Личността на Адолф Хитлер

“ Личността на Адолф Хитлер ”

Книгите за Хитлер са безчет. Само до 60-те години на миналия век са регистрирани около 50 000. Едва през 1965 година със излизането на книгите : “Хитлеровия път до 1924 г.” и “Моята борба” се отварят много “съкровищници”, противници и врагове, роднини и наследници и важни свидетели, предоставят на разположение посмъртни архиви и други документи. Животът на Адолф Хитлер отсега нататък може да се възстанови напълно.

Ранното детство, според психолозите е особено важно за развитието на характера. Против всякаква логика, малкия Адолф се ражда ( 1889 г.) и расте заобиколен от много любов и грижи. Неговата майка, Клара е загубила в течение на една година вече три рожби. Сега тя трепери над Адолф като го смята за болнав. Баща му Алоис е с ярко изразена господарска натура и понякога вдига врява и привидно го държи строго, но това съвсем не е проява на безсърдечие. Всъщност Адолф в много отношения прилича на него. Алоис Хитлер е много амбициозен и макар без достатъчно образование става високоуважаван държавен чиновник. Адолф, роден в малко австрийско градче Браунау, също без достатъчно образование, става за известно време най – могъщият човек на земята.

Адолф се научава да чете и пише още шестгодишен. Още като малко момче той слуша какво става” по света” , а коментарите на неговия самоуверен баща го подбуждат да тълкува събитията по свой начин. Интелигентния и буден Адолф отрано се налага постоянно на твърде снизходителната си и сърдечна майка. Той е много добър ученик, който всява надежди на честолюбивия си баща. Неговото желание е синът му да стане държавен чиновник. Колкото твърд и решителен да е Алоис, толкова твърдоглав и непокорен става Адолф. Всички опити на баща му да събуди в него любов към тази професия чрез описания от собствения си живот имат обратен ефект. Хитлер смята за страшно непоносима мисълта, че трябва да седи “вързан ” в някоя канцелария и да не може да бъде господар на собственото си време. Докато Адолф е в трети клас на 3 януари 1903г. загубва изненадващо баща си. Въпреки всички препирни и обтегнатите им отношения той много е обичал своя баща и избухва пред неговия ковчег в неудържимо хлипане.

След смъртта на баща си Адолф започва да се чувства по – свободно, вече е по – сигурен отпреди, че никога няма да стане чиновник, а художник. През есента на 1907г. осемнадесетгодишният младеж постига това, което иска още докато баща му е жив. Хитлер заминава за Виена за да положи приемните изпити за Всеобщото рисувателно училище на Академията за изобразителните изкуства. Самоувереният, убеден в своите способности Хитлер издържа първата трудна част на приемния изпит, но се проваля на втората. Ректорът на когото той се представил след изпита, му обяснил, че от донесените от него рисунки личи негодността му за художник и че неговите способности очевидно са в областта на архитектурата. Хитлеровите рисунки действително свидетелстват за подчертана връзка с архитектурата вместо за талант за творческа живопис.

През ноември 1907г. се връща при семейството си. Майка му е неизлечимо болна и той поема задълженията на глава на семейството. След смъртта на майка си Адолф и сестра му Паула остават кръгли сираци. Смъртта на сравнително младата му майка налага да бъде “възрастен” и самостоятелен, да се грижи за себе си и сестра си. През следващата 1908г., 19-годишният Хитлер не се отказва от мечтата си някога да стане прочут художник или архитект, работи последователно и целеустремено и се явява още веднъж на приемен изпит. Този път, обаче той дори не е приет и в първия кръг.

Въпреки всички неприятни преживявания и лични неуспехи, Хитлер не се обезкуражава. Напротив, той вярва в себе си. Обявява се самоуверено за “академичен художник” , а понякога се представя и като писател. Сега вече той скицира, рисува и продава картини в града, който повече мрази, отколкото обича. Най – често прави копия на пощенски картички и старинни гравюри, които изобразяват сградата на парламента във Виена, кметството, църквата и други сгради. Понякога рисува пейзажи и портрети на хора, плакати и илюстрации на рекламни текстове, прави дори и архитектурни консултации. Купувачите на картините на Хитлер са често пъти еврейски интелектуалци и търговци.

Хитлер решава, че вече не иска да става художник, а архитект, с успеха става все по – мързелив и по – небрежен. Той рисува и скицира само за да може да подобри своя бюджет. Хитлеровата по – късна склонност към предизвикателна демонстрация на сила , към изграждане на монументални творби на изкуството, безогледната твърдост, жестокост и коварство срещу други водят началото си отчасти от годините прекарани във Виена. Градът, в който внезапно се разбива надеждата му да осъществи мечтата си за художническа кариера, се превръща в негативна отправна точка за неговия мироглед. Показва открито, че не иска да се идентифицира със своя околен свят, който смята за назадничав, пропаднал, отживял времето си, и го презира.

От виенския период нататък в основата на неговото намерение да твори велики неща стоят безграничната воля за власт, потребност от представителност, омраза и страст към отрицание. През това време той става антисемит, макар че тъкмо там много евреи купуват неговите картини и го препоръчват на други като художник.

Когато избухва Първата световна война, Хитлер вярва, че се намира пред вратите към бъдещето, което ще прати окончателно в забрава Виенското поражение. Хитлер е щастлив от новината, че войната е избухнала. Подава молба до Лудвиг 3-ти, за да му разреши да постъпи като австриец в баварската войска, тъй като по – рано е обявен за негоден за военна служба. Още на следващия ден Хитлер получава съобщение, че може да се запише в някой баварски полк. Той избира 16 –ти резервен пехотен полк. На фронта е колегиален, съобразителен, особено храбър войник и доста командири го отличават като изключителен. След четири години на фронта, след като е участвал в близо три дузини сражения Хитлер получава Железен кръст 1-ва степен. Самите националсоциалисти не желаят да признаят и по – късно, че Хитлер дължи това отличие, което носи с гордост чак до края на живота си, тъкмо на един евреин. Железния кръст 1-ва степен му е връчен по предложение на еврейския полкови адютант Хуго Гутман.

В течение на четири години в сраженията, той получава представа за ръководството на полка и трупа опит и познания, които генералщабен офицер не може да добие в мирно време. По–късно по време на Втората световна война, по тази причина той е превъзхождал много от своите генерали в някои отношения. Понякога като върховен главнокомандващ той оправдава решения, като се позовава на опит, който е натрупал между 1914 и 1918 г. В средата на октомври 1918 г. Хитлер е ранен край Ла Монтан. Получава много тежко отравяне със синапен газ, в резултат на което първоначално напълно ослепява, но зрението му постепенно се връща за кратко време.

В Мюнхен му попадат германски националистически издателства. Вината за германското поражение те присъждат “на евреите”. На тях те приписват, че са направили непопулярна Германия чрез “власто- и сребролюбие…в целия свят”, по време на войната са натрупали милиарди от военни доставки и чрез военната икономика систематично са съсипвали Германия, подготвяли я за “еврейското господство”. В началото на 1919 г. Адолф приветства снабдения с пречупени кръстове призив на Германския националистически съюз за отбрана и нападение, който се опълчва срещу “еврейското световно господство”, настоява “да се махнат източните евреи” и за смъртно наказание за черноборсаджии и болшевишки агитатори.

Хитлер, който по–късно заявява, че бил станал политик против волята си, през 1918 г. е без определено положение. Той няма нито професионално образование, нито препитание. Сега му се натрапва мисълта да се залови с партийна дейност, евентуално да стане професионален оратор и да търси в бъдещето своето място в практическата политика. Решаващо за Хитлеровия живот става неговото непоколебимо антисемитско верую. Когато един ден слуша пледоария на свой боен другар в защита на евреите, Хитлер поисква думата за отговор и го срязва с аргументи, които удивляват неговото обкръжение. Неговото антисемитско слово е така убедително поднесено и прави такова впечатление, че ръководителя на отдела за просвета го взема за политическа работа в Райхсвера. Няколко дена по – късно той е определен за образователен офицер в един тогавашен мюнхенски полк.

Хитлер умее да довежда хората до въодушевление. Той знае как да говори с уморените и деморализирани от войната войници, да ги подтикне към ангажимент и, вече фанатизирани, да ги изпълни с нови надежди, но и с нетърпение, омраза и отмъстителност. Център на Хитлеровия мироглед в периода от 1914 -1918 г. е неговото схващане, че историята била сбор от войни на отделните раси една срещу друга и оцелява най –безогледният, най –силният, най –жестокият.

През септември 1919 г. Адолф Хитлер получава заповед от прякото началство да посети събрание на “Германската работническа партия”. Той се явява в цивилно облекло и се вписва като “ефрейтор”. Хитлер слуша отегчен доклада, който се изнася и остава само заради дискусията. Когато един професор взема думата да настоява за отделянето на Бавария от Германия и за съюз с Австрия, Хитлер не се стърпява да поиска думата и да изкаже мнението си по тази точка. След неговото заредено със страст слово повечето участници занемяват. Впечатлен от брилянтната му реч, първият председател на ДАП го кани на свое заседание. Той вече бил приет в Германската работническа партия. Адолф Хитлер става член на една партия, която съществува само в Мюнхен и наброява 55 членове. В същия ден той написва своето “вещо заключение” за евреите, в което настоява за отстраняване на евреите изобщо. В него казва : “…Между нас живее една негерманска, чужда раса, която не е склонна …да жертва своите расови своеобразия, да се отрече от своето собствено възприятие, мислене и стремежи…Антисемитизмът на разума трябва да води към планомерна законова борба и отстраняване на привилегиите на евреина, които той притежава в отличие от другите живеещи между нас чужденци. Последната цел обаче трябва да бъде отлъчването на евреите изобщо”.

От 1919 г. Хитлер се насочва към полезната литература, която може да приложи практически. Той разлиства книгите най –напред отзад напред и проверява дали си струва четенето. Ако си струва той чете това, от което се нуждае , за да може да подкрепи по свой начин чрез нови примери своите установени убеждения. Според личния лекар на Хитлер, Тео Морел “Хитлеровата обща култура е белязана от липсата на университетско образование, обаче той го компенсира с голямо количество общи знания, добити чрез четене. ”

Неговите пропагандни успехи, посрещнати с истинско възхищение дори от политическите му противници, майсторското му въздействие върху масите, омаловажаването и презрението му към тях са повлияни от книги като “Психология на масите” от Льо Бон и ”Общественото мнение “ от Мак Дъгъл. Шопенхауер спада към най –често споменаваните от Хитлер мислители. Той го възхвалява като езиков образец го цитира понякога почти буквално по памет. Хитлер никога не показва уязвими места при разговори по литературни и духовно – исторически въпроси. Той не назовава източниците, които цитира.

Понякога анализите му са много оригинални. Според неговото тълкуване излизането на Йосифовите племена под водачеството на Мойсей от Египет е следствие на революционно покушение на евреите върху египетската ръководна прослойка, а Мойсей е първия водач на болшевизма. Тези места от Библията му изглеждат доказателство за неговите твърдения, че евреите са “най –устойчивите към климата на Земята хора” и начаса се приспособяват като “паразити” както в тропиците, така и в Лапландия. Според неговите схващания Старият завет доказва, че “на евреина нито престой в пустинята, нито поход през Червено море може да причини нещо”.

Всеки опит Хитлеровия мироглед да се дефинира като сляпо подражание на догма и така да се свърже с мислител, изследовател или литератор така , че Хитлер да се категоризира като негов ученик, води към грубо изопачаване на фактите. Според Пърси Шрам “Хитлер не може да се обясни нито от неговия социален произход, нито от училището и ранния заобикалящ свят, нито от факта, че произлиза от един определен народ. Хитлер гледан като цяло не е “ дребнобуржоазен ”, нито” католически “, нито дори “германски”.

Втората световна война изисква от Хитлер като върховен главнокомандващ на Вермахта да включва в своята стратегия политически, икономически и пропагандни съображения, но той стига толкова далеч, че пропорциите са недопустимо нарушени в полза на пропагандата. По време на битката за Сталинград и за Крим той не дава заповед за отстъпление, когато то изглежда безусловно наложително от военна гледна точка. Понякога Хитлер, пренебрегва абсолютно реалистични преживявания, натрупани от Световната война, и с течение на годините ги преиначава в абсолютната им противоположност. През 1941 г. той напук на тези преживявания се надява, че може да прегази Съветския съюз за няколко седмици или месеци.

От началото на своята политическа кариера Хитлер е твърдо убеден, че е инструмент, избран от непрекъснато споменаваното от него провидение, че познава ключа към историята и е невъзможно да влезе в нея само като обикновен политик. До апогея си той е убеден, че би могъл да постигне всичко, което изглежда на други в определени ситуации политически незначително и недостижимо. Но тълкуването му точно характеризира неговата собствена представа за политиката, насочена към насилие.

Използвана литература :

Д. Раф “История на Германия” , С.2000 г.

В. Мазер “Адолф Хитлер” , С.1996 г.