Лекуване на емоциите (събуждане на безстрашния аз)

ДА СТАНЕМ ЦЯЛОСТНИ

Както съзнанието определя възприятието ни, та­ка възприемателните способности определят грани­ците на съзнанието. Следователно ако ние се стремим да станем нов вид или да подобрим живота си, трябва усърдно да разширяваме съзнанието си.

Възможно ли е да открием нови, по-широки коор­динатни системи за живота си? Да проникнем в мно­гоизмерността на нашето съществуване? Първата стъпка е „познай себе си". Трябва да започнем да про­умяваме какво сме и кои сме, да поемем отговорност за собствения си живот - свободно да изберем с кого да живеем и да работим, да се грижим за здравето на нашето тяло, за чувствата и мислите си, за начина, по който се издигаме над всекидневното съзнание в духовните измерения. Някои от нещата*, които се слу­чват при разширеното съзнание, изглеждат твърде! невероятни, за да са истински, но кой би могъл да си въобрази пътуванията в космоса, компютрите, атом! ните бомби или лазерните лъчи преди сто или дори осемдесет години?

В това търсене на себе си ние сме използвали методи, които са ни направили зависими от другите. Стремим се към самоутвърждаване и идентичност чрез и във другите. Използваме външния свят и обк­ръжение като огледало. Време е да спрем тези навици, да ги оставим зад гърба си и сами да про­учим кои сме и какви искаме да бъдем. Ние се нами­раме посред щедро аранжирана, вечна божествена иг­ра на синхронност, на едновременни събития и процеси. Ние танцуваме космически танц, в който мо­жем да поставим както музиката, така и хореографи­ята. Опознаваме законите #а енергията, която ще ни прехвърли в следващото хилядолетие.

Познанието, придобито от предишни животи, ко­гато сме обитавали тялото на другия пол, до голяма степен ни освобождава от ограничената перспектива. Какво би се случило, ако допуснем, че нашият дом не е земята?

Понякога, съвсем неочаквано, тригодишни деца ни казват, че са дошли от друга звезда. Детето посоч­ва към нощното звездно небе и съобщава: „ Ето откъ­де дойдох". Много хора в наглия институт, които рабо­тят върху съзнанието си, преживяват репертоари и сценарии, простиращи се извън земния живот и чо­вешката форма.

Не всички извънземни същества използват НЛО или космически кораби. Някои галактически общест­ва притежават високо развита технология. Други из­ползват чисто духовни средства. За нас е много въл­нуващо да открием, че сме в състояние да установим контакт с други измерения и сами да бъдем в тях. Сърцето се отваря и изживява екстаз. Хора, преживе­ли такова състояние, чувстват физически промени -обгръща ги повече енергия, повече сила и яснота. По време на сеансите тази промяна е осезаема и е съпро­водена от вибрираща, разтърсваща, често изобилна видима светлина.

Днес приближаваме прага на критичната маса, отвъд който ще бъдем изтласкани към друга октава на реалността. Поради това сега към нас приижда по­мощ от различни измерения. По цял свят се наблю­дава експанзия на съзнанието. Ние сме на предела на изкачване към no-висша реалност в еволюционната спирала - издигане, което се надяваме да се извърши мирно и хармонично.

Когато хората наново установят контакт с извън­земни енергии, когато почувстват искрата на вселена­та вътре в себе си, те започват да излъчват това раз­биране и развиват любов към планетата Земя и нейните форми на живот. Те осъзнават, че сами са решили да дойдат тук и че това не е наказание; не се чувстват затворници. Онова, което откриват, е какво могат да дадат на света, за да живеят по-пълноценно тук и да осъществят трайни промени на Земята. Този вид трансформация на галактически енергии в твор­чески прояви на Земята започва с едно емоционално ускорение. Безпокойството и страхът изчезват. Леку­ването на емоциите се извършва и изживява съз­нателно. Освобождаваме се от потискащи и натрапе­ни енергии, освобождаваме се постепенно и от егото. Заедно с това развиваме способност за емпатия и усет за космическата игра на душите. Откриваме, че сме тук с определено предназначение и животът има дъл­бок смисъл.

В известен смисъл всички ние сме „извънземни". Всички имаме интергалактически произход. Плане­тата Земя е била оплождана неведнъж от генетични­те семена на различни извънземни видове - винаги в ключови моменти на еволюцията. Това е причината за засилен контакт днес със същества и форми на съз­нание от други измерения, чрез НЛО или други средства. Нахлува огромен поток от извънземни ко­муникативни импулси. В нас се съдържат всички ка­чества и е необходимо само да ги оставим на естестве­ния им ход, без да влагаме нашите модели, преценки и предубеждения. Съзнанието е енергия. То може да се развива само ако енергийните процеси протичат свободно и не са блокирани. На нивото на емоционал­ното тяло най-добре е нито да задържаме, нито да форсираме енергиите, а просто да ги оставим свободни. Трябва да сме вътрешно спокойни и убедени, че пото­кът е непрестанен и утре няма да е същият, какъвто е днес.

След като сме изразходвали толкова много енер­гия за развиване на личното си его, сега се страхува­ме да се освободим от навиците на самоличността. Но ние се развиваме, като преобразуваме сегашните форми в ново съзнание, изпълнено с пулса на все­лената. Имаме примера на белия цвят, съставен от всички цветове. Когато сме обгърнати от бялото, дру­гите цветове също присъстват в него, те не са мъртви, не са изчезнали. Те се сливат по такъв начин, че съз­дават нещо ново. Нека бъдем носени, проникнати от универсалната енергия, нека тя отнесе всички страхо­ве и вътрешни задръжки и открие поглед към непроявеното, където да се откроят всички наши аспекти. Съзнателното съединяване с чудесната ця­лост на божествената енергия ни прави по-щастливи, по-вдъхновени, по-богати, по-сигурни и защитени, а не изолирани в ограниченията на егото.
Цветово съзнание

Работата с цветове се оказва особено полезна при стимулиране на съзнанието. Цветът носи много по-значителна енергия, отколкото осъзнаваме. Цветът съдържа известни честоти, които действат според фи­зическите закони и ни засягат пряко. Известно е, че по-студените цветове като синия и зеления създават релаксираща атмосфера, че червеният и оранжевият цвят са топли и стимулират тялото и психиката. Ние можем да възприемаме цветовете чрез всички наши чакри; през слънчевия сплит, сърцето или коронната чакра. (Сърдечната енергия е част от многоизмерната ни енергия, част от Висшия ни Аз, докато слънчевият сплит е част от емоционалното ни човешко същество). Необходимо е да чистим човешкото си аз така, че да имаме достъп до многоизмерните си енергии.

Чудесното при работа с цветове е, че те оказват ефект дори когато не ги разбираме. Енергийната сис­тема на собственото ни тяло добре познава и владее цветовете дори да не знаем защо избираме даден цвят, все пак го чувстваме. Всички ние разпознаваме енергиите на цветните вибрации.

Ако попитаме тялото какъв цвят желае, за да се лекува или хармонизира, то ще ни каже точно от как­во се нуждае. Често се изкушаваме да изберем няка­къв цвят, защото знаем, че има определен ефект. На­пример мислим си, че зеленото е добре, за да балан­сира гърлото. Но гърлото не желае зелено, то иска оранжево, за да му помогне да се разшири и да има повече смелост.

Точно както при изпращането на цвят към хора, ние изпадаме в затруднения, ако позволим контрола на външния ум, вместо да оставим тялото да реши. И все пак е добре да познаваме качествата на различните цветове, за да се радваме на мъдростта и подбо­ра на тялото.

ВИОЛЕТОВОТО е цвят на трансмутацията, кой­то разтапя негативната енергия.

СИНЬОТО е цветът на отношенията и на духа. Той ни води спокойно в сферите на душата.

ЗЕЛЕНОТО е в средата на цветния спектър. То създава баланс в цветовата рамка. Зеленото е цвят на лечението.

ЖЪЛТОТО е цвят на съзнанието, на ума и нерв­ната система.

ОРАНЖЕВОТО придава смелост и творческа експанзия. Той е цветът на втората чакра, на „кой съм аз", което формулира нашия свят.

ЧЕРВЕНОТО е силата на действието, енергията, която ни движи и ни дава живот. Той е също и цветът на гнева.

ЛИЛАВИЯТ цвят е висшата октава на черве­ното. Това е цветът на духовната енергия.

ТЮРКОАЗЪТ е цветът на подкрепата, закрилата.

КОБАЛТОВО СИНЬО е цветът на космоса.

СРЕБЪРНОТО има галактическа честота и се от­нася до връзката с вътрешните измерения.

ЗЛАТНОТО създава тялото на материалния свят. Така, когато медитираме върху златна светлина, ние правим връзка с честотата на материалния свят. Златото е матрица на Вселената. То е образувано от супернова.

БЯЛОТО е комбинация от всички цветове. То е енергия, която не изразява определена позиция. То не възприема идеята за позитивно и негативно или за разделение. То представлява сливане на най-висшите октави. Това е причината някои хора да използ­ват белия цвят, за да повишат енергиите си и изпъл­нят различните си тела с no-висши вибрации.

ЧЕРНОТО не е цвят. Енергетично то поглъща цветовете. Институции на властта като полиция, съ­дебни системи, религии и култове, използват черното в облеклата си, за да изразят чувство на авторитет, притежаване на власт за управление и изискват пос­лушание от другите „членове" - т. е. от всички остана­ли. В големите градове младите хора често носят пове­че черни, отколкото цветни дрехи, тъй като в застраши­телния свят те се опитват да изглеждат силни. Носе­нето на черно понякога може да е породено от нужда­та на човек да се отдръпне от света и така да се почув­ства силен. Забелязала съм, че повечето хора, които се обличат в черно, се чувстват несигурни вътрешно.

Ние сме в процес на разкриване на нови цветове. Все повече хора виждат илюминиращи искрящи цветове по време на медитация, цветове, които отварят достъп до нови, многоизмерни реалности. Някои тях са прозрачни или съставени от няколко цвята. Други са бистри или живи и представляват определе­но разширяване на цветния спектър.
Процесът, при който ставаме цялостни

Процесът за постигане на цялостност е едновре­менно отправен и навън, и навътре. Неподлежащ на описание, той започва с решението, че това е нашият избор. Въпреки че някои хора насочват мислите и усилията си към „сигурността", във Вселената няма стагнация. Енергията протича непрестанно, дава ни импулси, тласка ни напред. Би било илюзия да вяр­ваме или дори да се надяваме, че можем да спрем растежа, да не полагаме повече усилия, да не преодо­ляваме бариери. По същия начин таите ли надежда някой ден да получите откровение и да си останете завинаги в това състояние на просветление? Това би било просто смешно. Според космическия закон бо­жествената енергия е в постоянно развитие. Тя се проявява в нови форми и опитности. Отново и отново следват нови октави, no-висша истина на по-високи измерения. Хармонията и връзката с най-висшите енергии лежи вътре в нас, а не навън. Би било пог­решно да мислим, че на човек може да се отрече пра­вото да разкрива други измерения поради външни причини - физически статус, пол, възраст, раса и об­ществено положение. Това са самооправдания, измис­лени от емоционалното тяло. Вътрешно ние често разсъждаваме, че „ако партньорът ми медитираше с мен, всичко би било наред", или „ако моето семейство бяха вегетарианци, никога не бих ял месо". Зад тези мисли стоят несигурност и желание за надмощие над другите. Несигурност, тъй като се въздържаме от собс­твено решение в живота си или желаем власт, защото искаме да наложим възгледите си над другите.

Разбира се, повечето хора не приемат такова налагане. Обсъдихме вече как партньорът често ре­агира по негативен начин спрямо другия. Ако някой "¥ оказва натиск върху другия, как може да се избегне провокираната съпротива?

Как бихме продължили да растем, без да сме заплаха за другите? Като използваме естествени пси­хични и духовни канали на комуникация, които ни свързват с другите на сърдечно ниво. Вместо да се опитваме да убеждаваме близките си да вършат не­щата по нашия начин, нека просто да ги запитаме вътрешно от какви енергии се нуждаят за хармонизи­ране с нас. Когато им изпратим такива енергии, те ще предизвикат чудото на трансформацията така, както не сме си и представяли. Цветът е ефективен начин да се постигне това - той чудесно хармонизира неща­та и не позволява на ума да ги противопоставя.

Талантът на съзнанието е да възприема енергии и след това да ги използва и включи в нормалния речник на общуване с околния свят. Когато честотата на даден цвят минава през нас, това ускорява вибра­цията ни, подхранвани и ни обогатява. Голямо удо­волствие е да изпращаш цветна енергия към друг човек, когато сме получили толкова много. В това се състои посланието към нас - в даването е смисълът и изобилието. Освобождаващо е да осъзнаем, че дава­нето не води до изчерпване, а придава сила; така чо­век се включва в големия енергиен поток. Изпраща­нето на цвят, пожелан от някого, по никакъв начин не изчерпва нашето съзнание, банковата ни сметка и емоционалното ни богатство. Напротив, това преживя­ване ни носи радост, че можем да даваме. Когато да­ваме на духовно ниво, можем да преодолеем граници­те на време и пространство, да направим контакт до­ри ако другият е някъде далеч от нас.

Използването на цветовете може да ни освободи дори от трагични събития в живота ни. Ще ви разка­жа един пример за това как времето ни улавя в капа­на си.

Диана, млада жена на 23 години, дойде при мен след ужасно преживяване преди година. Тя беше от малък град в Средния Запад, отрасла в съседство с едни и същи хора.

През един уикенд тя се завърнала вкъщи след колежа. Отишла с баща си и приятелка да си побъбрят с Джейн, възрастната им съседка, която познава­ла от ранно детство. Когато доближили до задния вход, никой не им отговорил и те влезли както обик­новено. В дневната те били ужасени от невъобразима гледка: жената лежала полусъблечена на пода, прободена на няколко места с нож. Диана е много рели­гиозен човек и цялата година след страшната смърт на съседката се молила и за нея, и за нейния убиец, който се оказал младият градинар, техен познат. С ця­лото си сърце тя се опитвала да се освободи от гнева, който я изпълвал, и от повтарящите се представи в съзнанието й.

Диана е приятна, чувствителна жена, която ни­кога не бе изпитвала истински страх в живота си. В последната година тя започнала да се ужасява, кога­то оставала сама. Тъй като съпругът й пътувал много, тя започнала да сънува кошмари нощем и да спи с нож под възглавницата си. Чувството на омърсяване и психическо безпокойство обземало тялото и. Това усещане на нечистоплътност е обичайна последица при много хора, преживели нещо ужасно. Често те отказват да бъдат докосвани. Това е особено силно при случаи, където е имало физическо малтретиране. Същото чувство на омърсеност изпитах и аз, когато за пръв път дете умря в ръцете ми в Ел Салвадор.

Предлагам сеанса, който проведохме с Диана, за да я изведем от натрапчивото минало в настоящата действителност, където тя би могла без страх да съз­даде позитивна жизнена среда. Той показва многоизмерните нива и възможността да направим времето флуидно посредством използването на цветове.

„Изпълнен съм с омраза към другите и към себе си. Никога не съм бил обичан, никога не съм преживя­вал това".

Диана бързо стана предишното искрящо същес­тво. Това, което се бе случило на нея, както и на безб­рой други, я бе подтикнало да търси смисъл на нивото на душата. В резултат на това дълбоко осъзнаване съчувствието превъзмогна омразата. Вътрешната ре­шимост да лекуваме и да надмогваме мрака ще по­могне на всички нас.

ДА ПРОБУДИМ БЕЗСТРАШНИЯ A3

Нашето обединение, сливането ни наново с източника води до просветление. В телесното ни същест­вуване това става посредством усвояването на всички кармични уроци, дадени ни от онези, които сме изб­рали за свои родители. След като усвоим, отработим и пречистим тези уроци, ние ги обхващаме на нивото на душата и от духовна гледна точка. Освободени от проекцията на физическото и емоционалното, ние на свой ред ставаме родител. Това е дървото на живота, родовото унаследяване, което е движеща сила на еволюцията. Крехкото ново поколение рано или късно се превръща в самото дърво, Източника на живот.

Всички деца съзнават тази възможност; те оби­чат да се преобличат в дрехите на своите родители, опитват се да имитират техните пози, поведение, ро­ли и дейности. Те засипват родителите си с чиста любов, признателност и преданост, докато един ден това престане. То спира, защото родителят е забравил божествената цел на отношението и е потъмнил чис­тата любов, проявена от детето. Сега той общува пос­редством физическото, емоционалното и умственото тела. Без съзнаване на духовната връзка отношението е като кораб, изгубен в морето, тъй като всички други точки за връзка - физически, емоционални и умствени - са обусловени от променливите течения на личната карма, на отделеното развитие. Единствено духовната връзка може да ни върне у дома, да ни доведе до познание за най-висшата исти­на за себе си, която несъзнателно сме търсили цял живот.

Детето все още е свързано с Източника и му се подчинява, но не поради недостиг на лична сила. Напротив, силата е безкрайно по-голяма, понеже де­тето още чува нашепването на единната, всеобхватна и заедно с това персонифицирана сила на душата. Ние, родителите, въвеждаме битката на полярн­остите. Детето се ражда от майката и така познава раздялата. С всеки ден от земното му съществувание ние изтръгваме детето все по-надалеч от състоянието на благодатта, докато накрая, за да оцелее, то забра­вя себе си и се присъединява към сляпата ни борба -да намери себе си.

Ако съзнавахме, че сме избрали децата си, за да ни помогнат по нашия единствен път, пътя на про­светлението, бихме разговаряли и общували с тях по съвсем различен начин. Без да разбират, че семейна­та връзка е ключът към свободата, родителят и детето проектират негативност и негодувание към другия, когато почувстват, че примката на ограниченията се затяга.-

Както при раждането, преминаването през стес­нен проход е единствен път към следващо ниво на експанзия; ако помнехме това, бихме приели този процес с радост. Но радостта като средство за израст­ване все още не е позната на земята.

Докато не се помирим с родителите си, докато не бъдем в състояние да ги опознаем духовно, не ще из­дигнем отношенията си с родители и партньори на нови нива. Както разкрихме още в началото на тази книга, изначалната негативна емоция в живота ни идва от раздялата ни с божественото. Навлизаме в света с чувство за изолация, съпровождана от закри­ване на достъпа ни до космическия поток. След тази раздяла от космичното ние наново се отделяме, този път от майката чрез раждането; по-нататък идва раз­дялата с родителите и т. н. през целия живот.

В опита си да компенсираме това чувство за от­късване от източника ние преопределяме своята идентичност, като ставаме членове на някакъв вид група или клуб, или последователи на мисловна шко­ла или философско учение. Първоначалното изживя­ване на раздялата от космическия поток формира ед­на обща мисъл, която прониква целия ни живот. Тя отчасти е отговорна за факта, че продължаваме да се включваме в порочния кръг от реакции, основани на емоционалните ни модели Всяко ново отъждествяване с по-голяма единица е опит да си възвърнем връз­ката с универсалните енергии, да излезем от изола­цията.

Твърде рано разбираме, че сме сами. Опитваме по всякакъв начин да преодолеем самотата и да се присъединим към нещо или към някого. Обикновено това ни дава фалшиво чувство за сигурност, което ра­но или късно е обречено на неуспех. Напразно търсим центъра си във външния свят, без да разбираме, че нашият единствен източник е самата вселена!

Разширяването на съзнанието ни помага да ви дим родителите си като част от групата души най близо до нас. Ние не само имаме общи генетични структури, но притежаваме и еднакви универсални, духовни характеристики. Ние сме сродни души, които се търсят, намират и избират едни други, за да осъ­ществят житейския си план в променящи се роли. Идеята тук е развитието на душата. Младите хора, както и възрастните, напълно се променят, когато от­хвърлят оковите на взаимната карма. Всеки, който се освободи, създава ехо на „морфичен резонанс", което допринася за изчистване на кармата на останалите. Само тогава между хората ще се проявява истинска любов.

Когато говорим за свързаност между хората, това не означава, че младите трябва да възприемат възг­ледите и идеологиите на родителите. Начинът на мислене на възрастните рано или късно ще се окаже твърде ограничаващ за децата на днешния свят. Това мислене няма нищо общо с връзката на душите в семейството. То е само средство за развитието на емоционалното тяло. Като признаем и оценим колко важна е ролята на родителите, ще се избавим от мисълта, че не бихме станали пълноценни хора, ако не се откъснем изцяло от тях. И не техните мисли и начин на живот са ги довели при нас. Можем да бъ­дем различни и все пак да се обичаме, ако използва­ме възможностите на съзнанието.

Истинска цялостност на човечеството означава изключване на всички сродни души, независимо дали това са родители, деца, съпрузи или любими.

Продължаващата битка за идентичност е причина за толкова голяма дисхармония между мъже й жени. И двете страни се борят за надмощие. Про­блемът ще бъде решен, когато почувстваме своята бо­жествена енергия и общуваме със същата тази енер­гия в другия човек.