Литература " Друг може би щеше да ви каже:"Покръстете ме!" а аз казвам: "

Когато Бащата изгубва всичко, той заприличва на мъртвец – лицето му остарява, очите му стават безжизнени и гледат безцелно, приличат на счупен бинокъл. Но най-важното – върху лицето му се появява “някаква тъжна и блага усмивка (...)същият изглеждаше и чичо ми, когато преди смъртта искаше да го причестят.” В тези няколко щриха е метаморфозата, представена като смърт-възкресение. В тях е маркирано символичното сливане с мъртвия брат, който принадлежи на сакралния ред. Появяващата се блаженна усмивка (преди това усмивката липсва) е мостът, връзката с него. Усмивката е израз на душевна благост. Мъртвият брат е добрият брат, сливането с него е равносилно на пречистване и избавление.

Първоначалното пространство на играта е кръчмата – традиционно профанно пространство, което в балканската си ориентация понякога може да се преобръща в сакрално ( хотелът на Лотика в “Мостът на Дрина” на Иво Андрич, кръчмата на Сарандовица от “Вечери в антимовския хан”). Играта тръгва оттук и постепенно се разразява. Първоначално това е игра на дребно, нейните знаци са скъпоценните дрънкулки в стила на любимите за облеклото на бащата атрибути – златен ланец, сребърен нож, украсен със злато и скъпоценни камъни. Налага се отново мотивът за прокълнатото злато. После Бащата започва да носи кесии с пари – залозите наедряват. Успоредно с хода на играта Бащата все повече залага друга, по-важна ценност – душата си. Той става все по-сприхав, кара се със всички, все повече се отчуждава – “той самият виждаше, че не е добре това, което върши, ала дяволът го беше хванал здраво и не го пускаше.” Един от следващите залози е черният кон – пространството на играта поглъща и него. Отвеждането на черния кон прилича на жертвоприношение, черни животни се принасят на хтоничните божества.

Връзките с “приятелите”- партньори в хазарта са антипод на родовите връзки. Измежду тях се откроява една фигура, която придобива символни очертания – това е Перо Гущера, търговец на свине. Свинята в християнската религиозна традиция е нечисто животно, красноречив е и прякорът “Гущера”, който ясно се свързва с убитото от св.Георги чудовище.Детето-разказвач моли св.Георги да убие “този гущер” – това е гущерът като символ на демоничното зло, нападнало дома. Перо Гущера се появява за решаващата, фатална игра. Неговите очи са “зелени като жлъчка”, прилича на бухал – това са явни тератологични характеристики, разкриващи “гущеровата” природа на Перо Гущера. И още два решаващи детайла – той носи златен ланец, същия, който Бащата печели, а после изгубва на хазарт. На ръката му свети пръстен, който блести така, че да не можеш да погледнеш в него. Страшният, хипнотичен блясък на пръстена отвежда към митично-символните характеристики на “княза на мрака” Дявола.

Епилогът на разказа съобщава, че Перо Гущера е вече затворник и чука камъни в една каменна кариера. Той е получил възмездно наказание. В митичния план на разказа Гущера е поразен.

Последната игра се играе в петък срещу събота. В събота детето, което води разказа, не отива на училище. Тава е ден, в който бащата осъзнава какво е изгубил и стига до ръба на отчаянието. Последните думи от спасителния разговор с майката са: “Пак ще спечелим къща” – те водят през пречистването към възстановяването на дома. Денят вече е неделя, празничиният ден, който освешава творението.Чуват се камбаните на утринната служба. Разказът завършва с възстановяването на свещеното равновесие и единната душа на дома.

Анализът на този разказ ясно показа плътното действие на змиеборския сюжет, който се намира в ефектна съчетаемост с темата за хазартната игра, чрез която е моделирано хаосно социално пространство. Чудото с иконата изразява силата на семейно-родовото съзнание, което слива Храма и Дома.