Лице за контакт инж. Венелин кръстев терзиев

„СКАЛНИ МАТЕРИАЛИ”АД - адрес:гр.Русе,област Русе ,ул.”Отец Паисий" № 6, Булстат : 117000486

ЕГН 7002142265

Разглежданото инвестиционното предложение попада в защитена зона (ЗЗ)BG0000610

”река Янтра” - по Директива за местообитанията и по смисъла на Закона за биологичното разнообразие(ЗБР,ДВ,бр.77/2002год.)
ЦЕЛ И ПРЕДМЕТ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ :

Концесионната площ ще бъде използвана за открит добив на подземни при­родни богатства варовици за хидротехническо строителство и трошено-каменни фракции за пътно строителство.

Строителство на пътища ,водоснабдяване не се предвижда.Предвижда се изграждане на електропреностна мрежа.

Съгласно чл.8, т.2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове,програми,проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони / Обн.ДВ.бр.73 от 11.09.2007 г./ компетентен орган за оценка на съвместимостта е директорът на РИОСВ-Русе.

1.Разположение на площа на находище"Ценово-1" в рамките на имотите № 000106

Село Ценово се намира в Северна България, в Дунавската хълмиста равнина. Разположена е на левия бряг на река Янтра, в долното и течение, там, където реката прави най-големите си завои. Лежи на 40⁰33 и.д. по Гринуич. Надморската височина при църквата в селото е 29,94 м. От река Дунав отстои на 25 км.

Център е на община. През него минава шосейният път Свищов-Ценово-Бяла-Русе.
РЕЛЕФ

Релефът е сравнително равнинен. Покрай реката се простират алувиално ливадни площи, които се обработват от земеделски стопани.

Община Ценово попада в умереноконтиненталната климатична подобласт на източния климатичен район на Дунавската равнина, Крайдунавската тераса, поради което е открита за североизточните ветрове. Това обуславя добре изразения континентален климат на района- сравнително горещо лято и студена зима. Въпреки студената зима поради малката надморска височина пролетта настъпва рано, но е по-студена от есента. Максимумът на валежите е през пролетта и лятото, а минимумът-през зимата. Ежегодно се наблюдава сравнително устойчива снежна покривка, голяма годишна амплитуда на температурата на въздуха.

Ветровете са непостоянни, но с преобладаваща посока от север. През лятото те с дъждоносни облаци от океански произход. Северният вятър е влажен, през зимата предизвиква големи студове и навява сух сняг на преспи. Северният вятър носи прохлада през лятото, а през зимата сняг. През лятото се появяват ветрове с голяма скорост-40м/сек. Те почти винаги са свързани с градушки и гръмотевици. Средната годишна скорост на вятъра е 2,3 м/сек.

За района на Ценово средногодишният брой на дните с мъгла са 50,8, като месеците с най-голям брой мъгли са декември и януари. През пролетта броят с мъглите намалява, а през летните месеци достига своя минимум – 0,2 през юни.

Като цяло температурните условия в района не се отличават съществено от общовалидните за средния климатичен район на Дунавската хълмиста равнина.

Най-горещо е през юли (36,6⁰С ср. месечна температура) и август (36,7⁰С ср. месечна температура), когато абсолютната минимална температура достига до 42⁰С. Най- студено е през януари и февруари-през този период абсолютната минимална температура варира между 27,7⁰С- 26,4⁰С.

Температурните суми през активния вегетационен период (период със средни денонощни температури над 10⁰С) достигат 3326⁰С. Средната годишна температура е 10,5⁰С. Поради ниските зимни температури, районът на крайдунавската низина е с най-голяма температурна амплитуда в страната-на места поне от 26⁰С.

Средномесичната амплитуда на въздуха е 9,8⁰С- през топлите месеци. През топлите месеци е 11-13⁰С, а през студените месеци- 6,5-7,5⁰С. Температурата на въздуха трайно се задържа над 0⁰С за период от 320 дни, при което набраната температурна сума е 4245 градуса. Устойчивото поддържане на температурата на въздуха над 5⁰С трае общо 253 дни, с набрана температурна сума 4234 градуса.
Валежен режим

Валежите в разглеждания район имат подчертано континентален характер. Голямата част от валежите падат от студените фронтове на атлантическите циклони в края на пролетта и началото на лятото, когато е и максимумът- през месец юни. Минимумът на валежите е в края на зимата, най-често през февруари, когато проявата на атлантическите циклони е най-слаба, а вътрешно масовите валежи са почти изключени. Около 12% от валежите са от сняг. Снежната покривка се образува най-рано през първото десетдневие на декември. Средната дата за първата снежна покривка е около 11 декември, а средната дата за последната снежна покривка е между 11 и 21 март. Устойчива снежна покривка се задържа в края на декември и първата половина на януари. Средната продължителвост на снежната покривка е от 30 до 50 дни, а максималната й височина варира от 18-20 см през ноември и до 95-100 см през януари и февруари.

На територията та Община Ценово е извършено земеразделяне и земите са възстановени на тяхните собственици. Трайно пустеещи земи няма. На територията има пунк за почвен мониторинг за наблюдаване нивото на тежките метали и металоиди и пункт за засоляване на почвите. При взетите почвени проби и извършените анализи не са установени наднормени показатели.

Във фитогеогравско отношение територията на общината попада към Дунавския район от равнинно-хълмистия дъбов пояс.

Растителността се характеризира със средноевропейски тип дъбови гори, при което най-широко разпостранение имат церът, и благуна, спрямо габър, клен, келев габър, липа. От храстите най-често срещани са: глог, дрян, люлюк, шипка, трънка, драка и други. Иглолистните масиви са съставени от чер бор и частично от смърч.

Водната растителност образува различни по големина съобщества около водоемите на общината. Тя обаче няма стопанско значение, а само екологично. Служи като естествен филтратор на водата, убежище и храна на водните животни, включително и на ценни стопански видове риба, а при прекомерно размножаване е причина за еутрофикация на водоемите.

По поречието на река Янтра се наблюдават блатна и водна растителност, представена предимно от влаголюбиви храсти и високи треви. Поради постоянното утъпкване и паша на домашни животни, повечето от тях са деградирали и в състава им са навлезли бодливи, отровни и горчиви видове, което допринася за намаляване на фуражните им качества.

Естествената растителност е под формата на гори, естествени ливади, пасища и пустеещи земи. Културната растителност е представена от ниви, трайни насъждения, изкуствени пасища и паркове.

Най- разпространена горска растителност в района на общината са салкъма (бяла акация) (Robinia pseudoacia), белия и черния бор (Pinus sylvestris, P. Nigra), хибридната топола (Populus x Canadensis).

Салкъмът (бялата акация) е най-широко залесявана сред чуждите за района видове. По-големи или по-малки култури се срещат навсякъде на територията на Общината. Салкъмът се отличава с бърз растеж и има калорична дървесина. Въпреки, че променя някои от основните характеристики на почвата (уплътнение, химичен състав) и занапред трябва да се поддържа на територията на Общината и да се залесява на някои по-лесно непригодни места, включени в горския фонд. Целта е да се поеме част от антропогенния натиск от страна на местното население към естествените гори в района.

Боровите култури са залесявани не само заради бързия им растеж и ценната им (чамова) дървесина, но и на много места но поради естетически мотиви. Те се ползват за паркове на селата. Днес на повече места боровите култури са в лошо съсояние. Тези гори силно променят състава на почвата и имат значение само за някои популации от ядливи гъби-масловката. В бъдеще практиката за залесяване на иглолости растения в нетипичния за тях регион на равнината трябва да бъде прекратена или поне намалена до разумен минимум.

Тополовите култури са създадени по поречието на реките Янтра и Дунав. През последните години значителна част от тополовите насъждения са изсечени, в резултат на което терените са силно заблатени и ерозирани. В перспектива е необходимо да се разшири залесяването с местни крайречни дървесни видове-бяла върба, бяла и черна топола.

Някои други естествени и залесени видове имат макар и нищожно участие в горската растителност на района. Такива са летния дъб, косматия дъб, брястът и др. Те участват в растителността на района, като много малки и деградирали гори или култури.

Общата оценка на горите в региона е много тревожна. Горите са белите дробове на природата. В тях са съсредоточени, включително и на територията на общината ценни ресурси-дървесина, билки, гъби, богато биологично разнообразие. От друга страна те са най-застрашени от пряко унищожение. Този процес се задълбочава от факта, че ниският жизнен стандарт на местното население, особено в селата, го насочва към най-лесния начин за оползотворяване на природните ресурси. Приоритетно общината трябва да търси финасиране за залесителни мероприятия и да осъществява проекти с подобен характер. Трябва да се избягват големите сечи в горите и по-внимателно да се следи състоянието им, особено когато се отнася за естествени гори.
Животински свят

1. 
   Безгръбначни животни
   

От най-голямата група безгръбначни-насекомите, в България са установени около 30 000 вида.

Най-често се срещат представители на по-открито живеещите видове, като различни видове скакълци (Orthoptera)-предимно растителноядни, попово прасе (Crylothal grylothalp), водно конче (Odonata). Голяма част от насекомите са вредители-житна дървеница (Eurigaster integriceps), люцернова дървеница (Ddelphocorus lineolatus), зелевата (Rierris brassicae) и други. Често срещани са и много видове мухи –двукрила (Diptera , Musca domestica), твърдокрили насекоми – бръмбари (Coleoptera), майски – (Melolontha melolontha), носорог (| Oryctes nasicornis), освен това и неголям брой ципокрили (Hymenoptera)- мравки, диви пчели и оси.

За запазването на популациите от полезни и редки насекоми на първо място стои проблемът със съхранението на горския фонд в общината. Не-помалко важно обаче е използването на химични препарати при карантината на растенията и обработката на площи против вредители да бъде прицезирано, както откъм вида на използваните химикали, така и откъм размерите на третираната площ, т.е. да не се излиза извън рамките на засегната култура и препаратите да се изхвърлят на подходящи места. Най-добре е това да става под контрол на оторизираните за целта санитарни и инспекции.

Животинският свят на територията на общината се характеризира с типични представители на Северната Дунавска равнина. Това са предимно диви свине, зайци, лалугери, степен пор, а също така различни видове птици- врани, пъдпъдъци, яребици, врабчета, синигер и други.

В язовирите на Общината е разпостранен предимно шаранът, толстолоб и сом.

Заплахите за рибните популации са две-замърсяване на водоемите и браконерският риболов с мрежи. Поради икономическата ситуация в момента и развитието на общината преди всичко като селскостопански район, с липса на работещи предприятия, не съществува реална опастност от замърсяване на водоемите от промишлените предприятия. С отдзаването на по-голяма част от водоемите на концесии рибовърдството придобива стопанско значение. Значителна част от водоемите са охраняеми и браконерството е сведено до минимум.
Земноводни

Това са най-малочислената група гръбначни животни и затова не е изучена твърде добре. В цялата страна се срещат едва 16 представители на групата. Срещат се най-често около водоемите, тъй като размножаването им изискваналичието на водна среда. Те са полезни животни, хранещи се предимно с насекоми и са много чувствителни биоиндикатори, които реагират и на най-малките признаци за замърсяване на околната среда. Често срещани представители са : жаба (Bufo viridis), голяма водна жаба (Rana ridibunda).

Когато стане дума за намаление на биоразнообразието по отношение на земноводните е немислимо да не се отбележи необходимостта от повишаване на екологичната култура на подрастващите, тъй като има случаи, при които те са причината за намаляване числеността при някои земноводни. Трябва също така да се следи и контролира събирането на жаби за задоволяване на гастрономически нужди и евентуален износ.
Влечуги

В България са установени 36 вида влечуги- костенурки, гущери, змии и други. Поради главно скрития им начин на живот, повечето от тях не могат да се наблюдават пряко в природата. Често срещани влечуги на територията на общината са различните видове гущери, костенурки и обикновената водна змия.

С цел опазването на влечугите е необходимо да се повиши екологичната култура на населението чрез широко пропагандиране на полезното значение на влечугите в естествените екосистеми. Да се спре сечта на стари дъбови гори, както и на единичните дървета в откритите полски райони. В района има данни за следните земноводни влечуги:

Червенокоремна бумка Bombina bombina

Жълтокоремна бумка Bombina variegate

Шипобедрена костенурка Testudo graeca

Шипоопашата костенурка Testudo hermanni
Птици

На територията на общината най-многообразниса следните видове: посевна врана, фазан, полска чучулига, гугутка, кос, полско и домашно врабче, сврака, сива врана, които са характерзи за селищните райони и посевните площи. В последните години се наблюдава и увеличение на популациите на сребриста чайка (гларус), която прониква от река Дунав.

От тези най-висши в систематично отношение животни за страната са установени 94 вида, от които повече от една трета сесрещат и на територията на община Ценово. Значителна част от тях спадат към групата на гризачите.

Както в цялата страна, така и тук се срещат характерните за фауната ни видове като: заек, лисица, вълк, катерица, сърна и други, като някои от тях са обект и на отстрел през определени сезони на годината.

Застрашеността на популациите от различните видове бозайници е с различен характер, но основна причина е човешката дейност- пнряко избиване на животните от ловци и домакинства с ниска екологична култура, използването на химични препарати за борба с вредни гризачи.

На територията на Община Ценово, в землището на село Белцов се намира защитената територия “Бял сладника” – ДР № 283, с. Белцов, община Ценово, поземлен фонд. Площ 0,2 ха, Заповед за обявяване № 1635 от 27.05.1976г. на Министъра на горите и горската промишленост, прекатегоризирана със Заповед № 1198/24.09.2003г. и се стопанисва от кметство с. Белцов.

Река Янтра е определена между реките с най-бедни речни бентосни съобщества в националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие.

През 2006 год. при направенипроучвания състоянието на ихтиофауната на река Янтра са установени 29 вида риби:

Уклей (Блескач, Терзийка) Alburnus alburnus

Бяла мряна Barbus barbus

Бабка (белица) Blicca bjoerkna

Каракуда Carassius gibelio

Щука Esox lucius

Белопера кротушка Gobio albipinatus

Обикновен бибан (Ропец) Gymnocephalus cernuus

Слънчева рибка Lepomis gibbosus

Речен кефал (Клен) Leuciscus cephalus

Мъздруга Leuciscus idus

Пясйчно (Речно) попче Neogobius fluviatilis

Стронгил Neogobius melanostomus

Речен костур Perca fluviatilis

Мраморно попче Proterorhinus marmoratus

Бабушка Rutilus rutilus

Червеноперка Scardinius erjthrophthalmus

През 2006г. WWF, Асоциация на Парковете в България и КПНП – Русенски Лом са извършили проучване на биоразнообразието в района на долното течение на река Янтра, с цел създаване на нова защитена територия.

Районът е с относително ниска степен на лесистност за страната.

Тревни съобщества: Северна България образува една от провинциите на т. н. Лесостепен район на Средноевропейската растителногеографска област (Стоянов, 1966г.). В съответствие на това основния фонд на флората (дървета, храсти, едно-, дву- и многогодишни тревисти растения) идва от Средна Европа, по точно имат евро-сибирско разпространение. Поради особеното географско разположение на България, на кръстопът между степния пояс на Евразия, Предна Азия и Средиземноморската зона тук се пресичат южните граници на разпространение на много северо- и средноевропейски видове със северните окрайнини на ареалите на много южни, субсредиземноморски, а и често средиземноморски заселници.

Тревните растителни видове, разпространени в района са от средноевропейски и азиатски тип. По литературни данни и правени теренни проучвания в района на инвестиционното предложение не са установени защитени растителни видове.

Тези зони са основа на картирането за определяне защитени зони в мрежата Натура 2000.От всичко до тук е ясно, че инвестиционното предложение се намира в потенциална територия от значение за Общността в съответствие с Директивата за хабитатите.

Теренът, на който ще се реализира инвестиционното предложение е скала.

В района на долното течение на река Янтра при направените изследвания на биологичното разнообразие с цел обявяване на защитена територия са установени: приложение

Анализ на компонентите на околната среда и предполагаемото влияние, оказано върху тях вследствие дейността на кариерата за скални материали на територията на община Ценово

Проучената площ попада на около 1,0 км североизточно от село Ценово, в дясно на второкласния път Ценово-Обретеник. По картограмата на страната в М 1:5000 находище Ценово попада в картни листи К-7-32- (104); (105). Разработвано е за местни нужди отдавна. Оценката на варовиците като полезно изкопаемо не е извъшвана. Това се отнася и за другите кариери в землището на селото, които са разработвани по същия принцип.

По силата на влезлия план за земеразделяне на село Ценово земята от находището е шеста категория- общински фонд- пасище с храсти.

До областният център град Русе разстоянието е около 60 км. Най-близката ж.п. гара е в град Бяла. Подхода до находището се осъществява по коларски път, дясна отбивка от пътя Ценово-Обретеник. Част от него е проходим целогодишно.

Поминъкът на населението е предимно земеделие. Безработицата е среднато за странат ниво.
Геоложки строеж на района

По картограмата на страната в м 1:100000 НАХОДИЩЕ “Ценово” попада в северозападната част на картен лист Бяла. В случая като район съвсем накратко ще се характеризира площ от 25 кв.м, с център село Ценово. В нея се развиват кредни и кватернерни материали.

Добила е гражданственост като русенски варовици. Типовият и разрез е при село Басарбово. Развива се по долината на река Янтра от село Ценово до устието и при река Дунав. В дълбочина е проследена със сондажи.

В състава на свитата участват само варовици: оолитни, органогенни детритусни. Цветът им варира от бял, сив до кремав. Те са плътни, здрави, песъкливи на отделни места.

Оолитните варовици са обогатени с орбитолини, а органогенните са богати на миди и охлюви. На много места варовиците са силно окарстени.

Дебелината на русенските варовици в тази част от Мизиската платформа е от 10 до 300 метра. Възрастта им е определена на долен апт.

Ковачевска свита (kv K₁^ap)

Тя има широко разпространение в югоизточните части на картен лист Бяла, докато в разглежданат площ се наблюдава като разкъсани ивици по долината на река Янтра и притоците и.

Съчленява се латерално с Русенската свита.

За Ковачевската свита характерен белег се явява наличието на здрави сивосинкави до кремави тънкослоисти варовици. Те са окременени и съдаржат флинт под формата на лещи или пластове. Като редки прослойки сред тях се наблюдават мергели и глинести варовици с преобладаващо сив цвят. Дебелината на свитата е в границите на 80-100 метра. Възрастта и е определена на долен-следен апт.

Наименованието е въведено то Бончев на името на Полски Тръмбеш. Разкрива се основно на запад от Янтра. Типовия и разрез е представен от тънкослойни песъкливи мергели със сивосинкав цвят. Съдържат дребни лимонитни конкреции, пипит и овъглени растителни останки. Мергелите са прослояват от варовити пясъчници със сиво синкав цвят. Като прослойки се явяват здрави, плътни кремавожълти финозърнести варовици.

В посока север прослойките се увеличават. Дебелината на Тръмбешката свита е много променлива и варира от 10 м до 370 м. С фауна възразстта и е определена на среден–горен апт.
Кватернер

Еоолитни образования

Изграждат льосовия комплекс. Разполагат се върху подложка от червени глини. Въз основа на изграждащите го компоненти льоса в картен лист Бяла е разграничен на две разновидности: типичен и глинест.

Първият е развит северно от линията село Ценово-Широково на Черни Лом. На юг от тази линия типичният льос прехожда в глинест.

Льосът е финозърнеста, лека, слабо споена порьозна глинеста алевритова скала. Цвета и варира от бледожълтеникав до сивожълтеникава. Съдържа калциев карбонат под различна форма. При навлажняване льосът се доуплътнява е се образуват негативни форми. Льосът притежава ясня цепителност и водонепроницаемост във вертикална посока, която е причина за образуване на отвесни скатове. Счита се, че льосът има еоличен произход. Източник на материал са били разливите на Дунав. Възрастта му се приема за средно-горно полеистоценска.

Към тях се отнасят отложенията от руслата на ниската и високата заливна тераса на реките. Изградени са от дребно да среднокъсови чакъли, гравийни пясъци, пясъци и глини. Общата дебелина на изброените материали варира от 3 до 10-12 метра, а в близост до Дунав до 20 метра.

Територията на картен лист Бяла попада в източните предели на Мизиската платформа. В нея са характерни почти хоризонтални пластове с регионален наклон на север.

В района на разглеждана площ около село Ценово са установени няколко малки разседа. Посоката им е североизток-югозапад, а амплитудата на разсядане достига максимум 50 м.
Геоложки строеж на находището.

Находище “Ценово” е с площ 33 дка. Заема десния бряг на безименен приток на река Янтра. Теренът е стръмен, с наклон на юг-към реката. Денивилацията между най-ниската кота-руслото на реката (60) и най-високата в североизточния ъгъл на находището (100) е 40 м. В него са разработени две кариерни участъка.

Кариерен участък № 1 е с височина на стъпалото 25 м, а кариерен участък 2- 30 м. В двете кариере се наблюдава разрез на Русенски варовици, които изграждат находище “Ценово”. Те са бели до кремави на цвят. Песъкливи, дребно до среднозърнести. Наблюдава се развитие на система от вертикални пукнатини, достигащи 6-8 броя на линеен метър. Това обеснява отвесните бордове на двете кариери, както и малкото количество на извънгабаритите при добива. Дебелината на варовиците надминава 50 м. Покриват се от бяло до сивожълти песъкливи глини с дебелина в централната част (между двете кариери) до 1,0 м.

В останалата част от находището варовиците се покриват от маломощен почвен слой (до 40 см). В дълбочина са масивни, натрошени, но здрави. Под микроскоп варовиците са определени на : биодетритусно-водораслово-органогенен с пикрит; ядчесто-биодетритусен варовик; водораслово-биодетритусен варовик. Текстура масивна, структура-органогенно-водораслово-биодетритусна (фрагметнарна).

Пробите бележат постоянство в минералния състав. Първични минерали- калцит, кварц. Вторични: кварц, халцедон, железни окиси и хидроокиси.

Наблюдаваните образци имат еднакъв генезис, формирани са в плитководна част натопъл басейн, с добра осветеност, което предполага добро развитие на животински и растителен свят. Съществувал е интензивен хидродинамичен режим, в резултат на което утайката е добре промита. Органогенните и биодетритусни останки са заоблени и разнообразни във видово отношение. Наблюдаване са само различия в количественото отношение на скалообразуваните минерали.

По класификационната схема на R. Dunham варовиците са грейнстоун.
Минно проектна част.

Съществуващо положение на минните работи.

Обект “Ценово” в село Ценово е съществуваща кариера и ще се разработва по открит способ посредством пробивно-взрви работи, натоварване на взривения материал с багер и транспорт до местоназначението.

По време на бъдещите добивни работи ще се цели максимално използване на тези изработки, както и вече изградените пътни връзки.

Изчисляването на промишлените запаси е извършено на базата на разработените контури на кариера “Ценово” в края на всеки от експлоатационните хоризонти, както и контура след цялостното завършване на експлоатацията и. Контура на кариерата е проектиран така, че дъното и максимално да следва границите на геоложките запаси.

Максимално иззимане на запасите няма да се осъществи, понеже контура на запасите съвпада с границата на концесионната площ. По тазипричина разнасянето на бордовете ще започне преди достигането границите на запасите и част от тях ще останат в разнесените бордове в края на експлоатационния период.

Контура на кариерата е обусловен от:

Минно-техническите условия в кариерата;

• 
  Спазване направленията на работните фронтове и забои, с цел оптимално извличане на суровината;
  
• 
  Минимални по обем допълнително разкривно-разрезни траншеи;
  
• 
  Изграждане на неработни откоси и необходимите технологични предпазни берми;
  

технологичен отпадък в размер на 2% и промишлените запаси ще бъдат 617 850 куб.м.

Естествената напуканст на полезното изкопаемо благоприятства провеждането на добивните работи, тъй като спомага за по-добро раздробяване на материала при провеждането на пробивно-взревни работи (ПВР).
Обем на извлекаемите норми и експлоатационни загуби.

По данни от практиката в сродни предприятия е изчислен процент на загуби при експлоатация в размер на 3% от промишлените запаси т.е. 97% са извлекаеми, което за кариера “Ценово” представлява 599 315 куб.м , а експлоатационните загуби са равни на 18 535 куб.м.

Предвижда се режим на работа в кариера “Ценово” да бъде едносменен -8ч редовна смяна.

Поради това, че запасите в категория ДЗ (111) са иззети в предишни периоди от тук нататък в проектите ще се разглеждат обемите оставащи за изземване от категория ВЗ (122) в размер на 574 260 куб.м. Като се премахнат техноложките и експлоатационните загуби за добив остават 545 550 куб.м.

Ще бъде кандидатствано за общинска концесия, поради което добивът за година ще е от 10 000 куб.м.

Срокът на съществуване на кариерата е 55 години.

Качеството на въздуха е състояние на приземния слой на атмосферата, определено от състава и съотношението на естествените съставки и добавените вещества от естествен или антропогенен произход. Оценката на качеството на атмосферния въздух е свързана с нивото на замърсяване в разглеждания район. В областта няма организирани източници (емисии от енергийни и производствени източници) за замърсяване на атмосферния въздух. Съществуват обаче редица неорганизирани източници за замърсяване на атчокферния въздух.

При експлоатация на кариерата възниква локално механично замърсяване на атмосферата причинено от:

-работата на булдозерната техника;

-товарните операции придобива;

-движението на транспортната техника в района на кариерата;

-запрашаване в следствие на въздушни течения.

От извършените санитарно-хигиенни проверки става ясно, че механичното замърсяване, вследствие експлоатацията на кариерата, се разпространява в радиус не по-вече от 100 м, при възможни най-неблагоприятни атмосферни условия (сила и посока на вятъра).

На кариерата не се използват води. Около кариерата преминава малко поточе. Пермските варовици, които изграждат находището са напукани и това улеснява просмукването на атмосферните води и създава условие за дрениране в нивото на месния ерозионен базис.

На територията на обследвания обект няма повърхностно течащи води със стопанско значение.

Водите в района на кариерата са пукнатинни. На територията на обекта, при геолого-проучвателните работи водни хоризонти не са установени.

Проучвателните сондажи не са установили приток на подземни води, това е обяснимо с водоупорните качества на скалите.
Геоложка основа, релеф и почви

Обект “Ценово” в село Ценово ще се разработва по открит способ посредством пробивно-взрви работи, натоварване на взривения материал с багер и транспорт до местоназначението.

Предвижда се минното строителство на кариера “Ценово” да бъде извършено в следния ред:

-начало на изграждане на външно насипище;

-подготовка на земната повърхност за откривните работи;

-събиране на хумуса на хумусно депо с помощата на булдозер;

-транспортиране на хумуса до върншното насипище;

-пробиване на сондажи за взривяване и провеждане на ВР, за преоткосяване на бордовете на кариера 1(техническа рекултивация)

-транспорт на добитата скална маса по преднацначение.

За обекта ще бъдат разработен цялостни проекти за експлоатация и ресултивация.

В Дунавската равнина са характерни черноземните почви. В района на общината има и алувиално ливадни и сиви почви. В резултат на експлоатацията на кариерата няма да се зесегнат терени извън концесионната площ.

Изземването на запасите ще се осъществява на база разработен годишен експлоатационен проект. След погасяване на доказаните запаси в проектния краен контур ще се пристъпи към рекултивация на нарушените терени.

В следствие на предишната експлоатация на кариерата са настъпили постоянни и необратими процеси.

Предстои да се извърши рекултивация на кариера № 1. Предвидената рекултивация ще смекчи в известна степен отрицателните оследствия върху геоложката основа като укрепи бордовете на кариерата.
Растителност, животински свят и защитени природни територии и обекти.

Прогнозата за предполагаемото въздействие включва главно загубите върху пряко засегнатия участък от кариерата.

Преки повреди се извършват в директното изсичане на дървета и храсти още в началото при започване на експлоатацията на кариерата. При бъдещата експлоатация на кариерата не се предвижда изсичане на дървета и храсти.

Косвени загуби се изразяват в следни основни направления:

• 
  загуби причинени от променени условия на растежната среда-дрениране, излужване;
  
• 
  загуби при неспазване на депонирането на отнетия хумусен слой;
  
• 
  загуби от намален растеж на флора в съседни области, отслабена защита срещу гъбни и насекоимни вредители, като резултат от механичните наранявания и неблагоприятни растежни условия-запрашеност, задименост,уплътняване на почвата и др.;
  
• 
  загуби, породени от преки и непреки повреди върху листния апарат на растенията;
  
• 
  загуби от прахово замърсяване върху почвата и на насъжденията, които са в съседство с кариерата;
  
• 
  загуби, причинени от замърсяване на почвата с гориво-смазочни материали.
  

Разработването на кариерата в село Ценово засяга необратимо ланшафта в района. От ландшафтно-екологична гледна точка, промени ще настъпят при растителната, почвената и геоложката компонента на съществуващия ланшафт.

По време на експлоатация на кариерата ще се увеличат размерите на техногенните ланшафти за сметка на естествените.

Въз основа на настоящото състояние на ланшафта и очакваното му изменение в хода на експлоатацията на кариерата, можем да направим следните изводи:

• 
  основното въздействие от експлоатацията на кариера Ценово
  

• 
  от ланшафтно-екологична гледна точка промени ще настъпят
  

• 
  антропогенните (техногенни) изменения на ланшафта ще
  

• 
  отрицателният ланшафтно-естетически ефект на кариерата се
  

При експлоатацията на кариерата няма да се влошат качествата на компонентите на околната среда на близките населени места и здравния статус на жителите.

Условия и предпоставки за влошаване на шума не съществуват. Не са установени вредни йонизиращи и нейонизиращи лъчения и вибрации.

Работна среда

Водещо място сред неблагоприятните фактори на работната среда заема прахът. Всички операции по добива, обработката, транспортирането и съхранението на продукцията са свързани с първично или вторично отделяне на прах в околната среда.

Потенциалният риск от развитие на прахови заболявания с различна локализация – бели дробове, очи, кожа, не е голям по следните причини:

-прахът в значителния си процент е грубо дисперсен и се

утаявана земната повърхност. По химичен състав е със съдържание на кристален силициев двуокис под 2% т.е. не е силикозоопасен. При дисперсност под 5 микрометра (фина фракция) може да доведе до развитие на силикатози. При определени условия може за предизвика смесени пневмокониози. По физически качества е мек и дразнещото му качество не е изразено.

-при условия на продължителен трудов стаж в прахови

условия (наднормени концентрации, както за общ, така и за фин прах при значителна експлоатация) индивидуалните особености на организма, тютюнопушене, чести простудни заболявания, е възможно развитието на прахова патология-хронични прахови бронхити с усложнение в белодробния енфизем и с влошаване на дихателната функция. Заболяването се характеризира с богата субективна симтоматика и с данни за тежък обстуктивен белодробен енфизем и атрофичн хроничен бронхит, за нарушена бронхиална проходимост с алвеолна хипоксия. Средният прахов стаж за възникване на заболяването е 26,7 години ( между 18,4 и 31,9 години).

Съществен фактор, който може да ускори възникването и да утежни развитието на промените в белодробната тъкат и лигавицата на горните дихателни пътища и очите са дразнещите руднични газове.

Утежняването на състоянието може да се дължи на статичния микроклимат с тенденция към охлаждане (ниска температура и висока относителна влажност). Статичният микроклимат се характеризира с незначителни колебания на стойностите на компонентите си, поради което се оценява като монотонен фактор на работната среда, нефизиологичен за олганизма, тъй като води до разтрениране натермурегулацията и улесняване възникването на простудни заболявания, неврити и невралгии.

От друга страна неблагоприятният микроклимат и наднормения шум, като хронимчен стресор задълбочават спазмите на периферните съдове, утежняват и задълбочават протичането на вибрационната болест.

Шумовият фактор в нива малко или повече над пределно допустимите норми може да доведе до специфични увреждания –загуба на слух (постоянно повишаване на слуховия праг) и слухова умора (временно повишаване на слуховия праг) или неспецифични (екстраауреални), влияещи посредством централната нервна система върху всички функции на организма- нервно циркулаторна диетония, стенокардия, исхемична болест на сърцето, хипертонична болест и др.

Шумът се съчетава неблагоприятно с вибрациите (също хроничен стресор), с прегряващия фактор (намалява се резистенцията към шумовото въздействие), с вредните газови емисии, проявяващи афинитет към нервната система (въглероден окис, сероводород, азотни окиси и др.)

Локалните вибрации увреждат предимно периферната микроциркулация и развиват картина на типична вибрационна болест, за проявите на която допринасят принудителната работна поза, статичното мускулно напрежение и др.

За избягване отрицателното въздействие на производствената дейност върху замърсяване на атмосферния въздух с прах е необходимо да се проведат следните мероприятия:

• 
  редовно да се почистват работните площадки и пътища;
  
• 
  да се наблюдава за правилното протичане на добивните работи
  
• 
  редовно да се оросяват производствените площадки и пътища
  

Производствени отпадъчни води от производствения процес не се формират. Битово-фекални

води също не се очаква да се формират.

За да не се допуска затлачване и наводняване на работната площадка около кариерата ще се изградят отводнителни канавки.

При отдаването на кариера Ценово на концесия и бъдещата експлоатация е необходимо максимално да се предотврати замърсяването на подземните води. Това до голяма степен е улеснено от тяхното ниско разположение.

Необходимо е да се извърши:

• 
  отвеждане на повърхностните води извън контура на кариерата и заустването им в близкото поточе;
  

През периода на концесиониране на находището се предвижда изземване на всички запаси от находището. За възстановяване на на несените щети ще се разработи проект за рекултивация. При неговата реализация ще се възстанови частично нарушения терен.

Мерките, касаещи ограничаването на вредното въздействие върху компонентите на геоложката основа засягат правилното провеждане на добивните работи, недопускане замърсявмането на суровината .

Предвидена ще е техническа и биологическа рекултивация за възстановяване на нарушените терени.

Кариерата е отдалече от защитени и чувствителни територии.

Препоръките за усъвършенстване на управлението на околната среда са насочени към разработване на общ проект на регионално ниво, насочен към оздравяването на природната среда, като в частта, засягаща промишленото замърсяване от кариера Ценово е необходимо:

• 
  разработване на собствен мониторинг, който представлява
  

• 
  периодичен контрол от РИОСВ –гр. Русе за стриктно спазване
  

• 
  изпълнение на проекта за техническа и биологическа рекултивация;
  
• 
  при рязко влошаване здравословното състояние на насъжденията да се вземат спешни мерки
  

Антропогенно-техническите въздействия са предизвикали преки изменения върху ланшафта на кариерата. Изменил се е миккоклимата в кариерата, запрашаването, повишаването на температурата. По насоченост измененията са напълно регресивни, в почти всички видове ланшафти. Те имат коренно изменени функции в социално-икономически аспект- от естествено-природни са се преобразили в минно-добивни.

Динамиката при съществуване на съвременните ланшафти ге прави неустойчиви, податливи на всякакви денудационно-гравитационни и ерозионни процеси. Деградациата на всички видове ландшафти ще е пълна. Ще се унищожат основните компоненти на предишните ланшафти, втова число и скалната компонента. Провеждането на успешна техническа и биологическарекултивация на кариерата, след приключване на добивните работи ще намали значително отрицателните промени в ланшафта на района.
Санитарно-хигиенни условия и вредни физични фактори

Комунално-битова среда

Защитата на населените места, респективно на населението от неблагоприятното въздействие на факторите на производствения процес при открития добив на кариера Ценово се осигурява от една стра чрез спазване изискванието за хигиенно-защитна зона за този тип производство, а от друга – чрез провеждане на мерки от страна на концесионера за намаляване на отрицателните ефекти: намаляване на запрашаемостта, овлажняване и поддържане на пътищата, правилно взривяване, спазване на работните проекти.

Защитата на работниците при посочените условия следва да се осигурява на няколко направления:

Организационни-техническо направление

• 
  рационална организация на работната смяна и работния ден, с оглед скъсяване на
  

• 
  своевременен ремонт и поддържане в добро техническо състояние на машините и
  

• 
  строг контрол за спазване на изискванията на технологичния процес (квалификация и
  

• 
  провеждане на технически инструктаж, курс по санитарен минимум за оказване на първа
  

Технологично направление

Внедряване на технологични процеси, при които вредните емисии на фактори с различна природа са в незначителни за здравето въздействащи концентрации и нива.
Медицинско направление

По отношение качеството на работната среда:

-строг и редовен контрол върху факторите на работната среда с предложения за профилактични мерки при констатиране на нива, превишаващи допустимите (своевременна и радикална профилактика);

-интерпретиране на получените резултати предвид реалната трудава обстановка, т.е. комбинирано и съчетано действие на фактори.

По отношение на работещите

-изисквания за провеждане на предварителен медицински преглед (профисионален подбор), съгласно наредбата в съответния обем и представени специалисти, недопускане до работа на лица с противопоказания за този вид труд;

-провеждане на периодични медицински прегледи съгласно наредбата в съответния обем, срокове и специалисти;

-задължително изискване на аудиограма при постъпването и в хода на трудовия стаж с оглед отчитане реалните (от факторите на работната среда) промени в слухония апарат;

-задължително изискване на ЕКГ при постъпване и ежегодно при периодични годишни прегледи;

-задължително изискване на рентгенография и функционално изследване на дишането при постъпване и ежегодно при периодични годишни прегледи;

-осигуряване на строг контрол върху използването на съответното работно облекло и защитни средства (брезентови ръкавици, външни или вътрешни антифони, противопрохови моски, защитни каски).
Комулативен ефект от инвестиционното предложение с други дейности в района.

В близост до наравеното инвестиционно предложение няма развитие на друг вид дейност и не се очаква натрупване на замърсители на околната среда траен комулативен ефект. Отдаличено е от населеното място и няма да има оторицантелно въздействие върху хората и животните. При констатиране наличие на животно на кариерата, същото ще бъде преместено и защитено.

Неразделна част от годишния проект за експлоатация е и план за ликвидиране на аварии. В него се разглеждат подробно и професионално мерките за предотвратяване и ликвидиране на възникнали аварии в кариерата.

Характерът на производство и прилаганите минни технологии не предполагат въдзникването на тежки екологични аварии и изпускането на замърсяващи вещества. Въпреки това е необходимо провеждането на всички необходими наблюдения, предвидени в плана за собствен мониторинг.

За охрана на паметниците на културата и адекватна реакция при аварийни ситуации или нови разкрития, както и предотвратяване на отрицателни антропогенни итехногенни въздействия върху паметниците се препоръчва на ръководството и на работниците на обекта да бъдат запознати с ограничителните нормативни параметри и мерки относно опазването паметниците на културата при експлоатация на обекта.

На територията на кариерата ще се отделят производствени отпадъци. Според Закона за отпадъците те не се третират като такива, защото ще се използват за извършване на рекултивация на нарушените терени.

За отпадъците ще се попълват информационни карти, които в ще се предават в РИОСВ.

Битовите отпадъци, които ще се генерират от обслужващия персонал ще се събират в контейнер и ще се предават за обезвреждане на сметището на село Ценово.

Като производствени отпадъци се очаква да се отделят метални отпадъци, бракувано оборудване.

Опасни отпадъци-включват отработени масла, акумулатори и отпадни горивни маслени филтри.

На територията на кариерата ще се осъществяват само дейности по разделно събиране, временно съхранение, транспорт и търговия на отпадъците.

На територията на площадката няма да се осъществяват дейности по депониране и обезвреждане на отпадъците.

Необходимо е водене на отчетна книга за третиране на отпадъците, заверена от РИОСВ, получаване на разрешение от РИОСВ за извършване на дейности с отпадъци.
План за собствен мониторинг

Необходимо е да се организира регулярен контрол за качеството на въздуха на работните площадки.

В системата за собствен мониторинг задължително трябва да бъде включен и мониторинг на шумовите нива на площадката.

Такси, глоби, санкции и други плащания по околна среда

Няма налагани такива.

От направения анализ на състоянието на подземните и повърхностни води в обсега на изследвания обект и оценка на предполагаемото въздействие от замърсяването му върху компонентите на околната среда при бъдещата експлоатация на кариерата, може да се направи изводът, че не се прогнозират съществени изменения в количествата и качествата на повърхностните и подземните води във водоносните хоризинти в района на разглеждания обект.

Негативните последствия върху геоложката основа и ланшафта не могат да бъдат по-големи от вече допуснатите. За обекта ще се разработи проект за рекултивация, чрез който ще се извърши възстановяване на нарушените терени. Няма причини, поради които обектът да не бъде даден на концесия и да не продължи експлоатацията му.

От флористична и фаунистична гледна точка, независимо от някои негативни констатации, се препоръчва продължаване на производствените дейности при спазване на изискванията на законовите нормативни документи.

При изпълнение на по-горе изброените изисквания и спазване на направените препоръки по охрана на труда и културно-историческото наследство, може да продължи нормалната експлоатация на кариерата и в бъдеще.

Отдаването на концесия на разглеждания обект е възможно и допустимо при спазване и съобразяване с всички нормативни изисквания и препоръки от съответните пред концесионни анализи.

Всеки план за разширение, модернизация, смяна на производствените методи за добив и други дейности, касаещи експлоатацията на кариерата, задължително трябва да се съгласуват с компетентните органи.