Литература „Дай ни водица Лъчезар Станчев възприемане на верижка

1. 
   Весели случки – разказ по картини.
   
2. 
   Куклата на Катето – Измисляна на продължение на приказка.
   
3. 
   Приключенията на котето – разказ по картини.
   
4. 
   Играя с думи и изречения – осъзнаване на словесния състав на изречения с малка дума.
   
5. 
   Игри в градинката - осъзнаване на словесния състав на изречения с малка дума.
   
6. 
   Всеки си има дом – думи с обобщаващо значение.
   
7. 
   „Дядовата питка” - Трайко Симеонов – сложни съчинени изречения.
   

1. 
   „Дай ни водица” – Лъчезар Станчев – възприемане на верижка.
   
2. 
   „Зеленушка” – Таня Касабова – възприемане и преразказване на кратка приказка.
   
3. 
   „Дядовата ръкавичка” – преразказ на приказката от името на герой.
   

1. 
   Числото четири и цифра 4
   
2. 
   Сезони – времеви представи
   
3. 
   Есенни листа – групиране – сравняване и назоваване на количествени отношения
   
4. 
   Прибавяне до 4 – добавяне или отнемане на един или два обекта
   
5. 
   Правоъгълник. Онемане до 4 – геометрични фигури
   
6. 
   Кое не е от групата? - сравняване и назоваване на количествени отношения
   
7. 
   Число пет и цифра 5
   
8. 
   Сравняване по дължина и широчина. Измерване.
   
9. 
   Геометрични фигури – игри.
   
10. 
    Прибавяне до 5. Броя до 5.
    
11. 
    Моделиране на пространствено местоположение и отношения.
    
12. 
    Ден и нощ – времеви представи
    

че ни засъхват устата.

-Моята вода е горчива,

в облака горе отива.

-Облаче, дай ни водица

да си измием косица!

-Сипах водата в реката,

в нея се къпят децата.

-Дай ни, рекичке, водица,

жадни са всички дечица!

-Искайте от язовира,

той ми водата събира.

-Дай, язовире, водица,

дружно да гребнем с ръчица!

-Пийте и мийте очите

с чиста вода от чешмите,

с моята бистра водица,

мийте ръце и очички,

здрави да бъдете всички!

Дядовата ръкавичка

Елин Пелин

Тръгнал дядо за Златица, изгубил си ръкавица.

Там играла на поляна малка мишчица Гризана,

ръкавичката видяла и на топличко се свряла.

Ей го морен и подплашен тича Зайо от горица.

Спира го на пътя прашен дядовата ръкавица.

• 
  Кой на топло там се гуши?-пита Зайо дългоуши.
  
• 
  Аз съм мъничка Гризана. Кой си ти, та страх ме хвана?
  
• 
  Аз съм Зайо Средногорски, скрит от лоши думи хорски-
  

• 
  В тая топла ръкавица мир дали ще да намери
  

• 
  Влез, самичка ми е скучно! – рече Гризла благозвучно.
  

Насред пътя се курдисва и лукаво се подсмива.

• 
  Кой е в тая ръкавица? – пита хитрата кумица.
  
• 
  Мишка мъничка гризлива тук на топло си почива,
  

Ами ваша милост коя е и защо ни безпокои?

• 
  Аз съм златната лисица и желая да се стопля
  

- Влез, макар че сме мнозина, но нали си ни роднина!

Тръгнал Вълчо от гората по работа към селата.

Спира той на пътя прашен, гладен, настървен и страшен.

Ръкавичката съглежда, да подуши се навежда,

но усеща я, че шава и запитва той тогава:

• 
  Чия уплашена душица крие се в тая ръкавица?
  
• 
  Тук на топло си почива, мишка мъничка гризлива,
  

още нашата кумица, златокожата лисица.

Ами ваша милост коя е и защо ни безпокои?

• 
  Аз съм Вълчо от Балкана, гост желая да ви стана…
  

Подир малко всички сещат цяла земя разлюляна –

иде рошава Мецана, в ръкавицата надникна

и юнашки се провикна:

• 
  Чия уплашена душица крие се в тая ръкавица?
  
• 
  Тук на топло си почива, мишка мъничка гризлива,
  

още нашата кумица, златокожата лисица.

Кумчо Вълчо от Балкана, гост по нашата покана.

Ами ваша милост коя е и защо ни безпокои?

• 
  Аз съм рошава Мецана, гост желая да ви стана.
  

Събрали се те другарски, разположили се царски

в ръкавицата на друма и отворили си дума.

Скоро дядо от Златица се завърнал да потърси

свойта топла ръкавица.

Зер, ако я не намери баба с кремък ще го дере…

И вървейки, и кашляйки, насред пътя той спира

и душата му примира, сърце му се разтреперва –

гледа, гледа и не вярва: ръкавичката му шава,

миша глава се подава и опашка на лисица,

и парченце от ушенце, едно късче от кожух мечи,

светят остри зъби нечии…

• 
  Какво мислиш бре, човече! – дядо сам на себе рече
  

Вечерта дома го срещна неговата баба стара:

дядо лов с колата кара и засмян дори до уши,

той лулата важно пуши…

Ала ето че на Зеленушка и омръзна да пие вода.

• 
  Ще си направя сок от ягоди! – реши тя. – Стига съм пила вода!
  

• 
  Добре! – съгласиха се пчелата, врабчето и мравката. – Ще ти дадем всичко, което искаш. Ами ние ще пием ли?
  
• 
  Ще пиете, разбира се! – рече им Зеленушка. – Как няма да пиете!
  

• 
  Аз ще пия първа – аз измислих всичко! – каза жабата.
  

• 
  Е-е, стига! – спря я врабчето – Дай да пийна и аз!
  

• 
  Че аз още не съм се напила!
  
• 
  Само една глътка дай – помоли се врабчето. – Много ожаднях!
  
• 
  Я го виж!... Направи си и ти сок и пий колкото щеш! – ядоса се накрая Зеленушка.
  
• 
  Какво-о-о? – подскочи към нея Врабчо. – Като ми поиска ягоди, аз веднага ти донесох! А сега?
  
• 
  Измамница! – зажужа пчелата.
  
• 
  Измамница, измамница! – възмути се и мравката.
  

Зеленушка ококори очи.

• 
  Щъркел! – извика уплашено тя и цамбурна в рекичката.