Лекуване на емоциите (събуждане на безстрашния аз)

ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ СЪЗИДАТЕЛЕН БАЛАНС

Ако успеем да балансираме вътрешния си и вън­шния свят така, че те да преливат един в друг, ще станем напълно осъзнати същества, способни да ръко­водят действителността. Ще разберем, че наистина ние сме лекуващата сила в живота, когато черпим от своите вътрешни ресурси. Отговорите на въпросите кои сме и каква е целта на целия ни опит са в нас самите. Когато изследваме вътрешния си свят, външ­ният ни се разкрива от съвсем различна перпектива. Човешкият творчески потенциал е неограничен; и с него бихме могли да моделираме света.
Детето вътре в нас

В усилията ни да разширим съзнанието от голя­ма полза за нас ще е, поне в началния стадий, да влезем в контакт и да преживеем детето вътре в нас. Детското съзнание, присъстващо в нас, все още прите­жава холографски начин за възприемане на нещата. То е способно да навлиза с радост в нови преживява­ния, в други измерения и без страх да търси и се на­слаждава на приключението. Онзи аспект на съзнанието ни, който наричам „детето в нас", все още може да се придвижва свободно и безпрепятствено не само физически, но умствено и духовно, без да бъде възпи­ран от бариери, създадени от определенията на възрас­тните относно това кое е истинско и кое не е. Детето в нас все още не усеща ограниченията на времето и пространството.

Когато влезем в досег с детето в нас, ние преми­наваме обичайните граници, които като деца сме би­ли принуждавани да приемаме. Това може да се нап­рави посредством въображението. Когато говорим за въображение, за творчески идеи или мечти, има се предвид един осъзнаван свят от образи, свързан със смисъла на живота, и който увлича емоционалното тяло с високите си енергийни вибрации.

Може да ви прозвучи странно сравнението, но помислете си за поповата лъжичка, чиято мечта е да стане жаба. Външно двата образа са почти изцяло различни, както и местата, където живеят, занима­нията им и начинът на хранене. Но магията на Кирлиановата фотография или разчитането на аура­та прави мечтата на поповата лъжичка видима и до­казуема за окото реалност. Тя наистина съществува! Така е и с мечтите на яйцето, на какавидата, на семето, на пъпката. Всяка мечта е стъпка по-нататък и въпреки че съществото не съзнава мечтата и нейна­та съдба, то следва неизменните закони:, заложени от нея още при избора преди въплъщенията. Така попо­вата лъжичка, обгърната от чудото, се превръща в мечта на жабата чрез механизма на яйцето.

Когато сте били деца, изпитвали ли сте други усещания, други нива на възприятия, цветове, чувства, съзнание за друго присъствие? Имали ли сте мечти, които не сте могли да споделите с никого? С годините тези мечти може да са били осуетявани, потискани, забравяни, задушавани от многото преживявания, намерения или подчинение на дик­тата на родители, училище, общества. Те все още сто­ят дълбоко у вас. Като дете сте познавали радостта и удоволствието, интереса и възторга. Погледнете мал­кото дете в паркинга край магазина колко е очарова­но от врабчетата, подскачащи под колите, нещо, което възрастните отминават без внимание. Или вижте чу­дото в очите на бебето, взряло се вторачено в светли­ната на вратата на хладилника. Това ни напомня за скъпоценната енергия, която продължава да е част от нас. Детето в нас никога не е изчезвало, то само е отделено чрез ума на възрастния, който пропилява настоящето, завладян от вчерашното и обезпокоен за бъдещето.

Детето вътре в нас ще ни покаже какво обича да прави, както и преживяванията, които най-много го привличат. Например аз и сега усещам голямото же­лание на детето в мен да се докосва до съзнанието на хората - колко много обича да бъде в присъствието на толкова много Висши Азове, да лети в небето, да об­щува с енергиите на скали, животни и други измере­ния. Когато бях малко момиче, в предчувствие на бъдещето се виждах в кирпичена къща. По онова вре­ме не знаех даже какво е кирпич, но пред мен беше картината на малка, смешна кафява къща. Хора влизаха и излизаха, аз се смеех, докосвах ги и чувст­вах как те се променяха. Тъй като не потиснах тези детски изживявания, у мен се развиха енергетичните процеси, които допринесоха за осъществяването им.

Всеки от нас притежава специални таланти, ко­ито биха могли да обогатят живота ни и да помагат на душата. Имали ли сте спомени или видения на картини от детството, които днес са действителност? Можете ли да изпитате удоволствие сега от нещо, ко­ето ви е очаровало някога като дете - не просто като спомен, а като реалност ?

Детето в нас има достъп до източник на познание и ни пренася от непроявения в проявения свят. В нашите сеанси в института улесняваме детето в нас да ни посочи талантите и познанията, които биха допринесли за вътрешната хармония просто защото си спомняме творческата си сила. Сърдечният диалог с детето в нас за избора ни да влезем в този живот и да открием потенциала за растеж винаги ни прави силни, спокойни и такива, каквито сме.

Ние работим със съзнанието си по много начини. Чудесно е удоволствието да бленуваме, лежейки по гръб, вгледани в безкрайно движещите се облаци, ко­ито сменят очертанията си на фона на ясносиньото небе; или пък взряни в падащите, гърмящи океански вълни или пръските на водопада. Дори когато шляпа­ме във водите на море или езеро, имаме странното усещане за връзка с всичко: амебата, водораслите и рибите. Може би, докато препускаме сред ездачи, зву­кът на копитата и движението на конете, съчетани със силни чувства, ни носят съзнание за връзка с ко­нете и ездачите от векове.

В нашата човешка еволюция неясните спомени за животи в многоизмерното съзнание стават почти всекидневно изживяване. Те нахлуват в съзнанието ни както вълните срещу брега. Много хора са прибяг­вали към наркотици, надявайки се да изживеят екстаз, да разширят съзнанието си. Членове на някои религии, такива като суфи-дервишите, възприемат други методи да разчупят триизмерните бариери, на­ложени от строгите изисквания на различните цивилизации. В западното общество все повече хора се обръщат към хипноза, към маратонни състезания, каране на велосипед, летене с балони и други спортове, които издигат човека над и отвъд нормал­ните параметри на мисли, чувства и тяло.

Доказано е безспорно, че има пряка връзка меж­ду схемите на възприятия при изследователя и действителността, която той „доказва" със своите проучвания. Той има интуитивно познание за нея и по този начин предизвиква това потвърждение. Едгар Кейси често казвал: „Умът е строителят". Друга по­добна идея е: „Детето става това, което му е казвано и внушавано." Ние възприемаме не само това, което мислим, но и това, което чувстваме! Растенията повяхват в къщата на човек, който твърди, че не е спо­собен да се грижи за тях, и магически се съживяват от ръката на човек, за когото казваме, че има „зелени пръсти". Има много примери за начина, по който мо­делите на човешките възприятия произвеждат и оп­ределят действителността, не само такава, каквато е, но и както човек я интерпретира. Тази взаимна зави­симост между наблюдател, обект и начин на наблю­дение е в основата на много доктрини, особено духовни, които използват тези принципи, за да из­следват истината на универсално ниво.

Когато преценим с какви методи и през какъв фокус възприемаме действителността, ние разбираме доколко сме определени от нея, и от своя страна я определяме посредством нашите материални прите­жания и физическия свят: облеклото ни, жизнените ни условия, мебелите, колите, членовете на семейс­твото, да не говорим за нашата заетост, място на рабо­та и свободно време. Понеже като вид ние сме предим­но визуални, образите, носени от оптическия нерв към мозъка, се отпечатват като истински и реални, незави­симо дали те са нещо, което виждаме извън нас или с вътрешното си зрение. Всяка картина, която създаваме и държим в ума си, има действителна енергия в лич­ния ни свят. Последиците са удивителни. Това озна­чава, че ако успеем да задържим в умственото си око визуалната представа за съществуваща или „въобра­жаема" действителност, бихме могли да я сътворим, защото мозъкът възприема нещата именно по този начин!

Въпросът е искате ли да промените живота си? Какво би се случило, ако допуснете тайната надежда, че сте чудесно същество от светлина, че тази светлина се поражда и излъчва от вас и че сте изпълнени от нея! Какво, ако се видите окъпани в блясък от мека, блещукаща, златна или сребърна, бяла или виолето­ва светлина!

Опитайте това. Седнете спокойно и създайте това преживяване. След това наблюдавайте как важни за вас чувства се променят, когато се възприемате като светлинно същество и можете съзнателно да се дви­жите в света, в живота, през раждане и смърт, през много измерения.

Според моя опит ние не сме в състояние да си представим нещо, което да не е част от репертоара на съзнанието. Ако например някой се вижда като кри­лато същество, летящо в небето, или тайно си мисли, че може да лекува другите чрез ръцете си, мисля, че това е сигнал, че такъв човек наистина може или е могъл да прави това в предишно съществувание.

Първоначалният материал за тези картини е част от личностното многоизмерно съзнание. Те са отражение на собствения ни опит от предишни въплъщения, други времена и нива. Днес можем да се учим как да ги разкриваме; няма съмнение, че те могат да бъдат използвани, за да променят нашата действителност и да разширят способностите ни в този живот.
Действено въображение

Когато отначало хората започнат да възприемат неща с вътрешното си зрение, те го отдават на своето „въображение". В нашата култура много упорито са ни учили да не лъжем. Затова, ако не можем да дока­жем нещо, чувстваме сякаш ще бъдем наказани, тъй като в емоционалното тяло все още живеят заплахите от детството. Интересно е обаче да размислим откъде идва въображението. От гледната точка на школата Низони ние можем да създаваме визии само от това, което се съдържа в многоизмерния ни репертоар. Ако това е натрупано там, то е изключително реално за нас на някакво ниво. Истинско е само онова, което преживяваме. Висшият Аз например ни насочва към картини, които имат отправна точка или асоциация с нашето превъплъщаващо се емоционално тяло, което ще реагира според собствения си опит да обедини смисъла на картините. Отвън не се случва нищо, което да не се отрази вътре в нас. Какво подсказва фактът, че се увличаме да гледаме насилие, филми на ужасите, войните и конфликтите, които непрекъс­нато стават по света? Дали не ги създаваме така, как­то те създават нас?

Ако работим с творчески визуализации от положително естество, излъчвани от духовното ни тяло, в нас протича позитивна енергия и това ни прави по-будни, по-съзнателни и по-чисти. Можем да използ­ваме тези вътрешни представи, за да придадем на живота си дълбочина и ширина. Емоционалното тяло също се повлиява от съзнателното ни разбиране на тези представи. То получава нови модели с по-висши вибрации. Така се присъединяваме към милионите души, които са въвлечени в творчески активности през вековете, и изразяваме своята същност. А това преодолява силата на емоционалното или астралното тяло. При повечето хора емоционалното тяло, бидей­ки силно реактивно и лесно поддаващо се на отрицателното, на присмех и подигравка, е в състо­яние да пречи или изопачи проявата на творческите енергии чрез бавните, тъмни, лепкави негативни вибрации, които се усилват от подобни чужди вибрации. На емоционално ниво ние сме натрупали страхове и лесно можем да се поддадем на страха на всички живи същества на планетата. Затова се страхуваме да навлезем в нови октави, при които нашата личност се проявява без защитните механизми, нали част от нашата идентификация.

Целта при работата с творчески образи е да ви­дим пряко някои от аспектите на жизнения ни план, определен от нас преди въплъщаването ни на тази земя; какво знаем, какво можем да направим и да допринесем за неговото осъществяване?

Един от начините за постигането на тази цел е да влезем в досег с детето вътре в нас. Лесно и просто е да се направи това.

Съсредоточете вниманието си навътре, осигурете спокойно място, където няма да ви смущава нежелан шум и негативно настроени хора. Разхлабете дрехите и отпуснете тялото в удобна поза. Навлезте в обичай­на медитация и помолете вътрешното си аз да си спомни моменти от детството, когато сте се чувствали свободни, въодушевени, изпълнени с радост и откри­ти и пред въображението ви не е имало никакви пре­гради. Може би тогава сте чувствали присъствие на други същества или известно единение с животни; мо­же би сте играли навън или сте зарадвали някого. Потърсете вътре в себе си моментите на сполука, на по­кой, на сливане и божествена връзка. Пресъздайте тези върхови преживявания и съпровождащите ги чувства.

Всичко това е достъпно за нас по всяко време. Може да свържете тези чувства със сегашни дейности, да ги използвате като лъч светлина да ви насочват към нови дейности и да ви държат надалеч от такива, които не способстват за целта ви в този живот. Важно е да продължите да търсите онези таланти, с които сте родени, и да може наистина да живеете чрез тях. Духовната ориентация е наше рождено право. Един добър начин за това е да търсим детето в нас.

Нови приключения ни очакват във вътрешните и външните светове. Откриването на нови измерения става масово, еволюционно движение. Човечеството не може да оцелее при сегашните обстоятелства на ограниченост и в някои случаи на регресивна насока на съзнанието. Трябва да вървим към нови светове и нови открития, които да променят действителността. Понякога това е за по-добро, а понякога за по-лошо. Прогресът, както знаем, е нож с две остриета, особено по отношение на ужасното чудовище, което представ­лява ядрената радиация и периодът й на полуразпад от двадесет до петдесет хиляди години, над което сме изгубили контрол. Подобно на Чирака магьосник сега трябва или да направим квантов скок в развитието на съзнанието си, или да открием със закъснение, че сами унищожаваме себе си.

Отвъд Троянския кон на атомното развитие ле­жи друга кутия на Пандора с възможни ужаси: гене­тичните изследвания. Природата произвежда нови мутации постепенно, еволюционно или по бърз, ря­зък начин. Но всички биологични видове на планета­та ще изчезнат, когато радиоактивността в атмосфе­рата вследствие нашите действия повлияе на оформи­те на живот на земята. Ние, хората няма да бъдем изключение. Човечеството днес самонадеяно смята, че е достатъчно издигнато, за да участва заедно с при­родата в играта на генетичната манипулация. От кармична перспектива, повечето изследвания за ма­нипулиране на гените са подхранвани от спомени за други времена, такива като Атлантида, където атлантите са манипулирали генетичните кодове и са разделили андрогинното човешко тяло на мъжко и женско. Това деление довело до сериозно его-съперничество: битка на половете, репресии и борба за надмощие, които разширяват темата за противо­поставянето и включват всички същества и нации из­вън аза. Опитът на разделението става първостепенно изживяване.

Днешното време налага известен паралел с Атлантида. Тогава хората също били съблазнени от вълнуващите възможности за различни експеримен­ти, както и днес. Генетични опити, бебета, заченати в епруветки, мишки с човешка възприемчивост, всичко това, правено с налучкване, е създало многоглава хидра. Ние нищо не сме научили от историята, тъй като линейното мислене не може да обхване цялата действителност, нито може да я промени. След като се научихме да разбиваме атома и причинихме изкуст­вената радиоактивност, ние конструирахме чудови­ще, над което вече нямаме власт, макар че малцина осъзнават това напълно. Единствената ни надежда е . да разберем и признаем, че може би се въртим в кръг и повтаряме историята. Необходимо е да се обърнем към ръководството на no-висшето съзнание при тези съмнителни изследвания, за да не последваме при­мера на атлантите и това, което се е случило с тяхна­та цивилизация.

Друго голямо приключение е да се замислим за съзнание в други светове. Човечеството винаги се е надявало и същевременно страхувало, че би могло да има разумен живот на други планети и интелигентни същества, различни от човека. Много хора днес ще признаят, че според законите на вероятността е въз­можно да има разумен живот някъде сред билионите и трилионите слънца и техните енергийни системи.

Има достатъчно ясни доказателства, че ние са­мите сме били посещавани от други същества от космоса. Възможностите за такъв взаимен обмен меж­ду нас и други светове са удивителни. И не е далеч вероятността да надмогнем ограниченията на сегаш­ния си живот. Ако ще трябва да променим нашите гени, да разширяваме физическите си хоризонти, да търсим и обхванем тайните на боговете, нужно е да бъдем такива, каквито сме наистина, и да не се стра­хуваме от присъдата на другите. Пред човечеството стои задачата да изучава дълго пазени тайни, позна­ти на адептите и скривани от масите поради човешко­то желание за лична власт и липсата на отговорност при прилагане на божествените закони. За тази цел е от значение все повече и повече лидери, учители и влиятелни хора да издигат нивото на своето съзнание, защото всеки обрат на личното съзнание се отразява на съзнанието на цялото човечество. „Приключението" е пред очите ни. Нека пристъпим към него без страх. В холографското измерение няма нищо непознато, неизречено, непредвидено. Не мо­жем да изгубим живота си, можем само да бъдем дос­татъчно неразумни да го отречем.

Всяка нова съзнателна стъпка добива твърде ли­чен аспект, ако се отнесе до самия човек, неговите партньори, родители и деца. Едно малко упражнение за съзнанието е например да аплодираме „противни­ковия" отбор и искрено да чувстваме и желаем него­вата победа. Още по-ефективно би било да правим това на самия стадион или сред широка аудитория, където наистина да вземем страната на „другия". Ще забележим, че сме понесени от енергийна вълна, тол­кова силна и въодушевяваща, колкото и при отъждествяването с „нашия" отбор. Упражнението лесно мо­же да се разшири и пренесе в съзнанието ни спрямо такива разделения като севера и юга, християнство и ислям, различни расови фактори или идеали - всеки аспект на живота, където са очебийни полярностите.

Когато правим експерименти, отразяващи под­съзнанието на групи хора на различни енергийни ни­ва, ние започваме да разбираме нашата връзка с да­ден енергиен поток. При игрите ние чувстваме някак­ва радост, особен екстаз, чувство на другарство и принадлежност. Това не е отъждествяване на чисто фактическа основа с едната или другата страна, с еди­ния или другия проблем или становище: това е из­бликът на себеидентификацията, към която се стремим.

Чрез процеса, наричан понякога „да ходиш с обувките на другия", можем да разширим упражне­нието към по-лични взаимодействия, включително отношения, семейни ситуации, несъгласия и недора­зумения. Така нашата позиция се променя от само себе си, след като разберем позицията на другия чо­век и признаем нейната валидност при дадените обстоятелства. Мненията, ролите, преценките и пре­дубежденията ни изчезват в момента, когато осъз­наем, че другата гледна точка е точно толкова легитимна, колкото и нашата. Практикувайки тези упражнения, ние скоро откриваме, че не е необходи­мо да има две противоположни гледни точки при вся­ка дадена ситуация; в действителност може да има трета, по-висока точка, от която да видим аргумент, приемлив и за двете страни и разрешаващ спора.

Малката смърт, която преживява нашето его при такива упражнения, всъщност ни носи повече свобода и просветление. Ако приемем това без съпротива, по-лесно ще предотвратим някоя дилема, приближавай­ки се към истината чрез обзор на холограмата и с разбирането, че сме свободни да се озовем на всяка точка по пътя към тази истина. Макар че сякаш губим своята идентичност, като се отказваме от нашия отбор например, след като насърчаваме другия, ако останем съзнателни и будни, ще проумеем незабавно, че съществува пресечна точка на истината над и от­въд двата отбора.

Емоционалното тяло обаче не се предава така лесно. То страда, когато нещо му се отнема, тъй като неговата идентичност е свързана с проекция и реак­ция към външния свят. Ако се налага да правим промени, задължително е да дадем на емоционалното тяло нещо, което да замести отнетото. Това е така, независимо дали говорим за заместване на навици като пушене или ядене, или любим човек.

Всички ние познаваме такива емоционални със­тояния в отношенията си. Това, което някога е било чист екстаз, се превръща в агония в момент на кавга. Маниерите на любимия, някога така очароващи, ста­ват впоследствие мъчително непоносими, а любими­ят глас вече дразни слуха. Там, където някога сме се носили във въздуха, сега се чувстваме като удавени и без надежда. Потъвайки в самосъжаление, ние се смятаме за изоставени, необичани и нищожни. Връхлитат ни тайни мисли за отмъщение и възмез­дие, за истински или въображаеми грешки.

Веднага обаче щом на сцената се появи нова любов, ние се съживяваме, чувствайки се необходими и обичани. Нежеланата раздяла преди ни изглежда като късмет и възможност дори да изпратим на ста­рия партньор добри пожелания и опрощение.

Нашият възглед за действителността, за истина и неистина е обагрен и зависим от емоционалната ни перспектива. Самочувствието ни се измерва с това да­ли другите ни намират привлекателни или не. Това чувство е вкоренено в емоционалното тяло и повлиява на извода. Затова трябва да насочим емоционал­ното тяло към по-високи, по-чисти и по-светли вибрации, които не се разпадат при първото неодобре­ние от външния свят.

Днес сме призовани да изплуваме от илюзията, че сме малки и незначителни същества, принудени винаги да се борят за оцеляването си с другия. Чрез издигане на съзнанието си ние ще култивираме многоизмерността си, ще разширим възгледа за себе си и ще открием безкрайната божествена връзка. Под­държано от това напомняне, емоционалното тяло може да се лекува, без да се бори. Лечението не се извършва непременно чрез пряко занимание със специфичните наранявания, но с изживяната радост и по-висшите емоционални нива. Тъй като негативното и позитивно­то се отблъскват, когато решим да простим и да дадем свобода, раните се лекуват без връщане към сцените, които са ги породили.

Когато говоря за съзнание, аз нямам предвид пределите на интелекта и разсъдъка, а холографското възприятие, в което резонантната вълна на познание отеква навън и обхваща всички кореспондиращи си частици. В процеса на израстване и пречистване та­кова просто упражнение на съзнанието като придоби­ване на нова и различна гледна точка - тази от перс­пективата на предишен „опонент", дори и временно, -може да бъде много полезно.

Когато говоря за емоции и чувства, нямам пред­вид някаква върховна реалност, макар те да ни изг­леждат такива. Чувствата са точно такава илюзия, каквато е и времето. И илюзията за времето, и илю­зията за чувствата могат да бъдат угнетяващи. За щастие, когато разкрием, че са илюзия, ние изпитва­ме освобождение.

Нека си представим какво би се случило, ако се оставим само на своите чувства. За мнозина това е ужасяваща възможност, тъй като те се идентифици­рат именно чрез тях. Ние определяме дали нещо е добро или лошо, сигурно или опасно, като използваме емоционалното тяло да ни описва света от гледна точ­ка на чувството. Тази практика е доста ненадеждна, понеже чувствата лесно се владеят от егото. Това е коварна примамка на лукавото емоционално тяло, което ни убеждава, че чувствата са дълбока част от нас, когато всъщност те са само негов външен пласт.

Често хората, които идват в института ни, са твърде емоционално ориентирани, чувствителни и уязвими. Макар тази сензитивност да им причинява често дискомфорт или болка, те се гордеят с нея и я смятат за предимство и не желаят да се освободят от това, което смятат за отличаваща ги характеристика.

Шокът, който изживяват по време на сеансите, е свързан с откритието, че източникът на същността им е една различна реалност или план, където няма емоционално тяло с такава специфична чувствител­ност, както са смятали досега. Те осъзнават, че смисъ­лът на тяхното въплъщение е да опознаят емоциите, да се справят с противоречията и да съвместят и обе­динят опозициите. Като развиват сърдечните си вибрации, те ще израснат до възприемане на нова степен на любовта като естествено качество на тяхно­то многоизмерно съзнание. Това са галактически същества, дошли тук на тази планета, за да преживе­ят и научат определени уроци, свързани с емоци­оналната реалност. Един интересен аспект на това от­критие е, че те така усилено се опитват да бъдат и изглеждат като другите хора, че преувеличават, пресилват чувствата, придобити така трудно. В усилията си да бъдат приети те компенсират липсата си на познаване на земния емоционален език. И въпреки че цялата драма и маскировка е подсъзнателна, тези хора искат да уверят останалите и най-вече себе си, че изглеждат нормални.