Лисабонския дом на книгата в памет на жозе сарамагу

30 Сарамагу, Жузе. Възпоминание за манастира. С., Нар. култура, 1989. 344 с. Тв. подв.

31 Книжовната проява в Пловдивския университет е организирана от Сдружение на говорещите португалски език в България. Включва библиографско и фотографско представяне на Жузе Сарамагу. // Ферейра, Луиш Гонзага, Мариета Георгиева. България и Португалия – в двата края на Европа. Двустранни отношения. – С., Транслибрис, 2004, с. 234.

32 По романа „Слепота“ през 2008 г.е сниман популярният филм на Фернандо Мейрелес „Blindness“.

33 Както видяхме от казаното до тук, у нас в първите преводни издания писателят е отбелязван на български като Жузе Сарамагу, което съответства на произношението на португалски, докато в по-новите издания издателят и преводачът посочват името му според неговото изписване: Жозе Сарамаго. Доколко второто е допустимо при един такъв превод, оставяме да кажат лингвистите.

34 В букв. превод: Произведението публикувано с покровителството (патронажа) и помощта на Министерството на културата, Лисабон, Португалия. Португалски институт на книгата и библиотеките.

35 Андреева, Яна. Писанията на евангелиста Сарамагу. // В: Сарамагу, Жузе. Евангелието по Исуса Христа. – София: Колибри, 2011, с. 8–9. Пак там авторката много точно описва възникналото обществено напрежение в Португалия след шумния успех на белетристичната творба, пренесено и в Европейския парламент: В началото на 1992 г. обаче името на Жузе Сарамагу, официално предложено от авторитетно национално жури, е изключено от списъка на португалските кандидати за Европейската литературна награда. Пред парламентарната асамблея помощник-държавният секретар по въпросите на културата Соза Лара обяснява мотивите на правителството с това, че романът обижда религиозните чувства на португалските католици и че „вместо да обединява португалците, ги разделя в техните разбирания за религиозното им наследство“. В разгорещения дебат, последвал тези изявления, правителственото решение е окачествено като ретроградно и достойно за цензорите на Инквизицията. Поради острите реакции на широки обществени кръгове скандалът не само се отразява крайно негативно на тогавашното управление на страната, но се пренася и в Европейския парламент, където и португалските депутати, и представителите на други държави, сред които председателят на Европарламента Егон Клепш и и френският министър на културата Жак Ланг, отправят питания към Лисабон по повод неуместното изключване на Сарамагу от списъка с кандидати. Въпреки негативната реакция на католическите среди в защита на Сарамагу застават най-изтъкнатите португалски литератори и публични личности. При последвалото преразглеждане на кандидатурите, независимо че членовете на Журито настояват Евангелието да бъде включено в списъка на номинираните, самият Сарамагу категорично отказва, дълбоко огорчен от оценката на облечените във власт институции. Вероятно това огорчение е една от причините писателят да напусне Португалия през 1993 г. и да заживее със съпругата си, испанската журналистка Пилар дел Рио, на канарския остров Лансароте…“. // Андреева, Я. Цит. съч., с. 8.

36 Сарамагу, Жузе. Евангелието по Исуса Христа. – София: Колибри, 2011, с. 362–363.

37 Бележки на преводача. // В: Цит. съч. Евангелието по Исуса Христа, с. 365. Тук е важно уточнението на преводача, че изписването с малки букви не следва да се тълкува като умишлено „принизяване“ или особено отношение на автора. (Пак там).

38 Сарамагу, Ж. Цит съч. Евангелието по Исуса Христа, с. 341.

39 Сарамагу, Ж. Цит съч. Евангелието по Исуса Христа, с. 245.

40 Сарамагу, Ж. Цит съч. Евангелието по Исуса Христа, с. 303.

41 Сарамагу, Ж. Цит съч. Евангелието по Исуса Христа, с. 317.

42 Сарамагу, Ж. Цит съч. Евангелието по Исуса Христа, с. 320.

43 Алън, Шарлот. Човекът Христос. – София: Рива, 2002, 496 с. : с ил.

44 Алън, Шарлот. Цит. съч. Човекът Христос, с. 294–301.

45 В тази връзка могат да се посочат произведенията на Margaret Starbirt (родена на 18 юни 1942 г.): The Woman with the Alabaster Jar: Mary Magdalen and the Holy Grail (Bear & Co, 1993) ISBN 1-879181-03-7; The Goddess in the Gospels: Reclaiming the Sacred Feminine (Bear & Co, 1998) ISBN 1-879181-55-X; The Tarot Trumps and the Holy Grail: Great Secrets of the Middle Ages (Bear & Co, 2000) ISBN 0-9678428-0-8; Magdalene’s Lost Legacy: Symbolic Numbers and the Sacred Union in Christianity (Bear & Co, 2003) ISBN 1-59143-012-7; The Feminine Face of Christianity (Godsfield Press Ltd., UK, 2003) ISBN 1-84181-184-X ; Mary Magdalene, Bride in Exile (Bear & Co, 2005) ISBN 1-59143-054-2. В проучванията си писателката стига до учението и дейността на катарите във Франция, които вярвали, че Мария Магдалена е била апостол, най-близък до Исус Христос и негова дейна сподвижница. Маргарет Старбърт е сред изследователите и творците, вдъхновили Дан Браун да напише нашумелия си роман „Шифърът на Леонардо“. Нещо повече, писателката говори за архетип на младоженеца и булката му, като моделът е Исус Христос и жена, наречена Магдалена. Припомня, че моделът на единство, загубен в люлката на християнството, е положил основните план за живота на Земята, проявявайки се във лидерската функция, играна от някои жени в Общността на Исус, едни от първите и ревностни последователи. М .Старбърд счита, че свещеното партньорство е сходно с онова, съществуващо в други региони на Близкия изток, които предшестват християнството, сравними с култовете към плодородието. Произведенията на Маргарет Старбърд стават основната тема в телесериала "Ancient X Files" на National Geographic в сезон 2, епизод 10, "Мистерията на Мария Магдалена"(първоначално излъчен на 3 юли 2012 г. по National Geographic Channel във Великобритания. По тези въпроси повече и в: Joan Norton, Margaret Starbird, 14 Steps to Awaken the Sacred Feminine: Women in the Circle of Mary Magdalene, pages 15–16 (Bear & Co, 2009) ISBN 1-59143-091-7; "Interview with Margaret Starbird", in Dan Burstein, Arne J. de Keijzer (editors), Secrets of Mary Magdalene: The Untold Story of History's Most Misunderstood Woman, page 89 (Weidenfeld & Nicolson, 2006). ISBN 978-0-297-85168-4

46 На английски език книгата излиза със заглавие Blindness (Слепота) ISBN 0-15-100251-7, като същото заглавие е възприето и от българския издател на Ж. Сарамагу „Слепота“ в публикацията, осъществена от изд. „Колибри“ през 2011 г. : Сарамаго, Жозе. Слепота. – София: Колибрир 2011. – 306 с. : Преводни съвременни романи.

47 По твърдение на българския издател ИК „Колибри“ романът „Слепота“ е публикуван през 2007 и 2011 г. // Виж в анотация върху задната корица на книгата: Сарамаго, Жозе. Приумиците на смъртта. – София: Колибри, 2013. – 232 с.

48 Saramago, José. Ensaio sobre a Lucidez. – Lisboa: Editorial Caminho S. A., 2004. – 329 p.

49 На посттитула (с. 2) в българското издание на Ensao sobre a lucidez издателство „Колибри“ добросъвестно посочва със знака за копирайт името на писателя и издателство „Каминю“, като допълва отговорността по правата: by arrangement with Literarishe Agentur Mertin Inh. Nicole Witt e K., Frankfurt, Germany.

50 Сарамаго, Жозе. Проглеждане. – София: Колибри, 2013, с. 275–276 .

51 Сарамаго, Жозе. Приумиците на смъртта. – София: Колибри, 2013. – 232 с.

52 Сарамаго, Жозе. Цит. съч. Приумиците на смъртта, с. 2.

53 José Saramagо. AS INTERMITÊNSIAS DA MORTE

54 José Saramagо& Еditorial Caminho S.A., 2005

55 Published by arrangement with Literarishe Agentur Mertin Inh. Nicole Witt e K., Frankfurt, Germany. // Сарамаго, Жозе. Цит. съч. Приумиците на смъртта, с. 2.

56 Сарамаго, Жозе. Цит. съч. Приумиците на смъртта, с. 231.

57 В португалския оригинал A Viagem do Elefante. Editora Caminho, 2008. Capa: Rui Garrido; revisão literaria: Fundasao José Saramago; на английски език излиза 2010 г. под заглавието The Elephant's Journey.

58 Костурков, Йордан. Най-новата португалска проза: Тенденции и насоки в литературата на една от големите езикови диаспори в света. // Д у м а, № 297, 22 дек. 2012. Виж също и в: http: // www.duma.bg (пак там).

59 Костурков, Й. Цит. съч. // Д у м а, № 297, 22 дек. 2012.

60 „В Португалия се извършва мащабно издаване на местните автори на английски език, особено на творбите им от популярните жанрове. В Асоциацията на португалските издатели и книгоразпространители членуват издатели, които наред с преводни автори представят значимите португалски творци – типичен пример е издателство "Дон Кихот". Генералният директорат за книгата и библиотеките към Министерството на културата активно подпомага творците на португалската литература“. – Виж в: Костурков, Й. Цит. съч. // Д у м а, № 297, 22 дек. 2012.

61 Пак там.

62 Георгиев, Лъчезар. На брега на Лисабон : С вкус на портвайн и дъх на книги. – София: АН-ДИ, 2014. – 245 с. : с ил.: рез. на англ. и порт. език.

63 Георгиев, Лъчезар. Книжовен Лисабон [= Professor Doutor Lachezar Georgiev. Literario de Lisboa]. // Георгиев, Лъчезар. Страници от историята на книгата: Книгоиздаване на Балканите и в Европа. – В. Търново: Унив. изд. Св. св. Кирил и Методий, 2014, с. 289–398.

64 Някои кратки фрагменти от този мой текст бяха публикувани в книгата ми „На брега на Лисабон“ (София: АН-ДИ, 2014), но настоящето изследване тук е значително разширено и допълнено с нова информация след личните ми наблюдения в Лисабон при посещението ми в португалската столица през юли 2015 г. и направената научна анкета в неотдавна откритата сграда на Фондация „Жузе Сарамагу“ в дом „Каза душ Бикош“. – Бел. моя: Л. Г.

Каталог: 567 -> pub
pub -> Review of printed communications and book 1806-1944
pub -> Води лекционни курсове по теория и композиция на книгата, графичен дизайн, управление на издателството, периодичен печат, технологии в книгоиздаването, интелектуална собственост и пр
pub -> Книга в предосвобожденски издания проф д-р Лъчезар Георгиев
pub -> На брега на лисабон” от Лъчезар Георгиев разказва с вкус на порто и дъх на книги за видяно и преживяно в португалската столица
pub -> Лъчезар Георгиев на брега на лисабон