Литература на факта. Аналитизъм. Интерпретативни стратегии. Въпроси и задачи

Дубравка Угрешич „Радован Караджич и неговите внуци”;

Умберто Еко „Първичният фашизъм”;

Кристофър Колдуел „Страх, представян като толерантност”.

Марио Варгас Льоса „Европейският съюз е един дълбоко революционен проект”.

*Тодоров, Цветан. „Новият световен безпорядък. Размисли на един европеец”, С.2003

*Тодоров, Цветан. „Страхът от варварите”, София, 2009

Другост и толерантност – етно-религиозни интерпретации на „войната на световете” или „за и против” Хънтингтън.

*Хънтингтън, Самюел. „Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред”, С. 1999

*Фалачи, Ориана. „Апокалипсис. Интервю със себе си”., С.2009

Свои и чужди. Подобия и различия. Другият като прокоба или благодат. Образът на врага, завоевателя. Образът на похитения.

*Еко, Умберто. „Да сътвориш врага и други писания по случайни поводи”, София, Барт, 2013

*Тодоров, Цветан. „На предела”, С. 96

*Тодоров, Цветан. „На чужда земя”, С.96

*Тодоров, Цветан. „Завладяването на Америка. Въпросът за другия”, С.94.

*Токвил, Алексис дьо Токвил. „Америка и американците”.

*Кюстин, Алфред дьо Кюстин. „Русия и руснаците”.

*Бродски, Йосиф. „Самотни пътешествия, Есета. София, 2013

*Йезерник, Божидар. „Другата Европа. Балканите през погледа на западните пътешественици”, С. 2014.
Въпроси и задачи:
Какво сближава и какво раздалечава двете позиции - на Фалачи и на Тодоров? Дефинирайте ги по отделно! С чии аргументи сте съгласни и с чии – не?
Избройте заглавия от двамата автори, какво знаете за живота, личностите и творчеството им?
Има ли разлика – надграждане на концепциите или противоречия между двете книги на Цветан Тодоров?
Запознайте се с книгата на Самюел Хънтингтън „Сблъсъкът на цивилизациите”! Кога е написана, има ли постановки в нея, които вече не са актуални? В какво е прав и къде греши Хънтингтън?
Фалачи или Тодоров чете по-внимателно или по-критично Хънтингтън? Чии доводи са по-силни – на критикът-хуманист, теоретик, културолог и изследовател Тодоров или – на действащия журналист, автор на най-„невъзможните” политически интервюта в ХХ век Фалачи?
Кои от описаните от Йезерник стереотипи на балканското поведение и хабитус са типични и за българския характер?
Разколебава ли стереотипните ни представи за Русия и руснаците произведението на Кюстин?
Обяснете раждането на мита за американската мечта според Токвил и Тодоров?
Каква дефиниция за „враг” предлага Тодоров в „На предела”? А Еко в „Да сътвориш врага”?

ІV. Жанровете на сатирата (фейлетон, памфлет, сатирична скица, етюд, анекдот) и фигурите на иронията (каламбур, сарказъм, гротеска, травестия, екстраполация, пародия) – възможности за критика на обществото. Формиране на обществено мнение чрез отрицанието на смеха.


Въпроси и задачи:
Словесните или художествено изобразителните (визуални) жанрови форми са по-убедителни в критичната си интерпретация на света и действителността? Посочете световни издания (печатни и електронни), които се възползват от рецептивните и семантични способности на сатиричните жанрове!
Мислите ли, че съвременната медийна ситуация е прекомерно „сериозна”? Дайте примери за обратното! Съберете анекдоти или карикатури, посветени на съвременни медийни герои и теми!


V. Публицистичните възможности на фийчъра. Репортажният коментарен разказ – между документалното и фикционалното.
Държави и градове. Лицата на Кризата и Прогреса:

Георг Блуме „Истинският Китай”

Фиона Елерс „Животът на един мъртъв град”.

Пиер Аврил, Жан-Ив Герен – „Чернобил – 25 години по-късно”

Виктор Ерофеев „Катин е повече от просто Катин”;

Артур Бекер „Ние, трагичните герои от Катин”,

Светлана Алексиевич „Чернобил – знакът, който не разбираме”.

Маркус Уокър „Подкупите и гръцката криза”,

Денис Макщейн „Смъртта на Швейцария”.

Отново за толерантостта:

Оливие Роа „Когато религията и културата се разделят”;

Орхан Памук „Гневът на прокълнатите”.
Въпроси и задачи:
Фиксирайте коректно – с цитати и аргументи – жанровата принадлежност на всеки от текстовете към зададените жанрови конвенции! Откривате ли „чисти” жанрове тук?
Кои от изброените автори са известни и като писатели, знаете ли нещо повече за тях и творбите им – посочете ги?
Какви са конкретните исторически поводи за написването на тези текстове?Локализирайте ги във времето!
Как конкретно – в представянето на сюжета Чернобил - кореспондира текстът на Алексиевич с този Аврил и Герен?
Сравнете гледната точка на поляка Бекер и руснака Ерофеев спрямо травматичния топос Катин! Присъства ли тук езикът на омразата, аргументите или обобщенията преобладават?
Считате ли, че преценките на Уокър и Макенщайн са твърде преувеличени, субективни и едностранни? Можете ли да предложите антитеза на техните твърдения за причините на гръцката или пък – швейцарската криза?
Режисирайте скритите диалози и ги превърнете в открити между: Орхан Памук и Ориана Фалачи; Орхан Памук и Цветан Тодоров; Оливие Роа и Фалачи; Оливие Роа и Тодоров?
Еднозначни ли са позициите на авторите? Повече остро-критични или съзерцателни; мъдро-оценъчни са преценките и обобщенията им?
Как виждате бъдещето на човечеството – като война и сблъсък или като диалог на културите?

VІІ. Факти, фикции и митологеми в документалната проза - хроники, биографии, дневници, мемоари. Тематични топоси. Нобеловите речи като откровения.
Хуманитарният проект:

Уилям Фокнър „Отказвам да приема края на човека”.

Херта Мюлер „Всяка дума знае нещо за дяволския кръг”;

Орхан Памук „Куфарът на баща ми”.

*Умберто Еко, Жан Клод - Кариер „Това не е краят на книгите”, С. 2011;

*Фернандо Сорентино – „Седем разговора с Хорхе Луис Борхес”, С.2011

*Труман Капоути „Хладнокръвно”, 1984, предг. Д. Иванов,

*Лорънс Райт „Ал Кайда и пътят към 11 септември”, С. 2007

*Хъксли, Олдъс. „Прекрасният нов свят”, С. 90

*Замятин, Евгений. „Ние”, С.91

*Оруел, Джордж. „1984”; „Животинската ферма”; „1984”, С.90