Лесли уаткинс от телевизионния документален филм на дейвид амброуз и кристофър майлс космическата

Един друг интересен факт ни даде американският репортер, нает от Диксън. Беше лента, която съдържаше диалог между контролния център на НАСА в Хюстън и пилота на лунохода от една експедиция през 1972 г. Клемънс бе много учуден, когато я прегледаха в студиото на Скептр Телевижън.

„Контролният център: Повече подробности, моля. Можеш ли да кажеш повече подробности за това, което виждаш?

Пилотът: То е... нещо, което се пали и гаси. Това е всичко засега. Една светлина, която се пали и гаси, до самия кратер.

Центърът: Можеш ли да ни дадеш координатите?

Пилотът: Нещо има там, долу... Може би по-надолу.

Центърът: Да не би това нещо да е Восток?

Пилотът: Не съм сигурен... може и да е..."
Всичко това много прилича на диалога между Грондин и Контролния център през времето на първата разходка на Грондин до Луната:

„Центърът: Можеш ли да видиш нещо? Можеш ли да ни кажеш какво виждаш? Грондин: Лелее... Това е действително... Нещо действително невероятно тук. Не можете да си представите.

Прилича също и на диалога между Контролния център и Аполо 11 през време на лунната разходка на Олдрин и Армстронг, който разкри бившият член на НАСА Отто Брайтнер:

„Центърът: Какво има там? Контролният център вика Аполо 11.

Аполо 11: Те са огромни, господа... Колосални. О, боже мой, няма да повярвате... Има много космически кораби тук горе, ви казвам... Подредени са от другата страна на кратера. Тук са на Луната и ни наблюдават..."

Имаше обаче един момент в лентата от 1972 г., който я правеше различна — репликата за Восток.

Полетите на руските Восток са извършени в началото на 60-те години. Според сведенията, които са дадени за общо ползване, те не възнамеряваха да стигнат до Луната, а да направят само обиколки около Земята.

Следователно какъв извод можем да направим от това, че Контролният център намира за съвсем естествено, а и пилотът също, че един остарял руски космически кораб може да седи в лунен кратер и да пали и гаси своите светлини.

Знаем, че преди доста години Свръхсилите полагаха огромни грижи да скрият своите постижения в областта на космическите технологии. Спомняте ли си например как бяха оставени хората да вярват, че първото животно, изпратено в Космоса през 1958 г., беше едно куче? Въпреки това тази експедиция стана 7 години след изстрелването на четири маймуни — Алберт 1,2, 3,4 — в стратосферата с ракета V2.

Съществуват сериозни доводи да се съмняваме дали и тези маймуни са били първи.

Следователно официалната цел на полетите на Восток да не би също да е „една витрина"? Да не би и това да е последствие от държавни отношения" (както каза Грондин), за да се оправдае всичката тази машинария, която се изпраща в Космоса?
19

От всичко това автоматично възниква един важен въпрос. Да не би първото кацане на Луната, за което бе официално съобщено през 1968 г., да не е нищо друго освен едно „представление", изиграно след тайно споразумение между свръхсилите, а човекът всъщност да е стъпил на Луната почти 10 години по-рано?

Ако това е истината, а всички данни го потвърждават, то каква бе целта на „представлението"? И защо то продължава? Отговорът и на двата въпроса е „Третата възможност".

Цялостната опасност, която грози тази планета, както я е описал д-р Гернщайн, е доста реална, за да принуди Америка и Русия да забравят евтините съперничества и остарелите си идеи за престижа на националните си завоевания, за да предизвика безнадежден стремеж да търсят някакво сигурно бъдеще за човечеството.

Саймън Бътлър описа много точно днешното положение. В предаването на „Научния рапорт" той каза на зрителите:

„Походът за изпращане на първия човек на Луната започна от президента Кенеди — на антагонистична основа. В края на 60-те години се видя, че борбата бе окончателно спечелена. Руснаците изглежда изоставиха своите планове за изпращане на човек до Луната. Америка беше спечелила.

Журналистът по научни теми Чарлз Уелбърн, автор на три изключително признати книги по аеронавтика, отговаря на тези въпроси, зададени му от Бътлър:

„Уелбърн: Ясно е, че бихме могли да стигнем много по-далеч с по-малко енергия или да изпратим един много по-голям кораб. Фактически единственият начин да успеят космическите пътувания на далечни разстояния независимо от мащабите им е тази система на извънземните изстрелвания — например от една междупланетна станция, която обикаля около Земята.

Бътлър: Или от Луната?

Уелбърн: Разбира се, ако можехме да качим там горе материалите, за да направим кораба, щеше да бъде едно много логично разрешение.

Бътлър: Бихме ли могли да пренесем материалите там ?

Уелбърн: Ще е необходимо огромно усилие, много гъста мрежа от транспорт... но да, разбира се, сега вече имаме необходимата техника... теоретично бихме могли да го направим... особено ако имаше някакво международно сътрудничество..."

„Международно сътрудничество!" Тонът на Уелбърн показваше, че смята тази вероятност за много малка. И особено в мащабите, които бяха необходими. Но ще трябва да напомним, че когато бе направено това интервю, Уелбърн не знаеше нищо за Комисията по определяне на политиката и за подводните й заседания. Бътлър също не знаеше нищо.

През лятото на 1976 г., докато групата на Скептр продължаваше своите изследвания, много драматични събития показваха, че нашата планета претърпява промените, които по-късно д-р Гернщайн бе разяснил на Бътлър.

Сушата през онази година беше най-голямата в историята. В предаването Бътлър каза на зрителите:

„Нямаше паника... само едно увеличаващо се безпокойство, че аномалиите, които ставаха, са неестествени, че климатът на Земята върви към някаква коренна промяна.

Когато сушата достигна връхната си точка, британските учени решиха да направят опити, за да променят времето. Скоро обаче се отказаха от тази идея, мислейки, че страните от Общия пазар може да обвинят Великобритания, че краде техните дъждове. Така англичаните продължиха да страдат, както и останалият свят.

Пътищата се стопяваха от голямата горещина. Пожарникарите с големи усилия успяваха да потушат пожарите, избухнали в горите и пустинните области. Имаше изумително много непредвидени жертви. Пчелите умираха, защото нямаше достатъчно нектар по изсъхналите цветя. Хиляди гълъби, които не можеха да се изпотяват като хората, умираха изтощени от горещината.

На 27 септември 1976 г. Лесли написа уводна статия във в. „Дейли Мейл", която започваше така:

„По къщи, които са здрави от сто или повече години насам, както и по съвременни постройки и големи блокове-кооперации се появяват неочаквано пукнатини, които създават опасност от срутване. Голямата лятна суша предизвика безпокойство в мощните застрахователни институти. По-яви се заплаха от икономическа катастрофа за много семейства.

Материалните щети, които са предизвикани от срутвания, възлизат на 60 милиона лири стерлинги. На много места в страната, особено в Лондон, къщите започнаха да потъват надолу в сухата и свиваща се земя. Все едно, че Англия се разрушаваше от продължително и бавно земетресение.

Както някои се досещаха тогава, сушата беше просто начало на катастрофални промени в климата на целия свят."

На 15 юни 1977 г. в уводна статия на в. „Дейли Мейл", също написана от Лесли Уаткинс, се казваше:

„Никой в света не печели повече пари от засушаванията от Питър Чеиз. Затова вчера всяка светкавица предизвикваше ужас у него. Жена му, Фиви,му казваше да остави силния дъжд и да се върне в леглото.

Той обаче продължаваше да се взира в прозореца, мъчейки се да пресметне материалните щети.

Г-н Чеиз имаше сериозни основания да се плаши от проливните дъждове и от гръмотевичните бури, причинили разрушения на много места в Англия.

Той е представител на Застрахователен институт за дъжда на Ингл стар — най-сериозната фирма, която предлага застраховки против наводнения.

Тази година беше много лоша за Чеиз. Юбилейните празници, които се провеждаха по улиците, бяха провалени от проливните дъждове. И наистина това беше вторият най-лош период на дъждовното време,откакто е започнало регистрирането му през 1727 г. Прогнозата за другата седмица бе също дъждовна."

Мнозина мислеха, че тези засушавания и последвалите ги дъждове бяха каприз на природата, която по някакъв начин се мъчеше да възстанови равновесието и чрез силните дъждове да неутрализира положението, което е описал Гернщайн.

Тази хипотеза за съжаление е неправилна.

Метеорологът Адриан Ларман обяснява, че силните дъждове са предизвикани от прекомерната горещина. И не означават по-прохладно време за в бъдеще. Той казва:

„През периодите на големи горещини съществува много голямо изпарение. Изпаренията се създават в големи количества от океаните, езерата,басейните и реките, защото топлият вятър ги смуче повече от студа. Това изпарение е следствие от увеличаването на дъждовете.

Гернщайн наистина има право, когато предвижда, че синдромът на парниковия ефект ще продължи да предизвиква увеличаването на земната топлина, но вярвам, че не е подчертал достатъчно заплахата за човечеството от едно световно наводнение.

Сигурен съм, че Гернщайн греши, когато предвижда, че страни, като Англия и Америка, ще се превърнат в изгорели пустини. Те ще бъдат унищожени, разбира се, и няма да могат да поддържат живота, но не, понеже ще бъдат изгорени, а понеже ще бъдат наводнени.

Извънредно високата температура, която ще се появи, неминуемо ще стопи ледовете. Като резултат от това ще се повиши нивото на моретата и тогава ще започнат големите наводнения. Лондон и Ню Йорк ще са между първите градове-жертви."

И така, Лерман, изследвайки положението с научна точност, предвижда повторение на световната катастрофа, която се описва в Библията — Потопа.

Съществуват различни мнения между специалистите. Едни подкрепят Гернщайн, а други – Лерман. С едно нещо обаче са съгласни всички – поради глупостта на човека, светът е неизменно обречен. Жегата или наводненията – едно от двете ще донесе тревожния край, и то в сравнително близко бъдеще.

21

А хората зад „Третата възможност"? Те явно са се запознали с масовите унищожения, които описва Библията. Няма никакво съмнение, че тези хора, които са обвързани с „Третата възможност", поеха ролята на Бога. Днешната технология е направила космическите кораби подобни на Ноевия ковчег. Кои обаче решават кой ще влезе в Ноевия ковчег на XX век? Тези безименни хора получиха правото да решават кой ще живее и кой ще умре. Техните решения се основават на сведения, които им предоставя една бездушна изчислителна машина. Тези безименни хора получиха и едно друго право, много по-безчестно — да решават кои хора да отвличат от домовете им, за да ги обезобразяват и превръщат в роби, в трагични жертви, които заедно с изчезващите коне и други животни стават членове на Груповите експедиции. Вторник, 10 януари 1978 г. Още един плик от Троянския кон. Пристигна точно една седмица след фотокопието на плана „Изглаждане" и съдържаше най-осъдителните до момента документи за хората от „Третата възможност". Ровейки се в архивите, Троянският кон успя да намери два преписа: единият — с дата сряда, 27 август. 1958 г., другият — с дата петък, 1 август 1971 г. И двата бяха издадени от председателя на Комисията по определяне на политиката. И двата се отнасяха до висшите административни служители на Национални области. Писмото на Троянския кон, което придружаваше документите, беше триумфално логично. В него пишеше:

„Може би сега ще ми повярвате. Тези два текста породиха желанието ми да ги изоставя и това е единствената причина за сътрудничеството ми с вас."

В документа от 1958 г. пише:

„Смята се, че всеки определен пътник има предпоставка да изпълнява ръчния труд за пет тела. Тези тела, които ще бъдат пренасяни като товар на Груповите експедиции, ще бъдат програмирани да изпълняват логично всяка заповед без съпротива и първата им задача ще бъдат строежите.

Естествено ще бъде дадено предимство за построяване на временни квартири за пътуващите.

Подчертаваме, че в рамките на добрия тон ще се дадат бързо временни квартири и на хората от Груповите експедиции, както и на животните. Завършването на тези постройки, които ще бъдат по-прости и по-полезни от жилищата на определени пътници, ще имат предимство пред построяването на канцеларии, лаборатории и други места за работа и културен отдих.

Всички изключения на това правило трябва да имат писменото одобрение на председателя на местния Комитет.

Смятаме, че средната продължителност на живота на човешките части от Груповите експедиции ще бъде 15 години. Поради високите разходи, свързани с тяхното пренасяне, ще бъдат направени усилия за увеличаване продължителността на живота им. В края на този период те ще бъдат ненужни и колкото и жалко да е, няма да има място за такава ниска класа пътници в Новия район. Тяхното съществуване ще предполага разходи, които ще бъдат необходими за изпращането на нови пътници за осигуряването на успеха на операцията.

Междувременно се извършват предварителни работи за приспособяване — телом и духом — на членовете на Груповите експедиции към бъдещите им роли. Предстои разширяване на опитните работи. Повече подробности ще се дадат в подходящо време от Участък 7.

Събирането на частите на Груповите експедиции ще бъде организирано от висшите административни служители на Национални области, на които ще се дадат подробни указания за количеството и категорията, които са необходими.

Никакъв избор няма да се прави без конкретните указания от Участък 7."

В документа от 1971 г. се казва:

„Опитното обработване на страните на Груповите експедиции върви с 96% успех. Този процент се смята за доста задоволителен. Осведомителният документ, който се спуска от Комисията по определяне на политиката от 7 септември 1965 г., изясняваше защо всички части трябва да се стерилизират: 1. За да изчезне възможността да се създават традиционни връзки и отношения помежду им, тъй като това щеше да доведе до намаляване на работоспособността им; 2. Да се осигури спиране на възпроизводството им, което би довело до увеличаване на по-низшия вид.

Втората причина е особено важна, защото продуктите от такова увеличаване в първите години на своето съществуване няма да имат никаква функционална стойност и биха били вредни за доходите в Новия район.

Коренното освобождаване от самостоятелната воля и самоинтерес се оказа много сложен процес. Дългосрочните лабораторни опити разкриха висок процент на невъзприемчивост.

Комисията по определяне на политиката прегледа внимателно начина за отхвърляне на страните, които Не са одобрени. Решено бе, че не трябва да се смятат отговорни за това, че са непригодни и че нищо няма да се спечели от тяхната смърт. Ако вземем такова решение, което е просто за изпълнение, би било ужасно сурово.

Ще се изтрива паметта на частите — една процедура, която сега се усъвършенства в Днепропетровск — и ще им се позволи да започнат отново своя живот.

В бъдеще няма да се правят стерилизации, преди да бъде преценена и одобрена личността на бъдещата част от мъжки или женски пол. Така че тези, които накрая се завърнат по домовете си като неодобрени, няма да носят следи на лабораторна обработка."

На 27 август 1977 г. в лондонския вестник „Ивнинг Нюз" се появи следната новина:

„Една загадъчна девойка, която постави за две седмици Скотланд ярд в затруднено положение, излезе от болницата, в която се намираше. И сега Скотланд ярд продължава да твърди, че не знае коя е и къде е била.

Девойката, която бе на възраст между 16 и 20 години, е влязла в болницата на Хуитингонд, Холоуей. Късно една вечер я намерили заблудена в едно от зданията на болницата.

Изглежда че бе загубила паметта си и, въпреки усилията на лекарите и полицаите, миналото и личността на девойката остават пълна загадка."

Една седмица преди публикуването на тази новина полицията на Хардфортсайт търсеше помощ за уточняване името на друга жертва на амнезията — мъж между 30 и 40 години, когото намерили да се лута в игрище за голф, близо до Харпентен.

Същото се случило и в полицията на Манчестър. В техния случай жертва на загуба на паметта беше мъж на около 40 години.

За този конкретен период — август 1977 г. — се появиха голям брой хора със същите проблеми — в Германия, Франция, Италия и Канада. Всички бяха с добро телесно и физиологично състояние и единственото, което нямаха, е представата кои са били, къде са живеели и как са се казвали в миналото.

Какво е това, което предизвиква тази епидемия на амнезия?

Случаите бяха много, за да се смята тази световна експанзия за просто съвпадение. Може би нещо не бе наред в групите на бъдещите „части"? Нещо толкова сериозно, което им е дало възможност да се върнат в старата си среда?

Може би онзи мъж, който се е лутал на игрището за голф, е сметнат за непригоден?

Не твърдим, че знаем. И въпреки че сме го интервюирали — както и други 23 жертви на амнезия от същия период, -не смятаме, че е възможно да се докаже, че тези хора са били част от някаква селекция.

Но ако се замислим над документа от 1971 г., който ни изпрати Троянският кон, смятаме, че това е доста вероятно.
22

Понеделник, 2 май 1977 г. Клемънс се задържаше все по-рядко в своята канцелария. Имаше чувството, че всеки месец миризмата на лавката,която се намираше под него, се увеличава. Ето защо през повечето дни работеше в голямата канцелария, дадена на „Научния рапорт". Но понякога там ставаше танкова шумно, че бе принуден да се премести в малката стая зад Студив В.

• 
  Това тук — каза. — Това изказване ме учудва най-много. Бенсън прочете въпросните редове:
  

• 
  Не знам. Тук той съвсем закъса... Не можах да измъкна нищо повече.
  
• 
  Пред нас възниква една кола с въпроси — каза Клемънс. — И това,което ни трябва, Колин, са отговорите.
  
• 
  Да, обаче...
  
• 
  Без обаче, приятелю, моля те! Помисли и за Харман. Знаеш какъв шум вдигна за твоето пътуване до Америка.
  
• 
  Крис, давам ти клетва, че никой друг не би могъл да извади повече информация от Грондин...
  
• 
  Оплакал се е на Фъргъс от тебе... Казал, че е неморално от твоя страна да разпитваш напълно пиян човек, особено когато този човек има нестабилно и вълнуващо минало... Стигна дотам, че предложи да изхвърлим филма, защото Грондин говорел глупости.
  
• 
  Не бяха глупости, Крис. Разбира се, човекът беше пийнал, особено към края. Признавам това, но съм сигурен, че той знаеше какво говори и казваше истината.
  
• 
  Да, знам и след това падна мъртво пиян — Клемънс се усмихна. — Искам да настояваш на това, което говориш, приятелю мой, защото следобед ни вика при себе си инспекторът.
  
• 
  Сериозно ли говориш? — попита Бенсън. — Харман иска да ни спре?
  
• 
  Повярвай ми, никога не съм говорил по-сериозно. Слушай, Колин,влязохме в очите му с цялото това предаване и сега иска да вдигне колкото е възможно по-голям шум. Ето защо ни е нужна още по-убедителна информация. Трябват ни сигурни отговори, защото засега възникват само въпроси и сме уязвими.
  
• 
  Тогава може би ще трябва да потърсим отново Хари...
  
• 
  Този ненормален американец, който те нападна?
  
• 
  Той има отговори — каза Бенсън. — Спомняш ли си какво ни каза по телефона, че знае защо изчезват учените и кой се крие зад това деяние. Клемънс стана и затвори прозореца.
  
• 
  И откъде започваш да търсиш?
  
• 
  Бих могъл да опитам пак в полицията.
  
• 
  Е, добре, но трябва да се върнеш до обяд. Имаме среща с инспектора. Естествено полицейският чиновник се присмя на искането да се търси някакъв американец без определени възраст, име и адрес.
  

• 
  Но, Фъргъс, това може да е много ценно за програмата — защитаваше се Клемънс. — Просто засега липсват някои свързващи звена.
  
• 
  Тогава ела отново, когато ги намериш. - Гонтгуин погледна накриво и Клемънс, и Бенсън:
  
• 
  Дотогава филмът остава заключен и не виждам голяма вероятност да бъде използван изобщо.
  

• 
  Слава богу, не пържат риба в понеделник -каза. — Дните, в които има риба, са най-лошите!
  
• 
  И сега какво ще правим? — попита Бенсън.
  
• 
  Гернщайн. Той единствен ни остава. Ако го убедим да говори за тази „Трета възможност"...
  
• 
  Искаш ли да опитам?
  

• 
  Там ли е Саймън Бътлър?
  

Сравнително малко се обръща внимание на „частите" на Груповите експедиции. Те трябва да са здрави и физически издръжливи, тъй като имат много години ръчен труд пред себе си. Това е главният критерий. Тяхната личност, тяхното минало, умствените им способности имат второстепенно значение, защото те ще бъдат научно приспособени към конкретен прототип. И в крайна сметка не са незаменими.

Но какво става с „предопределените, пътници"? Как се мери тяхната стойност? В този мистериозен район, в който предстои да живеят, какъв вид общество се създава?

Троянският кон ни даде част от отговорите на тези въпроси. Намерихме го в документ от 1972 г., който се отнася до висшите административни служители на Национални области и е от председателя на Комисията по определяне на политиката:

„Валидните указания относно завербуването на предопределени пътници вече са раздадени от Комисията. Обаче последните доклади от председателя на Местната комисия показват, че са имали някои неуспехи при изпълнението на указанията.

Тези неуспехи предизвикаха непредвидени проблеми в Новия район и имаха като резултат неприемливо високо разхищение на предопределени пътници, които са пренесени вече в Новия район.

Това положение е недопустимо, поради което Комисията по определяне на политиката поиска да преразгледа целите й изискванията към Местната комисия.

Трябва да се положат всички усилия за заличаване на проблемите, които хората са свикнали да приемат като неизбежни в Стария район.

Участниците в „Третата възможност" са развили или ще доразвият идеята за отдалечаване от националните интереси и от расистките тенденции, които по традиция довеждат до война. Това ще има определящо значение, когато Новият район стане по-гъсто населен. Трябва следователно висшите административни служители на Национални области да дават предимство на тази страна от операцията и да се уверят, че са абсолютно доволни от районните си подчинени.

Никой човек няма да бъде квалифициран като предопределен пътник, ако съществува съмнение относно това, дали може да се развие по този начин.

Тази особеност предхожда всяка друга способност, включително и образованието на кандидатите. Тъй като тази конкретна характеристика не може да бъде преценена от данните на един електронен мозък, наложително е решенията да се основават на базата на личните беседи. Това увеличава отговорността на районните служители, защото поради мащабността на операцията не е възможно в централната канцелария или пък На национално ниво да извършват тези манипулации."

В текста съществуваха още много подробности в същия дух. Това беше най-съдържателният документ, който ни е давал досега Троянският кон. Подчертаваше се нуждата от равни пропорции на хората от всяка националност и племе, защото въпреки че щели „да бъдат обединявани всички в една семейна общност", в Новия район трябвало да бъдат представени всички национални групи. Това се подчертава в едно предложение:

„Целта на „Третата възможност" е да осигури продължаване на живота на всички представители на човешкото племе, а не само на тези, които произлизат от привилегированите среди."
Това звучи дори благородно, ако човек забрави кошмарното третиране на хора, които пренебрежително се смятат за „части". Безжалостно откъснати от семействата им и преобразени с цел да работят като бездомни животни. И единственото им спасение от това опозоряване, е смъртта. Това е реалната и мръсна роля на „Третата възможност", която не може да бъде простена.

Документът продължава:

„Представители от всички области на човешката цивилизация ще се пренесат в бъдеще в Новия район. Следователно след време предопределени пътници ще се вербуват и от областта на изкуствата. Ще бъдат включени писатели, художници, скулптори и музиканти.

В първите етапи обаче се предпочитат само онези, които имат способности, необходими за създаването на новото общество.

Списъците на потвърдените категории вече са раздадени.

Изследователи в Новия район разкриха някои фактори, които не са били взети предвид, и главно поради тази причина бяха направени промени в процентите на категориите. Местната комисия иска конкретно по-усилено вербуване на лекари, химици, психолози и бактериолози.

Новият район има засега достатъчен брой техници, агрономи и специалисти по компютърна техника. Вербуването от тези категории ще спре до ново нареждане.

Разширенията и браковете неминуемо ще предизвикат промени и месечните списъци за нуждите на персонала ще бъдат раздадени на висшите административни служители на Национални области от Участък 7."

По-нататък в документа се споменава становището на „Третата възможност" относно децата. Биха ги довели в Новия район, защото тяхното присъствие щяло да има „благоприятно влияние, добавяйки определена интимност в обществената структура". Това означава, че преселниците биха оценили детското присъствие и децата биха ги накарали да се чувстват като у дома си.

Но тъй като децата не се смятат за производители по начина, който изисква новата епоха, пропорцията им трябва да е ограничена. Само тези, които имат изявени родители, щели да бъдат пренесени – и то само ако родителите не бъдат убедени да ги оставят на други настойници в Стария район.

„Може да съществуват случаи, в които членовете на персонала могат да бъдат убедени да оставят децата си при своите родители, знаейки, че ще бъдат отново при тях след известно време.

Документът не съдържаше цифри или проценти, но както се вижда, децата на математика Робърт Патерсън – Дулият, 16-годишен, и Кейт, 14-годишна, са само част от детското малцинство.

Г-жа Ан Кларк според документа също е член, но на друго малцинство – женското. Пропорцията за предопределени пътници е на трима мъже една жена. Освен ако е станала промяна след 1972 г.

„В момента не е възможно да осигурим необходимата акушеро-гинекологична грижа, въпреки че имаме такива планове за в бъдеще. Затова бременността е извън закона в Новия район. Местната комисия ще съобщи когато се вдигне тази забрана. В случай на случайно забременяване ще се правят автоматично аборт и виновните ще бъдат представени пред Местната комисия."

По-нататък документът се спира главно на темата „Културни мероприятия и развлечения". Както се вижда, има едно кино. Съществуват определен брой стаи, където може да се гледа телевизия с програми от цял свят.

Много е забавно, като си помисли човек, че предопределените пътници, като Брайън Пентълбъри например, може да са гледали онова впечатляващо предаване на „Научния рапорт" по телевизията.

Споменахме вече как в тази програма през юни 1977 г. Саймън Бътлър каза на зрителите, че 24 души са изчезнали по мистериозен начин. Трима от тях бяха Ан Кларк, Робърт Патерсън и Брайън Пентълбъри. Тук възнамерявахме да дадем подробности за останалите 21 човека, базирани на сведенията, събрани от Терри Диксън за Скептр Телевижън. За 15 души от случаите обаче получихме молби от техните семейства, в които ни молеха да запазим тяхната анонимност, и уважавайки молбите им, се ограничаваме само с няколко случая.

Ричард Тафлей – 27-годишен, ендокринолог, роден в Синтмут, Девън. Живял и работил в Суонзи, Южна Вестфалия. От малък останал сирак и израснал под грижите на леля си, сестрата на майка му, която по-късно починала. Ерген, без близки роднини. Живеел сам в един апартамент под наем до университета. Изчезнал в понеделник, 5 януари 1976 г. Видели го за последен път да кара син „Мини Ван" в посока на Кардиф. Ванът не бе намерен. Ето изявлението на началника му:

„Беше първокласен човек и много съзнателен служител. Съвсем не бе човек, които би изоставил своите колеги по такъв начин. Беше затворен и имаше малко приятели, но в никакъв случай не е бил нещастен тук."

„Останахме много изненадани от изчезването му, защото беше човек с голямо бъдеще във фирмата. Имаше планове за неговото преместване на по-висока длъжност в нашата база в Чикаго и той изглеждаше доволен от тази перспектива. Смятаме неговото изчезване за голяма загуба."

Изявление на г-жа Марджъри Балкоб:

„Гордън би могъл да бъде навсякъде. Имам съмнения, че по всяка вероятност се намира в Америка. Той е човек, търсен от много фирми, и поради това може би не е посмял да съобщи на своята фирма, че е намерил по-добро възнаграждение другаде. Просто той би отишъл навсякъде, ако това е в негова полза. Такъв човек беше Гордън. Егоцентричен. И няма да ме учуди,ако науча, че е замесена някоя жена. Жените бяха голямата му слабост. Това, което най-много ме учудва, е, че е оставил много дрехи вкъщи Това ми се вижда ненормално за него."

Изявление на баща му Уилфред Дилгуорт:

„Непрекъснато повтарям на полицията, че се е случило нещо на Сидней,че сигурно е изпаднал в голяма беда, но въпреки че те проявяват състрадание, не виждам да правят нещо съществено. Страхувам се, че е убит или нещо такова. Беше много добро момче. Много мислеше за нас с майка му и никога не би ни причинил сериозно безпокойство. Смъртта на жена му го смути доста и започна да говори че ще започне нов живот някъде в Канада. Даже през януари, преди да изчезне, сподели, че е намерил някаква работа, но доколкото разбрах, изпусна този случай. В изследователската станция казват, че никога не е говорил за напускане, но предполагам, че е премълчал това, защото работата му не беше сигурна и имаше да урежда доста неща. Стигнал съм вече дотам, че се страхувам да разгръщам вестници, за да не би някоя сутрин да прочета, че са намерили трупа му. Сега знаем, че подобни неща са се случили и другаде, в много страни по света."

Андрю Нисбет — 39-годишен, техник в областта на аерокосмическите изследвания. Роден в Тусла, щата Оклахома. Изчезнал във вторник, 5 октомври 1976 г. от Хюстън, щата Тексас, заедно с жена си Рита и техния син.

Павел Германас — 42-годишен, физик. Роден е в Усачевка, СССР. Изчезнал в четвъртък, 14 юли 1977 г. от новата си квартира в Йерусалим, Израел.

Марсел Руфас — 35-годишен, специалист по снабдяването. Роден в предградията на Сен Руф, близо до Авиньон. Изчезнал в сряда, 16 ноември 1977 г. от апартамента си в Париж.

Ерик Хилиер — 27-годишен, машинен инженер. Роден в Мелбърн, Австралия. Изчезнал в четвъртък, 29 декември 1977 г.

Усилените изследвания показват, че цифрите за изчезналите, които Бътлър даде в предаването, представляват само част от общото. И тези цифри продължават да растат непрекъснато.