Лексикографската и книжовно-езиковата дейност на братя данчови
Езикови бележки, обзори и рецензии
Изтегляне 432.26 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ЕЗИКОВИ БЕЛЕЖКИ
- БИБЛИОГРАФИЯ
Езикови бележки, обзори и рецензии В различни справочни и библиографски източници се посочва, че двамата братя, особено Никола Г. Данчов, развиват много активна публицистична дейност, като излизат и с публикации по езикови въпроси, в които ратуват за чист и богат български език и водят борба с чуждиците и езиковото чуждопоклонство. За съжаление тази им дейност не е описана пълно, нито пък е направена що-годе пригодна за използване библиографска справка на публикациите. Това, до което аз успях да се добера, ползвайки някои библиографски издания и след това сверявайки данните със самите публикации, както и извършвайки собствено проучване, го представям по-долу с надеждата, че аз или друг след мене ще продължи издирвателската работа. Тя е твърде главоболна, защото е свързана с внимателен преглед на периодичния печат за дълъг интервал от време, при това, както става ясно, много често братята публикуват и под псевдоними или дори съвсем анонимно. Ето един достоверен списък24 на публикациите, до които съм успял да се добера:
[Части: Бурен; Пищен; Микроязовир; Прекрасни машини.] Отзив за публикацията: Тодор Павлов. И за граматично правилен, и за поетично красив български език. Литературен фронт, 16/22.04.1954 г. 2. Ив. и Н. Г. Данчови. За богат, правилен, звучен и ясен български език. Литературен фронт, 13/1.04.1954 г. [Части: Продукция; Поемам обещание; На основата на...; Различни и разни; Авария или Повреда.] 3. Ив. и Н. Г. Данчови. Българизирам. [Бележки за езика.] Литературен фронт, 39/30.09.1954 г. 4. Ив. и Н. Г. Данчови. Спектакъл. [За богата, ясна и правилна българска реч.] Вечерни новини, 238/8.10.1954 г. 5. Ив. и Н. Г. Данчови. Асортимент. [За чиста, правилна и ясна българска реч.] Вечерни новини, 287/4.12.1954 г. 6. Иван и Никола Г. Данчови. Да пазим родния си език! Литературен фронт, 47/24.11.1955 г. 7. Ив. и Н. Г. Данчови. Езикът в търговията. Социалистическа търговия, 1956, № 10, стр. 34-35. 8. Ив. и Н. Г. Данчови. Езикови бележки. Литературен фронт, 33/18.08.1960. [Части: Хеликоптер, вертолет, въртолет; Влакови композиции; За сметка на...]
2. Иван и Никола Г. Данчови. Бележки върху “Речник на съвременния български книжовен език”. Литературен фронт , 2/13.01.1955 г. [За: Речник на съвременния български книжовен език. Гл. редактор акад. Стоян Романски. Свезка първа А – ВЪЗСЛАБИЧЪК. София: Българска академия на науките, 1954.] 3. Ив. и Н. Г. Данчови. Недостатъци, които смайват. Литературен фронт, 51/22.12.1955 г. [За: Правописен речник на българския книжовен език. Съст. Л. Андрейчин, Вл. Георгиев, Ив. Леков и Ст. Стойков. Трето преработено официално издание. София: Държавно издателство „Народна просвета”, 1954.]
Езиковите бележки на двамата автори ще бъдат подробно анализирани на друго място. БИБЛИОГРАФИЯ Андрейчин 1945: Правописен речник Хемус на българския книжовен език. Съставил по официалния правопис от 1945 год. д-р Л. Андрейчин. София: АД за книгопечатане и издателство „Хемус”, 1945. Андрейчин, Въгленов 1974: Изговор и транскрипция на чужди имена в българския език. Съставили Л. Андрейчин и М. Въгленов. София: Наука и изкуство, 1974. Богданов 1961/1989: Ив. Богданов. Речник на българските псевдоними. Трето основно преработено и допълнено издание. София: Държавно издателство „Д-р Петър Берон”, 1989 [1. изд.: 1961]. Богданов 1966: Ив. Богданов. Българската литература в дати и характеристики 817 – 1965. София: Народна просвета, 1966. Богданов 1983: Ив. Богданов. Тринадесет века българска литература. Част І. Стара българска литература. Литература на Възраждането. 681 – 1878. Част ІІ. Нова българска литература. 1879 – 1981. София: Наука и изкуство, 1983. Бръзицов 1976: Хр. Д. Бръзицов. Български книгоиздатели. София: Български писател, 1976. Буров 2011: Ст. Буров. Правописните речници на Стоян Романски. // Проф. д-р Върбан Вътов. 70 години. Юбилеен сборник. Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий”, 2011, с. 33-64. Гергова 2004: А. Гергова. Българска книга. Енциклопедия. София: Пенсофт, 2004. Жечев 1999: Н. Жечев. Уводни думи. // Личният бележник (тефтерчето) на Христо Ботйов. Факсимилно издание с разчетен текст и коментар. София: Издателство „Пигмалион”, 1999, с. 3-8. Коледаров 1937: [Рецензия] „Българска енциклопедия” – Н. Г. Данчов и Ив. Г. Данчов, София. Книгоиздателство „Ст. Атанасов, 1936. // Славянска беседа, І, 1937, № 2, с. 97-98. Кратки бележки 1960: [Без автор] Кратки бележки за братята и синовете на Г. Данчов. // Нашето минало. Бюлетин на музейния съвет при музеите. Год. ІІ. Чирпан, януари – февруари март 1960, бр. 1 (4), с. 16. ЛФ 1958: Н. Г. Данчов на 80 години. // Литературен фронт, 52/25.12.1958. ЛФ 1963: До др. Никола Г. Данчов. // Литературен фронт, 51/19.12.1963. Мавров 1939/1951: Бл. Мавров. Френско-български речник. Второ основно преработено и допълнено издание. София: Държавно издателство „Наука и изкуство”, 1951 [1. изд. 1939]. Николов 1941/1947: М. Николов. История на българската литература от Петка Славейков до Втората световна война. Трето преработено и допълнено издание. София: Книгоиздателство „Прогрес”, 1947 [1 изд. 1941]. Парижков 2003: П. Парижков. Енциклопедичната традиция в българското книгоиздаване. // http://www.lib.bg/dokladi2003/p_parijkov.htm Попвасилев 1936: Ст. П. Василев. Българска енциклопедия. // Родна реч, ІХ, 1936, май, книга V, с. 234-236. Попвасилев 1939-1940: Ст. П. Василев. Нови френско-български речници. // Родна реч, ХІІІ, 1939-1940, № 1. Природа 1937: Природните науки в „Българска енциклопедия”. // Природа, 1937, Книга 5, с. 15. Речник 1976: Речник на българската литература. І т. А – Д. София: Издателство на БАН, 1976. Русинов 1985: Р. Русинов. История на българския правопис. София: Идателство „Наука и изкуство”, 1985. Слабакова 2012: Г. Слабакова. Достойни синове. // Литературен свят, № 36/януари 2012: http://literaturensviat.com/?p=49200). 1 Най-пълната и без съмнение най-правдоподобната биография на Георги Данчов подготвя синът му Иван Г. Данчов, публикувана в бюлетина „Нашето минало”, Чирпан, 1960, бр. 1 (4), стр. 1-14. Публикацията, останала малко известна поради това, че е публикувана в едно регионално издание, съдържа важни, дори любопитни подробности от богатото житие-битие на Георги Данчов, които другаде не могат да се срещнат. 2 В по-ново време тефтерчето има и други факсимилни издания. 3 Изглежда странно, че именно Боян Ботйов в серия от свои интервюта не само че изобщо не споменава името на откривателя Никола Г. Данчов, но и допуска съществени грешки, разказвайки историята със съхранението и намирането на Ботевото тефтерче. Дали защото цитира по памет или защото думите му не са предадени съвсем точно (което е малко вероятно), той прави и друга съществена грешка. В едно свое интервю за в. „Марица” (Пловдив) той посочва, че любимата му Ботева мисъл “Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ща да изляза на борба със стихиите” от споменатото писмо до Тодор Пейов, е тиражирана във вестник “Знаме” (вж. в. „Марица” от 30 май 2010 г., интервю на Хенриета Георгиева). Както посочихме, писмото е открито от Н. Г. Данчов и за пръв път съдържанието му става известно едва от публикацията във в. „Зора” през 1940 г. Вярното в случая е само, че това изречение наистина е от писмото до Тодор Пейов, оценено, както пише Н. Жечев, от акад. Михаил Димитров като „най-хубаво от Ботевите писма” (вж. Христо Ботев. Събрани съчинения. Том 3. Под редакцията на Н. Жечев. София: Български писател, 1976, стр. 615). 4 Напр. в интервюто на Р. Георгиева с него за Ботевото документално наследство за агенция „Фокус”, вж. http://bkks.org/forum/index.php?topic=2536.0. 5 Димитър Горов (1840-1881) финансира издаването на "Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова" (1875), дава част от парите, с които Ботев купува през 1875 г. печатницата си. От Бекет Горов изпраща до европейските вестници телеграмата, с която Ботев осведомява обществеността за целите на превземането на „Радецки” и преминаването на четата в България. 6 Тодор Пейов (Пеев) (1842-1904), учител, журналист, публицист, фейлетонист, драматург, мемоарист и преводач, е учил във Френския католически колеж „Сен Беноа” в Истанбул. Той е виден деец на националноосвободителното движение и сподвижник на Левски. След арабаконашкия обир през 1872 г. се установява в Браила и работи като деловодител на Българското книжовно дружество и редактор на неговия печатен орган „Периодическо списание”. 7 Според Ганка Слабакова, бивша уредничка в Историческия музей – гр. Чирпан (да не забравяме, че бащата на Никола и Иван Данчови е родом от Чирпан), той е завършил класическа филология (вж. Слабакова 2012). Другите източници, вкл. Енциклопедия „България”, т. 2 (София, 1981), в която има статия за Иван Г. Данчов, посочват, че е завършил френска филология. Успях да се свържа с г-жа Г. Слабакова, сега пенсионерка, която ме информира, че тази подробност тя е почерпила от кратките биографични данни за Иван Г. Данчов, поместени във вече споменатия бюлетин „Нашето минало”, Чирпан, 1960, бр. 1(4), стр. 16. Има голяма вероятност кратките биографични бележки за Иван Г. Данчов, а също и за Никола Г. Данчов, публикувани в бюлетина след биографията на Никола Г. Данчов, да са подготвени от двамата братя или най-малкото да са прегледани от тях. Изказвам благодарност на г-жа Г. Слабакова, която по-късно беше така любезна да ми изпрати и копие на бюлетина. Всъщност между сведението, че Иван Г. Данчов е завършил френска филология, и сведението, че е завършил класическа филология, е възможно да няма голямо противоречие, доколкото по времето, когато той е следвал, има вероятност специалността да е била синкретична. 8 През 1970 г. единният дотогава университет на Лотарингия се разделя в два университета: Нанси І (природонаучен) и Нанси ІІ (хуманитарен) 9 Единствено в кратките биографични бележки за него в бюлетина „Нашето минало” е посочено, че е сътрудничил със статии на литературни теми в различни вестници и списания (в. „Ден”, в. „Мир”, сп. „Българска сбирка” и др.) (вж. Кратки бележки 1960: 16). На този етап не мога да потвърдя или опровергая истинността на тази информация. 10 В цитираната Енциклопедия „България” неправилно е посочено, че правописния си речник авторът издава под името Ив. Д. Славянов. Речникът излиза под псевдонима Ив. Г. Д. Славянов. Не познавам труд на Иван Г. Данчов, подписан с името Ив. Д. Славянов. 11 Не коментирам прецизността и пълнотата на преводите от съвременна гледна точка. 12 Впрочем в статията за транскрипцията на френските имена авторът Божил Николов, изтъкнат специалист по френска фонетика, отбелязва, че макар по традиция да се е възприела транскрипцията с „оа”, „теоретически по-правилно би било обаче това съчетание да се предава с „уа”, напр. Буало, а не Боало (вж. Андрейчин, Въгленов 1974: 119). Все пак Божил Николов, осланяйки се на традицията, предписва транскрипция с „оа”. 13 В предговора към излезлия почти едновременно с този речник Френско-български речник на Благой Мавров (Мавров 1939/1951) изрично е отбелязано, че двойката „oi” се произнася почти като „уа”, и този изговор, физиологически естествен и съвпадащ с народното произношение, все повече си пробива път и в „литературния говор”. Според автора разграничението при транскрипция на български на думи с „оа” и на думи с „уа”, макар и да се прави от авторитетни фонетици, е „догматично, схоластично и е обречено на изчезване” (цитиранията са по второто основно преработено и допълнено издание от 1951 г.). Ето защо в речника на Благой Мавров “oi” се транскрибира само с „уа”. 14 Стоян Атанасов (1881-1964) – виден български книгоиздател през първата половина на ХХ век. За него Н. Г. и И. Г. Данчови в енциклопедията си пишат, че налага творческия талант на Елин Пелин, като през 1904 г. издава първия му том с разкази. Издава в продължение на много години известната „Библиотека за самообразование”, от която през годините излизат повече от 300 книги. Издава пълното събрание на произведенията на Константин Величков в 9 тома (с предговор и под редакцията на Ив. Вазов) (1911-1915). Той, както свидетелства Хр. Д. Бръзицов, е бил племенник на Константин Величков и когато се преселва от родния Татар Пазарджик в София, първоначално заживява у вуйчо си (Бръзицов 1976: 73). От 1918 г. е основният издател на книгите на Николай Райнов, вкл. на неговата История на пластическите изкуства в 12 луксозни тома (2800 стр.), съдържащи 2000 репродукции (1931-1939), уникално издание, оказало огромно влияние в развитието на българската култура, на книгите му с приказки от цял свят (в 34 отделни книги), на пълното събрание на съчиненията му и др. Той е първият издател в България на музикални произведения. Той е издател и на произведенията на братята Данчови, вкл. е поел и риска да издаде тяхната Българска енциклопедия (1936) – едно изящно, но трудно и скъпо за печатане в ония години издание, съдържащо не само текст, но и множество илюстрации. За издателството на Ст. Атанасов Драган Тенев пише: „Именно то стана издателството, което събра кураж и публикува на времето дванадесеттомната „История на изкуството" на Николай Райнов, а заедно с нея и още значителен брой книги за културата от други изтъкнати наши и чужди учени в областта на хуманитарните знания. За да може да издава подобни книги обаче, „Ст. Атанасов" явно компенсираше с изданията на приключенски романи... и така се задържаше финансово на повърхността” (Из книгата на Драган Тенев "Тристахилядна София и аз между двете войни". София: Български писател, 1997) (вж. http://www.omda.bg/public/biblioteka/dragan_tenev/stara_sofia_knigoizdatelstva.htm). Издателството прекратява съществуването си през 1948 г., когато окончателно е прекратена дейността на всички частни книгоиздателства в България. 15 Единствено в периода след правописната реформа от 1945 г., та чак до 1983 г., когато най-после излиза първият академичен правописен речник, четворката Л. Андрейчин, Ив. Леков, Вл. Георгиев и Ст. Стойков като съставители на Правописния речник на българския книжовен език, претърпял през годините 10 издания и множество допечатки, налагат пълна хегемония на пазара на правописни речници, с което както издателствата „Народна просвета” и „Наука и изкуство”, така и самите съставители реализират огромни печалби. Тиражите са зашеметяващи, вероятно като цяло надхвърлят един милион бройки. 16 Всъщност речникът е в малък формат, каквито са и другите правописни речници в този период, вкл. речникът на Иван Г. Данчов, и има обем от 136 стр. 17 Последният правописен речник на „Хемус” излиза през 1945 г., съобразен с новия правопис от същата година и съставен от Л. Андрейчин (вж. Андрейчин 1945). 18 Няколко години по-късно речникът е преиздаден: Български правописен речник. Съставил Д. П. Койчев. Със съдействие на Ст. П. Василев. Второ подобрено издание. София: Книгоиздателство „Казанлъшка долина” [без година]. Ако може да се съди по книгите, които издателят рекламира в края на речника, речникът е издаден не по-рано от 1939 г. 19 Вероятно и заради това, че речникът, както това изрично е посочено, е съставен със съдействието на Ст. П. Василев (Стефан Попвасилев), който, както е известно, е основният редактор и издател на списанието. Никъде в речника обаче не е отбелязано в какво се състои приносът на Ст. Попвасилев. 20 Нека да обърнем внимание и на един друг детайл. За разлика от другите правописни речници, които се издават в малки формати, като джобни издания, на не особено качествена хартия и с меки корици, за да бъдат сравнително евтини, защото са ориентирани предимно към ученическата аудитория, речникът на Романски има по-голям формат, много по-голям обем и се разпространява и като издание с твърда подвързия. Неподвързан, той се продава за 120 лв., а подвързан – за 140 лв. За сравнение ще посоча, че през ония години другите посочени правописни речници струват 15 лв., толкова, колкото струва и речникът на Иван Г. Данчов. 21 Формата фармасон получава разпространение в българската разговорна реч от турски, където френското франкмасон се е видоизменило до farmason. 22 Макар да е много малка, дори бих казал, нищожна, но би могло да се допусне и възможността под псевдонима Братя Славянови да стои името само на Иван Г. Данчов. Такива мистификации са известни в историята. Псевдонимът Братя Славянови е използван само тук, не ми е известно друго произведение, подписано с този псевдоним. 23 Третата част излиза само като издание на Д. В. Манчов. Печатът се поема от печатницата „Св. Кирил и Методий” – Пловдив. 24 Както вероятно ще забележи читателят, по-голямата част от бележките и рецензиите са публикувани във в. Литературен фронт. Този факт потвърждава написаното в Кратки бележки 1960: 16, че от 1954 г. двамата братя сътрудничат на „Литературен фронт” със статии по езикови въпроси, в които ратуват за опазване чистотата и богатството на родния ни език. Каталог: 154 -> pub 154 -> Закон за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи 154 -> Закон за изменение и допълнение на закона за специалните разузнавателни средства 154 -> Р а з я с н е н и е уважаеми госпожи и господа pub -> Стоян Буров (Велико Търново) от писàх през пѝсах и писàх до пѝсах. За историята на една акцентна норма abstract pub -> Програма по дисциплината морфология на съвременния български книжовен език за специалност pub -> Св св. Кирил и Методий pub -> За семантичната основа на родовата именна класификация в българския език pub -> Nouns and forms denoting multitudes in the bulgarian language Изтегляне 432.26 Kb. Сподели с приятели:
|