Лекция1 обши положения § понятие за семейното право на рб I. Семейно право, семейни отношения, семейство

Семейното право е клон от единната правна система на Република България. То се отличава от останалите правни клонове по своя предмет, т. е. по кръга на обществените отношения, които урежда. Семейното право е този правен клон, който урежда отношенията, основани на брак, родство и осиновяване, както и настойничеството и попечителството. Чл. 1 от Семейния кодекс определя своя предмет на регулиране така: „Семейният кодекс урежда отношенията, основани на брак, родство и осиновяване; настойничеството и попечителството."

Отношенията, основани на брак, родство и осиновяване, са семейните отношения. По-конкретно това са отношенията:

1. 
   между съпруга и съпругата;
   
2. 
   между родителите и децата, както и между другите роднини по права линия и по съребрена линия;
   
3. 
   между осиновителите и осиновените, както и между роднините по осиновяване, чийто кръг зависи от типа на осиновяването.
   

В основа на семейните правоотношения е въздигнат по начало бракът. Той поражда съгласно закона централното ядро от семейни права и задължения. Това са отношенията между съпрузите. Наличието на съпруг и съпруга формира семейство. Отношенията между тях са първичните семейни отношения. От този център възниква и се разгръща по-нататъшната система от семейни връзки.

Същевременно наличието на две и повече деца създава семейно-правни връзки между самите тях. Това са отношенията между братята и сестрите. Появата на техни собствени деца и следващи потомци разширява кръга на семейните връзки във вертикално и хоризонтално направление. Създават се правоотношения между по-далечни възходящи и низходящи - дядо, баба и внуци, прадядо, прабаба и правнуци и пр. Също - отношения от по- далечно разклонение - между чичо, леля, вуйчо и племенници, както и между братовчеди. Семейната общност надхвърля рамката на съвместното съжителство и общото домакинство. Понятието семейство придобива по-широко съдържание. Всички тези семейни права и задължения, в основата на които пряко или непряко лежи фактът на раждането, биологическата връзка, могат да се редуцират към една обща категория. Това са права и задължения, произтичащи от родството.

Семейноправни връзки, подобни на основаните върху родството, възникват и чрез осиновяването. То „наподобява природата". Осиновяването създава по юридически път права и задължения на родители и деца, от които се развива следващата система от семейни връзки.

По този начин юридическите факти, с които действащият български семеен закон свързва възникването на семейни правоотношения, са бракът, родството, осиновяването.

Съвкупността от лицата, свързани помежду си с установени от закона права и задължения, произтичащи от брак, родство или осиновяване, образуват семейството като институция на семейното право.

Понятието „семейство" може да се разглежда в двояк смисъл - по-широк или по-тесен.

Семейство в по-тесен смисъл е съвкупност от лица, свързани с правни връзки на брак, родство или осиновяване, и съвместно живеещи в общо домакинство. Самото то може да се яви в различен вид и състав: семейство, състоящо се от двама съпрузи - то се основава само на брак; семейство, състоящо се от съпрузи и деца -то се основава на брак и родство; семейство, състоящо се от един родител (например самотна майка, вдовец) и децата му - то се основава само на родство; семейство, състоящо се от съпрузи осиновители и осиновено дете - то се основава на брак и осиновяване; семейство, състоящо се от един осиновител и дете - то се основава само на осиновяване; семейство, състоящо се от син, снаха, внуци - то се основава на по-сложно съчетание от брачни и родствени връзки, и т. н.

Семейство в по-широк смисъл е съвкупност от лица, свързани с правни връзки на брак, родство или осиновяване, без оглед на това, дали живеят съвместно в общо домакинство. От тази гледна точка едно лице може да принадлежи на няколко семейства. Така съпругът принадлежи на семейството, състоящо се от неговата съпруга и деца, както и на семейството на своите родители, братя, сестри и други роднини.

Според основния смисъл, който се влага в понятието „семейство" по различни поводи и в различни нормативни актове (Конституция, Закон за наемните отношения, Наказателен кодекс, Закон за всеобщата военна служба и др.). Но законодателството не съдържа единно определение, меродавно за всички случаи. Защото различните закони не влагат в понятието „семейство" идентичен смисъл. Те включват в него по-широк или по-тесен кръг лица, добавяйки или не белега общо домакинство. Това зависи от различните цели и потребности на правното регулиране в съответната област. Затова за всеки случай е меродавно решението на съответния закон. Тук се има предвид понятието „семейство" от гледна точка на семейното законодателство.

Семейството е сложно обществено явление. Неговата сложност, функции и развитие са изяснени от научните изследвания за обществото. Организацията на семейството и семейните отношения се обуславя от обществено-икономическите условия и се развива паралелно с тях. В резултат от тази обусловеност семейството е преминало в своето историческо развитие през различни форми, т. е. строй на семейните отношения. Той е исторически преходен, но не и семейството като такова. Без семейството е немислимо съществуването и развитието на човечеството. С унищожаването на всяко семейство би трябвало да се прекрати и самият човешки род. Защото по основната си същност семейството е обществена форма именно за продължение на човешкия род. Основните му субекти са мъжът и жената, родителите и децата. Основното му съдържание са отношенията между тези лица.

II. НАСТОЙНИЧЕСТВОТО И ПОПЕЧИТЕЛСТВОТО -ПРЕДМЕТ НА СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС

Наред със семейните отношения Семейният кодекс урежда и настойничеството и попечителството. Настойничество и попечителство се учредяват по отношение малолетни и непълнолетни деца, чиито родители са неизвестни, починали или лишени от родителски права, както и по отношение на лица, поставени под пълно или ограничено запрещение. Институтът има комплексен юридически характер. Отношенията между настойника или попечителя и органа по настойничество и по попечителство са административно-правни. Отношенията между настойника или попечителя и поднастойния или подопечния съответстват по форма и предназначение на семейни отношения. Те представляват заместване на родителски грижи. Това е основното съображение за цялостно уреждане на настойничеството и попечителството именно от Семейния кодекс.

Семейното право, според автора, е самостоятелен клон от правната система на РБ. То не е част от гражданското право.

Това схващане се поддържаше у нас от проф. Л. Василев и проф. Н. Меворах още преди Семейния кодекс. Основните аргументи, които и днес остават меродавни, са следните:

1) Различен е характерът на регулираните отношения. Докато основен предмет на гражданското право са имуществени отношения, основен предмет на семейното право са лични, неимуществени отношения. Произтичайки от брак, произход, близко родство, осиновяване, тези отношения в преобладаващата си част са лишени от икономическо съдържание. Имуществените отношения между съпрузите, между родителите и децата не са главното и определящото в семейната общност. Те имат вторично и подчинено значение. Поради това уредбата им придобива съответно нормативно своеобразие. Тази уредба е подчинена на регламентацията на личните отношения и поставена в услуга на функциите на семейството.

2) Но даже и да допуснем, че белегът „имуществени отношения" не е меродавен като формален разграничителен критерий, остава друго, което е основното и решаващото: семейните отношения несъмнено представляват отделна и обособена категория житейски отношения в обществото. Това са отношения със специфичен характер и особено значение. Те представляват своеобразен комплекс от емоционални, нравствени, биологически, икономически връзки, особено съчетание от лични и имуществени елементи. В основата си тези отношения не са създадени от правото. То ги намира като предварително дадени. Семейните отношения се отличават и с трайния си характер, родството е непрекратимо, а бракът и осиновяването са замислени като пожизнени.

Поради всичко това регулирането на семейните отношения изисква самостоятелни норми. Тези норми са основани на собствени принципи. Те са подчинени на самостоятелни обществени функции и задачи: създаване на семейство, продължение народа, възпитание на децата и пр.

3) Ясна законодателна диференциация бе осъществена у нас през 1968 г. посредством първия Семеен кодекс. Последният ликвидира една нормативна композиция, която сглобяваше семейното право върху обща плоскост с други хетерогенни материи (например за сдруженията с нестопанска цел и за фондациите).

Не е достатъчен аргумент за противното виждане връзката, взаимодействието, проникването между семейното и гражданското право. В една или друга степен подобни контакти и обусловеност съществуват между всяко едно от тях и другите правни клонове, както изобщо между всички клонове на правото (заемане на легални понятия, взаимно използване на установени институти и решения, съгласуване на нормативни разрешения, препращания, включване на норми от други клонове при нормировката на институти от дадена област и т. н.). Самият Семеен кодекс съдържа редица процесуални разпоредби, редица административно-правни разпоредби. И това е закономерно. Правните клонове не са някакви разхвърляни и логически несвързани групи от норми. Те са обединени в единна система. Делението им е доста относително.

Семейното право се намира в най-тясна и най-специална връзка именно с гражданското право. Тя надхвърля качествено връзките му с останалите правни клонове. Защото семейното право се е „роило" от гражданското. '

Общ е методът на регулиране. Обши са ред понятия. Семейните и гражданските правоотношения си остават най-тясно преплетени житейски и юридически. Тази особено плътна обвързаност е основание за изрично предвиденото в § 1 СК субсидиарно приложение на гражданското право по въпросите, по които кодексът не съдържа разпоредби. Затова понятията, принципите и разрешенията на гражданското право се привличат нашироко в процеса на настоящото изложение. Съвсем уместно, разбира се, субсидиарното приложение на гражданското право е обозначено като „съответно". То трябва да бъде съобразено със спецификата на семейните отношения.

Прочее, семейните отношения са обособена категория обществени отношения. И поради това институтите на семейното право образуват свое, отраслово единство.

ІІ. СЕМЕЙНО ПРАВО И ДРУГИТЕ КЛОНОВЕ НА ПРАВОТО

Семейното право се намира в контакт и взаимодействие и с другите правни клонове. Семейството и семейните връзки имат много страни и различни проявления. Тяхното функциониране и закрила се обезпечават чрез система от правни средства. Въпроси на семейството се уреждат от разнообразни правни норми. Но не всяка правна норма, засягаща такива въпроси, е семейноправна. Разграничителният критерий за характера на нормата е предметът на регулиране, естеството на урежданите отношения. Не е меродавен и нормативният акт, в който нормата е поместена. Често нормативен акт от дадена правна област съдържа другоотраслови норми. Това произтича от необходимостта за единна нормировка на единните явления, която трябва да бъде разположена систематически според определящата им същност. Затова и семейният закон съдържа определени процесуалноправни, административноправни, гражданскоправни норми. А семейноправни норми могат да бъдат открити в други нормативни актове.

Непосредствена е връзката на семейното право с държавното и административното право. Особено тясна е неговата връзка с гражданско-процесуалното и международно частното право. Съществува връзка и с трудовото право, наказателното право и др.

1 ) Държавното право е съвкупност от норми, които закрепват обществено-политическото и обществено-икономическото устройство на страната, основите на правното положение на гражданите, както и основните принципи, отнасящи се до държавните органи. Държавното право съдържа основните принципи, върху които е изградена цялостната правна система. Те са формулирани в Конституцията на НРБ. Тези принципи са отразени и конкретизирани в отделните правни отрасли, включително и в семейното право. Характерна илюстрация е началото за равноправие в семейните отношения - между съпруга и съпругата, между бащата и майката, между брачните и извънбрачните деца. То отразява държавноправния принцип за равноправие на всички граждани. Конституционните норми са държавноправни, а нормите на семейния закон, които ги конкретизират в семейните отношения, са семейноправни.

2) Административното право урежда обществените отношения, възникващи и развиващи се в процеса на осъществяване на администрацията или държавното управление. Характеризира се с прилагане на властническия метод на правно регулиране. Връзката на семейното право с административното се наблюдава най-ясно в случаите, когато възникването или осъществяването на семейни права и задължения се извършва с участието на държавен орган, упражняващ административна дейност (например сключване на брак). Развиват се отношения между държавен орган и граждани, разположени във „вертикална плоскост", включващи елемент на власт. Тези отношения са административноправни, а нормите, които ги уреждат - норми на административното право. Отношенията между гражданите като членове на семейството, свързани с брак, родство, осиновяване, макар учредени или осъществени с участието на административен орган, са семейни отношения. Нормите, които ги регулират, са норми на семейното право. Административни са например разпоредбите относно: дейността на длъжностното лице по гражданското състояние при сключване на брак и при извършване на припознаване, дейността на общинския съвет по съставяне на нов акт за раждане при пълно осиновяване, дейността на органа по настойничеството и по попечителство и т. н.

3) Гражданскопроцесуалното право урежда защитата на накърнените граждански права. То осигурява зашитата и на накърнените семейни права. Чрез конститутивни съдебни актове се създават и разрушават семейни връзки. Взаимодействието на семейното право с него е особено дълбоко. То произтича от диалектическото единство между материално право и процес, което на свой ред следва от връзката между право и държавна принуда. Едната страна на гражданскопроцесуалните правоотношения е държавен юрисдикционен орган, овластен да дава защита и да налага санкция за накърнени семейни права. Затова правоотношенията включват елемент на власт и подчинение.

При тази функционална връзка е налице взаимно влияние: нормите на процеса са съобразени с възможните форми за накърняване и за възстановяване на семейните права; а перспективата за осъществяване на семейните права чрез процесуалната принуда въздейства превантивно и стимулира към осъществяване на семейноправ-ните норми.

Но в рамките на това функционално единство се запазва обособеността на двата правни клона, естеството на отделните правоотношения и характеристиката на конкретните правни норми.

Множество разпоредби, макар включени в СК, си остават процесуалноправни. Например относно: исковете за развод и унищожаване на брака, продължаването на започнат брачен процес, исковете за установяване и оспорване на произход, производството по допускане на осиновяване, производството по лишаване от родителски права и пр. Те са привлечени в материалния закон с оглед единството и концентрацията при нормировката на съответните институти.

4) Международната частно право има за предмет гражданските правоотношения с международен елемент. В понятието „граждански правоотношения" се влага широк смисъл, като се включва и съответният тип семейни правоотношения.

Въпросът за мястото на международното частно право в правната система тук не би могъл да се разисква. Както и то да бъде схванато, нормите на международното частно право са предмет на самостоятелна наука и учебна дисциплина. В нейния обсег се включва и Глава единадесета на Семейния кодекс, озаглавена „Приложим закон при семейните правоотношения с международен елемент". Извод : липсата или наличието на подобен елемент в семейното правоотношение е разграничителният белег за третиране на последното като предмет на семейното или на международното частно право.

5) Семейното право има множество допирни точки с трудовото право, което урежда обществените отношения, възникващи непосредствено по повод приложението на работната сила. Например: трудовоправни аспекти на майчинството, наследствени пенсии на членовете на семейството и др. Трудовото правоотношение в този случай се предпоставя от съответно семейно правоотношение. Но и двете запазват своята отраслова характеристика. Отношенията на лицата, макар членове на семейството, във връзка с приложението на работната сила, включително във връзка с материалното обезпечаване на държавното обществено осигуряване, са трудови отношения. Те се регулират от нормите на трудовото право.

6) Семейното право се намира в контакт и с наказателното право, което регулира обществените отношения, свързани с извършването на престъпление и налагането на наказание на престъпния деец. Израз на взаимодействието е обособената група “Престьпления против брака, семейството и младежта" (чл. 176-186 НК). Редица деяния с висока обществена опасност, застрашаващи или увреждащи семейните отношения, са въздигнати в престъпления. В това качество те са свързани с наказателна отговорност. Същевременно тези деяния представляват нарушения на семейни задължения. В това качество те са свързани с неблагоприятни семейноправни последици. Например: извършване на двубрачие, неполагане грижи за дете, недоставяне на издръжка и пр. Санкционирайки този род деяния, наказателното право оперира с понятия и институти, заети като предварително дадени от семейното право: сключване на брак, пречка за брак, издръжка, възходящи, низходящи и пр.

Всички тези връзки и сходства не накърняват разграничението между двата правни клона и между съставляващите ги норми, което се обуславя от посочените предмети на регулиране.

Съгласно общоприетото тройно разграничение, „семейното пра'во" може да се разглежда като правен клон, като наука и като учебна дисциплина.

1 ) Семейното право като правен клон, т. е. като обективно право, е съвкупността от нормите, регулиращи семейните отношения. По предмет на регулирането се отличава от останалите правни клонове.

2) Семейното право като наука има за предмет семейното право като правен клон. С други думи, семейноправната наука е науката за семейното право. Тя се състои в теоретическото изследване и изясняване на неговото възникване и развитие, същност и функции, понятия, принципи и институти, приложение и закономерности на развитие. В обхвата си семейноправната наука привлича и тези другоотраслови норми, които са неразривно свързани с институтите на семейното право. Главните от тях са включени в самия СК. Така науката за семейното право придобива известно разширяване в сравнение със семейното право като правен клон.

3) Семейното право като учебна дисциплина е съвкупността от правни знания относно обективното семейно право (съпроводено с неразривно свързаните другоотраслови елементи). Нейният предмет съвпада с предмета на науката за семейното право. Но учебната дисциплина семейно право се отличава с дидактическото насочване на семейноправната наука. Тази учебна дисциплина превръща науката за семейното право в знание на учащите се.
§ 3. ПРИНЦИПИ НА СЕМЕЙНОТО ПРАВО НА РБ

I. ПОНЯТИЕ

Принципи на българското семейно право са неговите основни начала. Те представляват най-общи, ръководни нормативни положения, върху които е изградено разгърнатото регулиране на семейните отношения. Те са конкретизирани в съдържанието на отделните семейноправни институти и норми.

Принципи на семейното право са всички негови основни начала. Някои са присъщи изключително нему, други характеризират няколко правни клона, трети са общи за цялата правна система. Някои от принципите са прогласени изрично, други са изразени мълчаливо чрез съдържанието на нормите, които обуславят. Пълната характеристика на семейното право се получава само чрез съвкупността от всички тези принципи.

Основните принципи са прогласени в чл. З СК: „Семейните отношения се уреждат съобразно следните принципи:

• 
  закрила на брака и семейството от държавата и обществото;
  
• 
  равноправие на мъжа и жената;
  
• 
  доброволност и трайност на брачния съюз като основа на семейството; всестранна защита на децата;
  
• 
  равенство на родените в брака, извън брака и на осиновените деца;
  
• 
  зачитане на личността;
  
• 
  грижа и подкрепа между членовете на семейството."
  

Тази закрила намира израз в многобройни групи от правила. Някои от тях гарантират стабилността на брака (например условия и пречки за брак). Други са насочени към предотвратяване на развода (например по-строг негов режим). Трети целят улесняване на осиновяването, което укрепва семейството и пр. Принципът е проява на конституционното начало, че „Семейството, майчинството и децата са под закрилата на държавата и обществото" (чл. 14 Конст.). Закрилата на семейството като принцип на кодекса е негово вътрешно съдържание. Тя трябва да се отличава от закрилата на семейството като преследвана от кодекса цел. Също от закрилата извън Семейния кодекс.

Това е извънредно важен принцип на съвременното семейно право. Той изразява отликата му от старото право, което се характеризираше с неравноправие на жената и приоритет на мъжа в семейството. Равноправието между мъжа и жената в семейните отношения е част от решаването на историческия социален проблем за освобождаване и изравняване на жената. Принципът пронизва цялото семейно право и се проявява във всички негови области: в отношенията между съпруга и съпругата, в отношенията между родителите и децата, в режима на развода и пр. Той е в съответствие с конституционното начало за равенство на всички граждани пред закона и за забрана на ограничения или привилегии, основани на пола на лицата (чл . 5, ал. 2 Конст.). Също - на нарочната разпоредба, че „Съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството" (чл. 46, ал. 2 Конст.). Принципът е в съответствие и с приетата от ООН през 1975 г. „Декларация за отстраняване на дискриминацията по отношение на жените".

Бракът е нормална основа на семейството. По нашето право той е доброволен съюз. Той е освободен от консервативни правни ограничения (отрасов, национален, верскии друг характер). Встъпването в брак зависи изключително от личната воля. То не се обуславя от ничие друго съгласие. Принудата за сключване на брак го прави унищажаем. Доброволността на брака е съчетана с началото за неговата трайност. Кодексът се стреми към укрепване и стабилност на брака и семейството и към предотвратяване на тяхното разпадане. Съчетанието между доброволност на брака и трайност на брака определя мярката на свободата за развод. В принципа намира проявление конституционното начало, че „Бракът е доброволен съюз между мъж я жена..." (чл. 46, ал. І Конст.). Намира осъществяване и приетата от ООН през 1962 г. „Конвенция за встъпването в брак, брачната възраст и регистрацията на браковете".

Всестранната защита на децата е цел на Семейния кодекс, но същевременно основно юридическо начало в неговото съдържание. Тя пронизва цялата регламентация, засягаща децата. Тяхната защита е основен смисъл на всички правила, отнасящи се до положението им в семейството (установяване на техния произход, задължения на родителите, лишаване от родителски права, устройване на децата при развод, осиновяване и пр.). Интересът на децата е основен критерий при решаване на всички спорове и въпроси. Конституцията предвижда, че „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата" (чл. 47, ал. І Конст.). Тя още предвижда, че „Семейството, майчинството и децата са под закрилата на държавата и обществото" (чл. 14 Конст.), Този и следващият принципи са в съответствие и с приетата от ООН през 1989 г. „Конвенция за правата на детето".

Равноправието на брачни и извънбрачни деца, наред с равноправието на мъжа и жената, е друго голямо историческо завоевание. То отрича дискриминацията на извънбрачните деца (наричани „незаконно родени"), характерна за предишното право. Равноправието е в съответствие с конституционния принцип, че „Децата, родени извън брака, имат равни права с родените в брака" (чл. 47, ал. З Конст.). Равенството се отнася до всички права: за грижи, за издръжка, за наследяване, за връзки с роднините и т. н. Кодексът прокламира още едно равноправие - на осиновените с рождените деца (брачни и извънбрачни). По този начин се отрича допусканото в някои случай различно третиране на осиновените деца и на родителите осиновители.

Този принцип намира израз в нравствените изисквания към членовете на семейството. Също - в правните форми за защита на техните морални интереси и за съобразяване с тяхната воля и чувства (например изискване за съгласие или изслушване на мнение по различни въпроси). Характерно проявление на принципа е отговорността за укоримо поведение в семейните отношения. Тя приема различни конкретни форми в отношенията между съпруга и съпругата, между родителите и децата, между близките роднини (например развод по вина на неизправния съпруг, лишаване от родителски права поради виновно поведение, изгубване право на издръжка поради тежко провинение и пр.).

Принципът лежи в основата на многобройни задължения и права. Негов израз са съпружеските задължения за взаимно уважение, помощ, разбирателство и вярност, както и за съдействие в грижите за доведени и заварени деца. Негов израз са задълженията на родителите и осиновителите да се грижат за децата, както и задълженията на децата да уважават своите родители и да им помагат, да се грижат за тях при определени условия, да уважават своите дядо и баба и да им помагат, да уважават и да помагат да втория си баща или втората си майка. Характерно проявление на принципа са задълженията за издръжка между членовете на семейството.

Наред с посочените принципи, изрично прокламирани от Семейния кодекс, той съблюдава и други основни юридически начала, утвърдени в областта на семейното право. Такова начало е държавното регулиране на семейните отношения (т. е. изключване компетентността на църквата). Друго начало е равноправието на всички граждани в семейните отношения. То съответства на следния конституционен принцип: „Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегиите, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние." Принципно значение има и правилото за валидност само на гражданския брак. То е закрепено и в Конституцията, която предвижда, че „Законен е само гражданският брак" (чл. 46, ал. 1, изр. второ Конет.). От подобен порядък е и принципът за еднобрачието (моногамията), т. е. допустимостта само на един редовен брак.

Те са тясно преплетения неговите принципи. Касае се все до най-общи положения, отнасящи се до отношенията между хората в обществото. Те се изразяват даже в сходни формулировки. Взаимодействието между принципи и цели се проявява и в това, че осъществяването на принципите съдейства за постигане на целите, а между целите може да се постави и реализацията на принципите. Но тази връзка и взаимодействие не заличава разликата между двете категории. Тя е изразена ясно и от СК: чл. 2 сочи целите на кодекса, а чл. З - принципите за уреждане на семейните отношения^

Най-общо казано, принципите на семейното право са нормативни положения. А целите не са норми. Те са социални ефекти, към чието осъществяване са насочени нормите на семейното право.

Основните цели са прогласени в чл. 2 СК: „Целите на този кодекс са: закрила и укрепване на семейството; всестранна защита на децата и възпитаването им в преданост към родината; развитие на взаимопомощ, привързаност и уважение между всички членове на семейството и възпитаването им в чувство на отговорност пред семейството и обществото; защита на правата и интересите на поставените под настойничество и попечителство."

ІІ. ОТДЕЛНИ ЦЕЛИ

а. Закрила и укрепване на семейството

Това е основната цел на целия кодекс. Всички негови разпоредби са подчинени на този вътрешен стремеж. Целта намира най-обща опора в конституционния принцип, че „Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото (чл. 14 Конст.). „Закрила" на семейството е предпазването му от въздействие на неблагоприятни фактори. „Укрепване" на семейството е осигуряване на неговата стабилност и благополучие. Това се отнася както до конкретното семейство, така и до семейната институция в обществен мащаб. Закрилата на семейството е не само цел, но и принцип на кодекса. Тя е също идваща „отвън" закрила, представляваща задача на държавата и обществото. Касае се до различни неща.

Понятието „защита" на децата е употребено в най-широк смисъл. Като негов синоним се използва понятието „закрила", както и понятието „грижи". Всестранната защита на децата е първостепенна задача на държавата и обществото. Тя се осигурява от различни нормативни актове и разпоредби. Но особено широка, непосредствена и ефективна е ролята на семейното законодателство. „Всестранна защита на децата" означава комплекс от грижи за осигуряване на моралните и материални интереси на децата за тяхното правилно развитие и социално формиране.

Грижите за децата включват и тяхното добро възпитание. Кодексът поставя специално ударение върху патриотичното възпитание.

в. Развитие на взаимопомощ, привързаност и уважение между всички членове на семейството и възпитаването им в чувство на отговорност пред семейството и обществото

Основният смисъл на тази цел на Семейния кодекс енравственото възпитание на всички семейни членове и нравственото съдържание на техните отношения. Като се стреми към постигането й, семейното право определя съобразно с изискванията на морала дължимото поведение в семейните отношения. То установява благоприятно третиране при неговото съблюдаване, както и санкции при неговото нарушаване.

Функциите на семейството са посочени синтетично в чл. 4 СК. Те са определени съобразно социалната роля на семейството и в съответствие с целите в принципите на семейния кодекс:

“Основни функции на семейството са: раждане, отглеждане и възпитаване на децата; осигуряване на възможности за развитие на способностите на всички членове на семейството, както и на условия за изпълнение на трудовите и обществените им задължения; създаване в семейството на отношения, основани на уважение, привързаност, дружба, оощи усилия и взаимна отговорност за неговото развитие; полагане на грижи и подпомагане морално и материално на възрастните, болните и нетрудоспособните членове на семейството."

В теорията се предлагат различни формулировки и варианти. Съдържанието на чл. 4 СК може да се сведе към няколко централни функции:

1) Естествена функция. Тя се състои във възпроизводството човешкия род. Раждането на децата се сочи на първо място от чл. СК.

2) Икономическа функция. Тя се състои в материалната взаимен помощ между членовете на семейството и по-специално в матерлиалното подпомагане на нетрудоспособните, възрастните, болните.

3) Идеологическа функция. Тя се състои във възпитаването на членовете на семейството и специално на подрастващото поколение във внедряването на морала и хуманизма в семейните отношения. Подобна насоченост имат и изискванията за осигуряване развитието на способностите на семейните членове и на условията за изпълнение на прудовите и обществените им задължения. Тази функция изразява и връзката между семейството и обществото.
§ 6. ЗАКРИЛА НА СЕМЕЙСТВОТО ИЗВЪН СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС
Наименованието „Закрила на семейството" носи специалната разпоредба на чл. 5 СК. Закрилата по този текст се отличава от закрилата по чл. 2 СК, посочена между целите на кодекса. Тя се отличава и от закрилата по чл . З СК, посочена между принципите на кодекса. В последните случаи се касае до вътрешна целенасоченост и вътрешно съдържание на установената от кодекса уредба. Но с това закрилата на семейството не се изчерпва. Тя представлява комплексна обществена задача. Осъществяването й чрез семейното право е само една от нейните форми. На решаването на тази сложна задача са посветени правила и на други правни клонове, както и различни способи за обществено въздействие. Именно идващата отвън закрила на семейството, осъществявана от държавата и обществото, е предмет на чл. 5 СК: „Обществото и държавата осигуряват условия за развитие на семейството, насърчават раждаемостта, защитават и поощряват майчинството в подпомагат родителите в отглеждането и възпитаването на децата. Те полагат грижи за подготовката на младите хора за брачен живот."

Значението, което в световен мащаб се придава на семейството и семейните ценности, личи от факта, че 1994 година е обявена от ООН за международна година на семейството.

Действащото българско семейно право е продукт на продължително, сложно и диналшчно развитие. Това се отнася както до законодателната техника при изграждането му, така и до основните начала на регламентацията.

В началния етап на своето развитие българското семейно право не беше уредено в единен нормативен акт - нито като част от гражданска кодификация, каквато липсваше, нито в специален семеен закон. Отделни негови материи и въпроси се уреждаха от отделни закони, заимствани от западноевропейското гражданско право. Но тези издадени от държавата закони, и в съвкупността на разпоредбите си, не съдържаха цялото семейно право. Материята на брака и развода се уреждаше от църковното право на Екзархийския устав (за православните). И най-после, писаното право, дори в съчетанието си на светско и църковно, не обхващаше цялостното съдържание на семейното право. При откъслечното уреждане на отделните институти и отношения, в писаното право се получаваха празноти и неуреденост на въпроси от никакъв нормативен акт. Така стояха например нещата с много аспекти на отношенията между съпрузите и особено - с имуществените отношения. Считаше се, че трябва да намери приложение обичайното право.

Семейното право от този период се характеризираше не само с технически несъвършено устройство и предметна „недостатъчност". То се съдържаше в източници от края на деветнадесетия и първата половина на двадесетия век и бе основано на присъщи за времето си начала, които днес бихме окачествили като анахронични и консервативни, недемократични или даже нехуманни. През следвашите десетилетия те бяха смекчени или преодолени в самите европейски законодателства, послужили на времето като образец на нашето. Коренно различни начала бяха възприети във вътрешните правни системи и в международен план. Но по онова време картината бе контрастна. Уредбата на семейните отношения установяваш различни дискриминации и неравноправия на субектите: неравноправие на съпруга и съпругата, на майката и бащата, на децата от мъжки и женски пол, на брачните и извънбрачните деца. Признати бяха своеобразни властнически зависимости в семейните отношения - „съпружеска власт", „родителска власт". Установени бяха многобройни и немислими днес пречки и забрани за лицата.

След обществено-политическата промяна от четиридесетте години бяха прогласени нови юридически начала, меродавни и за семейното право. Макар подчертано оцветявани политически наричани „социалистически, тези начала, по основната си същност, бяха и са прогресивни, демократични и хуманни. Те имат универсално значение и съответстват на съвременните изисквания, прокламирани в международни актове, конвенции и декларации на ООН. Например относно: равноправието на мъжа и жената, закрилата и правата на детето, равноправието на брачните и извънбрачните деца, забраната за дискриминации в семейните отношения по какъвто и да е белег и т. н. Що се касае до правотворческата технология, основно начало бе държавното регулиране на семейните отношения. Компетентността на църквата и на нейното право бяха елиминирани. Последователно бяха поставени в действие ред закони, формиращи семейното право в съответствие с новите начала. Заварените нормативни актове продължиха да действат известно време. Първоначално те бяха мълчаливо обезсилвани, доколкото се оказваха в противоречие с въвежданите в действие противоположни и несъвместими правни принципи и решения. След това те бяха и формално отменени и заменени с нова регламентация на семейните отношения. Основните й принципи бяха закрепени конституционно. Самата тя бе изградена чрез последователни нормативни актове, стигнали в края на шестдесетте години до кодификация на семейното право. Първият Семеен кодекс бе заменен след седемнадесет години с втори Семеен кодекс.

След обществено-политическата промяна в края на осемдесетте години Семейният кодекс продължи и продължава да действа. Останаха в сила утвърдените основни семейноправни начала, които получиха ново конституционно закрепване. Но в съответствие със съвременните обществени принципи и конституционни изисквания в областта на семейното право бе извършена със закон своеобразна правнополитическа операция - „деидеологизиране" на Семейния кодекс: уредбата бе освободена от отреченото предишно идеологическо и политическо оцветяване, чрез заличаване на съответни постановки, изрази, понятия, квалификации (например „социалистическо" семейство, „социалистически" морал и др. т.). Конкретното съдържание на уредбата обаче (извън няколко детайла) не бе променено.

ІІ. НОРМАТИВНИ АКТОВЕ - ХРОНОЛОГИЧЕСКИ

Реципирани общо взето от западноевропейското гражданско право, тези закони бяха следните:

Други закони съдържаха отделни норми със семейноправно значение. Така Търговският закон от 1897 г. уреждаше възможността на омъжената жена да се занимава с търговия, както и нейното положение при несъстоятелност на мъжа. Законът за трудовия договор от 1936 г. уреждаше възможността за прекратяване трудовия договор на жената по искане на нейния съпруг.