Лекуване на емоциите (събуждане на безстрашния аз)

СВЕТЪТ НА ДЕТЕТО

Според наблюденията ми, веднага след раждане­то си децата все още са духовно отворени. Те имат непосредствен, пряк достъп до своята многоизмерност. Те не са откъснати от божествената си същност, нито от Аза на майката. Постепенно обаче малкото дете бива въвличано все повече в триизмерното отделено, индивидуално телесно съществувание и заедно с това влиза в енергиен обмен с всички членове на семей­ството. То привлича вибрации от своите родители в психичен и интуитивен план. Учи се как да разпоз­нава енергийните състояния на родителите си и на средата и как да реагира на тях. То усеща дали хора­та край него са ядосани или излъчват обич. Всички тези вибрации детето възприема като свои собствени.

Приблизително от седеммесечна възраст малко­то дете започва да различава хората, които познава, от непознатите. На първо време то може да заплаче, ако чужд човек го поеме на ръце. През следващите седмици и месеци вибрационният му репертоар се разширява и включва категория за познатото, а също и за качеството на енергийните различия, излъчвани от всички наоколо. Тъй като им липсва изразното средство на говора, малките реагират и общуват с околния свят изцяло посредством възприемането на несловесни, енергийни сигнали. Жалко е, че не са открити уреди, които да регистрират колко богати и сложни са способностите им за възприемане. Подозирам, че с течение на времето те no-скоро нама­ляват и се влошават, вместо да се подобряват. Известно е, че активиращата система на мозъка запа­метява онези впечатления, които учат детето кое е опасно и следователно от какво да се страхува. За съжа­ление голяма част от тази информация идва от околните, които в дадена ситуация реагират със страх и така непряко предават този страх и на детето.

Детето не се бои от непознатото. То би докоснало змия или паяк с любопитство и интерес - докато ба­щата или майката не се появят и реагират спрямо заплахата. Ако родителската реакция е наситена със страх, то детето асоциира идеята за опасност с животното. Дори години по-късно порасналото вече дете все още има фобия, свързана с паяци или змии например, без обаче да му е ясно защо. Възрастният несъзнателно е възприел много емоционални схеми, които са съставени от старите модели на детството.

На около две и половина или тригодишна въз­раст детето започва да се осъзнава като отделно от майката същество. Това развива личната егоструктура. Някои наричат този период „ужасните двего­дишни" заради това, че децата естествено започват да изследват личната си сила и начина, по който тя се отнася към властта или контрола на другите.

Независимо от оформянето на нови модели на поведение и мислене през този период съществува и важен духовен аспект на развитието. Когато излиза от покровителствената защита на майката, детето е особено уязвимо, тъй като за него външният свят се разширява, но никой не съзнава по-фините, неулови­ми енергии, на които то е изложено, какъв ефект оказват те върху него и неговото отношение към тях.

По време на този етап детето е изключително чувствително към психически въздействия. Ако то се намира например сред голяма група хора на публич­ни места като магазини, пазарни площи, спортни съ­бития и други, то ще поема емоционалните енергии, които излъчват всички край него. Най-често тези вибрации са бавните, лепкави енергии на страх и гняв. Тялото прави опити да се избави от негативните чужди вибрации, като реагира физически. Често в отго­вор на това поемане на външни енергии детето получава стомашни болки. Това винаги е предупредите­лен знак за проникване в слънчевия сплит, където е седалището на емоционалното тяло.

Детето е също така открито и за астралните енергии, заобикалящи земята. То улавя мисловни форми, емоционални реакции, надежди и страхове -на живи и на мъртви, - особено когато е в състояние на унесеност и сън. Повече отколкото можем да допуснем, кошмарите им за войни са действителни възприятия на реалност, пренасяна посредством пси­хичните вълни, кръжащи около планетата. Чувстви­телното дете става благодатна почва за по-късни про­яви на емоционална депресия и злоупотреби с нар­котици, защото в подсъзнанието му са натрупани твърде много преживявания от този род. Затова роди­телите трябва да са особено внимателни в отрицател­ните си прояви пред децата.

Бихме могли например да разберем колко непод­ходяща е телевизията за малките деца. Астралната енергия, която се излъчва от представените теми на телевизионните предавания, посява семето на страха в децата ни. Няма значение дали те ще гледат боя между две кукли или пък как Доналд Дък дърпа кучето за каишката. При всички случаи детето е въвле­чено в ситуация, където със страх очаква коя от двете марионетки ще победи - добрата или лошата.

Комиксите представляват една особено активна и в същото време негативна митология за децата. Сами преценете какво става: енергията на тези ани­мации и малки драми, с които така безгрижно забавляваме децата си, се съчетава с облъчването на ка­тодната тръба на телевизора и се смесва с общите вибрации на средата - дома, детското заведение или училището. Резултатите са взаимно подсилено и ус­корено въздействие, срещу което детето е беззащитно. Енергийният модел пронизва детското съзнание и се запечатва там. Така семето на страха приема матери­ална форма и ще расте не само във физическото, но и в емоционалното тяло.

Когато детето достигне тригодишна възраст, стра­хът и безпокойството вече трайно са се настанили в емоционалното му тяло. Самото дете вече излиза от защитния обръч на майката и търси собствената си самоличност в разширяващия се огромен външен свят. Това е времето, когато децата започват да изра­зяват вътрешното си познание. Те искат да споделят с нас магията на тяхната действителност. Често и не­очаквано те ще ни кажат, че виждат духове, спомнят си предишни съществувания, усещат негативни енер­гии или имат страшни изживявания насън.

Тригодишни деца изричат неща, които звучат твърде странно на възрастния слушател, като напри­мер: „Бил/а съм някога твоя майка" или „Спомням си, когато живяхме край морето". Такива изказвания са изключително важни. Внимателно се вслушвайте в това, което детето си говори. Ако например то твър­ди, че е било ваша майка, приемете това като благоприятна възможност да разрешите вашата карма. Когато говори за минал живот или отношения, въз­можно е детето да се освобождава от нещо, което в противен случай би останало повтаряща се и сега те­ма от Онзи живот.

Навярно бихме могли да открием какво се е слу­чило във времето, за което говори детето, и да го осво­бодим от емоционалните модели, създадени и устано­вени в онзи живот. А и детето несъзнателно желае да се разтовари от тях, да освободи вибрациите, които емоционалното тяло все още задържа. Дори ако в то­зи живот вие сте майката, детето може да се държи с вас така, като че ли ролите ви са разменени. Подобни стари погребани родствени отношения могат да при­чинят доста смущения и дисхармония. Ако детето ни­кога не разговаря за личния си възглед към отноше­нието и за предишни обстоятелства, възможно е ни­кога да не разкрием причината и източника на евен­туално сегашно объркване.

Ние, родителите, често се питаме защо изпитва­ме различни чувства към всяко от децата си. Ние просто не проявяваме еднакъв вид любов към тях, дори и да твърдим обратното. На духовно ниво ние сме имали помежду си съвсем различни отношения и индивидуално общуваме по различни начини с всяко от тях.
Духове, чудовища, малки приятели

На около тригодишна възраст децата често гово­рят за духове или хора в стаята, за страшни чудови­ща или за невидими малки приятелчета. Тези исто­рии не са непременно продукт на детското въображение или на някакви психически отклонения. Въобра­жаемите картини могат да се въртят дълго в ума им само когато се отнасят до вътрешно преживяване или спомен. Те са в резултат на конкретно съществуващи енергии, които детето възприема от астралното изме­рение. Тези енергии определят начина на изява на детето и дълбочината на страха и безпокойството чес­то за цял живот.

Когато малкото дете извести, че вижда някого в стаята или че си има другарче за игра, не го при­емайте като плод на свръхвъзбудено въображение или че нещо не е наред с детето. Напротив, дайте му възможност да изрази чувствата и наблюденията си, да разкаже историите си, защото по този начин то започва да се освобождава от тях. По-скоро би трябва­ло да приемем идеята, че наистина има други форми на съзнание, които се преплитат с нашата реалност, и че като се учим да ги разграничаваме, бихме намери­ли полезни средства за обмен.

Родителите биха опознали повече децата си, ако ги насърчават да споделят какво им разказват мал­ките невидими приятелчета. За нас е шокиращо да открием, че те са склонни да дадат информация за хора, която далеч надминава онова, което би могло да дойде в ума на три-четиригодишно дете. Често се наб­людава интересна промяна в гласа на детето, когато то общува с такъв невидим приятел. Това е вид свър­зване с друго измерение, което за родителите е сиг­нал, че детето им има специална дарба и тя може да бъде грижливо подхранвана.

Общуването с астрални духове на растения нап­ример би било от огромна полза за света при сегаш­ните трудности с прехраната. Резултатите от този вид комуникация са документирани в Общността Финдхорн и са модел за останалия свят.

Все по-често ще се наблюдават явления, при ко­ито деца възприемат енергии от други измерения и октави, тъй като те продължават постоянно да бъдат атакувани от астралните енергии на телевизията, компютрите и при използване на лазерите. Лазерът прави пробив в триизмерните бариери между обикно­вените физически и астралните енергии. По този на­чин става възможно в нашето измерение да проник­ват други измерения.

Трудното при астралното измерение е, че стра­шилищата от детските сънища могат да се превърнат в завладяващи енергии. Не е необходимо чудовището като същество да завладее детето. Енергията, която придружава видението или е породена от него, е тази, която пробива защитната мембрана на детското съз­нание и създава болезнено фиксиране, което наново и наново го всмуква обратно в това преживяване.

Когато говорим за явлението „завладяване", би трябвало да разбираме, че сме повлияни повече или по-малко от стереотипен образ, който е неточен. Може би си представяме нещо, което пълзи около нас, дейс­тва безмълвно и накрая ни сграбчва за гърлото. В действителност обаче завладяващите енергии винаги са коварни, с почти неуловими вибрации, които скри­то повлияват и ограничават нашето възприемане на действителността. Обикновено не ни владеят някакви черни чудовища или червени дяволи, а ни влияят много близки, приятни, шепнещи вътрешни гласове.

За съжаление повечето родители контролират и възпитават децата си чрез забрани и наказания. Тези методи приучават децата да се чувстват безпо­мощни и безсилни и им внушават негативна предста­ва за себе си. Тази негативност поражда вибрации, които привличат астрални мисли и чувства. Детето възприема астралните енергии като вътрешни гласове, което подхранва чувството му за вина. Това може само да засили безпокойството му, че не е било добро дете, и страха да не му се поиска обяснение или да бъде наказано за действията си. Това ограничава любопитството и пречи на пълното проявление на интелекта, да не говорим за това, че се спъва разви­ващото се доверие в себе си. А без такова доверие ни­кога не би разцъфтяла готовността да даде нещо на света и да пробуди неустрашимото аз!
Детето започва да мълчи

Обикновено родителите и цялото семейство се от­насят към детето и неговите разкази за духове, елфи и други невидими енергии с недоверие, неприемане и присмех. След време детето престава да говори за преживяванията си, тъй като разбира, че не го при­емат сериозно. Резултатът от това принудително мъл­чание е, че детето остава впримчено в тази ужасна, нечовешка страна на мълчаливи чудовища, искрящи светлини, странни звуци и други свръхестествени впечатления, които то обаче не се осмелява да споде­ля повече. Това се превръща в благотворна почва за неясен страх, който се пренася в света на възрастния. Този страх е безличен, не е свързан с определени спо­мени и все пак предизвиква физиологични сетивни реакции. Детето често може да получава болки в стомаха, защото е сковало и потиснало своята чувст­вителност. Безличното, без4юрмено безпокойство сега прониква във всички тъмни кътчета на живота ни, готово да бъде проектирано върху всички познати или неопределени чувства или ситуации.

По този начин ние учим, че сигурността е сино­ним на контрол и ред. Щастливото, уравновесено дете обаче никак не се смущава от хаоса или от необходи­мостта да се приспособява към нови предизвикателни обстоятелства. Хаосът е константа в този свят. Ние ще направим децата си слаби и неустойчиви, ако не ги учим как да се справят с него смело и радостно.

Ако не успеем обаче да разкрием източника на страха, ние ще го засилим. Затова и работата, която извършваме в нашия институт, е така полезна. Тук ние даваме на човешкото съзнание възможност да си спомни минали сценарии, да преживее отново онези обстоятелства и ситуации, довели до натрупване на страха. Съзнателната работа с причините може да до­веде до изличаване на кармичните връзки с тях.

Когато са на четири-петгодишна възраст, децата често проявяват интуитивни качества. „Нормалните" деца развиват същите удивителни интуитивни спо­собности, както и специално надарените. Те например рисуват картини, които изобразяват аура или дъга около хората. Това е израз на енергиите, които децата виждат да .се излъчват от хора, животни и други обек­ти, които рисуват. Това е много ценна информация, ако само можехме да се научим да я насърчаваме. Ако долавяме съзнателно тези излъчвания и разби­раме какво те означават, не бихме се страхували от ; другите, тъй като ще знаем какво мислят и чувстват.

Една от най-затрогващите изяви на психическа­та настройка при децата е необичайната им способ­ност да разбират, когато някой е тъжен или болен. Те непременно ще докоснат човека с непресторена нежност.

Често ще чуем деца да споменават, сякаш между другото, че еди-кой си ще дойде днес или сякаш знаят кой звъни по телефона, преди още да сме отговорили. Дори тези съвсем безобидни способности на децата като че ли дразнят родителите, които бързат да им обяснят, че такова поведение е неуместно и е по-добре да си мълчат.

Мнозина от нас си спомнят за деца, които са предсказвали смъртта на някой близък. Даже когато предвиждането се потвърди, то само създава смут, след което родителите бързат да предупредят детето да не говори никога повече за такива неща. При тако­ва непрестанно потискане на вътрешната сетивност детето все повече има чувството, че светът нито цени, нито одобрява истинската му същност. Необ­ходимостта да премълчава спонтанните си открове­ния поражда дълбоко смущение у детето, тъй като то не се е научило да обмисля предварително нещата и това го кара да се чувства неловко и несигурно в себе си - при все че ние бихме желали тъкмо обратното! Смъртта се превръща в нещо, за което не се говори, не се изразява и става табу.

По този начин още като деца ние затваряме все повече врати, пренебрегваме и потискаме нашата способност да възприемаме електромагнитните виб­рации и тези на аурата, както и медиумичния си опит.

После, когато тръгваме на училище, на шест или седем години, изгубваме дори желание да разговаря­ме с връстниците за странните си възприятия, за да не ни се смеят. Първите няколко години в училище обикновено са съпроводени от пълно затваряне на съзнанието за другите измерения. На тази възраст детето отказва да признае и пред себе си, че усеща присъствието на невидими същества или че получава мисловни вълни по телепатичен път. Изобилният по­ток от информация, знание и мъдрост, рождено право на човечеството, загубва своите канали, затваря про­зорците си, прекъсва контакта, чрез който може да бъде предаван от духовните октави към физическото тяло и триизмерното съзнание. Тази енергия сега ос­тава затворена в емоционалното тяло и води до стаг­нация или неуравновесеност, които се долавят като дифузно безпокойство у съзнанието на възрастния.

Децата са твърде възприемчиви за астралното психическо обкръжение. Те усещат вибрационните енергии на природата. Те ще усетят дали дадена среда излъчва щастие или тъга, безопасност или заплаха. Те действително разчитат тези следи от инфрачерве­ни отпечатъци, наситили астралните полета, натова­рени с психически, емоционални останки. Тези остатъци траят десетилетия, а може би и хилядолетия, тъй като астралната енергия не е подвластна на вре­ме или пространство.

Детето обича да посещава къщата на баба си, защото там то чувства познатата енергия на майка си, когато е била дете. То може да ненавижда къщата на леля си, ако тя е била арена на семейни вражди, ставали в миналото.

Децата като гъба попиват енергии отвсякъде, къ­дето отидат, и от всичко, което докоснат. Струва си да размислим заслужава ли си да се борим примерно за някаква мебел след развод, ако знаем, че тя пази стари енергии от нашето минало - особено ако тази вещ е свързана със събития, които е по-добре да оставим зад гърба си. Тези по общо мнение неодушевени предмети стават като арки на емоционална асоциация, която ще продължи подсъзнателно да за­действа спомени за всеки член от семейството, вклю­чително децата ни. Дори когато наследим нещо от обичан роднина, ще е добре да докоснем предмета и да усетим дали енергиите на този, когото обичаме и възприемаме чрез този предмет, събуждат приятни и щастливи чувства, с които го помним, или излъчва неприятни, отблъскващи енергии или вибрации.

Когато посещават с деца музеи, църкви, замъци и други исторически места, родителите често биват озадачени от бързината, с която децата се изморяват и започват да се оплакват от главоболие или болки в стомаха. Отговорът е, че те често долавят излъчване­то на стари астрални енергии, които ги изморяват. Интересно би било да запитаме детето какво усеща, как възприема мястото - като добро или не. Отгово­рите могат да ни разкрият много неща. Понякога де­тето ще си припомни свой живот в онази епоха или исторически период и ще може да освободи емоционал­ното си тяло от въздействията на минало преживява­не просто като го разкаже. Спомените от различни прераждания често са източник на детския интерес към определени места или исторически епохи. Даден избор на душата може да е запазил дълбоко преживя­ване или специфичен талант, чието припомняне би могло да насърчи бъдещото му развитие в този живот. Няма съмнение, че осъзнатата връзка с който и да е аспект на дадена тема силно би повлияла способнос­тите и напредъка в тази област.

Истина е също, че ние пренасяме в сегашния си живот страхове, натрупани в други съществувания. Понеже не си спомняме преражданията си, не можем да разкрием причината за много от неясните страхове и безпокойства в сегашния живот. Децата много рано започват да проявяват ирационални страхове, но опи­тите ни да открием причините са безуспешни. Детето може да се изплаши от някаква картина с коне, с река или със странно облечени хора, без да е имало пряко преживяване с тези неща.

В опита си да разсеем страховете им, ние започ­ваме да им обясняваме, че страшните неща всъщност са смешни. Казваме „Бау!" или „Ще те изям!" на малките бебета. Опитваме се да ги уплашим и после се смеем. Те започват много скоро да ни подражават и също се смеят. Правим страшни гримаси и издаваме странни звуци, докато те се научат, че страхът е игра.
Пристрастяване към страха

Най-лошата склонност на емоционалното тяло е пристрастяването му към страха. По цял свят хората с удоволствие провокират страх с чудовища, таласъми и други тъмни сили, за да упражняват контрол или за забавление, а понякога и като метод в общуването с децата. Наблюдаваме това още при съвсем малките деца. По времето, когато достигнат етапа на „първо­битния човек" между седем и девет години, те изкус­но боравят с нюансите на смъртната опасност и се забавляват от предизвикателствата на опасни физи­чески действия, за да изпробват смелостта си. По този начин те изучават взаимно страха си и така стимули­рат тялото си да изпитва леки електрошокови вълни. Устройват си маскарадни празници, където си разказ­ват истории за духове, страшни приказки, една от друга по-кървави и заплашителни. Когато обаче тялото се претовари от страхови усещания, когато нер­вите на слънчевия сплит получат внезапен шок, ко­гато автономната нервна система реагира с повика: „Борба или бягство", това причинява прилив на адре­налин в организма и действа подобно на електричес­ко разтърсване, което влияе много силно на химичес­кия състав на кръвта в мозъка. Такъв шок може да създаде пристрастяване в организма и така с възраст­та ние продължаваме да създаваме или избираме об­стоятелства или ситуации, които имат подобен стиму­лиращ ефект. За тялото това означава почти като из­живяване на оргазъм. Когато адреналинът прострелва системата ни, тя усеща, че живее, той я изважда от вцепененото й спящо състояние и затова на тялото се нрави този вид преживявания. По тази причина емоционалното тяло се стреми да ги възпроизвежда и това обяснява защо то непрекъснато привлича нега­тивни енергии.

За подрастващите същата роля играят видеото, филмите на ужасите и телевизионните предавания за насилие. Ние сме така парализирани от всекиднев­ния живот, че сме изгубили много от естествената си чувствителност и способност за възприемане. И става, ясно, че само истински шок е в състояние да ни осво­боди от физическите ни затвори. Постоянно задълбо­чаващото се чувство за вина, предразсъдъците и са­модоволството ни карат да копнеем за нещо, което да ни изведе от усещането, че сме под някакъв контрол. Оказали се под натиска на всекидневието, правилата, предписанията, общоприетото поведение и стремежа да задоволим известни критерии в работата си, ние полагаме толкова интензивни усилия да се контроли­раме, че закопняваме да се изправим пред неконтро­лируеми енергии отвън. Оттам и потребността да изживеем неизразимото, неописуемото, нещо, което в нормалния ход на събитията бихме отрекли. Това е една от причините хората да вземат наркотици, да се напиват или да се занимават с опасни спортове.

Това също е причината понякога да изберем партньор, който емоционално да ни разтърсва дълбо­ко и дори да ни наранява. На нас ни допадат темите за страха. Всеки страх ние превръщаме в раз­влечение, търсим го и го използваме като оръжие във взаимоотношенията си. Някъде дълбоко в себе си чувстваме, че историите за вампири навярно съдър­жат зрънце истина; дори възрастните често се страху­ват да влизат в тъмна стая. Нещо неосезаемо, тъмно, което може да е там, ни възпира.

Ако разгледаме съдържанието и темите на разв­лекателните програми на масмедиите, ще открием, че те постоянно ни заливат с негативни астрални енергии. Но не страхът ще ни помогне да променим живота си. Стимулантите може и да доставят удоволствие, но внушеният страх завладява ума ни и този негативен 4юкус подлудява всичко в живота ни. Днес тази параноя трагично е обсебила много от мла­дите хора. Когато гледаме филми на ужасите и психодрами, ние не само се развличаме; ние се отъж­дествяваме с тези дифузни, неопределени и същевре­менно възбуждащи импулси на привличане и отблъскване, на любов и омраза, на ярост и страх. Нормалните всекидневни съзнателни процеси са отк­рити не само за впечатления от несъзнаваното, но също така и за нахлуване на астрални енергии.

Докато не изчистим обвързаността и моделите на пристрастеност в емоционалното тяло, ще продължа­ваме да избираме нещастна любов, трагични заболя­вания, необясними страхове, които ни позволяват такива енергетични процеси. Това обаче ще попречи на изявата на виещия духовен потенциал. Изправено пред безкрайните разновидности на страха и неговите образи и асоциации, емоционалното тяло трудно мо­же да се измъкне от астралното блато.

Спасителното за нас е, че сме духовни същества и божественият ни източник е по-мощен от астралната или физическата реалност. Нашето духовно наследст­во е крайъгълният камък на човешката еволюция. Нужно е да осъзнаем неговия потенциал и да запазим неговото съзнателно присъствие у децата ни.

Стадиите на развитие при детето съответстват на разгръщането на дълбоки духовни процеси. Между седем и девет години децата преживяват ис­тинска промяна, която трансформира неосвободените им психични, духовни и етерни енергии във физичес­ка енергия. Приблизително към седмата година се затварят вратите между невидимите сфери и третото измерение. Малките ученици бързо стават чувстви­телни към критиката на учителите, сравняват се с другите и нямат желание да се отличават от тях или да бъдат осмивани по някакъв начин. Ако детето спо­мене за невидими приятели или говори за аура или цветове около хората, което учителят не одобрява то, за да се хареса, вече насочва вниманието си към вън­шния свят. Чудесните фини енергии на непроявения свят постепенно избледняват, вратата към космоса тихо се затваря и детето поема земната си карма.

Сега то развива нови таланти - да тича, да ска­ча, да усвоява принципа на съперничеството и показното самохвалство, което е имал и първобитният човек. Физическият израз на потиснатите сили дейст­ва като предпазна клапа. В училищата ние предлага­ме образци на физическата и интелектуалната роля, но съвсем малко или никакви модели за духовно развитие. В някои училища се казва сутрешна молитва, но това не помага на децата да осъзнаят духовния си капацитет.

Тъй като светът на възрастните е изградил някак­ви представи за Бог, ние просто не можем да рискува­ме някой да ни говори за Бога по начин, който не се вмества в собствените ни възгледи. А това е равносил­но на табу за духовното и е голяма трагедия, че децата не могат свободно да изразят присъщата им духовност. Родителите са прехвърлили всички духовни проблеми на организираните религии, като са убедени, че те са­мите няма на какво да научат децата си. А нищо не е по-далеч от истината. Да помагаме на децата си да се развиват духовно, извън ограниченията на религията, е надежда за бъдещето. Нека изясним, че в религиите няма нищо лошо, но не е нужно родителите да стоят настрана и да не споделят тази свята енергия с децата си, понеже смятат, че не знаят достатъчно за Бога. Единственото, което е нужно да знаят родителите, е идеята, че всички ние сме божествени същества, чиято цел е втъкана в самия живот. Учейки това, детето ав­томатично ще почувства собственото си достойнство и ще може да уважава и зачита същото и у другите.

Духовността е рождено право на човечеството. Тя е наследство и свещен дар на живота. Тя не може да бъде купувана, продавана, подправяна или унищо­жавана. Детето усеща чудото на природата и истинс­ки възприема магията на мирозданието като божествена. То се чувства част от всичко, което съществува - без усложненията на линеарното мислене, де­финициите й ограниченията. Изживявайки по този Г начин живота, ние ставаме цялостни същества, освободени от страха, щастливи и способни за взаимодей­ствия с другите на висши нива.

Има само едно духовно послание: всяко същество е част от божествено, съвършено творение. Свободата и предизвикателството на всеки живот се състои в това как ще изследваме възможностите, които се съ­държат в тази истина. Ако сега се върнем отново назад по следите на духовната нишка и открием об­ратния път към нашата многоизмерност, към холографското ни съзнание, ще сме в състояние да се осво­бодим от изолацията и ирационалните страхове, като се слеем с космичния ритъм.
Връзките между сексуалните и духовните енергии

Много поучително би било да разберем връзките между сексуалните и духовните енергии. Духовните енергии използват сексуалните, за да сътворят мате­рия от чиста енергия. Именно сексуалното взаимо­действие, сексуалният обмен в момента на зачеване­то създава тялото - под ръководството на душата! Хормоналното активиране през пубертета, контроли­рано от двете ръководещи жлези, води до развитие на половите органи, а отвъд това - до дълбока емоци­онална трансформация.

Ние сме оплодени със сексуалната енергия на за­чеването и със спомена за сливането носим неговия жизнен заряд, отекващ във всяка наша клетка през целия ни живот. Сексуалната енергия вибрира в клетките на петгодишно дете точно толкова мощно, колкото и при възрастните. В детското тяло това е дифузна, електрическа подвижна енергия. Когато бъ­де насочена и канализирана по време на пубертета, тя може или да бъде използвана от тялото, като въз­буди шепота на размножаването, или, насочена към no-висшите центрове, ще захранва духа и съзнанието С творчески енергии.

По същия начин както тригодишната възраст е повратна точка в развитието, така и седемте години са особен праг, последван от периода преди пубертета, възрастта на единайсет-дванайсетгодишните. Както изживяваме раждането и откъсването от майката, по подобен начин се преживява и състоянието преди пубертета, То преобразува детското тяло в тялото на зрял човек. Ръководещите жлези - хипофизата и епифизата - се активират. В детска възраст те изпъл­няват ролята на проводници на интуицията ни, на психически и духовни сили, даващи възможност да възприемаме нещата холографично и да поддържаме контакт с висшето съзнание. Сега те служат като уско­рители на енергиите на растежа и сексуалността.

Емоционалното тяло на единайсет-дванайсетгодишните е по чудесен начин отворено и експанзивно. Ентусиазмът им е заразителен, те са изпълнени с любов и вълнение от прилива на вълните, които ги отвеждат към зрелостта. Но към тринайсет-четиринайсет или петнайсетгодишна възраст сексуалният тласък се превръща в необуздан порой, който в стре­мителното си течение към житейското море помита всякаква умереност!

Така младият човек се оказва отново под вли­яние на многопластовите енергетични процеси в този нестабилен период на откритост и уязвимост. Сложното взаимодействие между физически, емоционални, интуитивни, творчески и умствени енергии причинява мъчително и объркващо усещане, което околните не разбират. Интензивността от слива­нето на тези мощни енергии създава прозорец, през който да се надзърне пряко в непознатата вселена. В очите на родителите това изглежда като нещо отдел­но от познатото им дете. Те наблюдават тези мета­морфози в краен ужас, Покорното и обичливо досега дете се превръща в буен, неконтролируем особняк. Засиленото въздействие на половите жлези причинява срив в нервната система, която е подложена на ви­соко напрежение, извънредно трудно за овладяване.

Така както напомняме на тригодишните да не говорят измислици и да не разказват небивалици, и както седемгодишните биват подигравани от връстни­ците си, ако говорят странни неща, така ние често не разбираме сексуалността на младите хора и се опит­ваме да ограничаваме или потискаме надигащите се творчески сили. На практика това всъщност е невъз­можно. Такива опити, особено през пубертета, водят до повсеместна конфронтация. За нещастие това съз­дава у младия човек убеждението, че не е разбран както в семейството, така и в училище, и води до чув­ство на отчужденост, съпроводено много често от непо­корство, употреба на наркотици, дори и самоубийства. Тъй като възрастните рядко разбират, че тази вибрираща енергия е съсредоточена в сексуалния/ду­ховния потенциал на епифизната жлеза, те не са в състояние да разпознаят прехода или посоката, която ще разбуди пълната мощ на детската кундалини. Кундалини е божествената енергия, великата шакти, жизнена сила, която ни издига до просветлението - когато осъзнаем нейното присъствие. Ако това не стане, мощният поток се задържа в по-ниските цент­рове на тялото и се изразходва посредством сексуална активност. В обществото ни това се среща при все по-ранна възраст. Така удивителната шакти енергия, която може да ни обнови, да ни лекува и транс-4рормира, бива пропиляна. Ние пропускаме шанса да я използваме за развитието на нови, no-висши степе­ни на съзнанието.

През пубертета, с развитието на енергийните центрове или чакри, виталната жизнена сила на шакти се издига към епифизата и хипофизата, ко­ито едновременно направляват сексуалното съзрява­не на физическо ниво. Тази трансформация понякога е с такъв интензитет, че цялата среда, заобикаляща младия човек, бива смутена. Явления като „полтергайст" се случват предимно в места, където има мла­ди хора в пубертетна възраст. Обсебващата астрална енергия на полтергайста се съчетава с насочената на­вън енергия на юношата. Срещат се и случаи на раз­лични прояви на кинетична енергия, като чупене на стъкла, падащи картини от стената, пръскане на електрически крушки, неща, над които подрастващи­те нямат съзнателен контрол.

Както се вижда, много важно е да помагаме на младите хора, като ги насочваме внимателно как пра­вилно да използват надигащата се у тях сексуална енергия. В противен случай тези енергии ще изгубят своите оздравителни и интуитивни сили. Важното е да уверим младите хора, че са здрави и нормални, че тази енергия е дар, който може да им помогне да отк­рият нови начини за самоизява, да отворят нови кана­ли пред разширяващия се прилив на любов и светлина. При този наш подход младият човек ще има повече шансове да се развие като самостоятелна личност.