М.ОКТОМВРИ
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА
1. ” На пазара за зеленчуци” – беседа.
2. „Под гъбата”- В. Сутеев – възприемане на приказка.
3. „Всеки обича зеленчуци”- беседа.
4. „ Крушки”-Д. Спасов – възприемане на стихотворение.
5. „Вкусни и полезни” – беседа.
6. „Таралежчето”-Т. Касабова – възприемане на разказ.
7. „ Кученцата на изложба” – беседа.
8. „Рибките”-И. Бурджев - възприемане на стихотворение.
МАТЕМАТИКА
-
„ Знам и мога/ Диагностика”
-
„Знам и мога/ Диагностика”
-
„ Триъгълник, кръг, квадрат”
-
„Толкова-колкото; Повече, по-малко”
-
„По-близо, по-далеч; Отпред – отзад”
ПОД ГЪБКАТА
В. Сутеев
Веднъж силен дъжд застигнал мравката. Къде ли да се скрие?
Мравката видяла на поляната малка гъбка, изтичала и се скрила под нейната шапка. Седнала под гъбата и зачакала да спре дъждът.
А дъждът валял все по-силно и по-силно...
Допълзя до гъбата мокра пеперуда:
-Мравчице, пусни ме под гъбата! Цялата се измокрих, не мога да летя!
-Как да те пусна?- казала мравката.- То и за мен самата няма място.
-Нищо. Все някак ще се сместим.
И мравката пуснала пеперудата под гъбата. А дъждът валял все по-силно...
Дотичала мишката:
-Пуснете ме под гъбата! Цялата съм вир-вода!
-Къде да те пуснем? Тук и за нас няма място.
-Сместете се малко!
Посместили се и пуснали мишката под гъбата.
А дъждът все валял и не спирал...
Край гъбата подскочил с плач врабчо:
-Намокриха ми се крилцата. Пуснете ме под гъбата да се поизсуша, да си почина, да изчакам дъжда.
-Тук и за нас няма място.
-Посместете се малко, моля ви!
Посместили се - намерило се място и за врабчо.
Изскочил на полянката заек и видял гъбата:
-Скрийте ме!- викнал той.- Спасете ме! Кума лиса ме гони!
-Горкият заек - казала мравката.- Хайде още да се посместим. Едва скрили заека, дотътрила се Кума лиса:
-Да сте видели заека?- попитала тя.
-Не сме го виждали.
Дошла Лисана по-близо и започнала да души:
-Да не би да се крие тук?
-Къде може да се скрие?
Врътнала лиса опашка и избягала.
А в това време дъждът спрял и грейнало слънцето.
Всички радостно изскочили изпод гъбатa.
Мравката се замислила и казала:
-Как стана така? Отначало за мен едва се намери място под гъбата, а после се наместиха петима.
-Ква-ха-ха! Ква-ха-ха!- изсмял се някой.
Всички погледнали нагоре - върху гъбата седяла жаба и се смеела:
-Ама, че сте! Гъбата...
И без да довърши избягала.
Всички погледнали гъбата и се семили защо отначало било тясно за един, а после се намерило място за петима.
А вие сетихте ли се?
КРУШКИ
Димитър Спасов
Ей, вий крушки сладки, зрели,
на високо сте се спрели.
И на пръсти да се вдигна,
пак не мога да ви стигна.
Я си клонче приведете,
че да ви откъсна двете.
Тебе ще те дам на батко,
а пък тебе ще хрупна сладко!
ТАРАЛЕЖЧЕТО
Таня Касабова
Катето се сприятели със съседското момиче Верка. От сутрин са заедно. Има ли нещо интересно – бързат да си го кажат една на друга. Ето и днес Катето едва се беше събудила и Верка дотича.
-
Имам си таралежче! – похвали се тя. – Татко го намерил в градината. Ела да го видиш.
Катето забърза след нея.
-
Само че се пази! Да не те убоде с бодлите си – много са остри! – предупреди я Верка.
Таралежчето наистина имаше на гърба си безброй остри бодли. Но беше много миличко. Вдигна муцунка и погледна с черните си очички право към Катето.
-
Харесва те – каза Верка. – Ако искаш, мога да ти го подаря. Друго ще допълзи в градината.
Катето веднага се съгласи да вземе таралежчето. Ще има да разказва за него. Нали не на всяко дете в града му се случва да види жив таралеж? Там таралежи не се разхождат по улиците.
Бащата на Верка сложи таралежчето в една картонена кутия и го занесе в двора на баба Дона. Нека Катето да му се порадва.
-
Бабо, таралежчето може да е гладно – засуети се около него Катето. – Какво да му дадем?
Сипаха му в паничка мляко. Сложиха в кутията една голяма червена ябълка и го оставиха да свиква с новата си квартира.
Следобед Катето отиде да види какво прави гостенчето.
Гледа – кутията обърната. Таралежчето избягало! Изпило млякото. Няма я и червената ябълка.
-
Къде е отишло? – погледна Катето наоколо.
А-а, ето къде било! Промъква се в тревата. А на гърба му червената ябълка!
„Сигурно отива да занесе ябълката на майка си” – помисли си Катето и каза:
-
Е, щом искаш да зарадваш майка си, таралежче – върви! Няма да те спирам!
Таралежчето изпухтя като малък локомотив, затупа с късите си крачета и продължи по пътечката.
Катето гледаше след него и се чудеше: как ли е сложило ябълката на гърба си?
-
Търкаляло се е, докато я набучи на бодлите си – обясни вечерта баба и. – Хитри са те таралежите!
РИБКИТЕ
Илия Буржев
-
Никога ли рибките не спят?
-
Спят, но само щом се уморят.
-
Дом нали си нямат като нас, где ще легнат в много късен час?
-
Как да нямат? Запомни добре техен дом е цялото море!
Сподели с приятели: |