Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов
Изтегляне 23.82 Kb.
|
Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов” Макс Фасмер 
Макс Фасмер е един от най-видните слависти на ХХ век, които оставят ярка следа в лингвистиката чрез своето дело и високите научни постижения. На Първия лингвистичен конгрес в Прага той е ръководител на делегацията от Германия. Макс Фасмер е роден на 20 февруари 1886 г. в Петербург. Гимназия завършва в родния си град, където учи класически езици. Под впечатлението от една лекция на Ян Бодуен де Куртене младият Фасмер взема решението да се занимава с езикознание. При Ян Бодуен де Куртене получава много добра подготовка по полско езикознание, а при А. А. Шахматов следва история на руския език. През следващите години предприема пътувания до Гърция, където изучава гръцките диалекти, а също така научава албански. От 1910 г. Макс Фасмер започва да чете лекции в Петербургския университет, през 1915 защитава докторска дисертация, след което води свой лекционен курс в университетите в Саратов, Дорпат (Естония), Лайпциг. Годините след Първата световна война са тежки за Германия, поради което на Макс Фасмер му става все по трудно да работи пълноценно. В Лайпциг той започва издаването на ново списание, което да замести Ягичевото „Archiv für slavische Philologie“, а именно – „Zeitschrift für slavische Philologie“. То излиза от 1925 г. и скоро се утвърждава като авторитетно, привличайки слависти от много страни. Фасмер поддържа връзки със слависти от цял свят, между които и българските учени акад. Стефан Младенов, проф. Кирил Мирчев и др. Макс Фасмер умира през 1962 г. в Западен Берлин. ЗА УЧЕНИЯ ФАСМЕР Както вече споменахме, Фасмер се откроява като един от най-видните слависти на 20. век, имащ особен принос в развитието на славистиката и лингвистиката като цяло. При едни от първите си пътувания в Гърция той прави изследвания на гръцките диалекти и взаимодействието на гръцкия със славянските езици. В резултат на тези изследвания излизат „Гръцко-славянски етюди”. Славянската топонимия в Гърция също привлича вниманието на Фасмер и той достига до важни за българската и световната лингвистична наука изводи. Той доказва тясното родство на славяните в Гърция с българите и „свързва този извод с общото заселническо движение на славянските племена в Македония и Албания, които в съгласие с изследванията на съветския славист А. М. Селишчев определя като български” (Ив. Дуриданов). По образеца на „Энциклопедия славянской филологии” на Ватрослав Ягич Макс Фасмер издава поредицата от основни трудове по славянска филология „Grundriß der slavischen Philologie und Kulturgeschichte”. В тази поредица е публикувана на немски и първата цялостна история на българския език на акад. Стефан Младенов. През 1933 г. списанието спира да излиза, когато нацистите идват на власт. Проблемът за прародината на славяните живо занимава Фасмер в цялото му научно творчество. За своите изследвания ученият използва метода на изключването, който бива критикуван от някои учени. И в тези му изследвания Фасмер се проявява като един отличен индоевропеист и познавач на угрофинските езици. Без съмнение най-големият връх в лингвистичната наука, достигнат от Макс Фасмер, е неговият Этимологический словарь русского языка, който започва да подготвя още от ранни години. При бомбардировка над Берлин през 1944 г. жилището му е разрушено, а с това и всички събрани дотогава материали. Но в следващите години той успява да възстанови погубените записки и от 1953 г. речникът започва да излиза като свезки, като последната излиза през 1958 г. Този Фасмеров труд се отличава с ценните библиографски податки, с включените и подробно изследваните топоними и антропоними. И в наши дни този етимологичен речник остава основен справочник на всеки русист и езиковед. Каталог: lingvclub slovo -> files -> 2010 2010 -> Старинна домашна лексика от западнорупски говор, регистрирана в Търлиското евангелие 2010 -> Думи срещу догми” (20-21 май 2010 г., гр. Пловдив) 2010 -> В чешкия език през ХVІІ век 2010 -> Върху материали от “Пъленъ руско – български рэчникъ“ от 1914 г 2010 -> Борислав борисов 2010 -> Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов 2010 -> Наблюдения върху функционирането на трипредложни съчетания в съвременния български език 2010 -> Отчет за работата по изследователски проект за периода 2005-2006 г. I. Тема на проекта : Създаване на Речник на българската лингвистична терминология Изтегляне 23.82 Kb. Сподели с приятели:
|