Лимитите на болниците пак отиват на съд

Болниците едва ли ще престанат да са търговски дружества

На фона на 10 години упражнения по темата от няколко кабинета обещанията и декларациите на Москов звучат най-малкото недостоверно. Вероятно и самият той не вярва, че може да преобразуват лечебните заведения, макар че продължава да твърди колко би му се искало. Защото подобна реформа е скъпа и тежка, а за сметка на това няма да промени нищо

В момента у нас, според собствеността си, болниците са 100% държавни - това са университетските и големите специализирани национални болници, 51% държавни - областните болници, където останалата част от собствеността е на общините, влизащи в дадената област, 100% общински - болниците в по-малките градове или градските болници в по-големите градове, и 100% частни. Мотивът на Москов за евентуално преобразуване на лечебните заведения с публична собственост е, че в момента държавата не може да оказва достатъчно добър контрол над собствеността си. Освен това сега държавата не може да отпуска пари на търговските си дружества за издръжка, защото това се смята за непозволена държавна помощ. Понастоящем собственикът може да дава пари само за капиталови разходи и покриване на дългове.

"Начинът на управление на нашите дружества е проблемен, държавата трябва да може да провежда политика", каза преди време Москов. Той даде примери за лошо управление - директор, чийто договор изтича и затова вдига средната заплата в болницата си на 4000 лв., които обаче не може да плаща, и за редица други "мениджъри", подписали договори за милиони за външни услуги. Москов не се посвени и да обяви, че не е редно с пари от здравни вноски - единственият начин за финансиране на болниците - да се плащат и немедицински разходи и режийни. Той обаче не можа да обясни как точно държавата ще намери пари, за да поеме издръжката на болниците си.

Министърът обаче е прав - болниците не се управляват добре, защото дълговете им почти стигнаха немислимите доскоро 500 млн. лв.

Именно задълженията са най-сериозната пречка за преобразуването им в държавни лечебни заведения под шапката на здравното министерство.

Има два начина за прекратяване на статута на болниците на търговски дружества. Дългият е редът, определен от търговския закон. Според него, за да се прекрати едно дружество, трябва да се открие производство за ликвидация. Назначават се ликвидатори, вписват се в търговския регистър, след което трябва да се поканят кредиторите да предявят вземанията си към дружеството. Тази процедура според зам. здравния министър Бойко Пенков може да отнеме до 2 години. В този период болниците ще продължат да функционират, същественият въпрос обаче е ще пожелае ли държавата да намери 500 млн. лв. за кредиторите им - доставчици на лекарства, медицински изделия, ток, вода и т.н. Тъй като преобразуването на лечебните заведения засега е само в обещанията на министър Петър Москов, най-вероятният отговор е, че хазната не желае да отдели половин милиард за нещо със съмнителни ползи.

Защото ако управляващите все пак решат, че отписването на болниците от статута им на търговски дружества е приоритет, има и по-бърз начин за материализирането му - те могат да бъдат преобразувани автоматично със закон, както преди 15 г., когато при правителството на Иван Костов те бяха автоматично преобразувани в търговски дружества. Дълговете им обаче не могат да бъдат опростени със закон, така че въпросът с намирането на 500 млн. лв. продължава да стои.

Всъщност, преди 15 г. държавата запази статута на няколко свои болници - Правителствена, Военна, МВР и Транспортна болница, както и на психиатриите и спешните центрове. Те не са търговски дружества, управляват се от директор, но нямат борд, и са на директен контрол от МЗ или съответното ведомство. И именно Военна болница е доказателството, че държавата може да бъде лош стопанин, въпреки че има всички правомощия да упражнява директен контрол. С дългове, които стигнаха 120 млн. лв. и бивш началник - Стоян Тонев, озовал се от депутатската банка в прокуратурата за източване на болницата, ВМА стана символ на лошо управление

МЗ би могло да бъде по-добър собственик и мениджър на болниците, но също така нищо не пречи кражбите и далаверата при всякакви видове покупки - от лекарства до доставка на храна, чисто и просто да се прехвърли в министерството.

От друга страна, макар и по-трудно, и в момента МЗ може да контролира подопечните си болници. В борда на всяка от тях има представител на министерството, директорът се назначава от борда, но не е имало случай да се избере началник против волята на принципала. И в момента министерството може и изготвя всякакви инструкции и заповеди за управлението на болниците - например от месеци Москов твърди, че директорите на държавни болници, които не спазват лимитите, спуснати от здравната каса и наложената от МЗ финансова дисциплина, ще бъдат уволнявани. Министерството също така се кани да направи електронна борса за лекарства, през която да се купуват медикаментите за всички лечебни заведения, което се очаква да намали разходите по това перо осезаемо. Статутът на болниците не се оказва пречка и в този случай.

Един от принципните въпроси при статута на държавните болници е, че търговското дружество се създава, за да печели, а "здравето не е стока", както гласи една от любимите мантри у нас. Факт е, че все още има държавни болници на печалба, която по закон остава в търговското дружество и се използва за инвестиции или за възнаграждения. Повечето държавни лечебни заведения обаче са на загуба. Ако те не са търговски дружества, евентуалната печалба ще влиза в държавния бюджет и ще се връща в болниците само ако Министерството на финансите реши, което е съмнително. Така всякакъв стимул за добри финансови резултати у работещите в болниците съвсем ще се изпари.

Другият търговски призрак, с който политици и обществени фигури обичат да плашат електората, е възможността търговското дружество да фалира или да бъде приватизирано. Законът предвижда обявяване на несъстоятелност по искане на кредитори, не една болница е била заплашвана от запор от доставчици на лекарства, но нито една не е фалирала досега по тази причина. Закриваните в последните 15 г. болници у нас са затваряли врати поради липса на пациенти и специалисти и, уви, всички до една са били малки общински лечебници в отдалечени места.

Преди 15 г. болниците станаха търговски дружества именно като прелюдия на последваща приватизация. Тя обаче не се случи, в момента повечето държавни лечебни заведения са в забранителен списък за продажба, никой не възнамерява да ги пуска на пазара, а и едва ли някой би поискал да ги купи, тъй като издръжката им е прекалено скъпа, а печалбата, която биха носили - нищожна.

Иначе - да, здравето не следва да е стока. Но то беше превърнато в такава заради модела, по който се плаща за лечение - на преминал пациент, благодарение на което "преминалите" през болница в идните години може да надхвърлят броя на населението. Смяна на статута на болниците сама по себе си няма да промени нищо. Тя няма и да се случи, но нищо не пречи на поредния министър да се поупражни в малко популистична реторика. Желаещи да слушат обещания явно у нас има още много.

От 1 април до вчера, общо 22 болници без нито един пациент

Според новите изисквания болен може да бъде приет за лечение само срещу документ за самоличност. Така от касата се надяват да спре отчитането на "мъртви души". Все още обаче няма обобщени данни за точния брой на хоспитализациите и дали след въвеждането на електронните четци болните са намалели. "Трябва да мине поне един месец, за да можем да направим коректно сравнение", коментира подуправителят на НЗОК Димитър Петров.

От касата признаха, че е имало случаи на върнати пациенти, които не са представили лична карта. Най-голям проблем имало с децата от сиропиталищата. Според закона техни настойници са директорите на домовете, но те отказвали да предоставят личните си данни. Затова до дни системата ще бъде преработена и изоставените деца ще бъдат вписвани в отделна графа, каквато има за затворниците.

Във врачанската болница са приети десет пациенти, родени преди 1930 г. Те били със зелени паспорти, които системата не разпознала. В Шумен българин, който си дошъл от Германия за празниците, бил приет по спешност за скъпа неврохирургична операция. "Човекът беше загубил всичките си документи и здравната каса няма да ни плати за лечението му", разказа директорът д-р Юлия Димитрова.

Лечебници дават лимитите на съд

Националното сдружение на частните болници заедно с Центъра за защита правата в здравеопазването атакуваха пред съда методиката за плащане от НЗОК, чрез която на практика се въвеждат лимити на бюджетите на лечебниците.

Жалбата е подадена във Върховния административен съд. Като мотиви за нея от сдружението изтъкват, че чрез методиката се нарушава конституцията, както и редица други закони. От там допълват, че чрез нея се създава и риск за част от пациентите да не бъде осигурена безплатна здравна помощ и тя на практика ще бъде достъпна само за тези, които са я потърсили първи. Междувременно омбудсманът Константин Пенчев излезе със становище, че моделът на финансиране на болниците посяга на правата на пациентите и поставя под риск качеството на медицинските услуги. Той е предложил на здравния министър д-р Петър Москов начинът за плащане на лечебниците да бъде преосмислен.
Искат им я за подобрени битови условия

Болници товарят пациенти с такса "ремонт"

Полина Тодорова
Болници товарят пациенти с допълнителни такси, които им начисляват при изписване. Сред най-абсурдните пера е "подобрени битови условия" или иначе казано - такса "ремонт", а също и "безопасно обслужване".

Въпреки многото призиви от пациентски и други организации за прекратяването на безумната практика лечебниците продължават да издават фактури на болните за различни доплащания. Виновни за "дрането" на пациентите няма, защото към момента законът позволява начисляването на какви ли не такси по време на лечението.

Ремонт

13 лева на ден за подобри условия е платила пациентка от Стара Загора, която е била приета в местна частна болница. Наталия Иванова е постъпила за изследвания, поемани от здравната каса, в клиниката по гастроентерология на 6-и април и е напуснала лечебното заведение три дни по-късно. По време на престоя й е било предложено да бъде преместена в друга, по-хубава стая, без обаче да й се обясни, че за това ще трябва да плаща. В деня на изписването си Наталия получила касова бележка, в която освен стандартната потребителска такса за болничния престой от 5,80 лева на ден, е изискана сума от общо 39 лева, без да се посочва за какво са. "Медицинската сестра ми каза, че трябва да платя всичко. Когато я попитах за какво са 40-те лева, обясни, че са за "подобрени битови условия", разказа Наталия пред "Телеграф". Жената е категорична, че проблемът не е толкова в парите, ами в начина, по който са й поискани. "Никой не ме предупреди, че ще ми искат пари. Да не говорим, че самата стая не беше изобщо луксозна, просто в онзи момент нямаше други пациенти в нея", посочва Наталия. Допълва, че лечебното заведение е било ремонтирано наскоро и може би чрез подобни такси от пациентите се опитва да покрие разходите, около него.

Закон

Допълнителните такси, с които се товарят болните у нас, всъщност са съвсем законни. Те са разписани в наредбата за достъп до лечение, за която многократно имаше призиви да бъде променена. Проблемът произтича от факта, че в нея се казва, че те са "свързани с престоя на пациента в лечебното заведение, извън оказваната медицинска помощ" и се изброяват някои услуги като наличие на телефон или телевизор в стаята. "Удрянето" на пациентите обаче става чрез фигурирането на текста "и други", който отваря вратичка за искане на още пари.

"Многократно съм казвала, че за да има текст "допълнителни услуги", трябва да се изясни кои са базовите", коментира пред "Телеграф" председателката на Асоциацията на дружествата за доброволно здравно осигуряване д-р Мими Виткова. "Какво значи да се искат пари за реновирана стая, какво точно има в нея, за да се искат допълнително пари", пита още тя. Виткова цитира и друг скандален случай, при който столична болница е искала 10 000 лв. за раждане, като лечебницата ги е изискала веднъж от НЗОК, и втори - от частния здравен фонд. Въпреки колосалната сума от бащата на бебето са искани още пари за памперси и други консумативи.

Промени

Още в началото на годината от организацията поискаха разписване на ясни регламенти за какво може да се изискат допълнително пари от пациентите, като съвместно със здравната каса беше изготвен проект за изменение на въпросната наредба. Сред мотивите към него изрично се посочваше, че болниците таксуват медицински и други услуги, които така или иначе са включени в клиничните пътеки, за които НЗОК им плаща. Сред тях са абсурдни такси като "изключителна безопасност при индивидуално медицинско обслужване", "непрекъснати медицински грижи", "специфични хигиенно-медицински грижи", "специфични медицински грижи за оперативна рана", "обсъждане и планиране на медицинско обслужване при болнично лечение с началник отделение и лекуващ лекар". В някои частни болници, които имат договори с НЗОК, лекуват пациентите по цени на лечебното заведение вместо по клинична пътека и на практика ги лишават от правата им по задължително здравно осигуряване, се казва още в мотивите.

Пациенти

"Факт е, че наредбата е такава. Аз например бях много несъгласен с друг проблем в нея, а именно доплащането за избор на екип, но то още стои като възможност, въпреки че аз не виждам житейската логика в него", коментира за "Телеграф" д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита правата в здравеопазването.

И омбудсманът е против лимитите на болниците

Болниците не трябва да работят в условията на лимити, защото това е в ущърб на пациентите, категоричен е омбудсманът Константин Пенчев в свое становище относно новата методика на Здравната каса за плащане на болничната помощ. Той е изпратил писмо до министър Петър Москов, с което му предлага лимитите на лечебните заведения да отпаднат. Според Пенчев спазването на бюджетната рамка не бива да става за сметка на здравето на хората.

Омбудсманът твърди, че ако решението не бъде преразгледано, това ще се отрази на достъпа до качествена медицинска помощ и на свободния избор на пациента къде да бъде лекуван. "Трябва да се въведе друг механизъм за контрол над изразходваните средства, който да е в интерес на болните", посочва Пенчев в отговор на отвореното писмо на "Млади лекари за ново здравеопазване".

Въпреки рехавия лекарски протест на 7 април докторите се заканиха да организират сериозен отпор срещу орязаните бюджети. Те отложиха стачката за края на този месец. Тогава ще са готови и отчетите на всички лечебни заведения и ще стане ясно колко пациенти са върнати и за колко болни не са стигнали парите.

От сдружението на частните болници внесоха иск срещу новия начин на болничната помощ във Върховния административен съд. В момента парадоксът е, че болници, които не оказват 24-часова спешна помощ, получават повече средства от тези, които приемат денонощно. Затова здравният зам.-министър и член на надзорния съвет на НЗОК д-р Бойко Пенков обеща от следващия месец лечебните заведения, които изпълняват спешност, да получат 2% отгоре върху бюджетите си. Управителят на касата обаче не удържа на обещанието си да качи на сайта на НЗОК отчетите на всички болници в страната.

Д-р Кети Маналова: Казанлъшката болница е най-ощетената в региона

МБАЛ "Д-р Христо Стамболски" в Казанлък получи за 2015 г. намален бюджет в рамките на 83% спрямо заработката от 2014 г. и това е най-ощетената болница в региона. Това съобщи управителката на болницата д-р Кети Маналова. Новата методика на финансиране на болниците почива на историческия принцип - брой преминали болни през 2014 г. На този принцип е определен бюджетът, като са намалени с 8% бюджетите на всички болници. Болницата в Казанлък през 2014 г. бе в ремонт от 7 април до края на септември. В този шестмесечен период болницата не само трябваше да извърши дейностите по санирането, а и да поддържа дейността си. За м.г. болницата има доста ограничен брой пациенти и значително по-малко приходи от НЗОК. Тази година, болницата получи от НЗОК намален бюджет в рамките на 83% спрямо заработка-та от м.г., коментира д-р Маналова. Тя подала писмени заявления, провела срещи и с членове на НС на НЗОК и с министъра на здравеопазването и неговия екип, но до момента няма положителен отговор дали ще бъде актуализиран бюджетът на болницата.

Матурите задължително с лекари

Забраняват на седмокласниците да ползват коректори и калкулатори

Мила Мишева
Лекар или медицинска сестра ще има във всяко училище, в което учениците ще държат матура или изпит за национално външно оценяване след седми клас. Столичният просветен регионален инспекторат е поискал справка от всяко школо за медицинските лица, с които разполага.

“Задължително е да има лекар на матурите. Нап­режението за децата е голямо и на тях често им прилошава", обясни директорката на столичното 31-о СУЧЕМ, известно като Бастилията, Надежда Николчева. Тя допълни, че има случаи и на деца, които припадат вследствие на ниско кръвно

Училищните директори вече са получили инструктажи за провеждането на съдбовните изпити за седмокласниците. Учителите няма да имат право да оценяват писмените работи на свои ученици, нито да бъдат техни квестори. В една изпитна зала може да има не повече от 15 и не по-малко от 8 ученика.

Седмокласниците, които подсказват или нарушават нормалното протичане на изпитите ще бъдат наказвани с изгонване, става ясно от заповед на МОН за провеждане на националното външ­но оценяване. Тра­ди­ционно преди изпита учениците ще трябва да оставят своите мобилни телефони

Седмокласниците трябва задължително да пишат със син химикал. За изпита по математика са позволени линия, транспортир, пергел, триъгълник, молив и гума. Калкулатори, коректори и справочници обаче са забранени. Учениците ще трябва да внимават и да не оставят знаци по изпитните листа. Те няма да имат право да напускат залата до 30 минути след старта на изпита. Държавно-зре­лостните из­­­пити и националното външно оценяване след седми клас ще се провеждат без промяна във формата. Традиционно матурите за зрелостниците ще съвпадат с изпитите за национално външно оценяване за седмокласниците. На 20 май ще са изпитите по български език и литература. На 22-ри пък ще са матурите по желание и изпитът по математика за седмокласниците.

Незаконен износ оставя пациентите с хепатити Б без животоспасяващо лекарство

Незаконен износ на животоспасяващо лекарство поставя в риск близо 800 пациенти с хепатит В. Лекарството Виреад е без алтернатива и цената му в България е два пъти по-ниска, отколкото в някои страни в Европа. И въпреки че сигналите и на лекари, и на пациенти са от близо месец, нито една институция не търси отговорните за нелегалния износ, който оставя без лекарство българските болни.

Репортер: И лекари, и пациенти са адски чувствителни и реагират мигновено. Всяко забавяне с лечението крие огромни рискове.

Д-р Станимир Хасърджиев, Национална пациентска организация: Забавянето е фатално, може да се стигне до т. нар. фулминантна чернодробна недостатъчност, т.е. бързо развитие и реактивиране на вируса.

Силвана Лесидренска – пациентска организация “Хепактив”: И пациентът да изпадне просто в състояние, в което никой не може да го върне.

Репортер: Затова в момента, в който лекарството им започнало да изчезва от аптеките, изпратили веднага писма до всички институции. Ответни мерки обаче няма.

Силвана Лесидренска – пациентска организация “Хепактив”: Лекарството го няма. Преди малко получих един сигнал от Стара Загора от пациентка, която от 10 дни не може да намери лекарство за своя син.

Репортер: С доставките за България на Виреад няма никакви проблеми – твърди вносителят.

Д-р Атанас Атанасов – представител на фирмата производител: На практика ние не само доставяме необходимите количества за тези няколко стотин пациента, но още повече има един малък резерв, който е като буфер в търговците на едро. Най-вероятно тук се касае за криминален незаконен износ на този продукт.

Д-р Станимир Хасърджиев, Национална пациентска организация: Понеже е много ниска цената в България, а пък е два пъти по-висока в Германия и в някои други европейски държави съответно лекарството се изнася.

Репортер: Никой обаче от лицензираните фирми за реекспорт не е уведомявал агенцията по лекарствата за износ на Виреад. Така че със сигурност някой изнася незаконно.

Д-р Атанас Атанасов – представител на фирмата производител: Ами ако има разследване, този износ ще спре по някакъв начин.

Репортер: Но не знаете да има такава проверка?

Д-р Атанас Атанасов: Не, не.

Репортер: Кой поставя в риск живота и здравето на 800 българи – това лесно може да се установи. Никой обаче от здравното министерство не смята да назначи проверка. Никой не е подал и сигнал в прокуратурата или към икономическа полиция. А незаконните течове по пътя на лекарството, не са толкова много. В аптеката Виреад се продава само срещу рецепти и много бързо със съдействието на Касата може да се установи има ли ги и дали са реални.

Отговорност може да се търси дори и от дистрибуторите и вносителя, защото законът ги задължава да осигурят количества първо за нуждите на вътрешния пазар. Но вместо да потърси виновните, единствената мярка от страна на здравното министерство е сформиране на работна група да предложи мерки срещу нелегалния реекспорт. Въпреки че ефективни мерки се дискутират от години, но все не се взимат.

Д-р Станимир Хасърджиев: Да преразгледа цените на лекарствата. Не говоря да се покачат цените, но да се смени принципът, по който се формира цената. В момента ние търсим най-ниската цена в Европа. В Европа отдаван се обмисля създаване на европейска такава система, всяко лекарство да си има уникален номер, за да си има проследяемост на това лекарство.

Репортер: Но и в момента законът дава достатъчно варианти за реакция. Стига да има кой да го приложи.

Онкоболни пациенти остават без терапия заради намалените бюджети на болниците

Онкоболни пациенти остават без терапия заради намалените бюджети на болниците. Още за поредния здравен абсурд сега от Марина Малашева.

Репортер: Намирам се в едно от лечебните заведения, които вече изпитват финансови затруднения заради новата методика, по която здравната каса плаща на болниците. Тук средствата за онколекарства са намалени наполовина. От миналата седмица пък вече започна и препращането на пациенти.

Репортер: За някои онкоболни таргетната терапия е най-ефективното лечение. Така е и за тази жена. Те иска да показваме лицето й. Името й също ще остане скрито.

- Идвайки днес в кабинета оказа се, че лекарство няма, защото има определен лимит на таргетното лечение. В такъв случай аз съм лишена от по-нататъшното си лечение.

Репортер: Има лекарство само за още два дни. След това обаче единственото, което й остава, е да се надява, че ще получи животоспасяващия медикамент.

- Това означава, че ние всъщност няма и да живеем.

Репортер: Лекарствата за таргетна терапия се закупуват от болниците, а НЗОК след това възстановява разходите.

Драга Попова: Ние трябва да бъдем в рамките на тази стойност, за да можем да получим плащане. За останалите лекарства няма да получим финансиране и рискуваме фалит на практика, не можем до без край да пазаруваме лекарства.

Репортер: В същото време лекарите се оказват между чука и наковалнята.

д-р Росица Кръстева: Тук имат за цел ограничен финансовия ресурс на болниците. Т.е. не давате пари, няма да лекувате пациенти. Нещата са прости. Но не бих искала да съм аз тази, която ще връща пациентите и ще определя на кого да давам лекарства и на кого няма да дам лекарство.

Репортер: Цената на препаратите варира от 3500 лева до 10 000 лева.

д-р Росица Кръстева: Колко човека в България могат да си го позволят това нещо на всеки три седмици и защо да си го позволят, след като е написано, че всъщност всички пациенти имат достъп до това здравеопазване?

Репортер: Средствата за лекарства, с които ще разполага онкологичният диспансер в Стара Загора са с 20% по-малко от миналата година.

д-р Петър Чилингиров: Лекарствените продукти определят и дейността, която се извършва.

Репортер: От онкодиспансера засега не са били връщани пациенти. Не е ясно обаче колко дълго ще продължи това.

Репортер: Междувременно стана ясно, че утре надзорният съвет на НЗОК и БЛС се събират на заседание. Една от темите, заложени в дневния ред е лекарствената политика през тази година.

Недостигът на пари за лекарства

БНР  Нещо повече
Водещ: Утре надзорният съвет на НЗОК се събира, за да обсъди недостига на пари за лекарства. Въпреки всички опити да се наложат разумни ограничения, още в края на март стана ясно, че парите не достигат, а има болни, които не могат да чакат за терапия. От началото на месеца във фокуса на медийното внимание са проблемите на комплексните онкологични центрове. Оказа се, че новата методика за финансиране на болниците може фатално да забави лечението на стотици пациенти с онкологични заболявания. Директорите на комплексните онкологични центрове в страната се надяват, че утрешната среща ще завърши с разумно решение. Повече по темата от Надежда Цекулова.

Репортер: Между 15 и 40% са намалени бюджетите на комплексните онкологични центрове в страната. Сигналите за това идват най-вече през медиите, а рискът пациентите с животозастрашаващи заболявания да останат без лечение изглежда все по-реален. Защото от днес листите на чакащите вече са задължение. Информацията дойде от д-р Камен Кожухаров, управител на Общинския комплексен онкологичен център в Русе.

Д-р Камен Кожухаров: Днеска подписах и още един анекс към Касата, който гласи, че когато си минем лимитите за месеца, трябва да пишем пациентите в списък на чакащите. Терапията в онкологичните заболявания е съобразена с физиологията на туморите, а не с паричните потоци на Касата. Туморите си имат някакъв етап, при който клетките започват да се делят и точно тогава трябва да се слагат (...), таргетни препарати, хормони. Туморът не го интересува Касата кога плаща.

Репортер: Отговорността за това кой да бъде вписан в листата на чакащите и кой да се лекува веднага, остава за болничния мениджър.

Д-р Камен Кожухаров: Няма методика. Значи, в момента, в кой напише някой някаква методика, почва да носи отговорност, нали. Свършат ли парите за срока, от там нататък, който дошъл след това, просто чака. Това е.

Репортер: В русенския онкоцентър месечният лимит ще се изчерпи около 20-о число. Пациентите, които дойдат след това, ще са надлимитни и вероятно лечението им ще е за сметка на заплатите на работещите. Миналия месец например служителите на Д-р Кожухаров са получили 75% от възнагражденията си, защото болните им не могат да чакат.

Д-р Камен Кожухаров: Това не е една херния, която дядото си я носи от 20 години, може да си я носи още два месеца. Нищо няма да му стане, нали. Това е живо същество, което прави мизерии в човешкото тяло и то трябва да бъде спряно. То е разпределено във времето, както се правят тия схеми на терапия. То не е тъй – ще те пиша в списък на чакащите. И какво? Пускаме тумора в отпуска.

Репортер: Финансирането на терапиите за онкологично болни ще се преразгледа на заседание на Надзорния съвет на Здравната каса утре, съобщиха за „Хоризонт” от Здравноосигурителната каса. На 28 април пък ще се обсъждат промени в текстовете на методиката за заплащане на всички лечебни заведения, за да се коригират допуснатите грешки. Според зам.-министъра на здравеопазването Д-р Бойко Пенков, както в Министерството, така и в Надзора на Касата има яснота за проблемите.

Д-р Бойко Пенков: Понеже се появиха нови лечебни заведения, които имат онкологии, най-общо казано, и правят химиолечение, и тези лекарства се разпределиха между старите лечебни заведения и тия, които са новите, затова има редукция. За съжаление, преразпределение на болните няма, защото, за наше огромно съжаление, има много хора, боледуващи и страдащи от онкологични заболявания.

Репортер: Взимащите решенията обаче очакват от изпълнителите на медицинска помощ също да подходят по-практично към работата си и липсата на пари.

Д-р Бойко Пенков: Това, което могат да направят те, е рационална лекарствена употреба, което означава, че има златен терапевтичен стандарт, към който трябва да се насочат, който има доказана терапевтична ефективност и по тоя начин да се регулират нещата. Гледах болници, които имат онкологии. В едните лекарствата са примерно 15 – 17% от бюджета на болниците. Има болници стига 67% за лекарства.

Репортер: Условията за общинските лечебни заведения, каквито са комплексните онкологични центрове и за държавните болници обаче не са еднакви. Законът за обществените поръчки дава на държавните болници два месеца отсрочка, за да платят лекарствата и консумативите си например. Общинските имат един месец. Освен това не е все едно дали съответното лечебно заведение е онкологичен център или многопрофилна болница. Това обаче са все въпроси, които подлежат на обсъждане. Добрата новина и за пациенти и за лекари е обещанието на институциите, че диалогът продължава. За „Нещо повече” Надежда Цекулова.

Частните болници дадоха на съд новата методика за финансиране на лечебните заведения

Частните болници дадоха на съд новата методика за финансиране на лечебните заведения, която ограничава техните бюджети. Заедно с Центъра за защита на правата в здравеопазването от Сдружението на частните болници ще настояват методиката да отпадне. Мотивите – въвеждането на твърди бюджети за болниците противоречи на Конституцията, както и на Закона за здравното осигуряване. От сдружението съобщиха за Дарик, че вярват, че делото ще бъде спечелено. Въпросът е това да се случи възможно по-рано. Междувременно в свое становище българският омбудсман Константин Пенчев посочи, че моделът на финансиране на болниците, който бе въведен тази година, посяга на правата на пациентите и поставя под риск качеството на медицинските услуги, които предстои да се извършват у нас. Припомням, в първоначалния си вариант този модел предвиждаше лечебните заведения да получат до 95% от парите, с които са разполагали преди година, а изхарченото в повече да не им се заплаща. Още от Димитър Панев.

Репортер: Жалбата във Върховния административен съд е срещу постановлението на Министерския съвет, с което бе приета новата методика, която фиксира бюджетите на болниците. Пред Дарик д-р Николай Болтаджиев от управителния съвет на Сдружението на частните болници коментира, че от новия начин на финансиране ще пострадат най-вече пациентите.

д-р Николай Болтаджиев: В лечебното заведение парите би трябвало да следват пациента, нали той работи според пациентите, които има. А тук се получава точно обратното – пациентът се пренасочва според парите другаде, т.е. вече пациентът няма право на избор и има ограничен достъп до системата.

Репортер: Болтаджиев добави, че новата методика, по която се финансират болниците, противоречи на редица закони, защото освен, че дискриминира пациентите, поставя лечебните заведения при различни условия и нарушава конкуренцията.

д-р Николай Болтаджиев: Безспорно делото ще бъде спечелено, но проблемът е кога. Това ще стане сигурно, след като вече е минала годината и това постановление вече не е валидно. Това от години се опитват да го въведат по този начин. Досега не успяваше, сега са най-упорити. Да видим дали ще успеят. Да не забравяме, че 2010 при подобна ситуация много болници осъдиха касата и тя им изплати всичко даже с лихвите. Така че има опит и в това вече.

Репортер: В свое становище пък омбудсманът Константин Пенчев посочва, че новата методика посяга върху правата на пациентите. Пенчев подчертава, че се е обърнал към отговорните институции с предложение да се обсъди възможността за преоценка на болничните бюджети.

Каталог: news press
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> „Здравеопазване
news press -> В обувките на Москов
news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме

Изтегляне 235.62 Kb.

Сподели с приятели: