Лекцията ни тази вечер е озаглавена просто „Рут". Всички помним слайда, който задаваше темата, „Пълна трансформация"

Лекцията ни тази вечер е озаглавена просто „Рут”. Всички помним слайда, който задаваше темата, „Пълна трансформация”: Римляни 12:2: „И не се съобразявайте с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля – това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено”. Цялата тази серия от теми е насочена към църквата. Тя е посветена на Божията църква. И ние разглеждаме в нея всички проблеми, свързани с църквата. Но независимо какви са условията, това е Неговата църква. Имаме такава красиви символи в Библията, боравихме с много от тях, с цялата символика, свързана с децата на Израел, както бива приложена към последния призив за излизане от Египет и Вавилон през последните дни. Но в Библията има чудесни примери за тази църква и тази връзка. Така че тези символи добавят към картината и й придават оцветеност. Нека да погледнем към някои от тях, просто за да се допълни картината, не само за да погледнем към изхода на децата на Бога като цяло, но за да можем да се докоснем донякъде и до личната връзка, която Бог е заложил в словото Си. Ако погледнем към историческата обстановка, от гледна точка на Моав, където децата на Израел разпъват шатрите си точно преди да прекосят Йордан, „Обстановката, в която се случва историята, е ясно зададена в началните думи на книгата: „В дните, когато управляваха съдиите, ...имаше глад по земята”. Това изречение съвсем не дава някаква определена картина, защото глад в Палестина е имало не само на едно място по времето на съдиите. Обаче, сравнявайки родословието на Давид, такова, каквото е дадено в последните стихове на книгата „Рут”, с родословието му от 1-а глава на Матей, откриваме, че като майка на Вооз е отбелязана Рахав. Няма причини да приемем, че това е друга Рахав, не тази от Ерихон. Ако тя е била неговата собствена майка, книгата „Рут” би се появила доста рано в периода на царете. Някои древни традиции, последвани от Йосифус, поставят „Рут” по времето на Илий, което по-добре би се съчетало с идеята за Вооз като прапрадядо на Давид. Всеки вариант би могъл да е верен, тъй като „майка” и „баща” могат също да означават „баба” и „дядо” или „предшественик”.

Аз лично поддържам ранната теория. Не от пристрастие, но просто й симпатизирам. „Моавците били от семитски произход, потомци на Лот, племенник на Авраам. Главното им божество било бог Кемош, който изглежда е изисквал човешки жертви. Това идва от конкорданса и ни дава малко от фона към книгата „Рут”. Известно ни е малко за историята на моавците след доклада за произхода им, който не е бил особено благороден, както всички знаем, до времето на изхода. Известно време след установяването на царството в Израел аморейците завзели тази част на Моав, която се намирала на север от Арнон, но Израел подчинил аморейците и завоювал своя част в това, което иначе било моавска територия преди. Така че фактически те почти са им направили услуга. Когато Валак, син на Зипор, видял израилтяните да се настаняват по самата граница на държавата му, се съюзил с мидяните и извикал на помощ отстъпилия пророк Валаам.”

А ние разглеждахме вече тази символика. Така че сега сме наясно с контекста – Моав е като църква сестра, ако щете, за израелтяните, и цар Саул в крайна сметка поразява моавците и ги подчинява. След това виждаме Давид, който поставя баща си и майка си под защитата на царя на Моав, може би защото семейството му е било свързано с моавците. Така че намирам за мило това, че Давид е бил в такава връзка с Моав. Но накрая той, както знаем, воюва с тях и напълно ги подчинява. Ето какво намираме в конкорданса: ето го богът, на който са се покланяли, Кемош, и четем в 1 Царе 11:7, че „Соломон е построил олтар на Кемош”, така че и той до известна степен е бил чувствителен на тази тема – „отвращението от Моав”. „На хълма, който е преди Ерусалим. И за Молох, за децата на Амон” – бил е изкушен и от това. Очарователно, но това е изисквало човешки жертви, които да се принасят на тези богове. Затова именно Бог нарича „мерзост” – този вид поклонение.

Сега ще прехвърлим книгата „Рут” и ще видим дали този вид символи имат връзка с Божията църква. „Случи се в дните, когато съдиите съдеха, да настане глад по цялата земя. И един човек от Витлеем Юдов...” Имало е два града Витлеем, тук ни се казва кой от тях. Това е същият Витлеем, в който Исус е бил роден. Съвсем специфично е указано, така че да не допуснем грешка, Библията е много прецизна. „И той отиде да престои в моавската земя – той и жена му, и двамата му синове.” Това не е било най-мъдрото, което е можел да направи. Имам предвид, че ние всички правим така, нали? Ние също понякога престояваме сред моавците. Какъв би бил съвременният аналог днес? Мислите ли, че другите протестантски църкви са същите, като тези, които са сред подчиняващите се на Божия закон? Не, не са същите. Обичам тази символика, защото е толкова симпатична. „Името на човека беше Елимелех, а името на жена му Ноемин, а името на двамата му синове”... Предполагам, че на американски английски бихме казали Мейлон за Маалон, нали, няма значение, и Хелеон: „те бяха ефратци от Витлеем Юдов. И дойдоха в моавската земя и там останаха”.

Ако бях родител, това сигурно щяха да са последните имена, които щях да дам на децата си. Това е невероятно. Но не забравяйте, че в библейската символика името винаги отпраща към нещо. Вие не просто давате име. И мисля, че Бог също е вдъхновявал даването на определени имена. И е променял имена, нали?

„И Елимелех, мъжът на Ноемин, умря; и тя остана с двамата си синове. И те си взеха жени моавки, името на едната беше Орфа, а името на другата Рут.” Така че тук вече имаме няколко имена. „... и живееха там около десет години. И Маалон – той е бил съпругът на Рут, - и Хелеон умряха, така че жената остана без двамата си синове и мъжа си.” Така че тя е нямала потомци.

Ноемин се е озовала в проблемна ситуация. И нека да погледнем към тези имена. Харесват ми имената. Елимелех – това име означава „Моят бог е цар”. Ноемин означава „моя веселба, нещо, което ми е приятно”; Рут – „приятел”. Хубаво име, нали? Приятел. Орфа – това е сестрата, „някои мислят, че името Орфа означава „инат, непреклонна”. Други предполагат, че произлиза от “ephrah”, “любезна” или “сърна, кошута”. Може би не е зле. Маалон – това е съпругът на Рут. „Има известна разлика в мненията, що се отнася до значението на това име, както и що се отнася до името на брат му. Едно възможно значение е „болнав, хилав, нездрав”. Бихте ли нарекли детето си „болнав”? Някои може да поддържат становището, че ранната му смърт потвърждава това значение на името. И Хелеон – вероятно това име означава „линеене, вехнене, чезнене”, „креене, загуба на силата, отслабване”. Ето ви две болнави деца, нездрави братя. „Възможно е нито това момче, нито неговият брат, да е бил здрав по рождение.”

„вие бихте ли ги чакали, догде пораснат? – тези съпрузи, които биха излезли от утробата й. – Бихте ли се въздържали заради тях да не се омъжите? Не, дъщери мои; върнете се, понеже съм много огорчена заради вас, гдето Господната ръка се е простирала заради мене. И като плакаха пак с висок глас, орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза при нея.” Духът казва: „Отивай!”, а Рут казва: „Ъ-ъ!”. Но другата казва: „Сбогом!”. Имаше двама синове (в притчата, бел. пр.). Единият каза: „Отивам” и не отиде, а другият каза „Не”, но отиде. Кой от двамата е по-добрият? Малко по-добре би било и двамата да кажат: „Ще отидем”, но в крайна сметка единият преценява – „Не, това е твърде сериозно предизвикателство. Много е тежко. Няма да го направя. „А Рут се привърза към нея.” И тя каза: „Ето, етърва ти се върна при людете си и при боговете си; върни се и ти подир етърва си”. Пак й казва: „Върви!”. „А Рут каза: „Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти; защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде и твоят Бог – мой Бог.” Дали това е пълно споразумение? Да или не? Това е комплексна сделка. Това е пътуване в несигурността, което не всеки е готов да предприеме. Но това е пълно споразумение. Вземаш едното, вземаш и другото. Вземаш Бога, получаваш народа Му. Не можеш да ги отделиш едно от друго. Този подтик – „Отивай си”, срещаме ли го още някъде другаде? Помните ли как Яков се бореше с ангела? И ангелът каза: „Да приключим, отивай си!”. Ако спечелите, какво би се случило? Би било загуба. Това трябва да е било желание на сърцето. С други думи, трябва да разберете с цялото си същество, че ако не се вкопчите в този ангел, ще бъдете изгубен. Това не трябва да е нещо, което просто сте „изтръскали от ръкава си”. И сега – едната сестра казва: „Заминавам. Твърде тежко е.” Но другата казва: „Няма да те оставя да си отидеш, докато не ме благословиш.” И така тя добавя: „Където отидеш ти, и аз ще отида. Където ти живееш, и аз ще живея. Твоят народ ще бъде и мой народ и твоят Бог – мой Бог. И където умреш ти – сега става интересно, - и аз ще умра.” Дали съзираме някакво желание за напускане в определен момент? Може би, когато свекървата вече не е там или по някакъв друг повод? Това става преди тя изобщо все още да се е присъединила. Тя взема решение – тези хора ще бъдат нейният народ. „И там ще бъда погребана.” Няма да те напусна отново. Това е. Такова е решението ми. И когато въпросът опира до връзката с Божия народ, това е решение от наша страна. „Така да ми направи Господ, да, и повече да притури, ако друго освен смъртта ме разлъчи от теб!” Битие 32:26: „Тогава човекът рече: „Пусни ме да си отида, защото се зазори.” А Яков каза: „Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш”.

„Да придобия твоето благоволение, господарю мой; понеже ти ме утеши” В тази стресираща ситуация, при която пристигаме сред абсолютно нови хора, къде да намерим утеха? В Христос. Това е нашата единствена утеха. Защото в началото, преди да стъпите здраво на цялата тази основа, не е лесно. „понеже ти ме утеши” И трябва да се държите за Него и да кажете „Няма да Те пусна да си отидеш”, защото това е всичко, което ще имате. „и понеже говори благосклонно на слугинята си” Това ви дава информация за характера на Исус. „ако и да не съм като някоя от твоите слугини” Не съм все още една от тях. Трябва да се установя в тази църква. Идвам от дадена ситуация, излизам от този свят, от спиритизма, от наркотиците, от каквото и да е, от Вавилон. И идвам в църквата. И все още нямам този опит. Но ти благодаря, че си мил и дружелюбен към мен.

„И взе това, та влезе в града и свекърва й видя колко класове бе събрала; и Рут извади, та й даде онова, което беше оставила, след като се беше наситила.” Тя не е запазила това за себе си. Какво е започнала да прави със събраното? Споделила го е. От самото начало, дори да изглежда, че вървиш зад другите, започни да споделяш. „И свекърва й рече: „Къде събира днес класове? И где работи?” Това е важен въпрос. Къде събираме ние през деня? Откъде ние извличаме вдъхновението си през деня? „Благословен да бъде оня, който те пригледа.” И тя яви на свекърва си в чия нива бе работила, като каза: „Името на човека, у когото работих днес, е Вооз.” Това е очарователно име, ще стигнем до него по-късно. „И Ноемин рече на снаха си: „Благословен от Господа оня, който не лиши от милостта си ни живите, ни умрелите.” Рече й още Ноемин: „Тоя човек е от нашия род, близък нам сродник.” Той е много близко свързан. Тя казва „близък нам сродник”. „И Рут, моавката, каза” Сега обърнете внимание какво тя казва. „При това той ми рече: „Да не се делиш от момчетата ми, докато не свършат цялата ми жътва.” Колко време? До края. Вие не напускате тази църква. Говорим за символиката, свързана с църквата. Не напускате, докато жетвата не приключи, било то защото заспивате, или защото Господ идва с облаците от небето. Стоиш тук. Ето бележка за вас: „Тя казва колко любезен е бил Вооз към нея; а не как е господствал над нея. Смирението учи не само да не прославяме себе си, но и да не се изтъкваме, използвайки славата, която другите са ни дали.” Това е важен урок, който трябва да научим. Много ни допада човешката слава. Добре. Това е връзка и тя ще бъде дълготрайна – до края, до жетвата на душите.

Не искам да отивам прекалено далеч със символиката, така че ще я оставя дотук. „И като дойде при свекърва си, тя й каза: „Що ти стана, дъще моя?” Всъщност тя й казва: „ Коя си ти?” Това не е въпрос, изразяващ съмнение, а учудване: „Уау, какво е станало с теб, гледай, виж се!” „Случило ли се е наистина? Трудно ми е да повярвам. Как успя да си дойдеш толкова рано?!” „Какво се е случило?” Вълнението. „И тя й разправи всичко, що й стори човекът.” Имало ли е друга жена, която е направила същото нещо? Имаше ли друга жена някъде до един кладенец, която каза на другите всичко – и всички неща? „Каза още: „Даде ми тия шест мери ечемик, защото ми рече: „Да не си идеш празна при свекърва си”. А тя рече: „Седни, дъще моя, догде видиш как ще се свърши работата; защото човекът няма да се спре, докато не свърши работата още днес.” Исус не оставя нищо недовършено. Той ще действа за децата Си. Четем: „Във връзката между Христос и народа Му се съдържа прекрасна илюстрация на законите, дадени на Израел. Когато поради бедност евреин беше принуден да се раздели с наследството си и да се продаде като роб, задължението той да бъде освободен заедно с имота си се падаше на най-близкия му сродник.” Ето я историята на изкуплението. „Делото по нашето изкупление заедно с нашето наследство, изгубено поради греха, падна на Него, Който е най-близкият ни сродник. За да ни изкупи, Той стана наш родственик. По-близък от баща, майка, брат, приятел или любим е Господ, нашият Спасител. „Не се бойте!”, каза Той.” Придобивате ли представа? Колко хора идват в тази църква и казват: „Не намерих любовта, която очаквах. Отивам си.” Дали търсят любовта на погрешно място? Не дойдох в тази църква заради хората. Дойдох в нея заради истината. И ако истината е тук, тогава Царят на истината трябва също да е тук и моята връзка с Него е тази, която ме променя в това поле. Не непременно връзките с останалите. Би било хубаво да имаме добри отношения с другите, но първостепенната по важност връзка е с Него. „Не бой се, казва Той, защото Аз те изкупих. Призовах те по име, мой си ти.” „Тъй като ти беше скъпоценен в очите ми и почетен – и Аз те възлюбих; затова ще дам човеци за тебе и племена за живота ти.”

Елън Уайт пише в „Писма до младите влюбени”: „Обичам те!” Колко специални са тези думи между двама млади! Но те стават дори още по-прекрасни, когато са произнесени към нас от нашия Спасител, Който иска да сме щастливи и да намерим радост във връзката си един с друг.

Христос сравнява любовта Си към църквата с любовта между съпруга и съпругата. Писанието съдържа нежни любовни истории, като тази на Яков и Рахил и вълнуващата история на Рут, моавката, която чрез брака си с Вооз се превърна в свързващо звено в родословието на Месия.

Небесният ни Отец е загрижен за любовния ни живот. Чрез вдъхновените текстове на Писанието и Елън Уайт Бог е давал съвети на младите в търсенето им на щастие.”

„Вижте каква любов е дал нам Отец – да се наречем Божии чада.”

„Аз дойдох, за да имат те живот и да го имат изобилно.”

„Тези неща ви говорих, за да може Моята радост да пребъдва във вас и радостта ви да бъде пълна.”

„Този, който наранява вас, наранява зеницата на окото Му.” (Захария 2:8)

Това е връзката, за която говорим тук. Другите – хубаво е, когато те се намират наоколо. Но ако връзката с тях я няма, тази връзка пак трябва да устои.

„Любовта дълго търпи и е милостива; любовта търси начини да бъде градивна. Не се стреми да притежава, не се бори да направи впечатление, нито се стреми да си придава важности, не търси високо положение.

Любовта не безобразничи и не търси как егоистично да извлече полза за себе си. Не се обижда, не се засяга. Не държи сметка за това, че са постъпили с нея зле, и не се радва на слабостта на другите. Напротив, изпитва радост заедно с всички добри хора, когато истината побеждава.

Няма граници на това, колко голям товар може да понесе, доверява се до последно, надеждата й не повяхва; може да надживее всичко. Всъщност тя е единственото нещо, което все още остава, когато всичко друго отпадне.” (1 Коринтяни 13:4-8)

Моята църква. И хората страдаха в църквата. Нашата връзка с Христос е единственото нещо, което ще ни подкрепи. „Господ ми се яви отдавна и рече: „Наистина те възлюбих с вечна любов; затова продължих да ти показвам милост.” (Еремия 31:3)

А в Римляни се казва: „Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашните, нито бъдещите, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.” Това трябва да включва всеки язвителен или отговарящ по язвителен начин църковен член. Списъкът е пълен. Нищо не трябва да ви отлъчи от църквата. Нищо! Ако сте изгонени от църквата, това означава, че връзката ви с Христос не е пълна.

От писанията на Елън Уайт: „Пиша ти, защото обичам душата ти. Скъпи младежо, бих искала да говоря решително към теб, защото искам да бъдеш спасен.

Скъпа моя сестро, писах ти, защото изпитвам любов към душата ти.

Не смятам случая ти за безнадежден; ако беше така, нямаше да напиша тези редове. Приеми укора от Бога. Приеми съвета, даден с любов.”

Имаме нужда да бъдем по-любезни едни към други. И е необходимо да бъдем по-вежливи дори към онези, чийто случай изглежда безнадежден; и към онези, които са очевидно срещу всичко, което ние смятаме.

„И Вооз излезе на портата – това е съдът, нали? – и седна там; и ето, минаваше близкият сродник, за когото беше говорил Вооз. И рече: „Господине, свърни, седни тук. И той свърна и седна.” Той го извиква. Сега той ще преговаря с този друг сродник. „Тогава Вооз събра десет мъже от градските старейшини – числото 10 е интересно – и каза: „Седнете тук.” И седнаха. После рече на сродника: „Ноемин, която се върна от Моавската земя, продава нивата, дела, който принадлежеше на брата ни Елимелех; а аз рекох да ти известя и да ти кажа: „купи го пред седещите тук, пред старейшините на людете ми. Ако щеш да го откупиш като сродник, откупи го; но ако не щеш да го откупиш, кажи ми, за да зная; защото освен тебе, няма друг да го откупи като сродник; и аз съм подир тебе.” И той рече: „Аз ще го откупя.” Аз ще го взема. Страхотно. Ще взема цялата земя. Тогава Вооз му казва... Земята е добра новина, но ето я лошата: „В деня, когато купиш нивата от ръката на Ноемин, трябва да я купиш и от моавката Рут – това е пълно споразумение – жена на умрелия – опс, означава, че това, което ще получиш, няма да бъде твое, а наследството на мъртвия човек – за да възстановиш името на умрелия над наследството му.” Сега виждаме могъществото на себелюбието. „Тогава сродникът рече: „Не мога да изпълня длъжността на сродник, да не би да напакостя на своето си наследство; ти приеми върху себе си моето право да откупя, защото не мога да откупя нивата.” Няма да отстъпя и на йота от себелюбието си – ти я купи. „А в старо време, за да се утвърди всяко дело по откупване и размяна в Израил, ето що беше обичаят: човекът изуваше обувката си, та я даваше на ближния си и така се свидетелстваше в Израил.” Затова сродникът, като каза на Вооз: „Купи го ти за себе си”, изу си обувката.” Сделката беше приключена. Тогава Вооз каза на старейшините и на всичките люде: „Днес сте свидетели, че купувам от ръката на Ноемин всичко, що беше Елимелехово, и всичко, що беше Хелеоново и Маалоново.” Той взема всичко. Цялото пълно споразумение. Няма нищо, което да остава. Аз не мога да задържа нищо. Всичко или нищо.

Бележка към „даде”: този, който отстъпва правото си на друг, събува обувката си и му я оставя. Това беше символичен, важен и практичен ритуал, с който сякаш казваше: „Вземи обувката, с която ходех и стъпвах по своята земя, и в тази обувка влез на нейната територия”. Така че тук той влиза в обувките на друг човек и получава земята. „и я притежавай. Това беше свидетелство и беше прието за достатъчно при всички подобни случаи.”

Сега има друг собственик. „А още и Рут, Маалоновата жена...” Тя е била съпруга на болест. Имала е болен съпруг. Сега получава друг съпруг. Не е ли това мило? Имала е болен съпруг, името му е било „болест”. „придобих за жена” Прехвърляне, предаване, собственичество. „за да възстановя името на умрелия над наследството му, за да се не изличи името на умрелия измежду братята му” Неговият живот е непредаден. И той може да го даде, за да може името на мъртвия да не се заличи. Ако сте женени за болест, ще умрете. Или ако сте женени за другия, ще повехнете. „и из града на обитаването му; вие сте свидетели днес. „Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.” (Йоан 5:24) Имаме съда, имаме живот и смърт, приложени към принципа в Христос.

„докато дойде Старият по дни и се извърши съд за светиите на Всевишния и настана времето, когато светиите завладяха царството.” (Данаил 7:22)

Те няма да бъдат заличени.

„Или не знаете, че светиите ще съдят света?”

Не е ли очарователно това: „за да се не заличи името на умрелия измежду братята му и из града на обитаването му”. Те всъщност ще бъдат също така и съдии, тези мъртви. „Ако прочее, вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малките работи?” Светиите ще съдят света. Ето ги изкупените. Те ще седнат в съда над другите. „И всичките люде, които бяха в портата, и старейшините, рекоха: „Свидетели сме. Господ да направи жената, която влиза в дома ти, като Рахил и като Лия – двете, които са съградили Израилевия дом; и да станеш силен в Ефрата, и да бъдеш знаменит във Витлеем; и от потомството, което Господ ще ти даде от тая млада жена, нека бъде дома ти като дома на Фареса, когото Тамар роди на Юда.”

Бащата на този регион беше един от потомците на Юда.

„И така, Вооз взе Рут и тя му стана жена; и като влезе при нея, Господ й даде зачатие и тя роди син.”

Фарес – беше толкова почитан и потомството му – толкова многобройно, колкото беше неговото семейство; макар да беше роден от странник, Бог благослови толкова много, че семейството му беше едно от петте, към които принадлежаха всички Юдови племена, и беше родоначалник на обитателите на този град.

Така че той е бил бащата на Витлеем. И идва от кое племе? Юда. Лъвът от Юдовото племе. Всички родословни връзки към Христос са включени в тази история.

„Взе Рут” – което е можел да направи, въпреки че тя е била моавка, защото забраната срещу браковете с такива е ограничена в рамките на тези, които продължават да бъдат езичници; докато Рут е искрено приела вярата и е обърната към Бога на Израел. Така всеки, който изоставя всичко за Христос, ще намери повече от всичко заедно с Него.

Така че да се ожени за нея е било законно за него, макар на израелтянин да не е било всъщност разрешено да се жени за чужденец.

„И жените казаха на Ноемин: „Благословен Господ, Който днес не те остави без сродник; нека бъде прочуто името му в Израел. Тоя син ще ти бъде обнова на живота и прехрана в старините ти” Господ се грижи за децата Си. „защото го роди снаха ти, която те обича, която е за тебе по-желателна от седем сина” Тук вече детето е родено.

„И Ноемин взе детето и тури го в пазвата си; и стана му кърмилница. И съседите му дадоха име, казвайки: „Син се роди на Ноемин”. И нарекоха го Овид. Той е баща на Есей, Давидовия баща.

Овид – означава „служене”.

„Пред къщата си той направи два стълба от 30 и от 5 лакътя – обяснение за това, как Соломон е построил храма, идващо от Духа на пророчеството, от „Ривю енд Хералд” – и капителите на колоните бяха на върха на всяка от тях, пет лакътя. И той направи вериги, като на оракул (или Светая Светих, бел. пр.) и ги постави на върха на стълбовете; и направи сто нара и ги постави на вериги. И издигна стълбовете пред храма – един от ляво и един от дясно; и десния нарече Яхин, а левия – Вооз.”

Стълбовете на храма – единият от тях се е наричал Вооз. Наровете имат червени семенца, семенца, покрити с червено. На върха има корона. И короната от наровете на върха е била моделът, по който е била направена короната на Соломон, който е символ на царя, който ще царува над Израел.

Овид – служене, Есей – откроявам се, изпъквам, Давид – любещ, верен

Тук имате цялата символика на Христос и невястата Му. Не е ли очарователно, че майката на Вооз е била коя? Помните ли? Рахав. Проститутка. Съпругата на Вооз е била моавка. Нека обобщим.

Вооз и Рут

Това е падането на Ерихон, картина на Доре. „Нито Вооз, нито Рут имаха най-добрия възможен произход – бихте ли се съгласили с това? - що се отнася до родословието им. Майката на Вооз беше Рахав, проститутката, която помогна на Израел при превземането на Ерихон. Тя вероятно се е омъжила за един от двамата съгледвачи, които идват да преценят каква е защитата на града, и като такава тя е въздигната до почетна позиция. Рут е била моавка и по този начин тя е потомка на нередно единение между Лот и една от дъщерите му.” Представете си този произход като част от произхода на Христос! „В допълнение и двете жени идват от идолопоклонска среда. И въпреки това те и двете са част от родословието на Христос...” И това със сигурност трябва да символизира тоталността на изкуплението. Няма значение откъде идвате. Когато вземате това решение: „Твоят Бог ще бъде мой Бог и твоят народ – мой народ”, вие встъпвате в тази брачна връзка с Христос. Вие вземате решението, така че лягате в нозете на Исус, откривайки ги и казвайки: „Ожени се за мен”.

„Рут реши да следва Бога на Израел и последва Ноемин. Където отидеш ти – и аз ще отида – твоят Бог ще бъде мой Бог. Ноемин инструктира Рут да легне в нозете на Вооз.” Ние трябва да легнем в нозете на Исус. „Рут беше бездетна и вдовица. Вооз беше следващият й сродник (което буквално означава „изкупител”), който можеше да я откупи и да въздигне нейно потомство, ако се ожени за нея. Ние също трябва да легнем при нозете на Исус. И Той също ще ни покрие с крилата Си. Вооз беше собственикът на земята, Исус е собственикът на земята. Вооз трябваше да я откупи и да й стане съпруг – Исус е наш изкупител и съпруг. Вооз се погрижи за Рут – Исус се грижи за нас. Вооз инструктира жетварите си да оставят класове за Рут – Исус инструктира ангелите Си да оставят класове за нас. Той е хлябът на живота, живата манна. Като свързани със семействата си, вие трябва да осигурявате ежедневно прехраната им от Божието Слово.”

Това е великолепно!

„А той в отговор каза: „Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.”

„Вооз трябваше да откупи отново наследството на Рут и даде откупваща сума за това – и така прави и Христос, нашият Изкупител и сродник. Няма значение какъв е произходът ни или слабостта ни – откъдето и да идваме, – ние сме скъпоценни в Неговите очи.”

Но не трябва да събираме в друга нива. Трябва да се разграничим.

„Понякога може да изглежда, че Господ е забравил на какви опасности е изложена църквата Му и травмите, нанесени й от онези, които следват принципи, които ние не можем да подкрепим.”

Ние имаме проблеми в църквата.

„Но Бог не е забравил. Нищо на този свят не е толкова свидно на сърцето Му, както е църквата Му. Той забелязва всяко действие на нейните членове. Не е по Неговата воля светската линия на поведение да поквари доклада за нея като небесно представителство. Нищо не оскърбява толкова много Христовото сърце, както ощетяването на онези, за които Той е умрял, за да ги спаси. Любящото Му сърце скърби, когато слабите са отбити от пътя в кривите пътеки, създадени от други. Бог не оставя народа Си да бъде победен от изкушенията на Сатана. Той ще накаже онези, които Го представят в погрешна светлина. Но ще бъде благ и милостив към онези, които се покайват искрено. Христос обича църквата Си. Той ще изпрати цялата необходима помощ на онези, които викат към Него за сила, за да развият христоподобен характер.”

Това е Неговата църква. Той трябва да я вземе като част от споразумението.

„И всеки ден прекарваха единодушно в храма и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие, като хвалеха Бога и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.” (Деяния 2:46,47)

Тук, в символиката на книгата „Рут”, имаме символа на Христос и нас поотделно и Христос и нас като общност. И връзките, които трябва да поддържаме, всяка с помощта на другата, се откриват всички в символиката. И се боя, че ужасно се проваляме в това. Бог ни моли да се оставим да бъдем напълно преобразени. Да преживеем едно обновяване на ума, за да можем да видим какво представлява доброто и прекрасният съвършен свят на Бога.

Амин!