхвата и сравнително изчерпателното описание на дейностите в областта на защитата при бедствия, които се финансират от публични източници, разпределението на отговорностите по финансирането на тези дейности между държавния бюджет, бюджетите на министерствата и ведомствата, бюджетите на областните администрации и общините и други субекти, както реда и процедурите за планиране и разпределение на средствата за разходване до крайните ползватели.

Публичните източници включват средствата от Централния бюджет, бюджетите на министерствата, ведомствата и общините, както и други финансирания от фондовете на Европейския съюз, целеви програми и проекти и дарения, които с акта на тяхното предоставяне придобиват статут на публични средства.

Финансовото и материално-техническото осигуряване на защитата при бедствия се разглежда основно в:



  • Закона за защита при бедствия (ЗЗБ)

  • Закона за държавните резерви и военновременните запаси

  • Закона за устройството на държавния бюджет (ЗУДБ)

  • Закона за общинските бюджети (ЗОБ)

  • Закон за държавния бюджет на Република България за годината - резерв за непредвидени и неотложни разходи за предотвратяване и ликвидиране на последствията от стихийни бедствия и крупни производствени аварии

  • Постановление на Министерския съвет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за съответната година

  • Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет (ПОДМКВП)

  • Инструкцията за реда за осъществяване на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи при бедствия.

Одобрените със закона за държавния бюджет за съответната година средства за предотвратяване и ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и крупни производствени аварии се предоставят за:

- разплащане на спасителни и неотложни аварийни дейности за ограничаване и премахване на последствията от бедствия, аварии и катастрофи;

-изграждане на инженерни съоръжения с цел предотвратяване на непосредствена опасност за живота на хората;

- конструктивно укрепване на сгради и съоръжения – държавна или общинска собственост, или собственост на официално регистрирани вероизповедания засегнати от бедствия, аварии или катастрофи и освидетелствани като потенциално опасни, с наложени забрани или ограничения за ползване;

- закупуване на строителни материали и осигуряване на строителни услуги за възстановяване на засегнати от бедствия, аварии или катастрофи законно построени и единствени жилищни имоти на граждани;

- еднократно подпомагане в размер до 6 минимални работни заплати на доброволци, пострадали при участието си в извършването на неотложни аварийно-спасителни работи;

- изпълнение на неотложни програми на постоянната комисия за повишаване на готовността за предотвратяване и ликвидиране на последствията от бедствия, аварии и катастрофи;

- контролни проверки по изпълнението на решенията на постоянната комисия;

- други дейности - при условия и по ред, определени със закон.

3. Принципи на управлението на материалните ресурси и финансови средства за дейностите по защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи.

Принципите на управлението на материални ресурси и финансови средства за дейностите по защита при бедствия се свеждат до планиране, организация, ръководство и контрол /отчитане/ на материалните и финансови средства.



Ръководството на ресурсите изисква да има мотивация, да бъдат осигурени ръководители и да им бъдат възложени необходимите правомощия

При ръководството се осъществява принципа на възлагане на отговорности и правомощия в цялата организация. Използват се знанията и уменията на другите хора, изпълняват се задачите без излишно закъснение, повишава се подготовката и развитието на личния състав и се осигурява среда за успешна работа.

Процесът на управление на ресурсите за дейностите по защита при бедствия включва:

1. Определяне на необходимостта от ресурси;

2. Даване на заявка за ресурси;

3. Процес на приемане на ресурсите;

4. Използване на ресурсите;

5. Демобилизацията на ресурсите.

Основните направления в логистичното осигуряване следва да бъдат:


    • Свързочна

    • Медицинска

    • Прехрана

    • Снабдяване

    • Съоръжения

    • Наземна поддръжка

4. Дейности финансирани от публични източници и осигуряване с материални ресурси

По смисъла на закона за защита при бедствия разпределението на отговорностите по планирането, осигуряването и финансирането на дейностите по защита при бедствия се определя от два критерия. Това са собствеността на обектите и техническите средства използвани в осъществяването на превантивните и защитни дейности и функционалните компетенции на органите и структурите, участващи в осъществяването на тези дейности в следния ред:

- Превантивни дейности и мероприятия – от органите и структурите, които ги осъществяват съобразно предмета на съответните дейности;

- Наблюдение, ранно предупреждение и оповестяване – от съответните институции и структури, които ги осъществяват, включващи МВР, Национален институт по метрология и хидрология и други структури

- Колективни и индивидуални средства за защита – от министерствата, ведомствата и други структури, чиято собственост са съответните обекти

- Оперативни центрове на МВР;

- Доброволни формирования – от бюджетите на общините по реда на делегираните държавни дейности

- Сили за реагиране – от МВР, Министерство на здравеопазването, МО и общините.

- Средствата /материални и финансови ресурси/, отпускани по решения на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане и целеви държавни дарения и помощи се предоставят на общините под формата на трансфери.

Органите на изпълнителната власт, юридическите лица и едноличните търговци организират защита при бедствия в изпълнение на възложените им функции по ЗЗБ и с другите нормативни актове, регламентиращи тяхната дейност. Организационните и административните дейности, техническите системи и средства и други ресурси, необходими за осъществяване защитата при бедствия, които е предвидено да се финансират със средства от публични фондове и осигуряват с материални ресурси, включват:

- Превантивни дейности;

- Системи за наблюдение, ранно предупреждение и оповестяване;

- Колективни и индивидуални средства за защита;

- Организация и осъществяване на дейности по защита на населението и стопанския сектор при възникване на бедствие.



Превантивната дейност е комплекс от мероприятия, които се извършват с цел намаляване на риска от бедствия и включват:

1. изследване, анализ, оценка и прогнозиране на рисковете от бедствия;

2. картографиране на рисковете от бедствия;

3. категоризиране на населените места в зависимост от броя на потенциално засегнатото население:

- Урбанизирани територии от особена важност - гр. София, гр. Пловдив, гр. Варна, гр. Русе и гр. Бургас;

- Урбанизирани територии от първа група - населени места и селищни образувания с население над 80 000 души;

- Урбанизирани територии от втора група - населени места и селищни образувания с население над 30 000 души;

- Урбанизирани територии от трета група - населени места и селищни образувания с население над 10 000 души;

- Урбанизирани територии от четвърта група - населени места и селищни образувания с население под 10 000 души.

4. установяване на критичните инфраструктури и обектите им и оценка на риска за тях;

5. мерки за намаляване уязвимостта на обектите от критичните инфраструктури;

6. планиране на защитата при бедствия;

7. спазване на изисквания за устройственото планиране на територията, инвестиционното проектиране, изграждането и експлоатацията на строежите;

8. изграждане и поддържане на системи за наблюдение, ранно предупреждение и оповестяване;

9. осигуряване на колективни и индивидуални средства за защита;

10. обучение и практическа подготовка на централните и териториалните органи на изпълнителната власт, силите за реагиране, доброволните формирования и населението;

11. приемане и изпълнение на Национална програма за защита при бедствия;

12. превантивен контрол и други превантивни мероприятия.



Наблюдението, ранното предупреждение и оповестяването се основават на:

1. информация и данни, предоставени от физически лица, организации и институции (в ОЦ – МВР);

2. информация и данни от системи за мониторинг на метеорологични, хидрологични, сеизмологични, химически, биологични, радиологични, ядрени, екологични и други обекти и явления;

3. информация и данни, получени в центровете на Националната система за спешни повиквания;

4. хидрометеорологична прогностична информация за опасни явления от Националния институт по метеорология и хидрология, Агенцията за проучване и поддържане нивото на река Дунав и други;

5. международен обмен на информация и данни.

Информацията се предоставя безвъзмездно на МВР и на министрите в рамките на тяхната компетеност.

Колективните средства за защита са инженерни съоръжения-скривалища и противорадиационни укрития, които са предназначени за осигуряване защита на населението при въздушно нападение, от бойни и промишлени отровни вещества, радиоактивни вещества и биологични агенти. Метрополитени и подземни етажи в производствени сгради и сгради за обществено обслужване.

Колективните средства за защита са имоти - публична държавна, публична общинска или частна собственост и се поддържат и управляват от ведомствата, на които са предоставени, от кметовете или от собствениците им. Колективните средства за защита могат да се отдават под наем при условия, които не възпрепятстват ползването им при необходимост по основното предназначение. В договора за наем задължително се посочват специфичните условия, както и възможността за прекратяването на договора по всяко време от наемодателя. Колективните средства за защита или части от тях могат да имат и друго предназначение, което да не възпрепятства ползването им за укриване на населението

Редът за изграждане, поддържане и използване на колективните средства за защита се определя с наредба на Министерския съвет.
Осигуреност на населението с колективни средства за защита

І. ЗА УКРИВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО

 1. Скривалища



-       Изградени: 513 броя

-       Капацитет : 109 330 човека

-       Осигуреност: 1.4 %

 2. Противорадиационни укрития (ПРУ)



-       Изградени: 64 132 броя

-       Капацитет : 2 456 940 човека

-       Осигуреност: 29,2 %

Забележка: Останалата част от населението ще се укрива в приспособени за целта защитни съоръжения
ІІ. ЗА УКРИВАНЕ НА РАБОТНИТЕ СМЕНИ

  1. Скривалища

- Изградени: 409 броя

- Капацитет : 144 960 човека

 Противорадиационни укрития (ПРУ)



- Изградени: 551 броя

- Капацитет : 56 472 човека
Индивидуалните средства за защита са предназначени за предпазване на дихателните органи, очите и кожата от отровни и радиоактивни вещества, пари и аерозоли, от високи температури и изгаряния, от взривове и други механични въздействия. Запасите от индивидуалните средства за защита се създават, съхраняват, обновяват, поддържат, предоставят и отчитат от:

Министерството на вътрешните работи - за оперативен резерв;

Кметовете на общините – за служителите от общинските администрации и населението в общината;

Органите на изпълнителната власт – за работниците и служителите от съответната администрация;

Собствениците, управителите или изпълнителните членове на търговски дружества и еднолични търговци – за работниците и служителите им.

Индивидуалните средства за йодна профилактика на населението се планират, закупуват, подновяват и предоставят в собственост на общините от МВР.

Редът за създаване, съхраняване, обновяване, поддържане, предоставяне и отчитане на запасите от индивидуални средства за защита се определя с наредба на Министерския съвет.
Справка за наличността на индивидуалните средства за защита в Р.България



ИСЗ


Противогази за населението над 14г.


*Детски противогази


** Детски защитни камери

Необходими

Налични

%

Необходими

Налични

%

Необходими

Налични

%

ВСИЧКО

6 723 891

4 498 335

72

1 595 393

1 506 180

94

197 810

93 382

47

* - за деца от 1.5 до 14 годишна възраст

** - за деца до 18 месеца
Оперативните дейности по защитата на населението в случай на заплаха или възникване на бедствия се състоят във:

1. предупреждение;

2. изпълнение на неотложни мерки за намаляване на въздействието;

3. оповестяване;

4. спасителни операции;

5. оказване на медицинска помощ при спешни състояния;

6. оказване на първа психологична помощ на пострадалите и на спасителните екипи;

7. овладяване и ликвидиране на екологични инциденти;

8. защита срещу взривни вещества и боеприпаси;

9. операции по издирване и спасяване;

10. радиационна, химическа и биологична защита при инциденти и аварии с опасни вещества и материали и срещу ядрени, химически и биологични оръжия;

11. ограничаване и ликвидиране на пожари;

12. временно извеждане;

13. извършване на неотложни аварийно-възстановителни работи;

14. ограничаване на разпространението и ликвидиране на възникнали епидемични взривове, епидемии и епизоотии от заразни и паразитни болести;

15. други операции, свързани със защитата.



Единната спасителна система включва структури на:

1. министерства и ведомства;

2. общини;

3. търговски дружества и еднолични търговци;

4. центрове за спешна медицинска помощ, други лечебни и здравни заведения;

5. юридически лица с нестопанска цел, включително доброволни формирования създадени от кмета на общината по решение на общинския съвет.

6. въоръжените сили.

Звената, службите и другите оперативни структури изброени по-горе са съставни части на единната спасителна система при запазване на институционалната или организационната им принадлежност и определените им функции или предмет на дейност.

Координацията на съставните части на единната спасителна система се осъществява чрез оперативните центрове на ГД”ПБЗН”- МВР.

В следващи занятия ще се запознаем по-подробно с единната спасителна система на страната.

Оперативните центрове:

1. приемат и оценяват информация за възникнали бедствия;

2. уведомяват компетентните съставни части на единната спасителна система и координират по-нататъшната дейност на основата на стандартни оперативни процедури;

3. извършват ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт, съставните части на единната спасителна система и населението при бедствия;

4. по искане на ръководителя на място, на кмета на общината или на областния управител организират включване на предвидените в плановете за защита при бедствия съставни части на единната спасителна система, както и на допълнителни сили и средства.

Получената и предадената гласова информация в и от оперативните комуникационно-информационни центрове се записва и архивира с възможност за последващо прослушване.Стандартните оперативни процедури се разработват от главния секретар на МВР съгласувано с ръководителите на структурите.

Предприятията, осъществяващи електронни съобщения, са длъжни да съдействат на МВР за осъществяване на комуникациите при бедствия и на Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112.

Схема на ОЦ

5. Организация на планирането на материалните ресурси и финансовите средства за дейностите по защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи

Структурите, на които ЗЗБ възлага да планират, управляват и разходват средствата за дейностите по бедствия и аварии са:



Министерският съвет формира държавната политика в областта на защитата при бедствия. Той осъществява общото ръководство на защитата при бедствия, приема стратегия за намаляване на риска от бедствия, приема Национална програма за защита при бедствия и годишни планове за изпълнението й, приема Национален план за защита при бедствия, въвежда Национална система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия и определя с наредба условията и реда за функционирането й по предложение на министъра на вътрешните работи. Предвижда финансови средства за защита при бедствия.

Консултативен съвет. Консултативният съвет включва представители на министерствата, ведомствата, Българската академия на науките, висши училища, научно-изследователски институти, Националното сдружение на общините в Република България и юридически лица, имащи отношение към защитата от бедствия.

Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. Комисията се ръководи от министъра на вътрешните работи и се подпомага от ГД”ПБЗН" - МВР. Министерският съвет приема правилник за организацията и дейността на комисията, в който се определят и редът за заявяване на финансовите средства и критериите за оценка на постъпилите искания за финансиране.

Комисията взема решения за отпускане на целеви средства от републиканския бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия и контролира целевото им разходване, координира предоставянето и разпределението на помощи и дарения.

Целевите средства от републиканския бюджет се усвояват въз основа на решенията на комисията. Средствата се предоставят от централния бюджет и се разходват по бюджетите на министерствата, ведомствата и общините чрез корекция на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, включително за случаите, когато крайните получатели на сумите не са бюджетни предприятия.

Решенията на комисията, с които се предоставят средства от републиканския бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия, се изпращат на Министерството на финансите, на Сметната палата, както и на съответния първостепенен разпоредител с бюджетни кредити за организиране на тяхното изпълнение. Протоколите и решенията се публикуват на електронната страница на ГД”ПБЗН” - МВР.

Извлечения от решенията/протоколите се изпращат на областните управители в частта за финансираните обекти на територията на съответната област.

Целевите средства от републиканския бюджет се предоставят за:

1. финансиране на превантивни дейности от Националната програма за защита при бедствия, включени в годишния план за изпълнението й;

2. разплащане на непредвидени разходи за спасителни и неотложни аварийни работи при бедствия на включените чрез оперативните центрове сили и средства на единната спасителна система;

3. финансиране на неотложни възстановителни работи;

4. предоставяне на възстановителна помощ;

5. организиране и финансиране на контролни проверки по изпълнението на решенията на комисията;

6. извършване на проверки по жалби и сигнали;

7. обезщетяване на физически и юридически лица за реално причинените им вреди при или по повод извършването на нормативноустановени действия за защита при бедствия при условия, по ред и в размери, определени с правилника.



Министър-председателят на Република България въвежда със заповед Националния план за защита при бедствия. Със заповедта се създава Национален щаб с поименно определени ръководител и членове: министри, заместник-министри, ръководители на ведомства или техни заместници и други, представляващи институции, които имат задължения за изпълнението на Националния план за защита при бедствия. Към националния щаб се създават работни групи от експерти и междуведомствена информационна група.

Дейността на Националния щаб се обслужва материално-технически, комуникационно и административно от ГД”ПБЗН” - МВР, както и от компетентните с оглед характера на бедствието министерства, ведомства и институции.

Националният щаб извършва следните основни дейности:

1. анализ и оценка на обстановката при бедствие;

2. взема решения за необходимия обем и ресурсно осигуряване на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи за предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на последствията от бедствието и за подпомагането на засегнатото население;

3. организира и координира действията на министрите, ръководителите на ведомствата, областните управители, кметовете на общини, на юридическите лица и едноличните търговци, на които са възложени функции за защита при бедствия;

4. осъществява контрол по изпълнението на задачите и мерките за овладяване на бедствието;

5. информира чрез медиите населението за развитието на бедствието, за предприеманите действия за неговото ограничаване и овладяване и за необходимите предпазни мерки и действия;

6. докладва на министър-председателя, президента на Република България и на председателя на Народното събрание за хода на провежданите защитни мероприятия.

Министерството на вътрешните работи разработва и провежда държавната политика в областта на предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия и аварии насочена към създаването на ефективна и ефикасна, адекватно осигурена ресурсно и технически национална интегрирана система за предотвратяване, подготовка, своевременно реагиране и възстановяване при кризи. В дейността си министерството обединява усилията на органите на изпълнителната власт, юридическите лица, неправителствените организации и гражданите за създаване на унифициран модел за действие при кризи чрез повишаване знанията и уменията, постигане на ефективна комуникация и координация и повишаване резултатността на дейностите при бедствия и аварии. Министърът на вътрешните работи разработва, координира и контролира осъществяването на държавната политика за предотвратяване и възникване на бедствия и аварии, като разработва и внася за утвърждаване от Министерския съвет изисквания към средствата за индивидуална защита на населението.

Министерството участва в планирането и финансовото и материално-техническото осигуряване на защитата при бедствия, в частта съответстваща на функционалните отговорности, което включва:



1. текуща издръжка на силите и средствата на единната спасителна система;

2. производство, ремонт, доставки на техника, оборудване и друго имущество, необходимо за защитата при бедствия;

3. проектиране и извършване на капитално строителство, изграждане и поддържане на системи за ранно предупреждение и оповестяване при бедствия;

4. управление на недвижими имоти и движими вещи - държавна собственост, предоставени на министерства и ведомства за защита при бедствия;

5. осъществяване на международно икономическо и научно-техническо сътрудничество в областта на защитата при бедствия;

6. социални и обслужващи дейности;

7. контрол върху производството, сертификацията и атестирането на техниката и друга специална продукция за защита при бедствия;

8. създаване и поддържане на кризисни запаси от материални средства и горивно-смазочни материали за осигуряване защитата на населението при бедствия;

9. предоставяне на държавни и общински имоти и движими вещи за целите на защитата;

10. други дейности, свързани с осигуряването на защита при бедствия. - Финансово и материално-техническо осигуряване на защитата при бедствия.

Финансовото и материално-техническото осигуряване на защитата при бедствия се осигурява от:

1. бюджетите на министерствата и ведомствата;

2. общинските бюджети;

3. търговските дружества и едноличните търговци - за обектите им.

Министрите и Централните органи на изпълнителната власт в рамките на своята компетентност:

1. предприемат мерки за намаляване на риска от бедствия;

2. участват в разработването на Националния план за защита при бедствия и планират и осигуряват неговото изпълнение;

3. поддържат в готовност сили и средства и осигуряват участието на подчинените си структури като съставна част на единната спасителна система в съответствие с Националния план за защита при бедствия;

4. извършват контрол за изпълнението на мерките по защитата в съответствие с делегираните им от законите правомощия.

За изпълнение на задълженията си по Националния план за защита при бедствия и за взаимодействие с националния щаб Министрите и ръководителите на Централните органи на изпълнителната власт създават със заповед ведомствени щабове.

Областният управител:

1. организира и ръководи защитата при бедствия в областта;

2. организира и отговаря за обучението на областната администрация за начините на поведение и действие при бедствия и изпълнение на необходимите защитни мерки;

3. координира и контролира подготовката за бедствия, извършвана от областната администрация, териториалните звена на министерствата и ведомствата, юридическите и физическите лица в областта;

4. организира и контролира изпълнението на превантивни мерки за недопускането или намаляването на последиците от бедствия;

5. предоставя данни за изготвянето на Националния план за защитата при бедствия;

6. създава организация за оповестяване при бедствия;

7. представя в МВР ежегоден доклад за дейността по защитата при бедствия;

8. създава със заповед щаб за изпълнение на областния план за защита при бедствия и за взаимодействие с националния щаб.

При възникване на бедствие на територията на областта областният управител:

1. въвежда със заповед в изпълнение областния план за защитата при бедствия;

2. може да обяви бедствено положение на територията на областта или на част от нея;

3. организира, координира и контролира процеса на подпомагане и възстановяване при бедствия;

4. координира спасителните и неотложните аварийно-възстановителни работи, възникнали на територията на областта, когато те излизат извън територията на една община, както и когато кметът на общината е поискал това.
Кметът на община:

1. организира и ръководи защитата при бедствия на територията на общината;

2. организира, координира и провежда превантивни мерки за недопускането или намаляването на последиците от бедствия;

3. осъществява своевременното оповестяване и информиране на населението при заплаха от възникване или за възникнало бедствие;

4. планира в проекта на общинския бюджет финансови средства за осигуряване на дейностите по плана за защита при бедствия в общината, както и резерв за неотложни и непредвидени разходи, свързани със защитата на населението;

5. представя на областния управител ежегоден доклад за дейността по защитата при бедствия;

6. създава със заповед щаб за изпълнение на общинския план за защита при бедствия и за взаимодействие с националния щаб, ведомствените щабове и областния щаб.

При възникване на бедствие на територията на общината кметът:

1. въвежда със заповед в изпълнение общинския план за защита при бедствия;

2. може да обяви бедствено положение на територията на общината;

3. извършва обмен на информация с оперативния център на ГД”ПБЗН”- МВР в областта;

4. може да привлича юридически и физически лица за предоставяне на лична или материална помощ в съответствие с възможностите им;

5. може да включва в дейностите по защитата и създадените доброволни формирования;

6. може да поиска координация от областния управител;

7. организира и координира временното извеждане и предоставя неотложна помощ на пострадалите лица;

8. организира и координира предоставянето на възстановителна помощ на населението при бедствия;

9. организира и контролира извършването на неотложни възстановителни работи при бедствия.

Областният управител и кметът на община, когато осъществяват ръководство и координация на спасителните и неотложните аварийно-възстановителни работи, са длъжни да изпращат на МВР писмена информация за тяхното протичане.

  • Осигуряването на материални ресурси за дейностите по защита при бедствия се извършва по заявка.

Основни елементи в заявката за ресурси са:

  • - Наименование на аварията;

  • - Номер на заявката;

  • - Дата и час на заявката;

  • - Количество, вид и тип на ресурсите;

  • - Място на явяване /доставяне/;

  • - Време на явяване /доставяне/;

  • - Радиочестота за връзка;

  • - Име и длъжност на заявителя.

Заявки за ресурси имат право да изготвят:

  • Ръководителят на мястото на аварията или бедствието;

  • Началникът на секция “Логистика”

  • Снабдителното подразделение /формирование/.

При аварийно-спасителни работи ресурси се осигуряват основно от ресурсите на МВР, ДА "Държавен резерв и военновременни запаси", МО и от други източници. Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи създават за техни нужди ведомствени военновременни запаси при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет и могат да ги освободят по решение на Министерския съвет по искане на Междуведомствената комисия.

Материални ресурси по смисъла на Закона за държавните резерви и военновременните запаси са суровини, материали, горива, хранителни продукти, полуфабрикати, комплектуващи изделия за непосредствено производство, резервни части, лекарства, болнични комплекти, машини, инструменти, прибори и други, които се заделят за военновременни запаси.

Кризисни запаси по смисъла на Закона за държавните резерви и военновременните запаси са определени по вид и количество материални средства, които държавата създава и поддържа за използване по време на кризи и са част от държавния резерв. Председателят на агенцията освобождава държавни резерви и военновременни запаси съобразно компетентността си и своевременно уведомява Министерския съвет и заинтересуваните министри за извършеното освобождаване.

Материални ресурси могат да постъпват за различни дейности, от дарения, завещания, местен референдум или предоставени от физически, юридически лица и национални и международни организации.




Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница