Липсващото звено все още липсва



Дата06.11.2018
Размер160 Kb.
#104469

© Списание „Прозорец”3/08



ЛИПСВАЩОТО ЗВЕНО ВСЕ ОЩЕ ЛИПСВА

Алан Уилис


Дарвинизмът се опитва да обясни “произхода” на висшите животински видове, чиято кулминация е човекът. Интересното е, че този процес на развитие е наречен “спускане” (англ. “descent”), а не “възход” (англ. “ascent”), както е логично, тъй като висшите видове заемат все по-високо стъпало от еволюционното дърво, за да достигнат най-горния клон, където е възцарен човекът, отделен в своето величие като връх на еволюцията.

В “Джърнъл ъф Криейшън”, XXI, 2007, N 3, е публикувана статия от д-р Ройъл Труман и д-р Питър Бъргър, в която те доказват, че еднаквите мутации в “екзон Х на хоминидния псевдоген GULO” не могат да се използват като доказателство за това, че човекът и плъхът имат общ прародител.

През годините различни животински видове са били сочени като възможния “общ прародител”, но всяка хипотеза е опровергавана, след като се появява поредното “по-надеждно доказателство” (еволюционната теория понякога се променя толкова бързо, че е трудно да следиш развитието й). С притеснение очаквам кой ще бъде обявен за следващия общ прародител, тъй като поддръжниците на еволюционната теория безусловно се нуждаят от него, за да докажат, че еволюцията е действителен факт. Разбира се, историята на вкаменелостите (фосилите), както допуска Дарвин, би трябвало да се обвърже с много етапи от възникването на човека, ако еволюционният процес е съществувал и е продължил милиони години. Какви са доказателствата?

Ернст Хекел (1834-1919 г.), професор по зоология в Йена, изследва безгръбначните радиоларии и води научна кореспонденция с Чарлс Дарвин. На Хекел дължим няколко понятия, станали обичайни за учените биолози. Термини като екология, онтология, биологичен тип и филогенеза са въведени от Хекел като обозначение на фактори, които дотогава не са имали конкретно название. Те се използват и до днес, но не са единственият принос на Хекел. Той е бил амбициозен учен, публикувал многобройни книги и статии, най-вече по въпроса за произхода на човека.

Една от основните теории на Хекел е, че “онтогенезата отразява филогенезата”. Тоест ембрионът по време на еволюционното си развитие преминава през фазите, характерни за неговия прародител. Тук откриваме влиянието на Ламарк и неговата теория за рекапитулацията (повторението), която е напълно необоснована. Например шията на младия жираф не се удължава все повече, защото той се опитва да достигне най-високите клони, за да си набави храна, нито това може да повлияе върху генетичната структура на следващото поколение, но когато бях студент, ни преподаваха и изпитваха точно върху тази теория. Истинската причина е в генетичната информация, която носят двете гамети (яйцеклетката и сперматозоидът) и която не може да бъде предизвикана от каквато и да било борба.

По същия начин Хекел греши в теорията си за ембриона. Той внимателно избира “подходящи” ембриони, в различни фази на развитието им, а след това подправя схемите, за да докаже своята теория. Неговите схеми са фалшификация, той си е послужил с измама, но наред с т. нар. доказателства, те са били препечатани в безброй учебници през XX в., тъй като са се смятали за прецизни и са доказвали еволюционната теория. Тук можем да си направим изводи и за високоценените “рецензенти” на авторитетните списания и сборници, които би трябвало да поправят всяка неточност или неистина в статиите и книгите и най-вече в учебниците заради тяхното безспорно влияние върху бъдещите поколения учени.

Истината е била известна само на няколко души, които са имали достъп до истинските ембриони и фотографии. Но учените, които са знаели за измамата, не са казали истината открито. Толкова за честността в научните среди, в които неведнъж философията и верността към собствената теория надделяват над точността в научното изследване.

Сблъсквал съм се с подобен проблем в Източна Европа, където спорих със студенти, които бяха твърдо убедени, че човешкият ембрион минава през фаза, когато развива “хрилни отвори”. Искам да подчертая, че в никоя фаза от развитието си ембрионът няма такива “отвори”. Те просто не съществуват. Ембрионът има поредица от гънки, които се наричат “фарингиални торбички” и се развиват в долната челюст, вътрешното ухо и т.н. Те никога не са били хриле и нямат нищо общо с дишането или с етапите на еволюционното развитие.

Теорията за рекапитулацията се опровергава и от други факти. Човешкото сърце има четири части, които са се развили различно от процеса при “нисшите” организми. Последователността при човека е 1-2-3-4, а при другите организми – 2-1-4. Също така те са се развили преди кръвоносните съдове, което противоречи на “възможното” обяснение при еволюцията, че сърцето се е образувало като помпа за кръвоносните съдове. Тъй като сърцето се развива преди кръвоносните съдове, то се оказва безполезен орган, преди те да се образуват, тогава защо изобщо се е формирало? Човешкият мозък също се е развил по интересен и противоречащ на еволюцията начин, тъй като се е образувал преди нервните връзки. Той съдържа ок. 10 млн. клетки и ок. 500 милион милиона връзки и високоразвита система, която го свързва с целия организъм, затова сложността на неговото устройство изключва възможността да се е формирал в хода на еволюцията и, от друга страна, редът на възникване противоречи на логичното еволюционно обяснение. Механизмите на такова сложно развитие не са резултат от еволюцията, която изглежда все по-малко възможна, когато изследваме по-внимателно такива органи в човешкото тяло.

Бих искал да предложа тези факти на вниманието на младите хора, за да могат да изучават истинска наука без погрешните теории на еволюционната философия.

Колин Патърсън, главен палеонтолог на Британския музей, е автор на много известен труд за еволюцията, в който обаче не включва никакви доказателства от вкаменелости (фосили) за своята теория. Когато някои учени изтъкват този факт като недостатък, той отговаря: “Ако ми бяха известни подобни находки, със сигурност бих се позовал на тях”. По-късно, в своя статия Патърсън пише за “еволюционното дърво”: “Ние имаме достъп до върховете на дървото, самото то е просто теория”. Иначе казано, доказателствата от вкаменелости липсват, освен ако не са измислени и фалшифицирани.

Има и много други проблеми, свързани с еволюцията. Евгениката се заражда въз основа на еволюционната философия. Братовчедът на Дарвин, Франсис Галтън в трудовете си утвърждава идеята, че расите се различават в еволюционната си йерархия и следователно някои са по-нисши от другите и по-близо до нашите “прадеди” маймуните. Чудовищно явление като Холокоста може да се обясни единствено с тази теория. Расизмът би изчезнал, ако не се опира на еволюционната философия, тъй като Библията недвусмислено заявява, че цялото човечество е създадено от Бога по Негов образ и подобие. Независимо от расата, цвета на кожата или религията си всички хора са равни пред Твореца.

Хекел въвежда още едно название, което трябва да вземем под внимание – Питекантропус алалус (маймуночовек без способност да говори), което по-късно е променено на Питекантропус еректус (изправен маймуночовек). Йожен Дюбоа (1858 – 1940) открива “човека от Ява”, питекантроп, който първоначално е обявен за “липсващото звено”. Това е един от многото, на които се приписва подобна роля.

През 1912 г. е направено важно откритие в Пилтдаун, Съсекс. Намерен е почти изцяло запазен череп с челюст, частично прикрепена към него. Черепът е изглеждал човешки, докато челюстта има особености, характерни за маймуната. Тогава се смята, че това е окончателното доказателство за съществуването на “маймуночовека”, плод на въображението на множество еволюционисти. През последвалите десетилетия това откритие се изтъква като доказателство за теорията, че човекът произхожда от маймуноподобен прародител и че е продукт на еволюцията. Човекът ли да се възприема просто като “по-висша” форма на маймуната или маймуната – като “по-нисша” форма на човека? Без значение кое е по-точно, в крайна сметка двете твърдения са еднозначни.

Изминават много години, преди “доказателствата” да бъдат подложени на подробен критичен анализ. Тогава се установява, че всичко е груб фалшификат. Зъбите на челюстта са били допълнително добавени и подредени, и цялата челюст е обработена с химикал, така че да стане на петна и да придобие древен вид. Нещо повече, тя не е съединена добре с черепа. Оказва се, че е маймунска челюст, докато черепът определено е човешки, така че двете са били свързани, неособено умело. Ако учените бяха я изследвали по-внимателно, с прецизни научни методи, вместо да правят прибързани заключения, биха забелязали несъответствията и човешката намеса. Интересното е, че макар с тази фалшификация да не се свързва определено име, в няколко случая се споменава Дюбоа. Не мога да съдя доколко е истина, но той несъмнено е свързан с това.

Човекът от Пекин е друго липсващо звено. Той е питекантроп със странна предистория. Смятат го за най-важното звено във веригата, но изчезва тайнствено през Втората световна война и днес няма никакви конкретни данни около това изчезване. Районът, където е открит, хвърля сериозно съмнение върху твърденията за значението му в еволюцията и днес учените рядко се позовават на него.

В периода, когато еволюцията се е борела да се наложи в учебните заведения, в Америка е направен един класически опит. Открити са нови доказателства, за които се е смятало, че несъмнено потвърждават еволюционния произход на човека, следователно еволюцията е трябвало да бъде изучавана в университетите и училищата. Тези доказателства са свързани с една нова находка, наречена “човека от Небраска”. Твърди се, че става дума за човешко същество, което е много древно и се различава от съвременния човек. Направени са много рисунки на този “нов човек”, където той е изобразен прегърбен, силно окосмен, подобен на маймуна, често с други себеподобни, представени по сходен начин. В действителност находката се състои от един-единствен зъб, въз основа на който е “възстановен” скелетът.

След като еволюцията вече завоюва мястото си в американските учебни заведения, зъбът е изследван по-внимателно и за целта учените посещават отново мястото, където е намерен. Новите открития развенчават мита, като поставят в неловко положение защитниците на еволюционизма, тъй като доказват, че зъбът е от свиня и по-голямата част от челюстната кост, намерена на мястото, потвърждава неговия произход. Човекът от Небраска е неприятен епизод, който еволюционистите биха искали да погребат завинаги заедно със злополучната находка.

Около трийсет години по-късно е открит т. нар. AL 288-1. Това е питек, наречен Люси. Намерени са приблизително 20 % от скелета, но учените твърдят, че са 40, като се позовават на факта, че някои кости са еднакви, паралелно разположени по двойки в тялото. Открита е много малка част от черепа, не не и крайници. Изследователите определят възрастта й на 3,2 млн. години и я съотнасят с Питекантропус афарензис (произхождащ от Африка). Въз основа на находката са направени множество реконструкции, основани по-скоро на философията на еволюционизма, отколкото на науката. Например Люси е изобразявана с напълно човешки черти и изражение на лицето, с човешки ръце и крака, макар че няма никакви доказателства в подкрепа на това. Световната общност като цяло приема тези “факти”, макар че учените креационисти, които изследват данните, смятат, че Люси не е първобитен човек, а четириного, което се придвижва на четирите, а не на двата си крака и по-скоро живее по дърветата, отколкото на земята. Тя би трябвало да се отнесе към вида на маймуните, не към човешкия род. Учени от Телавивския университет изследват челюстта на Люси и установяват, че това е челюст на горила.

Еволюционната теория отново понася тежък удар през 2006 г., когато е открит втори скелет, този път на дете (ок. тригодишно). Става дума за предшественик на Люси, тъй като се твърди, че е на 3,3 млн. години, с характерни за маймуната особености. Черепът не прилича на реконструирания череп на Люси и Хиоидната кост (основна за говора) наподобява тази на маймуната, което изключва възможността за говорни умения. Открити са пръстите на ръцете, но те са “извити”, което е типично за обитателите на дърветата. Формата на скапулата (лопатката) също е като при маймуната. Вътрешното ухо не съответства на особеностите при изправения вървеж, така че очевидно става дума за обитател на дърветата, който се придвижва по земята на четирите си крайници (ставните връзки са стегнати, а не свободнодвижещи се, както при човека). Ето защо не може да се твърди, че това е липсващото звено

Следователно няма доказателства, които да свързват Люси или по-младия й предшественик с човешката раса. Те са маймуни, които се придвижват на четирите си крайника (като пръстите на предните крайници са подвити и оказват натиск върху ставите) и вероятно са изчезнали на определен етап от кратката история на земята. Австралопитеците са маймуни и данните сочат, че те се отнасят към вид, различен от този на човешките същества. Дейвид Ейджър, професор по геология в Суонси, пише: “Забележително е, че почти всички еволюционни теории, които съм изучавал като студент… понастоящем са опровергани”. А Дейвид Китс, професор по геология в Оклахома, заявява: “Еволюцията изисква съществуването на преходни форми между видовете, а палеонтологията не открива свидетелства за тях”. Радвам се, че тези двама учени са били искрени, за съжаление обаче те не са предприели следващата стъпка и след като са признали, че няма доказателства, не са променили своята позиция и не са се отрекли от еволюционизма

Макар че еволюционистите два пъти претендират, че разполагат с находки от милиони години, това по никакъв начин не означава, че трябва да се приема съществуването на толкова древна земя. Може би в бъдеще ще се спрем на проблемите, свързани с датирането според представителите на еволюционизма, но засега ще посоча само, че използваните от тях методи се базират на предположения и догадки, а това поставя под съмнение точността на посочените дати. Обикновено древността им е преувеличена. Ще приведа няколко примера: “Дима”, откритият в ледник мамут, е датиран по два начина – на 40 000 години и на 26 000 години. Дърво, намерено в близост до мамута, се смята, че е от 9000 – 10 000 години. Би трябвало да се запитаме на каква възраст е в действителност този мамут?

Кракът на мамута, открит до Феърбанкс, Аляска, е датиран на ок. 15 380 години, докато кожата и месото му са на възраст 21 300 години. За двата мамута от басейна на р. Колорадо се твърди, че са от 22 850 и 16 150 години.

Тъй като всички тези находки са били датирани чрез един и същ метод – с радиоактивен въглерод C 14, – ние сравняваме конкретни дати, не методи. И все пак веднага забелязваме, че има много малко или изобщо няма съответствия, и не можем да получим отговор на въпроса кога точно са живели мамутите. Дори не можем да определим кога точно е живял даден конкретен екземпляр.

Когато изследваме възрастта на планетата Земя, се натъкваме на интересни датировки. През 1905 г. се е смятало, че Земята е на ок. 2 милиарда години, и това предположение се е приемало с голяма увереност. Днес обаче възрастта на Земята се определя над 4,5 милиарда години, което означава, че една календарна година би следвало да се равнява на ок. 20 млн. години, а всяка минута – на ок. 40 години. Някои учени сигурно вече биха посочили още по-голямо число, но дори и тези, които посочих, очевидно са силно преувеличени. Бих попитал учените, които застават зад тях, дали са сигурни в тези толкова древни дати. Когато натрупат още повече информация и знания, отново ли ще ги променят? Отговорът е, че те несъмнено ще постъпят така – възрастта на Земята ще нараства, за да съответства на новите находки, и този процес ще продължава безкрайно. С други думи, науката ще се променя постоянно. Това не е точно установена научна система, в която ни убеждават, а – вид светоглед и философията на тези учени се основава на техните възгледи и вярвания. Тъй като те смятат, че могат да отхвърлят Бога като Създател, биха приспособили убежденията си към всяка система, която привидно предлага някаква алтернатива. Един млад учен сподели с мен: “Това означава, че аз би трябвало да приема съществуването на Бога, а аз не мога да го направя”.

Еволюцията и сътворението са системи от възгледи и убеждения, които не могат да бъдат доказани в рамките на науката. Изправени сме пред избор – трябва да разгледаме доказателствата и да изберем между двете, тъй като е невъзможно и двете да са верни.

Убеден съм, че това ще има значение за вас не само в настоящия земен живот, а и във вечността, тъй като Господ Иисус Христос казва: “Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно” (Йоан 10:10). За да имате този живот изобилно, първо трябва да дойдете при Онзи, Който може да ви го даде.

Седемстотин години преди раждането на Месия пророк Исая казва: “Тази ваша опърничавост! Грънчарят ще бъде ли сметнат за кал? Направеното ще каже ли за този, който го е направил: “Той не ме е направил”?” (Ис. 29:16). Еволюцията отхвърля съществуването на творец, т.е. отхвърля Създателя Бог. Както казва Исая, “глината” иска да бъде смятана за “грънчар”.




Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница