Лимитите на здравеопазването са неморални

Лимитите на здравеопазването са неморални

- Факт, е че се намираме в изключително динамичен момент - два основни закона в здравеопазването са на прага на приемането им. Имам предвид Закона за лечебните заведения и Закона на здравното осигуряване. На този фон новото ръководство на лекарския съюз идва и с летящ старт влиза в тези проблеми. От друга страна, са налице и натрупани затруднения.

- Тя определено създаде проблеми, въпреки че беше подписана от предното ръководство на лекарския съюз. Въпреки обещаните до 90 или 95% заплащане на болниците за извършена дейност на места, и то не малко, се оказа, че разликата от 5% от бюджетите спрямо миналата година всъщност не е пет, а е много повече. Тук е проблемът. Спекулирането с тези проценти по незнайно какви критерии се оказва много тежка проблематика. Не бих могъл да разбера нито НЗОК, нито останалата част от тези институции, с които тя е свързана - да знаеш, че твоето поведение във финансово отношение ще ощети дадена болница и ще доведе до риск тя да не може да изпълнява задълженията си, и в същото време да стоиш спокойно.

- Изключително деликатен въпрос - при създалите се тогава обстоятелства и при риска да се случат действително неприятни ситуации особено за финансирането на болничната дейност, най-вероятно да. Не трябва да се подценява и другият риск с тази методика - без нашия подпис тя можеше да бъде приета в по-лош вариант и да бъде наложена административно, което означаваше лекарското съсловие изобщо да бъде извадено от преговорите.

- За мен категорично не. Бихме могли да говорим за регулиране на приема на пациенти, за отчитането на настоящите клинични пътеки, за контрол върху дейностите на болничните заведения като цяло. Но да въвеждаш лимит, който да бъде изчерпан в първите няколко месеца на годината, е ненормална работа. Това е най-малкото изключителен риск спрямо пациентите и аз съм силно учуден от липсата на реакция и от пациентските организации, и от обществото ни като цяло.

- Да, така е, но това са въпроси, по които аз не бих искал да взимам отношение.

- Аз мисля, че касата би трябвало да осъществява медицински контрол, но не виждам потенциала й за това. От тази гледна точка според мен това би трябвало да е по-скоро наш съсловен приоритет, за да можем по този начин и да повишим авторитета си пред обществото. Имам предвид проследяване на поставените диагнози, назначеното лечение и изхода от него. Гилдията е най-добрият саморегулатор и всякаква намеса отвън надали би могла да е така ефективна.

- Всъщност заплащането на лекарския труд чрез клиничните пътеки е нонсенс по простата причина, че в клиничната пътека, която е функция на остойностяването на дейността на една болница, той не е заложен. Затова и именно остойностяването му ще е една от първите и най-важни задачи на новото ръководство на лекарския съюз, за която искам изрично да подчертая, че не е нещо ново и е проблем, върху който са работили и колегите от предходния управителен съвет. За целта ще търсим диалог и с Министерството на здравеопазването, и със здравната комисия в парламента - аз разбирам, че исканията ни са едно, а условията, в които се намира държавата, съвсем друго, но това не пречи да се търси някакъв консенсус.

Нашите предложения са за заплата от 1500 лв. за новопостъпил лекар до 3500 лева за завеждащ-отделение. Разбира се, определено трябва да се помисли и за останалите заети в здравеопазването, защото те са изключително важни за системата. Това е един от начините да задържим и младите си кадри, за които всички знаем, че напускат страната.

- Аз не бих казал, че частните болници обират всички специалисти, но определено е факт, че има подобна тенденция както по отношение на младите, така и на кадри с доказан опит. Но ако ние осигурим едно оптимално заплащане и условия за специализация на младите хора, аз съм почти убеден, че те ще предпочетат държавните университети и областните болници по простата причина, че именно там се извършва голямата медицина, а тя е предизвикателството за един лекар. Надявам се, че това е пътят, по който нещата ще поемат по една по-градивна посока. В противен случай те ще останат на етап, който мога да илюстрирам с цитат от бъдещи лекари, споделен пред мен, а именно - "Влизаме петима специализанти, излизаме петима емигранти". Точно това не трябва да бъде допускано. Червената лампичка свети отдавна пред управляващите, но защо не се забелязва, аз, честно да си призная, нямам логичен отговор. С тези тенденции на напускане на младите хора България в следващите от 5 до 7 години ще изпита катастрофални проблеми в здравеопазването.

- Със сигурност младите колеги имат своето място в БЛС. Моя цел ще е да се опитам да вляза в контакт с младите специализанти в България, най-вече от университетските центрове. Обмислям и идея за създаване на тяхна организация, която да има и съвещателен глас за нашите решения. Истината е, че подобна идея беше на път да се осъществи преди години, но все още не е факт.

- Може би ако бъдем малко по-ведри, по-усмихнати, по-съпричастни към болките на пациента и го посрещаме с повече ведрост в кабинета, доверието ще се възвърне. Ако продължим да се държим така, все едно пациентите са ни виновни за всичко, което ни се случва, няма да успеем. И това ще бъде по-страшно от всички реформи - ако допуснем пълното разрушаване на доверието между пациента и лекаря. Крайно време е да се осъзнае, че ние сме е в една лодка.

• Роден е през 1958 8.

Завършил е МУ — Плевен, през 1985 г.

• Специализира обща хирургия, а след това и пластично-възстановителна хирургия и спешна хирургия

• Бил е председател е на плевенската колегия на БЛС

• На 9 май бе избран за председател на Българския лекарски съюз