Лекуване на емоциите (събуждане на безстрашния аз)

ОБСЕБВАНЕ И ПРИТЕЖАВАНЕ: ЕНЕРГИИ НА ЖЕЛАНИЕТО

Желанието по удивително ловък начин ни зове да търсим някаква магическа реалност, която смятаме, че е недостъпна за нас. С оформяне на же­ланието губим усета си за цялостност и започваме да се проектираме навън, копнеейки за нещо, което ни липсва в настоящето и което би ни накарало да се видим по-значими. Това е коварният капан на „твър­де малко, твърде късно". Получили онова, което сме поискали, ние вече отправяме жаден поглед към следващото. Отричайки богатството на вчерашния ден, ние се отричаме от удоволствието, защото тира­ничното емоционално тяло продължава да ни нашеп­ва и подмамва: „Ето това там, другото" или „Това трябва да бъде по този начин". За нараненото емоци­онално тяло желанието е като лейкопласт, който пок­рива раната от раздялата; ние се опитваме да я леку­ваме с външния свят. По този начин желанията ни завладяват, а това много скоро заглушава гласа на разума и отклонява вниманието от настоящия момент.

А просветлението живее в самия дъх на момента!

Емоционалното тяло формира астралното тяло, което по естество е енергетично. Когато взимаме ле­карства и наркотици, когато сме болни или се любим, ние всъщност получаваме импулси, които ни отварят за това астрално измерение. Често при връщането към предишни съществувания се открива достъп до астралното измерение, където се изправяме пред не­решени наши проблеми. Целият опит е складиран в емоционалното тяло, което тълкува всяка нова ситу­ация посредством асоцииране със сходна вибрация. Това е най-невероятна сетивна способност - светът да се отъждествява посредством асоциация! За съжале­ние репертоарът на емоционалното тяло обхваща множество въплъщения и други измерения и то ви­наги ще открива някаква връзка, която да го кара да реагира. Това реактивно качество води до състояние на владеене, защото емоционалното тяло вижда поч­ти всичко като потенциално повторение на нещо, ко­ето се е случило и к-ьм което има отношение. То из­вършва тези маневри, за да открие себе си. Завръща се към някаква сцена, чувство или дори мисъл с цел да преживее наново себе си, въпреки че не си спомня защо. То познава само енергията на добре известното.

Всички сетивни възприятия, които водят до не­що познато, ни карат да спрем, да се съсредоточим върху него или да го завладеем, използвайки безк­райния лабиринт на асоциациите. Именно те могат да придадат сила на предреченото, да повлияят възприятията, чрез които изграждаме нашата действителност. Ето защо „вече видяното" е повсемес­тно срещано явление. То обяснява неразбираеми по друг начин факти: Защо, посещавайки място, което никога не сме виждали преди, изпитваме странното усещане, че вече сме били там, и защо понякога не­познат човек събужда силното чувство, че го познава­ме и приемаме със симпатия или не.

Възможно е да разберем, че по някакъв начин биваме въвлечени в алхимията на предишни наши съществувания. Тогава ще започнем да проумяваме защо в този живот сме подвластни на специфични енергии, които имат същите вибрации, както старите теми и мисловни оформи, останали неразрешени.

Ако например някой човек е бил свещеник в пре­дишен живот, представата му за тази личност про­дължава да съществува в октавата на емоционалното му тяло под формата на астрални енергии. Ако пре­дишният живот е бил изпълнен с хармония и духов­на реализация, енергиите биха се пренесли и повли­яли насоката и качеството на сегашния живот. Но мо­же би той е преживял дълбоки съмнения и се приема като лъжец, може да е извършвал непозволени сексу­ални деяния или е бил убит от врагове. Всички тези отпечатъци биха се съживили подсъзнателно от асо­циация, свързана с религията, и биха породили смут и безпокойство относно самооценката му. Ето защо е необходима работа върху предишни съществувания, за да изкореним моделите на емоционалното тяло. Така можем да приключим с принудителното повто­рение на едни и същи теми.

За емоционалното тяло е лесно да бъде завладя­но от негативните енергии, защото те са твърде при­лепчиви, а то харесва драмата, която освобождава ад­реналин и биохимичния отклик на страха и гнева. Емоционалното тяло обича да се завръща към сцена­та на простъпката и да възстановява наново криста­лизиралата си същност. Способността си да се почувстваме господари на живота си зависи много от степента, до която енергийното ни поле и аурата са уязвими и податливи на подобни енергии.

Енергията на обсебването прониква най-лесно у нас. В опита си да приспи сетивата ни тя ще се маскира, ще ни уверява, че идентичността ни е друга, ще ни говори ласкаво; но във всички случаи тя ще избягва да се отъждестви такава, каквато е: подчи­няваща, обсебваща енергия. Такава енергия може да дойде не само от същества от други светове и от раз­лични земни индивиди, но също и от мисловни форми и емоционални вибрации.

По един или друг начин всички ние сме притежавани. Всеки е изложен на подчиняващи сили, донесени чрез манипулиращото емоционално тяло, което е готово да приеме чужд енергиен източник, който заплашва контролиращото му положение, само и само да не остане само. Не съзна­вайки собствената си власт, ние твърде често отдава­ме енергията си на друга сила, която смятаме, че ще ни помогне. Но това става с цената на собственото ни израстване. Много сили владеят и направляват жи­вота ни: телевизията, родителите, партньорите, всич­ки наши желания и мечти. Не само необходимо, но изключително полезно е да изследваме начините, по които животът ни е доминиран чрез безброй сили.

За мнозина най-голямата подчиняваща сила е умственото тяло, което от своя страна е владяно от нашепванията на емоционалното тяло, а то постоян­но го зарежда с негативни мисли и страхове. Тази астрална „смет се разтоварва в нервната ни система през слънчевия сплит, който я всмуква от всичко наоколо. Мисловни 4юрми, блуждаещи из астралното пространство, са заразителни като болест и е необхо­димо постоянно наблюдение, за да ги изчистваме от ума си. Няма да постигнем вътрешен мир, ако умът е зает постоянно да критикува и съди. Една от причините, които правят медитацията такова неза­менимо средство за просветление е, че тя успокоява ума.

Земният ни план е арена, върху която ние пре­живяваме всичко като нещо външно. За разлика от световете на чистото съзнание материята изглежда има определени граници; тя има начало и край. Така се създават полярности на съперничещи си енергии, стремящи се взаимно към надмощие. Друга форма на обсебване, натрапчивото поведение, е един такъв модел на конкуриращите се енергии. Всички познава­ме схемата на мислене: „Ако не работя по цял ден, от зори до мрак, не съм достоен и заслужавам наказа­ние". Тези астрални мисли стимулират емоционално­то тяло, което в замяна нашепва на ума: „аз Съм до­бър и ценен човек, защото работя упорито, следова­телно в живота ми всичко е наред". Но скритата идея, енергията, която ни прави работохолици, е подчиня­ващият мисловен модел: „ако не работя така упорито, няма да оцелея".

По този начин, заети с външния свят, ние скоро забравяме едва доловимия шепот на истинския ни аз. А без устойчив вътрешен център ние ставаме жер­тва на някои или на всички завладяващи енергии, кръжащи около нас и търсещи слаби места, към които да се прикрепят. Но след като определим естеството на тези енергии, ние можем сами да ги трансформираме с присъщата ни божествена енергия на Висшия ни Аз. Докато не открием истинската си същност и не станем неуязвими за външни манипулации, ще про­дължаваме да привличаме енергии отново и отново, дори и когато някой друг чисти енергийното ни поле. Процесът на освобождаване от подчиняващи енергии и обсебване е подобен на процеса на изчистване и хармонизиране на емоционалното тяло. Като оставя­ме в нас да протича потокът божествена светлина, ние изличаваме собствените си схеми на поведение, ненаситната си жажда за тези енергии. Влиянието на завладяващите енергии ще изчезне, когато влезем в досег с no-висши вибрации и съзнателно се доверим на ръководството на Висшия си Аз. Защото, когато съсредоточаваме мисълта си върху владеещите енергии, ние им придаваме живот чрез симбиозно съ­четаване на сили.

Подчиняващата енергия е подобна на паразит. Без скритото ни съгласие тя не може да съществува. И би се променила, ако и ние се променим.

Като осъзнаем тези външни влияния във и вър­ху нас и с помощта на съзнанието, ние не само се освобождаваме от обсебването, но спираме изтичане­то на енергия от пробивите в аурата ни. Скоро след това вече се чувстваме по-силни, освежени и обно­вени. Съзнателно ние можем да градим възходяща енергийна спирала, която ни издига, за да оставим зад себе си влиянието на завладяващите енергии. Поемаме живота си в наши ръце, способни да взима­ме съзнателни решения.

Енергиите на владеещите ни отношения със зна­чими хора в живота ни се носят и съдържат във физически, материални предмети, както и в самото емоционално тяло. Всяко нещо, което човек носи или докосва, се просмуква от енергийните вибрации на лицето. Така чрез пръстен, снимка или писмо можем да приемем енергията на други хора, което е криста­лизация на тези енергии. Пренасянето се придружа­ва от астрална „окупация". Следователно трябва да решим дали желаем тези енергии и дали влиянието им ще е полезно за развитието ни.

Ако например сме разведени и пазим общото легло, всяка нощ астралната енергия на предишния ни партньор ще влиза и излиза от полето на аурата ни. Това може да стане причина за безпокойство и невъзможност да се освободим от присъствието на човека, макар и да не съзнаваме това. Ние лежим в леглото и преповтаряме отново и отново предишни разговори и чувства просто защото подсъзнанието ни е стимулирано от енергиите, запечатани в леглото, и ни връща към миналото.

Съзнателно можем да чистим енергията на таки­ва предмети като медитираме над тях и изличаваме следите. Добре е също да поръсим със солена вода обектите. Тук се изисква известно умение. Трябва да осъзнаем, че емоционалното ни тяло всъщност не же­лае да освободи прикрепените към него стари енергии, ако не сме извършили необходимата работа да разрешим отношенията си на духовно ниво. Често най-добрият избор е да не се привързваме към общо споделяни предмети и да започнем изцяло наново, обграждайки се с неща, които са в личния ни стил. Нови хора и преживявания ще бъдат привлечени в живота ни. Ако останем приковани сред старото обкръжение, това би отблъснало нови лица, тъй като те несъзнателно ще чувстват нечие друго присъствие.

С много внимание трябва да се отнасяме към те­зи обекти, тъй като начинът, по който се отделяме от тях, може да повлияе на кармата между нас и другия. Влияние оказва и състоянието на ума и целта да се освободим от предметите, съдържащи емоцио­нални, астрални енергии на други хора.

Често изборът е просто да върнем въпросните предмети. Или да помолим да ни върнат нашите. Това ще ни помогне да се откъснем от несъзнателни психически, емоционални въздействия и от неизчистени проблеми с усложнени енергийни вериги.

Идеята е да освободим изцяло кармичните си партньори и да оценим доброто, което сме получили от тях и приноса им за духовното ни и емоционално израстване, а не да таим чувство на мъст и отри­цание. Много е важно да сме съвсем наясно дали ис­каме да се разделим с някого и ако е така, да го нап­равим изцяло. При това да огласим определено наме­рението си. Например: „Напълно съм приключил с та­зи връзка в този живот. В духовната октава повече ня­ма какво да си дадем един на друг, следователно из­цяло съм откъснат/а от теб и те освобождавам от ролите, които си играл в моя живот. Каквато и функ­ция да си поемал/а в отношението си към мен - нап­ример финансова отговорност или грижа за нашите деца - каквито и предишни зависимости да са същес­твували между нас, духът ми освобождава теб и мен да следваме собствените си пътища в живота, незави­симо един от друг."

Нужно е винаги да питаме Висшия си Аз: „Каква е същността на договорената ни връзка с този друг човек съгласно плана на живота ни? Какви функции изпълнява той по отношение на мен?" Това изяснява жизнените ни цели и развива способност да разграни­чаваме влиянието на другите.

„Биовръзките" могат да ни бъдат много полезни, ако знаем как да ги използваме. Например ако жела­ем да разширим нашето глобално съзнание или да лекуваме, можем да контактуваме с отделни личнос­ти или групи посредством улесняващия мост на съз­нанието под формата на различни предмети или снимки. Тези биовръзки ни помагат да се фокусираме върху физически или емоционални състояния. Това може да бъде направено само чрез no-висшите чакри, чрез достъпа до вътрешното ни познание, а не на ни­вото на емоционалните ни центрове, където се опит­ваме да се освободим от взаимна емоционална обремененост. Лекувайки собствените си чувства, ние лекуваме и чувствата на другия. Онова, което свърз­ва човешките същества и цялото мироздание, £ бо­жествената енергия, духовното съзнание. Този обеди­няващ фактор, тази фина духовност не се нуждае от промяна или контрол; тя е вечна.
Колективни обсесии

Индивидуалното завладяване води до колектив­но, понеже личните ни чувства са готови да си влия­ят взаимно посредством психичните канали на енер­гийните ни полета. Тези енергии стимулират първич­ни механизми за оцеляване, което води до общ страх. Можем да назовем достатъчно примери, които предс­тавят манията за „завладяване на света", независимо дали това е човешко същество или мисловна форма, от Хитлер и Сталин до някои от съвременни­ците ни. Идеята им е: „Нашата раса превъзхожда другите", „Тази култура е по-ценна от онази" и т. н. Завладяващите мисловни модели и енергии са стари като човечеството. Ако можем да се избавим от тях на индивидуална основа, ще можем да се избавим и от колективното обсебване в семейства, социални групи и дори в по-голям мащаб. Основата на социалния и политическия страх продължава да бъде : „Ако ти си силният, аз не мога да бъда силен - само единият от нас може да оцелее". Другата възможност, за която досега не сме били отворени в достатъчна степен, оз­начава да се отнасяме един към друг като в хармо­нично семейство и по такъв начин да се откажем от личните претенции за надмощие в името на всеобщо­то ни рождено право.

Тази параноя може да бъде преодоляна, ако осъзнаем божествената същност на всеки един от нас. Сега сме достигнали такъв етап от еволюцията, когато е много важно да открием своя вътрешен учител. Велики същества ни напътстват към просветление, но, заслепени от тяхната мощ и авторитет, не съзна­ваме собственото си духовно знание. Не е нужно да търсим енергия и мъдрост, защото всичко е вече в нас самите. Нужно е само да направим връзка между на­шия проявен свят и непроявените духовни измерения. Ние разширяваме божественото съзна­ние, като му позволяваме да протича във физически­те октави. Остава да го използваме съзидателно. Липсата на разбиране и неправилното използване на енергията ни правят зависими, при което духовната ни сила се изчерпва в опитите ни да се придържаме и подражаваме на модели, неприсъщи за нас. Всъщност нас ни владее не религията или гуруто, а отказът ни да възпламеним искрата на божественото у нас.

Всички истински духовни учители носят посла­нието: „ Търсете Бога във всеки един от вас, открийте учителя в себе си". Ние сме вечни, неограничени, бо­жествени. Осъзнали това, трябва да насочим мисълта си към всекидневния живот и да се научим да го при­лагаме практически посредством вътрешната си връз­ка с Висшия Аз. Постигнали вътрешна яснота, ние излъчваме посланието, че всяко същество е божестве­но, и това ще отекне в целия свят.

Ако искаме да излезем от подчиняващото ни емоционално ниво на отношение към родители, деца, учители, партньори или водачи и да разберем уроци­те им, ще трябва да се откъснем от тях. Тази раздяла ни води до ново ниво на универсални енергии. На по-нисша октава ние разплитаме дадено отношение и го пренасяме на no-висша, където биваме поети от един всеобщ поток.

Тук предлагам малко упражнение за насърчава­не на такова съзнание. Прилага се същият метод, както този при изчистване и освобождаване от отно­шения с деца, родители, партньори или хора от други страни и континенти.

Постигнете медитативно състояние и визуализи­райте същество, личност или колектив, с които сте в опозиция, от които се страхувате или на които сте разгневени. Помолете въпросната личност или група да ви кажат какъв цвят желаят от вас. Намерението на това упражнение е да се освободите взаимно.

Когато почувствате, че получавате потвържде­ние на посланието и че имате представа за цвета, който е бил поискан, представете си голям облак от този цвят, който се издига над главата ви. Тогава си представете как той протича във вас през главата, коронната чакра и надолу през тялото до слънчевия сплит. Визуализирайте себе си как проектирате този цвят от слънчевия сплит към съществото, с което сте в контакт. Не е нужно цветът или поисканата енергия да идва от вас. Нека просто протича през вас от уни­версалните октави.

Така се изживява неограниченият божествен енергиен поток. Това е енергия, неподвластна на външна сила; тя не произтича от борбата за оцеляване. Тя никога не намалява. Посредством навлизането на тази енергия и предаването й до то­зи човек или група вие сами постигате ново ниво на съзнание.

По време на това упражнение емоционалното тяло забравя всички страхове и безпокойства. Вместо това то изцяло е погълнато от предаването на енергията или цвета, които протичат през коронната чакра и пулсират към слънчевия сплит, и не ни спи­ра да се върнем лесно към божественото непроявено.

Забравило страховете си, емоционалното тяло придобива нови модели, които нямат връзка с уси­лията за оцеляване, не са насочени против другите, а са свързани с холограмата на живота. Лекуване на емоциите е постижимо, когато на емоционалното тя­ло се даде възможност да се изпълни с висши духов­ни вибрации или всеобхватната божествена енергия, която означава свобода. За това именно копнеят всички същества на земята, независимо осъзнават ли го или не.
Глава шеста

ГРУПИ И ЕМОЦИИ

Едно от най-удивителните качества на човешката природа е социалното чувство. Подобно на нашите приятели и близки родственици, човекоподобните маймуни, ние сме колективни същества. За съжаление още не сме се научили да живеем заедно и хармонич­но в групи, както това правят морските ни роднини, , делфините и китовете. Но те са имали на разположе­ние милиони години повече в сравнение с нас, за да научат тайната на щастливия съвместен живот.

Като деца ние се стремим да разширим кръга си на общуване, излизайки от първичната семейна еди­ница към съседството и по-голямата общност. Първоначалните ни групови опитности са нещо като сцена, където самочувствието ни се отпечатва или се повлиява от „другите", към които се обръщаме за одобрение и утвърждаване. Уроците, които груповият опит ни дава, са едни от най-значителните за еволю­цията на душата. Те обаче, са наситени най-вече с болка и смущение. Всички познаваме дълбоко нара­няващата обида, когато бъдем изключени от групата. Независимо дали стремежът ни за приобщеност идва от някакъв вроден генетичен код на вида ни, който е просто механизъм за оцеляване от праисторически времена, или от далечния повик на общото ни космично съзнание, подтикът за общуване е внедрен от-рано и остава задълго в живота ни, въпреки че мно­зина отричат присъствието му, може би поради болез­нен спомен - от този или друг живот.

Станали вече част от дадена групова среда, ние се борим да запазим мястото си там и често подсилва­ме чувството си на принадлежност, като противопос­тавяме нашата група на друга. Това е изопачаване на разбирането за самоутвърждаване, което се налага по негативен път, за да потвърди своята самоценност (като например: „ние не сме част от тази група, която е различна от нашата и следователно е по-лоша, зап­лашва ни и ни се противопоставя").

В човешката история можем да видим как са се формирали групи, водени от чувството за обща идентичност, която те отстояват, често и до смърт, ка­то мярка за индивидуална цел.

Груповите игри са били създадени да служат ка­то отдушник за енергиите на дадена общност. Майте и ацтеките са имали игри на живот и смърт. Римляните са възбуждали сетивата си, наблюдавай­ки мъченията на християните в Колизеума. Няма значение дали се води борба за топка, дали някой хвърля събратята си на лъвовете или пък напада привържениците на съперническия футболен отбор само защото те говорят друг език или развяват друго знаме. Резултатът в крайна сметка е специфичната групова динамика, която кара хората да жертват лич­ната си идентичност, за да се почувстват част от цялото. От една страна, групите и масовите събира­ния ни дават предполагаемата сигурност на една нова единица, по-обширна от индивидуалната ни личност. От друга страна, те автоматично променят възприятията и поведението ни. Индивидуалното емоционално тяло открива в групата онези импулси, които съответстват на неговите предразположения и предубеждения, и е способно да ги засили до такава степен, че да блокират всяка рационална мисъл.

В емоционалните ни тела съществуват астрални енергийни модели, които ни привличат като магнит към съответни групови дейности. Може да се каже, че се проявява известен резонанс спрямо архетипи на колективното подсъзнание може би поради богатия репертоар на многократните ни въплъщения. Под­съзнателно тези,модели ни стимулират да ги активи­раме наново.

Въпреки че жестоките и смъртоносни игри са изличени от съзнателния ум, хората продължават да прекарват часове наред пред телевизорите си, за да гледат футбол, голф или други групови игри или съ­бития, което е доказателство за спомени от лично, емоционално участие: първични чувства, чието зна­чение почти не можем да си припомним. Емоцио­налното тяло отново и отново ни напомня потребнос­тите си, които не познават нито време, нито простран­ство. То утвърждава своята същност, личното си съ­ществуване, когато се оживява от емоционалната въз­буда, от прилива на адреналин при надежда, страх или ликуване в зависимост от това дали наши лю­бимци или отбор печелят или губят.

В клетките на физическото тяло ние натрупваме спомени за игри, в които сме участвали в други съ­ществувания и измерения. В древните култури кул­минацията на такива игри е била живот или смърт. Губещият - независимо дали е отделен човек или група - е бивал унищожаван. Това е оставило дълбо­ки следи в телата ни и те могат да се възбудят и днес по същите причини, дори и без да полагаме усилия да спечелим. Такъв отглас откриваме в средните векове, когато участието в турнири е завършвало със смърт, както и по-късно при дуелите. Интересно е да се отбележи, че и жени са участвали в такива игри. Страстта явно идва от горещата възбуда на битката, а не от позицията на наблюдателя.

Тези спомени за групови игри трябва да бъдат „промити" от телата ни, за да се постави по нов начин и в нова светлина идеята за общност, което ще подк­репи световния мир, а не доминирането на една гру­па над друга. Наложително е да приемем в съзнани­ето си, че красотата на разнообразието е възторг от живота, а не заплаха за оцеляването ни. От духовна­та перспектива всички ние сме една групова душа. Радостта, дори екстазът от съвместното действие, на­сочено към доброто на всички, е несравнимо по-голя­мо от удоволствието на триумфа, когато съперникът ни пострада. Но такава промяна в съзнанието не мо­же да бъде възприета от умственото тяло и пренесена в емоционалното, това може да бъде предадено само чрез духовното тяло.

Присъщият ни копнеж и наследеният подтик за осъзнаване холографския характер на живота се про­явяват в контекста на групата. Когато ни липсва осъ­ществяване в личния живот, ние се надяваме да го намерим чрез участието си в групи. Поради това, че се възприемаме в тесни и ограничени рамки, в групите ние търсим възбудители и стимули, които да за­пълнят празнотите в живота ни по отношение на дейност и смисъл. Групата ни предлага външна оцен­ка и одобрение, чрез които съдим за цената си и се доказваме. Присъединявайки се към някоя група, ние засилваме и разширяваме представата за собст­вения си образ и така тя става основа за илюзията, че без нея не бихме оцелели.

Използването на групата като опора е много неб­лагоприятно за саморазвитието ни, тъй като истинс­кото аз остава скрито зад облака на фалшива идентичност. Страхът и гневът в резултат на лични раздели често се изявяват чрез каузи, кампании и идеологии, предлагани от групи. Груповото мислене често оправдава ирационални и дори деструктивни действия, измервани единствено с масовата власт. Обменът на агресия и страх между политически опоненти, последователи на различни религии, чле­нове на спортни клубове и т. н. бива прекомерно уве­личен от заразителността на силата на масово ниво.

Тъмната страна на човешката природа се проя­вява, когато участваме в групови изстъпления по на­чин, по който не бихме действали, ако сме сами. Примерите изобилстват: религиозно мотивирани вой­ни и кланета в течение на векове, гонението на хрис­тияните в Римската империя, кръстоносните походи срещу мюсюлманите и еретиците в средните векове, холокостът срещу евреите и циганите, убийствата на протестанти и католици в Северна Ирландия, кърва­вата баня срещу шиити и сунити във войната в Залива и много още примери извън религиозни убеждения, а в името на no-висша култура или пар­тия - като покоряването на Южна и Северна Амери­ка от европейците и последвалото изтребване на индианския народ, колонизацията и търговията с роби, репресиите и експлоатацията на групи вътре в една нация, надпреварата в ядреното въоръжаване и т. н.

Груповата маска позволява оправдание на непростимото, на онова неизразимо, което ни тласка в кармичната бездна. При всички случаи на масови емоционални изстъпления емоционалното тяло на участниците се идентифицира невярно с привидни външни групови формации, въображаеми представи и свръхего точно по същия начин, както на лично ниво, но с много по-сурови и тежки последици.

Нужно е да се завърнем към източника, към причината на такива явления. Моделите, напластени в генетичната структура на личността, не са само за физическото тяло, личните характерни черти и други индивидуални фактори, но те носят също изо­билие на информация, на предразположения относно критериите на душата при взимане на решения. Душата избира не само родители и партньори, но и времето и мястото на раждане, националността, пред­почитанията към групи, клубове и отбори. Тези пре­допределени обвързаности с решения вече съдържат травмата, съпътстваща всеки избор: отъждествяване с един аспект и отделянето от друг - с Други думи, раздялата от целостта.

Процесът на идентификация и произтичащите от това емоционални енергии са по-ясни и интензивни, когато са свързани с група, защото там човек, в извес­тен смисъл и на известно ниво, изживява принад­лежност и участие в нещо по-голямо от индивида. Но в края на краищата групата никога не може да изле­кува болката от раздялата с космическата цялост, да изличи тази следа, понеже я използва да задоволи претенциите си за величие. А то задълбочава раздялата.
Чуждият

След всичко казано no-горе става очевидно, че един нов начин на мислене, на разширено възпри­емане на съзнанието и на същността ни могат сами по себе си да променят завинаги земното ни съществуване. Ако разберем, че няма чужди хора, неприятели, неудачници и всякакви „други", че всич­ки хора, с които си взаимодействаме, особено предпо­лагаеми опоненти, са души, познати ни от векове, с които сме решили да се срещнем в сложния танц на живота, тогава би било по-лесно да се уважаваме един друг и да се опознаваме взаимно с интерес.

Разглеждайки съзнателно взаимодействията си с хората, които се появяват на нашия жизнен екран, ние се учим как да направляваме действието. Можем дати разместваме, да изменяме или поправяме тех­ните роли, за да достигнем онези болезнени вътреш­ни точки, необходими за душевното ни израстване. Шокиращо и донякъде страшно е да открием, че ние сме тези, които правим избора и планираме действи­телността. Отначало боязливо, ние долавяме нашия път към свободата и отговорността. В момента, когато поемем отговорност с цялото си сърце, животът започ­ва да работи за нас. Дори ако трябва да променим участниците и разположението им, вече усещаме вътрешен мир и спокойствие, които идват от това, че сме на пътя, предопределен от висшия Аз.

Неустрашимият Аз се появява, когато разширим участието си в света отвъд непосредственото ни семей­ство. Хората, които Съставят нашия близък кармичен фонд от приятелски души - родители, родственици, партньори и деца, - са най-опасни за нашето его и ма­нипулацията на истината, защото те лесно проникват в магнетичното ни поле и „натискат бутоните", които ни карат да се отзовем и променим. Но когато светът ни се разпростре навън, откриваме неограничен простор за близост с всяка душа. Чужди хора няма!

Всяко същество, което срещаме, дори от дистан­ция, е поставено в синхронно пространство, където от­разяваме себе си. От голяма полза за съзнателното ни осмисляне е практиката да наблюдаваме света с въпроса: „Как се отразява това на мен?"

Ние пропукваме черупката на състраданието си, когато видим просяка, лъжеца и убиеца като част от собствената ни психика. Придобили смелост да видим света като отражение на самите нас, намираме сила­та да преминем през страха от другата страна - към брега на Познанието. Този проблясък ни прави съпричастни. Когато сърцето ни е изтерзано, сме спо­собни да обхванем нови измерения на относител­ността, което може да бъде използвано за решаване на проблема на глобално ниво - от измерението на индивида ние се разпростираме до реалността на общността. Земята, в цялата й житейска мъдрост, ни дава знак, че сега трябва да оценим взаимната си обвързаност, неразривната връзка между нас и всич­ки останали видове и форми на живот и със съзнание за холографската си същност да изчистваме нивата на кармичните отношения и усложнения не само поотделно, но и на цели групи индивиди.

Все повече хора са в процес на развиване на ново съзнание за взаимосвързаността ни и са готови да рискуват и преодолеят сигурната дистанция от чуж­дия човек» да протегнат ръка и да работят заедно. Съществуват движения за ядрено разоръжаване, за опазване на природата и околната среда от безсмис­леното експлоататорско унищожение. Все по-активно е съпричастието към умиращите от глад в районите на суша, след катастрофи действат спасителни мисии. Откриваме, макар и не тъй бързо, че можем да изве­дем груповото съзнание от бездната на миналото и в нови съюзи да съчетаваме сила и любов на даване и получаване.
Отделяне от групата

За нас е важно да се отделяме от някои иди от всички групи, в които участваме, за Да преценим да­ли чрез тях изявяваме нашата групова душа или емоционалното тяло ги използва, за да изразява сво­ята негативност, което не бихме си позволили при ин­дивидуални обстоятелства. Опознаем ли мотивите, накарали ни да се присъединим към групата, и преимуществата, емоционални или каквито и да са други, които тя ни дава, ще разберем по-добре и вът­решното си аз.

Когато имаме поддръжката на групата, се смята­ме за по-силни. Груповата подкрепа ни прави по-малко уязвими за критика и по-убедителни, когато излагаме гледната си точка. Ако ни липсва доверие в себе си, проявеното доверие от страна на групата ще засили нашата самоувереност. Групи, които проглася­ват гръмки и внушителни идеи или философски концепции, ще засилят самочувствието ни, ако при­надлежим към тях.

Емоционалното тяло постоянно се опитва да до­казва съществуването си, като се включва в установе­ни вече механизми на действие, утвърдени в общест­вото. То използва отъждествяването с групите и това стимулира енергията му. Големи спортни събития, демонстрации и дори военни конфронтации са така популярни, защото дават възможност на човек да вика, да крещи, да изрази свободно и легитимно емо­циите си. Такова „изпускане навън" на чувствата мо­же да има кратковременен спасителен ефект, но съ­щевременно задълбочава моделите в емоционалното тяло чрез повтаряне на вибрации, които в основата си са от по-ниско естество; такива са примитивните усе­щания за триумф и злорадство над противника, него­дуванието и безпомощността след поражение. Ние жадуваме да се идентифицираме с „добрите момчета" и се смятаме в правото си да се борим срещу „лоши­те". Въпреки че освобождаващите функции на спорт­ните събития и други видове публични демонстрации могат да са желани и полезни, ние сме склонни да ги използваме неправилно като удобен случай да про­явим неовладените си агресивни тенденции. Проек­тирането на добро или зло като сили извън нас е илюзия, която може само да залъже егото ни и да поп­речи на израстването ни.

Класически и понякога забавен пример за начи­на на действие на емоционалното тяло може да се открие в политически групировки. По правило линията на разсъждение на говорителя ни е добре позната и много рядко може да се появи оригинална полити­ческа идея. И все пак хората отиват на митинги и събрания, за да повишат емоционалния си заряд с енергията на говорителя, така да се каже. Заобика­лящата ни група спомага за критично натрупване на енергия. Ако говорещият се обръщаше към нас насаме, ние не бихме викали така шумно. А той пък вероятно не би се впуснал в такива обобщения, би се въздържал от някои злепоставящи изказвания и т. н. Разбира се, на публични събития хората очакват нещо много вълнуващо: емоционалното тяло, дебнещо зад кулисите, търси нещо, което да възбуди ненасит­ния му апетит, така че да се подхранва от жизнената енергия на външния свят.

Ако проучим тези аспекти на емоционалното тяло, можем изцяло да отхвърлим зависимостта от групата. След като успеем да се отучим от вторичните, пасивни изживявания, ставаме свободни и можем да развиваме святата си връзка с Висшия Аз, да се вър­нем към потока енергия, който събужда универсалното съзнание - отвъд фасадата на групата.

Принадлежността към група обикновено довежда до пасивност. Хората постепенно губят способност да действат самостоятелно, да взимат лични решения. Без необходимост от усърдна работа за създаване на идентичност те се скриват зад груповата маска и се надяват други да вземат важните решения.

Емоционалното тяло развива склонност да из­смуква от света нужната му „доза" емоции, които дос­та често получава чрез вторични преживявания -сплетни, новини или телевизия. Може да се стигне дори до непристойна възбуда. По подобен начин, наб­людавайки футбол по телевизията, ние консумираме непряко светлинни и звукови впечатления и ги въз­приемаме като истински. Нас ни вълнуват не непо­средствени, преки вибрации, а някакво отражение на отражението. А преди двадесет или тридесет години ние щяхме да бъдем на самия терен или като участ­ници, или като зрители.

В свят, изпълнен със заплашителни сценарии, ние се стремим към сигурност, като преживяваме вълнения пред екрана. Възбуждаме страха си, наб­людавайки различни ужасяващи сцени на насилие, удобно настанени в креслото.

Навикът да се живее чрез другите е разрушителен за всеки човек. Често родителите запълват празнотата, скуката и липсата на самоизява в живота, като започват да живеят чрез своите деца. Такава емоци­онална зависимост създава големи трудности, тъй като децата отчаяно се борят да се освободят от родителското обсебване. Независимо че според родителите те вър­шат всичко за тяхно добро, младите интуитивно усе­щат, че това не е така.

При любовните отношения упражняването на власт играе различна, но не по-маловажна роля. Подозираме ли всъщност и знаем ли, че по-добре би било да не се прилепваме така плътно един към друг? Често отношенията се превръщат в борба за надмо­щие спрямо другия. На нас ни се струва, че проявява­ме силата си само когато доминираме явно или прик­рито над някого. Учим се да се утвърждаваме чрез противопоставяне и вследствие на това не можем да излезем от такова положение. И неусетно продължа­ваме битката, за да не изгубим войната.

С други думи, дори когато страдаме от борбата за надмощие в дадено отношение, не се стремим да го прекъснем или променим. Емоционалното тяло има още да учи как да определя съществуването си не чрез противопоставяне, а no-скоро като се слива с все­обхватните градивни енергии. Отново обаче се про­явява подтикът за принадлежност към нещо или някого. Това също е една от причините хора, прекъс­нали току-що една връзка, почти слепешком да нав­лязат в нова, която неизменно се определя от стари­те проблеми и предизвикателства.

Във външния свят ние търсим щастие, определяно от събитията, вместо да го изживяваме като вът­решно състояние, като осъзнаване на Висшия Аз. Това, че не сме достатъчно пряко и отблизо въвлече­ни в истинския живот, ни прави по-трудно достъпни за дълбоките енергии на щастието. Единствената алтернатива е отварянето ни към многоизмерното съз­нание на Висшия Аз.

Думата емоция изразява доста добре какво озна­чават емоциите. Motion = движение, е = навън, с дру­ги думи това е движение, насочено навън. Мислите ни се движат от източника вътре в нас към външния свят, за да станат действителност. Повечето хора зна­ят от личен опит, че желанията (мисли, заредени с горивото на емоциите) са опасни, защото могат да ста­нат реалност, да се осъществят. Колко пъти онова, ко­ето сме пожелали, не идва незабавно а много по-къс­но, когато вече не го искаме и всъщност ни създава тревоги? Склонни сме в такива случаи да го отдаваме на съвпадение и да отхвърлим закона за причината и следствието, при който всичко онова, което се случва, е резултат от предишна причина или причини.

Емоционалното смущение се причинява от нуж­дата на емоционалното тяло отново да изживява моделите, отпечатани подсъзнателно в нас. Тези мо­дели на страх, гняв, депресия, самооправдание, тъга и други бавни вибрации са дълбоко вкоренени и емо­ционалното тяло непрекъснато търси ситуации, които да съживят следи на забравени емоции.

Необходимо е обаче в края на краищата да раз­вием усет за тези повторения и да ги изличаваме, като проследим всички връзки и задвижващи ги механизми чрез осъзнаване на холограмата. Ако не мо­жем да възприемем схемата на причина и следствие, завинаги ще останем заплетени в паяжината на безизходността.

Лечението на емоциите се постига, когато разбе­рем връзката между проявеното и непроявеното на дадено енергийно ниво. Ако пожелаем, наистина мо­жем да пренесем екстатична вибрация от духовната сфера във всекидневния живот. Ключът да бъдем здрави, цялостни, възторжени, съзидателни и любя­щи и да отворим съзнанието си за нови перспективи.
Как можем да се променим

Може да запитате: „Как може човек да промени заобикалящата го действителност?

Много политически и социални структури изг­леждат така непоклатими, че човек не може да си представи, че би могъл да промени външните об­стоятелства. Но всяко отделно човешко същество носи огромна сила, която се демонстрира от факта, че душа­та е решила да се въплъти в човешко тяло, за да даде свой специален принос в света на формата. Това, че сме тук, в това време е признак, че притежаваме необ­ходимите енергии да се противопоставим на голямото предизвикателство от колективни катастрофи, войни и социални промени, без да споменаваме личните проблеми.

От една страна, нужно е да се възстанови връзка­та с Висшия Аз, който направлява живота ни. От дру­га страна, трябва наново да потърсим нашата група сродни души и съвместно да работим за решаване на проблемите и да отговорим на предизвикателствата, пред които общо сме изправени.

Ние изцяло сме били изкушени да изберем екс­перимента на поляризацията тук на земята. Това ни е накарало да повярваме, че сме отделени от цялото. А отделеното съзнание може да прогласи само война и разрушения, защото въплъщава илюзията за оце­ляване. Без съзнание за Висшия Аз емоционалното тяло няма начин да си припомни единството и е осъдено да се ограничи в страха за оцеляване и до­садата. В обсадата на тази драма то се нуждае от ком­пания и така става съблазнителят, хитрецът, прося­кът. Когато се търсим един други единствено заради удобството на приятната компания, ние виждаме са­мо желанието или отхвърлянето. В тази ограничава­ща сфера изявата намалява, а промяната би я раз­ширила. Промяната е хлябът на живота. Всички трябва да се променим!

Всичко в природата, небето и земята ни помага да разберем, че всички ние безрезервно сме свързани в едно голямо човешко семейство. Необходимо е чо­вешкото съзнание да се извиси до нова октава в обща­та ни съдба, която сме приели в резултат на опреде­лен избор. Зачестяващите многобройни катастрофи по цялата планета ни напомнят да вървим като едно цяло, да участваме със силата, която всяка една душа носи в тялото си.

Днес имаме възможност да хвърлим мост през пропастта и да съединим наново енергиите, които са ни учили на разделение. Нека поемем риска и се присъединим наново към групата и употребим ко­лективната сила за проявление на наше общо добро. След като престанем да злоупотребяваме с Аза, ще сме в състояние да преобразим груповото действие и да го насочим към no-висши благородни цели. Промяната предстои, тя е неизбежна и катализатор ' за нея е съзнанието. И това е възможно за нас, за­щото е в самата наша същност !