Лекуване на емоциите (събуждане на безстрашния аз)

РОДИТЕЛИТЕ КАТО ОТРАЖЕНИЕ НА НАШЕТО СЪЗНАНИЕ

От нашите родители ние получаваме онази отп­равна точка, която ни помага да разберем кои сме всъщност и каква е причината да бъдем с тях. Използвайки висшето си съзнание, ние можем да разкрием същината на отношенията си, родителите и начина, по който кармичната или душевна връзка между нас влияе върху схемите на поведение в живо­та ни. Духовното познание за нашите родители ни позволява да схванем холограмата на личното си съ­ществуване в по-широк смисъл. Посредством този опит ние ще забележим, че в действителност всяка отделна фаза на живота ни, както и за всеки.друг живот от безбройните ни превъплъщения, носи отпе­чатъка на нашия Висш Аз. Ще разберем, че съзна­телно избираме своите родители, за да действат като катализатори и филтри, подпомагащи развитието ни.

Отначало за повечето от нас остава необясним фактът, че умишлено сме „избрали" тези родители. Още по-шокиращо е да допуснем, че сме ги избрали за наше добро! Цялата онази нежна и спонтанна любов, която сме им отдавали като деца, се е превър­нала в някакво негодувание и съпротива, които усе­щаме съсредоточени в стомашната област. Заричаме се никога да не ставаме като тях, но с течение на времето с ужас откриваме, че мислим и се държим по същия начин и дори все повече заприличваме на тях!

Това е така, защото от родителите си наследява­ме не само гени, а нещо много повече. Всяка клетка на тялото носи съзнание, натоварено с мисловни фор­ми и отпечатъци, предавани от поколение на поко­ление. Независимо дали ни харесва това или не, ние сме като огледала един за друг - и понякога болката от отражението просто ни съкрушава.

Начинът да разрешим тази дилема е да проник­нем дълбоко през булото, покриващо физическата действителност, да се върнем към зачеването и дори по-назад, за да открием обяснението и източника на семейната карма.

В нашия институт помагаме на хората да се вър­нат към момента преди зачеването, за да могат да видят, че в състояние на чисто съзнание са избрали родителите си и са им отредили на душевно ниво роля, която би съдействала за създаване на емоци­онална и психическа среда за растеж.

Чрез Висшия Аз ние проследяваме сценариите на многократните си прераждания, в които сме участ­вали заедно с родителите, и може би за първи път стигаме до познанието за божествения източник на нашата връзка. В течение на този процес се извърш­ва удивително изцеление. Чувството, което така често изпитваме, че не сме обичани или оценени, може да изчезне, когато разгледаме истината от нашата „акашова история". Душата пази отпечатъци за всяка ми­съл и преживяване в измеренията. Тези следи или отпечатъци са наречени акашови записи и именно тях ни разкрива Висшият Аз при сеансите в института. Този разширен поглед ни дава възможност да разберем колко погрешно сме възприемали или отх­върляли признаците на обич от страна на родителите си поради чувство на вина или самоосъждане, остана­ли от друг живот. Емоционалното тяло буквално се наказва за преживявания, които иначе биха подхранили огромен растеж, ако бъдат разбрани в светлина­та на универсалното съзнание!

В земния си живот и в човешки тела ние сме привикнали да се учим посредством ограничения и трудности, посредством принуда и болка от раздялата. Така създаваме неприятни и непоносими ситуации, в които понякога дори не вярваме, че ще оцелеем. Докато накрая под натиска на страданието не продължим напред и след като преживеем и най-кризисния момент, почувстваме отново простор и пълнота. Това е много бавен и отегчителен начин за учене. Но ние продължаваме да го избираме, тъй ка­то емоционалното тяло постоянно определя свой подход, използвайки репертоара на собствения си опит, а той е откъснат от знанието на душата.

Огледалното отражение на връзката ни с родите­лите създава негативен страничен ефект, вследствие на който ние, изглежда, не можем да се отделим емо­ционално от тях. Това е обяснимо, ако разберем, че нашите енергийни полета се смесват в момента на раждането и дори още по-рано, при зачеването. Яйцето и спермата се сливат и създават зиготата, от която ние сме се развили, носейки с нея кръжащата маса колективна енергия на тримата - майката, ба­щата и детето.

Несъзнателният ни спомен за отделянето от бо­жествената сила лежи в основата на нашия гняв и първоначален страх от раздяла с родителите. При за­чеването ние влизаме в енергийното поле между тях. Така се отделяме от no-висшето съзнание за красота, любов и божествената мощ, където сме разбирали всички връзки и реалности по пряк начин. Съзнани­ето ни се „приземява" и навлиза в една тъмна среда, където частично или изцяло изживява съзряването на ембриона. Когато бъдем извадени от топлата, ме­ка, водна и хармонична среда на утробата, ние пре­живяваме травма, тъй като вече нямаме същия вид симбиозна връзка, както тази между майката и ембриона.

От голямо значение е дали разбираме, че ние сме тези, които са решили кога да се родят и при кои родители, както и всичко останало. Докато не при­емем зачеването и раждането с радост, ще продължа­ваме да страдаме, защото е трудно да разберем, че тези отношения могат да бъдат изживени позитивно. Останал на заден план, гневът от раздялата ни с из­точника продължава да тлее, тъй като не си спомня­ме блаженството и екстаза на съзнателните решения.

Това е и една от фокусните точки на работата ни в института: да учим хората да изживеят с всяка фибра на съзнанието и чувствата си, с всяка клетка на тялото, че животът ни тук е резултат от наше съз­нателно решение. Колко освобождаващо, животворно и облекчаващо ще бъде да разберем за първи път, че собственият ни избор на духовно ниво е причината за появата ни на този свят като човешки същества със специфичен опит. Самопознанието изисква холографски начин на възприемане, където нищо не се изключва, нито потиска. А то става постижимо за нас само когато се издигнем над ограниченията на време­то и пространството - когато насочим енергията и мъдростта на Висшия ни, на божествения Аз към на­шия всекидневен живот. Той се превръща в приклю­чение от момента, когато започнем да разбираме първоначалния си свободен избор да се проявим и живеем тук, в този физически свят. Животът тогава се изпълва със сила и радост. След като престанем да отричаме личности и ситуации, а започнем да ги приемаме и надмогваме, възможно е не само да ви­дим живота си като холограма, но и да го превърнем в радостен танц.

По време на сеансите в института ние се връща­ме към момента на зачеването и преживяваме отно­во този сценарий, така че да можем ясно да възпри­емем какво се е случило при всеки участник поотдел­но - с други думи, какво е чувствала майката, какво - бащата, или двамата заедно. Често ни спохожда мисълта, че единият или двамата родители не са ни искали, а истината е, че те просто не са се желаели един друг, а не нас. Това има връзка с тяхното емоци­онално взаимодействие и тъй като сме били в състо­яние на чиста енергия, сме го абсорбирали като свое усещане.

Вие сами можете да проследите това винаги, ко­гато пожелаете.

Съвсем ясно си спомням момента, в който моето съзнание погледна към родителите ми и разбрах, че зачеването ми бе неминуемо. Просто видях как се свързаха техните енергийни полета и почувствах ся­каш скочих от ръба на скала и се приземих във водо­въртежа на енергиите. Наблюдавах свързването на телата и аурите им и в този момент съзнателно пот­върдих одобрението и решението си да се свържа с тях, да стана тяхно дете.

Докато правех това упражнение и наблюдавах родителите си, съзрях червена и синя енергии. Те не вибрираха синхронно. По някакъв начин се долавя­ше, че подобно на две зъбчати колела те не си съот­ветстваха и не можеха да се захванат. Това ми дока­за, че родителите ми нямаше да прекарат заедно це­лия си живот. Разбрах също, че животът ми ще бъде повлиян от раздялата на двете ин и ян енергии. Огромно бреме от мъка и вина падна от мен, след като видях всичко това. За първи път разбрах, че ви­наги съм го знаела и съм го избрала, че то е част от всичко онова, което ми е нужно да изживея, за да раста. От този момент нататък никога повече не страдах, че съм дете на разведени родители!

Наистина съществуват възприятийни впечатле­ния и представи, които позволяват по-дълбоко разби­ране за осъществяване на растежа в един живот още преди раждането на детето. И на някакви нива на съзнанието нероденото дете напълно осъзнава това.

Моите родители наистина ме поканиха да дойда, без да го съзнават. Те отвориха своите енергии, за да ме приемат, и в този момент аз разбрах, че макар тяхната връзка да имаше собствен кармичен път, ние тримата бихме могли да си влияем и помагаме един на друг посредством уроците, които ние, индивидуал­но и заедно, сме дошли да научим в земния си живот.

Шокът на сексуалната памет

Може би е трудно да си представите своите роди­тели в момента на вашето зачеване. Може би искате да отхвърлите факта на тяхната сексуална идентич­ност. Виждайки това, може да откриете в себе си коре­ните на гнева и страха. Изисква се кураж да изслед­ваме скритите сфери на нашите първоначални връзки, да разберем как да реагираме на кармичните си уроци и какво те са ни дали. Така ще можем да лекуваме остатъците от негативния опит на емоцио­налното тяло. Нужно е да проучим тайните на дълбо­ките си вътрешни чувства, за да отстраним пре­пятствията, каквито са обичайните модели на поведе­ние и собствените ни ограничения. Ако усетите съпро­тива да си представите любовния акт на родителите си и ако потърсите корените на тази съпротива, въз­можно е да попаднете на следа от по-ранен живот, ко­гато сте били сексуален партньор на този родител, ко­гото не можете да си представите в любов с друг сега.

Работата ми с хора е показала, че при близо де­ветдесет процента от всички случаи откриваме, че ро­дителите ни са били наши любовници, съпрузи или близки в предишен живот. Фройд не е бил съвсем неправ, когато е твърдял, че Едиповият комплекс би могъл да се открие още в петгодишна възраст. Ако честно се отнесем към излагането на тези реалности на съзнанието, те обикновено ще ни отведат към нереше­ни конфликти, свързани или с борба за надмощие при обсебваща любов, или с някакви сърдечни уроци. Нерешеният конфликт е запечатан в резервоара от спомени на емоционалното тяло и причинява тази смущаваща ревност и нежеланието да видим родите­лите си като сексуално активни човешки същества.

В този смисъл би трябвало да разглеждаме сек­суалността по-детайлно. Колективното ни сексуално съзнание е останало у нас, покрито с тъмна пелена от смут и объркване. Чувствайки се ограничени и зави­сими в своите физически тела, все още отдалечени от изявата на целия си потенциал, ние едва започваме да подозираме какви възможности са достъпни за нас във физическа 4юрма.

Сексуалната енергия е тази, която привлича два­та елемента по такъв начин, че заедно те създават изцяло ново същество. Въплъщение е възможно само посредством божественото ръководство, следователно трябва да стигнем до разбирането, че сексуалната енергия не е нещо извън нашето духовно естество. Тъкмо обратното: сексуалната енергия е пряко свър­зана с духа!

Природата и ефектът на сексуалните вибрации, които носим в себе си далеч преди повика на сексуал­ните органи, са част от редовния и нормален обмен на енергийните вълни. Сексуалният акт е външният процес, чрез който безформените божествени вибра­ции се проявяват в този физически свят. Сексуалната енергия, създаваща тялото, първата клетка, се прена­ся във всяка останала клетка и резонира с енергията на сливането от времето на зачеването на ембриона до момента на смъртта. Тази енергия, която вибрира в трилионите клетки на телата ни, никога не намаля­ва поради размножаване на клетките, даже и при клетъчното възобновяване на седемгодишния цикъл. Тъй че двегодишното дете е изпълнено със сексуална енергия по същия начин, както и възрастният, но в детския случай тя не е фокусирана в гениталиите.

За съжаление ние, възрастните, сме свикнали да разглеждаме сексуалността като чисто генитално действие. Сексуалната енергия е „нектарът" на творе­нието. Тя прекрасно може да бъде използвана за творческо усилие - било в изкуство, музика, строител­ство или лекуване. В действителност лечебните енергии, излъчвани от ръцете на лечителя, извират пряко от този универсален творчески поток, идващ от no-висши октави, а не от нивото на гениталиите. Така е и при жреци и духовно изявени хора.

Моделите на емоционалното ни тяло често ни принуждават да излъчваме тези сексуални вибрации само по заобиколен, непряк начин. Преживявания в други измерения и в други въплъщения са наситили подсъзнателния ни сексуален репертоар с много, страх, вина, манипулация, насилие, гняв, импотент­ност и стрес. Емоционалното ни тяло проектира всич­ки тези енергии върху нашите партньори, приятели, деца. Ние самите още в детска възраст сме ги попива­ли от излъчванията на родителите си.

Ако сте наблюдавали как малки деца се увличат в сексуална игра, несъмнено сте били поразени от ин­туитивното им или инстинктивно ниво на разбиране на процеса. Онова, което е удивляващо, като се има предвид, че те никога не са били свидетели на сексу­алната игра на възрастните, е способността им да й подражават, дори с неуловими жестове. Невероятно е колко опитни са техните невинни тела. Еднакво про­вокираща е способността им да приемат последова­телно и мъжка, и женска роля. Според мен те са се родили със спомена за други тела - мъжки и женски, - чрез които са изразявали специфична сексуална енергия.

Забелязала съм, че предразположението някой да бъде обект на сексуално насилие може да се види в аурата. Долавя се състояние на беззащитност и пода­тливост, което прави възможни такива нещастни из­живявания, но и наличие на енергия - дори в ранно детство, - която назрява и довежда до прояви на неп­равомерни сексуални сблъсъци. Много пъти съм отк­ривала в лицата на деца този „белег", за да чуя от близки, години по-късно, че те са имали нещастни бракове или дори нещо по-лошо. Убедена съм дълбоко, че тези негативни енергии биха могли да бъдат премахнати от ауричните полета на такива деца, ако се осъзнаят и заличат в съзнанието спомени от други съществувания - преди да се е случило нещо трагично.

Многото случаи на малтретиране и оскърбяване на деца представляват крайни прояви на сексуално напрежение между тях и родителите им. Понякога дори безобидно докосване на родителя е в състояние да събуди и у двамата някои потискани травми. Това може да остави у нас за цял живот следи, свързани с подобен допир на интимни наши части от страна на бащата или майката.

Често този модел се отнася до несъзнателни спо­мени за стари преживявания. Много от тях биха се разрешили, ако можехме да приемем, че всички наши опитности с родителите ни са от сексуално естество. Нашето зачеване е проява на сексуална енергия, а тази енергия има божествен произход. Проблемът не е в самата енергия, а в начина, по който гледаме на нея - като на подчиняваща, опасна сила, която би могла да ни нарани, - вместо да я възприемем като енергия на жизнената сила, споделяна от всички нас. Ако можем да я приемем в дифузното й състояние, тя не би се превърнала в негативна сила, която нанася вреда. Родителите ни, а и ние самите, бихме могли да си позволим прегръдки, целувки, нежности и близост без никакви опасения. Това, че сме избрали друга душа за наш партньор, е духовно решение, решение на душата. Решението да осъществим контакт с ка­чества и вибрации на друго същество и потенциално да се слеем с тях е no-скоро духовно усилие, отколкото резултат на някаква физическа или умствена работа.
Обособяване на пола

След като напредваме към по-висш, разширени състояния на съзнанието, всички ние рано или късно се изживяваме като андрогинни - проникнати еднак­во и от мъжката, и от женската енергия. Тук, на пла­нетата Земя, ние сме избрали да подтикваме разви­тието на съзнанието си посредством полярността меж­ду мъжко и женско. За съжаление този експеримент на противопоставянето стимулира болката от раздялата. По този начин ние се разглеждаме като различни, като отделени спрямо противоположния пол.

В изграждането на погрешната илюзия за разли­ката между мъжко и женско ние сме имали възмож­ност да изучим естеството на всяко от тях и да видим потенциалния принос, който те могат да дадат еднов­ременно в света на проявата и в света на същността. Емоционалното тяло изпитва болка по изгубения си аспект всеки път, когато е принудено да изразява са­мо едната страна на уравнението. Ако можехме чрез съзнанието си да накараме емоционалното тяло да види, че всъщност носи и двете части, мъжката и женската, то би се излекувало от стремежа си към онова, което е извън него.

Тази емоционална несигурност е причинена от­части от мъжкия елемент, който се е проектирал на­вън толкова силно, че сега трябва да търси и намери себе си, често без успех. От друга страна женският елемент, преди силно задържан вътре, сега не може да си припомни как външно да изрази своята женска сила.

Една от последиците на този експеримент на по­лярността е стремежът ни към външен баланс, насо­чен към родителите, партньорите, любимите, вместо да търсим равновесието вътре в себе си. Подобно на децата ние се вкопчваме в нещо, смисълът и предназ­начението на което едва ли схващаме ясно. Така ста­ва и при любовните двойки, които взаимно се по­глъщат, като пилеят или унищожават своите енергии в лутането си все по-далеч от вътрешния си център.

Но дори тези процеси са част от великата косми­ческа игра, в която сме навлезли. Ние използваме родителите си да ни служат за съпротивление, което се опитваме да преодоляваме. Ние си налагаме субек­тивна реалност, в която - тъй като по правило съзна­телните решения на духа междувременно са били за­бравени поради доминиращите модели на емоци­оналното тяло - се смятаме конфронтирани от роди­тели, които ни изоставят, не ни обичат достатъчно и т. н.

Това обяснява защо родителят от противополож­ния пол приема застрашителни размери. Тайните на различията биват силно преувеличени, защото ги из­живяваме най-напред от гледната точка на детето. Тези кръстосани отношения между майки и синове, бащи и дъщери се отразяват и влияят по-късно на сексуалните връзки в зряла възраст, които са „аран­жирани" от ранните детски преживявания.

Колко често съм чувала жени да говорят за „ужа­сяващото" чувство при вида на бащиния пенис или пък мъже да признават, че все още поглеждат към майчината гръд. Тези чувства отиват непроменени и в зрялата възраст, запазили всички енергетични впе­чатления. Така ние продължаваме да проектираме първоначалните реакции върху днешните изживява­ния, където не им е мястото! В резултат идват стра­хът, безпокойството и емоционалните задръжки.

Сграбчено в облака на объркването, емоционал­ното тяло „проектира" цялата си сила и знание върху противоположното тяло и по този начин отрича и ог­раничава волята за живот. Това обяснява защо тол­кова хора са безсилни и неактивни: те мислят, че не са способни на действие без присъствието на своята противоположност. Вместо да използваме и двете енергии в себе си и да ги съгласуваме чрез опита на предишни съществувания, ние не реализираме нито една от тях, защото чувстваме липса на авторитет, който очакваме да дойде от някъде другаде.

Истинската цел на експеримента за обособяване на пола е да се усъвършенстват мъжко/женските същ­ности в безкрайно разнообразие на съчетания и слож­ност на изявата, което ще помогне за еволюирането на нашия вид. Ако бихме могли да си припомним, че „познаваме" отблизо и двата пола, цялостният спектър на отношенията ни би се преобразил.

Раздялата обаче на едно индивидуално съзна­ние от безформената божествена енергия поражда страданието ни изобщо от изолация, гнева срещу предполагаемия външен Създател, който ни се струва, че ни отхвърля, страха ни да не загубим егото си, което брани присъствието ни в света. В действи­телност ние можем да лекуваме емоциите само ако отново осъзнаем истинския си произход и ако сме го­тови да се подчиним на божествената вибрация у нас. Едва тогава с помощта на ин енергията - пазителка на формата - можем да разберем холографското си всеобхватно съзнание.

След като веднъж сме се отделили от „морето на блаженството", ние продължаваме доброволно да се натъкваме на подводни скали в съзнателната област. Съзнанието твори живот, съзнанието е божествена енергия. Ето защо Висшият ни Аз е решил да премине през разделението на половете, както е днес отначало при родителите, после при партньорствата, и накрая при децата - с цел да израснем и да постигнем знание.

Семейната структура предлага случаи на раздя­ла и себеоткриване. Някои родители почти буквално ускоряват етапите на развитие на децата си, за да ги направят независими и самите те no-скоро да се по­чувстват свободни. Този случай е доста разпростра­нен в съвременните общества, където често и двама­та родители работят. Променящият се начин на жи­вот на възрастните по необходимост руши традици­онните модели на обмен между майката, бащата и децата в дома.

Работата ни в института е показала, че същест­вуват някои теми, специфични за майката, и други, специфични за бащата. Сега обаче пристъпваме към нова фаза в човешката еволюция, където моделите на класическите роли на майката и бащата се проме­нят. Това предполага, че бащата все повече ще взима участие в емоционалната подкрепа на семейството, докато майката все повече ще се изявява творчески във външния свят.

Емоционалните теми, традиционно свързвани с майката, се свеждат в общи линии до следното: „Светът ми дължи нещо, никога не съм получавал(а) онова, което съм заслужавал(а), защото майка ми не ме е обичала", или: „Майка ми винаги ме контролира и не ми дава да се изявя"...

Темите, свързвани обикновено с бащата, са след­ните: „Баща ми не ми обръща внимание и не ме изс­лушва" и „баща ми ме изостави, той не ме искаше".

Хората реагират на този вид емоционални моде­ли по различни начини. Някои се вживяват в ролята на мъченици, други избират чувството на горчива наслада, че са постоянно отхвърляни и отблъсквани. Трети предпочитат да се представят като клоуни или търсят привързаност другаде. Във всички случаи ре­акцията е свързана със слънчевия сплит, който из­лъчва емоционални енергии и води до проява на вто­рични теми, като отхвърляне от другите, самоотрича­не и чувство за малоценност. А това предизвиква гняв, убеденост в собствената правота, предубежде­ния и бунт.

Най-общо казано, темите на майката са свърза­ни със страха, докато тези на бащата - с някаква фор­ма на външен или вътрешен гняв. Чувствайки се негови жертви, ние често се въздържаме да реагираме гневно пред бащата или от страх, или поради въз­можността да го загубим. А понякога и поради пълна липса на внимание от негова страна.

Обикновено майката емоционално е по-възпри­емчива и често подобно огледало отразява своя „ин" страх. Той се проявява например в страха й да изрази или назове чувствата си, да се противопостави на бащата. Тя рядко взима собствени решения. Тъй като я чувстваме по-близка, ние се синхронизираме с нейните вибрации и си позволяваме да изливаме гнева си към нея.

За нас е по-лесно да насочим ян енергията си към майката. По-малко заплашително е да проекти­раме яда си върху нея и да я считаме виновна за всичко. В конфликта на енергии и интереси ние тър­сим да се насочим към по-слабия полюс на ин енер­гията. Така се идентифицираме с нейните неразре­шени конфликти.

Самоизявата ни спрямо бащата често е ограни­чена поради ранните детски впечатления от явната му сила, авторитет, власт, които ни внушават страх и респект. Отношението с бащата се формира на много по-символични, стилизирани нива, отколкото при майката и детето, поради присъщата им утробна връзка. Поради въздържане на изявата или физичес­ки допир често сме по-отдалечени от бащата. Така остава загадка какво всъщност сме един за друг.

В перспективата на множеството ни преражда-ния сегашният ни баща може да е бил наша майка, брат или приятел в друг живот с всички възможни разклонения, произтичащи от тези взаимоотноше­ния.
Борба за надмощие

Сексуалното съзряване поражда борба за надмо­щие между родители и деца, след като родителят открие, че младата личност все повече се проявява като равностоен опонент, който не приема старите ро­ли майка/баща, а вместо това търси нов път да изуча­ва себе си, идентифицирайки се като възрастен спря­мо родителите.

По време на пубертета сексуалният аспект на физическата енергия се проявява осъзнато и мощно. Той е предизвикан от пинеалната жлеза, която конт­ролира пълното съзряване на половите жлези и заед­но с това - всички вторични характеристики на физи­ческото развитие. Подрастващите излъчват тази енергия и родителите са изложени на нейното неп­редсказуемо течение, което предизвиква съответни реакции. Те издигат нови бариери, за да увеличат дистанцията си от децата. Критикуват ги, опитват се да ги обуздават и контролират емоционално, умстве­но и физически. Вместо да приветстват с радост, лю­бов и разбиране тази нова нахлуваща енергия, която избуява у младите, родителите често се чувстват заст­рашени от нейната съкрушителна сила. Обикновено в резултат на тази объркваща смесица от действия и противодействия се появява борба за надмощие и ост­ри стълкновения. Родителите действат като спирач­ки, които задържат децата, и в опита да се освободят от родителските патерици, младите пилеят ценна енергия, която биха могли да приложат в творчески усилия. За жалост разривът понякога остава за цял живот.

Дори и в зряла възраст ние до голяма степен ос­таваме повлияни от родителите си (които сами сме избрали). Възниква въпросът възможно ли е да се освободим от тези влияния така лесно и напълно, както бихме могли като млади -особено в случаи, когато родителите не са живи или са отдалечени от нас географски или емоционално и няма възможност да си влияем взаимно.

Може да ни изглежда забавен фактът, че един петдесетгодишен човек все още може да се чувства като малко дете по отношение на родителите си, при това запазил потенциалния страх от техния непре­одолим авторитет. Тъй като емоционалното тяло пре­живява всичко в едно вечно настояще, то запазва затвърдените'си модели на емоционална реакция. Дори смъртта на човек, с когото сме имали връзка, не изличава съпътстващите модели в нашето емоци­онално тяло.

Емоционалното тяло носи в себе си преживя­ванията, импулсите и ценностите» които сме складира­ли в продължение на минали животи и като деца при отношенията с родителите ни в сегашния живот. Често дори смъртта на родителите се превръща в още по-ос­нователна причина .доброто дете" да им докаже по­смъртно, че ги обича - че следва съвета им напри­мер, макар и със задна дата. Така (несъзнателно) все повече заприличваме на родителите си, искайки да компенсираме чувството ни за вина и особено стре­мейки се да си ги „възвърнем" емоционално, след ка­то те вече са си отишли. Ние все повече и повече започваме да се държим като тях, когато достигнем 40-5СЬ- годишна възраст и сме оставили зад себе си непокорството на ранните десетилетия.

Получава се доста иронична ситуация - отнача­ло избираме, на духовно ниво, специфичните жизне­ни опитности и хората, които ще ни помогнат в това, след което на физическо ниво се съпротивяваме на осъществяването им. Обективно погледнато, изглеж­да невероятно, че съзнанието ни е ограничено до та­кава степен, че вече не сме в състояние да възпри­емем холограмата на нашия жизнен план. Ето защо е толкова необходимо да се освободим от замъглява­щото було на емоционалното тяло и да добием отново ясен поглед за нещата. Целта е да се научим да раз­личаваме онези поведенчески модели и предубеж­дения, които сме приели като защитни механизми. Те продължават да ни преследват и ние ги асимили­раме като част от нас самите.

Понякога са ме питали как е възможно в рамки­те на един живот и дори за няколко дни да се освобо­дим от модели, натрупани през множество същест­вувания. Духовно търсещите се учудват как е въз­можно да станеш нов човек за толкова кратко време ?

Отговорът е, че емоционалното тяло не познава нито време, нито пространство; то схваща единствено собствената си психическа реалност. По същия начин както новото същество се създава за миг по време на зачеването, работата ни по отношение на емоционалното тяло също може да предизвика ре­шителни промени чрез проблясък на съзнанието из­вън времето. Сложните проблеми на живота могат наистина да бъдат трансформирани буквално за мигове, след като сме ги видели холографично на всички нива. Освен това целостта на всяко човешко създание винаги съществува. Не е нужно тя да бъде създавана. Въпросът е да се открие това наново. В мига, в който открием своята цялост, своята ненакърнимост и божественост, нездравите реалности спон­танно се отдръпват от нас.
Изчезналият родител/Ограничението на детето

Когато се бунтуваме срещу родителите си или им подражаваме, ние не се доближаваме до истинската си същност, която изглежда доста неясна. И докато някакъв вътрешен глас ни нашепва, че родителите ни ограничават, няма да бъдем в състояние да се дър­жим като пълновластни господари на самите себе си. Решаващият авторитет на родителите, които са ни изглеждали първа и последна сила в света, се е запе­чатал дълбоко в нас още в детството. Понякога роди­телите дори заместват Бога. Емоционалното тяло гле­да на тях като на важни жизнени фактори за нашето саморазвитие, независимо дали това е свързано с ду­ми или действия. Така ние развиваме съпротива спрямо тази зависимост и правим най-различни опи­ти да разчупим привидните окови на родителския авторитет. Ако на духовно ниво не сме изчистили от­ношенията с родителите, те ще доминират през це­лия ни живот независимо дали избираме по-късно партньорите си в тяхна пряка противоположност, или пък продължаваме подсъзнателно да се ръководим от моделите за ролята на родителя. Трудно ни е да при­емем възможността, че родителите ни само изпълня­ват свои роли в нашия спектакъл по сценарий, напи­сан от нас самите!

Не е достатъчно да мислим само за тези неща. Необходимо е буквално да изличим тези отпечатъци от емоционалното си тяло, за да можем да възпри­емем на друго ниво собствената си божествена, все­знаеща енергия. Това е една от целите ни в институ­та. Младите хора, които идват тук, стигат до разбира­нето как и защо са избрали родителите си през този живот и осъзнават, че са освободени от принудата да мислят и да се държат по определен начин. Когато те видят, че родителите им са били техни партньори в друго измерение, и даже деца, когато разберат какви роли играят в сегашния им живот, това не само ги освобождава от паяжината на илюзорната обвърза­ност, но е благотворно и за самите родители. Ако на вътрешно ниво единият проникне до причините и пос­ледствията на отношенията си с другия, това освобождава и двамата, даже и да не го съзнават.

Защо става това? Защото вниманието на душата, което досега е било насочвано в тесни, предопределе­ни канали и е докосвало само няколко аспекта от дру­гия човек, сега може безпрепятствено да протича като съзнателна енергия и да обхване холографски пълна­та картина на взаимосвързаността. Тук човек оставя зад себе си илюзиите, проекциите и принудите.

Когато поляризацията, в която обикновено съществуваме, изчезне от едната страна, тя рядко продължава да съществува само в другата страна. Ние често страдаме от заблуждението, че не можем да направим нещо определено само защото някой, на­пример родителят, не е съгласен с това. А то ни причинява толкова ядове и разриви, и всъщност е едно от основните недоразумения в живота ни. Възможността да се освободим от една или друга илюзия е във връз­ка със степента, до която можем да изследваме наша­та многоизмерност. Ако единият партньор е вече не­зависим от такава обсебваща връзка, другият едва ли ще може да я поддържа. Младите хора, които идват тук, в Галистео, разбират, че повече не могат да ви­нят родителите си за онова, което трябва да търсят в самите себе си. Те изпитват, често за първи път в живота си, дълбока любов към своите родители, която е била потискана досега от ярост поради безпомощността им. Когато се завърнат у дома, те излъчват тази любов, която променя и родителите. Когато сър­цето на човека е отворено, това лесно се предава и на околните. Така и родителите изживяват по-дълбок, духовен контакт със своите деца и любовта им добива ново качество.
Модели на емоционалното тяло

Духовното тяло е склонно да използва емоци­оналното тяло като инструмент за израстване и развитие. След като обаче сме преминали на нивото на земните опитности, емоционалното ни тяло изг­ражда характерни чувства, реакции, предразсъдъци и начини на поведение, които ни карат да забравим истинската си задача. Духовното тяло се стреми да осъществява космическия закон. То ни учи как да комбинираме фактори със следствия, за да създаваме нови конфигурации за съзнателната си изява. Но често уроците ни са болезнени поради огромната раз­лика между това универсално разбиране и опита ни във физическо тяло. Емоционалното тяло е особено уязвимо и достъпно за негативни изживявания, ко­ито душата ни може би счита необходими за развити­ето ни. Ние рядко разбираме целта на земните си опитности, защото съзнанието ни е откъснато от Висшия Аз и душата. Отделянето от универсалната истина е съпроводено от объркване, отчаяние и чувст­во за вина.

Емоционалното тяло е страничен продукт на жи­вота в неговия развой; то представлява струпване на много енергии, отпечатани чрез преживявания и събития. Този депозит от взаимодействия на различни енергии приема форма - тази на емоционалното тяло, която е отделена от останалите тела. Това тяло упражнява твърде неуловима власт върху нас, понеже рядко осъзнаваме ефекта на складираните в него енергии.

За да се лекуваме, е нужно да разгърнем отново безкрайните серии от свободни асоциации, чийто про­изход е в записващата система на емоционалното тяло. Там ние натрупваме всяка дребна случка, вся­ка емоция и преживяване и на тази основа се изра­ботва мрежа, която функционира в цялата си слож­ност като филтър и определящ фактор за по-ната­тъшни наши възприятия и поведение. Например: на масата седи момче и всеки път, когато майката поста­вя чинията пред него, тя обичливо го побутва по ра­мото, подканяйки го да се храни. Малкото момче възмъжава, напуска дома, създава семейство. Всеки път, когато сяда да се храни, той несъзнателно очаква нещо. Естествено жена му не отгатва причината за неясното колебание на съпруга си и необяснимото му състояние на очакване. Мъжът също реагира с чувст­во на неудовлетворение и усещане за липсващата нежност, която по навик свързва с храненето. Вместо да потърси причината за тези усещания в себе си, той вини околните и все нещо не му е наред - или ядене­то не е вкусно, или нещо с жена му не е както трябва. Това е само малък пример как преживявания, които сме имали с родителите си, могат да останат в нас през целия ни живот. Начинът, по който гледаме на света и живеем в него, е отчасти несъзнателно оп­ределен от схемата на всичките складирани модели. И не само от този живот - емоционалното тяло носи в себе си въздействията от предишни съществувания и от други измерения.

Изключително интересно е да наблюдаваме механизмите, които ни привличат към точно опреде­лени партньори. Качеството на емоционалните вза­имоотношения би се променило изцяло, ако можехме да разкрием сценариите, които сме създали от несъз­нателното повтаряне на цели серии асоциации, про­изтичащи от преживявания в детството, както и „нес­вършена работа" от други животи.

Любовта означава да можем да възприемем дру­гото същество от гледна точка на действителните обстоятелства, а не единствено като проекция на егото във външния свят. За да се лекуваме от такива дра-_ч ми като „Родителите ми не ме обичат достатъчно" или „Не мога да постигна задоволителни отношения", ние трябва да започнем да чистим всички онези натру­пани астрални асоциации, символи и митове, които съставят мрежата, проникваща ни на нивото на емоци­оналното тяло.

Опитът ни в Галистео показва, че причината за всеки емоционален проблем може да бъде разкрита. Изцеление се постига посредством освобождаващото изчистване и откриване на пътя ни обратно към целостта. Целта винаги е да изличим личната си карма, като търсим истинското си аз. Лекуването е възможно само на духовно ниво.
Земното ни групово пътешествие

Животът ни на земята е част от едно групово пътуване. Най-близките ни партньори и семейни члено­ве принадлежат към една и съща група души. Роди­телите ни, родствениците, децата и любимите са участници в това групово пътешествие, при което си помагаме взаимно да търсим обратния път към първоначалния божествен източник.

Нека помним, че сами сме избрали родителите си с пълното съзнание какво предстои да учим с тях и чрез тях. Съгласно плана на живота и замисъла за душевното ни развитие нито един инцидент не идва „отвън"; енергия не се губи. Внимателният, обмислен избор на родителите, заедно с генетичното им наследство, изборът на роднини, приятели, учители, партньори в любовта и брака, и по-късно изборът на децата, на колеги, подчинени и шефове - с други ду­ми изборът на всички „външни" обстоятелства и всички хора, които срещаме и с които си взаимодей­стваме, изпълняват специфична функция за разви­ване холограмата на нашето съзнание.

Няма да бъде възможно да се освободим, без да осветим нашата неосъзната същност. Важно е за нас да разкрием произхода на емоционалните си реак­ции, предразсъдъци и позиции. Преди да можем да постигнем нови и по-високи нива на съзнание, е необ­ходимо да се занимаем с родителите и реакциите ни спрямо тяхното отношение и поведение, включително сексуалните им енергии.

Космическата шега се изразява в това, че тези същества, които наричаме родители, само изпълня­ват ролята, която сами сме им отредили. Вълнуващо е да си ги представим в различни роли в предишни или бъдещи съществувания. Чувствате ли например, че баща ви наистина е вашият баща? Или го чувства­те повече като брат или дядо? Означава ли за вас майка ви нещо повече от майка ; не би ли могла тя да бъде предишен ваш любим или сестра?

Нашата позиция спрямо родителите ни е една от причините и основата за всички по-нататъшни реше­ния в живота. Днес е много популярна идеята за синдрома „разбито детство" или „нараненото дете", спо­ред която родителите се'държат отговорни за всички физически или психически дефекти. Това схващане е много деструктивно, тъй като предполага, че няма възможност увреждането да се излекува, и оправдава несъвършенството, като прехвърля вината върху другите. Такъв начин на мислене ни отпраща обрат­но в старата система „жертва/мъчител" - един вид емоционален концлагер, от който е изключително трудно да се избяга. А това не е нищо друго освен рационални обяснения за собствените ни нерешени конфликти, които проектираме върху другите.

На тази земя ние сме избрали предимно негативното като гориво за духовното израстване. Ужасно, тежко детство и последвало го страдание и дистрес би­ха могли да водят - често в продължение на години -до мощен импулс за независимост, свободно развитие и ново съзнание. Важно е да разберем, че нерядко избираме трагично преживяване, посредством което отворим сърцата си.

Непрекъснато виждаме как деца в нещастни се­мейни обстоятелства не решават да напуснат родите­лите си, дори ако те са алкохолици или упражняват физическо или психическо насилие върху тях. Дете­то интуитивно разбира, че тази ситуация представля­ва някакъв урок за него.

Ако сте изправени пред такава ситуация, съвет­вам ви да не се опитвате да отклонявате вниманието от проблема посредством рационално обяснение. По-скоро се опитайте да разберете поведението и реакци­ите си, от една страна, и от друга, да проникнете дъл­боко в себе си и откриете защо сте избрали точно този вид опитност, тези хора и техния начин на живот. Разгледайте внимателно себе си и другите в ситуацията, за да стигнете до търсените отговори. Първата стъпка е да се вгледате в динамиката на енергийния поток. След като сте започнали да вниквате в някои причини и следствия на този енергиен поток, ще ви е по-лесно да работите за отстраняване на установени емоционални модели и по този начин ще избегнете сляпото, несъзнателно продължение на негативен енергиен обмен.

За развитието ни е нужно да се стремим по раз­лични начини да дойдем до ново разбиране за пред­варителното съгласие между нас и нашите родители. Само когато си изясним какви са били първоначал­ните ни цели, когато сме обединили енергиите си с тях, ще можем да проумеем обстоятелствата, труднос­тите и възможните решения на отношенията деца -родители. Не би трябвало никога да забравяме, че целта на живота във физическо тяло е да предоставим на душата предизвикателства и възможности за развитие.