Лесли уаткинс от телевизионния документален филм на дейвид амброуз и кристофър майлс космическата

Страховата психоза, която предизвика предаването на „Научния рапорт", застави фирмата да се откаже официално от истинността на показаното. Това изявление състави Леонард Харман и въпреки бурната реакция на Клемънс, той го представи в пресцентъра за публикуване.

Повечето от вестниците приеха опровержението, без да направят дори опит да поддържат някои факти от предаването, свързани с хора, като проф. Робърт Патерсън например.

„Дейли Експрес" (за голяма радост на Харман) посвети по-голямата си част от първа страница на статия с тлъстото заглавие: „Фарсът на ITV предизвика суматоха."

Г-жа Мери Уайтхауз, известна радетелка за подобряване на програмите на телевизията, също повярва в „опровержението на Харман". Един вестник писа в своето изявление: „Получихме стотици телеграми. Филмът беше толкова умно направен, че измами зрителите."

Това беше пряката реакция. Данните, събрани от Клемънс и неговата група, бяха толкова страшни, че хората бяха готови да повярват, че всичко това не е истина.

Почти всички приеха с радост опровержението на Харман, защото то скриваше много удобно тези неприемливи факти.

Всичко това създаде доста ядове на някои от екипа. Терри Диксън например се оказа в много неприятно положение във връзка с Робърт Патерсън. Съществувал ли е някога Патерсън? Този въпрос и други подобни се задаваха в повечето вестници и по някакви необясними причини служителите от университета на Сейнт Андрюс отказаха да направят какъвто и да било коментар. Зам.-ректорът, който бе разяснил на групата, че Патерсън е заминал по-рано, отколкото е възнамерявал, за Америка, се намираше някъде в Европа, в безсрочен отпуск и не можеха да го намерят.

В следващите дни обаче Флийт Стрийт имаше време да поразпита около фактите и някои журналисти започнаха да гледат с друго око на предаването.

Както ни каза Терри Диксън, най-големият момент на облекчение за него е бил, когато на 26 юни разтворил „Сънди Телеграф". Авторът на статията Филип Персер, който се смята за един от най-добрите коментатори в Англия, пишеше, че „някои тайни в голямата загадка „Третата възможност" остават необяснени".

Първата от тях, която описва Персер, се отнася до Робърт Патерсън — „един от учените, чието изследване предизвика това обезпокоително търсене". Персер се интересуваше от Патерсън, защото, както сподели със своите читатели, го е познавал косвено. Статията си в „Сънди Телеграф" той завършваше със следните думи:

„Би било грешка да забравим „Третата възможност", поставяйки я на-равно със спагетите на Панорама и други фарсове. Ами ако това опровержение е един дяволски блъф, вдъхновен от същите служби, за които се споменаваше в програмата? Може би свръхсилите действително създават една извънземна колония от изключителни хора, за да спасят човешкия вид!"

Много от писмата, които пристигнаха в студиото, показаха, че значителна част мислещи зрители приемат истината. Едно от първите писма, които получи Саймън Бътлър, идваше от председателя на Европейския съюз за изследване на Космоса и в него пишеше:

„Трябва да поздравя вас и Колин Бенсън за внимателното ви изследване!"

Тук излагаме откъси и от други типични мнения:

„Аз съм техник по аеронавтика. Преди известно време напуснах тази работа. Вашето изследване разкри някои факти, които не можех да си обясня по време на моята служба и които години наред бяха за мен доста странни. Добре, че някой най-после пое инициативата и разкри неприятната истина.

Обаче вестниците продължаваха да проявяват странно нежелание да разследват въпросите около „Третата възможност".

Защо? Защо не разпитаха хора като г-н Уйлфред Дилгуорт или г-жа Марджъри Балкоб? Защо не влязоха във връзка с Дениз Пентълбъри в Манчестър или с бившите колеги на Ричард Тафлей в Суонзи? Тези хора бяха готови да дадат интервюта и още ги очакват.

Както казахме и преди, направени бяха много опити да се попречи на издаването и на книгата и поради действията на двама парламентаристи,авторите бяха принудени да приемат нежелан компромис. Следователно бе напълно възможно да се оказва подобен натиск и върху вестниците. Нещо повече, предаването бе забранено в Америка и в Русия. Точно в тези две страни, които подозирахме като главни участнички в тайното сътрудничество в този заговор.

Четвъртък, 4 август 1977г. Още една подводна среща на Комисията по определяне на политиката. Председател Р8. Частта от лентата, която ни предостави Троянският кон, започва така:

Тук завършва тази част от лентата. Но какво означава последната част на транскрипцията „телепатична работа с едно оръжие, когато спи..."? Това беше напълно неразбираемо за нас. Но по-късно получихме приблизително обяснение от д-р Унго Данинхам.

Д-р Унго Данинхам преподава парапсихология в три британски университета и е член на комисията на Европейския институт по мозъчни изследвания.

На 23 септември 1977г. Колин Бенсън разговаря с него в Брюксел. Това интервю, записано на магнетофонна лента, ни помогна да разберем вероятния смисъл на фразата „телепатична работа, когато спи".

В началото на 60-те години, както ни обясни той, значителен напредък получиха изследванията в областта на парапсихологията в университетите в Харков и Ленинград — напредък, от който учените се уплашиха, допускайки, че постиженията ще бъдат използвани в някои бъдещи конфликти между Изтока и Запада.

Резултатите се отнасяха до телепатията и по-точно до нахлуването в чуждия разум и неговото манипулиране от голямо разстояние. Военните приложения на такова откритие са очевидни. Противникът би могъл да се покори и подчини без особени усилия. Ако телепатичната сила е много голяма, биха били принудени да пренебрегнат заповедите на своите командири, подчинявайки се само на тези заповеди, които се дават направо в мозъка им. В действителност, щели да реагират като кукли, които се контролират отдалече.

Западните военни власти, уплашени от предимството, което това оръжие дава на руснаците, започнали усилени изследвания за осигуряване на този нов вид оръжие. И така то се усъвършенствало и от двете свръхсили.

„Опитите показаха, че децата и птиците, животните и членовете на аборигенските племена са обикновено по-податливи на телепатични послания и указания, отколкото повечето от възрастните хора на едно културно общество" — каза д-р Данинхам.

Разумът на културния човек има развита преграда против телепатия. Тази преграда може да бъде преодоляна много лесно, когато индивидът е изморен или има някаква сериозна причина за вълнение и стрес. И, разбира се, отбраната на разума е най-слаба, когато спим. Тогава човек е по-уязвим от всеки друг път и по-беззащитен срещу телепатична интервенция — особено ако тя се контролира от опитни професионалисти.

• 
  Това подразбирам от думите „когато спи" — каза д-р Данинхам. Бенсън замислено поклати глава, но беше малко объркан.
  
• 
  Извинете, не ви разбрах...
  
• 
  Ако човек спи, лесно може някой да му даде указания и ако условията са благоприятни, той ще се подчини на тези указания. Дори ако му диктуват да се самоубие.
  
• 
  Господи боже мой!... — каза Бенсън. — Значи говорите за сомнамбулно убийство! Но това е поразително! Тези условия, които нарекохте „благоприятни", какви са те?
  
• 
  За каквото и да е драматично действие, например катастрофа, ще трябва почти задължително да съществува едно синхронизиране на много фактори - обясни д-р Данинхам. - Например би било много по-лесно ако жертвата се намира точно в необходимата биоритмична точка на био-ритмичния кръг на неговата телепатична чувствителност и...
  

• 
  Но обезателно инстинктът за самосъхранение ще се противопостави на каквито и да било указания, които могат да доведат до самоубийство, освен ако жертвата иска сама да се самоубие.
  
• 
  Не и ако телепатичните указания се дават умно - каза Данинхам. - Ще ви дам един пример. Представете си, че искате да убиете някого, който живее високо в един небостъргач. Вие няма да му кажете да се убие, хвърляйки се от прозореца на стаята си, защото, както много правилно забелязахте, инстинктът за самосъхранение ще се намеси и той няма да изпълни заповедта. Следователно това, което ще направите, е да му дадете погрешна информация. Указвате му телепатично, че в стаята има някакво диво животно или пък, че зданието гори. Казвате му, че долу под прозореца е опъната специална мрежа и че за да се спаси, трябва да скочи в нея. Така че жертвата, правейки безнадеждно усилие да оцелее, ще скочи и ще счупи главата си... Разбира се, вариантите са безкрайно много.
  
• 
  Всичко това става ли в действителност?
  

• 
  Не, не казвам това... Казвам ви само какво е възможно да стане. Хората от моя бранш имат необходимите знания, за да успеят, но не мога да си представя някой да използва наистина с такава цел тези знания...
  

Ние обаче претърсвахме цели седмици архивите на вестниците в Англия и Америка и открихме три случая, които поставят поне една въпросителна.

Дали тези трима души загинаха от една „телепатична работа" по време на своя сън? А районният офицер, за който се споменава в транскрипцията? Отговорът на този въпрос щеше да дойде по най-неочакван начин.

Два дни по-късно Бътлър се намираше пак в онази канцелария в Кеймбридж, и за голяма изненада Гернщайн прие да говори за „Третата възможност".'

— Много добре се справихте с вашата работа - призна той. Запали отново угасналата лула и погледна умислено към бюрото си. - Мисля, че вече не съществува причина да не ви кажа това, което знам...

Следва транскрипция на интервюто — както бе представено по телевизията:

Интервюто, така както бе предадено в програмата, завършва тук. Но в оригинала, преди да направят монтажа, се съдържаше и следният откъс:

„Бътлър: Не разбирам... Снимките на Марс, които изпрати Викинг 2, по-казваха равнинно пространство от червени скали, почва, която не обещаваше живот.

Гернщайн: Нито пък аз разбирам това. Както ми казахте вече, изглежда, съществува някаква тайна. Но затова трябва да отнесете въпроса към някой, който е по-осведомен от мен за тези неща, някой, който следи съвременното развитие на космонавтиката.

Бътлър: Да, може би тук може да ни помогне Чарлз Уелбърн. Но има нещо друго, което бих искал да обсъдим с вас, д-р Гернщайн. Става въпрос за животните, птиците, насекомите и пр. Добре, говорим за пренасянето на човека на друга планета, но колко от животинските и растителните видове на своята среда той би могъл да вземе със себе си или колко би трябвало да вземе със себе си?

Гернщайн: За това би трябвало да попитате някой биолог. Стефън Мантерсън. Професор Стефън Мантерсън... И той беше в Хандсвил и е един изключително приятен човек... много достъпен."

Бътлър се обади по телефона на Клемънс от Кеймбридж и Клемънс възложи на Терри Диксън да направи необходимите постъпки, за да влезе във връзка с Мантерсън.

Катрин Хуайт взе интервюто на другия ден в дома на Мантерсън в Рейн-гейт, Сарей. Интервюто премина добре, но не бе включено в предаването. Клемънс обясни, че е бил принуден да пропусне този момент, защото разполагаше с ограничено време в програмата. Новините на Десетте щяха да последват предаването на „Научния рапорт" и не можеха да закъснеят. А както му каза Харман, не можеше да продължи и след новините, защото останалото време беше дадено на друга фирма.

Смятаме, че в този случай биха могли да направят едно изключение в строгото програмиране на телевизията. Възгледите на Мантерсън бяха завладяващи. И имаха много тясна връзка с темата.

• 
  Това, което пише в Библията, - да се вземат по две птици, животни и т. н. от всеки вид в ковчега, би било невъзможно в конкретния случай и съвсем неприемливо - каза проф. Мантерсън. - Човекът въобще е егоистично същество. Това не е и толкова лошо, защото в някаква степен егоизмът е необходим за неговото оцеляване. Ядем определени неща, правим дрехи и тоалетни принадлежности и ги използваме по различен начин. Така в тази операция на „Третата възможност", ако действително съществува такава операция - би било логично да изберем само онези неща, които бихме искали да вземем със себе си. Бихме ли взели например плъхове и комари? Разбира се, не. Щяхме да имаме възможност да създадем идеална среда за себе си и за първи път сами да изберем съществата, които ще споделят с нас тази среда. Щеше да бъде един прекрасен случай. Не се лъжете от тези, които крещят за изчезването на видовете, защото често пъти говорят най-големите глупости. Видовете, които са в опасност от изчезване! Много им харесва да говорят за това, не е ли така? Викат с вяра и вълнение, сякаш взети от някое евангелие. Но помислете за видовете, които въобще не биха ни липсвали, ако изобщо не съществуват. Разни паразити,които причиняват вреда на реколтата, за какво са ни? Знаете ли, че досега са разпространени три милиона вида насекоми и че поради темповете на развитието им те никога няма да изчезнат? А помислете какви вреди причиняват? В Индия само насекомите изяждат всеки ден повече хранителни продукти, отколкото девет милиона население, и то в страна, в която хората гладуват. Не... предпочитаме да ги оставим тук. На човека не му трябват.
  

• 
  Но някои от най-незначителните същества са полезни за човека. Червеите например. Те проветряват почвата и...
  
• 
  Червеите и всички други видове ще трябва да се изследват и да се прецени тяхната полезност - каза Мантерсън рязко. - Различните гризачи например могат да свършат много добре тази работа. В канадските равнини те правят точно това. В огромни пространства там няма червеи, а само гризачи, които превръщат гнилите растения в плодородна почва. Не,както казах, всеки вид ще трябва да е преценен научно.
  
• 
  А какво ще стане с животните от зоологическите градини? - попита Катрин. Мантерсън сякаш бе учуден от наивността й.
  
• 
  Е, какво искате да стане? Пренасянето им на една друга планета би било неприемливо икономически, дори и ако имаше достатъчно транспортни средства. Дали ще умрат, в действителност няма никакво значение. Моля ви, мис Хуайт, не оставяйте да ви подведе вашата чувствителност. Това е на мода, разбира се, но е напълно безсмислено. Динозаврите са живели около 100 милиона години, петдесет пъти по-дълго, отколкото съществува човекът на Земята, но хората си живеят много добре и без тях, нали? Същото е и с толкова много други същества. Колко хора съжаляват за диномите?
  
• 
  Диноми? Извинете, не ви разбирам...
  
• 
  Точно така! Вие сте образована млада дама, но никога не сте чували за тях, нали така? Диномите са животни, подобни на мишките, но с големината на телета, живели са в Южна Америка. С мечките в полюсите и с щраусите ще се случи същото някой ден. Хората ще гледат с учудване и неразбиране, както вие преди малко, когато се споменават видовете им.
  

• 
  Бих ви посочил безброй премери, за да ви покажа колко тясно е вашето гледище.
  
• 
  Но животни като мечките изглеждат толкова... ето, всъщност като че ли са съществували винаги.
  
• 
  Същото е и с онакторнис.
  
• 
  Онакторнис ли?
  
• 
  Хищна птица, два и половина метра висока. Не можела да лети, но е тероризирала по-малките животни милиони години.
  

• 
  Но ако предположим, че хората създават колония на Марс, не трябва ли да започнат от нула, за да напълнят с животни цялата планета? И това ли не е възможно?
  
• 
  Не, ако знаете как в действителност функционира природата - каза Мантерсън. - Сигурно сте чували за опитите за създаване на деца по изкуствен начин?
  
• 
  Да, обаче...
  
• 
  Вие знаете ли колко женски яйцеклетки, способни да създават цялото следващо поколение на човешкото племе, биха могли да се затворят в едно яйце на кокошка?
  
• 
  Господи боже мой! Нямах представа.
  
• 
  Общо взето, картината е подобна и при другите видове, мис Хуайт. Една женска мерлуза например може да снесе 6 милиона яйца само при едно раждане. Добре, че повечето от тях ги унищожават, преди да станат риби, защото в противен случай нямаше да има място в морето, където да се къпят хората. Ако оживеят всички, т. е. ако растат в подходящи за тях условия, моретата на нашата планета биха били масиви от мерлузи. Виждате ли колко лесно бихме могли да напълним всички морета на Марс, ако има такива.
  
• 
  Ако, разбира се, предположим, че в тези морета не съществува нищо друго.
  
• 
  Точно така. А от това, което знаем, може и да съществува.
  
• 
  Но какво би станало, ако някои видове от марсовите морета са вредни за човека?
  
• 
  Тогава ще трябва да използваме собствената си инициатива, за да уравновесим екологията за наша сметка и в наша полза. Това е ставало доста често в миналото, както знаете. Врабчетата например са докарани в Ню Йорк в средата на XIX в., за да унищожат червеите по дърветата.
  
• 
  Но това няма ли да предизвика автоматично други проблеми? Какво би станало с видовете, които се препитават с други видове и които трябва да се пренесат, за да се запази това екологично равновесие — попита Катрин и спря, за да намери конкретен пример.
  
• 
  Както таралежите! — каза триумфално тя.
  
• 
  Извинете?
  
• 
  Таралежите - повтори тя. - Чух, че ставали много невротични, когато ги лишиш от бълхите им. Мантерсън се усмихна снизходително.
  
• 
  Съжалявам... - каза. - Не съм специалист по невротични таралежи и ми се струва, че започнахме да се разсейваме. Мога ли да ви помогна с нещо друго?
  
• 
  Един последен въпрос. В този нов свят, както го виждате вие, проф. Мантерсън, съществува ли пространство за видове, които се харесват на човека, същества като катеричките и славеите?
  
• 
  Не, ако не може да се докаже непосредствената им полезност, - каза Мантерсън. - Не, няма никакво пространство.
  
• 
  Знаете ли какво? — завърши Катрин. — Това ми се вижда много,много жалко.