Литература. Критериите "актуалност" и "непреходност"



Дата01.01.2018
Размер173.44 Kb.
#39506
ТипЛитература
ХРИСТОМАТИЯ
ПО БЪЛГАРСКА ПУБЛИЦИСТИКА

І. Публицистика и литература. Критериите “актуалност” и “непреходност” в дефинирането на понятията журналистика, публицистика и литература. Текстове с двойно и множествено поданство. Журналистиката като литература.
Въпроси и задачи:
Обяснете таксономичната метафора „текст с двойно/множествено поданство”? Дайте примери!
Какво е отношението на категорията време към дефинирането на периметъра на журналистиката, публицистиката и литературата?
Как присъства авторът в литературната и как – в публицистичната творба?
Дайте примери за влияния от журналистиката към литературата? Може ли журналистиката да се превърне в литература? Кой от големите писатели на 19 и 20 век започват своето творчество като журналисти?


ІІ. Текстолингвистични и функционално-прагматични особености на публицистичния текст. Публицистичните жанрове като гранични. Литература на факта. Представата за метатекст – жанрове, стилистични характеристики, функции, публика.
Въпроси и задачи:
Къде е мястото на логиката и казуистиката и къде – на емоцията и художествената инвенция в публицистичните текстове? Кои жанрове определяме като аналитико-публицистични? А кои – като художествено-публицистични?
Кои са жанровете от „събитиен” тип? Кои – от „логически” тип? А кои – от „метасъбитиен” тип?

ІІІ. Формални и тематични характеристики на жанра статия. Политическа, народопсихологическа, социологическа, културно-критическа, историческа статия.

Любен Каравелов “Българите не търсят чуждото, но не дават и своето”- В:”Свобода”, 1869, бр.7;

Захари Стоянов “Княз и принцип” -В: Публицистика, Съчинения, т.3, С.83;

Александър Балабанов – „България и класическата култура”,В: Прометей, бр.1, 1937


Въпроси и задачи:
Какви са рецептивните преимущества и ли недостатъци на пространното тезисно заглавие в статията на Любен Каравелов? Към кое историческо време и събития се отнасят аргументите в нея?Актуални ли са Каравеловите послания днес?
Разчетете политическите пристрастия на Захари Стоянов в статията му! Кой е князът, а какъв принципът? Какво знаете за фигурата и значението на Батенберг в българската история?
Кои са характеристиките на уводната културологична статия – дайте примери с текста на Балабанов! Къде сме ние, българите, в ценностната парадигма на класическата култура според автора? Какво знаете за него?

*ІV. Студия и монография – пространност и аналитизъм.

Сборникът “Защо сме такива? В търсене на българската културна идентичност.”, съст. И. Еленков, Р. Даскалов, С. 1994; „Оптимистична теория за нашия народ” на Иван Хаджийски, „Духът на отрицание у българина” на Найден Шейтанов, „Изток или Запад” на Янко Янев, „Национално съзнание” на Спиридон Казанджиев и др. )

Николай Генчев “Социалнопсихологически типове в българската история”, С. 2011;

Стоян Динков “Османо-римската империя”, С.2011


Въпроси и задачи:
Прочетете и сравнете поне 2 статии по избор от сборника „Защо сме такива”! Кои черти, какви характеристики на българина откривате там, които ви допадат и които ви дразнят? Прави ли са или грешат авторите?
Корицата на сборника „Защо сме такива” в изданието на „Народна просвета” от 1994 година е решена като колаж: проскубан петел с българска трикольорна шапка неистово кукурига, покачен на рамото на Микеланджеловия Давид, който, извърнал се, го гледа изумен. Тълкувайте шаржа-екстраполация?
Кои от описаните основни социални типове в българската история: средновековния аристократ, селянина, еснафа, буржоата, интелигента и пролетария – в книгата на Николай Генчев са живи в релефа на българското общество и днес? Кои са претърпели трансформация?
Кои са публицистичните послания на изследването на Стоян Динков, според което Османската империя е органично наследила Византийската, а нашите родови и културни корени не са славянски и православни?


V. Функции на предговора и послеслова. Особености в модалността на тяхната иновативна жанрова модификация средговор. Отзив и рецензия – информационен и интерпретативен ракурс. Отзив и рецензия. Аналитичните и полемичните възможности на публицистичното интервю.

“Предговор” към комедията “Криворазбраната цивилизация” от Д. Войников (1871);

Предговор на Ст. Цанев към сборника “Драми” на Георги Марков, С. 2001;

Предговор и послеслов на Н. Георгиев към “Нова книга за българския народ”, С.1991;

“Писмено слово, буква и дух”, интервю с проф.Н. Георгиев във в-к Култура от 05.05.2010г.
Въпроси и задачи:
Открийте и формулирайте актуалните публицистични послания на Войников в предговора му към „Криворазбраната цивилизация”?

Какви допълнителни изразителни възможности дава жанрът „автопредговор”?Помислете, като си послужите с аргументи от текстовете на Никола Георгиев!

Как Стефан Цанев чете драматурга и дисидента Георги Марков четвърт век по-късно?

Прочетете и анализирайте „Писмено слово, буква и дух”. Как дискусията се превръща в публицистично интервю? Не ви ли звучат скандално тезите на Н. Георгиев, цитирайте аргументите му и се опитайте да им опонирате!

VІ. Есе. Етюд. Есе-фийчър. Мисловни форманти - логически съждения или импресии върху картините от реалността. Функцията на факта. Есеистичният почерк и неговата полемичност – жанрови рефлексии. Тематични акценти – политически, социологически, културни; жанрови модулации.

Есетата на Константин Гълъбов „Психология на българина” - В: сп. „Българска мисъл”, 1934;

Никола Георгиев „Мона Лиза и Капитан Петко Войвода”, „Зад гърба на герба”, „Крещящата глухоняма революция” –В: “Нова книга за българския народ”, С. 1991;

Георги Данаилов “Власт и психопатия” – В: “Спомени за градския идиот”, София, 1993; „Вандализмът”, „Лошата американизация”- В: „За Жан-Жак Русо и други глупости”, София, 1997;

Вера Мутафчиева „Гутенберг” –В: Избрани произведения, „Есета”, т.8, София, 2008;
Въпроси и задачи:
Какви аргументи използва К. Гълъбов, за да очертае променящия се европеистичен, урбанизиран портрет на българина от първата четвърт на ХХ век? Кои от наблюденията му в есето кореспондират с идеологията на движението „Родно изкуство”? А с идеите на Шпенглер и Тойнби?
Запознайте се с есето на Гълъбов „Човекът на Кавала, човекът на Рибния буквар, човекът на Балкана” и направете паралел на базата на тезите и аргументите на твореца с „Психология на българина”!
Кои от посланията на Гълъбов ви звучат актуално и кои – анахронично днес?
Какво е определението на Никола Георгиев за „кич” – в изкуството, в обществения живот, в политиката на България във времето на соц-а и в зората на прехода?
Анализирайте есетата на Вера Мутафчиева и на Георги Данаилов в контекста на просвещенския мисловен модел?

VІІ. Публицистичният разказ. Наративни стратегии и документалност. Светът в картини и опитите на мисълта.

Битието на пътеписа в българската книжовна традиция. Политическият пътепис, научно-популярният и рекламният пътепис. Пътепис и скица. Литературният пътепис и неговите публицистични послания. Репортажни похвати в пътеписа. Възможностите на пътеписа-фийчър.

Георги Данаилов “До Чикаго и назад – сто години по-късно”, С.1992 ;

Мартин Карбовски „Black celebration (Атон,2002)” -В: “Пътеписи”, С.2005;

Георги Господинов “Португалски албум” - В:”Писма до Гаустин”, С.2003;

Пътеписите на Вера Мутафчиева „Делници”, „Градове”, „Пазари”, „Площади” – В: Избрани произведения, т.10, С.2008;

Татяна Ваксберг „Пред бухалката на Свещения дух” ;


Въпроси и задачи:
Какви преки и индиректни паралели прокарва Георги Данаилов спрямо класическата Алекова творба?Кои са общите и кои различните черти у пътуващия българин – 100 години по-късно?
Очертайте поклонническите или злободневните политически и социални мотиви в образа на пътуващия човек на Карбовски?
Как се променя парадигмата на време-пространството в пътеписа на Господинов?Как тълкувате омонимията „канонът днес е Canon”?
Какъв е философският, екзистенциалният, естетическият, познавателният смисъл на пътуването за професионалния писател и историк – според Вера Мутафчиева?
Какъв е конкретният повод и кои са политическите послания на пътуването-разказ на Татяна Ваксберг? Какво знаете за съвременната история на древната Камбоджа?
VІІІ. Репортажният разказ-фийчър. Проблемен фийчър, портретен фийчър. Автопортрет. Документални и художествени конвенции.

Георги Марков „Сталин умря”, „Защо хората крадат от своята държава”, „Червеното аутодафе”,„Чувство за непоносимост” - В: “Задочни репортажи от България”, София, 1990

Георги Господинов “Аз живях социализма”, С.2006;

Христо Генчев “Втората световна война завършва днес”, В: Махалото е на път, С. 1994;


Въпроси и задачи:
Защо „Задочни репортажи…” е книга, която се появява едва през 1990 година?Какво знаете за Георги Марков?
Обяснете феномена „култ към личността”, „вождизъм”, „цензура” според репортажите на Георги Марков!
Кои са аргументите на Хр. Генчев в защита на парадоксалната му теза за късния финал на Втората световна война?
Кои са най-абсурдните, най-зловещите или пък – наивно-сантименталните разкази за миналото в сборника на Господинов „Аз живях социализма”?Помолете вашите родители или роднини да ви разкажат техния най-ярък спомен от онова време, запишете го!

ІХ. Хроника. Дневник. Мемоари. Биография. Автобиография. Сюжетологични принципи на конструиране на света вън от човешкото съзнание. През призмата на диалога (интервю-хроника, -мемоари, -дневник). Литературност и документалност на почерка.

“Път през годините” на Константин Константинов – първа част; „Тетрадка ІІІ – неиздадени спомени”, С.2011;

“Доколкото си спомням” на Георги Данаилов, София 2000;

Веселин Бранев “Следеният човек: спомени, предизвикани от документи”, С.2007;


Петко Бочаров „Лица и съдби от три Българии”, София 2010;

Цветан Тодоров “Дълг и наслада. Интервюта с Катрин Портвен”, С.2004;

Цанев, Стефан „Български хроники” в 4 тома, С.2006-2009;

Славов, Атанас – „Пътят и времето. Светска биографи на Петър Дънов”, С.1998


Въпроси и задачи:
Преценете в каква степен историческите реконструкции на Константин Константинов носят отпечатъка на литературоведа, писателя, историка? Преценете и степента на тяхната персонална обективност или субективност. Кои са текстовете на Константинов, с които той присъства в литературния канон – избройте заглавия?
Сравнете колорита в спомените на Константин Константинов и на действащия журналист-дълголетник Петко Бочаров? Кои са най-впечатляващите моменти от спомените на Бочаров за „трите” Българии – цитирайте по един епизод от всяка от трите епохи, които той пресъздава. Добра или лоша услуга върши на мемоариста субективността и пристрастността?
Как документът се превръща в сюжето-изграждащ мотив в разказите-спомени на Веселин Бранев? Свържете образа, който той изгражда за себе си в тази книга с предварителните ви представи за него като кинорежисьор и автор на сериала „Записки по българските въстания”?
Прочетете биографията на Петър Дънов от Атанас Славов. Кой е Петър Дънов и какво знаете за него?Как тълкувате думите на Айнщайн: „Светът се възхищава от мен, аз се възхищавам от българина Петър Дънов”? Коя е причината, вдъхновила Славов да направи така изкусителния паралел между Дънов и Алеко Константинов?Споделяте ли радикалната оценка на автора относно тълкуването на образа на Бай Ганьо?
Кои са най-ярките спомени за младостта в България, които Цветан Тодоров споделя с Катрин Портвен? Можем ли да определим този тип публицистика като „българска”, имайки предвид фигурата на интелектуалеца и учения Цветан Тодоров? Избройте известни негови заглавия!
Кое мислите, че дава основание на професионалните български историографи яростно да отхвърлят четирилогията „Български хроники” на Стефан Цанев?Как си обяснявате избора на автора да определи жанрово своята творба като „поема”? Кои са допирните паралели между поемата и хрониката – в критически разказ?
Преценете патриотическия и нихилистичния потенциал на концепцията на Цанев за българската история и българския характер? Кои според него са звездните мигове и кои – бездните в българската история?Можете ли да прецените коя е неговата любима българска историческа личност?
Предложете антитеза или подложете на критическа интерпретация хрумването му да прокарва задължителни паралели между минало и сегашност (Симеон Велики-Фердинанд-Симеон Сакскобурготски; Хан Крум-Бойко Борисов и пр.)? Каква според Цанев е зловещата карма на българската история?


Х. Документална белетристика, документален роман. Документално-художествен роман- литература на факта. Булевардна и ъндърграунд-литература.

Тематични топоси. Шансовете на мащабното документално епическо повествование в епохата на „бързото писане”.

Романите на Христо Калчев (четирилогията “Нерон вълкът” и пр.);

Людмила Филипова, “Червено злато”, София, 2007, “Анатомия на илюзиите”, София 2006;
Въпроси и задачи:
Прочетете поне един от романите на Христо Калчев. Кое десетилетие от най-новата ни история реконструират творбите му? Разпознавате ли реални фигури от родната ни политическа сцена в сюжетите му? Кои са правилата на т.нар. „вулгарен роман” и как се вписва публицистичната гледна точка в творбите на Калчев?
Как тълкувате изказването на Христо Калчев, че един ден българите ще учат историята на прехода от неговите романи?
Кои събития от най-новата ни история художествено интерпретират романите на Людмила Филипова? Преценете техния сценариен филмов потенциал? Какво би се получило като жанров конструкт при екранизирането им – екшън, политически трилър, хорър, сага, мелодрама?


ХІ. Четвъртият литературен род. Сатирата – публицистика или литература? Езикът на иронията – функции на достоверността и фикционалността. Фигури на иронията: гротеска, бурлеска, пародия, травестия.

Фейлетонът и памфлетът в ревнивата прегръдка на литературата и журналистиката. Малките форми скица, миниатюра.

Чудомир “Разкази и фейлетони”, С.2001;

Чавдар Шинов; Йордан Попов; Михаил Вешим – фейлетоните на „Стършел”-ите;

Бойко Ламбовски “Глупак в подлеза на света”, С.2007;

Фейлетонното творчество на най-младите: Весел Цанков,

Иво Сиромахов и др.;

Станислав Стратиев “Упражнения по другост”, С.1993;
Въпроси и задачи:
Прочетете есето на Никола Георгиев „Път към Европа ли? Не съм от тях!” (В: „Нова книга за българския народ”), след като вече сте прочели фейлетона „Не съм от тях” на Чудомир и обвържете концепциите на двамата автори в единна теза. Какви художествени, народопсихологически и публицистични внушения откривате в двете творби?
Открийте междутекстови връзки и цитати в текстовете на Вешим, Попов и Шинов? Къде е границата между социално-политическото злободневие и битовия хумор?
Коментирайте гротесковия образ на постмодерния медиен човек в текстовете на Цанков и Сиромахов? Мислите ли, че фейлетонният хумор на „най-младите” значително „олеква” в сравнение с острото сатирично жило на автори от предходните поколения – Стратиев, Попов, Вешим?
Прочетете сатирите, но и повестите и драмите на Станислав Стратиев. Знаете ли, че това е най-поставяният български драматург в света? Цитирайте негови литературни заглавия! На какво мислите, че се дължи неговата популярност? Кои са печалните истини за българската съдба, които Стратиев извежда в сюжетите на своите „Упражнения по другост”?

ХІІ. Мащабните форми в сатирата - Сатиричният роман.

Михаил Вешим “Английският съсед”, София, 2011;

Алек Попов “Мисия Лондон”, София, 2007;
Въпроси и задачи:
Литературен критик определи „Мисия Лондон” като „най-смешната книга” в българската литература. Мислите ли, че това твърдение е пресилено? Кое дава право да се прокарват смели аналогии между „Алек и Алеко”? Кои черти на българското общество, характер и в частност - политически елит – рисуват комичните до парадоксалност ситуации на сюжета на романа? Попов твърди, че „90 процента от разказаното тук е истина” – вярвате ли му?
Гледайте филма на Димитър Митовски „Мисия Лондон”. Коя интерпретация според вас е по-успешна – литературната или филмовата?Разпознавате ли конкретни политически лица и сюжети, скрити зад „измислените” в сатиричния роман?
Познавате ли аналогични ситуации, които сте наблюдавали или са ви разказвали – спрямо описаните в романа „Английският съсед”? Кои са най-комичните? А кои са особено печални?


ХІІІ. Паремийният дискурс на действителността.

Кратките жанрове: максими и размисли, крилати фрази, афоризми, епиграми, вицове и анекдоти – генезис и полифункционалност (фолклорност и литературност; документализъм, аналитизъм и дидактизъм).

Странното битие на шаржа и карикатурата в медиите и в изкуството. Светът в криво огледало - с думи и без думи.

Радой Ралин “Люти чушки”, С.1968/1990

Станислав Стратиев “Българският модел”, С. 1991;

Иван Славов “Златната решетка. Вицове от тоталитарно и посттоталитарно време”, С.2003;



Изобразителната паремия – сатирата в щрихи и контури. Творчеството на Борис Димовски, Анри Кулев и Николай Комарницки .
Въпроси и задачи:
Разкажете биографията-аутодафе на книгата на Радой Ралин „Люти чушки”? Какво знаете за фигурата на Радой Ралин в българската литература и историята на българския преход?
Каква допълнителна, паралелна или автономна интерпретация на лютите сюжети на Радой предлагат карикатурите на Борис Димовски?Коментирайте разнообразните възможности на визуалния графичен образ да допълня или чете словото?
Кои от посланията на Стратиев в „Българският модел” вече са се автоматизирали, превърнали са се в афористични мъдрости, апофтегми, крилати фрази? Верни ли са според вас, отнасят ли се категорично към портрета на българина и днес?

Анализирайте графичните картини на Анри Кулев, които „дописват” сюжетите на Стратиев. С какви изразни средства си служат двамата автори?
На кои от вицовете от Иван Славовата „златна решетка” се смеете от сърце? Кои сюжети са ви скучни и неразбираеми?
Открийте в печатните медии карикатурите на Николай Комарницки! Кои са любимите му сюжети и образи? Предложете най-сполучливата му карикатура за обсъждане?

-------------------------------------------------------------------

Легенда: Темите с въпроси със звездичка са предвидени изцяло за самостоятелна работа и са с по-висока степен на трудност от останалите.


Автор: доц. д-р Евдокия Борисова

Текстове:


Karavelov - Любен Каравелов “Българите не търсят чуждото, но не дават и своето”; статия
Stojanov - Захари Стоянов “Княз и принцип”; статия
Balabanov -- Александър Балабанов „България и класическата култура”, статия
Vojnikov - Добри Войников “Предговор” към комедията “Криворазбраната цивилизация”; предговор
Canev1 - Стефан Цанев „Възкресяването на писателя Георги Марков” към сборника “Драми” на Георги Марков; предговор
Georgiev1 - Никола Георгиев „Предговор” към “Нова книга за българския народ”; предговор
Georgiev2 - Никола Георгиев „Послеслов” към “Нова книга за българския народ”, послеслов
Georgiev 3 - Никола Георгиев “Писмено слово, буква и дух”; публицистична дискусия, интервю
Galabov - Константин Гълъбов „Психология на българина”, есе
Georgiev 4 - Никола Георгиев „Мона Лиза и Капитан Петко Войвода”; есе
Danailov1 - Георги Данаилов “Власт и психопатия”, есе
Danailov2Георги Данаилов “ Вандализмът”, есе
Mutafchieva1 - Вера Мутафчиева „Гутенберг” ; есе
Danailov3 - Георги Данаилов “До Чикаго и назад – сто години по-късно”,пътепис-фийчър, (откъс)

Karbovski - Мартин Карбовски „Black celebration (Атон,2002)”, пътепис-фийчър
Gospodinov1 - Георги Господинов “Португалски албум”, литературен пътепис-фийчър
Mutafchieva2 - Вера Мутафчиева „Градове”, пътепис
Mutafchieva3 - Вера Мутафчиева „Пазари”, пътепис
Vaksberg - Татяна Ваксберг „Пред бухалката на Свещения дух”, политически пътепис-фийчър
Markov - Георги Марков „Сталин умря”, - В: “Задочни репортажи от България”, портретен фийчър
Markov2 - Георги Марков „Защо хората крадат от своята държава” - В: “Задочни репортажи от България”, фийчър
Markov3 - Георги Марков „Червеното аутодафе” - В: “Задочни репортажи от България”, мемоари-фийчър
Markov4 - Георги Марков „Чувство за непоносимост” - В: “Задочни репортажи от България”, коментарен фийчър
Gospodinov2 - Георги Господинов “Аз живях социализма”, мемоари-фийчър (откъси)
Genchev - Христо Генчев “Втората световна война завършва днес”, проблемен фийчър
Konstantinov - Константин Константинов “Път през годините”– първа част; хроника-мемоари (откъси)
Konstantinov2 - Константин Константинов „Тетрадка ІІІ – неиздадени спомени”; хроника-мемоари (откъси)

Danailov4 - Георги Данаилов “Доколкото си спомням”, мемоари-фийчър, (откъс)
Branev - Веселин Бранев “Следеният човек: спомени, предизвикани от документи”; мемоари-дневник (откъси)


Bocharov - Петко Бочаров „Лица и съдби от три Българии”, мемоари (откъси)
Todorov - Цветан Тодоров “Дълг и наслада. Интервюта с Катрин Портвен”, мемоари (откъси)
Canev2 - Цанев, Стефан „Български хроники” 1 том, хроника (откъси)
Canev3 - Цанев, Стефан „Български хроники” 3 том, хроника (откъси)
Canev4 - Цанев, Стефан „Български хроники” 4 том, хроника (откъси)
Kalchev - Христо Калчев “Нерон вълкът”; художествено-документален („вулгарен”) роман (откъси)
Filipova - Людмила Филипова, “Червено злато”, художествено-документален роман (откъси)
Chudomir - Чудомир „Как се случи”, „Пресни новини”, „”Калцуневият хайлайф”,, „Генчовисти и Пенчовисти”, разкази и фейлетони
Popov - Йордан Попов „Пич от Мароко”, фейлетон

Veshin - Михаил Вешим „Мисия в Кайро”; фейлетон

Cankov - Весел Цанков „Нямах си работа”, фейлетон
Siromahov - Иво Сиромахов „13 простотии”, „Една нощ в гробищата”, „Моята предизборна реч”, фейлетони и афоризми
Stratiev1 - Станислав Стратиев “Упражнения по другост”, „Танцуващият с българи”; гротескови скици, памфлети
Stratiev2 - Станислав Стратиев “Боже, пази България”, „Защо нямаме Шекспир”, „Българската гледна точка”, „Българската идея”; гротескови скици, памфлети
Ralin - Радой Ралин “Люти чушки”, епиграми, афоризми (откъси)
Stratiev3 - Станислав Стратиев “Българският модел”, „Свободата, Санчо”, „Българският самурай”, фейлетони-памфлети
I.Slavov - Иван Славов “Златната решетка. Вицове от тоталитарно и посттоталитарно време”, политически анекдоти, (откъси)
А. Popov Попов, Алек „Мисия Лондон”, сатиричен роман, (откъс)
A.Slavov -„Пътят и времето. Светска биографи на Петър Дънов”, биография, (откъси)
Каталог: tadmin -> upload -> storage
storage -> Литература на факта. Аналитизъм. Интерпретативни стратегии. Въпроси и задачи
storage -> Лекция №2 Същност на цифровите изображения Въпрос. Основни положения от теория на сигналите
storage -> Лекция 5 система за вторична радиолокация
storage -> Толерантност и етничност в медийния дискурс
storage -> Ethnicity and tolerance in media discourse revisited Desislava St. Cheshmedzhieva-Stoycheva abstract
storage -> Тест №1 Отбележете невярното твърдение за подчертаните думи
storage -> Лекции по Въведение в статистиката
storage -> Търсене на живот във вселената увод
storage -> Еп. Константинови четения – 2010 г някои аспекти на концептуализация на богатството в руски и турски език


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница