Летяща Крепост
Изтегляне 42.65 Kb.
|
| Летяща Крепост
През 1943 г., армията на САЩ издава технически данни за многодвигателен бомбардировач от какъвто се нуждае. От Боинг интерпретират това като бомбардировач с четири мотора и създават като цяло тежък, но бърз, високолетящ и с голям обхват самолет, който се оказва незаменим при стратегическите въздушни боеве над Германия. Боинг започват работа върху Модел 299 през юни 1934 г., като само година по-късно първият прототип излита. Невероятно, но въпреки, че поставя рекорд за скоростно прелитане от завода до Райгхт Фиелд, Охайо прототипът се разбива при оценъчният полет. Инцидентът обаче се преписва на човешка грешка, а не на техническите характеристики на самолета. Военните поръчват изработката на тринадесет единици, които те да изпитат на служба. През 30-те военните лидери на САЩ дискутират оживено бомбардировъчна доктрина. Сред най-популярните възгледи са тези на Били Мичъл и неговите бомбени адвокати. За тях Б-17 е изпратен от бога, вече произведено въплъщение на нещо което те наричат “Летяща Крепост”. По-късно самолетът си извоюва това прозвище и по-други причини. Доктрината която е приета предвижда огромни формации Летящи Крепости, които да извършват далечни мисии и да се защитават от вражески летателни средства със собствения си масиран огън. Всякаква употреба на ескортиращи изтребители се е считала от бомбените адвокати за ненужна. Според тях тя само би подчертала, че Летящите Крепости всъщност не са недосегаеми. За да отговори на изискванията на тази доктрина Б-17 се модифицира през годините като в късните версии всеки самолет носи по шест картечници: купол отгоре, купол отдолу, една в носовата, една в най-задната част и две от всяка страна на корпуса. Така се образува един своеобразен защитен периметър около всяка Летяща Крепост, като тези периметри се сливат по време на полет във формация. Сомелетът получава и допълнителни подобрения под формата на бронировка. Стандартният екипаж на една крепост се състои от 10 души: пилот, копилот, бомбардир, навигатор, бордови инженер, радио оператор, опашен картечар, коремен картечар и двама странични картечари. Навигаторът и бомбардирът използват носовата картечница. Като начало Б-17 са разположени в пасифика, за да защитават бреговете и военните бази на САЩ от евентуална Японска агресия. Но в историята Летящата Крепост остава с боевете над Европа. Самата история на Б-17 в Европа е историята на самата въздушна война над Европа. Стратегическите решения, дебатите дали да се наблегне на дневни прецизни бомбардировки или на нощни, нападенията над петролните заводи, авиозаводите и помрачителните загуби могат да запълнят цели томове. Аз обаче само на кратко ще разкажа за ролята на Б-17 в международните отношения от това време. 8-ма Въздушна Сила е организирана в Англия още през 1942 г. Мисията и е да унищожи способността на Германия да води война, чрез дневни прецизни бомбардировки. Масови формации от Летящи Крепости трябва да навлязат над окупирана Европа и да унищожат германската военна машина, като разчитат на скоростта на бомбардировача, височината и на собствената си огнева мощ за защита. Идеите на Били Мичъл е трябвало най-накрая да се докажат. Първият Б-17Е пристига в Англия на 1 юли 1942 г. Шест седмици по-късно, 17 август, осемнадесет крепости правят първият си рейд над Нацистка Европа, срещу жп хранилища в Ройен. Генерал Ира Ейкър, командирът на 8-ма Въздушна Сила лети лично в тази мисия, в прословутия и до днес бомбардировач Янки Дудъл. През този ден Луфтвафе не се появяват. През следващите няколко месеца съпротивата също е слаба. Повече Б-17 са изпратени в Северна Африка, а 8-ма Въздушна Сила се заема със заводите и доковете за подводници в Северна Европа. Скоро обаче, Луфтвафе започва да изгражда своя тактика срещу Летящите Крепости, най-често фронтална атака срещу самолета, която остава ефективна дори и след добавянето на картечницата в носа. Не са редки случаите и на фанатични физически сблъсъци между противниците, когато пилотите на Луфтвафе разбиват своите самолети в крепостите. Повратната точка е нападението на 17 април 43 г. над фабриките за сомолетостроене Фоке-Вулф в Бремен от 115 крепости. Там Луфтвафе се сражават така, както орел би бранил гнездото си. Свалени са 16 крепости. Статистиката става и по-лоша: 1. 6 септември – 400 Б-17 атакуват фабрики в Щутгард, 45 свалени 2. 14 октомври – 299 атакуват Швайфурт, свалени са 60 3. 11 януари 44 г. – 600 атакуват авиостроителната промишленост, само 238 достигат Германия, а и от тях са свалени 60 Става очевидно, че доктрината на Били Мичъл излиза твърде скъпо на съюзниците. Налага се промяна в тактиката. През това време германският министър на въоръжението Алберт Шпеер мобилизира Германия и разпръсква производствата така, че да не са прекалено струпани в един географски район. Според негови изказвания след войната, съюзническите бомбардировки са щяли да имат по-голям ефект, ако са били съсредоточени само върху една промишленост. Реално обаче, бомбените рейдове твърде често сменят целите си: петролни рафинерии, военни заводи, гари, т.к. в командването има разногласия за това кака да се отслаби германската военна машина. Въпреки това съюзниците променят вече очевидно неефективната доктрина за бомбардировките. На военната сцена на ВСВ се е появило ново оръжие и то се нарича P-51 Мустанг. Новият американски изтребител, който се оказва и най-добрият в небето над Европа и света изобщо, с изкл. на единственият реактивен германски изтребител, който обаче се произвежда в твърде незначителни бройки и твърде късно, за да повлияе на бойните действия. През третата седмица на февруари 44 г. – “Голяма Седмица”, 8-ма Въздушна Сила извършва масови рейдове срещу немската самолетостроителна индустрия в Лайпциг, Аугсбург, Регенсбург, Швейнфурт, Штутгард и др. Започвайки от 20 февувруари над 1000 крепости са изпратени над Германия, за да съсипят Луфтвафе. Този път те са ескортирани от P-51 Мустанг. Загубите на Американците са тежки – 244 бомбардировача и 33 изтребителя, но от тази атака Луфтвафе никога вече не се съвзема. Загубите и във въздуха са толкова големи, колкото са и разрушенията на заводите. Следващият месец Мустангите получават специални допълнителни бакове за гориво под крилете и ескортират Крепостите чак до Берлин. Самият Гьоринг казва, че когато видял летящите крепости над града, заедно с техният ескорт, разбрал, че Германия е изгубила войната. В крайна сметка ролята на Б-17 във ВСВ е очевидна. Това е самолетът осигурил въздушното превъзходство в небето над Европа, като така е позволил по-натътъчното провеждане на бойните действия да се развие в значително по-добри условия за съюзническите войски, получили постоянна въздушна подкрепа, за разлика от тези на Нацистка Германия. Едва ли може да се каже, че Б-17 е оръжието спечелило война, както твърдят най-големите му фенове, но определено е едно от оръжията изиграло основна роля за разгрома на Нацистка Германия. Изтегляне 42.65 Kb. Сподели с приятели:
|