Лесли уаткинс от телевизионния документален филм на дейвид амброуз и кристофър майлс космическата



страница8/9
Дата09.11.2017
Размер1.69 Mb.
#34218
1   2   3   4   5   6   7   8   9

33

През същата седмица станаха много масови изчезвания, които биха могли да имат връзка с Груповите експедиции, но екипът на Скептр Телевижън не знаеше нищо за тях.



Нова Зеландия, понеделник, 13 юни 1977 г. В 10,30 ч. преди обед счетоводителят Майлс Тордън отивал с колата си в един къмпинг за фургони в Тауранга, в залива на Пленти на Северния остров. С него пътували жена му и двамата му млади синове. Всички очаквали тази малка ваканция. Местността била за тях изключително привлекателна, тъй като често ходели там.

Тордън открил с изненада, че няма никакъв служител в сградата на къмпинга, която се използвала за приемна.

Странното било, че нямало нито един човек в целия парк. Имало много коли, но местността била пуста и изоставена. Там било нормално да видиш хора, които лежат в шезлонги, деца, които играят между фургоните. Но единственото живо същество, което се виждало сега, било едно куче.

— Това беше много странно — каза Тордън по-късно.

В действителност всичко се оказа много по-странно, отколкото Тордън смяташе тогава. Документите, които бяха намерени в изоставеното здание,показваха, че онази сутрин в парка трябвало да има повече от 200 души,между които и служителите на парка. Нямаше следи от насилие или борба. Но нито един от тези хора не бе намерен.

Америка, вторник, 14 юни 1977 г. В 15,00 ч. два автобуса, пълни с млади екскурзианти (средна възраст — 19 г.), тръгнали от Каспер, щата Уайоминг,за да разглеждат забележителности. За последен път ги видели да се насочват към Чейен. Седем часа по-късно автобусите са намерени празни в края на отдалечен път.

По пясъка около автобусите имало много стъпки, които обаче не водели на никъде. Намерени били един фотоапарат, бинокъл и кърпичката на едно от момичетата. Но както и хората от залива на Пленти, така и тези младежи, не бяха намерени.

Амелио", малък товаро-пътнически кораб, същия ден в 16,30 ч. потеглил от Барселона със 165 души за Тунис. Видели са го за последен път да навлиза в немного гъста мъгла, южно от Валерианските острови. Не духал почти никакъв вятър и морето било спокойно. Мъглата обхващала сравнително малко пространство — около 2 квадратни мили, — но никой не е видял „Амелио" да излиза от района. Организираното въздушно наблюдение не дало никакви резултати. Никога не се намери нито едно парче от кораба. И както каза един морски офицер: „Все едно, че беше магия. Сякаш морето се отвори и ги погълна."

Както виждате, над 440 души изчезнали безследно и при най-загадъчни обстоятелства през тези два дни на юни 1977 г.

Щеше да бъде безотговорно от наша страна, ако твърдим, че тези хора са станали „части" на Групови експедиции, защото нямаме доказателства за такова нещо. Обаче смятаме всичко за твърде вероятно.

34

Лентата на Балантайн беше най-изумителната част от онова предаване на „Научния рапорт". Беше автентична. Абсолютно автентична. Но както се опасяваше и Гонтгуин, предизвика страшен отзвук.

Саймън Бътлър представи лентата в предаването. Топа, което се виждаше в началото, беше смесица от цветове и неопределени образи. Приличащо на въртележка, нещо като многоцветните частици в калейдоскоп. След това картината се изчисти и камерата започна да се движи ниско над гол и див пейзаж. Никаква растителност. Никакви следи от живот. Километри и километри необятно кафяво -червеникава пустиня.

Долавяха се неясни звуци. След това слаби гласове на хора, които викат „ура!" А накрая се чуха гласовете на американците от Контролния център на НАСА:

Първи глас: О'кей... оптично изследване.

Втори глас: Изследване...

Първи глас: Показанията. Къде са показанията?"

В този момент на екрана, над пейзажа, се появи думата „температура",изписана от компютър. И почти веднага се появи същата дума, изписана на руски език.

Ентусиазирани и радостни възгласи. След това отново се чу гласът на втория американец. „Почакайте... кризисната точка. Ела, бейби, недей да разваляш нещата сега... след толкова дълъг път."

До думите на екрана се появиха числа. Температурата показваше 4 градуса на стоградусомера. Следваше „Скоростта на вятъра..." — думите бяха казани на английски и веднага след това на руски език.

Първият американски глас викаше ликуващо: „В ред е..., добре е,добре е."

Един руски глас също радостно произнесе същата новина.

След това компютърът започна да дава най-интересните сведения - на английски и руски език - относно атмосферата на този далечен и чудноват район. Думите и буквите се явяваха с изнервяща протяжност.

След това последва дълго мълчание в напрегнато очакване.

После от екрана се чуха радостни викове. Първият американски глас се чуваше най-силно: „Улучихме! Алилуя! Имаме въздух, момчета... Успяхме,имаме въздух! Христе мой... успяхме!"

Ентусиазираните му викове, както и тези на руснака, бяха заглушели от общите радостни възгласи.

При едно спиране на виковете се чу вторият американски глас: „Това е! Успяхме,успяхме! Приятелю, ако някой ден открият това тук, ще бъде най-големият ден в историята.

22 май 1962 г. Намираме се на планетата Марс и имаме въздух."

35

Това бе краят на лентата на Балантайн и милиони зрители от много места по света се питаха дали правилно са чули. Човек на Марс през 1962 г.? Не е възможно.

Саймън Бътлър с най-сериозен израз на лицето си ги уверяваше, че това е повече от възможно. Ето думите му от предаването:

Вярваме, че това е първото тайно приземяване на Марс на космически кораб без хора от Земята. Вярваме също, че датата, която се дава — 22 май 1962 г., — е точна.



Очевидно пълната тайна, с която са покрити тези сведения, би могла да се опази само чрез прякото участие на правителствата па много високо равнище.

Очевидно съществува основателна причина за скриването на истинските условия, които има на Марс и които изглеждат благоприятни за човешкия живот. Действително усилията, които са положени, за да бъдат убедени хората, че на Марс няма условия за живот, показват, че операцията има голямо значение и се осъществява по много таен начин.

Вярваме, че тази операция е „Третата възможност" на д-р Карл Гернщайн.

Не знаем дали е създадена вече някаква колония на Марс и дали се правят още приготовления за прехвърляне на хора от Луната на Марс. Но излъчваме това предаване тази вечер като едно предизвикателство към тези, които знаят и могат да ни разкрият истината."

С това програмата завърши и ръкавицата беше хвърлена. Следващата крачка принадлежеше на правителствата. На британското и на правителствата на другите страни — особено на свръхсилите.

Бътлър естествено знаеше за съмненията и страховете, които съществуваха зад кулисите. Знаеше много добре, че Харман беше положил немалко усилия, за да спре тази програма и почти бе успял. Знаеше, че фирмата се подлага на вероятна опасност заради осъществяването и излъчването на програмата, че всичко, което са разкрили, по всяка вероятност ще бъде опровергано, че може да има лоши последствия за Клемънс и Гонтгуин, а и за самия него. Той беше този, който представи на екрана лентата. Човекът,който в очите на обществото беше в центъра на цялото изследване.

Телефонните централи на вестниците и регионалните телевизионни станции бяха залети от обаждания на уплашени хора, които безнадеждно искаха да ги успокоят.

И ги успокоиха! Успокои ги изявлението, което написа Харман. Но това изявление беше лъжа!

36

Идеята, че Луната е база за изстрелване на ракети към Марс, не е нова.

Хърбърт Г. Уелс - писателят, който предвиди толкова много постижения в космическата ера, постижения, които изглеждаха смешни на повечето хора по онова време - за пръв път разви тази идея през 1901 г.

Доста известни журналисти, които си спомнят може би Уелс и пророческите му книги, не повярваха на опровержението на Харман. Те се питаха какви ли биха били подбудите на една толкова реномирана телевизионна фирма да излъчи предварително обмислено предаване, а след това да го обяви за лъжа. И въпреки това...

Алан Корен, който писа в „Таймс" на 21 юни, бе един от първите, които се усъмниха в истинността на изявлението на Харман:

Това, което изглежда чудовищно в тази програма, е напълно приемливо. Чудовищно е времето, в което живеем. Защо да не се съчетае това безумие от програмата на НАСА с безумието на Уотъргейт, за да се получи една Насагейт, в която се създава нов живот на Марс, но това естествено се крие заради правителствени цели."

Корен написа тези неща, без да знае със сигурност дали е истина, воден от своя инстинкт и прозорливост. Но, както разбирате, попадна много близо до целта. Всичко това вече обаче нямаше никакво значение за Харман. Нека си припомним какво бе казано на заседанието на Комисията по определяне на политиката на 4 август 1977 г.

А2: А относно компетентността на районния офицер?



А8: Тук си прав. Ще трябва да се спрат тези глупости на телевизията. Доказа, че е напълно недостоен. Не успя и може да има много по-големи неуспехи в бъдеще. Без съмнение този човек е вреден и предлагам една целесъобразност.

Р2: Съгласен съм.

Р8: Кои са за... Абсолютно болшинство. А методът?

А3: Какво бихте казали за телепатична работа, когато спи? — С едно оръжие може би...

P8: Правилно... Много е рано след Балантайн за горене."

В този ден на август Харман бе осъден на смърт. Датата на изпълнението обаче не можеше да бъде определена толкова лесно. Както ни обясни д-р Унго Данинхам, това щеше да зависи от биологичния цикъл на Харман — така че невидимото нападение да съвпадне с момента, в който щеше да бъде най-уязвим.

Деймс Мърей е още един журналист, опитен и сериозен, който не прие изявлението на Харман, особено след като то се превърна в официално изявление за печата. Един от способните журналисти на „Дейли Експрес",той бе известен като човек, който търси и намира истинските факти, криещи се зад изявления от този род. И така, въпреки че неговият вестник отхвърли програмата, той смело отстояваше положителната си оценка за Бътлър, Бенсън и другите от групата на „Научния рапорт":

Те съчетаха по един логичен начин естествените феномени и фактите, които стават действително в Космоса, за да достигнат до неизбежния резултат, че съществува един международен заговор, чиято цел е да се спасят най-добрите човешки умове чрез създаването на колония на Марс. Следователно всички тези учени и интелектуалци, които отиваха уж на работа в чужбина „изтичането на мозъците", в действителност бяха пренасяни с ракети на Марс, използвайки тъмната страна на Луната."

С други думи, Мърей защити истината, въпреки че нямаше данни, които биха могли да я докажат.

Хора, като Корен и Мърей, безпокояха Харман. Със своите статии те задълбочаваха съмненията и подозренията, които той се мъчеше да заличи. Харман много се страхуваше, че те могат да започнат ново издирване и в крайна сметка да успеят да докажат цялата страшна истина. Както стана по-късно в настоящата книга.

Членовете на Комисията по определяне на политиката не избързваха с това убийство. Висшият административен служител на „Третата възможност" в Англия получи указания да освободи Харман от тайните му задачи на районен офицер и да намери негов заместник. Харман със сигурност щеше да умре. А бяха убедени, че ще умре, без да направи сензация от това,което знаеше. И това беше най-важното.

И други хора се обезпокоиха, когато разбраха какъв отзвук предизвика предаването и че този отзвук скоро няма Да затихне, но те се тревожеха поради по-различни причини. Бяха особено наскърбени от предположението на Филип Персер в „Сънди Телеграф", че изявлението може би беше „един дяволски блъф, вдъхновен от същите служби, които се споменават в програмата".

Тези хора бяха абсолютно болшинство от парламентаристите, които не знаеха нищо за „Третата възможност". Някои твърдяха, че се съмняват в истинността на предаването, но не бяха сигурни. Бяха обаче принудени да имат предвид страха, който плъзна сред обществото след предаването.

Майк Харринктън-Брайс, един от тези парламентаристи, каза: „Бях в много затруднено положение. Две седмици след предаването приемах делегации, които искаха да се направи официално правителствено опровержение. Стремях се да упражня натиск, за да бъде направено опровержение, защото това щеше да намали страховете на моите гласоподаватели. Но... не можах да намеря нито един компетентен член на правителството,който да говори по този въпрос. Опитвах се да направя запитване за „Третата възможност", но всичките ми въпроси бяха блокирани. И най-странното е, че изобщо не бяха протоколирани. Опитах се да вляза във връзка с някои министри, за да разговарям по този въпрос, но всички ми заявиха, че „Третата възможност" е тема, за която не желаят да разговарят."

А какво е личното мнение на Харринктьн-Брайс за предаването?

Изключително впечатлен съм и мисля, че действително става нещо зад кулисите. Че тук във Великобритания смел периферията на някаква тайна операция, която се контролира от свръхсилите. Разбира се, нищо конкретно не бе казано, но имаше подобни намеци. Дадоха ми да разбера, непряко,че трябва да спра моите разследвания. Не бих казал, че в този период имах някакви сведения, които да потвърждават точността или неточността на твърденията, които съдържаше програмата."

Друг член на Парламента, Брус Кинслейнт, поискал да направи официално разследване около фактите, изнесени в програмата на „Научния рапорт". В сряда, 6 юли, г-н Кинслейнт бил блъснат от камион, както вървял по една улица към дома си в Кенсинктън. Камионът не е спрял и не бе открит. Г-н Кинслейнт почина почти веднага. Заключението на комисията беше „нещастен случай". Това заключение може и да е вярно...

В телевизионния център продължаваха да пристигат много писма. Писма, които показваха нарастващото съмнение в опровержението на Харман. Имаше и писма, които го отхвърляха напълно.

Председателят на обществото „X. Г. Уелс" в Хампстед писа: „От опит бих казал, че във вашата програма има повече истина, отколкото смята общественото мнение."

Една госпожа от Лондон обобщава становището на много телевизионни зрители в своето писмо: „Вашата програма за „Третата възможност",излъчена в понеделник, 20 юни, бе характеризирана от доста вестници като фарс и писаха, че водещият бе казал: „Всичко се базира на това какво би могло да стане." Аз и много други зрители вярваме, че това не беше фарс и това смешно твърдение беше просто един опит на правителството отново да премълчи нещата (както стана с НЛО и Бермудския триъгълник).Всички имаме право да знаем какво става, всички живеем на тази планета и всички трябва да имаме полза от космическите изследвания. Много съм възмутена от факта, че ни държат в незнание относно всяко ново откритие. Очевидно успяха да ви притиснат, но не им прави чест да наричат вашата група ,,мошеници". Не, не мога да повярвам, че предаването беше фарс по следните причини: 1. Ако беше фарс, щяхте да споменете смъртта на Балантайн, използвайки чувствата на неговото семейство. 2. Бившият астронавт явно бе изключително умен и образован човек. Сигурно се е докоснал до нещо чудовищно, за да стигне до този упадък, в който го видяхме. Трябва да знаете, че болшинството от вашите зрители са интелигентни хора и използват правилно своя ум. Искаме да научим истината.'"

През юли се появиха данни за друга явления, които заплашват съществуването на този свят.

В. „Таймс", 26 юли 1977г.: „Сведенията бяха поместени тази седмица от „Популейшън консерн". В доклада пише, че ако темпът, с който се увеличава населението па Земята, бе същият от времето на Христос, то днес щеше да има по 900 човека на квадратен метър. Половината от горивото, което е използвал въобще човек, е изразходвано през последните 50 години.



Населението в момента е 4 милиарда и се увеличава с 200хиляди на ден...

Друг проблем е, че водата в естествените източници на планетата прогресивно се изчерпва. И над всичко това е неизбежният „парников ефект", за който говори Гернщайн.

Чудно ли е тогава, че хората зад „Третата възможност" искат да ускорят операцията? Може би нямат вече време? Може би им остава по-малко, отколкото са предвидили в началото?"

През есента на 1977 г. проблемът за „Третата възможност" започна да изчезва от заглавията на вестниците. От Троянския кон знаем, че зад кулисите кипеше усилена дейност и дори се носеха слухове за саботаж на операцията. Но общественото мнение бе приспано и оставено да забрави...



37

Тогава в четвъртък, 29 септември 1977г. д-р Джералд О'Нийл, професорът от Принстън, който даде онова интервю пред в. „Лос Анжелис таймс" през юли, се появи отново смело на сцената. Този път той бе интервюиран от Ангъс Макфърсън, журналист на „Дейли Мейл" — специалист по астронавтика. Заглавието на статията бе „Прекрасният свят на 2001 ни чака".

„Днес в Лондон пристигна един световноизвестен учен, който много сериозно разглежда перспективата за човечеството през XXI век. Американският физик д-р Джералд О'Нийл обещава едно по-различно бъдеще... един мъжествен нов свят в Космоса." Според него можем да изберем между 1984 г. на Джордж Оруел и 2001 г. на Артър Кларк.

Кажи на човечеството, че не съществува никаква надежда, и всички ще ти ръкопляскат. Но кажи им, че съществува изход, и те побесняват" — каза д-р О'Нийл.

Този учен работи 7 години върху фантастичен план за преселването на повечето хора в технически колонии в Космоса. Жак Кусто, на когото О'Нийл се възхищава, характеризирал изказването му като глупост. Слабото лице на О'Нийл, с ромейски бретон, изразяваше не само съжаление, но и хумор, когато ми каза:

Жак се безпокои сериозно за замърсяването на океаните и унищожаването на живота в тях..."



Вярвам, че трябва да направим повече за тези проблеми. Защитниците на околната среда действително са много обезнадеждени. Те толкова усилено се занимават с решаването на проблемите на Земята, че не искат и да чуят за други извънземни решения на проблемите."

Мнението на О'Нийл е, че не само можем, но и трябва да завоюваме Слънчевата система, ако искаме животът на човека да остане културен и поносим за следващите поколения.

Колонизаторите на О'Нийл няма да бъдат задължени да носят космически костюми и да живеят в космически станции, в стаички с размери на килии, каквито се описват в романите на научната фантастика.

О'Нийл идва в Лондон, за да представи своите виждания в Британското космическо общество относно колонизацията на Космоса.

Британското космическо общество е една легендарна група, която се занимава с бъдещото ни развитие. Неговите членове бяха първите, които изслушаха плана на Артър Кларк за построяване на една световна верига от космически спътници.

Посещението на О'Нийл е може би един подобен случай, който би променил и регулирал бъдещия ход на историята.

За повечето хора от това поколение, които следяха със затаен дъх кацането на Луната, всичко това не бе нищо друго освен една скъпоструваща игра — партия голф за двама души върху камениста земя. И всичко това струваше 500 лири стерлинги на секунда.

В действителност в Космоса намерихме точно това, което ни трябваше - безгранична слънчева енергия, скали, съдържащи метали, и над всичко пространство, което да даде на човека възможност да продължи своето развитие и разширение.



Едно статично общество като това, което съществува на Земята,трябва да регулира не само телата, но и ума на своите членове, ако не излезем в Космоса" — каза О'Нийл. „Не мога да повярвам, че човекът е стигнал до края на промяната, и бих искал да запазя свободата на човека, за да може той да живее по различни начини.

Не виждам никакви надежди тази свобода да бъде спасена, ако останем затворени на Земята."

Макфърсън напомня, че О'Нийл „дава съвети, разбира се, много внимателно на правителствени висшестоящи лица, на комисиите на губернаторите и на отделни губернатори на щатите".

Статията показва, че О'Нийл вижда бъдещето в по-различни рамки от тези, които предлагат хората от „Третата възможност". О'Нийл не знаеше и вероятно още не знае, че бъдещето на „Третата възможност" вече е настояще. Макфърсън пишеше:

Неговите колонии са огромни цилиндрични острови от метал, които се движат в различни орбити и имат в себе си атмосфера, дървета, зеленина, реки и животни една изолирана капсула с топла земна среда.



В последния си стадий тези цилиндри ще имат обем колкото половин Швейцария, в тях ще живеят 20— 30 милиона души и ще се поддържат от неизчерпаемата енергия на Слънцето.

За тяхното построяване, твърди О'Нийл, е достатъчно технологичното ниво, на което се намираме в този момент..."

Обсъдихме статията с парламентариста Майкъл Харринктън-Брайс. Попитахме го: „Какво е вашето мнение за тази тема?"

Той каза: „Д-р О'Нийл наистина е най-големият капацитет в своята област сред учените от западния свят. Уверен съм, че е прав, твърдейки, че нивото на днешните технологии е достатъчно високо за изпълнение на мечтания от него план. Той обаче се опира на официалната информация за твърденията, че на Марс няма условия за живот, и аз не бих се стеснявал да смятам такова твърдение за невярно.

Ако това, което показваше лентата на Балантайн, е истина - а няма никакво доказателство, което да ме кара да мисля, че не е, - цялото положение се променя.

Ясно е, че би било много по-лесно и по-евтино да се преселим на годна за живот и празна планета, до която бихме могли да стигнем сравнително лесно, отколкото да строим гигантски космически острови в Космоса.

Би било много неуместно от моя страна да твърдя, че д-р О'Нийл греши, защото той е човек с огромен международен авторитет. Обаче не мога да не си задам въпроса, дали той не премълчава нещо под влияние на политическите събития, или на сътрудничеството Изток.

Естествено нищо от това, което той казва, не ме убеждава, че Марс не е епицентър на „Третата възможност"."

Харман, както научихме по-късно, бе прочел тази статия в „Дейли-Мейл" сутринта на 29 септември 1977г. Тогава на него, разбира се, той не знаеше, му оставаха 48 часа живот.

Получихме един странен доклад от Троянския кон. Кратък, написан на пишеща машина, без подпис:

Слухове за неочаквани събития. Вероятно саботаж. Ще изпратя подробности, ако има и когато има."

Бяхме учудени от рапорта, но не направихме нищо, за да влезем във връзка с информатора. Така се бяхме уговорили — инициативата да бъде негова. Той да влиза във връзка с нас, защото така беше по-сигурно и безопасно.

38

Архимед е името на един голям кратер с плоско дъно на западната граница на Маре Имприум, на лунното море на сенките. Има диаметър около 50 мили и за разлика от близкия кратер „Аристило" има относително плоска повърхност, поради което (според сведенията на Троянския кон) е станал главната база за преходни пътници на Луната. Място, от което пренасяните хора тръгват към последната цел на своето пътуване — планетата Марс.

Човекът не би могъл да живее в атмосферната обстановка на Луната" - това заяви НАСА преди години и в този случай каза истината. И поради тази причина по-голямата част от база ,,Архимед" е херметически затворена под прозрачен купол, в който въздухът и температурата се поддържат в земните параметри. Нейното построяване продължи две години и се смята за истински триумф на космическата техника.

Условията за живот под купола са същите като тези, които описва д-р О'Нийл в своите изкуствени цилиндрични острови. Мъже и жени могат да живеят там удобно за неограничено време, осигурени под един гигантски куполен парник.

Съществували две огромни пространства за концентриране и разреждане на въздуха в южната част на купола. Корабите, които пристигат от Земята и от Марс, влизат в тези пространства, преди да бъдат изтеглени към централната гара за пристигане. Много пътища водеха от гарата към складовете и обслужващия район, както и към трите отделни „села с временни квартири" — едното за пилотите и персонала на Базата, второто за предопределените пътници и третото за „частите" на Груповите експедиции.

Всичко това бе добре замаскирано с цел да се прикрие базата „Архимед" от евентуални наблюдения от Земята.

Съществуваше и още една база — първата, която бе построена на Луната, в кратера „Касини", но сега тя се смяташе за много малка. По-голямата част от апаратурата и мунициите бяха преместени в „Архимед", защото сега тя беше център на цялата дейност.

Тайнственото съобщение на Троянския кон за евентуален саботаж става разбираемо от следния пасаж в този доклад:

Строги мерки за сигурност не позволяват никакъв контакт между „предопределените пътници" и „частите" на Груповите експедиции освен при самото им настаняване в Новия район. Пристигат на базата „Архимед". в различни кораби и остават разделени в различни райони, докато бъдат пренесени в Новия район. Това става по заповед на Местната комисия.

Сред предопределените пътници може да има някои, които проявяват резервираност относно моралността на умственото и телесното обработване, което се прави на „частите"на Груповите експедиции."

„Части" — нека не се объркваме от тези евфемизми на Троянския кон,защото и той като повечето хора от „Третата възможност" бе подложен на тотална мозъчна промивка, което го кара да приема тези думи за абсолютно естествени. Той чувства отвращение от това, което е ставало и става, но без да иска е усвоил това позорно извращение на езика. И така — забравете за малко „частите", Троянският кон иска да каже — хора. Говори за мъже и жени, които са ампутирани умствено и телесно, роби, програмирани да изпълняват покорно заповеди. Същества, осъдени за цял живот на човешко опозоряване.

Докладът на Троянския кон продължава:

Съмненията на тези предопределени пътници ще бъдат разсеяни от представители на Местната комисия, щом се аклиматизират към условията на живот в Новия район. Според официалната логика могат да бъдат убедени в необходимостта от тази специална обработка на частите и в крайна сметка да осъзнаят, че оцеляването на човешкия род е по-важно от съдбата на един ограничен брой хора на ниско ниво."

Помислете само за страшния смисъл на този параграф!

Ако е правилна „официалната логика", това означава, че хора като Ан Кларк, Брайън Пентълбъри и много други трябва да свикнат да смятат тези хора за животни без особено значение.

Докладът на Троянския кон продължава, описвайки подробно любопитните обстоятелства, които доведоха до земната съпротива срещу „Третата възможност" и чийто резултат в крайна сметка бе унищожаването на базата „Архимед".




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница