Листовка 121 кръвна картина пълна кръвна картина



Дата15.01.2018
Размер45.68 Kb.

AIDS InfoNet www.aidsinfonet.org

www.sevt.info




Листовка 121

КРЪВНА КАРТИНА



ПЪЛНА КРЪВНА КАРТИНА

Най-често правеният лабораторен тест е пълна кръвна картина. При него се изследват специфични елементи на кръвта, включая червени и бели кръвни клетки, както и тромбоцити. Повечето от резултатите се представят като количество в мярка кръв (например брой клетки в милилитър кръв) или пък като процентно съотношение. Информация за други видове лабораторни тестове можеш да откриеш в листовка 122 и листовка 123.


Всички кръвни клетки се произвеждат в костния мозък, централната част на по-големите кости. Някои лекарства и заболявания могат да увредят костния мозък. Това може да понижи броя на различните видове червени или бели кръвни клетки.


Лабораториите имат различни “граници на нормалното” или нормални стойности за резултатите от всеки тест. Повечето печатни лабораторни резултати показват какви са границите на нормалните стойности и също така дали някой резултат е извън тези граници.


За допълнителна информация относно резултатите от лабораторните тестове вж. листовка 120 или пособието на Merck (домашно издание на английски език) на адрес: http://www.merckhomeedition.com

 


ТЕСТОВЕ ЗА ЧЕРВЕНИ КРЪВНИ КЛЕТКИ

Червените кръвни клетки пренасят кислород от белите дробове до клетките в цялото тяло. Те се проследяват чрез три основни теста. Общ брой на червените кръвни клетки в единица кръв. Хемоглобин-ът (HGB) е протеин (белтъчно вещество) в червените кръвни клетки, който реално пренася кислород от белите дробове до останалите клетки на тялото. Хематокрит-ът (HCT) измерва какъв обем от кръвта заемат червените кръвни клетки.


Висок брой на червените кръвни клетки е характерен за хората, които живеят на висока надморска височина. Това е начин организмът да се приспособи към по-малкото количество кислород.


Много ниските стойности на червените кръвни клетки, хемоглобина и хематокрита, показват анемия. При анемия клетките не получават достатъчно кислород, за да функционират правилно. Хората с анемия се чувстват отпаднали през цялото време и може да изглеждат бледи. Вж. листовка 551 за повече информация относно чувството на умора и листовка 552 за анемията.

Среден обем на еритроцитите (MCV). Тези резултати показват средния обем (размер) на червени кръвни клетки на отделните хора. Нисък MCV означава, че

 

клетките са по-малки от нормалното. Това най-често се предизвиква от липса на желязо или от определени хронични заболявания. Високите стойности на MCV могат да са резултат от ХИВ медикаментите. Това не е опасно. Високите стойности обаче, могат да показват и мегалобластна анемия, състояние, при което червените кръвни клетки са големи и слабо оцветени. Това е в резултат на недостиг на фолиева киселина.


Докато МCV измерва средния размер на червените кръвни клетки, RDW (Ширина на разпределение на червените кръвни клетки) измерва в какви граници са размерите на тези клетки. RDW може да помогне при поставяне на диагноза анемия или липса на определени витамини.


MCH (средна концентрация на хемоглобин в един еритроцит) и MCHC (средна концентрация на хемоглобин във всички еритроцити) измерват количеството и концентрацията на хемоглобин в “средностатистическите” червени кръвни клетки. MCH се изчислява като се раздели общият хемоглобин на общия брой червени кръвни клетки.


Тромбоцити. Те помагат да се спре кървенето, или с други думи те са отговорни за съсирването на кръвта. Ако нямаш достатъчно тромбоцити, може да получиш вътрешни кръвоизливи или по-лесно да получаваш охлузвания и натътртвания. Хората с ХИВ нерядко имат ниски тромбоцити. Състоянието се нарича тромбоцитопения. Приемът на антиретровирусна терапия обикновено решава проблема. Тромбоцитите почти никога не достигат до стойности, които да са така високи, че да създадат здравословни проблеми.

 


ТЕСТОВЕ ЗА БЕЛИ КРЪВНИ КЛЕТКИ

Белите кръвни клетки (наричани още левкоцити) помагат на тялото да се бори с инфекциите.


Брой на белите кръвни клетки (WBC). Това е общият брой на белите кръвни клетки. Високият брой обикновено означава, че организмът се бори с инфекция. Много ниският брой може да бъде предизвикан от проблеми с костния мозък. Това състояние, наречено левкоцитопения или още левкопения, означава, че тялото е с намалени способности да се справя с инфекциите.


Диференциално се броят 5 типа бели кръвни клетки: неутрофили, лимфоцити, моноцити, еозинофили и базофили. Те се представят като процентно съотношение от всички бели кръвни клетки. Процентните съотношения се умножават по общия брой на белите кръвни клетки, за да се получат “абсолютните” стойности. Например, при 30% лимфоцити и 10 000 бели кръвни клетки, абсолютният брой на лимфоцитите е 30% от 10 000, или 3 000.


Неутрофилите се борят с бактериалните инфекции. Те най-често заемат 55%-70% от общия брой на белите кръвни клетки. Ако имаш много нисък брой (състояние, наричано още неутропения), си изложен на по-голям риск от бактериални инфекции. Напредналата ХИВ-инфекция може да доведе до

неутропения. Тя може да бъде предизвикана и от медикаменти, включително ganciclovir, лекарство използвано при цитомегаловирусна инфекция (вж. листовка 504) както и ХИВ медикамента AZT.

Има два основни типа лимфоцити: Т- и В-клетки. Т-клетките атакуват и убиват нападателите, както и помагат за регулиране на дейността на имунната система. В-клетките произвеждат антитела (специални белтъчни вещества, които атакуват нападателите). Лимфоцитите обикновено заемат 20-40% от общия брой на белите кръвни клетки. Повечето хора с ХИВ-инфекция получават специални резултати за Т-клетките. (вж. листовка 124). Резултатите от общия брой на белите кръвни клетки обаче е необходим, за да се изчисли броят на Т-клетките и затова двете изследвания се правят едновременно.


Моноцити или Макрофаги. Те съставят 2%-8% от общия брой на белите кръвни клетки. Те се борят с нападателите като ги “изяждат”, но също така и съобщават на имунната система какви нападатели са открити. Моноцитите се движат в кръвта. Когато те се установят в различните тъкани, вече ги наричаме макрофаги. Повишеното им количество най-често подсказва наличие на бактериална инфекция.


Еозинофили (Eos). Нормално представляват от 1% до 4% от общия брой на белите кръвни клетки. Високото им ниво е белег за алергия или паразитоза. Понякога самата ХИВ-инфекция може да предизвика високи нива на еозинофилите. Високият брой, особено съчетан с диария, стомашни газове и подуване, нерядко показва наличие на паразити.


Базофили (Bas). Те все още не са така добре изучени, но се знае, че участват в хроничните алергични реакции като астма и кожни алергии. Те съставят обикновено по-малко от 1% от общия брой на белите кръвни клетки.



 






Проект на New Mexico AIDS Education and Training Center. Частично финансиран от National Library of Medicine

Листовките могат да бъдат изтеглени от http://www.aidsinfonet.org Преводът е от www.sevt.info


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница