Lifestyle: 10 September 2005, Saturday

Evolving from the shrine of a Dionysus cult in Hellenistic times, the unique rock sanctuary of Perperikon may prove to be the gate of Christening of Thracian tribes. The new finding of a church pulpit comes as evidence to that. Photo by Y. Nikolova (SNA)

Archaeologists have found a church pulpit at the peak of the Thracian rock sanctuary Perperikon.
This is the first of the kind finding in Bulgaria, the team's chief Nikolay Ovcharov said. According to him, the pulpit was built at the end of the 4th century AD or the early 5th century during the reign of Byzantine Emperor Honorius and coincided with the period of the christening the Thracians in the Rhodopes area.
It has the form of one-ship basilica of 16.5 m length, which is the most typical form of an early christen religious temple.
The pulpit, which is almost untouched by time, is richly decorated with stone-carved ornaments. An eagle with largely spread wings is clearly seen on the rock.
It also bears five inscriptions in Greek, which are yet to be explained but which archaeologists suppose are liturgical writings.
One hypothesis suggests the church existed until 12 century when it was erased from earth's face by barbarian invaders. At about that time it was probably sealed up and abandoned to the oblivion of time.
+++++++++++++++++++++++
http://www.standartnews.com/archive/2005/09/12/folio5/index.htm
Търсят зазидани мощи на светци в храма
Откриха амвона на родопския кръстител
Никита Ремесиански четял молитви в Перперикон
Понеделник, 12 Септември 2005

Амвонът е последната находка в откритата древна църква в Перперикон

Паметникът е отлично запазен, богато орнаментиран, датира от края на IV - началото на V в. Разположен е в епископската базилика, с изключително пищна монументална украса. Не може да не впечатли великолепната изработка с геометрични фигури, розети и фигури на хералдични орли. Това всъщност е мястото, от което епископът е извършвал своята проповед към миряните в църквата, разкрива проф. Овчаров.

Украсата от двете страни на амвона е различна. Има изписани литургични текстове на гръцки език и графити, представляващи изображения на светци. Разчитат се имената на Марко, Лука, Матей. Археолозите разчистиха рисунка на византийски кораб, дромон, който е от раннохристиянските. В случая той има и религиозен характер. Корабът е един от символите на Христос. Очертава се и рисунка на конник.

Надписите са с много красиви букви. Те са на гръцки език, но с влияние от латинския. Не са разчетени все още, но се среща думата "мъченик", което говори, че вероятно в църквата са съхранявани и мощи на мъченици, считат учените.

Находките не се изчерпват с амвона. Сред тях са множество фрагменти от монументалната каменна украса, която е декорирала църквата. Има облицовъчни плочи, също профилирани. Украсата е изключително пищна. Впечатляващ е релеф на орел, разперил крила в хералдична поза, стъпил здраво на земята, разказват от екипа на професора. Половината от църквата е с каменен под, а на запад продължава с тухлени плочи. Като се прибави към това великолепният градеж на сградата от каменни блокове, можем да се похвалим с едно бижу, твърдят хората на проф. Овчаров. Сред находките е цял енкулпион - кръст, в който са се съхранявали свещени реликви. Той е плътно затворен, така че вътре може да се очаква да има мощи на светец. Предстои отварянето му, но това ще бъде бавен процес и вероятно ще е през есента, уточниха от екипа. Археолозите очакваха изненади в църквата още от миналия сезон, но находките надминаха и най-смелите прогнози.

Твърде вероятно е в храма да бъдат открити зазидани в пода мощи на светци. В западната част е възможно да има закопани погребения на епископи. Може би ще имаме богати златни одежди, златни накити и т.н., не крият надеждите си археолозите. Миналия сезон в основите на храма бе открита старинна монета, доказваща, че е свързан с Никита Ремесиански. Новите открития потвърждават хипотезата, че покръстването на Родопите е започнало от Перперикон. Катедралата най-вероятно е на епископ Никита, кръстителя на Родопите, убеден е проф. Овчаров.

Църквата е епископска, еднокорабна, едноабсидна базилика със ситрон в абсидата. Дълга е 16,5 м. Ситронът е с тристъпални скамейки, на които са сядали висшите епископи. Това, което откриваме в източната част, е т.нар. деамбулаториум. Това е предшественикът на олтара. Съоръжението е характерно за оформения на олтарното пространство през IV-VI в. Създаването му се налага от това, че първите най-ранни християнски църкви са били открити за свещениците и за светските хора. Получавало се е така, че дори се смесвали в богослужението. За да се избегне този пряк контакт и да не пречат обикновените вярващи в извършването на тайнствата, първоначално се слага тази много ниска преграда. По-късно тя ще замени плътния иконостас, който напълно ще отдели свещениците от миряните.
Галина СТЕФАНОВА
+++++++++++++++++
http://www.standartnews.com/archive/2005/09/12/folio5/s4555_2.htm
Понеделник, 12 Септември 2005
Разчитат само нощем надписите

Проф. Николай Овчаров показва монетата, която доказва, че храмът е свързан с Никита Ремесиански

Следват различни режими на снимане и копиране. Използват се отново две техники. Едната е т.нар. естампаж - т.е. снемане на копие от надписа. Налага се полиетилен, който е прозрачен и чрез него се прерисуват буквите. Другият е - върху мека прозрачна хартия се стърже странично с графит и буквите изпъкват.

Проф. Овчаров ще използва и двата метода, за да разчете гръцките литургийни текстове, изсечени върху амвона на първата църква в Родопите.

Според учените тази раннохристиянска църква е съществувала до XII век, когато е била унищожена при нашествие на езичници или прабългари, все още неприели християнството. Една от хипотезите е, че храмът е бил изпепелен от войските на хан Маламир, завладели Родопите.

Затова професорът е принуден да разчита на помощта на животното.

Ще се кача с коня, но да видим как ще слизам с него през нощта, шегува се със здравословните си несгоди Овчаров.

Местните хора пък го уверяват, че възседнал кобилата по-лесно ще преодолее стръмната пътека от върха, защото четириногото инстинктивно следвало трасето и не се нуждаело от много светлина. Кобилата Таня беше наета от археолозите след тежки пазарлъци със стопанин от съседно село. Собственикът й получава всеки месец възнаграждение за участието на хайванчето в работата на експедицията.