Лили Спасова, ст експерт, дабч „Никой не е по-голям от хляба!



Дата19.10.2018
Размер177.07 Kb.
„Мястото на хляба и виното в празничната култура на българите

Лили Спасова, ст.експерт, ДАБЧ



„Никой не е по-голям от хляба!” Tази стара българска поговорка красноречиво показва специалното отношение на българите към хляба. От дълбока древност има запазени писмени свидетелства за това, че по нашите земи се меси хляб, който след изпичането си увеличава своя ти. За това съобщават Ксенофонт, Хелиодор и Херодот. Самият


цар разчупва и раздава хляба и виното на гостите си /за Севт/, което е доказателство за особената почит и присъствие на тези две храни на трапезата и равнозначността на храненето със свещенодействие. За специално отношение към хляба като свещена храна говорят и открити от археолозите миниатюрни питки от зърно и глина, вкопани до хромелите на къщите. Характерно е също принасяне на жертва от първите плодове, положени именно в пшенична слама. Хлябът присъства във всички празници на българина и е почитан като нещо свято и нещо без което не можем. Той е с човека от неговото раждане до неговата смърт. Принасяне на жертва от първите плодове, положени именно в пшенична слама. От дълбока древност лозата и виното са символ на плодородие, младост и вечен живот. Лозовата клонка е отличителен белег на бог Дионис. При всяко жертвоприношение се е давало вино. Тя се използвала за украса на църковни олтари. Виното се уважава и почита наравно с хляба. Преди да отпие от него, той се е кръстел. Според стара традиция вино се пие преди младоженците да влязат вкъщи, за да живеят в мир и любов, преди да роди родилка, за да роди лесно, гробът се прелива с вино и вода, за да се умилостиви земята. Виното е кръвта на бога. Тракийският, славянският и прабългарският обичай на този ден повелява освен да се зарязва, също и да се засажда. Народната мъдрост учи всяко момче, както и момиче, да засади най-малко пет овощни дръвчета или лози, защото човек, който отглежда лозе, сади цвете или овощно дърво, не може да бъде лош. В деня на празника всеки стопанин с бъклица вино, варена кокошка и топла пита отива на лозето си, отрязва три пръчки, полива ги с вино и благославя – „колкото капки в бъклицата, толкова грозда в лозницата”. След този ритуал лозарите се събират на обща трапеза и избират “цар на лозята”, не просто така, а той винаги е най-работливият сред тях. Закарват царя с двуколка, теглена от самите лозари, като през цялото време го поливат с вино. Тази процесия минава през цялото село и накрая се отбива в дома на “царя на лозята”. Там всички сядат на обща трапеза, на която задължително трябва да има тутманик, варена кокошка, печена луканка и вино, много вино, разбира се. Има една много отговорна мисия, която царят трябва да спазва – да не се напие, за да има много лозя и вино през настоящата година. На празника се меси обреден хляб, украсен с тесто натежали гроздове. Народът ни е свързал приготвянето на хляба с най-съкровени, чисти послания – символи, които трябва да са съответни на неговата святост, да осигурят и предпоставят очакваното плодородие, изобилие, живот. Жената, която меси, трябва да е „чиста”, да не се „събира” с мъжа си, да не убива животно. Изискванията за ритуалното месене са още повече – жената не трябва да е вдовица, но трябва да е майчина и бащина, да е от първо венчило и с добра, здрава челяд и пр. Когато моми месят за първи път, правят го на „хубав ден” – за такъв по-често се смятат понеделникът, срядата и четвъртъкът. В неделя не е хубаво да се меси. При месенето на всеки ритуален хляб жената, която меси, трябва да е празнично облечена, закичена с цвете, здравец, китка или коприва, чисто измита. Месенето е истинско свещенодействие, както са хлябът и почитта към него. Хлябът се меси с дясната ръка, а с лявата само се придърпва тестото. Обредният хляб съдържа в себе си идеята за непрекъснатостта на живота, за раждане, умиране и отново живот. Засяването на семето напомня умиране, покълването му – на ново раждане. Смляното брашно и опеченият хляб са своеобразни превъплъщения от природа към култура, от неконтролируем към организиран и контролиран свят. Във вярванията на българина хлябът е свещен. Той е дар, носещ щастие. Истински грях е да се изхвърли хляб (особено на нечисто място), да се газят трохи. Който нагази в трохи с хляб, ще ослепее. Деца не бива да играят с хляб и тесто. Трохи не се горят, защото „на оня свят с ръка ще бъдат вадени из огъня” или ще „гори житото”, и не се метат към вратата, за да не се измете късметът на къщата. Който оставя много трохи след храна, казват „ще храни сираци”. Ако лятно време след хранене трохите от трапезата се изтърсват на двора, с тях ще отиде и плодородието на житата и къщата ще остане без хляб. Ако това се прави в зимно време, няма опасност, защото житото вече е събрано в хамбарите. Пред хляб лоши думи не се изричат, а за магии не се използва. През прозорец не се подава, „като на куче”. На странник, почукал на вратата, или просяк хляб не се отказва. Хляб не се обръща обратно, с кората надолу, за да няма градушка. Ако на път те срещне някой с печен хляб, е много добър знак. Хлябът иска уважение към себе си и наказва, който не му го показва. Онзи, който яде хляб с немити ръце, ще ослепее, а ако малко дете яде горещ хляб, ще се разболее. Не е добре и когато хлябът се чупи с нокти, няма да има берекет в дома. Свято е и всичко, до което се докосва хлябът. Затова и да стъпваш в нощви е голям грях и голямо зло ще сполети, който го направи. Ако животно прескочи нощви, ще донесе нещастие на дома. ХЛЯБЪТ има специално място в живота на българина! Той е душата на дома, и не е случайно, че мекият хляб бива наричан „душичка”. Не се реже или боде, за да „не се мушат душите”. Това вярване е намерило място в обичаите при погребение. Веднага след като почине човек, се меси пита „пътнина”, с която изпращат покойника на оня свят, и казват: „да му е пътнина на душата”. Когато се роди дете, се меси прясна пита за покровителката на родилките Св. Богородица. Наричат я „Богородична” пита, „бърза” пита. С тази пита посрещат новия човек. Питата пък, която се меси на Бъдни вечер в чест на Богородица, осъществява връзката със света на прадедите. Безквасен хляб пък се прави за здраве и за омилостивяване на митичните същества. Против болести като чума, шарка, винаги се меси прясна пита, която се маже с мед и се раздава „за здраве” на празника на св. Харалампи и на св. Варвара. Прясна пита се приготвя и за здравето на добитъка на Власовден, в деня на св. Спиридон и на св. Модест. При епидемии и срещу вампири се оставя топъл хляб в торбичка в чуждо село и се вярва, че така се извежда от селището болестта или демонът. Многозначността на хляба в бита на българина си личи от това, че той е не само ежедневна и обредна храна, но народът ни е свързал приготвянето му с най-съкровени и чисти послания, символи, които трябва да осигурят живот, плодородие, изобилие. В наши дни, въпреки технологичния напредък и изменения бит на българина, той не сяда на трапезата си без хляб, приготвя погачи и пити за всеки празник в живота си и традиционно продължава да посреща дори най-високопоставените гости с хляб и сол или мед. Приготвянето и консумирането на хляб в бита на българите е една характерна черта от националната му идентичност, съхранена и предавана като наследство през поколенията. В шарките българската домакиня е изразявала вярата народна, в шарките се изказват целта и желанията на жертвоприносителите. Шарките изказват радост или скръб. Шарките показват какво се проси: плодородие, сила, благоденствие, живот, здраве, веселие, любов и пр. С една дума, всеки обреден хляб с шарките представлява една молитва, написана с тестеви символични белези. Шарките се употребяват или отделно, или в съчетание на няколко заедно. Именно шарките дават значението на обредния хляб. Шарките не са случайни и всяка от тях има дълбоко символично значение.Това споделя в своя труд “Народна вяра” Д. Маринов. Поверието гласи, че: Всяка жена трябва поне веднъж в годината да омеси със собствените си ръце хляб, да остави на големите християнски празници едно парче за Христос и Св. Богородица на домашния олтар и да се помоли за закрила. Така жената ще може и днес да се нарече „хранителка на семейното огнище” и продължителка на рода. С хляба са свързани много поговорки и народни песни.

Хлябът носи много богата символика в живота на нашия народ, а с тези символи се препредава една древна традиция, която носи много мъдрост и свързва поколенията. Върху питата българската жена изписва целия живот – къща, двор, харман, нива, лозе, ливада, рало, кола, волове, кошара, кошери… Хлябът е истинско ваятелско изкуство. Но много повече е молитва, магическо призоваване на доброто и предпазване от зло чрез символични образи – послания до силите на отвъдното. Питата е кръгла, защото кръглото пространство е символ на слънцето, на изобилие, плодородие, здраве, добро и щастливо семейство, победа над злото. Кръгът изобразява хоризонталния модел на света, както стълбът – вертикалния. Кръглият кравай е модел на космоса. Кръгът върху хляба символизира небето, откъдето идва дъжд, роса, сняг, съответно и плодородие. Заграждащият обръч в края на питата е граница, ограда, която пази изобразения чрез хляба живот. При хлябовете за погребение и помен до една година от смъртта обръчът не е затворен – това е пролука в границата, преход към отвъдното. Птиците, най-често гълъби, имат запазено място върху сватбените хлябове. Символ са на сговор и плодовитост. Птичките, както венецът и цветята, означават радостна вест, пожелание са за щастие, пълнота, веселие, младост, цъфнала пролет. Стрелата е символ на змията, стопанин на къщата, нивите, лозето, които трябва да се съхранят. Ако змията „загражда” картината-хляб, магическата й сила е двойна. Кръстът, както и ралото, е магически благослов за плодородие, пълнота, берекет. Животните пък са пожелание за спор в стадото, а кучетата гонят болести. Градината е символ на щастие, здраве, дълъг живот, а дъгата – и на дъжд и хлебородие. Лъковете означават вълшебна мощ срещу нечисти сили и болести.


Плетеницата символизира мъж и жена, прегърнати, в сговор. Ябълката върху хляба има оплодяваща магическа сила и насочва към идеята за брак и любов. Казват, че символът “змия” липсва върху хлябовете, тъй като народните поверия свързват змията със символ на злото и дявола, на лошотията и проклетията. Или е заменен със стрелата символично. Но Тракийският фолклорен мотив за змея или змията при нас е “змей горянин”, “сура ламя”, “десетоглава змия или змей”, в песните и приказките има “змейова сватба”. При траките имало ритуали, изпъстрени с “показване и размахване на змии” – свидетелстват Теофаст, Диодор и др. Древно предание гласи, че любимата на Орфей е ухапана от змия. Така наречените ,,змийски празници“ се правят и днес. Рано сутрин се събират млади и стари на определено място – по-рано символично оброчище, палят се огньове. Децата ги прескачат и там се проклинат змиите. Това символично тяхно гонене и проклинане сякаш е едно закъсняло отмъщение на хората към онази змия, убила Евридика и в последствие предизвикала смъртта на царя-жрец Орфей.



Българскиобреденхлябвъвформатаназмия - прависеза 1 май - "Змийскиден"

Да месиш хляб, да спазваш традициите, да уважаваш хляба – ето това е урок, който се предава от баба на внучка или от майка на дъщеря... Хлябът е не просто магическата връзка с Родината! Където и да се намира българинът, той обича хляба и месенето се предава от поколение на поколение. Така чрез аромата му много от децата ни по чужбина не късат връзката с род и Родина. Научават се, че от „хляба и Бога по-високо нема”. „Научили сме се да виждаме в хляба начин за създаване на общност между хората – ароматът на споделения хляб няма равен на себе си. казва големият Антоан дьо Сент-Екзюпери. В това има много истина. Не е случаен фактът, че все повече в различни точки по света силата на хляба събира българите и те поддържат жива искрицата българска. Празнуват заедно българските празници, жените месят хляб и учат малките как се прави пита. Българката е ненадмината в месеното на хляб, а когато прави обреден хляб, всичките надежди и желания сякаш оживяват върху му.



В хляба е животът – споделено по детски чисто и искрено.

„За мен символ не е само това, което характеризира отделна нацоналност, ами това, по което всеки човек от тази нацоналност разбира, че това е неговото! Може би неправилно ще го определя, но за мен това е хляб. От малък знаеш, че той е на всичко главата. Че е силата на хората, на семейството. Той е именно това, което се предава от поколение в поколение, което укрепява хората. Изработването на хляба е важен ритуал. Ами колко има обреди за хляба! Дори не могат да се преброят. Почти във всеки обред, празник, присътства хляба. Той е като предаване от предците, от миналото. Мъдростта на народа. Затова всеки трябва да се отнася до хляба с уважение, грижливост. И да благодари Господ, че всеки ден има възможност да черпае сили от него.”



Александър Русев, 13 г., ученик на Иличовския културно-просветен център "Аз Буки Веди" към Всеукраинската обществена организация "Конгрес на българите в Украйна"

„Може ли да правиш баница? – е въпрос към всяка българка, която ще бъде булка. Българската баница е очертала границите на родното. Моите предци, напуснали България преди повече от 200 години, заселили се в Бесарабия в село Копчак (Молдова) и оттам през 1907 – 1910 година се преселват в казахстанските степи и основават село Болгарка. Имало е влияние от чуждите кухни. Но, родена от въображението на народа ни, в дома на всеки българин ще се намерят 3 яйца, шепа брашно и сирене. И до ден днешен баба запретва ръкави и точи лист от тесто. Поставя го в намазана тава и го надипля като плисе. Разточва втори лист.Слага извара и я залива със сметана. Тя казва, че майсторлъкът на домакинята се вижда най-добре в баницата, която прави. Гордост за всяка жена и майка е да нагости семейството и гостите си с нея. Всеки от нас си спомня с умиление за вкусната баница на баба, чийто аромат на прясно приготвената сметана ни е карал да прекъснем и най-веселите игри и да се съберем около трапезата.”

(откъс от творба на 13 г. Алла Русал, село Болгарка, участвала в Литературния конкурс „Стефан Гечев”, 2012 г.)

За българите от българските общности в чужбина хлябът е „Символ толкова жив и скъп, за делник и празник, съхранен от предците и ще продължава да се предава от поколение на поколение, навсякъде по света, където има българи!” – така твърди малката Алла Русал от село Болгарка.



снимка от личен архив на Алла Русал



Баницата -- като символ на голям празник

„Баницата е ястие, което се прави на най-големите празници или при много важни събития. Нея я правят срещу Новата година, на Сирница, на Троица, на Петровден, на Димитовден. А също така е задължително да се прави баница, когато се годяват младоженци, при раждане на дете и когато се ходят при родилката „с пита”, само че ходят не с пита, а с баница. На мен много ми е интересен обичаят за правене на „баница с късмети” срещу Новата година. Мама замесва тесто и докато още не си е измила ръцете, излиза да пипне плодни дръвчета, за да има повече плодове, след това отива при кошерите – да има мед. След като разточи корите и започне да ги реди в тавата, на дъното поставя една кора и на нея реди „късметите”. Това са клечки от различни плодни дървета, които имат отличителни бележки. Всички животни и птици, които ги имаме вкъщи, са отбелязани с някаква клечка. И още, слага желязна паричка, която символизира къщата. Като постави мама клечките и паричката, реди нагоре корите, на които ръси сирене и извара. Най-интересното е когато баницата вече е опечена. Цялото семейство се реди на масата. Баща ми реже баницата на шест равни парчета, защото сме толкова човека в нашето семейство, после я върти до три пъти. Всеки си взема парчето, което е насреща му. И тогава започва: „на мен ми се падна кравата, а на мен – телето, а на мен – прасето” и т.н.. Смята се, че на най-късметлията се пада къщата. Баба ми разказва, че ако има мома в къщи, тя не яде първата хапка от баницата, а си я слага под възглавницата, за да види кой ерген ще сънува. Той може да бъде нейната съдба.” Това споделя десетгодишната Ксения Великсар от Болград, Украйна в своя творба, изпратена за литературния конкурс „Стефан Гечев”, организиран от ДАБЧ. Тя е едно от малките български момичета, което никога не е виждало реално България. За нея прародината й е свята. Тя я свързва с история, традиции и аромат на хляб и баница. С приказки, разказани от устата на баба.



Цитат от творба, съчинение-изследване на момиче от Украйна: „В своето съчинение-изследване аз искам да обърна вниманието си към хляба, защото той винаги е бил и ще бъде като символ на мир, здраве и благополучие! Хлябът играе важна роля в живота както на българския народ, така и на всички народи. Отдавна българите са го използвали като чар: слагали го в люлката до малко дете, вземали го в път, за да пази от всичко лошо. Хляба също са използвали като обредов дар. Някакво си време изследвах обредната култура на своето родно село, което се намира в Бесарабия. В цялостното ми изследване забележих, че определено място в българската обредна култура се отделя на хляба. Според моите изследвания поделих обредните хлябове на три групи: тестени ястия, колачи за здраве и колачи, които се раздават за помен. Ляп така „величаваме” основното тестено ястие, което винаги пекат за всеки празник. Ни си по-гулям ут лябу– с този израз е казано всичко, което означава хлябът за българина. Детето при нас го учат ако падне залък, да го вдигне и да го целуне. Хлябът се пече в соба на самуни (видове хляб с кръгла форма). Ако остане тясто от хляб, пекат следните изделия с плънка: тутманик, пампушки, кирде. Кирде правят със сирене. Пампушки – тази дума не е българска, но ястието е познато при нас и в региона ни. Аз считам, че се е появило под украинско влияние върху бесарабската кухня. Ако остава къс от тесто от хляба, задължително се правят дръпанички – произхожда от дръпам, разтеглям на ръка и пържа. Най-обичана при нас, както и при всички българи е баницата, която в нашето село назовават пита (в Бесарабия е известен вариант милина). Пита означава „кръгъл празничен хляб”. Задължително ястие при всички българи на новогодишната трапеза е баница с късмети или като я наричат ошти при нас пита с мръдзил, т.е. са взети най-ярки маркера от късметите, които се слагат в баницата. На празника пекат и тиквиник – плънка от тиква (оттук и названието). За Великден в нашето село и в Бесарабия изобщо пекат козунаци, които ние наричаме паска. Възможно ние така говорим под влияние на украинската дума – пасха. Към обредните хлябове отнасям и колачи за здраве и за спомен. Се обратих към интернета и намерих значението на думата – колач. Колач – стб. колачь „пържен сладкиш от тесто за понички”, словен. kolac „великденски хляб”, „кръгъл сладкиш” – произхожда от коло поради кръглата форма. Колач за здраве българите дават на кръсниците, като ходят при тях на Великден. Обредните колачи, които се пекат за спомен или за гробището и се раздават за умрелите, в нашето село назовават кравайчета. В моето кратко изследване искам да отбележа следното, че в нашето село освен българите живеят руснаци и украинци. Под влиянието на българската кухня и традиции те също започнаха да употребяват и да използват в своя бит български тестени ястия, които винаги са имали свое обредно значение. Сега, в съвременния свят, някои от тях се правят по желание на хазяйките и се раздават на съседите, роднините за здраве. Но най-важно е това, че значението им се е съхранило и се предава от нашите предци на следващите поколения. В края на своята работа ще се опитам да направя извод. Аз считам, че хлябът, тестените ястия, ритуалните угощения винаги са имали свое символично значение за българския народ. В тях се заложени нашите утвърдени ценности, погледа към света. Когато ги използваме в обредите, във всекидневието, те стават като едно ярко изразяване на колективния ни ум и колективните ни чувства – всичко онова, което ни прави българи.

Стефогло Мария, Измаилски БКПЦ към Конгреса на българите в Украйна, отличена в литературния конкурс „Стефан Гечев”, 2012 г., организиран от Държавната агенция за българите в чужбина.

Непреходните символи на България: национална съкровищница с универсално значение, е темата за конкурса, организиран от ДАБЧ и в една от постъпилите творби, именно „Виното това е един от най-древните продукти. Наистина, хората са го правили винаги, колкото се помни човечеството. Виното може да се прави от най-различни ягоди, та дори и от плодове, но истинското вино това е виното от грозде. Българският народ свързва виното с празници, то е част от народни обреди и обичаи. Важна роля играе виното и в живота на българите в Бесарабия, то е символ на здраве, благоденствие и гостоприемството. Според старинните понятия тази символика има обратна реакция. Затова, започвайки каквито и да е стопански работи, стопаните взимат със себе си хляб със сол и задължително вино. Особено това важи, когато става дума за работа, свързана с обработване на земя и отглеждане на растения. Така, според разказите на стари хора, чак до края на XX век стопаните, излизайки на първа оран, взимали със себе си в полето специален хляб и задължително вино. Всеки стопанин преди да започне да оре, слага хляба на синора, налива чаша вино и я поставя до хляба. И само след като извърши този ритуал, започва първото си оране през годината. Също така с хляб и вино извеждат добитъка за първи път на пасище. И досега във всеки двор по българските села в Бесарабия има свое домашно направено вино, с което се гордее стопанинът и се хвали колко е скопосен. Така е било в Бесарабия до преди Първата световна война, едва след нейното завършване започва наистина мащабно производство на българско вино, което дори се експортира в Европа. Днес не само за българите в Бесарабия, но за други народности по света България е известна с голямото разнообразие на различни видове вина. По-голямата част от българските вина са с оригинални названия, които ги получили от названията на сорта на гроздето, от което са направени. Например, в Украйна е много популярно българското вино „Мелник”. Виното винаги е било национално достояние и непреходен символ на българския народ, а лозарството и винарството в продължение на много векове е било един от основните занаяти на местното население. Традициите за производство на вино в България не се прекъсват дори и в най-тежките години. Разбира се, по отношение към българските вина в Украйна съществуват различни стереотипи, но има надежда, че украинците, след като опитат различни продукти и напитки, ще оценят качеството и вкуса на неповторимото българско вино, което събрало в себе си душата на българския народ.” Това пък е споделил младият Олег Иванов, Украйна, Одеска област, Болград, 7 клас, 13 години, Болградски районен център на детското творчество в своя творба, изпратена за литературния конкурс „Стефан Гечев”, организиран от ДАБЧ вече осемнадесет години.



Благодарим ти, Господи, за хляба и виното! Амин!

Квасен хляб с червено вино лекува умората и помага на хората.

Хлябът се използва и в народната медицина:

  • хляб, накиснат с оцет, изсмуква вода от коляното;

  • ръжена хлебна каша придава на косата блясък и премахва пърхута;

  • препечен хляб, накиснат във вино, помага при болки в очите;

  • лапа от хлебно тесто, омесено с домашен квас и смесено с оцет, олио и вино, облекчава болките в гърдите;

  • горещата  кора на току-що изпечен хляб поддържа устните винаги свежи;

  • свежи пшеничени кълнове се добавят към салати, супи, месни ястия;

Хлябът е свързан с плътта Христова,

която е светлината и яснотата на пробуденото съзнание.

Той е Логосът!

Виното е опияниението и екстаза, Божествената любов!

И в Чикаго българчета се учат да правят обредни хлябове:

  • Да направим обреден хляб... в Чикаго

  • Български център “Знание” и Сдружение “Български музей” в Чикаго реализират успешно детски проект за традицията на българските обредни хлябове.

  • Децата учат календарна обредност заедно с Диляна Иванова от Българския музей в Чикаго, която преподава история в Центъра.

  • Освен че се запознават с историята, събрана от най-добрия описвач на българската традиция – Димитър Маринов, момичетата и момчетата сами приготвят красивите български обредни хлябове с традиционна украса.

www.Bulgariasega.com

Също така ще споделя тук за една българка, която замени Париж с родопското село Киселчово. Мона Чобан е завършила Литературния институт „Максим Горки” в Москва. Родената в Плевен българска писателка е сбъднала трите основни женски мечти: има семейство с любим мъж – „автор” е на две дъщери: Гала и Иваша; работи това, което обича, т.е пише, и е успяла да открие своя земен рай в родопското село Киселчово. Тя се връща в България, меси хляб, провежда Арт-ателиета в дома си в китното родопско село Киселчево. Посреща гости от различни краища на Родината и собственоръчно правят сирене. Тя твърди, че в Киселчово всичко е истинско – въздухът, водата, хлябът, хората. Истинско!!!



Сякаш в тези й думи усещам призива й към всички хора да бъдат, да бъдем истински досущ като хляба!

Възродителка на традиции, или продължителка на такива... Всеки човек има право да гледа на такива действия през собствения си прозорец, а лично у мен тази жена буди възхита и чувство на гордост. Точно такива чувства изпитвам винаги когато чета и творбите на наши деца, творбите, в които те споделят своите чувства към България и за това, че тя ухае на хляб и мента, на вино и бор, на зелено, на ръцете на баба... Сблъсквайки се такива българи, и у мен закипява бурната ми българска кръв и се гордея, че съм една малка частица от земята българска, съхранила в себе си усещането за вечност. Мисля си, че в думите на тези млади българчета се крие дълбоката и правдива истина:



  • Но най-важно е това, че значението им се е съхранило и се предава от нашите предци на следващите поколения. В края на своята работа ще се опитам да направя извод. Аз считам, че хляба, тестените ястия, ритуалните угощения винаги са имали свое символично значение за българския народ. В тях се заложени нашите утвърдени ценности, погледът към света. Когато ги използваме в обредите, във всекидневието, те стават като едно ярко изразяване на колективния ни ум и колективните ни чувства – всичко онова, което ни прави българи. Доказва жива връзката между тях и България, между тях и родните ни, български традиции.

Вместо заключение:

  • Култура, която се пази, род, който се тачи, празник, който се почита, умения, които се предават от стари на млади, е гаранция, че България и българското ще пребъде.

  • И нека са повече хората, опитали неповторимото българско вино, което, събрало в себе си душата на българския народ, пише история в душата на човека.

  • Хлябът и виното в празничната култура на българите ясно чертаят пътищата, които свързват миналото с настоящето и бъдещето.

  • Хлябът носи белезите на миналото, пази жив спомена, нарича се за здраве и берекет, тежи под многото надежди на българина и е свят и благословен.

  • Хлябът е носител на живия български дух, на стремежа на човешката душа към повече красота в ежедневието, стремеж към благополучие и щастие.

  • Хлябът е нещо живо, къс от сърцето на всеки, който го е месил и втъкал в него частица от себе си.

  • Хлябът и виното заемат изключително място в живота на българина и традиционния културен календар.

Библиография:

  1. Откъси от творби на участници в литературен конкурс „Стефан Гечев”, ДАБЧ, архив.

  2. www.Bulgariasega.com

  3. Народна вяра”, Д. Маринов, ИК БАН, 1994г.

  4. Наследството от древността, Митко Белчев, статия, онлайн

  5. http://www.otzvuk.net/news

  6. zvezdichka.blog.bg

  7. http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100235846/meseneto-na-hlyab-edna-vyzrodena-bylgarska-tradiciya

  8. http://blog.business.bg

  9. д-р Надежда Савова: Месенето на хляб помага на хората да се сближават, статия/интревю в Новинар.бг

  10. Старева, Л. „Български светци и празници”, изд. Труд, С. 2003

  11. Старева, Л. “Български магии и гадания”, изд. Труд, С. 2007


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница