Лесли уаткинс от телевизионния документален филм на дейвид амброуз и кристофър майлс космическата

Бактериите са много по-издръжливи от хората, що се отнася до приспособяването им към нови условия на живот. И при най-невероятни трудности, при които надали нещо може да оцелее, те успяват. Изглежда, могат да изпадат във форма, подобна на зимна летаргия, за векове, а може би и за хилядолетия. Когато по-късно се създадат отново благоприятни условия, те се събуждат и започват да се развиват.

Изглежда, това се е случило и на Марс. Драстичните промени, описани от Гернщайн и забелязани през 1961 г.,са създали идеални условия. И в мълчаливите пустини на празната планета започна голямото събуждане на микроскопичните едноклетъчни организми. Развиваха се и се разпространяваха. Бяха много малки и не се виждаха, но бяха там и чакаха пристигането на човека. Бяха чужди видове бактерии, унищожителни и ненаситни видове, с които човекът никога преди това не се бе срещал. Но не бяха толкова много, че да причинят видима вреда на житата, които бяха пренесени и се обработваха с особено внимание. Така бе до 1976 г., когато, доколкото знаем, стана голямата катастрофа.

В началото бяха направени усилия за унищожаването на микроорганизмите чрез противобактерийни средства и чрез бактериофаги, които паразитират върху бактериите.

Скоро обаче Местната комисия загуби сражението. Тогава свръхсили-те решиха, че им трябва Германецът (ще го наричаме така, защото сме по-ели ангажимент да не споменаваме името му). Той е бактериологът с може би най-силно професионално въображение и най-големи успехи в света. И е всепризнат от колегите си и на Изток, и на Запад. Това е човекът, който има може би най-големите успехи не само в унищожаването на бактериите, но и в използването им за благото на човека. И заради тези си качества бе толкова необходим в Новия район. Но... той отказа да отиде!

Посети го областният офицер на „Третата възможност", който по-късно стана Висшият административен служител на Западна Германия. Как ли не го молиха, какво ли не му обещаваха и предлагаха, само и само да го съблазнят, но той остана верен на себе си. Не се съгласи. Разбира се, нямаше намерения да разкрие нищо от това, което му бяха доверили. Той искаше да продължи своите изследвания на Земята и нямаше никакво намерение да се намесва в „Третата възможност".

Успяха да завербуват главния му помощник -един американец на около 35 години, който замина като „предопределен пътник" през февруари.. 1977 г. Отиде по свое желание и с голям ентусиазъм.

Не можем да споменем името и на този човек, защото, ако е още жив,го преследват агентите и на Изтока, и на Запада. Вероятно вече е сменил името и облика си, но знае, че за него никога няма да има сигурно място,където би могъл да се скрие. Този човек е главният виновник за създаването на партизанската подривна група. Той също е виновен за унищожаването на базата „Архимед". Ще го наричаме в следващите редове Подстрекателя.

Скоро след преселването на Подстрекателя в Новия район Местната комисия разбра, че той нямаше откривателски дух, който бе необходим за решаването на проблемите с бактериите, макар че бе способен и опитен учен.

Необходим им бе Германецът! Но той продължаваше да отказва.

Местната комисия проведе извънредни заседания. Направиха се допитвания до Комисията по определяне на политиката на Земята и с основни кадри от Участък 7 и в крайна сметка стигнаха до решението.

Германецът обичаше и уважаваше Подстрекателя. Доверяваше се на неговото мнение. И ако имаше някой, който би могъл да убеди Германеца да дойде в Новия район, това бе Подстрекателят. Решено бе той да се върне на Земята и да разговаря с Германеца.

Това, както се оказа впоследствие, беше тяхната най-голяма и катастрофална грешка. Бяха подценили човешкото у Подстрекателя. Не съобразиха, че възгледите му относно мизерната съдба на робите не са „оформени". Може би, ако беше останал да живее по-дълго в Новия район, и Подстрекателят, както много други, на които им трябваха месеци, щеше да свикне да съжителства с един „по-долен вид роби". В края на краищата всички приемаха, че това е било необходимо. Подстрекателят обаче нямаше достатъчно време, за да свикне с тази мисъл. Мъчеше го чувството за вина. Какво право имаше той да бъде от избраните, от висшите? Бе изпълнен с погнуса и съмнения... И реши, че по някакъв начин трябва да унищожи тази порочна система за производство на роби. Това негово решение съвпадна със съобщението, че ще го върнат обратно на Земята.

По време на обратното прелитане бе направено кратко прекъсване на Луната, в базата „Архимед". Там Подстрекателят бе временно настанен заедно с група „предопределени пътници", които очакваха да бъдат прехвърлени в Новия район. Тези хора не знаеха нищо за „частите", които, както вече споменахме, бяха настанени в друго селище. Не знаеха нищо и за това, че хората, наричани „части", са осъдени да изживеят живота си като роби!

Подстрекателят им каза всичко. Обясни им какво точно става в Новия район и какво ще намерят, когато отидат там. Той им обясни какви отвличания и мозъчни операции се правят на Земята за осакатяването на хора в името на нечие благополучие.

Новите предопределени пътници не бяха готови да приемат тази ужасна информация. Те бяха нормални хора, умни и чувствителни и все още не бяха чули „убедителните" аргументи на Местната комисия. Всичко това им се виждаше възмутително. Не, не бяха сигурни, че трябва да му вярват. Но Подстрекателят беше много убедителна личност...

Една малка група реши да провери дали всичко това е истина. Обмислиха как да отидат тайно в селото на робите, което им беше описал Подстрекателят. И именно това бе искрата, която предизвика катастрофата на база „Архимед" и доведе до нейното унищожаване.

Подстрекателят не влезе във връзка с Германеца, когато се завърна на Земята. Избяга и се скри. А след това с една малка група съмишленици създаде отряда за противодействие. Този отряд за разлика от организации като IRA и PLO не можеше да прави публични изявления, защото щяха да го открият и унищожат. Започнаха да извършват саботажи на всяка дейност,имаща връзка с изследванията в Космоса. Надяваха се, че по този начин ще накарат заинтересованите лица да направят преоценка на „Третата възможност".

На 1 октомври 1977г. във в. „Дейли Телеграф" журналистът от Ню Йорк Ян Бол съобщаваше интересна новина в статията си със заглавие: „Втора експлозия на спътникова ракета".

„Втори телекомуникационен спътник стана на парчета вчера над Атлантическия океан след още една зрелищна повреда на ракетата в Космическия център в Нос Канаверал, щата Флорида.

„Имахме сигнали за повреда в областта на двигателите след изстрелването - каза Директорът по изстрелването Андрю Стефан. - Петдесет и пет секунди след изстрелването Атлас загуби контрол, излезе от орбита, пречупи се и се взриви."

Подобни проблеми имаха и руснаците. На 11 октомври 1977 г. във в. „Гардиън" имаше следния репортаж на Ройтер от Москва:

„Вчера двама съветски космонавти не можаха да свържат космическия кораб „Союз-25" със „Салют-6" — лабораторията, която се намира в орбита около Земята.

Бордовият командир Владимир Ковальонок и бордовият инженер Валерий Рюмин, които трябваше да живеят дълго време в Космоса на новата станция, получиха заповед да се върнат на Земята, след като всички опити за скачване останаха без резултат.

Агенция ТАСС, съобщавайки за тази последна трудност от цяла поредица трудности, явили се при изпълнението на програмата „Салют", каза,че са се явили „отклонения в заплануваната система за връзка", когато кабината на „Союз-25" се е намирала на разстояние, по-малко от 120 метра от станцията.

Неуспехът на „Союз-25" беше голям удар за ръководителите на съветската космическа програма."

Така стояха нещата. Нима всичко това идва от Подстрекателя? Въпрос,на който не можем да отговорим. Но знаем, че унищожението на база „Архимед" се дължи именно на Подстрекателя. А това беше несравнимо по-сериозно!

Леонард Харман почина в 2 часа и 10 минути на 16 ноември 1977 г. По-чина по пижама в трапезарията на своя дом. Неговата вдовица Сара Харман, даде показания пред следователя:

„Моят мъж бе притеснен и даже отчужден от доста време насам,може би от шест месеца и повече, но никога не ми каза причината.

Знаех, че бяха възникнали някакви конфликти между него и г-н Фъргъс Гонтгуин в студията, и в началото мислех, че това е причината за неговото притеснение. Но търканията в студията, каквито и да бяха, минаха, а моят мъж продължи да бъде в същото състояние. Много пъти му предлагах да го прегледа лекар, той винаги казваше, че не е нещо сериозно и да не го правя на въпрос.

Никога не съм мислила, че може да се самоубие.

Във вторник вечерта т. е. на 15 ноември, гледахме телевизия и след това си легнахме, както обикновено — малко преди полунощ. Не съм забелязала нищо необикновено. Държеше се, както винаги. Почетохме в леглото и трябваше да наближава един часът, когато заспахме.

Малко преди два часа се събудих, усещайки го да става от леглото. Предположих, че отива в банята, но закъсня да се върне и не знам защо започнах да се безпокоя. Чувствах, че нещо не е наред.

Извиках го, но тъй като не получих отговор, станах и аз от леглото. Вратата на банята беше отворена и от светлината в коридора можах да видя, че не е вътре. Тогава чух някакво движение на долния етаж. Отново извиках, но пак не получих отговор. Помислих си, че не се чувства добре и е отишъл в кухнята да пие топло мляко. Правил го е един-два пъти по-рано и му е помагало на стомаха.

Тогава реших да сляза долу да му приготвя млякото. Но него го нямаше в кухнята. В къщата беше абсолютно тихо. Наново извиках, но пак не получих отговор. Сега вече бях малко уплашена, защото не можех да си представя какво върши. Мъжът ми никога не е ходил на сън или нещо подобно.

Изведнъж чух шум от трапезарията. Влязох вътре и го видях да стои там в средата на стаята в тъмнината. Запалих лампата и го заговорих, но той с нищо не показа, че ме е чул. Очите му бяха отворени, гледаха към мен,но не личеше да възприема нито мен, нито нещо друго. Приличаше на хипнотизиран.

Държеше в ръката си оръжие, един малък пистолет, приближи дулото към главата си и дръпна спусъка. Това е всичко. В следващия миг беше мъртъв."

Г-жа Харман каза пред следователя, че мъжът и никога не е имал свое оръжие, нито пък някога са имали оръжие вкъщи. Но следователят си направи извода, че жените не знаят всичко за своите мъже.

Заключението беше „самоубийство".

41

Катастрофата връхлетя базата „Архимед" с мащабите на катаклизъм. Гарата за пристигане, централните служби, зданията на трите села се сгромолясаха и изчезнаха из основи от изненадващия зашеметяващ удар на безбройните циклони. Всички здания се срутиха, разглобиха и бяха вдигнати във въздуха. Вътре имаше хора — живи и мъртви. Всички изглеждаха еднакво в тази голяма катастрофа — с разбити и обезобразени тела, хвърлени във въздуха. Много от тях бяха разкъсани и парчетата им се въргаляха между прахта и развалините, преди да бъдат изсмукани навън сред вековната тъмнина на космическото пространство.

И всичко това, както знаем сега, започна от един благороден и състрадателен морски биолог на име Мат Андерсън. Той тръгна с добри намерения, преизпълнен със съчувствие и истинско човешко милосърдие. А предизвика кошмар.

Всичко това се анализира много добре в документа на Троянския кон. Освен от него, не знаем нищо друго със сигурност. Малко хора оцеляха след тази катастрофа и техните описания са несвързани и объркани. Цялостно събитията може би никога няма да станат напълно известни.

Ето това, което можахме да сглобим:

Мат Андерсън бе 33-годишен, ерген от Маями. Той беше един от предопределените пътници, които повярваха на Подстрекателя в базата „Архимед". Беше един от хората в малката група, която посети тайно селището на „частите" на Груповите експедиции. Говори с тези хора там и чу достатъчно, за да разбере, че Подстрекателят е казал истината. Това, което видя, беше страшно и варварско, но беше истина.

Цялата група на предопределените пътници трябваше да бъде прехвърлена в Новия район същата нощ. Ако всички бяха заминали, нямаше да има катастрофа.

Без съмнение тази група с предопределени пътници щеше да бъде по-голям проблем за Местната комисия, но с времето всички щяха да бъдат убедени да приемат като неизбежни действията на „Третата възможност".

Но Андерсън не замина с другите. Връщайки се от селото на робите,падна и си удари гръбначния стълб. Решено бе, че не може да пътува и ще остане за известно време в базата „Архимед".

Десет дни по-късно излезе от стаята си, без да го видят, и отиде в селото на робите. Не беше трудно, защото нямаше пазачи. Там просто нямаше нужда от тях, защото хората бяха получили заповед да не излизат от стаите си. Бяха програмирани да се подчиняват безпрекословно на всяка заповед,която им се дава.

Андерсън искаше да поговори още с тях, да ги разбере, да види как може да им помогне. И тогава получи големия шок. Междувременно в селото бе пристигнала нова Групова експедиция и в нея имаше един мъж, който Андерсън добре познаваше, с него бяха съученици преди години.

Този човек го позна. Очевидно можеше да мисли логично и с лекота, но същността на личността му беше изчезнала. Поведението и държанието му показваха, че знаеше и приемаше това си състояние. Просто беше превърнат в един от робите.

И тогава Андерсън реши, че трябва да направи нещо.

В доклада на Троянския кон се казва:

„Двама от „частите", които останаха живи, разкриха при разследването, че бяха чули Андерсън да говори с този човек два пъти. Първия път в началото и втори път, когато се е върнал с подробния план за заминаването. Така Участък 7 можа да установи повечето подробности за това, което се бе случило преди катастрофата."

В последната група на предопределените пътници имаше един специалист по аеронавтика на име Гоуерс — много добър специалист, обучен в НАСА.

По всяка вероятност Андерсън го бе намерил и бе обяснил цялото положение. Разказал му за жестокостите, които се вършат, без да знаят предопределените пътници. За позорното и нечовешко бъдеще, в което щели да живеят разкошно през целия си живот, върху мизерията на ампутираните роби. Андерсън убеждавал Гоуерс, че е тяхна задача да спасят хората от селото и да ги върнат при семействата им на Земята, и искал да бъде сигурен, че търговията с човешки същества ще спре завинаги.

Докладът на Троянския кон продължава:

„Главната база на корабите бе южно от базата „Архимед", откъм страната на планинската верига, позната с името Шпицберген. Там се намираха повечето превозни средства за големи разстояния.

За превозване на пътниците от и до базата „Архимед"се използваха по-малки кораби, каквито са самолетните рейсове по летищата тук на Земята.

На гарата за пристигане на „Архимед" винаги имаше от тези малки кораби. Планът предвиждаше да се отвлече един от тях и в него да се вземат колкото се може повече от поробените хора.

Един друг предопределен пътник по указания на Гоуерс трябваше да задейства една от камерите за влизане-излизане в южната част на купола,за да могат да минат незабелязано. Оттук щели да отидат на главната гара, откъдето, ако се наложело, дори със сила щели да вземат кораб и да се върнат на Земята."

Така бяха запланувани нещата. Добър план. Но всичко отиде по дяволите.

Гоуерс намери подходящ кораб, провери дали има гориво и готовност за излитане. Андерсън бе ангажиран с това да изведе незабелязано поробените и да наблюдава тяхното придвижване до гарата.

В началото всичко вървеше добре. Тогава в селото имаше 155 поробени, а корабът побираше само 84. Андерсън подбрал по-младите, включително и своя съученик, тъй като сметнал, че те имат предимство.

Смятали, че когато се върнат на Земята и разкрият тази позорна страна на „Третата възможност", ще се създаде такъв международен шум, който би позволил и другите поробени, преместени вече в Новия район, да се завърнат по домовете си. Абсолютното болшинство от хората нямаше да понесе тези позорни неща, които се правят в името на човека.

Това според Троянския кон бе замисълът на Андерсън.

При подбирането на тези поробени, които ще бъдат транспортирани до Земята, нямаше никакви проблеми, тъй като всички бяха програмирани да се подчиняват.

В доклада на Троянския кон следва:

„Една от „частите", които се спасиха, каза по-късно пред следователя,че Андерсън им е обяснил, че има малко пазачи, които не са в състояние да им попречат да избягат от Базата и от планетата изобщо. Но ако някой се опита да попречи на репатрирането, по-добре е да го убият, отколкото да се оставят да ги хванат. Андерсън се разпоредил:

— Животът и свободата на много хора зависят от това, дали ще се върнем на Земята, затова трябва да сте готови да убиете, ако някой се опита да ви спре. Това е заповед."

Когато поробените пристигнаха на гарата, шест души от персонала се опитаха да ги спрат и бяха моментално премазани до смърт. Оставиха ги окървавени на земята и без никакво чувство на жал минаха върху тях и се качиха на кораба.

Залюляха се малко във въздуха, 10-12 метра над пистата и тогава вътрешната врата на гаровата камера се открехна като ефирно перде. Пътят им бе открит. Гоуерс поведе кораба напред. От страшната катастрофа ги деляха само седем секунди. Докладът на Троянския кон продължава историята:

„Един висш техник от постоянния персонал на Контролния център на „Архимед", останал жив след катастрофата, описва, че е чул гласове и викове в посока откъм гарата. От мястото, където се е намирал, не е могъл да види какво става, но е обърнал внимание на неочакваното отваряне на въздушната кабина. Ако се отвореше и външната врата от евентуална повреда, в Базата веднага щеше да се получи разреждане.

И така, предполагайки, че има някаква повреда, и то сериозна, и приемайки гласовете, които бе чул за предупредителни, техникът от Контролния център на „Архимед" включил системата за безопасност, която анулира всички други системи, и като резултат вратата на въздушната кабина се затвори веднага.

На гарата се създаде опасна ситуация за кораба. Един опитен пилот би се справил с проблема, като направи маневра, връщайки кораба на гарата за пристигащи. Но Гоуерс не беше опитен пилот".

Той бе почти стигнал до вратата, когато тя се затвори. Изведнъж видя,че право пред него и навсякъде около него има само един затворен прозрачен купол. Почувства, че е в капан като муха, затворена под обърната чаша,и го обхвана паника. Пренасочи кораба бързо наляво и нагоре и след отчаяни усилия зави много рязко в обратна посока, очертавайки зиг-заг. Корабът, който падаше силно назад, изведнъж тръгна към върха. Гоуерс изпусна изцяло контрола над кораба, хвана веднага контролната ръчка и направи една смъртоносна маневра надолу...

Избухна върху стените на купола, разпръсвайки огън и горящи тела, които отваряха унищожителна дупка в прозрачния купол.

Цялата База, в която въздухът се съхраняваше и поддържаше като на Земята, изненадващо получи бързо разреждане. Образува се гигантски вакуум, който изсмукваше всичко. Малки кораби, тенекии, както и телата на шестте смачкани до смърт мъже от персонала се вдигнаха нагоре към цепнатината.

Силното въздушно течение изхвърляше тежки предмети, които блъскаха по купола, летяха нагоре-надолу и правеха нови унищожителни дупки в купола, откъдето излизаха във външната тъмнина. Новите дупки правеха нови вакууми, нови вихрушки, които изсмукваха всичко.

Зданията се клатеха. Започнаха да се рушат и разглобяват, а след това избухваха като при смайваща бомбардировка.

В този ден намериха смъртта си всички предопределени пътници, които се намираха в базата „Архимед". Те бяха 29 учени, техници, лекари, главно от Русия и Америка. Нито един не остана жив. Бяха прекрасни учени. Внимателно подбирани. Днес от тях са останали само частици прах, които се носят наоколо в неизследваните пространства на вечността.

Оцеляха само една шепа хора - пет от членовете на персонала на Базата и двама от поробените. Ако и те бяха загинали, събитията от този страшен ден биха останали една вечна мистерия за всички. От различни обсерватории щяха да предадат за страшно избухване на Луната, което биха представили като резултат от неизвестен феномен, и това щеше да бъде всичко. Но благодарение на тези 7 души, останали живи, и сведенията, които те дадоха на Участък 7, а ние ги получихме от Троянския кон, истината стана известна.

Тези хора останаха живи, защото по време на катастрофата се намираха в изолирани стаи, в които атмосферата се поддържаше независима от останалата част на базата „Архимед", а след това успяха да се придвижат до старата база „Касини".

Според това, което знаем, базата „Касини" съществува и се развива и сега. Вероятно за определен период от време тя ще стане отново главната база за преходи на Луната.

Събитията в базата „Архимед" и нейното разрушаване забавиха изпълнението на „Третата възможност", но в никакъв случай не станаха причина за нейното изоставяне. Тя продължава да се изпълнява.

В момента не се извършват полети от Земята, защото на базата „Касини" кипи усилена работа. Но следенето и издирването на нови хора за предопределени пътници продължава. Според Троянския кон продължава и подбирането на нови поробени, т. нар. „части" на Груповите експедиции.

Може би във вашия град или дори на вашата улица живеят мъже и жени, които, скоро ще изчезнат безследно и необяснимо, мъже и жени, които вече са щамповани за един друг прекрасен живот на една далечна планета.

Тези хора отдавна биха изчезнали, ако не съществуваха упорството на Германеца и милосърдието на Подстрекателя. Отдавна биха заживели живота си на една планета, на която, ако биологът Стефън Мантерсън е прав,никога няма да тича катеричка и да пее славей.

Лесли Уаткинс

КОСМИЧЕСКАТА КОНСПИРАЦИЯ

Редактори КАТЯ ВЛАДИМИРОВА

ГЕОРГИ АТАНАСОВ

Художник МАРИО ВЪТКОВ

Художествен редактор КАМЕН СТОЯНОВ

Коректор АНИ ЕНЧЕВА

Формат 16/60/84. Печатни коли 7 , ДФ ,,Абагар" — Печатница гр. Ямбол