Литература е Иван Вазов. Той е световно известен и признат както с цикъла си от оди "Епопея на забравените"

Централно място в творбата заема Бойчо Огнянов, заради специалната си роля на организатор на въстанието. Той се възприема като главен герой и олицетворение на идеята за свобода. Романът започва с неговото идване в Бяла черква и завършва с неговата смърт, без да е посветен на него.

Най–голямо майсторство Вазов проявява, когато създава външния физически портрет на героите си. В него той открива детайли, които директно водят към духовната същност на героя. Представяйки го като избягал затворник от заточение, авторът загатва за препятствията, през които преминава Огнянов. Самият Вазов признава, че физическия портрет е взет от брат му Михаил, истинското му име го взима от човек наречен Иван Краличът, живял в Сопот по неговото време, а „Бойчо Огнянов” - измисля, за да съответства на характера му.”... висок, смъртно бледен момък, мургав, с черни вглъбнати пронизителни очи, омацано с кал и мокро, жилетката без копчета, разгърдена, отдето се видеше, че той няма риза, панталони оръфани и кундури продънени. С една реч, човек, който е избягал от тъмница, или ще иде в нея.”(I част; II глава)

Образът на Огнянов е убедителен и реалистично изграден. Горещ и пламенен родолюбец, той поставя над всичко родината. Животът и любовта му са принесени пред олтара на отечеството. Вазов го представя като обаятелен водач, който търпеливо и всеотдайно служи на избраната цел - свободата на народа. Авторът на моменти, дори го сравнява с Левски.” Изгнанието и теглилата, ... Да, той идеше в България да работи за освобождението й.” (I част; XII глава )

Вазов се придържа към външните характеристики, когато разкрива душевността на героите си. Те са последователни, цялостни и без емоционални отклонения. Идеите на Краличът са толкова желани за бедния български народ, че когато ги чуват да излизат из устата на един смел българин, те вълнуват със своята искреност, решителност и пламенност. „Образът му се осия от оная благородна, тиха небесна светлина, която само великите пламвания на доблестта хвърлят въз човешката физиономия. Тия прави, буйни, прочувствени слова на Кралича гърмяха в душата му сладко и тържествено. Нему се искаше той да бъде на негово място, той да ги каже и той да ги изпълни. Очите му се премрежиха от трогателни сълзи.” (I част; VII глава)

Самопожертвувателността, която е втъкана в незабравимия образ на този революционер, говори за смелостта, храбростта и силния дух на този българин. Българин готов да се пожертва като агнец, но да спаси един от своите съратници. Решителността и всички други положителни качества, които са преплетени от автора в една безкрайна спирала, събуждат у българското население възторг и възхищение. Те възприемат Огнянов като светец и дар от бога. „ Юначеството от всички добродетели най-силно омайва простия народ. (I част; XXVIII глава);Огнянов от герой ставаше мъченик и светец. Той мина в легендата. Бабичките палеха свещ за „великомъченика Бойча” (II част; I глава)”

Готов на всичко, но не и да се примири с неправдата, Огнянов пренасочва силата на своята ярост и злоба в полза на освободителното движение, само чрез което може да се постигне заветната цел. Чрез библейските мотиви Вазов разкрива, че уморен от всичките неправди и жестокости, които е видял през живота си: убийствата на деца, бащи, майки, обезчестяването и вземането на красивите български девойки за харемите на поробителя, Огнянов решава да избере принципа не на Христос, а на Моисей – „Кръвожадност, но добра черта... Да имаш милост към немилостивите е така подло, както да я очакваш от тях... ” (I част; XXXII глава)

С развитието на романа авторът приземява образа на българския „светец”, като оприличава на човек, разкривайки, че в сърцето му се е зародило едно от най-прекрасните усещания – любовта. „Тая любов зацъфтя...от две различни слънца осветлявани.”(I част; XII глава); „Аз съм с мисия... то е твое...”(II част; XIII глава)

Но праволинейният образ на Краличът има романтичен двойник – доктор Соколов, чийто прототип е най-добрият Вазов приятел – Тодор Кошников. Както и при Бойчо, с появяването на героя в дадена сцена авторът разкрива физическия му портрет и дава бегли обяснения свързани с живота му за добиване на по-ясна представа от читателя.” Доктор Соколов беше млад човек..., и възпитаваше една мечка” (I част; IV глава)

Двамата са еднакво всеотдайни към националноосвободителното дело, но в живота на соколов намират място и романтични увлечения като това по бейовицата и нежната Лалка, ексцентрични забавления като отглеждането на мечето Клеопатра. С еднаква лекота се отдава на авантюристични постъпки и на революционна дейност като по естествен начин приема рисковете и саможертвата. Соколов е носител на неизтощима жизненост, весел, бохемски характер и очите му са отворени за всичко в живота. „..., той беше твърде обичан от младежите за своя весел, откровен нрав и разпален патриотизъм.”(I част; IV глава)

Както Иван Краличът, така и докторът не се боят от турците, но разликата между двамата е, че докато Огнянов иска да избегне разприте с поробителя до съдбовния час, то Соколов се подиграва с тях и ги прави за смях. Докато единият поставя на първо място родината, то другият поставя на равни нога отечеството и любовта. „Сърцето му се делеше между бейовицата... ще бъде изгубена за него.” (I част; XX глава)

Във втората част на романа Вазов разкрива душевното състояние на доктора, причинено от новината за женитбата на Лалка. Терзанията са изтощили и променили онзи весел и смел българин. Лицето му е „пребледняло”, „поизмършавяло” – „като на болен”.

В развръзката на романа се явява още един незабравим и обаятелен образ. Този на младия студент от руския университет - Кандов. Авторът го описва като „човек начетен, но краен идеолог и увлечен от утопиите на социализма”.

Докато Огнянов е изцяло отдаден на освободителното дело, а Соколов по равно – на отечеството и любовта, то „младия студент беше една от ония страстни натури, които намират смисъл на живота в поклонение на някой идеал”. „Такива натури могат да дишат само е увлечението на страстни, силни привързаности...” (II част; XVIII глава )Вазов разкрива, че и той както Огнянов е влюбен в Рада.