Лекуване на емоциите (събуждане на безстрашния аз)



страница4/10
Дата07.05.2018
Размер2.08 Mb.
#67682
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
Глава четвърта

ПАРТНЬОРСТВО - ДУШИ-ДВОЙКИ ИЛИ ДУХОВНИ ПАРТНЬОРИ

Една от най-универсалните дилеми, породена от въплъщаването, е съзнаването на самотата. Размножението вследствие на комбинирано усилие изг­лежда е оставило у нас неизличима следа и ние за­жаднели се стремим (както спермата и яйцето) към искрата на сливането, която създава тялото. След ка­то детето навлезе в процеса на социализация и осъз­нае „другите", то съсредоточава вниманието си навън от себе си в търсене на приятелства, въпреки че от самото начало полага усилия да се харесва, да прите­жава, да бъде избирано, да се пригажда. Колкото по­вече се обвързваме с отношения, толкова повече емо­ционалното тяло пробужда сетивата си и осъзнава чувства на радост, гняв, екстаз, объркване. Ние иден­тифицираме тези чувства с взаимодействията между нас и другите, привиквайки с начина, по който те из­пълват всекидневните ни преживявания, и се чувст­ваме напълно загубени без тях - дори и ако те ни носят скръб или нещастие.

По този начин танцът на взаимоотношенията в живота започва отрано и поглъща повечето от енерги­ята ни. Ние се съпротивяваме изцяло на възможност­та да останем сами, непрестанно търсейки изплъзващата ни се „половинка" или „сродна душа", която би разбрала истинската ни същност и би била винаги до нас, за да не сме самотни. Това настойчиво чувство е така вкоренено в нас, че човек се пита дали това не е игра на вселената и дали тази специална енергия, която търсим, не е нищо друго, освен действията на майката Природа, която тъй умело подрежда нещата, че спермата наистина силно да пожелае яйцето и да осигури бъдещето. Може би тази космически предиз­викана страст е основата на всички телесни отноше­ния, отекваща навън, докато ние си мислим, че сме свързани с душата!

Но уви, душата всъщност ни води навън, през вратите на земната опитност, с цел да обогати собстве­ния си репертоар. Винаги трябва да се отнасяме с по­дозрение към нейния план да ни обвърже с други ду­ши и към мотивите й, които винаги ще включват „учене на уроци". Тогава тези други души стават средството, чрез което ние се учим. Твърде често бла­гословената ни душа е склонна да ни учи на съчувствие, примирение и необвързаност, но посредст­вом толкова тежки и болезнени емоционални изживявания, че ни е много трудно да установим на­шето участие и знание за тях. Кой е виновният? Кой е забъркал тази история? Кой ни е въвлякъл в това ? Естествено нашата „душа-двойка". Нашият съучаст­ник в израстването. Не онзи, който ни предлага виси­ните на екстаза, а онзи, който ни кара да преглътнем горчивия хап - и все за наше добро!

Само душа, изпълнена с любов към нас, ще по­желае да ни предаде болезнения урок, избран от нас самите. През различните си съществувания ние често вървим заедно с групи души, с които ни свързва дъл­бока духовна любов. Срещайки се на земята, ние изпитваме силно привличане едни към други и го пос­тигаме посредством необичайния драматичен стил на емоционалното тяло. Тъй като нашето най-устойчиво чувство се намира в най-долните чакри, съхранява­щи сексуалните енергии, ние проектираме тези чувст­ва върху другите, много често с трагични последици. Това физическо отъждествяване е твърде ограничаващо. Тази физическа идентификация е твърде ограничаваща за души, които вече са обвързани емоционално с любими, приятели, родители, деца.

Хората са склонни да вярват, че за да изпитат дълбоко чувство, им е нужна сексуална връзка. Но сродните души се срещат и свързват по цялата плане­та и много малко от тези връзки имат нещо общо със секса. Докато не осъзнаем това, което се случва на душевно ниво, ние ще продължаваме да учим много и болезнени уроци. Тези специални връзки не е необходимо да се превръщат в телесни партньорства Тяхната цел е да ни помогнат да открием нашите семейства от души, с които трябва да осъществим съ­ответна мисия от еволюционно естество. Урокът, кой­то трябва да научим, е как да се разпознаваме на душевно ниво, как да се срещнат сърцата ни. При всички случаи сексуалната връзка без участие на сърцето съдържа силно деструктивни сили. Ние може би се надяваме, че онзи идеален партньор, когото дълго търсим (душата-двойка), е този, с когото можем да живеем в пълна хармония и единство на тази планета. А всъщност истинската ни сродна душа е много по-вероятно да е онази личност, с която прежи­вяваме най-интензивен кармичен обмен. Когато има­ме предвид концентрираната духовна енергия, която се проявява в процеса на зачеването, в сливането на двете клетки, творящи нов живот, можем да си представим колко силно би било привличането между две души, пътували заедно през вечността. Нашето земно съзнание ни държи в плен, допускащо само линеарни и ограничени модели на възприятие, тъй като то не си спомня източника. Ние имаме усет за умствената си и сексуалната си природа, но репертоарът от начи­ни за фокусиране и изразяване на цялата действителност, холограмата на живота, бива изклю­чително филтриран в третото измерение. Ето защо трябва да работим за издигане на енергиите от по-нисшите към no-висшите чакри, за да постигнем среща на сърцата. Когато се научим да разбираме наши­те партньори на духовно ниво и да се включим в тан­ца на душите, тогава ще можем да се освободим от потискащото отчаяние при мисълта, че им дължим нещо или пък че те ни дължат нещо, или се притежа­ваме един друг.

Да позволиш на някого да си тръгне не означава да го загубиш. Никога не можем да загубим истински когото и да е. Развитието в различни посоки не ни откъсва от другите, с които имаме общ корен. Идеята за разделеност е погрешно заключение, останало ни от момента, когато сме приели форма. В мига на за­чеването, когато безформеното се изявява, бихме мог­ли да се радваме на мощната енергия на сливащите се сперма и яйце, вместо да скърбим за универсална­та си същност. Каква силна метафора за живота; да се отпуснем и да бъдем - да приемем всичко, което е! Космическият ритъм върви от сливане към разделя­не, от прилив към отлив, от раждане към смърт, от енергия към материя и обратно. Нищо не се губи, всичко е в постоянно движение, трансформация, еволюция.

Космическата шега е в това, че душите ни се чувстват като наказани. Ако опитаме да отворим сърца­та си, ще постигнем ново единство на духовен план не само с един човек, но и с все повече жители на планетата. Така постепенно ще се отворим за гло­балното съзнание. От разбирането на собствената ни цялост зависи до голяма степен доколко дълбоко можем да се свържем с други души. Винаги когато се нуждаем от нещо, например от чувството на друг, или се опитваме да извлечем нещо от някого към себе си, губим равновесието си. А това създава нап­режение в нашите отношения. То се поражда, когато" се стремим към другия, за да се избавим от чувство­то за самотност, и е проява на вътрешната ни откъс­натост от божествената енергия. Само когато съзна­телно или несъзнателно не изискваме или не очак­ваме нещо от другия, можем да осъществим истинско сливане с наши сродни души.
Лекуване на болката отвътре

Процесът, при който ние се предпочитаме или отхвърляме едни други, е много болезнен. Той се подхранва от отчаянието на самотата, която започ­ва от детството, след като сме изгубили общуването си с Висшия Аз. Носени без посока от течението в морето на междуличностните отношения, ние пос­тоянно сме дърпани назад към отражението на та­зи раздяла в огледалото на емоционалното тяло. То поглежда в очите на другите, вижда страха от от­чуждението и го приема незабавно като свой собствен.

Ако причиним болка на някой друг, трябва да лекуваме тази болка в себе си. Ако нашата любов е включила всички душевни енергии, не би трябвало да отхвърляме другия или да бъдем отблъсквани от него, тъй като душевното разпознаване ще ни позво­ли да се свържем без ограничения. За съжаление ос­новата на емоционалните отношения често остава на астрални кармични нива.

Твърде често енергията ни спрямо другите се изразява под формата на контрол и зависимост, към която привикваме. Такива отношения винаги водят до чувство за притежание. Познато ни е твърдението: „Искам да те притежавам. Искам да те имам!" Това се оказва истина, особено при сексуалните отношения. Сексуалната енергия лесно ни впримчва, тъй като е в състояние буквално да прониже аурата и да навлезе и „залее" другия. Тогава индивидуалната цялост на аурата не може да се запази. За известен период от време между двете аури неизбежно се обменят и смесват мисли, чувства и енергии. След любовен акт те са сложно преплетени най-малко за 48 часа! Ако размислим над този факт, можем да се досетим защо в такива моменти се чувстваме изтощени, „изпомпани" емоционално и физически, особено ако сме имали връзка с човек, когото не сме приели със сърцето си. Затова непозволени любовни истории лесно излизат наяве - тъй като енергийното поле задържа задълго емоционалния астрален заряд на вина и безпокойст­во и това лесно се разпознава психически. Винаги ко­гато любовни отношения нараняват чувствата ни и причиняват болка, трябва да се опитваме да изчист­ваме ауричните си полета от чуждата аура, нашите конфликти или острата ни нужда от партньор на ду­шевно ниво, бихме избегнали проектирането на собст­вените си кармични уроци върху тях и причиняване­то на рани, които накрая сами ще трябва да лекуваме. Когато разберем какво добро ни носи всеки човек в живота ни, ще осмислим по нов начин мъжко и женско, ян и ин, духовните, емоционалните и физи­ческите реалности, които ни обогатяват и позволяват на душите ни да растат.


Емоционални реакции

Ние продължаваме да търсим сродните си души независимо дали вече сме въвлечени в други дългот­райни връзки. С всеки човек, когото срещаме, ние участваме в един космичен танц, без разлика на пол, възраст или характер на отношенията.

Ненаситното ни емоционално тяло без умора се опитва Да идентифицира отправната точка, от която да обвърже другия. Най-напред то ще опита сексуал­ните пътища, тъй като съчетаването на аурите е лес­но достъпно. Може да срещнем някого, който ще стане наш любовник в бъдеще. У нас се появява необичай­на, непосредствена емоционална реакция. Това най-вероятно води до припомняне на миналото. Всички сме имали преживяването на „вече видяното" - сре­щаме някого за първи път и ни залива топлото, при­ятно чувство, като че ли сме познавали този човек открай време.

Когато срещаме някого за първи път, у нас про­тича подсъзнателен процес на търсене в банките с данни на психичната памет, за да идентифицираме излъчващата се енергия от този човек, което ще ни сигнализира каква да бъде категорията на нашия от­клик - като към приятел или любовник. Може би специфичната структура на спомена е била изграж­дана постепенно при срещите ни с тази личност в предишни животи. Невероятните ни възможности за възприемане следят всички жестове и поведението на този човек, нюансите на говора и т. н., проучват вни­мателно какво означават те за нас и какво би трябва­ло да бъде поведението ни. Мозъкът усилено търси данни и мигновено решава кой ще е най-добрият отклик, съчетаващ неговите впечатления и призна­ците, дадени от този човек.

Съчетаването на тези признаци става, ако бъдат съотнесени към предишни опитности с различни хора, може би като се сравняват чертите с някакъв стереотипен идеал или образ на даден човек. Тук емо­ционалното тяло ни въвлича в неприятности поради склонността му към свободно асоцииране. Например баща ви може винаги да е накланял глава, когато е възнамерявал да ви каже нещо мило или да прояви нежност към вас. Вече възрастни, вие срещате мъж, който/се усмихва и накланя глава по същия начин. Подсъзнателно, предугаждайки жест на по-близка нежност, вие се доближавате към него, при което съ­беседникът ви се сковава и отдръпва. Незабавно се усещате отхвърлени и ядосани, дори и ако това се слу­чи по време на делова дискусия. Неочаквано започ­вате да спорите с този човек, въпреки че преди миг сте одобрявали идеите му. Що се отнася до партньо­ри, ние постигаме мълчаливо, но моментално съгла­сие още при първата среща, при първия поглед, от­носно взаимодействието ни и начина, по който ще бъ­дат използвани ин и ян енергиите.

Много хора твърдят: „Ако съм знаел това или онова за моя партньор, никога не бих се оженил за нея /омъжила за него", но това не е вярно. Като лю­бовници в първия момент на запознанството ние по неуловим начин узнаваме какъв вид отношения ни предстоят. Всъщност ние ясно долавяме как те могат да задвижат нещо познато у нас. Като че ли не мо­жем да устоим на изкушението, породено от някакви поведенчески модели, които партньорът ни неволно раздвижва у нас. Това е древна като света игра: да накараме другия да поеме роля, която ще ни принуди да реагираме само по даден начин, когато несъзна­телно това е било наше намерение още в началото. Например много жени обикновено манипулират мъ­жете и ги принуждават да ги напуснат само за да имат оправданието да ги обвинят, докато тайно са желали да бъдат изоставени.

Магнетичната сила, която ни въвлича обратно в репертоара от дадени реакции към нечия енергия, има по-дълбоки корени, а не само от-този живот. Афинитетът на емоционалното тяло към повторение ни завлича в чистилището на порочния кръг, където бъдещето е моделирано от елементи на миналото. Лекуването на емоциите зависи от възможността ни да изличим и изоставим миналото. Това ще ни дари свободата да се чувстваме абсолютно нови и уникал­ни във всеки момент.
Партньори и карма

Днес най-често наблюдаваният проблем в отно­шенията произхожда от факта, че партньорите са из­ползвани като огледало, в което отразяваме нашите страхове и емоционални трудности. По същия начин както избираме родителите си да бъдат инструмент за нашето израстване, така избираме партньорите си да ни помогнат да „отработим" кармичните си уроци. Поради навика да се учим от негативното ние привличаме точно тези вибрации, които извеждат на пре­ден план моделите, които най-много се нуждаят от изчистване. По този начин виждаме в партньорите си тези черти или качества, които най-вече не харесваме у себе си и ги отхвърляме. При деструктивни отноше­ние с някого трябва да установим дълбоко в нас дали това отношение „жертва/мъчител" не се дължи на старо взаимно решение.

Такива тактики на проектиране са едни от най-трайните пречки по пътя към изясняване на нещата, поради невъзможността да разграничаваме себе си от другия. Ако можехме да осъзнаем как подмамваме партньора си да разиграва различни сцени, така че да излезе налице карикатурата на емоционалното ни тяло, щяхме да видим колко комични сме ние, ,двуногите".

Какъв голям приятел трябва да е партньорът ни, щом понася такава посредственост и дребнавост от наша страна! Аз винаги предлагам следното упражнение: поставете снимка на почитаемия опонент там, където можете да я виждате постоянно, и с всеки пог­лед казвайте напевно „благодаря ти" и правете лек поклон. Отначало може да изразите гняв или сарказъм, но в края на краищата ще почувствате исти­ната и благородството на този жест, придружено с дълбоко вълнение. Още по-изненадващо е усещането за сила, идваща от поемане на инициатива в отношенията.

Старият процес на проектиране е твърде бавен за нуждите на днешния свят. За да се осъществят амби­циозните проекти, които душите ни са предвидили на глобално ниво, крайно необходимо е да се ускорят процесите на осъзнаване. Не бихме могли да помог­нем на планетата, докато сме вкопчени в личната си карма. Огледалният ефект не само ни отклонява от яснотата, той просто не улеснява пълното функци­ониране на всяка индивидуална душа на земята. Нужно е докрай да осъществим индивидуацията си, така че, опознали себе си, да можем да се слеем на всички нива.

Докато нечие съзнание е неразвито, докато някой не е изпълнен с любов и съпричастие, той не може да избегне кармичната каторга. Но когато съзнанието ни се разшири достатъчно и долови връзката с причина­та за кармата, което е източникът за вина, в момента, в който съзнателно схванем вътрешното си неравновесие и премахнем неговия източник, можем да из­личим веднага кармата си.

Щом разберем, че е наше решението да злоупот­ребяваме със силата или да действаме противно на божествените закони, щом като схванем темите на нашата карма, ние си възвръщаме отново силата на избора да я променим. Не е възможно да съществува нещо, за което да няма противоотрова.

Широкото разпространение на разводите днес се дължи на масовото освобождаване от кармата: ние ве­че сме способни да освободим отношението от карма­та. Свободата е станала главна тема, ангажираща ин­дивиди, култури, общества. В бъдеще ние ще се дви­жим заедно, без да се съпротивляваме и борим, а ка­то се обединяваме и приемаме непривичната за нас сила на тандема.

Небесните енергии, които се намират в нов ци­къл на влияние върху планетата, възпламеняват подтика за растеж у всички нас. За съжаление, за различните индивиди това става в различни момен­ти. Особено трудно е за двойките да споделят с разби­ране и съчувствие резките промени к катаклизми, които носи растежът, Ако единият партньор изличава негативните емоционални модели, това обезпокоява другия и го изпълва с тревога и съпротива, тъй като промяната в единия създава празнота в обичайния емоционален обмен между двамата, което се усеща като загуба. Всъщност това ни позволява да поставим "край на онова, което ни е носило разединение и да сложим начало на по-благоприятен обмен на по-висо­ко ниво.

Често усещането от страна на единия партньор е: „Аз искам да се развивам, искам да бъда по-свободен. Желая да изследвам духовната си същност. Трябва да открия кой съм". Доста често обаче другият парт­ньор показва съпротива. Той/тя не желае нищо в от­ношенията да се променя, особено в начина, по който двамата са се отнасяли помежду си. При почти всич­ки обвързаности са замесени принуда, контрол, стари дългове. В някои взаимоотношения първоначалната сила на привличане не е любовта или сексуалността, а чисто желание за мъст, останало от друго време или проектирано от други отношения.

И двамата партньори несъзнателно смятат, че другия* има достатъчно чувство за вина и може да бъде манипулиран. Жаждата за реванш не намаля­ва, въпреки че старият дълг може да е напълно из: платен. В такива случаи трябва да потърсим причи­ната за връзката. В стремежа си да постигнем преобразяване ние търсим външен авторитет. Но няма гос­подари на кармата или съдбата, които да са по-могъ­щи от собствения ни Висш Аз, от вътрешното ни ду­ховно знание. Само ние можем да си простим и да изличим кармата си. В крайна сметка не можем да станем господари на съдбата си, докато не поемем от­говорността за себе си. Нужно е да бъдем съзнателен участник в тази сила, а не неин обект. Възникващата божествена сила в нас има творческата енергия не само да създаде новото, но и да изличи старото. Отговорността включва също познание за истината с всичките й разклонения. Ние ще се почувстваме сво­бодни в момента, в който сме готови да простим на себе си и на другите и да проникнем с божествената светлина на Висшия ни Аз в моделите на емоционал­ното тяло.
Проблемите на раздялата

Като отделяме нашето емоционално тяло от преплетените връзки с емоционалните тела с близки­те от семейството и/или партньори, като заличаваме стари кармични отношения с тях и изчистваме енер­гиите си, ние способстваме да се затвори цикълът на кармичните ни обременености по такъв начин, че повече да не остават никакви брънки. Изчиствайки себе си на нивото на Висшия Аз, ние също така освобождаваме и другия от кармичните окови. Ако например партньорът се разболее фатално, отначало може да изживеем съжаление, съчувствие и любов. Ако бо­лестта е неизлечима и се проточи, вместо любов може да изпитаме гняв, огорчение и неприязън. За съжа­ление често става така, че последните впечатления на емоционалния репертоар са именно тези негатив­ни чувства. Големите финансови разходи по време на болестта, ако са непосилни за нас, може да породят страх за собственото ни оцеляване. Възможно е да усетим, съзнателно или подсъзнателно, че повече ня­маме контрол над болния и той ни напуска завинаги. В такива ситуации особено важно е да се издигнем над умствените и емоционалните ограничения, да проникнем до многоизмерни нива на общуване не са­мо чрез конфронтиране с емоциите и опита на сегаш­ния ни живот, но и разглеждайки предишни същест­вувания. Така ще изчистим всички теми, които все още стоят между нас и болния човек. Опитът ни в института доказва, че когато здравият партньор се из­чисти по такъв начин, често болният се възстановява бързо или пък лесно напуска тялото си.

За всяка раздяла е присъщ емоционален смут. Например мислите ни за починалите не трябва да се съсредоточават върху чувството за стара вина или гняв. Нека се опитаме да поддържаме духовното им присъствие сред нас. Освободени от делничните отношения, в някои случаи ние по-ясно можем да осъзнаем духовните си връзки с починалия. Тогава е възможно да чувстваме край нас присъствието на духа на заминалия и да пожелаем да поддържаме и засилваме тази връзка и това чувство на любов в дру­гото измерение, защото това ни прави по-малко самотни.

Когато се опитваме да запазим старото отноше­ние, по този начин принуждаваме духа на почина- . лия да се бави и задържа в астралния план заради собствената ни нужда да бъдем с него. Вместо това по-добре е да благодарим за всичко, което сме споделили с него, за всичко, което ни е дал, и да го оставим сво­бодно да отпътува по духовния си път. Ще ни е от полза, ако можехме да уважим решението на душите не само да определят времето, мястото и обстоятелст­вата на раждането си, но да изберат и смъртта си, което е трансформация в друга реалност, по най-под­ходящия за тях начин. Душата не би напуснала земята, ако не е завършила всичко, което е било предвидено в плана на живота й.

Ние често реагираме на смъртта с гняв, страх или и двете, поради отпечатъка, оставен в душата от раздялата. В действителност обаче ние не губим нищо. Енергията - енергията на съзнанието, душев­ната енергия - не изчезва. На нивото на великата божествена холограма, която можем да открием и в себе си, ние сме били, сме и продължаваме да бъдем свързани.

Най-добре е да осъзнаем какво сме научили при обмена си със заминалия, да оценим какво са ни да­ли тези отношения. Вместо да се концентрираме вър­ху астралното тяло на този човек, нека признаем и възприемем качествата му, дори и да се стремим да ги излъчваме. Смъртта на родителите представлява особено посвещение за детето, защото на душевно ни­во то не се нуждае от физическото присъствие на майката или бащата, за да бъде пълноценно. Това е признак, че даден човек е научил достатъчно за отно­шенията деца - родители и е в състояние да схване същността, вътрешните качества на родителите си и да ги включи в живота си.

Същото се отнася и за партньори, и за деца. Когато наш близък ни напусне, това винаги е знак, че задачата ни е да изразим неговите символични качества във и чрез нас.

Болката, която илюзията за раздяла ни причи­нява, отразява това безсмислено ограничаване и зави­симост от физическата сфера, а не безкрайното излъч­ване на душата. В отношенията си с другите хора ние сме склонни да свързваме характеристиките им само с техните физически прояви, с тялото и личността им. По този начин същността остава далеч от нас. А имен­но същностните качества са част от репертоара на даден човек и трябва да ги признаем, асимилираме и излъчваме.


Смяна на сексуалните роли

Трудно, но и предизвикателно е да надникнем зад маската на физическата форма, за да разпознаем съпровождащата душа. Неопределената универсална връзка на практика е затъмнена от енергийния об­мен на телата. Всичко това става още по-объркващо, след като си дадем сметка, че сегашното ни тяло носи отпечатъци на всички тела, които сме използвали при превъплъщенията на душата. Ние носим не само тяхното емоционално наследство, но също и криста­лизирали спомени за това как тези тела са били свър­зани с телата на партньорите ни.

Опитът ми е доказал, че повечето от темите меж­ду родители и деца, между семейни или други двойки се отнасят до несъзнавани модели, оформени в пре­дишни животи. Не само сме се срещали вече в други животи, но сме го правили в тела с различен пол, ко­ето е променяло полярната динамика между нас. В някой живот например може да сме били в отноше­ния, където аз съм била мъжът, а вие жената. Следващия път може би вие сте били мъжът, а аз же­ната, при което сме имали възможност да изживеем опита на обратната страна. За съжаление възможно е в някои от онези тела единият от нас да е преживял много повече събития и да е завладян все още от глед­ната точка на онова тяло. И макар в този живот да е жена, той ще проявява несъзнателния спомен на мъжа и ще продължава да проявява мъжката гледна точка. Това може да бъде прието за надменност и да отблъсне.

По този начин съчетаването на ин и ян енерги­ите създава много често конфликт поради взаимо­действието на, моделите на доминиране и подчине­ние, които просто не успяват да се справят с чувствата, основани върху репертоара на множеството ни прераждания.

Танцът на отношенията е още по-подчертан, ко­гато е включена йерархичната структура родител/ дете. Така е възможно момиче да открие защо посто­янно провокира баща си в този живот като дъщеря, поради останали спомени, когато е била бащата или мъжкият партньор във връзката им от предишен живот. По време на пубертета скритата ян енергия може да избликне особено силно и двамата да бъдат изненадани от тази нова енергия, която се насочва сре­щу бащата. Дъщерята провокира неговия авторитет и мъжественост, а същевременно го привлича сексуално.

Настоящият баща може да е бил съпруг в преди­шен живот, който е правил опити властно да манипу­лира съпругата си. И сега той казва на дъщеря си: „Не ти разрешавам да се срещаш с млади мъже. Трябва да правиш това, не трябва да правиш онова..." Често това са вкоренени начини на реакция, повтарящи се в порочен кръг и понякога с трагичен завършек. Случва се бащата да злоупотребява сексуално с детето и да го опропасти буквално или преносно. Всичките му опити да контролира дъщерята може да са остатъци от емоционални модели, установени в друг живот.

Общуването с деца, навлизащи в юношеска възраст, ако въобще го има, често е неясно, неопреде­лено. В много случаи това е резултат от факта, че нито възрастните, нито младите могат да осъзнаят надигащата се кундалини - с други думи, сексуални­те енергии, които повлияват отношенията между родители и деца. Двете страни се стремят да установят и поддържат някаква минимална дистанция в очаква­нето на раздяла, което на духовен план всъщност не става. Ние живеем в рамките на сложен сценарий, определил ни да носим постоянно сменящи се маски, и по този начин не винаги се разпознаваме лесно един друг. Важно е да разкрием дълбоката енергети­ка на мъжкото и женското естество и че всеки от нас притежава и двете качества в себе си. Неустрашимото ни аз ще се появи, след като открием, че всичко е вътре в нас, че всичко, което виждаме наоколо, е огледало на онова, което сме събрали в себе си.
Прекратяване на кармичните обвързаности

Как е възможно човек да осъзнае договорености, обещания и споразумения с други, отнасящи се до развитието на неговия жизнен план? Първата и най-важна стъпка е да приемем възможността, че между нас и другите съществуват такива взаимни съгласия. И ще започнем да ги наблюдаваме отблизо, за да определим тяхното действие. Ние сме сродни души с всички онези, с които сме тясно свързани в този живот, родители, деца, братя и сестри, партньори в любовта. В момента, в който проникнем до източника на моделите и техните заплетени връзки, откриваме как емоционалното ни тяло попада в клопка, защото се страхува от липсата на отношения.

При работата ни в института ние молим Висшия Аз да ни покаже качеството и съдържанието на отно­шенията, които сме преживели в даден живот. Когато откриваме травмиращи или емоционално наситени отношения, винаги питаме дали те са в резултат на стари обещания или договорености. Темите на тези кармични „договори" винаги са свързани с нашата нес­пособност да се освободим един други, както и с болка­та от раздялата или с битката за надмощие, където се борим за физическо или емоционално оцеляване.

Когато губим някого, ние често си обещаваме ни­кога повече да не позволяваме някой да ни изостави и да бъдем с него завинаги. Или да му отмъстим по един или друг начин, тъй като сме повлияни от дъл­боките чувства на емоционалното тяло, изпаднало в конвулсии на мъка и ярост. Това може да не стигне до ума, но се запечатва неизличимо в емоционалното тяло, което се стреми да изпълни нашите намерения.

Космическата шега тук е, че по този начин ние още по-здраво се обвързваме. Онова, което може да ,ни изглежда като прекрасен сън, се превръща в кош­марна обвързаност, която ни тегли назад, когато всъщност сме готови да вървим напред. Понякога например любовта може да бъде изразена чрез рев­ност и чувство за собственост, което би поласкало его-то ни и би ни внушило, че сме обичани. В друг слу­чай подобен израз на любов може да ни задушава, но усещането, че дължим нещо на партньора си, може да ни убеди да продължим дълго след като гласът на страстта и егото е заглъхнал.

Обикновено онова, което ще ни накара да се осво­бодим от такава връзка, не е състрадание или безус­ловна любов, а желанието да започнем подобна връз­ка с някой друг. Отново се задействат законите на кармата и сега ние може да изпитваме ревност и безпокойство. Въпреки всичко, за да бъдем свободни, е нужно да сме готови да неутрализираме миналото и бъдещето.

Само посредством умствено решение не е възможно да прекратим тези договорености, а като ги третираме на енергийно ниво. Движещите се потоци енергия отлагат утайка, която трябва да бъде изчис­тена и преобразувана. Обещанията и договорите се съдържат във физическото тяло, съзнанието на клет­ките носи спомена, командата, което привежда в дейс­твие обещаното. Само предварителното познание на тялото ще ни осведоми къде се задържат такива теми. Вие сами можете да направите това, понеже тялото винаги е готово да се освободи от втвърдената енергия и ще ви помогне.

Седнете или легнете удобно на място, където ня­ма да ви смущават. Дишайте дълбоко, докато напълно се отпуснете. Тогава просто попитайте тялото си дали пази договорености и обещания в своите матрици. Внимателно се вслушайте за отговора. Може да го уз­наете чрез промяна в сърдечния пулс, да го чуете или усетите, или пък тялото може да ви го покаже веднага. Ясно запитайте къде се крие тази договореност и ще усетите топлина или натиск, или отново ще чуете или видите мястото в тялото. Оставете съзнанието ви да отиде до тази част и да се свърже с нея. Попитайте тялото от какъв цвят се нуждае, за да изличи споразу­мението. Приемете първия цвят, който видите, почувс­твате или чуете, и го доведете до това място. Правете това, докато усетите, че тялото повече не се нуждае от енергията на цвета. Тогава ще почувствате лекота и смяна на посоката, когато се освободите от оковите.

Този процес бихме нарекли алхимия на божест­вените енергии. И това именно ни позволява да раз­ширим репертоара си от емоции и поведение по такъв начин, че да не действаме повече принудително, а свободно и отговорно, със съзнанието за себе си.
Нови форми на съвместен живот

Като разширяваме хоризонта на нашите отноше­ния и разпознаваме обсега на по-дълбоките ни духов­ни свързаности, ще можем да променим пейзажа, за­сипан с отломки от конфликти за надмощие, огорче­ния и ужаса от самотата - една наистина недотам приятна картина. Ние ще поставим начало на фан­тастична нова ера на взаимоотношения, когато осво­бодим емоционалното тяло от „тъмната страна", неос­ветена от съзнанието.

Магическата алхимия на сливането ще се роди, когато същностите ни на ин и ян се съчетаят така, че да разполагаме с разнообразни способи за самоизява. Не можем да очакваме, че ще заживеем с някого пълноценно, докато ние самите не сме изцяло просветлени. Полярността на нашите тела в това из­мерение ни помага да разграничаваме и усилваме разнообразието, докато се учим как да съчетаваме до­пълващите се енергии. Най-голямото предизвикател­ство е да преодолеем разделението между мъже и жени, родители и деца и всички останали полярности в земното ни съществуване.

Дали можем напълно да осъзнаем нашата нуж­да от израстване, като живеем заедно в мир и любов, помагайки си едни на други при определени етапи на развитие? По правило ние сме пленници на собстве­ната си съпротива срещу уроците на растежа (избра­ни от нас), които проектираме върху партньорите си. Висшият ни Аз ни помага да разберем, че проблемите в дадено отношение зависят от нас, а не от партньора.. Когато Той ни разкрива с любов тази истина, ние про­зираме съвършенството на скиците и драмите, които сме замислили с помощта на партньорите. За нашето развитие е важно да можем да си прощаваме един на друг духовно, да се приемаме, да оценим кармичните си роли и отговорности и да се обичаме. Някои хора избягват да погледнат истината в очите, каквото и да им струва това. Те no-скоро биха обявили партньора си за изкупителна жертва, вместо да приемат факта, че всеки твори собствената си съдба. Тайната е в това, че от нас се иска да поемем стопроцентова отговорност не само за всичко, което вършим, но и за онова, което ни се случва. Защото ние продължаваме да бъдем привличани и отблъсквани с огромна енергия от нишките, които ни свързват с някой друг, дори и кога­то отдавна сме се разделили с него, дори и когато той вече не е жив.

Когато партньорът или член на семейството ни умре, ние често изпитваме чувство на голяма вина поради дълбокото съжаление, че не сме успели да приключим отношението по хармоничен и добър начин. В действителност отношенията ни на физи­ческо ниво не са така важни, както духовното общуване. Разбира се, за предпочитане е обичайното физическо общуване да става по видим приятелски начин. Но онова, което е най-вече от значение, е как­во си казват вътрешно душите. Това общуване никога не може да бъде прекъснато, дори и след напускане на тялото.

Като изчистваме емоционалното тяло, ние допус­каме великолепното разширяване на духовната връз­ка да ни сближи по начин, за който само сме мечтали. Ние сме изправени пред удивителната въз­можност за драматично разширяване на нашето съзнание. Задачата ни е да осъществим паралелно и синхронно самия процес на развитие. От една страна, трябва да влезем в досег с Висшия ни Аз и да разширим тази връзка, за да можем във всекидневния си живот да останем в допир с духовните вибрации. От друга страна, трябва да застанем пред партньорите си открито и с любов, но без емоционалните вериги, про­екции и очаквания. Като отхвърлим илюзията за раздялата, ще се учим да живеем съвместно в по-големи общности, способни да използваме искрата на човешката взаимност, за да освети тя пътя, по който всички ние вървим към дома.



Каталог: documents
documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница